Керелин Спаркс
Забранени нощи (20)

Глава 20

Ванда се издигна и мина през люка, приземявайки се на приземния етаж на хижата. Хладен бриз накара кожата й да настръхне и тя забърза към прозореца, който Фил бе оставил отворен.

Чу звук зад себе си и се обърна. Фил стоеше до люка.

— Можеш да скочиш толкова високо?

Той кимна.

Значи така бе успял да се качи на горния етаж в хранилището в Ню Орлиънс. Погледна предпазливо към прозорците от двете страни на вратата на хижата. Нямаше щори. Нямаше завеси. Добре дошли в пийпшоуто на Уайоминг. Тя постави ръка върху гърдите си.

— Някой може да ни види тук.

— Някоя щастлива катерица, може би — усмихна се Фил. — Най-близкият съсед е на километри оттук.

— Върколаците са там някъде.

Тя се придвижи бързо до кухнята, където нямаше прозорци.

Фил я последва.

— Ликаните винаги се събличат, преди да се преобразят. Голотата не е голяма работа за нас.

Погледът й се спусна по голото му тяло.

— Лесно ти е да го кажеш, когато изглеждаш така. Но бих предположила, че някои от момчетата биха били малко притеснени да изложат на показ своите… слабости.

Той изсумтя.

— Мъжете Ликани нямат слабости.

— Вярно. Вие сте големи колкото егото си, което е доста огромно.

Ванда извади една кърпа от шкафа и хвана дръжката на помпата.

— Чакай, позволи ми.

Той започна да помпа и от чучура потече вода върху кърпата.

Тя потърка лицето и врата си, трепвайки от студената вода.

— Какво стана с теб в Полша, след като се превърна във вампир?

Ванда преглътна трудно. Ковчегът с кошмарите й придоби форма в ума й.

— Аз… аз се нуждая от още вода.

Тя вдигна кърпата под улея.

Той изпомпа още вода.

— Какво стана?

Ванда изми гърдите и торса си.

— Погребах малката си сестра. — Ковчегът се разтропа, опитвайки да се отвори. — Още вода.

Той й даде още.

— Тогава какво?

Тя избърса ръцете си.

— Бях заела една лопата от близката ферма. Връщах я в бараката, когато фермерът ме откри. На мига бях надвита от глада.

— Ухапала си го?

Тя се наведе да измие краката си.

— Избягах навън и ухапах кравата му. През първите няколко седмици бях толкова объркана. Толкова гладна и толкова ужасена, че можех да убия някой. Не знаех какво да правя. Криех се в пещерите и се хранех с животни. Имах чувството, че аз съм се превърнала в животно.

— Твоят… създател не ти е помогнал да се приспособиш?

— Зигизмунд? — изсумтя с отвращение Ванда. — Не исках да имам нищо общо с него и с Марта. Оставих ги в нощта, в която се събудих.

— Има нещо, което трябва да ти кажа — намръщи се Фил. — Затворникът в Роматех, онзи, който са заловили в имението на Аполон — това е Зигизмунд.

Ванда остана без дъх. Кожата й настръхна.

— Ти… сигурен ли си?

— Да. Той беше един от Бунтовниците, маскиран като бог, за да се храни от момичетата и да… да ги изнасилва.

Тя въздъхна. Това беше още една от причините да избяга от Зигизмунд. Знаеше, че той ще я малтретира. Можеше да види, че го е сторил с Марта, въпреки че сестра й, изглежда, го желаеше.

— Натъкнах се на него няколко пъти, докато се криех в пещерите. Той винаги ми се смееше и казваше, че съм обречена. Нямаше как да избягам от всемогъщия Касимир. Тогава се телепортирах, преди да успее да се свърже с Йедрек Янов — сви рамене тя. — Зигизмунд е едно злоупотребяващо прасе. Надявам се да сте го накарали да страда.

— Направихме го — каза Фил. — Когато разбрах кой е, едва не го убих.

Но не го е сторил, помисли си тя. Фил е убивал единствено при самозащита. Той бе почтен човек, не като нея.

Ванда вдигна кърпата.

— Марта е в Америка. Видях я в хранилището в Ню Орлиънс, биеше се с Бунтовниците.

Фил трепна.

— Това трябва да е било шок за теб.

