Керелин Спаркс
Забранени нощи (6)

Глава 6

Тя го избягваше. Или поне на Фил му изглеждаше така. До четвъртък вечер Ванда едва ли му бе казала повече от две думи. За да бъде честен, той знаеше, че не е съвсем виновна. Тя не можеше да общува през деня.

Когато пристигнаха за първи път в къщата в сряда вечерта, Фил бе дал на дамите време да се настанят в спалните на втория етаж. Беше се обадил на Финиъс, за да го помоли да телепортира змията от апартамента на Ванда. Също така го помоли да се отбие няколко пъти в клуба през вечерта, за да е сигурен, че дамите са в безопасност. Финиъс бе щастлив да помогне, щом чу, че „Палави дяволи“ е пълно с готини мацки.

Когато Фил се бе върнал горе, за да провери дамите, те вече се бяха телепортирали в клуба. Памела беше оставила бележка, за да знае, че ще се приберат до пет и половина сутринта. Нямаше бележка от Ванда.

Бе нагласил алармата си за 5:00, за да може да се изкъпе, избръсне и облече, преди тя да се прибере. Жените пристигнаха на задната врата точно преди Финиъс и Джак. Всички отидоха да си вземат нещо за хапване, преди да се оттеглят в стаите си за мъртвешкия си сън. Той не можеше да флиртува с Ванда пред другите. Отново бе хванат в ролята на неин охранител. Също така беше и наставникът й в курса за справянето с гнева. Това я правеше двойно забранена.

Но той бе два пъти по-решен. В четвъртък преди залез чакаше в кухнята вампирите да се появят за закуска. Кора Лий и Памела пристигнаха без Ванда. Тя ги бе помолила да й занесат една бутилка в стаята. Те се спогледаха развеселени, щом Фил предложи да го направи.

Той взе топлата бутилка, понесе я към стаята й и почука на вратата й. Тя извика, че не е облечена и да остави бутилката до вратата и да дойде след десет минути. Фил се бе върнал след пет и тя вече се бе телепортирала на работа.

Определено го избягваше. Той даде воля на неудовлетвореността си, като се впусна в дълго тичане из Сентръл парк. След това си взе една пица и се запъти към къщата. Настани се да хапне във всекидневната пред големия телевизор. Дигиталният вампирски канал бе пуснат и тъкмо започваше „На живо с неживи“.

Корки Кърант беше облечена с прилепнал червен пуловер, за да подчертае фалшивите си цици, който бе със същия цвят като червилото върху фалшивата й усмивка. Тя започна шоуто си за клюки за знаменитости, като нападна една от любимите си мишени — известния модел Симон. Очевидно Симон излизаше с богат вампир плейбой от Монако, който я зарязал заради друг модел, Инга. Корки бе успяла да се сдобие със снимки на Симон и Инга, биещи се на яхтата на въпросния плейбой.

С въздишка Фил се протегна за дистанционното. Палецът му бе на копчето за изключване, когато замръзна. Корки тъкмо показа нова снимка. Беше той, притиснал Макс на пода в клуба на Ванда.

— Още веднъж проява на насилие в прочутия с лошата си слава нюйоркски нощен клуб „Палави дяволи“ — обяви Корки със злобна усмивка. — Източниците ми съобщиха, че един бивш танцьор, с който собственичката на клуба Ванда Барковски се е държала извънредно лошо, е пристигнал в клуба във вторник вечерта, въоръжен с нож. Цяло чудо е, че никой не е бил убит. Отново.

Снимката на Фил изчезна от екрана и камерата показа в близък план лицето на Корки. Тя бе приела трагично, болезнено изражение.

— Скъпи зрители, това е същият клуб, където бях брутално нападната не от някой друг, а от самата Ванда Барковски. Все още имам кошмари за това ужасно нападение!

Фил изсумтя. Вампирите не сънуваха по време на мъртвешкия си сън. Те бяха мъртви.

— В случай че сте забравили тези ужасни събития, ето ги отново.

