Керелин Спаркс
Забранени нощи (3)

Глава 3

Въпреки че Фил знаеше за нощния клуб на Ванда, никога не беше влизал в него. Входът на „Палави дяволи“ бе скрит в края на една тъмна алея, за да не могат неподозиращите смъртни да се натъкнат на мястото.

Огромен охранител стоеше на пост пред тъмночервена врата. Ноздрите му се свиха, когато подуши въздуха. Фил знаеше, че няма обичайната за смъртен миризма. Тъй като повечето вампири не знаеха за шейпшифтър, те не осъзнаваха значението на разликата в миризмата. Просто си мислеха, че е странно миришещ смъртен.

— Мястото е затворено — изръмжа пазачът. — Разкарай се.

— Тук съм, за да се срещна с Ванда Барковски.

— Познаваш Ванда? — Охранителят отново подуши въздуха и малките му очи се присвиха. — Странна птица си.

— Нищо подобно — Фил показа картата си от МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс, знаейки, че вампирът може да вижда в тъмното. — Връщам колата на Ванда. Тя я остави в Роматех.

Охранителят все още го наблюдаваше с подозрение.

— Все пак ще трябва да те претърся.

— Добре.

Фил вдигна ръце на височината на раменете си, за да може вампирът да провери тъмносинята му риза и панталоните с цвят каки — униформата на МакКей за служителите, които не носеха килт.

— Какво е това? — мъжът потупа джоба на панталона му.

— Верига. Сребърна.

Охранителят отдръпна ръката си. Поколеба се, след това попита:

— Не възнамеряваш да я използваш върху някой, нали?

— Не — усмихна се Фил, разбирайки затруднението на охранителя. Вампирът не можеше да конфискува веригата, без да се изгори. За щастие на Фил, среброто можеше да му навреди само вътрешно, като сребърни куршуми. — Можеш да се обадиш на Конър Бюканън в Роматех, ако искаш да ме провериш.

Охранителят просто сви масивните си рамене.

— Просто ще те държа под око. — Той отвори вратата. — Влизай.

Фил моментално бе атакуван от висока музика и червени и сини лазерни светлини, шарещи из обновения склад. Щом очите му се приспособиха, той забеляза, че сцената бе празна. Танцьорите сигурно бяха в почивка.

Група вампирки танцуваха на дансинга. Няколко вампира стояха на масите и пиеха Кървава бира, върху която имаше розова пяна, докато гледаха как жените танцуват. Очите им се присвиха, когато го забелязаха. Конкуренция.

Той огледа голямата зала, но не забеляза Ванда. Охранителят стоеше на вратата, наблюдавайки го. Той разпозна жената зад бара. Кора Лий Праймроуз, бивш член на харема на Роман Драганести. Тя бе сменила роклята си с кринолин на южна красавица с по-модерен тоалет — прилепващи по бедрата й панталони и блестящо горнище, вързано зад врата.

Тя го погледна отново, щом седна в един от столовете на бара.

— Фил? Ти ли си това? — извика тя сред силната музика. — Вси светии, не съм те виждала от векове.

— Здрасти, Кора Лий. Изглеждаш страхотно.

— О, благодаря ти. — Тя преметна дългата си руса коса през рамо, кикотейки се. — Искаш ли нещо за пиене? Имаме няколко смъртни питиета като бира.

— Ще взема една.

Той се изправи, за да може да извади портфейла от задния си джоб.

— Не, не. За сметка на заведението е. — Тя го погледна с флиртуващ поглед, докато пълнеше чашата му. — Вси светии, добре си пораснал през годините.

— Благодаря ти. — Той седна отново на стола. — Ванда тук ли е?

Въздишайки, Кора Лий остави бирата пред него.

— Трябваше да се досетя, че си дошъл да видиш нея. Начинът, по който тя говореше за теб, милостиви боже, бяхме скандализирани.

Той едва не се задави с първата си глътка от бирата.

— Защо? Какво е казала?

— Какво не е казвала… Заявявам, че тя описваше всяка част от мъжествената ти физика като се почне от главата, та чак до петите — усмихна му се Кора Лий закачливо. — Беше доста поетична, що се отнася до задника ти.

