Синтия Идън
Горещо след полунощ (6)

Глава 6

— Отново превключи на аз-съм-мъж — промърмори Емили, крачейки пред камината. Тя нямаше да признае, нямаше, че това място всъщност й харесва. Харесваше й домашният уют и спокойствието, което даваше дървената къща.

Колин отново беше започнал да се държи с нея като аз-съм-кралят-на-джунглата. Дори не я попита дали иска да прекара нощта при него. Не, той просто бе зациклил на аз-съм-мъж-и-ще-се-погрижа-за-безопасността-ти. От което й се искаше да крещи.

— В случай че си забравил — изрече тя с рязък тон, — тази вечер ти спасих жалкия задник.

— А аз спасих твоя. — Колин стоеше облегнат на камината, скръстил ръце. — Предполагам, че сме квит.

— Дали? — Не и от нейна гледна точка. Тя не го бе принуждавала за нищо.

— Успокой се, Док! Утре може да се прибереш в своя дом. Но днес не мога да ти разреша това — прекалено опасно е.

— А утре няма да е опасно, така ли?

— Съществува възможност онези копелета утре да не са на улицата. Има вероятност полицията да ги е арестувала още тази нощ. — Колин се втренчи в нея със своя решителен и твърд син поглед. — Свиквай с тази мисъл, Док — оставаш тук.

Ако тя искаше, можеше да си тръгне. Можеше да излезе от къщата, да извика такси и да се прибере в собствения си дом.

Емили не беше задължена да слуша Колин, но… проклятие той беше прав. Да остане при него е по-безопасно за нея. Докато не откриеха кой беше изпратил хората си след тях тази вечер, трябваше да си пазят взаимно гърбовете. Но това не означаваше, че трябва да се наслаждава на ситуацията.

А тя определено не харесваше идеята, да остане насаме с Колин в неговата къща.

От момента, в който разбра къде я води Колин, сърцето й затуптя прекалено бързо, а стомахът й се сви на топка.

Какво щеше да се случи? Какво искаше тя да се случи?

— Разполагай се, Док, чувствай се като у дома си. — Колин кимна към дивана. — Аз трябва да се пооправя. — И се отдалечи, след което изчезна зад една врата в дъното на коридора, която безшумно затвори след себе си.

Емили се намръщи. Той буквално бе избягал от стаята. И то по средата на спора им. Странно.

— Колин? — Емили тръгна по коридора. Дървеният под проскърцваше под стъпките й. — Колин, всичко наред ли е? — Спомни си, че на лицето му видя изписано напрежение. Освен това Гит изглеждаше пребледнял.

Преди малко той се беше сбил с четирима мъже. И това беше основателна причина да е напрегнат и бледен.

Емили пристъпи още по-близо до вратата.

— Колин?

Обзе я безпокойство. Ами ако е ранен? И се опитва да скрие раните си?

Чуваше шума от течащата вода. Спря до бялата врата и се досети, че това е банята. Не й се искаше да нахлува, ако всичко е наред, но…

Нещо не е наред. Всичките й инстинкти бяха в състояние на бойна готовност. Пръстите й се свиха около дръжката на вратата.

— Чуваш ли ме?

Колин рязко отвори вратата. Стоеше, гледайки надолу към нея — гол до кръста, а от пръстите му се стичаше червена вода.

Червена вода? Кръв?

— О, Господи, ранен ли си?

Колин се обърна и отново постави ръцете си под течащата струя.

— Колин? — Емили хвана ръката му и почувства как се стегнаха мускулите под пръстите й. — Дяволите да те вземат, къде си ранен?

Стисна ръце под водата.

— Кръвта не е моя.

— Не е неговата ли? Емили бързо вдигна ръцете му и се вгледа в леко светещите му пръсти. По тях нямаше и драскотина.

Взря се в очите му. Той стоеше толкова близко до нея, че топлината на тялото му я обгърна. Сведе поглед към гърдите му — голи, силни, с добре очертани мускули, покрити с фин слой тъмни косъмчета.

Емили преглътна и осъзна, че все още държи ръката му. И че пръстите й съвсем несъзнателно са започнали да галят горната част на дланта му.

Осъзна, че го желае.

Да последва Колин беше грешка.

— Аз… аз трябваше да… — Да направи какво? Да завърши събличането му? Картинката, изникнала в съзнанието й изпрати топла вълна, която спираловидно се задвижи в посока надолу между бедрата й. — Хм…, аз ще почакам в гостната. — Тя определено страдаше от недостиг на секс. Един поглед върху красиви мъжки гърди и… тя започваше да заеква.