Корки махна с ръка и половината екран бе зает от запис на това как Ванда пищи и се хвърля през масата, за да хване Корки за врата. Докато видеото се излъчваше, Корки потрепери драматично, след това се отпусна на бюрото си, сякаш припадна.

Щом записът свърши, Корки седна, наперена както винаги.

— Трябва да ви насърча, скъпи приятели, да бойкотирате този нечестив нощен клуб. Повтарям, не ходете в „Палави дяволи“. Това е зло, опасно място и само може да се надяваме, че скоро справедливостта ще възтържествува и ще бъде заличено от лицето на планетата. Ванда Барковски трябва да плати за престъпленията си!

— Мамка му!

Фил изключи телевизора.

Слезе в мазето, за да повдига малко тежести. Може би трябваше да иде до клуба на Ванда, за да провери дали е добре. Може да е чула за бойкота на Корки и като неин наставник за справянето с гнева, той трябваше да се убеди, че тя няма да направи нещо, за което после ще съжалява.

Изсумтявайки, той започна втора поредица от упражнения за бицепсите си. Беше очевидно, че е отчаян за каквото й да е оправдание, за да види Ванда. И беше също толкова очевидно, че тя не иска да го вижда.

Защо го избягваше? Беше реагирала толкова добре, когато се целунаха за първи път. Предаде се на желанието, тялото й трепереше и се притискаше към неговото. Беше отвърнала на целувката му със страст, която накара сърцето му да се извиси. И прекрасните й сиви очи бяха станали червени. Той знаеше, че това е признак на желание.

Фил остави тежестите на земята. Беше изгубил бройката на повторенията. Бе трудно да се съсредоточи, когато спомените за голото тяло на Ванда се въртяха в главата му. Беше се опитал да не гледа, докато сменяше дрехите й и я почистваше, за около две секунди. Тогава бе видял нараняванията, причинени от проклетата змия и му се прииска да разкъса Макс с голи ръце.

А Ванда беше пожелала просто да го изпратят в изгнание. Без повече смърт на съвестта й, бе казала тя. И беше помислила, че е убил Макс. Какви бяха думите й?

Разбирам гнева, който може да доведе човек до това да отнеме нечий живот.

Какво й се беше случило в миналото? Той знаеше, че тя е от Полша. Дали Втората световна война я бе травматизирала толкова много, че да я накара да потърси подслон в харема, за да се възстанови?

Взе си душ, докато продължаваше да размишлява. От Конър беше научил, че Ванда е била гневна още първия път, когато я е срещнал през 1950. Тя имаше над петдесет години нерешен, натрупан гняв и Фил беше сигурен, че той е предизвикан от някаква травма, която беше преживяла в Полша. И шансът това, което предизвикваше гнева, й да е свързано по някакъв начин със страха й да се обвърже с него, бе доста голям.

Дали имаше проблем с това да се довери на някой? Дали някой, който бе обичала в миналото я бе предал?

Той се нуждаеше от отговори и очевидно Ванда нямаше да му ги осигури. Като всеки войн, подготвящ се за обсада, Фил трябваше да изучи подробно целта си и да открие слабите й места, които щяха да пропукат бронята й. Той се усмихна мрачно. Ванда все още не го знаеше, но преследването все още продължаваше.

Когато тя бе част от харема, най-добрите й приятелки бяха Дарси и Маги. В момента Дарси и съпругът й работеха като дневна охрана за Ангъс и екипа му в къщата на Аполо. Тъй като те подготвяха тайна засада, нямаше да е много удачно да й се обади.

Но Маги щеше да е свободна. Досега слънцето трябваше да е залязло в Тексас, където тя живееше със съпруга си Пиърс О’Калахан, известен преди това като звездата на сапунената опера на ДВК Дон Орландо де Корасон. Фил провери данните й за контакт в базата на МакКей.

Маги отговори.

— Фил! Как си? Все още ли си в Тексас?

— Не, сега съм обратно в Ню Йорк.

Фил й обясни как на Ванда й бе наредено от съда на сборището да се подложи отново на курс за справянето с гнева. След това й разказа за инцидента със змията.

