Синтия Идън
Горещо след полунощ (12)

Глава 12

Колин отведе Емили в своя дом. Отначало тя беше против, оправдавайки се, че трябва да си остане вкъщи, за да започне да прибира, но момчетата от групата за оглед на местопрестъплението бързо отхвърлиха тази идея.

Започнаха да оглеждат къщата на Емили в търсене на отпечатъците на престъпника. Негов косъм. Нещо, което би им помогнало да разпознаят младежа, разгромил къщата й.

Хлапе. Емили го описа и предположи, че е на не повече от шестнадесет години.

Колин изобщо не се интересуваше на колко години е младежът. Той просто искаше да го намери и да го принуди да си плати за стореното.

Хлапето беше ударило Емили. Червената следа на бузата й вече се бе превърнала в размито синьо-кафяво петно.

А къщата й… Кучи син! Всичките й дрехи бяха разкъсани. Леглото. Скрина. Книгите й. Дори продуктите — мръсникът ги бе разхвърлял из цялата кухня.

Домът на Емили приличаше на дома на Джилиан Нимънт и Колин не смяташе да пренебрегва този факт. Проклятие, дори драскотините върху дивана изглеждаха почти същите — дълги бразди отляво надясно.

Интересно дали тийнейджърът е поработил и на двете места? Гит смяташе да изясни това, когато намери момчето.

Фактът, че от Джилиан Нимънт нямаше и следа, силно го безпокоеше. Много силно. Хората не изчезват просто така. За това трябва да имат дяволски сериозна причина. Или някой, който може да им е съдействал да го направят.

Отначало Колин реши, че Джилиан е избягала сама. Но сега се страхуваше, че са й помогнали. И тази помощ беше доста далеч от приятелската.

— Аз… аз трябваше да отида на хотел… — Емили стоеше до дивана. Изглеждаше уморена, раздърпана и толкова красива, че от това го болеше.

— Исках да останеш тук. — С него. Където той ще може да я наглежда.

Колин се приближи. Толкова се бе уплашил, че съкрати живота си поне с десет години. Гит чу писъка й, преди връзката да прекъсне.

Реши, че Нощният Касапин се е добрал до нея.

Повдигна брадичката й с ръка, заставяйки я да го погледне в очите.

— Ем, аз говорех сериозно, когато казах да не ме плашиш повече така. — Защото звярът се добра твърде близко до повърхността. Необходима беше цялата сила на волята му, за да не допусне преобразяването.

Но когато влезе в дома й и видя, че онзи мъж я държи за ръката…

Преобразяването започна. Костите му започнаха да пропукват, ноктите му се удължиха…

Едва когато Емили се оказа в обятията му, звярът се успокои. Когато Колин я целуна и я прегърна, той отново можеше да контролира ситуацията.

За щастие на нейния съсед. В противен случай мъжът щеше да узнае какво е това, да бъдеш атакуван от разярен шифтър.

— Не че съм го направила преднамерено — отвърна Емили. В гласа й прозираше язвителност. — Аз не съм излязла на улицата в търсене на млад глупак, който да се съгласи да ме нападне.

Не, не беше го направила. Но в сградата на „Нюз Флаш Файф“ Емили се отправи да търси убиеца, без да му каже и дума. Което, според него, беше десет пъти по-лошо.

Ако случайно не беше видял как изхвърча от стаята, Емили сама щеше да тръгне да търси престъпника. И какво щеше да направи, ако наистина бе успяла да намери убиеца?

Все едно студен юмрук стисна сърцето му. Емили не беше като него. Тя не притежаваше мощта на шифтър или силата на демон.

Тя бе просто жена. Уязвима. Слаба. И точно тази нейна уязвимост в този момент го вбесяваше диво.

— Трябва да си по-внимателна. — Колин пусна ръката й, но не можа да се застави да отстъпи крачка назад. Въздухът бе пропит с нейния аромат, който гъделичкаше ноздрите му.

Емили повдигна вежди.

— Аз не съм ченге. Ти си този, който обича да си играе с опасността всеки ден, не аз. — Тя въздъхна. — По дяволите! Не искам да водим тоя разговор точно сега, става ли? Уморена съм, боли ме лицето и просто искам да си легна. — Емили се обърна и тръгна по коридора.

— Разкажи ми за „Серенити Уудс“. — Той не смяташе да пита за това, но думите сякаш сами се откъснаха от езика му.

Емили се напрегна.

— Вече говорихме за това.

— Значи не сме довършили. Дарла Митчъл е възнамерявала да направи репортаж за теб. И за „Серенити Уудс“. И да разкаже всичко.

Емили се обърна.

— Тя не е притежавала нито едно доказателство. Тази история никога нямаше да бъде излъчена.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че Дарла е имала информатор, който й е разказал всичко за мен — до последната подробност, но този човек никога не би застанал пред камерата.

— И откъде знаеш?

— Защото днес посетих скъпата си майка и я помолих да спре да разговаря с журналисти. — Емили сви рамене. — Майка ми е малко наивна. Тя не е разбирала какво прави, когато е говорила с Дарла.

Не е разбирала, че предава собствената си дъщеря? Колин реши да не натиска повече. Ще го направи някой друг път.

— Значи, Дарла не е имала никакви доказателства?

Емили напълно се обърна към него.

— Бях в „Серенити Уудс“ преди повече от двадесет години. Пет години след като ме изписаха, изгоря архивът на клиниката.

— И никой от персонала няма да започне да говори? — Полицаят в него никак не искаше да се успокои.