Фил отпи още от бирата си.

Кора Лий забърса бара, все още усмихвайки се.

— Винаги е твърдяла, че си падаш по нея.

Ръката му се стегна около чашата.

— Така ли?

— Според Ванда, тя може да те накара да направиш всичко, което пожелае, като тренирано малко кутре.

Той изпи последната глътка бира и тръшна чашата на бара.

— Къде е тя?

Кора Лий посочи към няколко врати на задната стена.

— Първата е офисът й.

— Благодаря. — Фил стана от стола си.

— Не забравяй да почукаш — предупреди го Кора Лий. — Танцьорите са там. Може да се получи неловко, ако просто нахлуеш.

Той се скова.

— Защо? Какво прави с тях?

Кора Лий сви рамене.

— Обичайното. Лично проверява костюмите и танцьорите, преди да излязат на сцената. Качествен контрол, нали разбираш.

Фил стисна челюсти.

— Не думай.

— О, така е. Веднъж влязох и Терънс подскачаше наоколо гол. — Кора Лий се изкикоти. — Ванда му каза да си сложи един чорап.

— Разбирам — изръмжа Фил.

Докато вървеше към офиса й, музиката спря. Със свръхразвития си слух той дочу гласа на Ванда през вратата.

— О, боже мой, Питър, огромен е!

— Не ме наричат фринца на Пекърс напразно — похвали се мъжът.

— Не можеш да го пуснеш на сцената с това — протестира друг мъж. — Ще ни направи да изглеждаме малки.

— Вие сте по-малки от мен — настоя Питър.

— Не сме! — извика трети мъж.

— Успокойте се! — Гласът на Ванда прозвуча развълнувано. — Питър, радвам се, че се върна да танцуваш за нас, но това — това е прекалено много. Трябва да разкараш няколко сантиметра.

— Не! — извика Питър. — Няма да те оставя да го докоснеш!

— Не ми казвай какво мога да правя! — извика Ванда. — Къде са ми ножиците?

Питър изпищя като момиче, каквото можеше да стане скоро.

Фил отвори рязко вратата и нахлу вътре.

— Ванда, спри! Не можеш да отрежеш… — Той се спря, изненадан да види Ванда, седяща зад бюрото си, а ножиците й позиционирани върху блестящ червен калъф.

Беше прашка. С дълъг напълнен като наденичка калъф.

Устата на Ванда остана отворена.

— Фил, какво правиш тук?

Той се огледа из офиса, забелязвайки, че тримата стройни млади мъже бяха напълно облечени и го наблюдаваха с любопитство.

— Какво правиш ти, Ванда?

Бузите й станаха розови, докато оставяше прашката на бюрото си.

— Провеждах бизнес съвещание.

— Ванда — прошепна един от танцьорите, — няма ли да ни запознаеш с твоя млад и красив приятел?

— Разбира се, Терънс — каза Ванда през стиснати зъби. — Това е Фил Джоунс. — Тя посочи към танцьорите. — Бомбастичния Терънс, Фреди Пожарникаря и Питър Велики.

— Помня те от срещата на сфорището — обади се Питър. — Ти каза, че ще фомогнеш на Фанда с нейния фроблем с гнефа.

— Аз нямам проблем с гнева! — Ванда насочи ножиците към Питър, след това към Фил. — И не се нуждая от помощта ти.

Фил повдигна една вежда.

— Като твой наставник, предлагам да оставиш ножицата.

Тя я удари върху бюрото.

— Ти не си мой наставник.

Терънс му се усмихна.

— Можеш да станеш мой наставник.

Ванда изстена.

— Фил, опитваме се да проведем среща за костюмите. — Тя подаде на Фреди прашка, която изглеждаше като пожарен маркуч, а на Терънс прашка, покрита с листа от бръшлян.

Последният размаха костюма си пред лицето на Фил.

— Не е ли невероятна? Ще изпълня ода за Тарзан.

— Хубаво — измърмори Фил.