— Дево Мария и Йосиф! — ахна Маги. — Трябва да съм там, за да я подкрепя. Имаш ли нещо против да се телепортирам, за да те видя?

— Не, изобщо.

Той отиде до конзолата за алармата до вратата и я изключи.

Междувременно Маги информира семейството си за спешното си пътуване до Ню Йорк. След няколко минути се появи във фоайето.

— Фил! — Тя му се усмихна. — Виж се само. Мисля, че си станал по-хубав от всякога.

Той се усмихна, активирайки отново алармата.

— А ти си заприличала повече на тексаска.

Обичайната къса пола, готическите ботуши и тесният пуловер бяха заменени от чифт дънки, каубойски ботуши и бродирана дънкова риза. Кожена чанта с ресни бе преметната през едното й рамо.

— Това се случва, когато водиш бляскавия живот на собственик на ранчо. — Маги го прегърна, но се отдръпна, ахвайки. — Ти си шейпшифтър!

Фил беше толкова изненадан, че за момент можеше само да я зяпа.

— Знаеш за шейпшифтърите?

— Да. Чичото на Пиърс е шейпшифтър койот, а сестра му е шейпшифтър калифорнийски заек. — Маги направи физиономия. — Можеш да си представиш колко напрегнато става в къщата, когато луната е пълна. Никой не иска чичо Боб да излапа племенницата си.

Фил трепна.

— Това е неудобно. Предполагам, че са били ухапани?

В противен случай нямаше как членовете на едно семейство да се превърнат в два различни вида животни.

— Да. — Маги го погледна съчувствено. — Това ли се случи и с теб? И теб ли ухапаха в Тексас?

— Не, аз съм роден шейпшифтър.

Тя го погледна изненадано.

— Наистина ли? — Маги прокара ръка по черната си коса, която все още бе подстригана късо. — Предполагам, че не съм го разбрала, защото не знаех за шейпшифтърите, преди да се преместя в Тексас. Сега разпознавам миризмата.

— Много от вампирите не знаят. И предпочитаме да си остане така, ако нямаш нищо против.

— Разбира се. — Тя се престори, че заключва устните си. — Сега, разкажи ми всички клюки за бившите членове на харема.

Фил я подкани към кухнята и стопли бутилка Шококръв в микровълновата, докато й обясняваше търсенето си за информация за миналото на Ванда.

— Виждаш ли, аз вярвам, че има нерешени проблеми, които е избягвала с години. Ако можем да принудим Ванда да застане лице в лице с тях, може да успеем да я излекуваме от проблема й с гнева.

— Много интересно — измърмори Маги, докато сипваше от топлата Шококръв в една чаша.

— Е, изучавал съм доста психология, затова мисля, че теорията ми е вярна.

— Нямах предвид теорията ти. — Маги остави чашата и чинийката си на кухненската маса и се настани. — Намирам за интересно, че попитах за новини за всички дами от харема, а ти говориш само за Ванда.

Фил сви рамене.

— Естествено е да съм загрижен за нея, защото се съгласих да бъда неин наставник.

Маги отпи от Шококръвта.

— И защо се съгласи?

— Някой трябваше да го направи. Никой друг не предложи, а и аз имам някаква практика с психологията. — Когато Маги просто продължи да го гледа със знаещ поглед, той вдигна ръце сякаш се предава. — Добре де, признавам си. Безнадеждно съм привлечен от нея. Винаги съм бил.

Маги се ухили.

— Винаги съм знаела, че между вас има нещо. Но защо казваш, че е безнадеждно?

Той извади една бира от хладилника и я отвори.

— Отначало не можеше да се обвързвам с нея, защото бях неин охранител и честно да си кажа, мислех, че тя просто си играе с мен, защото й беше скучно.

Маги кимна.

— Наистина й беше скучно, но мисля, че наистина бе привлечена от теб.

— Съвсем наскоро разбрах това. — Той си припомни целувката им и начина, по който тя се отдаде на страстта. След това си спомни пропилените години, в които можеше да я ухажва. Изстенвайки вътрешно, той отпи от бирата си.

— Сега не трябва да бъде безнадеждно — каза Маги.