— Знаеш ли, има такова нещо като конфиденциалност на пациента.

— А ти знаеш ли, че тя не се отнася за санитарите, портиерите, секретарките…

Емили вдигна ръка.

— Никой не би проговорил.

— Виждам, че си дяволски уверена в това.

— Наистина съм. — Тя присви устни. — На хората там са им помогнали… да забравят за престоя ми.

В главата на Колин звъннаха предупредителни звънчета.

— И как точно се е случил този малък фокус?

— Главният психиатър на клиниката, д-р Кетчерли, не беше човек. Беше демон от шесто ниво — достатъчно силен, за да „засели“ в ума на хората някои предположения.

— И той е заставил персонала да забрави за теб?

— Да. — Емили преглътна и стисна ръце в юмруци. — Не съм била луда, разбираш ли? Аз просто не разбирах какво става с мен. Опитах се да разкажа на майка ми, но тя не ми повярва. Просто реши, че и аз имам нервен срив, като баща ми.

— Баща ти?

Емили кимна.

— В некролога, публикуван в местния вестник, беше написано, че той е загинал при нещастен случай по време на лов. — Кратък, горчив смях се изтръгна от устните й. — Но нещастен случай нямаше. Той беше взел оръжието, напъхал дулото му в устата си и натиснал спусъка.

Боже! Тези детайли не бяха отбелязани в досието й.

— Бях на седем, когато го намерих. — И тя преглътна. — По това време вече започвах да виждам някои неща. А когато баща ми се самоуби, мама просто… тя не искаше и да чуе за това, какво виждам. Не искаше аз да бъда… да приличам на него.

Мъжът й беше напъхал оръжието в устата си. Детето й виждаше чудовища. Изобщо не се учудваше, че Емили се е озовала в психиатрична клиника.

— Аз исках само тя да ми повярва — прошепна Емили. — Но явно съм искала прекалено много.

Колин я подръпна към себе си и сплете пръсти около нейните.

— Разбирам.

Тя го погледна в очите.

— Зная, че разбираш.

Колин я притегли още по-близо. Вдигна лявата си ръка и прокара палец по устните й. Толкова меки и сладки.

Емили леко ги отвори.

Без да откъсва очи от нея, Колин наведе глава и покри устните й с целувка. Опита я на вкус.

Бавно вкара вътре езика си. С дълго и дълбоко движение. Нейният език го посрещна, плъзна се върху неговия и го погали.

Членът на Колин се напрегна.

Проклятие! Той се намираше в полувъзбудено състояние от онази целувка в къщата й. Да я усеща в ръцете си, да чувства устните й, гърдите й, притиснати към неговите… Всичко това представляваше изкушение, с което Колин не можеше да се справи.

Очерта брадичката й с пръсти, поглади извивката на врата й.

Емили се отдръпна и поклати глава.

— Не се дръж с мен така.

Какво?

— Аз не съм нежно цвете.

Не, но беше човек, крехък човек.

— Не искам тази вечер да е спокойно и нежно. — Емили дръпна блузата си и я хвърли на пода. — Искам да ме вземеш така, както ти го искаш. Силно. Бързо. И дълбоко.

Звярът му одобрително изръмжа.

— Искам да ме накараш да забравя за онова копеле-убиец и за онзи млад глупак. За всичко. Искам просто да усещам само теб.

Колин също захвърли ризата си.

— Всичко, което трябваше да направиш, е да ме помолиш, скъпа.

Емили обходи тялото му със зелените си очи. Облиза устни, забелязала, че еректиралият член на Гит е издул дънките му.

Възбудата подхранваше страстта й за него.

Свали очилата си и ги остави до телевизора. След което… застана на колене пред Колин.

— Но преди да минем към главната част на нашата програма — прошепна тя, — мисля, че е мой ред да те докосна.

Пръстите й не трепереха, когато Емили посегна към джинсите му. Леко движение… и копчето вече е разкопчано. Разнесе се звука на отварящ се цип.

Членът му изскочи напред, право в нетърпеливите й ръце. Той не се затрудняваше с обличането на бельо. Никога.

Пръстите на Емили го обвиха. Погалиха го от основата до самия връх. Колин усети лекото й дихание — леко прохладно, но толкова възбуждащо, че тръпката разтърси цялото му тяло.

Прозрачна капка течност се появи на върха на пениса му. Емили тихо прошепна нещо, взе я с показалеца си, погледна Колин в очите и поднесе пръст към устните си. След което го облиза.

— М-м-м, хубаво. — Тя задържа погледа му. — Харесвам вкуса ти. — Устните на Емили се приближиха към члена му. Езикът й го близна по върха.

О, по дяволите, да!

И тогава тя го пое в устата си, дълбоко, почти до самата му основа. И започна да го смуче. Облизва. Да го гали с ръка.

Проклятие, докторката знае съвсем точно къде да ме докосне.

Колин се наведе, докосна меката тежест на гърдите й и започна да ги гали.

Дишането й се накъса. О, беше толкова приятно!

Затова Колин повтори ласката си. Погали я. Провря палци под дантелите на сутиена и намери зърната й. Стисна ги леко.

Устните на Емили потрепваха върху пениса му, когато тя простена.

Членът на Колин набъбна още повече. Започна да се движи срещу устните й. Отначало леко, след това по-дълбоко и по-силно. Устата й беше топла, влажна и толкова идеална, по дяволите, че Колин усети как оргазмът му се приближава. Все по-близо и по-близо…

Емили го обхвана по-здраво с устни и започна да го смуче по-силно.

