Керелин Спаркс
Забранени нощи (23)

Глава 23

Ванда погледна към ножа си на земята. Никога нямаше да стигне до него навреме. Нямаше и да успее да отвърже камшика си достатъчно бързо. Остави ризата си да падне на земята и обви ръка около дръжката на пистолета, затъкнат в колана на дънките й.

Внезапно Зигизмунд я сграбчи, дърпайки я назад към гърдите си. Той извъртя сабята си и я притисна в гърлото й.

— Трябваше да те убия преди много години. Йедрек настоя да го направи сам, но вече го няма. Ти и гадните ти другарчета ще платите за убийството му.

Ванда задържа дъха си, страхувайки се, че сабята ще пореже гърлото й, ако си поеме въздух.

Мъжът притисна шпагата още по-силно към врата й.

— Може първо да се позабавлявам с теб. Знаеш ли, винаги съм искал да те изчукам.

Той изсумтя в ухото й. Сабята му падна на пода. Ванда се обърна.

Зигизмунд се бе превърнал в купчинка прах на пода. Сестра й стоеше там, гледайки към останките му, а в треперещата си ръка държеше една шпага.

— Марта? — прошепна Ванда.

— Аз… аз най-накрая съм свободна — прошепна на полски сестра й.

Погледът й се вдигна към Ванда. Тя изпусна сабята си, която изтропа на пода.

Ванда пое дълбоко въздух.

— Ти спаси живота ми.

Очите на Марта се изпълниха със сълзи.

— Аз убих малката ни сестра. Не го мислех, нито го исках — тя погледна към купчината пръст. — Той ме контролираше толкова дълго. — С внезапен вик Марта мина през прахта. Мачкаше я и мачкаше и не спираше да плаче: — Мразя го! Мразя го!

— Марта — Ванда я хвана за раменете. — Всичко е наред. Сега сме заедно.

Тя примигна през сълзи.

— Можеш ли да ми простиш?

— Да. — Ванда я придърпа силно и я прегърна. Сестра й трепереше в ръцете й. — Можеш ли да ми помогнеш да освободим Роби?

Пусна Марта и се премести зад Роби, за да освободи веригите около китките му.

Сестра й не помръдна от мястото си, гледайки към Роби със сълзи, спускащи се по лицето й.

— Роби!

Ванда чу Ангъс да вика в пещерата.

— Тук сме!

Шотландецът се промуши през тясната пукнатина. Той се спря, когато видя Марта и вдигна сабята си.

— Всичко е наред, Ангъс. Тя е с мен.

Ванда освободи веригата, вързана около китките на Роби и той се плъзна напред.

Ангъс се спусна напред, за да го хване.

— О, Роби, момко.

— Гладен — прошепна Роби.

— Разбира се.

Ангъс се разрови из спорана си и извади една бутилка с кръв. Той отвъртя капачката и повдигна бутилката до устата на Роби.

Той я изпи до дъно.

— Как върви битката? — попита Ванда.

— Приключи — отвърна Ангъс. — На Бунтовниците не им хареса да бъдат разсичани от нас и разкъсвани от диви животни. Телепортираха се. Откъде дойдоха тези вълци?

— Аз ги доведох — каза Ванда. — Те искаха да се докажат пред Фил.

— О, те със сигурност се показаха достойни пред мен. — Ангъс осъзна, че бутилката е празна. Извади една плоска бутилка от спорана си. — Ето, момко. Малко Криски ще ти помогне с болката.

— Ще се оправя.

Роби взе бутилката с треперещата си, окървавена ръка. Хватката му трепна.

Ангъс улови бутилката и я задържа до устата му.

— Толкова се притеснявахме за теб. Ще убия копелето, което ти е причинило това.

— Роби! — От входа на пещерата се чуха още викове.

— Тук сме! — извика Ангъс.

Жан-Люк, Конър и Фил се промъкнаха вътре. Сърцето на Ванда подскочи, щом видя Фил. Той имаше няколко порязвания и драскотини, но освен тях изглеждаше напълно чудесно.

Той не изглеждаше изненадан да я види. Трябва да е осъзнал, че е тук, когато вълците се присъединиха към битката. Ухили й се, след това погледна към Роби и усмивката му изчезна.

— О, момко. — Конър приклекна пред Роби. — Нека те върнем в Роматех и те поизчистим.

— Открихте ли Касимир? — попита Ангъс.

— Не — каза Конър. — Изглежда, че копелето се е телепортирало.

— Ще кажа на всички, че сме намерили Роби.

Жан-Люк потупа Роби по рамото и напусна малката стая.

— Здрасти, Роби. — Фил докосна коляното му, след това погледна към Ванда. — Добре ли си?

Тя кимна и посочи към прахта, пръсната по пода.

— Зигизмунд се опита да ме убие, но сестра ми ме спаси. — Ванда издърпа Марта напред. — Сега тя е на нашата страна.

— Добре дошла. — Фил се здрависа с Марта. — Благодаря ти, че си спасила Ванда.

Марта кимна, а по лицето й не спираха да се стичат сълзи.

Ванда също усещаше сълзи в очите си. Сестра й се бе върнала при нея. И Фил беше оцелял в битката.

— Радвам се, че си добре.

Той кимна.

— Аз също се радвам, че си добре.

Очите му блестяха от любов и желание.

— О, давай, прегърни я, момко — изръмжа Конър. — Изобщо не ни заблуждавате.

Фил сграбчи Ванда и я притисна силно.

