Керелин Спаркс
Забранени нощи (22)

Глава 22

По-рано същата вечер Фил тъкмо бе приключил с изяждането на един от двете дузини сандвичи, които Бринли бе направила за вечеря, когато телефонът му иззвъня.

— Готов ли си да се биеш, момко? — попита Конър.

— Готов съм.

Фил погледна през прозореца. Беше странно да чува гласа на Конър, докато навън все още бе светло.

— Добре. Ще ни трябва всеки свободен мъж. Не искаме да бъдем превъзхождани числено като във фиаското в Ню Орлиънс.

— Поставихте ли проследяващото устройство в Зигизмунд?

— Да. И оставихме копелето да избяга. Засега той отиде в руското сборище в Бруклин.

— Мислиш ли, че Роби може да е там? — попита Фил.

— Не. Шон Уилън е подсигурил мястото с бръмбари и екипът му го наблюдава. Не са споменали местоположението на Роби. Нито това на Касимир. Мислим, че Зигизмунд убива времето си, чакайки нощта да се спусне на Запад, преди да продължи. Ох, задръж една минута…

Фил можеше да чуе как Конър обсъжда нещо с Хауърд.

— Току-що направи голям скок на радара. Трябва да се е телепортирал. Можеш ли да го засечеш, Хауърд?

— Чикаго — отговори мъжът с боботещия си глас.

— Добре — продължи Конър. — Фил, веднага щом слънцето залезе при теб, искам да се обадиш на Финиъс. Той ще те вземе. Дотогава трябва да знаем къде е спрял Зигизмунд и ще се съберем там за нападението.

— Добре.

Фил затвори. Той потропа с пръсти по масата. Щеше да мине поне още час или два преди слънцето да залезе в западен Уайоминг.

 

 

Веднага щом нощта падна, Фил скочи в избата, за да види Ванда. Той чу първото й поемане на въздух, когато тя се върна към живота.

— Здравей, съкровище.

Тя седна.

— Какво става?

— Трябва да тръгна скоро. Финиъс ще дойде да ме вземе.

Тя се изправи на крака.

— Значи, битката е тази вечер?

— Да. Днес ти купих някои оръжия, просто за всеки случай и един телефон, за да можеш да се телепортираш. Искам да знаеш, че може да останеш тук колкото желаеш. Ако нещо се случи с мен…

— Не! — Ванда се хвърли към него с вампирска скорост и обви с ръце врата му. — Нищо няма да ти се случи.

Той я прегърна здраво.

— Обичам те, Ванда.

— Аз чувствам същото към теб — прошепна тя. — Знам, че имаш прекрасно бъдеще пред себе си.

Той започна да я целува, но тя отскочи назад.

— Трябва да хапна.

Ванда се издигна до приземния етаж.

Фил скочи през отвора и затвори люка. Тя вече вадеше една бутилка синтетична кръв от сандъка с леда. Бринли стоеше до кухненската маса, където бе оставил оръжията си. Той я прегърна, след това сложи кобура на рамото си и постави вътре пистолета си.

Извади телефона си и се обади на Финиъс.

След секунди младият вампир се появи.

— Здрасти, вълчо. — Вампирът удари юмрук в този на Фил. След това забеляза Ванда и трепна. — Упсс, надявам се, че не изпуснах голямата тайна.

— Тя знае. — Фил погледна към Ванда и се усмихна. — Тя ме обича такъв, какъвто съм.

Ванда му се усмихна в отговор.

— Да, така е.

— Това е сестра ми, Бринли. — Фил посочи към нея.

— Леле, истинска дама вълк. Доктор Фанг на вашите услуги.

Финиъс се здрависа с нея.

Фил забеляза момчетата на предната веранда да надничат през прозорците.

— А това е младата глутница вълци. Бъдещи служители на МакКей.

— Отлично. — Финиъс помаха на момчетата. — Изглеждате добре, пичове.

Ванда се приближи към кухненската маса, отпивайки от бутилката с кръв.

— Финиъс, как е Дугъл?

— Добре е. Учи се как да се бие с лявата ръка. — Финиъс се намръщи. — Настоя да се присъедини към битката тази вечер и Ангъс му позволи. Той се притеснява, че може да ни превишават числено, но сега имаме повече от седемдесет вампира там.

