Керелин Спаркс
Забранени нощи (14)

Глава 14

Ванда се наведе към Фил, докато той я целуваше. Това беше бавна, спокойна целувка. Нямаше съмнение, че той възнамеряваше да я люби бавно и старателно. Но ритмичното движение на езика му срещу нейния, усещането за меката му кожа под търсещите й ръце и земната му мъжествена миризма изпълваха сетивата й и караха костите й да се топят, сърцето й да бие като полудяло, а желанието й да излиза от контрол.

Тя заби пръсти в гърба му и се изви към него. Притисна бедра към слабините му, търкайки се в твърдата му дължина. Болезнената празнота между краката й стана още по-силна и настоятелна.

Да върви по дяволите бавното правене на любов. Можеха да го направят по този начин втория път. Или третия.

Ванда прекъсна целувката.

— Нека да се захващаме с това.

Тя се забори с колана на хавлията си. Всичко беше оцветено в червено, така че тя знаеше, че очите й са почервенели.

— Съкровище, страшно харесвам нетърпението ти, но първо трябва да поговорим.

— Сигурно се шегуваш.

Ванда свали хавлията си и я хвърли на пода.

Фил си пое рязко въздух.

— Мили боже, красива си.

— Благодаря ти. — Тя забеляза, че изглеждаше още по-възбуден. — Стига приказки.

Сграбчи ластика на долнището на пижамата му.

Той улови китките й, за да я спре.

— Наистина трябва да поговорим.

— Защо? — Ванда издърпа ръцете си от хватката му и го погледна. — Зарязваш ли ме?

— Не! Аз те обичам. Искам да прекарам живота си с теб.

Сърцето й се извиси.

— Наистина ли?

— Да, наистина.

— Тогава какъв е проблемът? Не мога да забременея. Нямам болести. Прекрасното ти тяло няма да бъде наранено по никакъв начин. — Тя взе камшика от масичката за кафе. — Освен, разбира се, ако ме ядосаш.

Той се разсмя.

Ванда изпуфтя.

— Това се предполагаше, че ще те изплаши и ще те накара да се подчиниш. Камшик или личен любовен роб — какво ще бъде?

Сините му очи блеснаха.

— Не е нужно да ме заплашваш. С удоволствие ще предложа услугите си.

Ванда хвърли камшика си на масичката.

— Тогава спри да говориш и ме целуни. Накарай ме да викам. Това е заповед.

Той запристъпва от крак на крак.

— Първо трябва да ти призная нещо.

Ванда изръмжа от чувство на безсилие.

— Спомняш ли си как каза, че нацистите са изпратили вълци след теб?

Тя замръзна. Кожата й настръхна въпреки близкия огън.

— Не искам да говоря за това. — Тя не можеше да позволи Фил да научи. Той никога нямаше да погледне отново към нея по същия начин. — Миналото си отиде. Няма смисъл да говорим за него.

— Но това…

— Не! Ти ме обичаш, нали? — Сълзите отново бликнаха от очите й. — Не се ли предполага, че любовта е достатъчна?

Той потърси очите й.

— Надявам се да е така.

— Така е. — Ванда уви ръце около него. — Моля те. Просто ме вземи такава, каквато съм. Обичай ме.

— Наистина те обичам. Повече от всичко друго.

— Добре — отвърна тя и дръпна долнището му надолу. — Тогава побързай.

— Имаме цяла вечер. Не ме карай да бързам.

Но той беше готов. Толкова готов.

— Искам те — каза тя, протегна се и го докосна.

— Почакай малко.

Той я положи на пода и тя веднага обви крака около кръста му.

— Любовни робе — Ванда повдигна бедра, за да се отърка в него, — вземи ме сега.

Той бутна бедрата й надолу.

— Не сега.

— Да, сега. Какво в термина любовен роб не ти е ясно?

Той се подсмихна.

— Аз пръв признах любовта си. Затова първият път е за мен.

— Ще се редуваме?

— Да. Аз съм първи.

Тя потисна една усмивка. За любовен роб той беше много властен. Но дори и малката им битка за надмощие я възбуждаше.

— Мислиш си, че ти командваш тук?

— Знам, че съм аз — отвърна той и издърпа колана от хавлията й.

— Може би аз просто те оставям да мислиш така. — Ванда се намръщи, когато той уви колана около китките й. — Какво правиш?

— Възнамерявам да те изследвам старателно. Няма да мога да го направя, ако не спреш да ме караш да бързам.

Фил издърпа ръцете над главата й и върза краищата на колана за крака на масичката за кафе.