Той взе кърпата от нея и разтърка гърба й.

Тя затвори очи, наслаждавайки се на усещането за ръцете му.

— Как се замеси със съпротивата? — попита той.

Очите й се отвориха. Мили боже, този мъж никога не се отказваше.

— Знаеш ли къде е оставила сестра ти дрехите, които е купила?

— Торбата е върху кухненската маса — Фил остави кърпата на плота. — Избягваш темата.

— Можеш да се обзаложиш, че е така.

Тя отиде до масата и извади нещата от найлоновата торба — бельо и сутиен близко до истинския й размер, дънки и риза в каубойски стил.

— Осъзнавам, че може да е болезнено.

— Да се облека като каубойка? — попита тя иронично.

— Не, да говориш за миналото си.

— О, така ли мислиш? Можеш ли да си представиш да изгубиш баща си, сестра си и четирима братя заради войната? Жозеф бе само на дванадесет! Не можах да разбера дали са загинали в битка, или са хванати в плен. Молех се да са пленени, за да бъдат още живи, но когато видях концентрационните лагери, почти исках да са мъртви.

Тя се върна до мивката в кухнята.

— Научих се как да се телепортирам случайно. Една вечер стоях пред някакъв лагер, взирайки се през мрежата с желанието да има начин да вляза вътре и да проверя дали баща ми и братята ми са там. Следващият миг всичко стана черно и аз бях в лагера.

Тя свали бельото си и го изпра в мивката.

— Притичах покрай колибите, търсейки семейството си, но тях ги нямаше. Не можех да повярвам на това, което виждах. Толкова много затворници, наблъскани в такова малко пространство.

Ковчегът се отвори. Господи, не, тя не искаше да си спомня. Всички онези затворници, онези мършави, съсухрени тела, онези мъртви очи, изпълнени с болка и отчаяние.

— Какво се случи тогава? — прошепна Фил.

— Един пазач ме хвана — очите й се изпълниха със сълзи. — Бях толкова разстроена от това, че видях всички тези затворници и толкова гладна. Ухапах го. — Сълзите се плъзнаха по бузите й. — Изгубих контрол и го убих.

Тя погледна към Фил през сълзите си, очаквайки да види отвращение в очите му. То не беше там. Това трябваше да е грешка. Не бе разбрал размера на греховете й.

— Трябваше да се храня всяка вечер. Защо да измъчвам някоя бедна, нищо неподозираща крава, когато можех да убия един нацист? Това и правех. Всяка нощ. Присъединих се към съпротивата. Телепортирах се в някой лагер, освобождавах няколко пленника и убивах по едни нацист само за една нощ.

Фил не каза нищо, а само я наблюдаваше съсредоточено.

Ванда се отдалечи от него. По дяволите. Сега ковчегът бе напълно отворен и всичките й ужасни грехове бяха пропълзели навън.

— Една нощ, след като бях убила някакъв пазач, пред мен се появи вампир. Каза ми, че ме е наблюдавал няколко седмици. Поздрави ме, че съм била роден убиец. Даде ми ултиматум — да се присъединя към Истинските или ще убият лидера на съпротивата.

— Карл — каза меко Фил.

Тя кимна.

— Вампирът беше Йедрек Янов. Той ми разказа за Истинските — тези, които сега ние наричаме Бунтовници. Заяви, че те са в съюз с нацистите. Веднъж щом Германия контролира света, Истинските ще контролират нацистите. Можех да съм част от всичко това. Можех да управлявам света.

Ванда потърка челото си.

— Всичко, за което можех да мисля, бе баща ми и братята ми, които вероятно бяха загинали, биейки се с нацистите. Казах на Йедрек да върви по дяволите. Тогава той заяви, че ще изпрати личните си любимци да ме унищожат — тя потрепери. — Вълците му.

Ванда се върна обратно в кухнята.

— Хукнах към Карл, за да му разкажа какво се случи. Същата вечер се появиха три вълка и аз успях да го телепортирам. Но всеки месец, когато луната станеше пълна, те идваха след нас. И ставаха все повече и повече. Една вечер Карл уби един от тях и той се превърна в човек.

— И тогава си разбрала, че са върколаци? — попита Фил.

— Да. Тогава Карл купи сребърни куршуми.