— Бях толкова уплашен, когато осъзнах, че си тук. — Той целуна челото й. — Но съм ти благодарен, че дойде. Момчетата и японците бяха от голяма помощ.

— Искам да говоря с японците — каза Ангъс. — Фил, може ли да ги повикаш да дойдат в Роматех с нас?

— Разбира се. — Фил пусна Ванда. — Бих искал да доведа и момчетата там. Необходим им е дом и училище.

— Сираци ли са? — попита Ангъс.

— Прогонени са както бях аз — отговори Фил. — Нямат дом.

— Вече имат. — Ангъс помогна на Роби да се изправи на крака. — Ще ги заведа в Роматех. Доведете другите.

Ангъс обви ръка около раменете на Роби и двамата изчезнаха.

— Да вървим — Фил хвана Ванда за ръка.

Тя се отдръпна.

— Аз… аз ще заведа Марта в хижата на Хауърд. Имаме да наваксаме. Ще се видим по-късно.

Фил наклони глава, изглеждайки малко притеснен.

— Сигурна ли си?

— Разбира се. Всичко ще е наред — настоя Ванда. Тя примигна, за да прогони сълзите от очите си. — Винаги ще те обичам, Фил. Знам, че имаш прекрасно бъдеще пред себе си.

Той присви очи.

Ванда улови сестра си за ръката и се телепортира.

 

 

Два часа по-късно Фил остави момчетата в една конферентна зала в Роматех, да попълват формуляри за регистрация в училището на Шана. Той се запъти надолу по коридора към клиниката, за да види как е Роби. Стаята беше пълна с хора, чакащи за някакви новини.

Той седна до Бринли.

— Какво правиш тук?

Тя сви рамене.

— Чакам някой от приятелите ти вампири да ме прибере вкъщи. Как са момчетата?

— Регистрират се в училището. Сигурна ли си, че не искаш да кандидатстваш за учителка там?

Тя се намръщи.

— Не знам. Имам хубав живот в Монтана.

— Може да живееш в кампуса и да виждаш момчетата всеки ден.

— И никога да не видя отново родителите си? Или Хоуел и Глинис? — Тя го погледна гневно. — Ти дори не искаш да видиш по-малките си брат и сестра?

Фил въздъхна.

— Сега това е моят дом.

Бринли се огледа из стаята.

— Къде е Ванда? Мислех, че вие двамата сте неразделни.

— Тя искаше да е сама за известно време със сестра си. Опитах се да й се обадя, но не отговори.

— Страхотно. Най-накрая е видяла светлината.

Фил наклони глава.

— Какво си й казала?

— Обясних й кой си ти. Разкрих й, че имаш прекрасно бъдеще пред себе си.

— Тя ми каза това два пъти.

Бринли сви рамене.

— Предполагам, че е разбрала къде принадлежиш. Ти ще бъдеш важен лидер някой ден.

— Може би. След около триста години — изръмжа Фил. — Каза ли й това?

— По-добре си без нея. Тя дори не може да ти роди деца.

— Мислиш ли, че ме е грижа? — извика Фил, след това осъзна, че всички в чакалнята го гледат. Той сниши глас. — Обичам я, Брин. Ще се оженя за нея. И няма нито едно проклето нещо, което да направиш по въпроса.

Бринли го погледна намръщено.

— Може да имаш всичко — богатство, сила и престиж. Ще се откажеш от всичко това заради една вампирка…

— … с лилава коса — довърши изречението й Фил. — Да, можеш да се обзаложиш, че ще го направя.

Той напусна чакалнята и започна да крачи из коридора. Щеше да накара Финиъс да го телепортира до хижата на Хауърд. И тогава какво щеше да направи? Как можеше да убеди Ванда, че тя е идеалната жена за него?

Тя винаги е била единствената за него. Преди години, когато въстана срещу баща си и се озова в градската къща, я срещна за първи път. С лилавата си коса и татуировката на прилеп, той беше разбрал още от самото начало, че е открил още един бунтар, още един изгнаник. Двамата бяха от един вид, и двамата криеха страстен, гневен звяр дълбоко в себе си.

— Фил, как си?

Той се обърна и видя отец Андрю да идва по коридора към него.

— Добре съм, отче. Как сте вие?

— Добре. Исках да говоря с теб — свещеникът извади планера си и прехвърли няколко страници. — Проучвах семейството на Ванда, за да видя дали ще мога да открия сестра й.

— Ние я открихме. Ванда е с нея сега. Те работят по проблемите си.

Отец Андрю погледна нагоре, усмихвайки се.

— Отлично. — Той откъсна една страница от планера си и я подаде на Фил. — Мислех, че ще намериш това за интересно.

Фил прочете листа и сърцето му се изду в гърдите му. Това бе идеалният начин да спечели обратно Ванда.

— Благодаря ви, отче.

— Пак заповядай, синко. — Той потупа Фил по гърба. — Е, ще провеждам ли друга сватба скоро?

Фил преглътна.

— Вие знаете?

Очите на свещеника блеснаха.

— Че вие сте се занимавали със забранени дейности? Не се тревожи. Вярвам в опрощението.

Опрощение. Ако Ванда може да прости на сестра си, може би беше време и той да прости на баща си. Все пак, ако баща му не го бе пропъдил, никога нямаше да попадне в света на вампирите. Нямаше да намери Ванда.

— Аз също вярвам в опрощението. И в любовта.

Отец Андрю се усмихна.

— Тогава си истински благословен.