Керелин Спаркс
Забранени нощи (9)

Глава 9

— Как точно мирише една бомба? — попита Финиъс.

— На неприятности.

Фил прекоси паркинга пред Роматех, подушвайки всяка кола, за да бъде сигурен, че Бунтовниците не са планирали някаква изненада.

— Как се научи да правиш това? — попита Финиъс и го последва. — Да не се обучава с кучешкия отряд на полицейското управление на Ню Йорк?

— Много смешно. — Фил побутна младия чернокож вампир. — Паркингът е чист. Нека се върнем вътре.

Те се насочиха към входната врата. Заради партито тя бе отключена и всеки можеше да влезе. Гостите бяха инструктирани да дойдат с коли до Роматех, така че първо да бъдат проверени от охраната на входа. След това Конър проверяваше всички във фоайето. Хауърд Бар беше в офиса на охраната, наблюдавайки мониторите, за да се убеди, че никой няма да се телепортира в градината.

Фил и Финиъс правеха обиколки из градината и сградата. Засега всичко вървеше по план.

Фил беше запазил една конферентна зала близо до банкетната. По-рано през деня той се бе обадил на свещеника и му беше обяснил теорията си за миналото на Ванда, отец Андрю бе поискал да види диска с интервюто й. Сега той беше в залата и го гледаше.

Фил влезе във фоайето.

— Всичко е наред — докладва той на Конър.

— Добре — отвърна шотландецът. — Сега може да си починете. — След това погледна сурово Финиъс. — Не прекалявай с пиенето, момко.

— Ай, ай, капитан Конър.

Финиъс му козирува, след което се втурна към банкетната зала.

Фил го последва в шумната зала и погледна към далечния край, където беше открил Ванда по-рано. Той се усмихна на себе си, припомняйки си колко красива изглеждаше тя в сребърната си рокля и колко сладка бе с бебето, сгушено в ръцете й. Притежаваше толкова любов, която да раздаде само ако можеше да преодолее болката от миналото си.

— Здрасти, Фил — поздрави го весел глас.

— Лара. — Той прегърна годеницата на Джак. — Как си?

— Изтощена. — Тя отметна златисточервената си коса през рамото си. — Мисля, че ми отне цял час да се запозная с всички. Челюстта ме боли от цялото това усмихване и вече не помня дори половината от имената на хората.

Фил кимна.

— Ще ги запомниш с времето.

— Джак каза, че някъде тук има истинска храна.

— Ето там.

Фил посочи към далечния ъгъл.

— Добре. Ще взема нещо да хапна набързо, докато Джак танцува с ЛаТоя. Запозна ли се със съквартирантката ми?

— Все още не. Досега работех.

Лара погледна притеснено към дансинга.

— ЛаТоя отказа да ми бъде шаферка, докато не й кажем истината за Джак, така че й признахме снощи. Джак искаше да е там, в случай че напълно откачи и се наложи да изтрие паметта й.

Фил забеляза Джак на дансинга заедно с една чернокожа жена с червена рокля.

— Как е тя?

— Малко е… откачила. Винаги е знаела, че в Джак има нещо различно. Но мислеше, че е супергерой, затова сега е разочарована. Разбира се, аз мисля, че той е супергерой.

— Разбира се.

Лара се наведе към него.

— Не й казах за твоята тайна.

— Благодаря ти.

— Е, най-добре е да хапна нещо.

Тя побърза да тръгне и помаха на Финиъс, когато той се върна с чаша, пълна догоре с Криски.

Той отпи голяма глътка от сместа от синтетична кръв и уиски и трепна.

— По дяволите, това е добро.

Фил поклати глава, усмихвайки се.

— Конър ще научи.

— Не и ако взема едно от тези след това — отвърна Финиъс и му показа пакетче Вампос^[1], след това го върна в джоба на черните си панталони.

Фил знаеше, че вампирските бонбони за след хранене можеха да премахнат миризмата на кръв, но за тази на уискито не беше сигурен. Както и да е, това не бе негов проблем. Погледна към мястото, където би трябвало да се срещне с Ванда след пет минути.

— Някакви новини от Макс Мини Члена?

Финиъс изсумтя.

— Прекръстил си копелето. Харесва ми. Но все още никой не го е открил. — Той отпи отново от Крискито. — Няма проблем да продължавам да ходя в „Палави дяволи“, за да се убедя, че дамите са в безопасност.