— Виждала ли си върколак в човешка форма? — продължи той. — Освен онзи, който сте убили.

— Не.

Фил кимна.

— Това обяснява нещата.

— Какво обяснява?

— Защо не разпозна миризмата ми. Шейпшифтър не миришат като обикновените хора. Но ние имаме тази уникална миризма само когато сме в човешка форма. Когато сме вълци, миришем на вълци.

Тя въздъхна.

— Говориш за това толкова спокойно, но не разбираш. Аз бях ужасена. Всеки месец намирахме ново място да се скрием, а вълците отново ни откриваха. Бяха неумолими.

— Видях колко ужасена беше навън.

— Видях ги как разкъсват Карл на парчета! Щяха да хванат и мен, но успях да се телепортирам. След това бях съвсем сама, криейки се като плъх в пещерите, в търсене на баща ми и братята ми, но никога не ги открих и се хранех от нацистите всяка нощ. Аз… убих толкова много. — Тя се отпусна в кухненския стол и покри лицето си, докато сълзите се спускаха по него. — Аз съм чудовище.

Стаята беше тиха, като се изключат подсмърчанията й. Беше го направила. Бе го допуснала да види какво се крие в ковчега й с кошмари. Остави го да я види каква е всъщност. Сега той щеше да гледа различно на нея. Вместо да вижда любов в красивите му сини очи, тя щеше да вижда пълно отвращение.

— Ванда… — Фил клекна до нея.

Тя покри очите си, за да не го вижда.

— Ванда, ти си преживяла ад, който никой човек не трябва да преминава. Изгубила си семейството си, любимия си, своята смъртност. В онези лагери си станала свидетел на най-лошия вид жестокост, която един човек може да причини на друг. Живяла си в постоянен страх и отчаяние.

Тя смъкна ръцете си.

— Аз ги убих. Не беше нужно. Държах се точно като един Бунтовник. Не съм по-добра от тях. Знам, че ги мразиш, така че съм наясно, че мразиш и мен.

— Ела. — Той я хвана за ръка, карайки я да се изправи, и я поведе към мивката. След това намокри кухненската кърпа. — Била си на война, Ванда. Тя е грозно чудовище, което кара хората да вършат ужасни неща, които обикновено не биха направили.

— Това не е оправдание.

— Да, такова е. — Фил изцеди кърпата. — Когато си приближила онези пазачи в лагерите, ти си била нарушител. Ако не си ги убивала първа, те са щели да те убият. Било е самозащита.

Той избърса сълзите от лицето й с кърпата.

Нови сълзи се отрониха от очите й.

— Ти… можеш да ми простиш?

— Разбира се. Аз… — Фил наклони глава. — О, сега разбирам.

— Какво разбираш?

Че тя не заслужава да бъде обичана?

Той отново намокри кърпата.

— Разбирам защо си натрупала толкова гняв и чувство на безсилие. Не защото се нуждаеш от моята прошка. Няма какво да ти прощавам. — Отново избърса лицето й. — Ванда, проблемът е в теб. Ти не си си простила.

Тя примигна.

— Аз извърших ужасни неща.

— Било е война. И ти си направила това, което е трябвало, за да оцелееш.

— Не мислиш, че съм чудовище?

— Не. Смятам, че си невероятно смела и красива жена.

През нея премина вълна на облекчение. Понесе се през нея и отми тежкия товар на вината и угризенията.

— Толкова се страхувах, че ще ме намразиш.

Той се усмихна.

— Аз те обичам. И няма да спра да го повтарям, докато не го повярваш.

За първи път Ванда наистина го повярва дълбоко в себе си. За първи път от много години тя се почувства достойна за любов. Усмихна му се.

— Наистина ти вярвам. Аз също те обичам.

Все още усмихвайки се, той намокри кърпата.

— Радвам се, че най-накрая ми разказа всичко.

Ванда кимна. Ковчегът в ума й бе широко отворен. Все още беше там, и винаги щеше да бъде, но вече не изглеждаше толкова страшен.

Тя ахна, когато мократа кърпа изведнъж се притисна между краката й.

— Какво правиш?

Фил потърка кърпата срещу нея.

— Вярвам, че поиска два рунда правене на любов: един със звяра и един с джентълмена. — Той изплакна кърпата, след това започна да мие и себе си. — Джентълменът е на твое разположение.

