Анджей Сапковски
Музиканти (12)

Locus terribilis

Котките бяха навсякъде — неподвижни, с вдигнати глави; гледаха и се вслушваха. Обръщаха глави подир преминаващата Дебе, поздравяваха я с мяукания, примижаваха с уважение. Нито една не се помръдна, не се приближи. Знакът на Паяка Преследвач на челото на котката плаваше в мрака с призрачна светлина.

Тя чувстваше, че това място е странно и опасно. Долавяше с възглавничките на лапичките си пулсирането на земята, чуваше нереални шептящи гласове. След малко зад завесата от трепкаща мъгла видя… огън и кръстове, преобърнати, забити…

Дебе замърка в такт с мелодията. Картините изчезнаха.

В далечината забеляза нещо черно — останки от печка, зарита в пръстта, като останките на овъглен танк на полесражението. Около печката имаше три дребни силуета, тъмни на фона на небето. Тя се приближи.

Черно куче с изкривена лапа.

Стар плъх с дълга мустаката муцунка.

И дребен хомяк с червеникава козина.

Музикантите.