Той седна на масата срещу нея.

— В момента съм й наставник, затова не би трябвало да се обвързвам романтично с нея. И отново я пазя. Технически тя е забранена.

— Технически?

Фил сви рамене и отново отпи от бирата си.

— Не си падам много по това.

Устата на Маги трепна.

— Мъж на действието, а? Може би точно от това се нуждае Ванда.

Той остави бирената кутия на масата.

— Тя ме избягва. Мисля, че се… страхува.

— Ах… — Маги прокара пръст по ръба на чашата си. — Тя винаги е била много внимателна, що се отнася до започването на ново приятелство. Познаваше ме от десет години преди дори да признае, че сме приятелки. Но щом веднъж те нарече приятел, ще се бие като тигрица, за да те защити. Знаеш ли, че веднъж заплаши съпруга ми, ако не се отнася с мен подобаващо?

Фил се усмихна.

— Това звучи точно като нея. Тя се опита да предпази и Иън миналия декември.

Маги кимна.

— Веднъж ми каза, че Иън много приличал на най-малкия й брат. Но щом попитах за семейството й, тя отказа да говори за тях.

— Знаеш ли какво се е случило?

— Не, не точно. Когато дойде в харема за първи път, тя беше като… ранено животно. Не говореше с никой. Не ни поглеждаше в лицето. Беше толкова тъжно. — Маги остана мълчалива и с намръщено изражение, докато си припомняше.

— Разкажи ми още — помоли тихо Фил.

— Страхувах се, че ще умре от глад. Имаше нощи, когато отказваше да излезе за… храна — Маги го погледна извинително. — Беше преди синтетичната кръв.

— Разбирам. И Ванда е отказвала да излезе на лов? Това не е ли било болезнено за нея?

— О, да. Ужасно болезнено. Умолявала съм я да дойде да ловува с мен. Дори когато го правеше, тя вземаше кръв, която едва беше достатъчно, за да остане жива. Винаги съм имала това ужасно чувство, че тя се самонаказваше.

— Защо би правила това?

— Попитах я, но никога не ми каза. — Маги допи Шококръвта си и занесе приборите си до мивката, за да ги изплакне. — Напомняше ми на врабче със счупени криле. Цялата беше кафява и потисната — носеше една стара кафява рокля, косата й също бе кафява. Прекрасно кестеняво с тъмночервени отблясъци, но тя я прибираше в строг кок. Изглеждаше така, сякаш искаше да се скрие в някоя дупка и никога повече да не полети.

Фил седеше потънал в мълчание. Това не беше Ванда, която той познаваше. Доколкото можеше да каже, тя е страдала от посттравматичен стрес и депресия. Все още можеше да се измъчва от последствията им. Беше се прехвърлила от едната крайност към другата — от прекършено кафяво врабче към пурпурна дива котка, размахваща камшик и предразположена към гневни изблици. Истинската Ванда — тази, която тя се страхуваше да бъде, беше скрита някъде по средата.

Той стисна бирата си.

— Тя никога ли не е споделила с някой?

— Не. — Маги сложи чашата и чинийката си в машината за миене на съдове. — През първата си година в харема почти не говореше. Джордж, Господаря на сборището тогава, ни отпускаше малки месечни суми. Кора Лий, Памела и аз пазарувахме или ходехме на кино. Ванда харчеше парите си за художествени материали.

Фил седна назад изненадан.

— Художествени?

— Да. Тя рисуваше. Всяка нощ. По цяла нощ. — Маги се намръщи. — Ужасни картини. Навсякъде имаше червена боя. Кръв, трупове, свастики, бодлива тел, вълци…

— Вълци?

— Да — Маги сви рамене. — Рисуваше ги с големи и ужасяващи зъби.

Той преглътна трудно. Какво, по дяволите, общо имаха вълците с войната? Или с Ванда?

— Една нощ тя откачи — продължи Маги с тих глас. — Струпа картините на купчина в задния двор и ги подпали. Изгори също и художествените си материали и никога повече не рисува.

Фил смачка празната кутия с юмрук.