— Къде? — попита Фил.

— Един район малко на юг от планината Ръшмор — каза Финиъс. — Готов ли си?

— Да. — Фил прегърна бързо сестра си и целуна кратко Ванда. — Помни, че те обичам.

Тя кимна, очите й блестяха от непролети сълзи.

— Да вървим.

Фил се хвана за Финиъс и всичко стана черно.

Приземиха се при малко сечище до един поток. Над тях луната светеше все още пълна. Блестеше върху повърхността на водата и се отразяваше в големите сиви водни камъни. Въздухът беше свеж и с аромат на борове.

— Мястото е надолу по потока — прошепна Финиъс. — Ела, нека ти намерим сабя.

Той поведе Фил нагоре по течението до група камъни. Дугъл стоеше на стража до една купчина от оръжие.

Фил го поздрави тихо и го удари по гърба.

Мъжът му се усмихна сухо.

— Още ми нямат доверие да се бия, така че това е работата ми.

— Това е доста важна работа — прошепна Финиъс и си избра една сабя.

Фил си избра друга, която усещаше добре в ръката си.

— Ангъс изпрати Иън да проучи района — прошепна Дугъл.

— Иън се е върнал от медения си месец? — попита Фил.

Дугъл кимна.

— Двамата с Тони се върнаха, щом чуха за Роби. Всъщност всеки служител на МакКей, който съм срещнал някога, е тук.

— Хайде.

Финиъс поведе Фил към близкото сечище, където се бяха събрали вампирите.

Истина беше. Всеки вампир, които Фил бе срещал, беше тук, плюс още няколко, които никога не бе виждал. Дори Ласло беше тук, нервно въртящ в ръцете си една сабя. Ема стоеше близо до него като квачка. Колбеър Гранд Пайд бе дошъл с мъжете си. Фил си спомняше, че той имаше шестима мъже в Ню Орлиънс. Двама трябва да бяха загинали в битката там.

Фил застана до останалите шейпшифтъри.

— Ако нещата тръгнат на зле, ще се променя — каза Карлос. — Ще бъда доста по-ефективен като пантера.

Фил кимна. Той щеше да остане в човешка форма възможно най-дълго, но щеше да почерпи от мощта на вълка, за да бъде свръхсилен и бърз.

— Иън се е върнал — прошепна Хауърд.

Иън, облечен изцяло в черно, се появи безшумно на сечището. Той начерта в пръстта нещо със сабята си.

— Лагерът има централна отворена част с огън, запален по средата й. Сградите заобикалят мястото като квадрат. Главната постройка е отстрани и има девет бунгала от другите три страни.

— Колко Бунтовници видя? — попита Ангъс.

— Забелязах петнадесет Бунтовника в хижата — продължи Иън. — Държат група смъртни затворници — истинските лагеруващи, предполагам. Всяко бунгало беше заето от още трима или четирима Бунтовници.

— Значи, има около петдесет от тях — заключи Жан-Люк.

— А ние сме седемдесет и четирима — каза Ангъс. — Някаква следа от Роби?

— Не, но видях трима Бунтовници да напускат лагера, отправяйки се на изток, затова ги последвах. — Иън нарисува една линия в пръстта. — Отидоха в една пещера. Мисля, че Роби може да е там.

— Вероятно използват пещерата за мъртвешкия си сън — каза Жан-Люк.

Ангъс се намръщи.

— Там може да има още Бунтовници. Все още може да ни надвишават числено — той погледна към всички на сечището. — Не мога да гарантирам сигурността ви.

Джак махна с ръка.

— Битките никога не са безопасни. Дойдох тук, за да спася Роби. Няма да си тръгна без него.

Останалите кимнаха в съгласие.

— Добре, тогава — каза Ангъс. — Ще се разделим на пет групи, водени от Жан-Люк, Конър, Джак, Колбеър и от мен. Моята група ще нападне хижата. Жан-Люк, Конър и Джак — вашите групи ще поемат останалите три страни от квадрата. Колбеър, ще поемеш петата група и ще се установите тук — Ангъс начерта един Х в пръстта, — на половината разстояние от лагера и пещерата, за да може да убиете всеки, които идва или напуска. Да вървим.

