Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Ripcho(2020)
Корекция и форматиране
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Анджей Сапковски

Заглавие: Нещо приключва, нещо започва

Преводач: Васил Велчев

Език, от който е преведено: полски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: сборник разкази

Националност: полска (не е указана)

Редактор: Лора Шумкова

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-954-761-479-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/704

История

  1. —Добавяне

Здиб

Бученето на влака утихна, ехото му се носи още малко по бетонните стени на блоковете. И тогава чудовищният вопъл откъм градинките се повтори, експлодира като граната, издигна се неправдоподобно високо, вибриращ, накъсан, страховит.

— Богородице! — извика Ванда. — Толек! Това не е котка!

Здиб скочи, разкопчавайки якето си, и извади пистолета си от кобура. Ревът — това вече беше рев, а не вопъл — се скъса като срязана с ножици стоманена жица. Здиб побягна. Прескочи живия плет, проправи си път през храсталака от цариградско грозде. В този момент нощта се разцепи от втори крясък, още по-чудовищен от първия, кратък, накъсан.

— Андже-е-е-ей! — извика инспекторът.

Понесе се през коловете с домати и налетя на пълно с вода буре, отблъсна се от него като от стена, спъна се, падна, скочи, подхлъзна се, отново падна, инстинктивно се подпря с ръка, заби дулото на пистолета Р-83 в мократа земя. Зад себе си чуваше проклятията на Венда, който се беше натъкнал на еластичната преграда на телената мрежа.

— Андже-е-е-ей!

Отново се спъна. Видя в какво. И започна да крещи.

Нейман нямаше глава.

Нещо го удари в гърдите. Здиб падна на колене и закрещя, задъхвайки се. Крещя до болка, също такъв крясък кънтеше в ушите му. С рязко, некоординирано движение отблъсна от себе си ръката в окървавен поплинов ръкав, от който стърчеше плъзгава, гладка, белееща се в околния мрак кост.

На моравата, на ясния фон на рехавите редове слънчогледи, седеше нещо. Нещо огромно. Огромно като товарен камион. Тъмносиньото небе, оцветено с далечен неон, леко изсветля зад гърба на седящия на тревата великан — сякаш нещо огромно прелетя през небето и нощта, оставяйки подир себе си светеща следа.

Поредният влак, излязъл на железопътния прелез, изплющя храсталака с ярък бич от светлина. Здиб отвори уста и захриптя.

Приклекналото върху моравата гърбаво чудовище с огромен, покрит с израстъци търбух, се беше озъбило и повдигаше тялото на Хенцлевски с кривите си лапи. Фаровете на влака осветиха в градините хиляди движещи се сенки. Здиб хриптеше.

Чудовището раззина пастта си и с едно движение, с хрущене отхапа главата на Хенцлевски, след което със замах запрати тялото надалеч. Здиб чу как то се удари в някаква конструкция от гофрирана ламарина. По бедрото му като топла вълна течеше урина. Той вече нищо не виждаше, но знаеше, усещаше, че чудовището, ритмично местейки късите си лапи с огромни стъпала, идва към него.

Здиб хриптеше. Много му се искаше да направи нещо. Каквото и да е.

Но не можеше.