— Не! — Колин рязко се отдръпна от нея. Членът му гордо стърчеше напред.

Емили примигна и леко се изчерви:

— Не ти ли харе…

— О, скъпа, и още как. — Това бе най-готиният минет в живота му. — Но ти искаше днес да бъде по моя начин, нали?

Тя облиза устни и кимна.

Проклятие! Да я види на пода, на колене пред него… Това караше Колин да се извива от страст по нея. Гит се бореше със звяра си, защото животното му я искаше толкова много, колкото и човекът.

Може би точно нейната уязвимост привличаше звяра му. Тя ухаеше на плячка.

А що се касае до човека… Той усещаше аромата на възбудата й и я желаеше.

— Махни останалата част от дрехите си.

Емили стана и тръгна към спалнята.

— Не! Тук!

За нищо на света нямаше да стигне до спалнята. Колин я искаше гола, открита и очакваща го точно сега.

Надяваше се, дяволски се надяваше, че Емили беше напълно сериозна, когато изрази желанието си. Защото само минута я делеше от това да бъде изчукана така, както на него му се искаше.

Тя свали обувките си, смъкна полата си надолу по краката и Колин само дето не свърши точно в този момент.

Емили носеше малки дантелени бикини и колан с жартиери. Колан с жартиери! Колин беше виждал това само в мечтите си.

Кой би предположил, че винаги закопчаната догоре с всички копчета докторка, ще е облякла бельото на неговите мечти?

— Застани на колене и се подпри с ръце. — Гласът му приличаше на ръмжене. В него имаше повече от звяра, отколкото от човека.

Емили отметна косата си назад, и проклет да бъде, ако върху устните й не се появи предизвикателна усмивка, докато тя се отпускаше на пода. Коленичи и се опря на ръце. Косата й се разпиля по гърба — гъста копринена маса, която Колин искаше да докосне.

Но не толкова силно, колкото желаеше да се докосне до плътта й.

Тя изви гръб и великолепното й дупе се вирна във въздуха.

— Това ли искаш?

— Да, по дяволите!

Зъбите на Колин се удължиха. Трябва да бъде внимателен с нея, трябва да…

— Тогава ела и ме вземи!

— Майка му стара!

И Колин изгуби контрол.

Той се хвърли към нея, удряйки силно коленете си в пода, но в този момент това изобщо не го интересуваше. Ръцете му обхванаха бедрата й, устните му се притиснаха към гърба й и той я опита — ближеше я и леко я захапваше.

Емили отхвърли глава назад и изви гръб още по-силно:

— Колин… — Беше искане.

Избута дънките си надолу, разтвори краката й още повече и прокара пръсти по нежната извивка на дупето й.

— Какво искаш, Емили? Какво искаш от мен да направя?

Ръката му се плъзна между краката й, към топлото и влажно свидетелство за нейното желание. Колин я дразнеше, вкарваше вътре показалеца си, като едновременно с това палецът му галеше клитора й.

Тялото на Емили застина:

— Ах… О, Боже да!

Колин извади показалеца си, след което го вкара още по надълбоко:

— Кажи ми какво искаш?

— Искам да влезеш в мен.

Колин изръмжа. Хвана пениса си с една ръка, докато с другата се протегна към джоба на дънките си и извади пакетчето с презерватив.

— Не! — Емили се обърна и го погледна. — Искам да те усещам.

И Колин дяволско силно искаше да я усеща. Но трябваше да бъдат внимателни, не трябваше да рискуват.

— Колин, аз… аз съм здрава и няма да забременея… А ти… твоят вид… вие не можете да се заразите. Така че няма за какво да се безпокоим. — Тя притисна бедра към неговите. — Сега аз просто искам теб.

Колин сложи ръката си върху дупето й, за да я задържи на неподвижна. След това постави връхчето на члена си до топлия, влажен и жадуващ вход.

— Тогава ме вземи.

Влезе дълбоко с едно-единствено рязко движение.

Емили се изви под него.

Колин излезе… и го вкара обратно чак до основата. Отново. И отново.

Бедрата на Емили се движеха срещу неговите при всеки негов тласък. Докато Колин ръмжеше, Емили стенеше, а въздухът се изпълни с аромат на секс.

Гит се наклони над нея, притискай се по-силно с всяко движение. О, проклятие, докторката се усещаше толкова добре. Тясна. Гореща. Влажна.

Толкова. Дяволски. Перфектна.

Ръцете му покриха нейните. Ноктите му бяха станали остри.

Внимателно, внимателно…

Устните му намериха извивката на гърлото й. И започнаха да ближат, да смучат.

Бедрата на Емили се притиснаха още повече към него, докато тя стискаше члена му с вътрешните си мускули. Беше близо до оргазма. Колин усещаше как тялото й леко започва да се напряга, сигнализирайки за настъпващото освобождение.

Той притисна зъби към гърлото й и усети как бие пулса й. По-бързо. И по-бързо. Кръвта пулсираше точно под кожата.

Леко прокара зъбите си по шията й.

Емили преглътна и се изви под него. Оргазмът я погълна — тялото й затрепери, стисна още по-здраво члена му и прошепна името му.

Колин леко се повдигна, отпускайки ръцете й, издърпа се назад, достатъчно, за да хване бедрата й и да започне да се движи по-грубо и по-силно…

Като при това, устата му все още бе на гърлото й.

Ако тя беше неговата половинка, той отново щеше да я бележи. Вече истински. Щеше да й остави белег, означаващ, че те са си обменили кръв. Че са свързали живота си.