Тя дръпна колана и се усмихна. Той я бе вързал толкова хлабаво, че можеше да освободи ръцете си, когато поиска.

— Та, кой те направи шеф?

— Аз. Чувствай се свободна да изложиш оплакванията си.

— Ще го направя. Ти… ти си… — Остана без въздух, когато езикът му погъделичка врата й. — Ти си арогантен.

— Ммм-хмм.

Той си прокара път надолу към гърдата й с облизвания.

— Ти си неандерталец — потрепери Ванда, когато езикът му обиколи зърното й. — Нахакан и напълно про… про…

Фил пое зърното й в устата си.

— Противен!

Той подръпна втвърдилото се връхче и тя изстена.

Болката между краката й стана още по-отчаяна.

— Фил, моля те.

— Нали не ме умоляваш? — попита той и захапа корема й.

— Никога.

— Добре, защото това няма да ми повлияе. Все още е мой ред и не съм свършил с теб — отвърна той и плъзна два пръста в нея.

Ванда подскочи.

— Толкова си влажна. — Фил завъртя пръстите си. — Толкова красива.

Тя се задъха, останала без въздух. О, господи, усещането беше толкова хубаво.

Краката й се стегнаха. Бедрата й се повдигнаха.

И пръстите му се оттеглиха. Издигащото се кресчедо се прекърши и спадна.

— Акх! — Ванда никога не се бе чувствала толкова отчаяна. — Какво беше това?

— Довери ми се.

Той се наведе между краката й.

Тя изпищя от усещането за езика му. Той я гъделичкаше и закачаше, засмукваше и захапваше.

Напрежението се завърна с пълна сила, отнемайки дъха й. О, господи, така ли щеше да прекара своя ред той, това можеше да продължи цяла вечер. Дори две седмици. Погледът й се замъгли. Ушите й бучаха. Всичките й чувства и мисли се съсредоточиха върху порочната му уста.

Ванда извика, когато огромна вълна разтърси тялото й. Тя се изви, забравила всичко друго, освен невероятния трепет.

Ахна, когато той внезапно проникна в нея.

— Фил — простена тя и освободи ръцете си от колана. — Да не се опитваш да ме убиеш?

Той се усмихна и я целуна по челото.

— Дръж се, съкровище. Все още е мой ред.

 

 

След няколко часа Фил лежеше по гръб в задоволен унес.

— Фил — прошепна Ванда в ухото му.

Той изстена. Пак ли беше негов ред? Бе изгубил бройката. След последния път, когато бе негов ред, той мислеше, че е напълно изразходван. Бе полузаспал, когато тя беше започнала да го масажира с топла, влажна кърпа. Ванда бе толкова нежна, че той беше потънал в сънено, полувъзбудено състояние.

Но тогава тя го бе поела в устата си. На мига Фил бе напълно буден и възбуден. Тя го измъчваше, докато той не се замоли за милост, и тогава го възседна. Не знаеше, кое е по-вълнуващо: усещането за топлината й, плъзгаща се нагоре-надолу по пениса му, или да я наблюдава да прави любов с него. Той обожаваше да гледа изражението й, зачервената й кожа, подскачащите й гърди. Той се наслаждаваше да слуша тихите й стонове и дрезгавите й викове. Никога не бе преживявал нещо толкова прекрасно и еротично.

Тя почти го бе убила.

— Фил — прошепна тя отново.

Той изстена.

— Заспа. Вече е четири сутринта.

— Хубаво. — Той отвори очи, но те веднага се затвориха. — Аз спя през нощта. През деня те пазя.

— Знам. Но всички тези упражнения отвориха апетита ми.

— Много хубаво — отвърна Фил и отново се унесе.

— Фил.

— Ммм.

— Гладна съм.

Ванда прокара пръст по сънната му артерия.

Очите му се отвориха мигновено.

Тя се ухили.

— Сигурна бях, че това ще привлече вниманието ти. Щях да се обадя на Конър, но си мислех, че трябва първо да ти кажа, в случай че някой от момчетата се телепортира тук със синтетичната кръв и те види заспал гол на пода.

Той седна.

— Виждам какво имаш предвид. — Щеше да е ясно, че двамата с Ванда са се занимавали със забранени дейности. Примигна, за пръв път забелязвайки, че тя носи фланелени панталони и мъжка тениска. — Облечена си.

— Да. Открих тези дрехи в сушилнята. И си взех нов душ. Вампирите наистина имат много добре развито усещане за миризма.

Върколаците също, а миризмата на Ванда бе навсякъде по него.

— По-добре да се измия.