— Като двете жени миналата вечер?

— Какво мога да кажа? Дамите обичат да бъдат с доктор Фанг — каза Финиъс и намести папийонката си. — В този смокинг приличам на Джеймс Бонд, не мислиш ли? Ще изглеждам страхотно за срещата си тази вечер с Лиса. Тя мисли, че съм супер шпионин.

— Коя беше Лиса? Блондинката?

Финиъс се намръщи, замисляйки се.

— Така мисля. Или може да е брюнетката. — Той сви рамене. — Няма значение. Любовния доктор е истински магнит за мацки, а едно секси маце е точно толкова бомбастично, колкото всяко друго.

Фил изсумтя.

— Един ден тези думи ще ти се върнат. — Той си представи Ванда. — Един ден ще срещнеш някоя специална, някоя, която ще те постави на колене с една обикновена усмивка. Някоя, която ще улови душата ти само с един поглед на красивите си очи. И в един миг целият ти свят ще се завърти и ще се съсредоточи изцяло върху нея. И тогава ще разбереш, че си срещнал съдбата си.

Прас.

Фил се обърна рязко, щом чашата на Финиъс се разби на пода, парчета стъкло стърчаха в локва от Криски. Ръката на младия вампир бе замръзнала във въздуха. Той изглеждаше зашеметен.

— Финиъс? — Фил докосна рамото му. — Добре ли си?

Той остана неподвижен, а очите му широко отворени и немигащи.

— Финиъс.

Фил го разтърси, но нямаше ефект. Младият вампир изглеждаше напълно парализиран.

Беладона? За един миг Фил се зачуди дали някой не бе сипал парализиращия наркотик в чашата на Финиъс. Да не би сред тях да се спотайваше някой Бунтовник? Но не, не можеше да е беладона. Тя щеше да накара Финиъс да падне на пода, преди да го обхване парализата.

— Коя? — прошепна Финиъс толкова тихо, че Фил не бе сигурен, че го е чул.

Но това бе добър знак. Ако Финиъс беше дрогиран с беладона, нямаше да може да говори.

— Коя… коя е тя? — прошепна той.

Фил проследи погледа на вампира. Дансингът.

Там имаше няколко двойки. Шана танцуваше със съпруга си. Жан-Люк танцуваше с Хедър. Грегори танцуваше с модела Инга. А Джак танцуваше с…

— ЛаТоя? Момичето с червената рокля?

— Ла… ЛаТоя? — Финиъс я зяпаше.

— Тя е съквартирантката на Лара.

— Тя е богиня.

— Тя е главната шаферка.

— Тя е ангел — въздъхна Финиъс.

— Тя е полицай.

Финиъс примигна. Той потрепери видимо и се обърна към Фил с ужасено изражение.

— Аз… аз не се разбирам добре с ченгетата. Имам действаща заповед за арест.

Фил трепна.

— Това може да е проблем.

Погледът на Финиъс отново се върна към ЛаТоя и кафявите му очи я гледаха благоговеещо. Той изпъна рамене.

— Нищо няма да ме спре — каза и пристъпи напред.

Когато обувката му смачка парчетата от разбитата чаша, Фил го издърпа обратно назад.

— Чакай малко — той повика един сервитьор да почисти бъркотията.

Изведнъж Финиъс се скова и хвана ръката на Фил.

— Видя ли това? Тя ме погледна!

Фил погледна към дансинга и наистина ЛаТоя оглеждаше Финиъс.

— Влюбен съм — прошепна Финиъс.

Това беше бързо. Фил потисна една усмивка.

— А срещата ти с Лиса?

— Коя?

— Лиса. Блондинката… или брюнетката. И двете са вампирки като теб. ЛаТоя е смъртна.

Въпреки че много от вампирите се влюбваха в смъртни жени, Фил знаеше, че мъжете дълбоко съжаляваха, че в един определен момент щеше да им се наложи да превърнат жените си или да ги изгубят заради опустошителното действие на времето.

Финиъс въздъхна.

— ЛаТоя е Ла–единствената. Ла–ангел.

— Добре, Пепе ле Пю^[2], но ти все още не си се запознал с нея.

Финиъс отстъпи назад, когато двама сервитьори се приближиха с лопата, кофа и парцал.