Само ако тя беше неговата половинка, неговата спътница за цял живот.

Но Емили не беше.

Тя беше просто човек.

Човек.

Топките му се напрегнаха, гърбът му се втвърди. Колин стисна зъби и със сила се застави да се отдръпне от сладката плът на гърлото й.

Обхвана по-здраво бедрата й и се задвижи бързо. О, проклятие, никога не му е било толкова добре.

Колин свърши, продължавайки да се движи, докато тръпката не го разтърси и горещото му семе не се изля в тялото й.

Лунната светлина се изсипваше точно върху леглото. Емили бавно се протегна под чаршафа, обърна се настрани и погледна към Колин.

Гърдите му леко се издигаха и спускаха в ритъма на спокойното му дишане. Но тя знаеше, че Колин не е заспал. Поне все още.

— Колин… искам да те попитам нещо. — Когато отиде в банята, видя драскотините по бедрата си. А по време на любовния им акт усещаше острите му зъби върху кожата си. Странно, но изобщо не се уплаши, макар че разбра, че Колин едва се удържа да не я ухапе.

Това я… възбуждаше.

А тя никога не е била една от тези, които си падат по вампирите и свързаните с тях фетиши.

Но, изглежда, с Колин забравяше за всичките си правила.

Емили протегна ръка и прокара пръсти по широката му и релефна гръд. Харесваше гърдите на Колин. Мускулите им, тъмните и меки къдрави косъмчета, израснали във формата на стрела, чиито връх сочеше надолу към слабините му.

Ръката й погали рамото му. И напипа слабо открояващ се белег.

— Какво искаш да знаеш? — Колин прихвана ръката й, поднесе я до устните си и я целуна по дланта.

Емили нервно въздъхна. Всички признаци бяха срещу Колин, и затова тя искаше да разбере…

— Колин, какво животно живее в теб? — Острите зъби, ноктите, горящите очи… всичко указваше към пантера, леопард или даже… вълк.

Тялото на Колин се напрегна:

— А това има ли някакво значение?

По-рано, тя би отговорила на този въпрос положително. Но сега не беше толкова сигурна.

— Няма нужда да се криеш от мен.

— А ти не трябва да се боиш от звяра, които нося в себе си. — Стисна пръстите й. — Аз никога няма да позволя да те нарани. Аз контролирам него, а не той мен.

Беше чувала това и преди. От други. Слушала беше уверенията им, че те могат да се справят с вътрешния си звяр. И знаеше, че това е просто заблуда.

Защото зверовете, живеещи в шифтърите, са изключително силни. И смъртоносни. И ако един шифтър бъде притиснат силно, то звярът му винаги изскачаше на свобода.

Такава е природата на животното.

Някой блъскаше с всички сили по вратата. Емили хвана възглавницата и покри с нея главата си. Не, не и не. Тя не искаше още да се събужда.

— Мамка му! — Съвсем до нея се разнесе дрезгав мъжки глас.

Емили махна възглавницата и отвори очи. Колин. В главата й нахлуха спомените.

Дарла.

Убиецът.

Хлапето-тийнейджър, което беше проникнало в дома й.

И най-горещият секс, който изобщо бе имала.

— Остани тук. — Имаше само няколко секунди, за да се полюбува на стегнатото дупе на Колин, преди той да обуе дънките си, гледайки към часовника. — Който й да е, по-добре да има дяволски основателна причина за посещение в шест часа сутринта.

Шест часа сутринта. Значи бяха спали само три часа.

Емили дръпна завивката, за да покрие гърдите си. Не беше сигурна, че знае, къде са дрехите й. Може би все още в гостната? Интересно къде са очилата й?

Колин излезе от стаята. Чу как прещрака ключалката, и после:

— Какво по дяволите правиш тук, Брукс?

Емили се намръщи и се придвижи към края на леглото.

— Къде е д-р Дрейк?

Тя огледа стаята и видя шкафа. Втурна се към него, присвивайки пръстите на краката си при съприкосновението с хладния дървен под. Хвана една от тениските на Гит и бързо я навлече през глава. За щастие, тениската стигаше до средата на бедрата й, така че нямаше защо да се страхува, че ще блесне пред партньора на Колин с някои интимни части от тялото си.

— Тя е тук, нали? — Брукс повиши глас. — Д-р Дрейк, трябва да говоря с вас. Веднага.

Емили примигна. По гласа му можеше да се досети, че Брукс е много ядосан от нещо. Какво не му е наред? Разбира се, миналата вечер тя се отнесе доста грубо към него, когато той застана на пътя й към вратата, но едва ли това е причината, за да…

— Внимавай за тона си, Брукс.

— Ти си този, който трябва да следи какво прави, партньоре. Ти чукаш тази жена и дори не се досещаш…

Емили излезе в коридора и видя, че Колин стои почти допрял нос до този на Брукс.

— Какво става тук?

Брукс я погледна с присвити и ядосани очи.

— Ти ми кажи.

Емили поклати глава:

— Чуй, доста е рано, за да си играем на тъпи въпроси и отговори.

— Къде беше миналата вечер между осем и десет часа?

— Какво? — Не може да повярва, че този красавец, на който сам Бог е заповядал да свети на корицата GQ^[1], току-що я попита за алибито й. — Защо питаш?

— Прекарах последните три часа, опитвайки се да възстановя данните от разбития компютър на Дарла — и той повдигна вежда. — Искаш ли да разбереш, какво намерих вътре?

