Керелин Спаркс
Забранени нощи (21)

Глава 21

— Трябва да го направиш бързо — каза Ванда. — След около пет минути ще изпадна в мъртвешки сън.

Бринли кимна.

— Тази битка, за която говори Фил, колко лоша ще е?

Ванда бе изненадана. Тя очакваше сестрата на Фил да й каже да се разкара.

— Ние сме във война. Бунтовниците искат да ни убият.

— Чувала съм, че вампирите имат сила да контролират съзнанието на хората. Фил под тяхно влияние ли е, или наистина иска да направи това?

Ванда потисна нарастващото си раздразнение.

— Всеки, който познавам от вампирския свят, има огромен респект към Фил и е привързан към него. Никога не биха го контролирали. Смятат го за част от семейството.

— Той има семейство тук.

— Семейство, което го е пропъдило.

Бринли отпи от кафето си.

— Той разказа ли ти за себе си?

— Разказа ми как предците ви са станали върколаци.

— Това е древна история — махна с ръка Бринли. — Разказа ли ти за живота си тук?

Ванда се изкушаваше да попита „Какъв живот?“, но бе прекалено любопитна, за да отблъсне Бринли.

— Той наистина ли е принц?

Бринли кимна.

— Пряка линия от старите принцове на Уелс. Татко е дошъл от Уелс преди около сто и осемдесет години и е направил първото си ранчо в Монтана. Някои от членовете на клана са го последвали тук. С времето кланът се е разраснал, а татко е ставал все по-могъщ и по-могъщ. Сега притежава над петдесет ранча, пръснати из Монтана, Айдахо и Уайоминг. Цялата западна територия — това са над шейсет глутници — са се заклели в подчинение на Върховния господар на глутницата. Никой не смее да не му се подчини.

— Освен Фил.

Бринли сви рамене.

— На някой като Фил му е трудно да се подчинява. Татко разбира това. Повярвай ми, той ще е толкова горд, когато разбере, че Фил е получил статус на Алфа без помощта на някоя глутница. Това никога не е правено преди. Брат ми наистина е невероятен.

— Трябва да се съглася с това.

Ванда се прозя, когато сънливостта я налегна отново.

— И тъй като Фил е най-могъщият върколак в страната, е очевидно, че той има важно бъдеще за нас.

Ванда потърка челото си.

— Ти искаш той да се върне тук.

— Да. — Бринли се наведе напред. — Мястото му е при нас. Знаеш ли, че беше сгоден за принцеса върколак?

Значи, принцеса Даяна бе върколак? През съзнанието на Ванда премина образ на един крастав вълк, носещ тиара.

— Той никога не го е споменавал.

— Беше само на десет години, когато татко уреди годежа му с Даяна. Тя бе на две.

— Колко романтично.

Бринли изсумтя.

— Бащата на Даяна е господар на глутницата в Юта и притежава няколко ранча. Тя е единственото му дете, което я прави много могъща и богата наследница.

— Браво на нея.

Очите на Бринли се присвиха.

— Тя може да му даде деца. Кралската линия ще продължи.

По дяволите. Ванда затвори очи.

— Сигурна съм, че си добър човек, Ванда. Брат ми не би държал на теб толкова много, ако не беше. Но се опитай да погледнеш на това с отворено съзнание. Ако Фил се върне тук, той може да бъде могъщ водач. Ако остане с твоя вид — що за живот би имал? Винаги ще бъде работник на разположение на вампирите. Какво би искала за Фил: живот като лидер, където той има богатство, сила и деца, или живот на робство, където няма да може да има деца и животът му ще е в постоянна опасност?

Ванда преглътна трудно. Слънцето се приближи до хоризонта, привличайки я в мъртвешки сън. Но тя знаеше, че тежестта в сърцето й не бе причинена от сънливостта.

— Чух достатъчно.

Тя се изправи и тръгна към люка.