Той се забърза към банята, за да се изкъпе.

Когато излезе с кърпа, увита около бедрата си, откри, че тя бе заредила пералнята с одеялата и всичко друго, което миришеше на секс, и се разхождаше из стаята.

— Мисля, че събрах всичко. Не искам да те изгубя като моя охрана. Ако Конър разбере какво правим, може да те назначи някъде другаде.

— Тогава ще напусна. — Фил откри последната тениска и чифт фланелени панталони в сушилнята. И ги облече. — Няма да те изоставя.

— Фил… — Тя го погледна с толкова много любов в нежните си сиви очи. След това очите й се преместиха на врата му. Взорът й заблестя и тя се обърна. — Обади се, моля те.

— Добре.

Той не се страхуваше от зъбите на Ванда, но знаеше, че ако го ухапе, ще осъзнае, че вкусът му не е като на обикновен човек. Не това бе начинът, по който искаше тя да разбере истината. По-рано се беше опитал да й каже, но тя бе отказала да го чуе.

Фил беше на половината път до банята, за да вземе телефона, който бе оставил в панталоните си, когато се сети, че в хижата нямаше добро покритие. Щеше да е опасно някой вампир да се телепортира тук, използвайки нестабилната връзка. Отиде до телефона на кухненския плот и набра номера на офиса на охраната в Роматех.

Конър отговори.

— Как е там?

— Тихо. Ванда е гладна, затова може да приемем доставка.

— Ще изпратя Финиъс. Очаквай обаждането му след няколко минути — отвърна Конър и затвори.

Фил се намръщи, докато оставяше слушалката.

— Нещо не е наред ли? — попита Ванда.

— Конър изглежда по-… рязък от обикновено. Сигурно става нещо. Ще разберем, когато дойде Финиъс.

Ванда кимна и тръгна към камината. Огънят беше утихнал, оставяйки няколко светещи въглена в пепелта.

Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.

— Здрасти, Финиъс. Радвам се, че си се измъкнал от клуба.

От ехото на гласа му Фил разбра, че е на високоговорител. Той продължи да говори, за да може гласът му да насочва Финиъс към правилното място. Щом младият вампир се появи, носещ голяма картонена кутия, Фил затвори.

— Здрасти, брато. — Финиъс остави кутията на кухненския плот и се обърна да поздрави Ванда. — Леле, маце, изглеждаш леко препечена.

Тя го погледна раздразнено.

— Много ти благодаря. — Изражението й се смекчи, когато приближи кухнята. — Всъщност наистина искам да ти благодаря. Не само, че донесе храна, но и че помогна на всички да се измъкнат от клуба.

— Няма проблем — отвърна Финиъс. — Съжалявам за взривяването. Знаеш ли, охранителят ти наистина беше бесен. Настоя да се телепортира заедно с мен в Роматех, за да предложи услугите си в борбата срещу Бунтовниците. Ангъс го нае с удоволствие.

— Сега Ангъс в Роматех ли е? — попита Фил.

— О, да! — Финиъс отстрани пластмасовия калъф от кутията и го постави пред Фил. — Това са някои оръжия, които Конър искаше да имаш.

— Добре — Фил отвори калъфа и откри два пистолета и доста пълнители.

— Ще ми се да можех да ти донеса няколко сребърни куршума — каза Финиъс, — но не мога да се телепортирам с тях.

— Разбирам. — Фил зареди пълнителя в единия от пистолетите.

— Ами храната ми? — Ванда погледна в кутията.

— Точно тук, госпожице Тости^[1].

Финиъс започна да вади бутилки синтетична кръв и да ги подрежда върху плота.

Ванда сграбчи една, отвори я и изпи съдържанието й на един дъх.

— Леле, бейби. — Финиъс погледна развеселен към Фил. — Чудя се защо ли е толкова гладна?

Фил не му обърна внимание и прибра останалите бутилки в хладилника.

Финиъс поглеждаше ту към Фил, ту към Ванда.

— Еднакви костюми на дървосекачи. Колко… интересно.

Ванда остави празната си бутилка на плота.

— Млъкни, доктор Фанг, преди да стана креативна с тази бутилка.

— Оу, извратено — ухили се Финиъс. — Харесва ми.

Фил зареди и другия пистолет, дръпна предпазителя и го подаде на Ванда.

— Някога използвала ли си един от тези?

— Не. — Тя огледа предпазливо оръжието, след това погледна саркастично към Финиъс. — Но знам накъде да се прицеля за упражнение.

— Оу, извратено и необичайно — намигна й Финиъс.