Емили принуди ръцете си да го пуснат. Водата все още шумеше зад гърба й и нейният звук изведнъж се оказа прекалено силен за малкото помещение.

Пристъпи встрани с намерение да излезе и да съхрани остатъците от гордост, доколкото можеше.

— Док, не бягай от мен.

— Аз… аз не бягам. — Тя просто се измъкваше. Добре де, пълзеше далеч от полусъблечения мъж, който я правеше много, много нервна.

Ръцете му се вдигнаха, внимателно хвана дръжките на очилата й и бавно ги свали.

Емили премигна, опитвайки се да фокусира зрението си. Колин гледаше надолу към нея, а в очите му светеше глад.

За нея.

— Този път не смятам да го правя, Док. — Погледът му беше прикован върху устните й. Взираше се в тях с горещия си син поглед.

Игра на въображението й ли беше или очите му наистина много ярко светеха? Думите му достигнаха със забавяне до Емили, но въпреки всичко не разбра.

— Да направиш какво?

Колин обви с ръце талията й и я притисна още по-близо до тялото си. Оказа се в капан, притисната между плота на мивката и тялото му.

— Да те целуна. — Той се наклони към нея и Емили почувства диханието му. — Аз няма да те целуна. Освен ако ти не ме помолиш за това.

Устните му бяха близо. Толкова близо. Но тя не беше дошла в банята за това. Не го беше последвала, защото го желаеше, нали?

— Хайде, Док. Не е толкова трудно, колкото изглежда. — Нямаше накъде да отстъпва, но Емили все пак се опита да се отдръпне назад. Спъна се и изгуби равновесие.

Колин успя да я хване, преди да е паднала. Повдигна я и я постави да седне на студения гранитен плот. Преди да успее да събере колене, Колин се придвижи напред и се притисна между бедрата й. Твърдото свидетелство на възбудата му се притисна към нея. Твърдите мускули на бедрата му сякаш я изгаряха през дрехите. Тя се изви срещу него и вместо да се опита да се освободи, започна да се гали в него и да се потърква в набъбналия му член.

Желанието й плисна като вълна, покрия я изцяло и я разтърси. Не, това не е планирано.

Но именно това й се искаше.

— Кажи го! — Дрезгавият му глас бе пълен с изкушение. Пръстите на Колин притиснаха талията й, а така й се искаше те да се вдигнат към гърдите й. Да изместят настрани тениската й, за да могат устните му да поемат зърната й.

— Помоли ме да те целуна. — Дъхът му докосваше устните й.

Тя почти усещаше вкуса му. Устните й трептяха, отвориха с и тя дочу собствения си шепот:

— Целуни ме! — Само че тя не молеше, а настояваше.

За кратък миг устните на Колин се извиха в усмивка, след което страстта пламна в очите му още по-силно. Ръцете му се е затегнаха около нея.

И устните му завладяха нейните.

Не, Колин не беше нежен. Или внимателен.

Устните му завладяваха, езикът му изследваше устата на Емили, навлизайки все по-навътре. Колин вкусваше, съблазняваше, предявяваше права. Ръмженето вибрираше ниско в гърлото му. Звукът бе нисък, животински. И трябваше да я уплаши. Колин трябваше да я уплаши.

Но този звук я възбуди още повече. Разливащата се топлина между бедрата й започна да пулсира още по-силно. Ръцете й бяха обвили неговите, а пръстите й стискаха бицепсите му. Устните й бяха разтворени, а езикът й се търкаше жадно в неговия. Харесваше й как я целува. Здраво. Горещо. Диво. Да, диво бе по-подходящата дума.

Колин я целуваше така, сякаш не можеше да дочака тя да се окаже гола под него.

Така, сякаш трябваше да я овладее.

Целуваше я така, както никой друг мъж преди него не го бе правил.

Прокара ръце по тялото й, докосна долната част на гърдите й и бавно продължи нагоре. Ръцете му ги обгърнаха, а пръстите му докоснаха зърната й.

Устните му продължаваха да пируват с нейните, а пръстите му — неговите дълги и силни пръсти — галеха гърдите й, дразнейки връхчетата на набъбналите й зърна.

Емили тихо простена и отлепи устните си от неговите. Все още седеше на края на плота, с Колин между бедрата си, който се притискаше към лоното й с твърдия си възбуден член. Пръстите й потръпнаха от желание да го погали там.

„Това не е характерно за мен“. Емили с всички сили се опитваше да върне самоконтрола си в този вихър от страст, който я увличаше все по-дълбоко. Тя не принадлежеше към тези, които ги управляваха диви страсти. Не, не принадлежеше. Не и тя.

