Керелин Спаркс
Забранени нощи (24)

Епилог

Три нощи по-късно

Ванда погледна нагоре, когато Финиъс се телепортира в хижата с една кутия.

— О, донесъл си ни храна. Благодаря ти.

Тя се бе обадила на Конър преди няколко часа, с молба да изпрати няколко бутилки с кръв.

Все още не беше готова да се върна в града. Двете с Марта имаха да наваксат повече от петдесет години. А според Конър, Касимир все още беше някъде в Америка и тя все още бе в списъка му с мишени.

Той щеше да иска и смъртта на Марта, затова бе добре да останат скрити в хижата на Хауърд. Освен това Ванда знаеше, че не е готова да бъде сред хора. Все още избухваше в сълзи в неочаквани моменти. Все още я болеше от липсата на Фил.

Той престана да звъни след първата нощ. Тя можеше само да си мисли, че той е осъзнал, че ще е по-добре без нея.

— Здравей, сладка — усмихна й се Финиъс, докато оставяше кутията на кухненския шкаф. — Здрасти, маце — кимна той на Марта.

— Здравей, доктор Фанг. — Марта отиде да погледне в кутията. — Донесе ли ни Шококръв? Обожавам това нещо.

Ванда се усмихна. Сестра й, изглежда, се приспособяваше добре към синтетичната кръв и вампирската фюжън кухня.

— Ето. — Финиъс подаде една бутилка Шококръв на Марта. — Можеш ли да подредиш останалите неща? Имам строго секретна мисия.

— Наистина? — Марта извади бутилките от кутията. — Каква мисия?

— Такава, която изисква специалните познания на Любовния доктор. — Финиъс тръгна бавно към Ванда. — Не се притеснявай, маце. Веднага ще те върна.

— Какво? — Ванда се сепна, когато Финиъс я хвана. — Какво правиш?

Всичко стана черно.

Ванда се препъна и Финиъс я задържа.

— Добре, вълчо. Мисията е изпълнена — Финиъс удари юмрук в този на Фил и се телепортира.

— Какво става тук? — Ванда погледна Фил, след това наоколо. — Къде сме? В някакъв килер?

Тя се намръщи на етажерките, изпълнени с препарати за почистване и парцали.

Фил докосна рамото й.

— Трябваше да те видя, Ванда.

— В някакъв килер?

Той се ухили.

— Трябваше да ти кажа колко много те обожавам. Обичам те. Отказвам да живея още една нощ без теб.

Сърцето й се сви в гърдите й.

— Но ти имаш прекрасно бъдеще…

— Да, с теб.

Ванда притисна ръка до гърдите си.

— Ти си предопределен да бъдеш велик водач на своите хора.

— Може би след около триста години. Сестра ми не е била много словоохотлива, що се отнася до времето.

— Оу.

Сърцето на Ванда започна да бие бързо. Той все още я обичаше. Все още я желаеше. И можеше да живее още стотици години.

Фил се усмихна.

— Искам да ти покажа нещо.

— В един килер?

Подсмихвайки се, той отвори вратата.

— Помолих Финиъс да те телепортира в килера, за да не изглежда подозрително пристигането ти.

Той я поведе по един обикновен бял коридор. Стъпките им ехтяха по лъскавия ламиниран под. Миризмата на почистващия препарат тежеше във въздуха.

— Къде сме? — попита тя.

— Кливланд — той я поведе към една двойна врата. — Това е дом за стари хора.

— Боже, Фил, не съм чак толкова стара.

Той се изхили и стисна ръката й.

— Липсваше ми.

Тя се намръщи срещу него.

— Ти не ми се обади.

— Чаках идеалния ден. Днес имат тържество и искам да го видиш — той отвори двойната врата. — Това е стаята за развлечения.

Ванда забеляза масата с голяма торта и купа пунш. Смъртни се разхождаха наоколо, говореха и се смееха. Няколко деца обикаляха около масата, възхищавайки се на тортата и опитвайки се да си откраднат от сметаната. Една по-възрастна жена със сиви къдрици ги разпъди, смеейки се.

Ванда се намръщи.

— Не познавам никой от тези хора.

Фил я дръпна напред.

— Искам да се срещнеш с рожденика. Той е на осемдесет и една години.