— Помисли си за това, моля те — каза Бринли. — Ако го обичаш, трябва да го пуснеш.

 

 

Когато Фил се връщаше към хижата, забеляза розови и златни ивици да осветяват небето. Слънцето се показваше на хоризонта, така че Ванда вече щеше да е заспала. По дяволите. Той се качи бавно по стълбите на верандата. Щеше да е хубаво да обсъди този нов проблем с нея.

Отвори вратата и Бринли го посрещна с голяма усмивка.

— Е, приветстваха ли те с овации?

— Да. — Той погледна към люка. — Ванда навреме ли отиде в избата?

— Да, тя е добре. Поговорихме си хубаво.

Той повдигна вежда срещу сестра си.

— Не си се опитала да я пропъдиш, нали?

Бринли изсумтя и тръгна към сандъка с лед.

— Би ли желал нещо за закуска? Мога да забъркам няколко дузини яйца.

— Няколко дузини?

Тя извади две картонени кутии от сандъка.

— Казах ти, че момчетата са бездънни ями. Снощи хванаха един лос, но се обзалагам, че отново са гладни.

Фил напълни чашата си с кафе.

— Какво правят, когато не си тук?

— Оставям им колкото мога трайна храна. А те имат и ловни пушки. Справят се.

Фил отпи от кафето си. Беше поговорил добре с момчетата, десет на брой. Най-младият бе на тринадесет, а най-възрастният на седемнадесет. Всички те го посрещнаха с погледи на възхищение, сякаш бе отговорът на всичките им проблеми.

През него премина гняв при мисълта, че баща му би изгонил деца и ги бе оставил да се оправят сами.

— От колко време са тук?

Бринли чупеше яйца в една купа.

— Най-младият, Гавин, дойде преди около месец. Най-възрастният, Дейви, дойде преди две години.

— Той е бил тук в продължение на две години?

Тя пусна газта и запали котлона на печката.

— Дейви беше на петнадесет, когато дойде. Какво друго можеше да направи?

— Можеше да завърши училище, като начало. Нито едно от тези деца няма диплома от гимназия.

Тя блъсна тигана върху котлона.

— Не мога да ги запиша на училище. Не съм легалният им наставник. Сама ги обучавам, но имам квалификация да обучавам само в основно училище.

— Взела си учителска квалификация? Не мислех, че татко ще ти позволи да идеш в колеж.

Тя въздъхна.

— Притесняваше се, че мога да избягам с някой, който не е Ликан. Но можех да посещавам местния колеж, където татко е в борда на директорите.

— Не ти ли омръзна той да контролира всеки аспект от живота ти?

— Щастлива съм с живота си. И в случай че не си забелязал, татко не контролира всичко, което правя. Той няма идея, че помагам на тези момчета.

— Ти не им помагаш. Ти не им даваш възможност.

— Какво? — Тя изсипа яйцата в тигана. — Дадох им дом.

— Те не правят нищо, Брин. Трябва да завършат училище, да си намерят работа.

— Единствената възможност за работа наоколо е в някое ранчо, което или е собственост на татко, или на някой, който той контролира. Момчетата са прецакани.

— Докато са тук, да. Трябва да напуснат.

Брин ахна.

— Ще ги изпъдиш от тук?

— Не. — Той отпи от кафето си. — Ще измисля нещо.

— Като да бъдеш господар на глутницата им? — погледна го тя обнадеждено. — Трябва им бащина фигура. Нужен си им.

Фил започна да обикаля наоколо. Последното нещо, което искаше, бе да се държи като баща.

Той искаше да иде в колеж, но баща му не виждаше смисъл в това да се обучава още. Баща му бе предначертал всеки детайл от живота му — ранчата, които щеше да ръководи, жената, за която щеше да се ожени, евентуалната му роля като Върховен господар на глутницата след около триста години. Всичката мощ и богатство щяха да са негови само ако можеше да се държи както трябва и да прави това, което каже баща му за няколко столетия.