Винаги беше спокойна, овладяна, уравновесена, тип шест-срещи-до-трета-база. Явно в Колин имаше нещо, нещо, което помиташе задръжките й.

— Искам да те почувствам — промърмори Колин неразбираемо. Хвана края на тениската й, издърпа я през главата й и я захвърли на пода. Емили дочу лекия шум, когато дрехата падна.

Сега вече той я докосваше. Кожа до кожа. Топлите му, леко грапави пръсти я галеха по корема, постепенно придвижвайки се нагоре към гърдите й.

Които бяха прикрити само от тънък черен сутиен. Копринената тъкан я обгръщаше като втора кожа.

Колин облиза устните си.

Емили знаеше, че трябва да го спре. Онази част от съзнанието й, която отговаряше за логиката, крещеше, че трябва да го отблъсне.

Не е време.

Сега не е време.

Нещата се случваха прекалено бързо между тях. Но, Боже Мой, тя искаше той да я докосва.

Искаше да забрави за самоконтрола си за момент. Искаше просто да чувства.

Да, част от нея крещеше да го отблъсне, но другата част крещеше да го притисне още по-близо.

Пръстите на Колин се плъзнаха под сутиена, поглаждайки гърдите й, а после намериха зърната й. Те бяха настръхнали и гладни за устните му. Плъзна сутиена настрани и повдигна гърдите й с ръце — тя сама можеше да види тъмнорозовите им връхчета, потъмнели от възбуда.

— Трябва да те опитам.

Отвори устни и наведе глава към тях. Емили почувства топлия му дъх, а след това и езикът му — о, Боже, езикът му, който кръжеше около ареолата й. С дълго, дразнещо движение, което накара всички мускули в тялото й да се стегнат.

— О, да, толкова е хубаво — Колин пое въздух и след това потърка отново езика си в зърното. — Дяволски хубаво. — Всмука го и започна да го смуче силно, като не забравяше да стиска с устни и леко да го хапе.

Емили вдигна ръце, зарови ги в косата на Колин и го притисна към тялото си, наслаждавайки се на ласките на устните му.

Лоното й се отъркваше в пениса му, а тя се притискаше към него. Усети, че бикините й са мокри и влажни. По дяволите! Кога за последен път се беше възбудила така? И толкова бързо?

Никога.

Лявата ръка на Колин леко стисна зърното й, докато устните му галеха другото.

О, Боже!

Тя стисна бедрата си около него и почувства как страстта им достигна апогея си.

Гит повдигна глава. Пръстите на Емили все още бяха заровени в гъстата му черна коса. Целуна я и пъхна езика си дълбоко в устата й. Дясната му ръка стисна бедрото й. Пръстите му се оказаха толкова близко до нежната й плът, че Емили трепереше в очакване.

Сърцето барабанеше в ушите й, а дишането й беше шумно и забързано. Усещаше тялото си горещо и стегнато. Осъзна замаяно, че от секс с Колин я делят само няколко кратки мига.

Устните му бяха влажни от целувките и за кратък миг между тях проблеснаха… зъби?

Кучешки зъби?

Тя отдръпна ръце.

— Ти също ме желаеш — изръмжа Колин и тя видя как ноздрите му трепнаха. — Усещам аромата на желанието ти.

Не особено ласкателен коментар, но дяволски точен. Тя наистина го желаеше. Желаеше го толкова силно, че беше подмокрила бикините си. Желаеше го толкова силно, че се намираше на няколко минути, не, по дяволите, на няколко секунди от оргазма.

Емили погледна към краката си. Сега и двете ръце на Колин лежаха върху тях, а топлината от ръцете му проникваше през панталона й.

Ноктите му… те изглеждаха по-дълги от преди. И по-остри.

Разбира се, че са дълги. За бога, нали е шифтър. Аз също зная, че животните обичат да играят по време на секс.

Звярът винаги е близко до повърхността по време на секс. Ето защо шифтърите се славят със своята сексуална издръжливост.

Тя бе на път да прави секс с шифтър. А точно за шифтърите знаеше дяволски малко.

— Давам ти дума, че ще ти хареса — изръмжа Колин и се наклони към врата й. Емили почувства как грапавият му език я лизна по гърлото и по тялото й премина тръпка. О, да, много ще ми хареса с теб. Нямам никакви съмнения.

Устните му отново се притиснаха в нейните, а острите му зъби леко одраскаха кожата й.

— Спри! — Проклятие, толкова беше трудно да произнесе тази дума. И вместо да я извика, тя просто прозвуча като дрезгав шепот.