„Серенити Уудс“.

— Разкарай се, Брукс — тихо произнесе Колин. Студената ярост, прозвучала в гласа му, просто преряза въздуха в стаята.

В очите на партньора му светна разбиране.

— Ти си знаел, нали? Знаел си, и не ми каза нищо?

— Защото няма нищо за казване. Фактите за Емили, които е открила Дарла, не съответстват на действителността.

— Така ли? — Брукс го подмина и тръгна към Емили. Огледа я, след което вдигна поглед към лицето й. — Значи тя не е побъркана? И не е приемана в психиатрична клиника, когато е била на единадесет години, защото е виждала чудовища?

Емили вирна брадичка.

— Тя е точно пред теб. И не, не съм побъркана. Умът ми си е съвсем наред.

— Хм, значи ти просто виждаш чудовища. И ако не вземем под внимание тази малка странност, ти си напълно нормална.

— Не ставай задник, Брукс. — Колин мина пред нея. — Емили, иди се облечи.

— Няма. — Проклета да бъде, ако тръгне да се крие в храстите само защото този хубавец я смята за луда. — Мисля, че с твоя партньор трябва да си изясним няколко момента.

Колин обърна глава към нея и тя видя как мускулите около челюстта му потрепват.

— Чудесно. — Той се обърна към Брукс и завря пръст в гърдите му. — Но ако погледът ти дори за секунда слезе надолу, ще те ударя. Без да ми пука, че си ми партньор.

Емили кръстоса ръце и започна да потропва с крак.

— Не зная какво си намерил в компютъра на Дарла, но сведенията й не са били верни. Аз никога не съм била и сега също не съм… — и тя само дето не заскърца със зъби, — … луда.

Не. Тя просто виждаше чудовища. И тези чудовища бяха реални.

— Подобна история би разрушила кариерата ти и отблъснала пациентите ти.

Съмнително. Емили изсумтя. Точно обратното — това би разширило практиката й, защото щеше да се окаже страхотна реклама за дейността й сред Другите.

— На мен няма да ми навреди.

— Шибани глупости!

Колин помръдна и се намръщи.

— Дръж си езика!

— Дарла се е канела да разруши кариерата ти. Смятала е да разкаже на света за момичето с халюцинациите, чиято майка я е оставила в психиатрична клиника, защото не й е било нужно побъркано дете.

Емили пристъпи напред и сега бе неин ред да мушне пръста си в гърдите му.

— Послушай Брукс. Както ти казах, не съм луда. Историята на Дарла нямаше да се отрази на кариерата ми, защото тя никога нямаше да се появи на екран. Шантавите й идеи нямаше да са потвърдени от никой, разбра ли? — Е, сега вече мъжът изглеждаше буквално разярен.

„Не й е било нужно побъркано дете“.

С това Брукс почти уцели в десетката.

С което наля масло в огъня на яростта й.

— Не съм задължена да слушам тези измислици. Аз работя заедно с теб по случая, детектив, в случай че все още си спомняш. И не съм убила Дарла Митчъл.

— Тогава ми кажи, къде беше между 8:00 и 10:00 часа вечерта?

— При. Моята. Майка. Терас Лейн 2801. Можеш да провериш. Поразпитай съседите. Сигурна съм, че все някой ме е видял.

Брукс извади малък бележник и записа нещо в него. Най-вероятно адреса. Ама че задник.

— И сега, ако разпитът е приключил, отивам да си взема душ. — И докато все още можеше да се противопоставя на желанието си да удари Брукс.

Обвиненията в това, че именно тя е разкъсала гърлото на Дарла, и то още в ранна утрин… Това наистина убиваше цялото й настроение.

Емили не дочака отговора на Брукс, а се обърна и изхвърча от стаята. Вратата на банята се затвори с трясък.

Колин внимателно се вгледа в партньора си и поклати глава.

— Какво по дяволите си мислиш, че правиш?

Много бавно Брукс прибра тефтерчето в джоба на якето си.

— Мисля за това, че имаме убийство, което трябва да разследваме, а твоята приятелка има прекалено силен мотив, за да го е извършила.

— Две убийства — поправи го Колин, стараейки се в гласа му да не прозвучи препълнилата го ярост. — Две убийства, извършени по абсолютно идентичен начин. Смяташ, че Емили е имала мотив да убие и Престън ли?

— Мисля, че тя е свързана по някакъв начин с това. Аз още не съм успял да подредя пъзела, но ще го направя.

— Какво? Докторката няма нищо общо с…

— Къщата й беше обърната с главата надолу, нали? — тихо попита Брукс. — Каква е вероятността квартирата на Джилиан и домът на докторката да бъдат преобърнати по един и същи начин?

Колин не отвърна нищо. Защото и сам си задаваше този въпрос.

— Мисля, че тя крие нещо от нас. Тя знае нещо, може дори…

— Какво дори?

— По някакъв начин да участва в това.

Мамка му!

— Ти видя тялото. Емили не може да го е направила. — Не, тя беше просто в ужас, когато видя жертвата и всичката кръв наоколо.

— Несъответствие. — И Брукс започна да се разхожда из стаята. — От този случай намирисва. И усещам, че не ми се казва цялата истина. — Той се обърна към Колин. — И това не ми харесва.

Колин погледна партньора си в очите.

— И на мен не ми харесва, когато партньорът ми нахълтва тук на разсъмване и започва да разпитва любовницата ми.

— Нямам й доверие.