— Сега ще се запозная с нея. — Той хапна един Вампос и прибра опаковката в джоба на панталона си. — Трябва да се държа готино, човече. Да включа моджото. Да я впечатля с такта и вежливостта си.

Той разкопча сакото на смокинга си и разкри яркочервения си пояс.

— Любовния доктор е тук. Хайде, брат. Може да си моят асистент. Ще ме накараш да изглеждам добре.

— Ще се постарая. — Фил придружи младия чернокож вампир до дансинга.

Финиъс беше поставил едната си ръка на пояса и изведнъж започна да върви като Джон Уейн.

— Какво правиш? — прошепна Фил.

— Това е походката ми на сводник. Дамите не могат да й устоят.

— Сигурен ли си, че това е правилният подход с полицейски служител?

— О, да — Финиъс се ухили. — Работи, брат. Тя не може да откъсне очи от мен.

— Не съм убеден, че това е хубаво — измърмори Фил.

Музиката спря и Джак ги забеляза.

— Фил, Финиъс, как сте? Запознахте ли се с приятелката на Лара, ЛаТоя?

Фил се ръкува с нея.

— Приятно ми е да се запознаем. Мога ли да ви представя Финиъс МакКинли, важен член от екипа на МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс.

— И главнокомандващ на отряда за борба с Бунтовниците, но не мога да обсъждам това. — Финиъс помаха ръка. — Свръхсекретни неща, нали знаеш.

Джак го погледна остро.

— Това е добре пазена тайна.

ЛаТоя се намръщи.

— Ама ти сериозен ли си?

— Естествено — Финиъс взе ръката на ЛаТоя. — Не се тревожи, сладка. Няма да те плаша с ужасяващи подробности от мисиите ми като супер шпионин, кодовото ми име е доктор Фанг.

— Фанг? — ЛаТоя издърпа ръката си и се наведе към Джак. — Той вампир ли е?

— Той е от добрите вампири — прошепна Джак. — Като мен.

— Съдът все още не се е произнесъл за това — измърмори ЛаТоя.

Джак въздъхна.

— И той има идеален слух.

ЛаТоя се обърна отново към Финиъс и изпуфтя, щом го видя да я зяпа.

— Изобщо не гледай врата ми, кръвопиецо.

— Той пие синтетична кръв, както останалите от нас — каза Джак.

Финиъс се поклони галантно.

— Мога да се опивам от величествената ти красота цяла вечност.

— Няма да пиеш нищо от мен — отвърна ЛаТоя и се обърна обратно към Джак. — Видях онези дупки на врата на Лара, когато се върна от мисията си под прикритие. Тогава не осъзнавах какво означават, но ако отново го направиш…

— Нямаше как да се избегне — прекъсна я Джак. — Представях се за Бунтовник, затова трябваше да се държа като такъв.

— Просто те предупреждавам. — ЛаТоя му размаха пръст. — Ако видя още следи от ухапване по приятелката си, ще те погна като алигатор мъртва кокошка. А ти… — Тя се обърна към Финиъс. — Да не си помислил да ми излезеш с номера за супер моджото върху мен. Що се отнася до мен, ти си още един труп, облечен в изискан смокинг.

— Аз съм Любовния доктор, сладка. Имам лека…

— Ти си мъртъв доктор. Не ми пука колко си хубав. Не съм заинтересована! — каза ЛаТоя и се отдалечи.

Джак трепна.

— Съжалявам, приятел. Тя е малко чувствителна на тема вампири в момента.

Фил потупа Финиъс по гърба.

— Може би с времето ще размисли.

Финиъс се усмихна бавно.

— Тя каза, че съм хубав. Чухте ли това? — Той приглади назад късата си коса. — Доктор Фанг уцели отново. Ловът започна.

— Трябва да я караш бавно — предупреди го Фил, но Любовния доктор пое след ЛаТоя.

Фил въздъхна. Дори той не можеше да последва съвета си. Сега, когато знаеше, че Ванда наистина е привлечена от него, той я ухажваше колкото бързо можеше. Поздрави Джак, след това се запъти към конферентната зала, за да провери дали отец Андрю беше готов.

След това трябваше да накара Ванда някак си да се появи на срещата.