— Някога каза ли ти защо е спряла да рисува?

— Само, че повече не иска да си спомня — въздъхна Маги. — Но разбира се, все още помни всичко. Всички ние помним болезнените спомени от миналото си.

Неговите собствени болезнени спомени подадоха глава от скривалището си, пробудени от думите на Маги. Бяха минали девет години, откакто баща му го беше прогонил. Девет години, откакто не бе виждал семейството си. През първите няколко години беше получавал писма от сестра си. Тя не знаеше къде се намира той, затова оставяше бележки в ловната му хижа в Уайоминг, надявайки се, че той ще ги намери.

Фил не бе посещавал хижата от четири години. Какъв смисъл имаше? Никога нямаше да може да се върне в глутницата на баща си. Тази част от живота му бе приключила.

Изведнъж Маги се разведри.

— Знам какво може да помогне. Дарси направи интервюта с момичетата от харема за онова риалити предаване преди няколко години. Тук някъде трябва да има копие.

Тя притича от кухнята към всекидневната.

— Иуу — намръщи нос заради остатъците от пица, оставени върху масичката за кафе.

— Ще ги взема — Фил затвори кутията и забърза към кухнята, за да я прибере в хладилника. Докато се върне, Маги слагаше диск в дивидито.

— Открих го! — тя му показа кутията с надпис „Най-сексапилният мъж на планетата“.

— Спомням си това предаване. — Той се настани на дивана. — В него дамите спечелиха парите, за да отворят нощния клуб.

— А Дарси спечели най-сексапилния мъж — добави Маги със смях.

Тя откри интервюто с Ванда в менюто и седна на дивана до Фил.

На екрана се появи лицето на Ванда. Тя се усмихваше на камерата, прекрасните й гълъбовосиви очи блестяха, а устните й бяха пълни и прекрасно оформени. Ципът на лилавия й гащеризон бе свален достатъчно надолу, за да разкрие част от деколтето й. Фил откри, че й се усмихва в отговор.

Маги се подсмихна.

— Толкова си затънал.

Той й изшътка, щом се чу гласът на Дарси, която искаше Ванда да разкаже на зрителите малко за себе си.

Ванда започна, гласът й имаше едва доловим акцент. Тя бе родена през 1917 година в малко селце в южна Полша. Майка й починала, когато Ванда била на осемнадесет и като най-голяма дъщеря тя поела грижите за голямото си семейство — баща, четири братя и две сестри.

Усмивката й започна да изчезва, докато говореше за смъртта на майка си. Когато стигна до частта, в която разказваше как немците и руснаците навлезли в Полша през 1939 и баща й и братята й заминали на фронта, вече се беше намръщила.

Лицето й бе станало бледо.

— Баща ми ме умоляваше да избягам с двете си по-малки сестри. Събрах малко храна и избягахме на юг към Карпатите. Бях ходила в планината преди и знаех къде има пещери, в които може да се скрием. Аз… никога повече не видях баща си или братята си.

— Колко ужасно — прошепна Маги.

Ванда продължи да описва дългия им поход в планините. Най-малката сестра, тринадесетгодишната Фрида, се разболяла и докато открили някоя пещера, тя едва можела да върви. Ванда останала с нея и изпратила другата си сестра, Марта да донесе вода.

Марта не се върнала. На следващата сутрин Ванда направила каквото може, за да бъде удобно на болната й сестра и отишла да донесе вода. До вечерта била полудяла от тревога. Марта била изчезнала, а Фрида бързо гаснела.

Отишла да търси сестра си и изпищяла от радост, когато Марта се появила на пътеката пред нея. Но Марта я нападнала, ухапала я и със свръхестествена сила я занесла в една пещера. Вампирът, който превърнал Марта, бил там и той трансформирал Ванда, която била прекалено слаба от глад и загуба на кръв, за да се пребори с два вампира.

— На следващата вечер — продължи Ванда — все още бях замаяна от това, което ми се беше случило. Но побързах да се върна при малката си сестра, за да видя как е. Тя бе починала. Съвсем сама.