Може би беше време за промяна. Роман Драганести бе променил света на вампирите, когато бе създал синтетичната кръв. Модерните вампири, които вече не бяха ограничавани от нуждата си да се хранят всяка вечер, сега се занимаваха с кариерите си в науката, бизнеса, развлеченията, каквото пожелаят.

Може би беше време и за подобна революция в света на Ликаните. Той се бе освободил от глутницата и от всички стари традиции и ограничения. Може би тези момчета също щяха да го направят.

 

 

Фил прекара деня, подготвяйки се за битката тази нощ. Той взе назаем колата на Бринли и отиде в близкия град, където купи още дрехи и бутилки с кръв за Ванда и още амуниции за себе си. Хрумна му, че може да й е необходимо нещо повече от камшика й, за да се предпазва, затова й взе една пушка и ловджийски нож и кания, която можеше да върже на прасеца си. И ако нещо се случеше с него, и тя остане сама, щеше да й трябва телефон, за да й помогне да се телепортира.

На връщане обратно към хижата, той зареди своя телефон и новия, който бе взел за Ванда. В хижата свали всички номера от своя телефон в този на Ванда.

Чу момчетата отвън и погледна през прозореца. Те се бяха разделели на две групи и играеха футбол на поляната.

Той излезе на верандата.

Бринли седеше в люлеещия се стол, бавно движеща се напред и назад.

— Е, наистина ли ще се биеш в тази битка довечера?

— Да. Ще оставя Ванда тук. Ще ти бъда благодарен, ако я държиш в безопасност.

Бринли кимна.

— Мога да направя това.

Фил се облегна на един от стълбовете.

— Колко дълго може да останеш? Нямаш ли работа, към която да трябва да се върнеш?

Тя се намръщи.

— Татко не иска да работя. Той мисли, че това е под достойнството ми.

Фил поклати глава.

— Знам едно училище, което с радост би те наело. Момчетата също могат да идат там и да живеят в кампуса.

Очите й се разшириха.

— Къде?

— Местоположението му се пази в тайна, защото учениците са… различни. Някои са смъртни деца, които знаят прекалено много, някои са полувампири със специални сили, а други са шейпшифтъри пантери. Мисля, че тези момчета ще паснат там.

Тя се намръщи.

— Не знам. Изглежда толкова различно от света на Ликаните.

— Те не могат да живеят в света на Ликаните, Брин. Те са пропъдени. Няма връщане назад.

— Хей, господин Джоунс. — Най-малкото момче се качи на верандата. — Искате ли да играете?

— Съжалявам, Гавин. Трябва да пазя енергията си.

— Казах ти, че няма да иска — измърмори Дейви. — Той не иска да има нищо общо с нас.

Фил се намръщи.

— Това не е вярно.

— Ти отказа да бъдеш наш господар! — извика Дейви.

Фил погледна сестра си раздразнено.

Тя сви рамене.

— Те искаха да знаят. Какво друго можех да им кажа?

— Казах, че ще им помогна. — Фил се обърна към момчетата, които се бяха струпали на поляната, наблюдавайки го с наранени изражения. — Добре, слушайте ме. Всички вие сте пропъдени, защото сте поставили под съмнение авторитета на господарите си, нали?

Дейви вдигна брадичка.

— Е, и? Проблем ли имаш с това?

— Ние няма да те предизвикваме — настоя Гавин, с умоляващи го очи. — Мислим, че си напълно страхотен.

Всички момчета измърмориха, съгласявайки се.

— Вярно ли е, че си станал Алфа без глутница? — попита едно червенокосо момче на име Грифин.

— Да. — Фил вдигна ръце, за да накара момчетата, които бяха станали прекалено ентусиазирани, да замълчат. — Вижте, има добра причина, поради която сте предизвикали господарите си. Направили сте го, защото всички вие имате естествени лидерски способности. Всеки от вас притежава силата, куража и интелигентността, необходима да бъде господар на една глутница и водачите ви го знаят. Вие сте най-страшният им кошмар — млад Алфа в процес на създаване. Единственият начин да запазят контрол е като се отърват от вас.

