Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (26)

Глава 26

Правиш най-хубавите курабийки. — Ванеса натъпка още една шоколадова сладка в устата си.

— Благодаря. — Лара натрупа още в чинията и я постави на маста. Беше прекарала цялата вечер в месене, за да може да примами момичетата в кухнята. — Някой иска ли още мляко?

Няколко ръце се вдигнаха. Лара грабна буркана с мляко от хладилника и обиколи масата, пълнейки чашите им.

Госпожица Забранено я погледна объркано.

— Защо си толкова мила с нас? Мислех, че мразиш това, че си тук.

— Видях колко се притеснихте за мен миналата вечер, когато Хадес ме избра. — Лара върна буркана в хладилника. — Бях трогната. Това е моят начин да ви благодаря.

— Мислех, че никога повече няма да те видим — потрепери Ванеса. — Реших, че Хадес ще те заведе в ада.

— И аз. — Кристи захапа курабийката си. — Как… как беше?

Всички седем девици се обърнаха към Лара, чакайки отговора й.

— Той беше… страхотен. Хадес е истински джентълмен.

— Не мисля, че Зевс е — измърмори госпожица Забранено и погледна към посинените си ръце.

— Шшшт — изшътка й готвачката. — Някой може да те чуе.

Кристи приключи с курабийката си и се пресегна за още една.

— Заклевам се, ще кача пет килограма тази вечер.

Другите девици се съгласиха. Докато се оплакваха от това, че са дебели, Лара пъхна нож под ленените ленти, които бяха около ребрата й. Искаше да има оръжие, в случай че Джак беше прав и Аполон изпратеше пазачите да ги нападнат. Джак искаше да изкара момичетата и да ги заведе надолу по пътя, където вълците ги чакаха с джипове. Щеше да е трудно да ги убеди да минат през портата.

Тя тръгна към масата.

— Ако наистина искате да свалите килограми, можем да правим упражнения. Можем да идем надолу по пътя.

Момичетата ахнаха.

— Не можем да излизаме — каза готвачката. — Забранено е.

— И има ужасни зверове в гората — добави Кристи. — С огромни остри зъби.

Ванеса се намръщи.

— Чух, че завличат хора в ада.

— Попитах Хадес за това — каза Лара. — Той каза, че е напълно безопасно. Зверовете ще знаят, че сме специални и ще ни защитават.

Девиците останаха тихи, докато обмисляха новата информация.

Готвачката поклати глава.

— Не съм сигурна, че можем да се доверим на нещо, което Хадес казва.

— И мислиш, че можем да се доверим на Аполон? — попита Лара. — Той отвлече всички ни от университетите ни. Семействата и приятелите ни бяха отнети. Ванеса, аз се запознах с твоите приятели.

Ванеса подскочи в стола си.

— Знаеш името ми?

— Да. И се срещнах със съквартирантката ти Мегън. И е приятелките ти Кармен и Рамя. Те всички много се тревожат. Приятелите и семействата на всички ви се тревожат за вас.

— И? — намръщи се готвачката. — Каква е целта? Не можем да се върнем.

— Напротив, можем. — Лара посочи към пътя. — След километър надолу по пътя има хора, които ни чакат. Мили хора, които ще ни отведат вкъщи. Можеше да си върнете истинските животи.

— Сериозна ли си? — Очите на госпожица Забранено се разтвориха обнадеждено.

Ванеса набръчка носа си.

— Но аз се провалям по три предмета.

— И аз се скатавах — измърмори Кристи. — Тук животът е много по-лесен.

— Кой живот? — попита Лара. — Казват ви какво да обличате, какво да ядете, кога да чистите, кога да пазите фалшив бог.

— Не казвай това! — Готвачката се огледа нервно.

— Тук ми харесва — Ванеса захапа още една курабийка. — Животът на земята е прекалено труден.

— Не трябва да е лесен — заяви Лара. — Ако беше, нямаше да порастваме и да се учим. И всички ужасни неща, те са тези, които ни карат да се променяме и да станем по-добри, отколкото сме вярвали, че можем да бъдем.

Тя се замисли как беше пораснала след катастрофата. Сега можеше да е благодарна за трудностите, защото я бяха направили достатъчно силна, за да се справи със ситуацията и достатъчно силна, за да приеме бъдеще с Джак.