Ванда закри лицето си с ръце и Фил можеше да каже, че записът е бил редактиран. Камерата се съсредоточи върху Дарси за миг и щом по-късно се върна на Ванда, тя отново бе сдържана.

Бързо обясни, че войната била толкова тежка, затова тя се присъединила към харема, за да открие малко мир и спокойствие. След това се усмихна и каза, че е щастлива, че може да участва в предаването и интервюто приключи.

— Бедната Ванда — подсмръкна Маги. — Изгубила е всички.

— Не точно. — Фил използва дистанционното, за да изключи телевизора. — Тя има още една сестра, която може да е жива.

— Марта? — Маги направи физиономия. — Трябвало е да помогне да спасят другата им сестра.

Фил кимна.

— Ванда може да чувства, че единствената й останала родственица я е предала.

Маги пое дълбоко дъх.

— Е, поне сега знаеш защо е толкова гневна.

— Все още има много, което тя не сподели. Била превърната през 1939 година.

— Прав си. — Маги седна изправена. — И дойде тук чак през 1948. Това са девет години.

— И тя ги нарече просто „трудни“ в интервюто. Имам чувството, че е минала през ада.

Очите на Маги се изпълниха със сълзи.

— Разбира се, че е така. Беше в картините й. Труповете, свастиките, бодливата тел, кръвта.

И вълците. Фил преглътна тежко. Как щеше изобщо да спечели доверието на Ванда, ако тя се ужасяваше от вълци?

Маги докосна ръката му.

— Искам да я видя. Дори и ако всичко, което мога да направя, е да я прегърна.

— Разбира се. Тя е в „Палави дяволи“.

— Телепортирала съм се там и преди, така че знам пътя. — Маги се изправи на крака. — Искаш ли да се качиш на стоп?

— Да. — Той уви ръка около раменете на Маги. Сега Ванда нямаше да успее да го избегне. — Ще оценя, ако не й кажеш, че съм шейпшифтър.

Маги се намръщи срещу него.

— Ако възнамеряваш да имаш бъдеще с нея, трябва да й признаеш.

— Ще го направя.

Но не сега. Тя и без това търсеше причина да избяга от него.

 

 

Фил и Маги си проправиха път през тълпата в „Палави дяволи“. Когато Маги забеляза Памела зад бара, изпищя и двете жени прекараха пет минути да се прегръщат и да се смеят. Фил едва ги чуваше през шума.

Той вдигна ръка за поздрав.

— Голяма тълпа има тази вечер.

Памела се ухили и му подаде една бира.

— Не е ли прекрасно? Онази ужасна Корки каза на всички да не идват тук, защото сме толкова нечестиви и зли — тя се разсмя. — И разбира се, те просто трябваше да проверят сами.

— Ванда знае ли за бойкота? — попита той.

— Не, слава на боговете, и трябва да си остане така. Възможно е да откачи, а не може да си позволим повече дела. — Памела забеляза Кора Лий и й помаха. — Виж кой е тук!

Кора Лий притича до Маги и писъците и прегръщането започнаха отначало. След това Маги извади няколко семейни снимки от чантата си и дамите се засуетиха около това колко сладка бе дъщерята на Маги. Фил се зачуди как се беше сдобила с дъщеря, но се въздържа да попита, тъй като обяснението можеше да отнеме прекалено много време, а той искаше да види Ванда, колкото се може по-скоро.

— Здрасти, брато! — Финиъс дойде до него с две вампирки, по една на всяка ръка. — Дойдох на проверка, както поиска. Наистина беше прав за секси мацките.

— Някакъв признак от Макс? — извика Фил над шума.

— Не. — Финиъс погледна извинително към приятелките си. — Съжалявам, че трябва да го кажа, дами, но трябва да се връщам обратно на работа.

— Оу, не, доктор Фанг. — Брюнетката на лявата му ръка се нацупи. — Как можеш да ни изоставиш?

— Дългът ме зове, захарче. — Финиъс я потупа по ръката. — Но ще се връщам на всеки няколко часа, за да се уверя, че сте в безопасност.

— Оу, доктор Фанг, толкова си смел.