Имаше бързо раздвижване, докато петимата капитани събраха групите си. Жан-Люк избра Роман, Фил, Иън и още двама вампира от Тексас да се присъединят към него.

И петте групи се придвижиха крадешком през гората и застанаха на позициите си. Фил приклекна зад едни храсти между Роман и Иън. Той дочу Роман да прошепва една молитва и добави своето безмълвно амин.

Щом Ангъс нададе боен вик, те нападнаха.

Фил мина през задната врата на хижата. Четирима Бунтовници скочиха от една маса. Той прониза един. Останалите трима побързаха да вземат сабите си. Фил и Роман започнаха да се бият с по един Бунтовник. Последният избяга през предната врата към отворената централна част.

Фил уби втория си опонент. Противникът на Роман осъзна, че е сам срещу двама и се телепортира.

— Кръв господня — измърмори Драганести.

Фил изтича през предната врата. Няколко Бунтовници бяха избягали през предните врати на деветте бунгала, когато вампирите ги бяха нападнали през задните. Бунтовниците образуваха тълпа близо до огъня. Още Бунтовници се измъкнаха от хижата, едва избягвайки да бъдат екзекутирани от Ангъс и неговата група.

Фил преброи, че поне двадесет и пет Бунтовници бяха останали в отвореното пространство. Бяха изгубили поне половината от началната си бройка. Доколкото той можеше да каже, всички от добрите вампири бяха оцелели първоначалното нападение. Седемдесет и четири срещу двадесет и пет. Победата беше почти в ръцете им.

Вампирите обградиха Бунтовниците и стесниха периметъра.

— En garde! — Колбеър се спусна към отвореното пространство с още трима мъже. На гърдите му имаше кървяща рана. — Идват от пещерата. Трябва да са поне стотина!

Фил преглътна трудно. Той и приятелите му бяха затънали до шия в лайната.

 

 

Ванда обикаляше из хижата. Имаше лошо предчувствие за тази битка. Ако добрите вампири се провалиха, войната щеше да свърши. Бунтовниците щяха да спечелят.

И как можеше да не прави нищо, когато Фил се бореше за живота си? Как можеше да живее със себе си, ако той загинеше?

Тя спря до масата и погледна оръжията, които й бе купил. На мига разбра какво трябва да направи. Нави крачола на дънките си, постави канията и сложи ножа в нея.

— Тръгваш ли? — попита Бринли.

Ванда кимна.

— Имам лошо предчувствие за това.

— Тогава и аз ще дойда с теб. Можеш да ме телепортираш, нали?

Вратата се отвори с трясък и момчетата нахлуха вътре.

— И ние искаме да се бием — обяви Дейви.

— Не — каза Бринли. — Прекалено сте млади.

— Но ние можем да се бием — настоя Грифин. — Може да ги нападнем като вълци.

— Можете да се превърнете? — попита Ванда. — Мислех, че това беше само снощи.

— Цикълът на пълната луна има ефект върху нас в продължение на три нощи — обясни Бринли. — Първата нощ се превръщаме без значение от желанието ни за цялата вечер. През другите две нощи може да изберем дали да се превърнем, или не.

— А ние искаме да се превърнем! — Дейви погледна към Ванда. — Ако можеш да ни заведеш там, ще се бием.

— Моля те — обади се Гавин. — Господин Джоунс вярва в нас. Искаме да му покажем, че ние заслужаваме това.

Бринли въздъхна.

— Добре. Но ако някой от вас бъде ранен, ще се отдръпнете. Ще останете в безопасност. — Тя се обърна към Ванда. — Колко можеш да телепортираш наведнъж?

Ванда трепна.

— Само един.

Момчетата изстенаха.

— Чакайте малко. — Ванда сграбчи телефона си. Заля я облекчение, когато видя дългия списък с контакти. Слава на бога, че Фил бе мислил в перспектива. Тя се обади на Маги.

— Маги, Ванда е. Нуждая се от двама ви с Пиърс тук веднага. Донесете и някакво оръжие.

— В опасност ли си? — попита Маги. — Веднага пристигаме.

