Анджей Сапковски
Нещо приключва, нещо започва (11)

X

— Йен…

Тя изглеждаше прелестно. Черните, искрящи, обхванати от златна диадема къдрици падаха на блестящи вълни по раменете й и по високата яка на дългата брокатена бяла рокля с надиплени ръкави на черни ивици, стегната в талията с неизброимо количество драпировки и светлолилави лентички.

— Цветята, не забравяй за цветята — каза Трис Мериголд, цялата в тъмносиньо, докато връчваше на младоженката букет от бели рози. — Ох, Йен, колко се радвам…

— Трис, скъпа — неочаквано изхлипа Йенефер и двете внимателно се прегърнаха и всяка от тях млясна въздуха около ушите и диамантните обеци на другата.

— Стига сте се разчувствали — каза Ненеке, докато изглаждаше диплите на облечената от нея снежнобяла жреческа дреха. — Да идем в параклиса. Йола, Еурнейд, придържайте й роклята, иначе ще се спъне по стълбите.

Йенефер се приближи към Гералт и с облечената си в бяла ръкавица ръка поправи яката на черния му, обшит със сребро кафтан. Вещерът й подаде ръка.

— Гералт — прошепна тя съвсем до ухото му, — все още не мога да повярвам…

— Йен — прошепна той. — Обичам те.

— Знам.