Питър се спусна за червената блестяща прашка.

— Не! — Ванда я сграбчи от ръката му. — Няма да танцуваш с това чудовище. Аз съм дизайнер на костюмите и аз ти казвам какво ще носиш.

— Тофа не е честно — изхленчи Питър. — Беше изработено сфециално за мен, за да ми фасне идеално.

— Няма начин — измърмори Фреди. — Ще ти се наложи да използваш подплънки.

Питър се обиди.

— Аз никога не изфолзвам пофлънки.

— Наистина ще ти се наложи — Ванда остави костюма на бюрото си. — Няма мъж на земята, който да изпълни тази прашка.

— Не съм сигурен в това.

Терънс погледна към Фил и му намигна.

На Фил това му беше достатъчно.

— Тази среща приключи. — Той погледна предупредително мъжете и посочи вратата. — Довиждане.

— Какво? — Очите на Ванда светнаха от гняв. — Не можеш да го направиш! Това е моят… — Тя замлъкна, когато Питър и Фреди притичаха през вратата — … офис.

Терънс се спря на половина през вратата и й се ухили.

— Бъди мила, приятелко. Този тук си заслужава.

— Вън — изръмжа Фил.

— Ооу — разтрепери се Терънс. — Аз — Тарзан, ти — Фил — каза той и след това избяга.

Фил затръшна вратата.

— Сега можем да говорим.

Ванда се вгледа в него.

— Няма да говоря с теб. Ти се държиш като пещерняк.

— Предполагам, че предпочиташ тези малки красиви момченца, които може лесно да контролираш. По-лесно е да контролираш тях, отколкото собствения си гняв…

— Гневът ми си е много добре! — Тя взе костюма на Питър от бюрото си и го хвърли по него. — Излизай!

Фил хвана прашката с една ръка я обърна да я разгледа.

— Благодаря ти, Ванда. Точно моят размер е.

Тя изсумтя.

— Един мъж трябва да е възбуден, за да изпълни това.

Той вдигна поглед, за да срещне нейния.

— Не е проблем.

Очите й се спуснаха надолу към панталоните му, след това бързо се вдигнаха нагоре.

— Какво… Защо си дошъл?

Той се доближи до нея.

— Тръгна си много бързо от Роматех. Бяхме на средата на разговора.

Очите й потъмняха и станаха буреносно сиви.

— Разговорът беше приключил.

— Остави колата си.

— Все едно имах някакъв избор! Проклетият Конър конфискува ключовете ми. — Тя примигна, когато Фил разклати ключовете във въздуха. — Ти… ти си ми докарал колата?

— Да. Паркирана е в другия край на улицата.

— О, благодаря ти. — Ванда заобиколи бюрото и се приближи към него. — Много мило от твоя страна — измърмори тя.

— Пак заповядай. — Той пусна ключовете в протегнатата й ръка. — Сега, относно наставничеството ми…

Ръката й се сви в юмрук около ключовете.

— Няма такова. Не можете да ме принудите да присъствам.

— Мисля, че можем. Това беше решението на съда. Ако искаш делата срещу теб да бъдат прекратени, трябва да се подчиниш.

Тя хвърли ключовете на бюрото.

— Изглеждам ли ти от типа хора, които се подчиняват? Само страхливците и тренираните маймуни се подчиняват. Аз съм свободен дух. Никой няма да ми казва какво да правя.

Фил не можеше да потисне усмивката си. Думите на Ванда бяха почти идентични с речта, която беше изнесъл пред баща си преди девет години, преди да напусне Монтана.

— Тогава какво мислиш да правиш с проблема си с гнева?

— Нямам проблем с гнева! — извика тя. Простенвайки, тя сложи ръка на челото си. — Защо хората не спрат да ме карат да правя неща против волята си?

— Повярвай ми, разбирам те. — Бащата на Фил се бе опитал да му наложи предварително планирания му живот. На осемнадесетгодишна възраст той не бе имал зрелостта или силата да се пребори с баща си. Просто си тръгна. Тогава баща му го бе осъдил на изгнание от глутницата. — Нещата невинаги се нареждат така, както желаем. И е много обезсърчаващо, когато не можеш да направиш нищо, за да промениш това.