Колин замръзна.

Емили пое дълбоко дъх и задържа дишането си. Тялото й все още търсеше удовлетворение, но съзнанието й отново бе поело контрола му.

Тя не можеше да направи това, не още. Все още не знаеше много неща за детектива.

Ръцете му стиснаха бедрата й:

— Сигурна ли си, че искаш точно това? — Гласът му бе дрезгав и нисък, изпълнен с възбуда и страст.

Тя искаше неговият твърд и дълъг член да влезе в нея. Искаше напълно да се изключи и само да се наслаждава.

Но сега беше твърде късно. Гласът на разума се бе върнал, и тя не можеше да го пренебрегне. Проклятие!

Последният път, когато Емили не му обърна внимание, завърши с това, че тя се влюби в неподходящия мъж и се оказа в безсъзнание на пода в „Парадайз Фаунд“. След което изкара две-не-толкова-приятни-седмици престой в болницата.

Колин беше също толкова силен като Майлс, тя можеше да се обзаложи за това на живота си. Шифтърите нямаха ниво на силите като демоните, но при тях съществуваше особена скала за сила. Емили видя с очите си как той се разправи с демоните, които ги нападнаха.

А ако един мъж е толкова силен, то той е много, много опасен.

Успя да притисне ръце между телата им и да ги кръстоса, прикривайки гърдите си.

Колин вдиша дълбоко. Един мускул потрепваше около челюстта му, а по очите му личеше как се опитва да си възвърне контрола над тялото.

Измина секунда, още една, преди той да вдигне ръце и да отстъпи назад.

— Харесва ти да дразниш, така ли, Док?

Думите му се забиха право в сърцето й. Всъщност, те трябваше да я ядосат, но Емили разбираше, че Колин е прав. Тя го дразнеше. Докара и двамата до дива възбуда и миг преди да настъпи освобождаването, го отблъсна. Емили върна сутиена на мястото му.

— Ситуацията стана… — дива, страстна — … неконтролируема.

Колин прокара пръсти през косата си.

Емили скочи от края на плота. Водата все още течеше от крана. С треперещи ръце тя го завъртя и потокът спря.

— Ти ме желаеше.

Не можеше да го отрече. Нали се беше вкопчила в него, стенеше и се триеше в тялото му.

— И все още ме желаеш — Колин прокара кокалчета на ръката си по нейната. — Нима не е така?

Емили вирна брадичка.

— Понякога не получаваме онова, което желаем. — Защото невинаги това, което искаме, е добро за нас.

Тя преглътна, борейки се с всички сили да задържи трудно възвърнатия си самоконтрол. Как можеш така да желаеш някого, от когото се страхуваш?

— Понякога го получаваме. — Той свали ръката си. — Просто за него трябва да почакаш.

Емили вдигна тениската си от пода.

— Не мислех, че нещата могат да стигнат толкова далеч. — И така бързо. Не осъзнаваше, че толкова бързо ще се взриви от докосването на устните и ръцете му.

— И колко далеко смяташе да стигнеш? — чу Емили леда в гласа му, който свидетелстваше за препълнилата го ярост.

А какво, по дяволите, очакваше тя? Че той ще бъде треперещ от радост, при условие че тя прекъсна прелюдията им по средата? Нямаше начин. Емили навлече тениската си.

— Отговори ми, Док? Наистина ми е интересно. — Той размърда рамене и мускулите на гърдите му се раздвижиха.

— Колко далеч смяташе да стигнеш? Няколко целувки? Няколко погалвания през дрехите? Едно облизване на зърната ти?

Бузите на Емили пламнаха. О, да, Колин определено беше вбесен.

— Значи, аз съм добър за малко петинг, но не толкова, че да се чукаш с мен?

Добре, достатъчно. Емили му хвърли намръщен поглед.

— Не те познавам толкова добре, за да се чукам с теб, детектив. — И, по дяволите, тя не смяташе да го прави с непознат.

Устните на Колин се свиха в тънка линия.

— И за протокола. Аз не съм от тези жени, които се чукат още на първата среща. — Независимо от това, че преди малко правеше точно това. Емили поклати глава. — Да, аз те желая, не го отричам, но тази нощ няма да те чукам. — Не, тя нямаше намерение да става уязвима за него, все още не…

— Проклятие. — В очите му просветна разбиране. — Ти се боиш от мен.

Не от него, а по скоро от онова, което е вътре в него. Беше време да заговорят по същество.

— Колин, в какво се превръщаш? — Той имаше нокти и остри зъби. Самата тя беше видяла тези изменения. Змиите отпадат. Това не беше характерно за птиците, както и за мечките.