След броени секунди Маги и съпругът й се появиха в хижата. Маги държеше телефон и пистолет, докато Пиърс придържаше пушка. И двамата имаха ножове, пъхнати в коланите им.

Ванда бързо им обясни ситуацията.

— Не е нужно да се биете, ако не желаете, но се нуждаем от помощта ви, за да стигнем на мястото.

— Не е проблем. — Пиърс погледна към групата момчета. — Сигурни ли сте, че искате да направите това?

— Да, нека да вървим — настоя Дейви.

— Къде точно отиваме? — попита Маги.

— Финиъс каза, че е лагер южно от планината Ръшмор. Мислех да се обадим на някой от тях и да се телепортираме направо там.

Пиърс се намръщи.

— Ако се бият, няма да отговорят на телефоните си.

— Трябва да опитаме.

Ванда прегледа списъка си с контакти.

Бринли извади своя телефон.

— Наблизо до тях трябва да има глутница. Ще се опитам да ги открия.

Очите на Ванда се спряха на името Кио. Японският турист и приятелите му бяха предложили помощта си преди. Тя набра номера му.

— Кио, Ванда е. Не знам дали си спомняш…

— Ах, Ванда, известната знаменитост. За мен е чест.

— Кио, можеш ли да се телепортираш при мен заедно с приятелите си? И ако имате някакво оръжие, може ли да го вземете с вас?

— Неприятности ли имаш? Веднага пристигаме — Кио, Юки и Йоши се появиха, всеки с по един самурайски меч.

Ванда обясни ситуацията отново и представи всички.

Японците зяпаха Пиърс.

— Ти Дон Орландо де Корасон! — извика Юки. — Ти много известен.

— За нас е чест да се бием с теб — поклони се Кио.

Бринли покри телефона си с една ръка.

— Обадих се на сестра си Глинис. Тя търси номера на най-близката глутница до планината Ръшмор.

— Планината Ръшмор? — попита Йоши. — Голяма планина, големи глави?

— Ние бяхме там — каза Кио. — Имаме много хубави снимки. Искате ли да видите?

— Искаме да отидем там — Ванда уви камшика около кръста си и пъхна пистолета си в колана на дънките си. — Знаете ли пътя?

— Хай — кимна Кио. — Ще ви заведем.

— Не се притеснявай — каза Бринли на сестра си и затвори. — Да вървим.

За първото пътуване тримата японци телепортираха Ванда, Маги и Пиърс. След това всички се телепортираха отново. Трябваха им още две пътувания, за да транспортират Бринли и момчетата.

Чуха шума от биещи се саби на юг, и хукнаха към звука, тичайки на зигзаг покрай дърветата. Отзвукът ставаше по-силен, разкъсван от време на време от вик на победа или плач от болка.

Ванда видя светлината от огъня пред тях. Тя спря зад едно бунгало и надникна зад ъгъла. Бринли погледна над рамото й.

Фил и добрите вампири бяха напълно обградени и се бореха за живота си. Една пантера обикаляше из периметъра, сваляйки Бунтовници и влачейки ги настрани, за да ги довърши.

— Пантерата е на наша страна, нали? — попита Бринли.

— Да — Ванда присви очи. — Откъде се появи мечката?

— Това е Хауърд — прошепна Маги.

— Милият Хауърд е мечка?

Ванда трепна, когато огромната мечка замахна срещу един Бунтовник с грамадната си лапа и откъсна главата на вампира.

— Готино — прошепна Дейви. — Хайде момчета, нека се превърнем.

— Убедете се, че нападате лошите — предупреди ги Ванда. — Нашите момчета са в средата.

— Да, те са обградени — Дейви свали ризата си. — Но това няма да е за дълго.

Бринли и момчетата се съблякоха и започнаха да се преобразяват.

Ванда сграбчи ръката на Маги и изтича да се скрие зад друго бунгало.

— Може би ние ще успеем да открием Роби.

Пиърс ги последва, носейки пистолета си.

— Няма да изпусна Маги от поглед.

Серия от вой и бойни викове проехтяха през лагера. Ванда надникна зад бунгалото. Върколаците и японците бяха нападнали.

Изненадани, Бунтовниците се намериха биещи се на два фронта. Редиците им изтъняха и изгубиха кураж. Писъци на болка изпълниха въздуха. Тревата се осея от купчини прах, които бързо бяха пръснати, когато воините ги прегазваха.