— И понякога трябва да правим ужасно трудни решения, които ще повлияят на остатъка от живота ни.

Лара знаеше, че решението й да остане с Джак неминуемо щеше да доведе до това да я превърне във вампир. Но беше правилното решение и тя щеше да се придържа към него.

Спря да говори, когато чу вик отвън. Един от стражите им. Сърцето й подскочи. Ами ако Джак беше прав и пазачите трябваше да ги убият? Тя изтича, за да провери дали беше заключено. Ами ако пазачът имаше ключ? Грабна стол и го постави под дръжката.

— Какво правиш? — попита готвачката.

— Има ли задна врата?

— Да — отговори й. — Но какво…

Дръжката се раздвижи.

— Отворете вратата! — извика пазачът.

Лара разпозна гласа. Беше главният пазач, този, когото наричаше Скърцащия.

— Пуснете ме! — той заудря вратата.

— Да, господарю. — Готвачката тръгна към вратата.

— Не. — Лара вдигна ръка, за да я спре.

Другите девици станаха.

— Не можем да не се подчиним на пазач — каза Кристи.

Скърцащия удари вратата.

— Заповядвам ви да отворите вратата. Елисейските полета са нападнати!

Девиците ахнаха.

— Какво трябва да направим? — прошепна Ванеса.

— Трябва да отворим вратата. — Готвачката пристъпи напред.

Лара извади ножа.

— Стойте назад.

Очите на готвачката се разшириха.

— Ти… ти си се съюзила с Хадес! Опитваш се да ни пратиш в ада!

— Опитвам се да ви спася — отвърна Лара.

— Не може да има оцелели — извика пазачът.

Лара ахна. Джак беше прав.

— Какво значи това? — попита Ванеса.

Лара се притисна към вратата, когато пазачът я разтърси с ударите си.

— Значи, че Аполон е наредил на пазачите си да ни убият.

Девиците ахнаха. Няколко отстъпиха назад. Ванеса започна да трепери и да плаче. Лара чу стъпките да се отдалечават от вратата. Какво щеше да прави Скърцащия?

— Не — прошепна готвачката. — Аполон е бог. Никога не би ни убил.

— Той не е бог — оспори Лара. — Лъгал ви е.

— Ти грешиш, грешиш — казаха едновременно девиците.

— Трябва да те спра. — Готвачката изтича в кухнята и грабна нож. — Ще ни завлекат в ада заради теб.

— Не! — извика госпожица Забранено и всички момичета се обърнаха към нея. Очите й бяха пълни със сълзи и тя потърка сините си ръце. — Тя е права. Те не са богове.

Кухненския прозорец се пръсна. Момичетата изпищяха. Стъклото се пръсна из стаята.

Скърцащия използва дръжката на меча си, за да разчисти стъклото.

— Не може да има оцелели.

— Той идва! — изплака Ванеса.

— Стойте назад! — извика Лара към момичетата.

Тя изтича към прозореца с ножа си, готова да намушка Скърцащия, ако се опита да се прехвърли през прозореца.

Наблизо прозвуча вой. Скърцащия извика точно преди голям вълк да го събори.

Девиците изпищяха.

— Това е един от зверовете от горите — извика Кристи. — Дошъл е да ни завлече в ада.

— Не, той ни спасява. — Лара погледна през прозореца. Вълкът беше притиснал Скърцащия към земята. — Елате да видите.

Момичетата бавно се промъкнаха, за да погледнат през прозореца.

Млад чернокож вампир се появи. Беше облечен в черно и носеше меч. Лара го разпозна. Беше вампирът, който беше видяла в Сиракуза.

— О, боже, вижте го — прошепна Ванеса. — Невероятно красив е.

Той удари пазача с меча, след това издърпа белезници от джоба си и го закопча. Потупа вълка по главата, след това взе меча си от земята.

— Уоу — въздъхна Ванеса. — Кой е той?

— Невероятен е — добави Кристи. — Видя ли как държи под контрол страшния вълк?

Тъй като момичетата продължаваха да вярват в гръцките богове, Лара реши да използва това.

— Той е… Арес, богът на войната.

— Ооооо — въздъхнаха девиците.