Ванда му се намръщи.

— Съчувстваш ми само за да се съглася на програмата ли?

— Казвам, че ако желаеш да говориш, аз ще те изслушам.

Лицето й стана бледо и тя затегна камшика около кръста си с нервно движение.

— Защо да вярвам, че те е грижа? Не си си правил труда да ме видиш от три години.

Тя е броила годините? Фил преглътна тежко. Ами ако беше преценил нещата грешно? Беше сигурен, че Ванда го смяташе просто за играчка, с която да прогони скуката. Мили боже, ами ако тя наистина бе държала на него? Не, това трябваше да е повече от забавлението и игрите й.

— Не осъзнавах, че си искала да ме видиш.

Тя приви очи.

— Какво, да не би да чакаш гравирана покана?

— Ти отвори мъжки стриптийз клуб, Ванда. Всяка нощ си заобиколена от мъже на разположение. Почти голи вампири. — Фил хвърли прашката на бюрото й. — Наистина не съм мислил, че ще ти липсва компания.

Тя вдигна брадичката си.

— Имам цялата компания, която ми е нужна.

Той стисна зъби.

— Добре.

— Извини ме, че си мислех, че може да искаш да поддържаме връзка. Мислех, че сме приятели.

— Никога не сме били приятели.

Тя ахна.

— Как можеш да кажеш това? Ние… ние разговаряхме.

— Ти ме предизвикваше.

Ванда се наежи.

— Бях мила с теб.

Той пристъпи към нея.

— Ти бе отегчена и ме тормозеше за забавление.

— Не бъди глупав. Беше просто малко невино флиртуване.

— Беше си чисто мъчение. — Фил направи още една крачка към нея. — Ненавиждах го. Всеки път, когато ме докоснеше, исках да разкъсам малкия ти гащеризон и да те накарам да мъркаш.

Устата й остана отворена, след това рязко се затвори. Бузите й почервеняха.

— Тогава защо не го направи? Защо остави едно глупаво правило да те спре? Иън не позволи на никой да го спре да тръгне след Тони.

Той сграбчи раменете й толкова бързо, че тя ахна.

— Щях да те взема на мига, ако мислех, че наистина го искаш.

Бузите й станаха още по-червени.

— Откъде може да знаеш, какво съм искала наистина?

Фил се приближи още повече.

— Още от началото те прозрях. Ти си човек, който обича да дразни. Харесва ти да възбуждаш един мъж, а след това да го оставиш да въздиша по теб. Наслаждаваше се да ме наблюдаваш как страдам.

— Това не е истина. Аз… аз наистина те харесвах.

Тя трепна, сякаш бе признала повече, отколкото желаеше.

Той потърка нос в бузата й и прошепна в ухото й:

— Докажи го.

Ванда се разтрепери в ръцете му. Фил можеше да усети дъха й, излизащ забързано срещу кожата му.

Той приближи устата си до нейната.

— Покажи ми.

С тих вик, тя извърна главата си настрани от него.

Мамка му! Бил е прав. Не е бил нищо повече от една игра за нея. Свали ръцете си от раменете й.

— Признай си. Флиртува с мен, защото беше отегчена, а аз бях безопасен. Отчаяно се нуждаех от работата, затова щях да спазвам правилата, без значение колко ме измъчваше.

Тя притисна ръка към челото си.

— Аз… аз не исках…

— Да ме накараш да копнея за теб? Кажи ми, Ванда, изобщо изпитва ли нещо? Наистина ли те беше грижа за мен, или беше просто студенокръвна кучка?

Ахвайки, тя свали ръката си и го удари.

— Изчезвай!

Той потърка челюстта си и се усмихна.

— Предполагам, че не си чак толкова студенокръвна.

Тя посочи вратата.

— Напусни!

Той обмисли да я потормози още малко. Господ знаеше, че тя го заслужава, след като го бе измъчвала пет дълги години. Но забеляза, че ръката й трепереше, а очите й блестяха от непролети сълзи.