Ванда видя група от четирима Бунтовници да отстъпват и да бягат надолу по пътеката. Тя присви очи. Разпозна Касимир и Зигизмунд. Те можеха да избягат, опасявайки се, че битката се бе обърнала срещу тях или отиваха към Роби.

— Нека ги последваме — прошепна тя на Маги и Пиърс.

Те се придържаха към заслона на дървата и последваха Касимир. Той ги заведе до една пещера, където двама Бунтовници стояха да пазят входа. Зигизмунд и Касимир трябва да бяха влезли вътре.

— Колко добри сте с ножовете? — попита Ванда.

— Много добри — Маги извади острието от колана си. — За мен е онзи от ляво.

Съпругът й извади ловджийски нож.

— На три.

Той преброи тихо и ножовете полетяха във въздуха. Забиха се с тъп звук в гърдите на двамата Бунтовници.

Пиърс бе улучил сърцето и Бунтовника се превърна в прах. Жертвата на Маги падна на земята. Пиърс се спусна към него с вампирска скорост, извади ножа и го заби в сърцето на оцелелия вампир. Той също се превърна в прах.

Пиърс подаде ножа на Маги, преди да влязат в пещерата. На всеки три метра на стената имаше закачена запалена факла. Те продължиха тихо, след това се спряха, когато основният тунел се раздели на две.

— Вие тръгнете по десния — прошепна Ванда. — Аз ще тръгна наляво.

— Сигурна ли си? — попита Пиърс.

— Да.

Ванда извади ножа от канията на прасеца си и забърза по тъмния коридор. Ставаше все по-тъмно, затова тя издърпа една факла от стената, за да осветява пътя си. Тунелът се отвори в стая със сталактити, спускащи се от тавана. Тя се промъкваше покрай сталагмитите. Нямаше Бунтовници. Нямаше го и Роби.

Ванда чу стон и се завъртя наоколо.

— Роби? — Едва прошепна името, надявайки се, че звукът няма да се разнесе прекалено далече.

Отново чу стона. Повдигна факлата и се огледа бавно наоколо. В стената имаше тясна пукнатина. Тя се обърна настрани и се промуши през нея.

Имаше друга стая. И в средата й на един стол седеше вързан Роби.

— Роби — прошепна тя, бързайки към него.

Той вдигна глава и тя се спря на място. Мили боже, бяха направили лицето му на каша. Едното му око бе подуто, другото бе порязано над веждата. Оттам се стичаше кръв.

— О, Роби.

Ванда остави факлата между два камъка. Горчилка се надигна в гърлото й, когато видя порязванията по гърдите му.

— Гладен — прошепна той.

О, не, трябваше да се сети да донесе малко синтетична кръв със себе си.

— Не се притеснявай. Ще те телепортираме оттук направо някъде, където има кръв.

В хижата имаше достатъчно. Можеше да го телепортира там.

Тя остави долу ножа си и хвана веригата около гърдите му. Извика, когато среброто изгори пръстите й. Разбира се, сребро, за да не може да се телепортира. Тя трепна при вида на изгарянията по гърдите на Роби.

Огледа се наоколо за нещо, с което да предпази ръцете си. Чорапи? Погледна към краката на Роби. Бяха боси и кървави. По дяволите! Нямаше ли част от този мъж, която не бяха измъчвали?

— Гладен — прошепна отново Роби.

— Нека те измъкнем оттук.

Тя издърпа ризата си и я уви около ръцете си. След това отви веригата от гърдите и врата му. Видя, че ръцете му са вързани зад стола със сребро. Те бяха изгорени и от тях капеше кръв.

Роби започна да трепери и тя осъзна, че той се бореше с нуждата да я ухапе.

— Само още малко, дръж се.

Тя махна веригата, която придържаше бедрата му към стола.

— Не! — изплака Роби.

— Всичко ще е наред — увери го тя.

Нещо остро се заби в гърба й и тя се изправи рязко, надничайки зад рамото си.

Зигизмунд стоеше зад нея, а сабята му бе забита в гърба й.

— Отново се срещаме, Ванда. За последен път.