„Нямам й доверие ли?“

— Ами никой не ти го е искал.

— Смятам да проверя алибито й. С мен ли си или не си?

— Точно сега — не. — По дяволите, той все още не можеше да си отвори очите. А Емили се ядоса. И сега е под душа. Гола.

Но той имаше шибана работа, която трябваше да свърши. И не можеше да си позволи някой да поставя под съмнение неговите мотиви в това разследване. Или мотивите на любовницата му.

— Дай ми един час. Ще се срещнем в участъка. — Трябва да снеме подозренията от Емили, за да може Брукс да изостави идиотската си идея.

Тод кимна в знак на съгласие и се обърна към вратата.

Колин стисна ръката му в желязна хватка. Реши, че Емили трябва много да се гордее с него, защото успя да се сдържи цели петнадесет минути.

— Не толкова бързо партньоре! — Колин стискаше силно, по-силно. Още малко и щеше да му счупи костите.

— Какво по дя…

— Никога повече, майка му стара, не нахлувай в къщата ми и не притискай така моята жена, разбра ли? — Колин не разхлаби хватката си.

Брукс се опита да се измъкне, но Гит просто усили захвата си.

— Попитах дали ме разбра? — Не искаше да чупи ръката му, но Брукс трябваше най-накрая да разбере.

Не трябва да набърква Емили.

— Просто си върша работата. Нашата работа. — Над горната му устна избиха няколко капчици пот. — Трябваше да я проверя.

Да, но не в това беше същността на нещата. Колин беше свидетел как Брукс разпитва другите заподозрени, но никога с глас, в които се усещаше толкова раздразнение и ярост, както когато разпитваше Емили. И той изведнъж разбра.

— Ти не я харесваш, нали?

— Аз не й вярвам.

Колин отслаби захвата си. Но не изпускаше от поглед лява ръка на партньора си — не си струваше да оставя без внимание ръката, с която Тод стреляше.

— Никой не те кара да го правиш.

— Теб също. Има нещо в нея… нещо… което не е както трябва. — Когато Колин съвсем разхлаби хватката си, Брукс се освободи. — Не позволявай на готиния й задник да замае главата ти, Гит. Тя има тайни и тези нейни тайни може да са смъртоносни.

След което рязко отвори вратата и пристъпи навън в ярката слънчева светлина.

Колин гледаше как партньорът му си отива, сяда в спортния си автомобил, обръща и рязко потегля.

Брукс все по-дълбоко и по-надълбоко навлизаше в случая на Касапина, а мъжът беше страхотен детектив. Имаше голяма вероятност да се добере до истината. Но ще може ли Брукс да го понесе?

Той смяташе за заплаха Емили. Но какво щеше да почувства, ако разбере, че реалната заплаха всъщност идва от партньора му, Колин?

Дяволски урод! Ще те убия! Ще те убия!

Колин раздвижи дясното си рамо. Правили сме го, знаем какъв е краят. Надяваше се представлението да не се повтори отново.

Колин затвори вратата и чу шума на водата в банята. Наклони глава в тази посока и си представи Емили — с голо тяло, блестящо от капките вода.

Хм. Каза на Брукс, че ще се срещнат в управлението след час.

Времето бе повече от достатъчно.

Топлата вода галеше кожата й. О, Боже! Беше толкова приятно. Емили наклони глава под струята, за да намокри косата си. Около тялото й пълзеше пара, която се кълбеше в леки топки, бързо разтварящи се във въздуха. Емили се обърна и…

… И видя през матовото стъкло на кабината мъжки силует.

Сърцето й бързо, бързо затуптя…

Колин отвори вратата. Беше гол и възбуден.

Емили преглътна и си наложи да вдигне очи към лицето му.

— Твоят… твоят партньор тръгна ли си?

— Аха… — Погледът на Колин обходи тялото й и се спря на гърдите й, след което се премести към тъмните косъмчета между бедрата й.

Пристъпи под душа и вратата с тихо прещракване се затвори зад гърба му.

— Той… той не е прав, знаеш това, нали? Нямам нищо общо с убийството на Дарла.

Колин докосна с палец устните й.

— Зная.

Топлата вода се изсипваше върху тях в приятен поток.

Емили отвори устни и близна края на палеца му.

В очите на Колин заблестя желание.

Тя пое палеца му в устата си и започна леко да го смуче. Езикът й описваше ласкави кръгове около него.

— Не ме дразни — изръмжа Колин.

Емили освободи палеца му. Блъсна я вълна от безразсъдство. Никога преди да срещне Колин, не се бе чувствала толкова силна. Толкова красива. Толкова сексапилна.

Желана.

До него не се чувстваше… уродлива. Не трябваше да подбира внимателно думите си от страх, че случайно може да издаде тайната си. С него не трябваше да се преструва. Тя можеше просто… да бъде самата себе си.

Емили прокара пръсти по мускулестите му гърди и ги спря на зърната му. Потърка лекичко.

— Кой е казал, че те дразня?

Членът му се притисна до корема й, напълно възбуден и твърд.

Емили наклони глава, позволявайки на водата да се плъзне по гърба й и обви устни около едното му зърно.

Колин зарови пръсти в мократа й коса и я притисна към тялото си. Тя дочу, как той рязко си пое дъх.

Без да отмества устните си, Емили протегна ръка към слабините му. Напипа твърдото свидетелство за възбудата му, обви го с пръсти и леко го стисна.

О, Боже, нямаше търпение да усети този член в тялото си, движейки се дълбоко в нея, запълвайки я цялата.