— Да, така решихме и ние — изръмжа Дейви. — Всички ние знаем това.

Фил се усмихна.

— Сигурен съм, че е така. Имате и самочувствието, което е необходимо, да бъдеш лидер. Но помислете как е изграден светът на Ликаните. Когато един Алфа може да живее до петстотин години, как някой като вас може да стане водача, който сте родени да бъдете? Вие сте заплаха за водачите, които имат властта сега, затова са ви изритали. И в света на върколаците остават само лигльовци и слабаци, които са доволни да се подчиняват. С времето светът на Ликаните ще стане слаб и неефективен, защото отхвърля силните и безстрашните от младото поколение.

— Това е гадно — измърмори Грифин.

— Знаете ли защо не искам да бъда ваш господар? Защото вие ще ме приемете и това ще ви дърпа назад. Всеки един от вас има потенциал да стане Алфа и възнамерявам да ви помогна да го постигнете.

Момчетата ахнаха.

— Може да сме като теб? — попита Гавин.

— Но в една глутница може да има само един Алфа — възрази Дейви.

— Ако се придържаме към старите правила, да — каза Фил. — Но старият начин на мислене ви отхвърли. Защо да се придържате към него? Защо да приемате да бъдете по-малко от това, което може да бъдете?

Гавин пристъпи напред.

— Аз искам да бъда Алфа.

— Може да го направиш. — Фил погледна всяко едно от момчетата. — Всички вие може да го постигнете. Знам едно училище, където може да отидете.

— Училище? — Дейви намръщи нос. — Кой се нуждае от училище?

— Вие. Нуждаете се поне от гимназиална диплома — обясни Фил. — След това ще бъдете свободни да следвате каквито и желания да имате.

Дейви изсумтя.

— Искам да ритам задници.

Фил се усмихна.

— Знам точното място за теб. Това е фирма, занимаваща се с охрана и разследвания, която би те наела на мига. Но ще трябва да се научиш как да се биеш.

— Ние знаем как да се бием.

Грифин удари с лакът момчето до себе си, което го бутна в отговор.

— Ще трябва да станете експерти в огнестрелното оръжие, бойните изкуства и фехтовката. Имаме враг, който желае да превземе света и те имат навика да нападат със саби.

— Готино — каза Дейви.

Фил изсумтя.

— Това не е като лова. Ще се борите срещу враг, който в действителност ще ви отвръща.

— Страхотно — прошепна Грифин.

Фил го погледна остро.

— Те се бият до смърт. Те са група зли вампири, които наричаме Бунтовници. Притежават свръхскорост и сила.

— Както и ние — настоя Дейви. — Може да се справим с тях.

Фил се усмихна.

— Сигурен съм, че можете. Но първо трябва да бъдете обучени. Всеки от вас може да стане Алфа. Да вземе тази сила, да я приеме и да я направи своя. Заедно може да променим изхода от тази война. Може да спасим смъртния свят. Може да победим злото. Какво ще кажете?

Момчетата извикаха ентусиазирано.

Бринли се наведе близо до него и прошепна:

— Ако навлечеш смъртта на някое от тях, ще бъда дяволски вбесена.

Той я погледна остро.

— Защо не дойдеш да работиш в училището, тогава ще можеш да ги наблюдаваш?

— Татко никога няма да ми позволи.

— Брин, ти си на двадесет и седем години. Време е да се освободиш.

Тя въздъхна.

— Ще си помисля.

— Ще ти оставя номера на Шана Драганести — каза Фил. — Тя отговаря за училището. Ако нещо се случи с мен, обади й се и запиши момчетата.

Бринли се намръщи.

— Да не си посмял да се оставиш да те убият.

— Не възнамерявам.