 

 

— Фил, събуди се — побутна го Ванда. — Търсят те по телефона.

Той се събуди и седна.

— Конър е.

Тя му подаде телефона. Щом бе започнал да звъни, се бе придвижила с вампирска скорост, за да го открие. Беше в дънките му в избата.

Отговори, докато се издигаше до приземния етаж. След това се издигна до таванското помещение, където двамата с Фил се любиха преди няколко часа.

— Здравей, Конър. — Фил се заслуша. Той седна изправен. — Това е страхотно!

Ванда приседна в края на леглото, слушайки. От това, което можеше да дочуе, звучеше сякаш Ласло бе завършил с проследяващото устройство. След пет минути в Източното крайбрежие щеше да е сутрин. Веднага щом Зигизмунд заспеше, щяха да му го поставят. Тогава непосредствено след залез, щяха да му позволят да избяга. Надяваха се, че щеше да ги заведе до Роби.

— Да, ще се бия — каза Фил. — Само изпрати някой да ме вземе.

Ванда преглътна трудно. Естествено, че Фил ще иска да се бие. Вероятно бе добър приятел с Роби. Те и двамата бяха разпределени в Тексас при Жан-Люк.

Ако нещо се случеше с Фил, как щеше да го понесе? Тя бе изгубила толкова много хора, които обичаше заради войната.

— Ще ми трябва сабя — продължи Фил. — Тук имам само пистолет.

Той нямаше да умре като Карл, каза си Ванда. Притежаваше свръхсила и скорост. За първи път тя осъзна колко благодарна трябваше да е, че той е върколак. Един смъртен нямаше да има шанс.

— Добре. Ще бъда готов — каза Фил и затвори.

— Значи, битката ще бъде тази вечер? — попита Ванда.

— Така се надяваме. — Той я погледна. — Косата ти е мокра.

— Стана ми скучно. Тук няма какво да се прави. Поне не докато спиш. — Тя бодна крака му. — Открих един шампоан и измих косата си в кухненската мивка.

Бе облякла дрехите, които й бе донесла Бринли.

Изправи се и попита:

— Как изглеждам?

Той се усмихна.

— Ти си най-добре изглеждащата каубойка с пурпурна коса, която съм виждал.

— Трябва да те запозная с камшика си — заплаши го тя.

— Трябва да смъкна тези дънки от теб.

Устата й се изви.

— Имаш еднопосочен ум.

— Не мога да го превъзмогна. Аз съм истинско животно.

Той я дръпна на леглото и тя се разсмя.

Дръпна ризата й, разкопчавайки копчетата.

— Чакай. — Тя постави ръка върху неговата. — Имаме ли време? Не ми се иска сестра ти да ни открие.

— Нека да проверя.

Фил стана от леглото и погледна през малкия прозорец. Той може и да гледаше пълната луна, но Ванда се наслаждаваше на прекрасното му тяло: силен гръб и страхотен задник. Кожата й започна да настръхва. Мили боже, можеше да се възбуди само докато го наблюдава.

— Имаме почти час — обърна се той към нея.

Ванда остана без дъх. Той вече беше възбуден.

— Започнал си без мен.

Погледът му се премести към дънките й и ноздрите му се присвиха.

— Не, не съм.

Тя се забори да откопчае дънките си. Междувременно той стигна до края на леглото и свали ботушите й. Голата му кожа имаше червен оттенък заради блестящите й очи.

Фил улови края на дънките й и ги свали.

— Имаш пет секунди да свалиш бельото си или ще го разкъсам.

Тя смъкна бикините си и се престори, че трепери.

— Ооо, умирам от страх. Големият, лош вълк е в града.

С усмивка той се придвижи към нея на ръце и колене.

— О, какви сладки крака имаш. — Той захапа бедрото й.

— За да мога да те стисна по-добре, скъпи.

Тя седна и свали сутиена си.

Очите му блеснаха в синьо.

— Какви сладки гърди имаш.

— За да мога да те съблазня по-лесно, скъпи.

С ръмжене той я бутна обратно на леглото. Пое едното зърно в устата си и го засмука.

Ванда изстена.

— Какъв прекрасен език имаш.

Той я погледна с блестящи очи.