Сега се чувстваше като псе. Фил искаше просто да размени местата им и да й даде да опита от собственото си „невинно флиртуване“. Не желаеше да я наранява.

Запъти се към вратата и се спря с ръка на дръжката.

— Винаги си ме интригувала, Ванда. От мига, в който те срещнах. Никога не успях да разбера защо една свободолюбива жена би се затворила в харем. От какво се криеше? И защо една непокорна, красива жена ще флиртува с единствения мъж, който смята за безопасен?

Тя кръстоса ръце и го погледна предпазливо.

— Значи, сега искаш да ме анализираш, доктор Фил?

Той се усмихна бавно.

— Желая да направя много неща с теб, Ванда. Виждаш ли, с мен направи една голяма грешка — никога не съм бил безопасен.

Ванда стоеше сама в офиса си, премигвайки, опитвайки се да спре сълзите. По дяволите, нямаше да плаче. Тя бе силна. Но беше накарала Фил да страда. Никога не бе желала това. Как можеше едно невинно забавление да се обърка толкова?

Върна се зад бюрото си и се свлече в стола си. Той бе видял право през нея. Тя бе отегчена до смърт. Когато се беше присъединила към харема през 1948, бе приветствала мира и спокойствието. Но с времето се появи скуката, и тя отчаяно се нуждаеше от разсейване.

Горкият Фил изглеждаше безопасен. Беше против правилата да се забърква с нея. Още от самото начало той бе дал да се разбере, че ще се придържа към тях.

И тя го бе тормозила.

Ванда наведе глава, за да я отпусне върху ръцете си. Ковчегът, скрит в сенките на ума й, бавно се отвори. В съзнанието й се понесоха картини: мама, която загина през 1935, когато Ванда беше осемнадесетгодишна; Фрида, най-малката й сестра, която почина четири години по-късно, докато бягаха от нацистите. Фрида с кестенявите си къдрици и големите сини очи; малкият й брат, Жозеф, който на дванадесетгодишна възраст настоя да се присъедини към баща им и тримата им братя, за да се бие срещу нашествениците. Очите на Ванда пареха от сълзи. Жозеф с черни къдрици, смеещ се, със сини очи. Той тръгна на война толкова горд. И тя никога повече не го видя. По бузата й се търколи една сълза.

Иън винаги й бе напомнял на Жозеф. Не беше смятала да се привързва към Иън, но той бавно бе започнал да символизира всички братя, които беше изгубила. И бе дошла толкова близо до това да изгуби и него миналия декември. След битката в ДВК нервите й бяха на ръба.

Още картини излетяха от ковчега. Баща й и другите й трима братя: Базилий, Кристиян и Стефан — размазани и неясни.

Изплъзна й се едно ридание. О, господи, тя не можеше да си спомни лицата им. Раменете й се разтресоха. Как можеше да забрави? След като мама почина, тя се грижеше за всичките си братя и сестри. Те бяха целият й живот. Как можеше да забрави?

Ванда стисна очите си. Не! Нямаше да прави това. Нямаше нужда на се наказва само защото се чувстваше виновна, за това, че бе тормозила Фил. Тя върна всички картини обратно в ковчега и затръшна капака.

Нямаше да се остави да мисли за миналото. За това, че бе изгубила всички, които бе обичала — родителите си, братята и сестрите си. Дори Карл, първата й любов и водач на тайната съпротива.

Всички си бяха отишли.

Тя пое дълбоко въздух и избърса сълзите от лицето си. Никога не е трябвало да флиртува с Фил. Той беше смъртен с кратък живот. Ако се беше влюбила в него, щеше да го изгуби.

Нямаше значение, че той я интригуваше и вълнуваше или че желаеше ръцете му около себе си, утешаващи я. Не бе важно, че се възхищаваше на силата и интелигентността му или че бе толкова изморена да бъде сама.

От клуба се разнесоха викове, които я върнаха в реалността. Сега какво?

— Ванда! — Терънс отвори вратата с трясък. — Макс Мега Члена се телепортира току-що. Каза, че ти ще умреш!