Ръцете му се свиха в юмруци.

— Значи в това е проблемът. Не искаш да бъдеш с шифтър.

— Не. — Зъбите я боляха от стискане. — Не в това е проблемът.

— Наистина ли? — Думите прозвучаха рязко. — Ти си така непостоянна още от момента на нашето запознанство, от момента, в които разбра кой съм аз в действителност.

— Аз казвам „не“ не, защото ти си шифтър. — Време за откровеност. — Била съм с шифтър преди. — Всъщност връзката им бе много кратка — Емили по това време беше студентка.

— Тогава какво, по дяволите, означава това?

— Вървим твърде бързо! — Всичко ставаше прекалено бързо. — Запознахме се преди няколко дни и… — Проклятие, не спирай сега! — И аз не съм уверена, че мога да ти имам доверие, Гит. Шифтърите се славят с определена репутация. — Някои биха казали, че репутацията им е заслужена. — И макар че аз не зная що за животно живее в теб, усещам, че то е силно и опасно. Така че, преди да скоча в твоето легло с теб, искам да зная малко повече за това, какво става в главата ти. — И в главата на твоя звяр.

Защото имаше вероятност, и то доста голяма, Колин да е един от онези шифтъри, които е добре да не допускаш близо до себе си. Пантера. Пума. Вълк.

— Искаш да ме опознаеш? — Силата на чувствата му, гневът му, желанието му, неговият… страх, заляха Емили. — Защо просто не хвърлиш един поглед в главата ми?

О, тя се изкушаваше. Щеше да бъде толкова лесно. Но…

Също така щеше да бъде и грешно. Защото един път влязла в съзнанието му, щеше да види не само откъс от живота му. Не, ако тя влезеше в главата му, щеше да види всичко. Всяка тайна. Всяка лъжа. Всеки страх. Щеше да види всичко.

А Емили не мислеше, че и двамата са готови за това.

Тя поклати глава.

— Това не е начинът за нас.

— Тогава, кой е начинът?

Тя се взря се в очите му.

— Да си дадем малко време.

— По дяволите. — Ръцете му бавно се отпуснаха. — Док, аз не ставам за джентълмен.

Да, тя вече беше разбрала.

— Но съм съгласен. — Вдигна ръка и я погали по страната. — Засега. — Яростта в очите му утихна, но желанието остана. Ръката му беше толкова топла. Пръстите му проследиха устните й. — Само не ме карай да чакам прекалено дълго. Няма да мога вечно да бъда джентълмен. — И Гит отстъпи настрани, давайки й свобода.

Емили сложи очилата си, пое си дълбоко дъх и веднага обгърната от богатия и мъжествен аромат на Колин.

— К-къде ще спя? — Боже, тя наистина заеква като ученичка.

— Ами, мислех, че с мен.

Да, за това тя и сама можеше да се досети.

— Но тъй като аз няма… — Емили повдигна вежди, докато многозначително се взираше в него.

Устните му трепнаха в подобие на усмивка.

— Тъй като ти няма…, можеш да вземеш леглото, а аз ще спя на дивана.

— Еха! Ти наистина се опитваш да бъдеш джентълмен, така ли? Впечатлена съм. — Тя реши да приеме предложението му. Спалня срещу диван. И понеже определено беше егоистка, лесно бе да избере леглото.

Емили се промъкна покрай тялото му.

— Втората врата вдясно, Док. — Ръката му плъзна надолу по гърба й и се спря за кратко на извивката на дупето й. — Приятни сънища.

Тъй като по всяка вероятност всичките й сънищата щяха да бъдат изпълнени с Колин, който със сигурност щеше да бъде гол, явно че ще бъдат приятни. Ако не я оставят неудовлетворена, което ще бъде най-разочароващото.

Очертаваше се дълга нощ, а тя дори нямаше бельо, за да смени подмокреното. И това ако не беше лош късмет.

 

 

Той огледа къщата на докторката. Всички прозорци бяха тъмни. И останаха такива през цялата нощ.

Тя не се прибра у дома си. Той я чакаше… Чакаше я от часове, а тя не се прибра в къщата си.

Къде беше? Къде?

Яростта бавно закипяваше в него… Кипеше и кипеше… Демонът беше на свобода тази нощ. Беше някъде в града и вършеше злини.

Той не можеше да й позволи да се занимава с това. Не може да й позволи да напада невинни.

Той трябва да я спре.

Злото трябва да бъде унищожено.

Тя трябва да бъде унищожена.

Скоро. Времето на докторката изтичаше.

Демонът ще умре.