— Ще станеш ли сериозен? — изръмжа Фил. Той отново подаде пистолета на Ванда. — Това ти е необходимо.

Тя го взе с неохота.

— Предпочитам камшика си.

Финиъс изсумтя.

— Обзалагам се, че е така.

— Трябва ли да избия зъбите ти? — изръмжа Фил.

— Добре де, добре. — Финиъс вдигна ръце, сякаш се предава. — Любовния доктор просто се забавлява малко, това е всичко. Нещата са толкова… мрачни в Роматех. Тук, във вашето любовно гнездо, е много по-хубаво.

— Това е ловна хижа — поправи го Фил.

— Фил и Хауърд са ловци. — Ванда отиде до масичката за кафе и остави пистолета до камшика си. — По стените беше пълно с глави на трофеите им, но Фил ги премести в мазето, защото не ги харесах.

— Да, знам какво си направил — измърмори Финиъс. Когато Фил го удари с лакът, той прошепна: — Не се притеснявай, брато. Няма да кажа на никой.

— Хм, това е странно. — Ванда се завъртя, оглеждайки се из хижата. — Тук не виждам никакви ловни пушки. Как сте убили тези животни?

Фил трепна вътрешно. Не бяха необходими никакви пушки. Една напълно превърнала се мечка и един вълк можеха да убиват по старомодния начин.

Финиъс изпусна бавна, подсвиркваща въздишка и погледна знаещо към Фил.

Последният прочисти гърлото си.

— Хауърд никога не държи пушки тук. Някой може да влезе и да ги открадне.

— Оу. Ясно.

Ванда приседна на страничната облегалка на дивана очевидно доволна от отговора му.

— Е, какво става в Роматех? — смени темата Фил.

Финиъс премести празната кутия на пода.

— Ангъс пристигна преди няколко часа. Той превърна конферентната зала срещу офиса на охраната във военна стая.

— Военна стая? — попита Ванда изненадана.

— Има голяма вероятност нещата да ескалират — обясни Фил. — Особено сега, когато Касимир е в Америка.

Тя направи физиономия.

— Защо не можа да остане в Източна Европа? Там висят всички откачени вампири.

Фил трепна. Трябваше да каже на Ванда, че откаченият вампир Зигизмунд, също бе тук.

— Има смисъл в това Касимир да дойде в Америка. Той иска да унищожи всички модерни, хранещи се от бутилка вампири, а тук живеят повечето от тях. Основната им база е тук.

Финиъс кимна.

— Ангъс каза същото.

— Е, водачът им може да е тук, но последователите… — Ванда изстена. — Видя ли онези момчета на партито миналата нощ? Когато помислиха, че Финиъс е отровен от Бунтовниците, откачиха и искаха да избягат. Нашата страна е група от ревльовци!

Финиъс се стегна.

— Аз не съм ревльо.

— Нито пък аз. Имаме достатъчно добри бойци — настоя Фил.

Но знаеше, че Ванда има право. Вампирите, които бяха избрали да пият от бутилираната кръв, го правеха, защото не харесваха да нападат смъртните. В самата си природа бяха мирни, подчиняващи се на закона създания.

Последователите на Касимир, от друга страна, бяха агресивни и опасни. Убийци и гангстери като смъртни, жестоката им природа се бе влошила след превръщането им във вампири. Дай на един престъпник свръхскорост, сила и способност за контрол над съзнанието и резултатът бе ужасно чудовище с алюзията за величие и непобедимост. Как добрите вампири можеха да се надяват, че ще ги победят? Но ако не го направят, нямаше да има кой да спре Бунтовниците да тероризират света. Добрите вампири трябваше да се бият, без значение дали им харесва, или не, не само заради оцеляването си, но и за да защитят света на смъртните.

Фил отиде до задната врата и обу чифт гумени ботуши.

— Не съм проверявал периметъра скоро. Искаш ли да дойдеш?

Той погледна Финиъс, подсказвайки му да го последва.

— Да, разбира се, брато.

Фил се усмихна на Ванда.

— Ще ни отнеме само няколко минути.

Тя кръстоса ръце, намръщвайки се.

— Ясно ми е. Искате да говорите за кървави военни неща, без да плашите малката дама. Е, аз съм минавала през война и преди, нали знаеш. Жилава съм, по дяволите.

Не толкова, колкото претендираше. Фил искаше да може да я вземе в ръце и да целуне бръчките по лицето й, за да ги накара да изчезнат, но не можеше да го направи пред свидетел.

— Веднага се връщаме — каза той и излезе навън с Финиъс.