Блондинката от дясната му страна се отърка в него.

— Къде работиш? — попита брюнетката, опитвайки се да отвлече вниманието му от блондинката.

— Не мога да ти кажа, скъпа — отвърна Финиъс. — Строго секретни неща, знаеш как е.

— Оооу — потрепери блондинката. — Шпионин ли си?

— Всичко, което мога да кажа, е, че когато опасността се таи в сенките, те се обаждат на доктор Фанг. — Финиъс отстъпи назад и сниши глас. — Ще се върна.

— Ще те чакам — извика брюнетката, докато Финиъс изчезваше.

Блондинката се приближи до Фил.

— Е, ти също ли си шпионин като доктор Фанг?

— Ние… работим заедно.

Фил забеляза, че Маги се бе запътила заедно с Кора Лий и Памела към офиса на Ванда. Той се опита да ги последва, но двете вампирки се хванаха за ръцете му.

Брюнетката погали бицепсите му.

— Изглеждаш невероятно силен за смъртен.

— Красив по един земен начин — добави блондинката.

— Всъщност не съм от лигата на доктор Фанг. — Фил се измъкна от хватката им. — Той е много по-силен от мен. И много опасен. Вероятно трябва да стоите настрани от него, ако искате да бъдете в безопасност.

Очите на брюнетката блеснаха.

— Той звучи толкова вълнуващо.

— Е, наричат го Любовния доктор, нали знаете — призна Фил.

Блондинката отстъпи назад.

— Не се обиждай, сладък, но аз ще почакам Любовния доктор.

Брюнетката се обърна към нея.

— Не, няма. Аз го видях първа.

Докато двете жени спореха за Финиъс, Фил забърза към офиса на Ванда.

Маги го забеляза да затваря тихо вратата.

— Ванда, надявам се, че нямаш нищо против, че доведох Фил с мен.

Ванда се стегна и се обърна към вратата. Усмивката изчезна от лицето й, а по врата й плъзна зачервяване.

Той остана до вратата.

— Здравей, Ванда.

Изчервяването стигна до бузите й.

— Здрасти.

Памела и Кора Лий се ухилиха със знаещи усмивки.

Той им кимна леко, след това върна погледа си върху Ванда.

— Как си?

— Да, скъпа, как си? — попита Маги, когато Ванда не отговори. — Фил ми разказа за онази ужасна змия и аз просто трябваше да се уверя, че си добре.

— Аз съм… добре — тихо каза Ванда.

— Много мило от страна на Фил да ти се обади — каза Кора Лий на Маги.

— Толкова се радваме да те видим отново — добави Памела.

— Радвам се да съм тук — отвърна Маги усмихната. — Клубът има невероятен успех. Никога не съм виждала такава огромна тълпа.

— Да, това ще й покаже на Корки Кърант — измърмори Кора Лий.

Памела трепна и поклати глава.

Кора Лий ахна и покри устата си.

Ванда се намръщи срещу тях.

— Какво става?

— Нищо — отговориха едновременно Памела и Кора Лий.

Ванда погледна към Кора Лий.

— Казвай.

— Няма нищо! — настоя приятелката й и се обърна към Памела за помощ. — Не е нищо нали? Имаме огромна тълпа. Всички дойдоха да проверят защо Корки каза, че клубът ни е опасен и лош.

— Какво? — извика Ванда.

Фил тръгна към нея.

— Всичко е наред. Корки използва предаването си, за да обяви бойкот на клуба ти, но планът й явно не сработи.

Очите на Ванда блеснаха от гняв.

— Тя се опитва да ме унищожи.

— Клубът ти ще е наред — тихо каза Фил.

— Не и докато тази кучка е наоколо — изсъска Ванда и изчезна.

— Не! — Фил се опита да я хване, но вече я нямаше.

— Вси светии — прошепна Кора Лий. — Къде отиде?

— Къде си мислиш, голяма уста такава? — скара й се Памела. — Тя отиде в ДВК, за да се разправи с Корки.

— Дева Мария и Йосиф — въздъхна Маги. — Трябва да я спрем.