Ванда забеляза възрастен мъж да седи на едно кресло. Той гледаше надолу към малкото момиченце в скута си. Лицето му бе набраздено от бръчки, главата му бе плешива. Той държеше малкото момиче със сбръчкани ръце, покрити с петна от старостта.

— Искаш ли едно парче торта, Паупау?

— Да, Емили, това ще е прекрасно.

Малкото момиченце се спусна от скута му и изтича към масата. Старият мъж вдигна лице, за да я наблюдава и се усмихна.

Ванда ахна. Тези сини очи. Погледът й се спусна по него и забеляза номерата, татуирани върху ръката му.

Жозеф.

Тя се препъна назад. Сърцето й спря. Покри устата си с трепереща ръка.

Фил държеше раменете й, подкрепяйки я.

— Жозеф — прошепна тя.

Порой сълзи се изсипа от очите й.

— Той е преживял войната — прошепна Фил. — Имигрирал е тук през 1949 и се е оженил година по-късно. Има четири деца, десет внука и три правнука.

Ванда се извърна и яростно изтри сълзите, спускащи се по лицето й.

— Не мога да го оставя да ме види да плача. Не и с моите розови сълзи.

О, господи, в действителност тя бе свързана с всички тези хора.

— Искаш ли да се срещнеш с него? — попита Фил.

Ванда притисна ръка до бясно биещото си сърце.

— Какво ще му кажа?

— Ще измислиш нещо.

Фил я придружи до брат й.

Устата му трепна, когато забеляза косата й, след това погледна лицето й.

— Познавам ли ви? Изглеждате ми позната.

Тя примигна, за да прогони сълзите.

— Аз… аз… името ми е Ванда.

Сините му очи се разшириха от изненада.

— Това беше името на сестра ми. Толкова приличате на нея.

— Тя бе… моя баба.

Жозеф изведнъж се вкамени и се хвана за гърдите. Ванда ахна. Мили боже, тя щеше да го убие.

Възрастната жена се спусна към тях.

— Какво става тук? — Тя погледна към Ванда. — Коя сте вие?

— Добре съм — настоя Жозеф. — Герти, спомняш ли си как ти говорех за сестра си Ванда?

— Да, тя те е отгледала, след като майка ви е починала. Ти каза, че е загинала във войната.

Жозеф погледна към Ванда със сълзи в очите.

— Оживяла е! Това е внучка й.

— Боже! — Герти хвана ръката на Ванда. — Господ да ви поживи.

Жозеф улови другата ръка на Ванда.

— Как е тя? Все още ли е с нас?

— Почина — тихо каза Ванда. — Но винаги говореше за теб. Толкова много те обичаше.

— Аз също я обичах. — Жозеф разклати ръката й. — Това е най-хубавият подарък.

— Да, така е. — Ванда погледна към Фил и се усмихна. — Благодаря ти.

Жозеф се разсмя.

— Харесва ми лилавата ти коса. Това е нещо, което сестра ми би направила.

Фил пристъпи напред.

— Сър, името ми е Фил Джоунс. За мен е чест да се запозная с вас.

Жозеф пусна ръката на Ванда и се здрависа с Фил.

— С Ванда ли сте тук?

— Да, и тъй като сте най-възрастният роднина от мъжки род, мислех, че мога да ви помоля за ръката й.

Жозеф примигна.

— Старомоден си, а? Това ми харесва. — Той погледна към Ванда и сините му очи блеснаха. — Обичаш ли този мъж, Ванда?

— О, да. — Тя пристъпи към Фил и обви ръце около него. — Много го обичам.

Герти плесна с ръце.

— Това е толкова сладко.

Жозеф прочисти гърлото си и погледна сериозно Фил.

— Имаш ли работа, млади момко?

— Да, сър. Ще се грижа добре за нея. Обичам я с цялото си сърце.

Жозеф се подсмихна.

— Не знам защо съм ви аз. Вие двамата вървете и се оженете.

Ванда се разсмя.

— Ще го направим. Обещавам.

Фил извади един пръстен с диамант от джоба си и го постави на пръста на Ванда.

— За нашето прекрасно бъдеще заедно.

Тя обви ръце около врата му и устата му срещна нейната за една дълга, бавна целувка.

— Ооу, Паупау — прошепна Емили. — Те се целуват.

Ванда чу брат й да се смее и сърцето й се извиси.

— Как ще мога да ти се отблагодаря за това, Фил?

Той и подари една вълча усмивка.

— Все ще измислим нещо.