Изчака няколко секунди на тъмната веранда, докато очите му свикнат с тъмнината. След това слезе по стълбите до алеята, покрита с чакъл. Луната, която бе пълна в третата си четвърт, висеше ниско над тъмния силует на дърветата. Бризът полюшваше клоните, изпълвайки въздуха с аромат на бор.

Фил тръгна по алеята, чакълът пукаше под гумените му ботуши. Финиъс вървеше до него, оглеждайки се в тъмните гори.

— Насам.

Фил се обърна, за да обиколи хижата по посока на часовниковата стрелка. Щом стъпиха на тревата, стъпките им станаха тихи. Той се ослуша внимателно и долови птича песен и тичането на малки лапи в шубрака.

— Колко лошо е? — попита той.

Финиъс ритна една шишарка.

— Руските Бунтовници нападнаха градската къща. Там нямаше никой, но алармата се включи в Роматех и докато отидем, те се бяха телепортирали.

— Страхливци — измърмори Фил.

— Ще останем в Роматех, докато нещата се поуталожат — въздъхна Финиъс. — Ако изобщо се уталожат. Онзи пич Зигизмунд звучи така, сякаш всички сгради на Роматех са в опасност. Ангъс изпрати Микаил, Золтан, Джак и Дугъл по другите сгради, за да подсилят охраната.

Фил погледна към предната веранда на хижата, докато минаваха покрай нея.

— Ще съм ти благодарен, ако не споменаваш Зигизмунд пред Ванда. Искам сам да й съобщя новината.

— Тя познава ли го?

— Той е превърнал нея и сестра й.

Финиъс подсвирна.

— Мамка му, брато. Нищо чудно, че почти му откъсна главата. Това беше наистина страхотно, между другото, начинът, по който ръката ти се превърна в лапа.

— Ще съм ти благодарен, ако не споменаваш и това.

Финиъс спря.

— Още не си й казал?

— Не. Опитах се, но…

Фил изстена вътрешно. Трябваше да се опита по-упорито. Ванда беше толкова непреклонна в отказа си да говори. Какво се опитваше да скрие от него?

Финиъс поднови обиколката им около хижата.

— Конър иска да ти предам едно съобщение. Дръж косматите си лапи настрани от Ванда, докато я пазиш.

Фил се вгледа в тъмните гори, без да каже нищо.

— Очевидно, предупреждението на Конър идва прекалено късно — измърмори Финиъс.

— Няма да обсъждам това.

Фил заобиколи ъгъла на къщата и тръгна към задната веранда.

— Не е нужно, брато. Любовния доктор усеща тези неща. Освен това ти си животно. Естествено е да действаш като такова — отбеляза Финиъс и изви като вълк.

— Достатъчно — изръмжа Фил. — Това няма нищо общо с животинската ми природа. Аз обичам Ванда. И мисля, че и тя ме обича.

— Пич, тя дори не те познава. Не и преди да й кажеш истината.

Фил трепна вътрешно.

— Добре. Тук имаш право.

Той можеше само да се надява, че шейпшифтърската му природа няма да има никакво значение. Ванда твърдеше, че любовта му ще е достатъчна. Но тя мразеше шейпшифтърите. И беше ужасена от вълците.

Щом доближиха задната врата, чуха, че телефонът звъни.

— Побързай — той се забърза към вратата. — Предпочитам Ванда да не отговаря.

Финиъс влезе вътре с вампирска скорост и изпревари Ванда до телефона.

— Ало?

Докато Фил заключваше задната врата, той забеляза шокираното изражение върху лицето на чернокожия вампир.

— Как… как се е случило? — попита Финиъс.

Той направи гримаса, докато слушаше отговора.

Ванда се върна до камината, а притеснено изражение бе набръчкало челото й. Тя скръсти ръце с приведени рамене.

— Добре — тихо каза Финиъс. — Веднага идваме.

Той внимателно остави слушалката и се обърна бавно към тях. Все още изглеждаше зашеметен.

— Какво се е случило? — попита Фил.

Финиъс преглътна шумно.

— Сградите на Роматех в Тексас и Колорадо са били бомбардирани. Загинали се четиринадесет вампира. Още са били ранени.

Ванда ахна и притисна ръка към устата си.

Фил усети стягане в гърдите си. През последните няколко години имаше напрежение между Бунтовниците и добрите вампири. Имаше дори и няколко по-леки сблъсъка, но нищо толкова голямо.

Той погледна в другия край на стаята към Ванда. По някакъв начин трябваше да я запази в безопасност. Освен това трябваше и да се бие.

— Войната започна.