Колин леко я дръпна за косата, принуждавайки я да вдигне глава и покри устните й с целувка. Езикът му я галеше така, сякаш я заклеймяваше.

Удържа Емили прилепена към тялото си, обърна се и я притисна към гладките плочки на стената. Започна да гали тъмните къдрици на лоното й. Раздели нежните устни на плътта й и вкара два пръста в нея.

О, да! Бедрата й се притиснаха към ръката му. Емили откъсна устни от неговите и дрезгаво помоли:

— Още, Колин! — Той знаеше как точно да я докосне. Къде да натисне, къде да погали, къде да…

Добави още един пръст към другите два. Емили затвори очи. Плътта й трепереше, стискайки палците му.

— Дяволски секси си — простена той и започна да я ближе по врата. — Всеки път, като те видя, искам да те запълня дълбоко.

Бедрата й се извиха срещу ръката му. Той не преставаше да движи пръстите си, а напрежението направо я побъркваше. Имаше нужда от него. От това той да продължи да се движи в тялото й…

Колин извади пръстите си и Емили протестиращо простена.

Той напрегнато се изсмя.

— Всичко е наред, скъпа. Ще ти дам това, което искаш.

Обгърна талията й с ръце и я повдигна.

— Обвий краката си около мен.

По дяволите! Беше забравила колко е силен Колин — освен че беше човек, беше и шифтър.

Емили го обгърна с крака и членът му се докосна до входа й.

След което Колин навлезе рязко. Целият, до края. Тестисите му се притиснаха до плътта й.

Емили го прие с радост, стисна го и той се наслаждаваше на усещането на тялото си в нейното.

Започна да се движи. Навън и след това навътре. Дълбоко. Отново и отново.

Емили обви с ръце мокрите му рамене. Гит успя да хване с уста зърното й и започна да го гали с кръгови движения на езика си.

Бедрата на Колин се притискаха в нейните, отдалечаваха се и пак се притискаха.

А устата му, о устата му…

Колин провря ръка между телата им и пръстите му намериха клитора й. Потъркаха го…

Емили свърши, а плътта й притискаше члена му силно, докато я блъскаха вълните на оргазма.

Колин я наблюдаваше, повдигнал глава.

— Проклятие, толкова харесвам, когато свършваш. — Още един тласък вътре в нея. — Толкова. Си. Невероятна. Когато. Свършваш. — И в този момент свърши и той, а вълната от удоволствие превзе тялото му.

Когато най-накрая тръпките от изживяното престанаха да разтърсват телата им, Емили нямаше сили да помръдне. Гърбът я наболяваше, най-вероятно от контакта с твърдата стена, но това не я вълнуваше.

Пръстите й рошеха косата на тила на Колин.

Той целуна рамото й и я притисна здраво към себе си.

 

 

Терас Лейн беше една от онези тихи и скромни малки улички, които можеха да се видят само върху поздравителните картички. Перфектно поддържан райграс. Големи тухлени къщи. Тесни, но чисти тротоари. Симпатични деца, играещи в дворовете.

Кварталът го напрегна. Колин осъзна, че не се вписва тук. Нямаше как да се впише в тази идеална част от света на картичките.

Докторката също.

Интересно, как се е чувствала, когато е растяла тук? Виждала е демони и вампири, докато останалите деца са играели на баскетбол и на дама.

Тя никога не би се вписала тук. Както и той.

— Добре! Дона Тилман, съседката отдясно — Брукс вдигна бележника си и показа към къщата с огромен еркерен прозорец. — Каза, че е видяла как д-р Дрейк е дошла малко след седем и половина снощи.

Колин изсумтя. Същата версия чу той и от Том Хенри, съседът отляво.

— Тя сигурна ли е във времето?

— Да. Казва, че тъкмо е хвърляла боклука, когато я е видяла. — Брукс обърна внимание на дом номер 2801. — Госпожа Тилман го намерила за странно, защото, очевидно, докторката никога не идва на гости на майка си. И когато пристигнала, преди да влезе в къщата, останала в колата си за около петнадесет минути.

Колин беше сигурен, че толкова полезната госпожа Тилман през цялото това време е гледала през прозореца, щом знае точно колко минути докторката е останала в колата си.

— Е, значи те потвърдиха алибито на Емили.

Брукс повдигна вежди.

— Но нито един от тях не помни кога си е тръгнала.

— Тогава давай да отидем и да попитаме майка й. — Колин трябваше да си признае, че ще му бъде интересно да хвърли поглед на майката на Емили. Учителката. Жената, която е изпратила собствената си дъщеря в „Серенити Уудс“.

Натиснаха звънеца на входната врата и къщата им върна звука омекотен. Миг по-късно врата се отвори и дребничка жена с къса черна коса и зелени очи, застана срещу тях.

— Да?

Колин извади значката си.

— Полицейско управление на Атланта. Аз съм детектив Колин Гит, а това е моят партньор Тод Брукс.

Пръстите на жената здраво стиснаха вратата, а кокалчетата на пръстите й побеляха.

— К-какво искате?

Брукс светна с усмивка аз-съм-най-доброто-момче.

— Трябва само да ви зададем няколко въпроса, госпожо.

Очите й запрескачаха между двамата.

— За какво?

— За вашата дъщеря, Емили Дрейк.

Колин видя как жената трепна.

Не очакваше такава реакция.

Брукс направи крачка напред, все още с предразполагащата си усмивка.

— Защо не влезем вътре и не поговорим?