 

 

Оказа се, че не бе нужно Ванда да се реди на опашка, за да се запознае с годеницата на Джак. След като двете с Маги си взеха нови чаши, пълни с Газирана кръв, те се върнаха в ъгъла зад масата с храната за смъртни и откриха Лара там.

Тя ги запозна със сватбените им планове, след това Маги й показа семейните си снимки и описа ранчото си в Тексас. Ванда седеше и отпиваше от Газираната си кръв, докато чакаше Фил да се върне. Не че беше особено нетърпелива да го види отново. Все още бе раздразнена заради това, че се беше ровил из миналото й.

Константин се върна и поиска още курабийки, затова Маги отвлече вниманието му със снимките на ранчото.

— Мога ли да дойда? — попита Тино. — Искам да яздя кон.

— Ще се радвам да ни дойдеш на гости — отвърна Маги и го прегърна. — Ще попитам майка ти.

Лара напълни чиния със скариди, след това сипа върху тях от лютия сос.

— Е, Ванда, кажи ми, ти какво работиш?

— Аз управлявам ъ… — Тя погледна към малкото момче. — Денс клуб.

— Мога ли да дойда? — попита Тино.

— Не — бързо отговориха Ванда и Маги.

— Но аз обичам да танцувам.

Тино отскочи до масата, за да си открадне още една курабийка.

— Той е само за възрастни — обясни Маги, след което очите й се ококориха. — Лара, там ще е идеалното място за моминското ти парти.

Лара повдигна вежди.

— Значи е такова място?

— Точно — отвърна Ванда. — Само че… танцуват мъже вампири.

— Аз искам да танцувам — каза Тино.

Лара въздъхна.

— Звучи интересно, но не знам дали ще успеем да накараме шаферката ми да се съгласи. Тя е малко…

— Казах ти да стоиш далече от мен! — висок глас прекъсна Лара. — Само се приближи отново до мен и ще те ритам чак до другата седмица. Ясно ли ти е? — Млада чернокожа жена в червена рокля се появи при тях. — Лара, Блекола^[3] ме преследва.

— Кой, Финиъс? — Лара помаха на младия вампир, посочвайки му да стои настрана. Тя сниши глас. — ЛаТоя, той е много мил. Според мен прилича на Дензъл.

Приятелка й скръсти ръце с пуфтене.

— Един мъртъв Дензъл.

— Той беше един от вампирите, които ме спасиха от Аполо — продължи Лара. — Помогна да спасим всички момичета. Той е смел и лоялен…

— Не ме интересува — измърмори ЛаТоя. — Все още е един от тях. Не знам как можеш да понасяш да си сред тях.

Лара трепна.

— ЛаТоя, това са Константин, Маги и Ванда.

Приятелка й им се усмихна.

— Здравейте — поздрави тя и потупа Тино по главата. — Не си ли сладък? С майка си ли дойде?

ЛаТоя отново погледна към Маги и Ванда сякаш се опитваше да разбере, коя беше майката на детето.

— Да — каза Тино. — Искаш ли курабийка?

— Може. — ЛаТоя взе една чиния и заобиколи масата с храна, избирайки си. — Слава на бога, че открих къде се мотаят нормалните хора.

Ванда остави празната си чаша под стола.

— Е, какво имаш против вампирите?

— Оу, обичайното — отвърна ЛаТоя и метна едно зърно от гроздето в устата си. — Те са мъртви и гадни, вероятно миришат през деня…

— Това не е мило.

Константин се намръщи, докато вземаше последната курабийка.

— ЛаТоя, стига вече — прошепна Лара. — Аз съм влюбена във вампир.

— Знам — отговори приятелката й, направи гримаса и хвърли една скарида в чинията си. — И сега искаш да напуснеш полицията и да работиш за тази глупава вампирска компания.

— МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс — обясни Лара. — Ще мога да работя заедно с Джак.

— Аз харесвам Джак.

Тино се приближи до масата, наблюдавайки как спорят жените.

— Както и да е. — ЛаТоя сипа от лютия сос върху скаридата си. — Всичко, което знам, е, че дойдох в Ню Йорк, за да бъда полицай заедно с теб, а сега ти напускаш. Сега спокойно мога и да си отида вкъщи. Поне там няма да се налага да се разправям с група зловещи вампири.

— Откъде си? — попита Маги.

— Ню Орлиънс — отвърна ЛаТоя и лапна скаридата.