— За да мога да те изям по-лесно.

Захапа я по корема.

Влага се спусна към връхната точка на бедрата й точно навреме, за да посрещне любознателния му, настоятелен език. След секунди тя се гърчеше и задъхваше. Той си играеше с клитора й с безпощадността на животно.

Ванда извика, когато оргазмът премина през нея. Фил я наблюдаваше с вълча усмивка на красивото му лице.

— Готова ли си?

Той се настани между краката й.

— Чакай. — Тя постави ръце върху раменете му. — След като се облякох като каубойка, сега имам странното желание да яздя.

Той се подсмихна и падна по гръб.

— Качвай се на седлото, съкровище.

 

След един час Ванда седеше отпусната на леглото и пиеше от една бутилка студена кръв. Изпъна краката си, усещайки подръпването на разтегнатите си мускули. Дори не можеше да си спомни колко оргазма бе преживяла тази вечер. Това беше една дълга невероятна, забранена нощ на секс и болезнени признания, които бяха направили правенето на любов помежду им още по-сладко.

Ванда усети подръпването на съня. Слънцето трябваше да е близо до хоризонта. Отпи още от кръвта. Фил й я бе донесъл в таванското помещение. Той се беше измил на мивката и бе отишъл обратно в избата, за да се облече.

От звука на каубойските му ботуши тя можеше да каже, че сега бе в кухнята. Носът й трепна, доловил аромата на кафе.

Надяваше се, че вече беше сутрин там, където бе Роби. Мъртвешкият сън не само щеше да го приспи, но щеше да сложи край на мъченията му. Тялото му щеше да се излекува, докато спи. Тя се надяваше, че същото ще стане и с ума му.

Въздишайки, Ванда седна и започна да се облича. Тъкмо бе приключила със закопчаването на дънките си, когато чу тропот от ботуши пред входната врата на хижата.

— Фил! — извика Бринли.

Вратата се разтресе. Резето все още бе на мястото си.

Ванда чу стъпките на Фил да се приближават към вратата. Тя облече ризата си и закопча копчетата.

Вратата се отвори.

— Фил! — Гласът на Бринли беше пълен с вълнение. — Ти си Алфа! Толкова е невероятно. Как, по дяволите, го направи?

— Брин, трябва да поговорим.

— Ние говорим. Няма да повярваш колко са развълнувани момчетата. Говорихме за това по пътя към хижата и единственото ни предположение е, че ти си успял да станеш Алфа сам. Вярно ли е?

— Не бях сам, но не бях и с някоя глутница.

Бринли изпищя.

— Това е направо фантастично! Никой не е правил това преди. Татко ще бъде толкова…

— Не му казвай.

— Какво?

— Говоря сериозно, Брин. Не му казвай. Не е негова работа.

— Разбира се, че е! Фил, всеки Ликан на територията ни ще иска ти да си следващият Върховен господар на глутницата. Вече мога да го видя. Татко ще ти направи огромно парти, за да те посрещне отново, като отдавна загубен принц.

Принц? Ето го пак. Ванда отиде тихо до края на помещението. Бринли отново бе облечена в дънки и потник и разкопчана карирана риза, но Ванда забеляза няколко листа в косата й и кърваво петно на ръкава на ризата й, сякаш бе избърсала уста в него.

Погледът на Бринли се премести към таванското помещение и тя присви очи.

— Тя е още тук.

— Да. — Фил скръсти ръце. — И ти й дължиш извинение.

Бринли изсумтя.

— За какво? За това, че съм била себе си?

— Защото нарочно се опита да я уплашиш — отвърна той.

Бринли се намръщи срещу него.

— Опитвах се да й направя услуга. Тя трябваше да знае истината за теб.

— Да, така е. — Ванда се измори да говорят за нея, сякаш не беше в стаята. Тя взе бутилката с кръв и се спусна на приземния етаж. — Благодаря ти, че ме изплаши до смърт.

— По всяко време — усмихна се Бринли ледено. — Е, защо си още тук? Не можеш ли да си намериш работа в Холивуд? Чух, че точно сега вампирите са на мода.

— Тя е под моя защита — каза Фил. — Това е моята къща и ще бъде убежище за Ванда, когато й е необходимо.