И както обикновено се случваше, госпожа Дрейк се отмести, отваряйки вратата изцяло:

— Но не разбирам за какво искате да говорим?

Брукс влезе след нея в преддверието:

— Вече ви казахме. За Емили.

Колин влезе последен и огледа абсолютно чистия дом. Майката на Емили ги покани в голямата гостна. Гит забеляза, че върху камината липсват снимки. Всъщност, никъде не виждаха снимки.

— К-какво искате да знаете за Емили? — И тя скръсти ръце и вирна брадичка почти като нея. Колин за малко не се усмихна.

— Тя е била тук миналата вечер, госпожо Дрейк, или ни разрешавате да ви наричаме Карън? — Още един от триковете на Брукс — направи така, че свидетелят да се отпусне, премини с него на ти, за да може да се разприказва.

— Какво? Ах, да, може и Карън. — Леко се намръщи. — И да, Емили беше тук миналата вечер. — В очите й се появи безпокойство. — Нищо не се е случило, нали? Емили…

— С нея всичко е наред — прекъсна я Колин. — Само проверяваме фактите, свързани с разследването ни.

— О…

Разочарование ли дочу? Изражението му премина в сурово.

— Колко дълго остана Емили?

— Час, може би два. — Карън повдигна рамене. — Не зная, не съм гледала часовника.

Зад гърба им се чу звън на старинен часовник.

Брукс и Гит се погледаха.

— Ще ни помогнете много, Карън, ако ни разкажете малко повече за това посещение — лекичко настоя Брукс.

— Добре. — Въздъхна тя тежко. — Емелин дойде след седем и остана до около десет и половина.

— И защо дойде Емили? — учтиво попита Колин. „Може би, защото сте говорили с репортерката и Емили е решила да ви помоли да прекратите общуването си с пресата?“

— Тя е моя дъщеря. За да дойде да ме види, не са й необходими конкретни причини. — Думите й прозвучаха доста високомерно.

— Разбирам. — Всъщност нищо не разбираше. — Значи, посещението на Ем миналата вечер просто е било едно обикновено посещение между майка и дъщеря?

Карън рязко обърна глава надясно и докато внимателно го наблюдаваше, удивено си пое дъх.

— Познавате дъщеря ми?

Ах, мамка му! Не това беше начинът, по който да се представи на майката на Емили.

— Ами да. Тя работи заедно с нас по разследването. Като профайлър.

Всички емоции изчезнаха от лицето й.

— Наистина ли? — Създаде се усещане, че температурата в стаята падна с няколко градуса.

Какво по дяволите ставаше?

— Защо ми задавате тези въпроси? — и тя погледна към Брукс. — Оставам с впечатление, че проверявате алибито на дъщеря ми.

Брукс продължи да се усмихва.

— Карън, какво можете да ми разкажете за „Серенити Уудс“?

Тя отстъпи крачка назад.

— С-серенити Уудс?

Жената отново вдигна брадичка.

— Мисля, че отговорих на достатъчно от въпросите ви. Искам да си тръгнете. Веднага.

Дружелюбната усмивка на Брукс изчезна.

— Нали разбирате, че можем да проверим архивите на клиниката?

— Не — уверено отвърна тя. — Не можете.

Карън отиде до входната врата в антрето и я отвори.

— Довиждане, детективи.

Хм-м-м. Жената разговаря с тях повече време, отколкото той се надяваше. Спогледа се с партньора си и сви рамене. Гит знаеше, че Карън Дрейк ще потвърди алибито на дъщеря му, но все пак реши да я разпита. Ако той не беше проверил казаното от Емили, подозренията на Брукс щяха само ще се усилят. И той можеше да сподели за тези свои подозрения в участъка.

А това Колин не можеше да допусне.

Първи излезе Брукс, като вежливо кимна на Карън за довиждане. Колин също кимна, минавайки покрай нея.

— Вие се срещате с дъщеря ми, нали? — Попита тя тихо, навела очи.

— Както ви казах, работим заедно.

Тя поклати глава:

— Вие я нарекохте Ем. И съдейки по вашия глас мога да кажа, че…

По дяволите! За в бъдеще трябва да се държи по-внимателно. Но, почакай… Проклятие, тя може да е разбрала за това не от разговора им, а защото просто е видяла истината? Може би и тя е такава, като дъщеря си?

Колин се стегна. Той не я дооцени. Карън Дрейк. Трябваше да внимава с нея.

Брукс вече беше стъпил на тротоара. Спря намръщен и се обърна.

— Внимателно, детектив — Произнесе Карън с дрезгав шепот. — Може да ви се струва, че познавате дъщеря ми, но повярвайте ми, това не е така.

Колин стисна зъби, задържайки не много вежливия отговор, който беше на върха на езика му при това заявление.

Карън печално поклати глава:

— Емили много се… отличава.

„Отличава“ е много слаба дума, описваща Емили.

— Ще го имам предвид.

— Вие не разбирате. — Жената се наклони към него, поглеждайки го в очите. — Емили…

— Проблем ли има? — Попита Брукс, тръгвайки обратно към тях.

Майката на Емили рязко се изправи.

— Не — отвърна Колин. — Сега идвам. — Внезапно, силно му се прииска да се измъкне от тази живописна къща на Терас Лейн.

— Тя е зло. — Карън въздъхна при тези думи и Колин видя как в ъгълчетата на очите й се появиха сълзи. — Запомнете това и никога не й се доверявайте.

След което се обърна и се скри в къщата, затваряйки по-силно от необходимото вратата след себе си.