Маги покри устата си, за да скрие усмивката си, но Ванда не беше толкова учтива.

Тя се подсмихна.

— В Ню Орлиънс няма вампири, а?

— По дяволите. — ЛаТоя постави чинията си върху масата. — Няма измъкване от тези чудовища.

— Те не са чудовища — измърмори Тино.

— Прав си, миличък. — Лара приглади къдриците на малкото момче. — Те са истински хора. И имат истински чувства — заяви тя и погледна ЛаТоя остро. — Ти нараняваш чувствата на Финиъс. Той не заслужава това.

— Добре. Ще дам на Блекола да разбере точно колко съжалявам — отвърна приятелката й и си тръгна.

Лара я наблюдаваше как се отдалечава, след това се обърна към Ванда и Маги с объркано изражение.

— Това ми се струва прекалено лесно. Обикновено е по-упорита.

— Може би е размислила — предположи Маги и се изправи, за да огледа тълпата. — Къде отиде?

— Там — Лара посочи към бара. — Току-що взе една от вампирските напитки.

— Може би ще я занесе на Финиъс — предположи отново Маги. — Това ще е мил жест.

Ванда се приближи до масата и я огледа по-отблизо.

— Не мисля, че ще му предложи примирие. Лютивият сос го няма.

— Онова червеното нещо? — попита Тино. — Видях я да го взема.

Лара ахна.

— Трябва да я спра — каза тя и изтича след съквартирантката си.

— Трябва да предупредим Финиъс. — Маги огледа тълпата. — Виждаш ли го?

Ванда се заоглежда из залата, след това погледна надолу, когато нещо дръпна полата й.

Константин беше хванал полата й в юмрук, очите му се бяха разширили от тревога.

— Нещо лошо ли ще се случи? Защо тази жена не харесва Финиъс?

— Тя не го познава — обясни Ванда. — Щом веднъж го опознае, сигурна съм, че ще го хареса.

— Виждам го — каза Маги и посочи към дансинга. — Той е ето там, при групата.

Ванда бързо наля чаша с пунш и я бутна в ръцете на малкото момче.

— Ще можеш ли да занесеш това на майка си? Тя ожаднява много бързо.

— Добре — отвърна Тино и се запъти към дансинга, внимателно носейки чашата с пунш.

Маги я погледна преценяващо.

— Ти наистина си много добра с децата.

Ванда сви рамене.

— Хайде, нека стигнем до Финиъс преди ЛаТоя.

Двете с Маги заобиколиха масата, но спряха рязко, когато Корки Кърант влезе със замах в залата. Операторът й я последва, камерата беше поставена на рамото му, докато той записваше.

— Страхотно — прошепна Ванда. — Кой я покани?

— Тя отразява всички големи партита. — Маги придърпа Ванда зад голямата саксия. — Ако те види, ще започне да ти крещи.

— Е, и? Не ме е страх.

Ванда отново излезе иззад растението.

Маги я издърпа обратно.

— Ще се опита да те провокира да се сбиете. Желанието й е всички да мислят, че си избухлива.

— Аз съм избухлива — отвърна Ванда и пристъпи напред.

— Не искаш да направиш сцена. — Маги я дръпна за ръката. — Това ще съсипе партито за годежа на Лара.

Ванда забеляза ЛаТоя на дансинга, подаваща питието на Финиъс.

— Изглежда някой друг ще го съсипе преди мен.

Междувременно не трябваше да се притеснява, че Корки ще я забележи. Група от добре облечени вампири бяха заобиколили репортерката без съмнение, надявайки се, че ще се появят в следващото й предаване.

— Не се тълпете около мен — изсъска им Корки.

Тя бе облечена в лъскава черна рокля с ниско изрязано деколте, което показваше огромния й бюст. Блещукащата черна пола стигаше точно под коленете й.

Ванда си спомни, че един от сутиените, които саботира, беше черен. И бе преправила и малко черно бельо. Усмихна се лукаво на Маги.

— Корки може и да изложи на показ малко повече, отколкото е планирала.

Маги се намръщи.

— Какво имаш предвид?

Корки позира пред камерата и заговори в микрофона, а гласът й заглуши тихия шум от останалите.