Пуфтейки, Бринли тръгна към кухнята. Тя взе една чаша от шкафа и си наля кафе.

Ванда седна на масата и отпи от бутилката си. Нова вълна на сънливост премина през нея.

Фил дойде до кухнята.

— Кои бяха онези палета с теб снощи?

Палета? На Ванда й изглеждаха достатъчно големи.

Бринли отпи от кафето си.

— Приятели са.

— Те са непълнолетни — Фил седна на масата до Ванда. — Би трябвало да са с глутницата си, когато се променят.

Бринли изсумтя.

— Ти откога се придържаш към правилата на глутницата? Момчетата не могат да се променят в глутницата си. Дори не могат да живеят със семействата си. Или да ходят на училище. Те са отритнати. Сигурна съм, че разбираш как става това.

Ванда погледна питащо Фил.

Той сви рамене.

— Бях прогонен, когато бях на осемнадесет. След година на почти гладуване, открих Конър и той ми даде работа и място, където да живея.

Ванда трепна. Това бе, когато той работеше в къщата и тя го тормозеше.

— Как може да бъдеш прогонен? Имам предвид, ако наистина си принц, кой би имал властта да постъпи така с теб?

Устата му се изпъна.

— Баща ми.

Бринли махна игнориращо с ръка.

— Той просто искаше да те научи на един урок. Очакваше да се върнеш след месец или два.

— С опашка, подвита между краката — измърмори Фил. — Що за Върховен господар на глутницата би излязло от мен, ако бях пълен лигльо?

Бринли въздъхна.

— Знам, че е трудно да се подчиняваш на всяко желание и команда на татко. Точно подобно нещо навлече неприятности на момчетата. Те са предизвикали господарите на глутниците си. Тогава господарите се жалваха пред татко, Върховния господар, и той ги изгони.

— Звучи сякаш добрият стар татко не се е променил — измърмори Фил.

— Те са само тийнейджъри — продължи Бринли. — Нямат къде да отидат. Знаех, че хижата ти е празна, затова ги оставих да живеят тук.

Фил изсумтя.

— Те са твоите Изгубени момчета? Сигурна ли си, че името ти не е Уенди^[1]?

Тя му се нацупи.

— По-скоро са трън в задника. Половината от месечните ми средства отиват, за да ги нахраня. Те са бездънни ями. И дяволски шумни.

— Няма ли да си навлечеш големи неприятности с баща си, ако разбере какво правиш? — попита Ванда.

Бринли присви очи.

— Да не заплашваш да му кажеш?

— Не. Просто го намирам за интересно — призна Ванда. — Изглежда ми, че ти се бунтуваш срещу баща си точно както е направил Фил.

Бринли се подсмихна с насмешка.

— Повярвай ми, ако татко каже „скачай“, аз ще попитам колко високо. Аз… аз просто почувствах съжаление към момчетата. Те нямат къде да отидат. — Очите й блеснаха. — Но всичко това се промени сега, когато брат ми се върна. Фил, те искат ти да бъдеш водачът на глутницата им!

Той изглеждаше изумен.

— Аз… не мога да направя това.

— Разбира се, че можеш — настоя Бринли. — Не можеш да бъдеш Алфа без глутница.

— Имам други неща за вършене. Важни неща. Днес, след залез, може да има битка.

— Вампирска битка? — В очите на Бринли блесна гняв. — Ти ще помогнеш на тях, а ще обърнеш гръб на собствения си вид?

— Ще направя каквото мога, за да помогна на момчетата, но не мога да бъда техен господар.

Бринли издаде звук на безсилие.

— Дори не си направи труда да ги видиш. Те са толкова въодушевени заради теб, Фил. Ти си първият признак на надежда, който са имали от месеци.

Той се изправи.

— Къде са те?

— В конюшнята. Не се изненадвай, ако започнат да подвикват, когато те видят. Ти си техният герой.

— Страхотно. — Той се усмихна криво на Ванда. — Точно от каквото се нуждая.

Тя му се усмихна в отговор.

— Ти си и моят герой.

Той се наведе и целуна челото й.

— Веднага ще се върна.

Фил излезе през вратата.

Бринли отново напълни чашата си с кафе, след това се върна до кухненската маса и седна срещу Ванда.

— Най-после сами. Трябва да поговорим.