— Аз съм Корки Кърант и вие гледате „На живо с неживи“. Тази вечер присъствам на шикозното парти по случай годежа на Джакомо ди Венеция, познат още като Джак сред близките си приятели, като moi. Напоследък се носят разни слухове. Аз, разбира се, знам истината и ще потвърдя, че Джак в действителност е син на прочутия развратник Джакомо Казанова.

Корки придоби трагично изражение.

— Опасявам се, че останалите слухове също са верни. Натъжавам се, че трябва да го кажа, но Джак наистина е незаконороден. И не просто е копеле, но се е влюбил в обикновена смъртна. Още веднъж богат мъж, който е страхотна партия, носи срам на вампирското общество, женейки се много под възможностите си.

— Достатъчно! — Джак мина през тълпата, за да застане пред репортерката. — Няма да търпя да обиждат бъдещата ми съпруга.

— Джак! — Корки се ухили злобно. — Колко мило от твоя страна да ми дадеш интер…

— Аарг! — чу се дрезгав вик.

На дансинга се разби стъкло.

Тълпата се обърна, за да види какво се случва. Финиъс бе паднал на подиума и беше сграбчил гърлото си с ръце, докато се гърчеше в агония. Лара бе коленичила до него, докато ЛаТоя бързаше да се отдалечи, заобикаляйки тълпата, за да стигне до изхода.

— Отровили са го! — извика някой от наблюдателите.

Джак разбута тълпата, за да стигне до Финиъс. Жан-Люк и Роман го посрещнаха там. Лара им прошепна нещо, докато шушукането за отрова се разпространи бързо из залата.

— Нападат ни! — извика един вампир. — Включете алармата!

— Бунтовниците са! — извика някой друг. — Отровили са всички ни!

Из цялата зала започнаха да се разбиват чаши, а звукът на трошащото се стъкло подсилваше уплашените викове. Ужасените вампири се запрепъваха към фоайето.

Конър блокираше изхода, а сабята му с широко острие бе извадена.

— Никой няма да напуска периметъра, докато не открием виновника.

Вампирите му се развикаха, настоявайки да им бъде позволено да напуснат. Други се събираха на групи пищейки и оглеждайки се диво наоколо.

Ванда поклати глава. Каква сбирщина от страхливци. Обмисли дали да не отиде до Конър и да му каже какво се случи, но забеляза, че Джак се е запътил към него.

Корки се приближи до група пищящи вампири и се усмихна радостно към камерата.

— Отвориха се портите на ада! В целия си живот не съм виждала такова катастрофално парти!

Тя махна с ръце към сцената зад нея.

— Дево Марио и Йосиф — прошепна Маги. — Корки ще има да говори за това със седмици.

Репортерката посочи към Финиъс, който лежеше на пода, гърчещ се от болка.

— Дали този беден вампир ще умре? Останете с нас и след рекламата на спонсора ни, Вампос, за да разберете!

— Мога ли да се скрия тук при вас? — прошепна някой зад Ванда.

Тя се обърна и откри ЛаТоя да се промъква зад саксията.

— Не те е срам — изсъска й Маги. — Финиъс го боли.

— Не знаех, че ще боли толкова много — отвърна ЛаТоя и постави бутилката с лютия сос на близкия стол. — Просто исках да ме остави на мира. А сега шотландецът блокира изхода и не мога да изляза.

— Трябва да признаеш на Конър какво направи — каза Маги. — Всички мислят, че ни нападат Бунтовниците.

— Мисля, че Конър знае — заяви Ванда и посочи към мястото, където Джак и Конър си говореха тихо.

— По дяволите. — ЛаТоя се намръщи към Финиъс, който все още лежеше на пода. — Не мислех, че ще го нарани толкова много. Имам предвид, той вече е мъртъв. Как може да стане по-лошо.

— Можем да бъдем по-уязвими, отколкото си мислят хората — обясни Маги. — Бедната Ванда почти загина миналата вечер, когато я нападна една змия.

ЛаТоя остана с отворена уста.

— Искаш да кажеш, че вие двете сте…?

Ванда се усмихна широко, показвайки кучешките си зъби.

— Мамка му — изруга ЛаТоя и потърка челото си. — Сега вече я свърших.

— Ето ни отново след рекламите! — Гласът на Корки изпълни залата, когато заговори в микрофона си. — Както можете да видите, отровеният вампир не е умрял… все още. Но надеждата умира последна.

— Госпожице Кърант — обади се Джак и пристъпи към нея, а операторът се извъртя, за да го улови в кадър. — Нека ви успокоя, че това не е нападение на Бунтовниците. Един от гостите ни по погрешка е погълнал малко лютив сос. Това е всичко. Очакваме бързо и пълно възстановяване.

Корки изгледа Джак със съмнение.

— А ако беше нападение от Бунтовниците, щяхте ли до го признаете? Кажете ми истината. Дали ужасното ви годежно парти не предвещава също толкова ужасен брак?

Джак се наежи.

— Разбира се, че не!

Корки му се усмихна подигравателно.

— Доказателствата са ясни. Бракът ви е обречен!

Прас!

Корки подскочи, когато една от презрамките на сутиена й изскочи от бюстието й. Тя погледна надолу точно когато и втората се скъса и я удари в лицето. Тежките й гърди се отпуснаха надолу.

— Ааа!

Тълпата, която само преди миг трепереше от страх, сега избухна в смях.

— Спрете! Ще съсипя всички ви!

Корки се опита да прикрие гърдите си, когато погледна нагоре и извика на оператора.

— Стоп!

Маги ахна и се обърна към Ванда.

— Какво направи?

Ванда се ухили.

— Поставих й капан — обясни тя и пристъпи напред, за да може да вижда по-добре. — Ако имаме късмет…

— Аагх! — Черните бикини на Корки паднаха до глезените й. Лицето й почервеня от гняв, докато оглеждаше кикотещата се тълпа. — Някой ме е саботирал! Ще те открия и ще те накарам да си платиш!

Силни ръце хванаха Ванда и я издърпаха назад.

Тя се препъна.

— Фил! Какво правиш тук?

— Какво правиш ти, Ванда? — Той погледна към Корки, която сега подхвърляше обиди към отделни членове от тълпата. — Не й позволявай да те види. Ще разбере, че ти си виновна — каза той и я дръпна назад.

— Не ме е страх от нея. И къде ме водиш?

— Зад сцената има авариен изход.

Ванда се опита да забие токчета в земята, но те само се разклатиха.

— Никъде не отивам с теб.

Той я погледна развеселено.

— Страхуваш се от мен?

— Не, по дяволите.

Да, по дяволите. Когато беше сама с него, губеше целия си самоконтрол и накрая свършваше, целувайки го.

Той я придърпа през някакви двойни врати в един пуст коридор.

— Насам.

— Дори не се опитвай да ме целуваш отново. Забранено е. Мога да те изпортя и ще си навлечеш големи неприятности.

— Или мога да ти дам такъв разтърсващ секс, че ще ме умоляваш за още.

— Ха! Никога не се моля за нищо.

Той спря рязко и я дръпна в ръцете си толкова бързо, че тя се блъсна в гърдите му. Въздухът излезе от нея и пулсът й полудя.

Той се наведе напред, дъхът му беше горещ срещу челото й.

— Никога не казвай никога, съкровище. Харесва ти да ме целуваш.

— Не е така.

О, боже, усещането за него беше толкова хубаво.

Устните му се плъзнаха по скулата й.

— Преди години ти бе забранена и аз се придържах към правилата. Бях млад и глупав. Вече не съм — каза той и захапа леко врата й.

— Фил — прошепна тя и се притисна към него.

Той беше толкова силен и топъл.

— Не се нуждаем от правилата. Ние сме бунтари — заяви той и засмука ухото й.

— Да — отвърна тя и уви ръце около врата му. — Целуни ме. Сега.

Той се отдръпна назад, устата му се изви.

— Молиш ли ме?

— Не — отрече Ванда и погледна към него. — Ще те накарам ти да се молиш.

Той се подсмихна.

— Мислех си, че вече го правя. Но първо трябва да свършим малко работа.

Той я поведе по коридора.

— Каква работа?

Фил отвори вратата и я бутна вътре.

— Първият ти час за справянето с гнева.

— Моят какво?

Тя ахна, щом видя изображението си, замръзнало на телевизионния екран.

— Добър вечер, дете мое — поздрави отец Андрю, който стоеше до масата за конференции.

Фил беше показал интервюто й на свещеника? Как можеше да й причини това? През нея премина ярост.

Ванда вдигна един стол.

— Искаш гняв? Ще ти дам гняв! Справи се с това!