Госпожица Забранено дръпна Лара настрана.

— Кой е той наистина? — прошепна.

— Той е добър мъж и е тук да ни помогне — обясни Лара. — Може да ни закара до най-близкия град, за да ни върне вкъщи.

Сълза се търкулна по бузата на момичето.

— Благодаря ти — тя прегърна Лара. — Името ми е Сара.

— Ще му помогнеш ли да заведе момичетата на безопасно място? — попита Лара.

— Да — Сара дръпна стола от вратата и я отключи. — Хайде, да тръгваме.

Девиците я последваха.

— Къде отиваме? — попита Ванеса.

Лара се приближи към тъмнокожия вампир.

— Здравей, аз съм Лара.

Той погледна към жените и се усмихна.

— Здравейте, дами. Позволете ми да се представя…

— О, те знаят кой си — Лара го прекъсна. — Ти си господаря Арес, богът на войната.

— Какво?

— Ти си Арес, богът на войната — повтори Лара и го погледна настойчиво. — И си дошъл да спасиш всички тези невинни девици.

— О, да. Това съм аз, бейби. Аз съм богът на войната.

Лара се усмихна.

— И ще заведеш тези жени надолу по пътя към джиповете.

— Разбира се. — Той посочи към портата. — Хайде дами.

— О, господарю Арес. — Ванеса запърха с мигли. — Толкова си смел.

— Хареса ми как опитоми онзи ужасен вълк — добави Кристи.

Вълкът изръмжа.

Чернокожият вампир се усмихна към него.

— О, да, той е лош. Той е голям и лош. Но не се тревожете, дами. Ще ви защитавам с могъщия си меч.

Момичетата последваха тъмнокожия вампир към портата. Той я отвори и те тръгнаха надолу по пътя. Сара погледна назад към Лара и й помаха.

Лара й помаха в отговор. Момичетата бяха в безопасност. Скърцащия беше на земята и ръцете му бяха закопчани с белезници зад гърба му.

— Не може да има оцелели — шепнеше той отново и отново.

Лара потрепери. Аполон беше планирал да убие всички.

Стресната, тя осъзна, че може би в момента Джак се биеше с Аполон. Тя грабна меча на Скърцащия и се затича към храма.

Вълкът побягна пред нея и спря с ръмжене. Лара се мръдна надясно, но вълкът я последва. Тя затича наляво, но той отново й препречи пътя.

— О, стига де — извика тя.

Това сигурно беше върколакът, за който й беше казал Джак. Разбираше ли английски?

— Ти ли си доставчикът, който остави кутията Кракър Джак?

Вълкът изръмжа и кимна с глава.

— Трябва да ида до храма.

Вълкът изръмжа тихо.

— Не можем да стоим тук цяла вечер и да се гледаме.

Вълкът седна на задните си лапи и я погледна със светлите си сини очи.

— Виж, искам да помогна на Джак. Може би има нужда от мен. Ами ако нещо лошо се случи, докато стоим тук? Как бихме живели с това?

Вълкът наклони глава. Обърна се и се затича към храма.

— Благодаря ти — Лара се втурна след него.

 

 

Къде, по дяволите, беше Роби? Джак си задаваше този въпрос за десети път. Аполон беше изненадващо добър с меча. Все пак Джак щеше да го победи, ако преди пет минути не се беше появила Атина.

Първоначално вампирката беше изпищяла, наричайки го с дузина обидни имена. След това беше опитала да освободи двамата пазачи от белезниците. Когато не успя, тя вдигна меча на първия. Очевидно беше неопитна във фехтовката, дори не знаеше как да държи меча правилно. Но все пак можеше да се превърне в опасно преимущество за Аполон.

Когато беше парирал Бунтовника, тя се бе втурнала зад него в опит да го прободе в гърба. Той се завъртя и изблъска меча от ръката й, след което продължи да се бие с Аполон.

Къде, по дяволите, беше Роби? Трябваше вече да е телепортирал избраницата до Вълчи хребет и да се е върнал.

Джак се хвърли към Аполон, карайки го да отстъпи. След това внезапно, с периферното си зрение, забеляза нещо да лети към него. Наведе се точно когато ножът прелетя над главата му. Проклетата Атина.

Вратата се отвори и Джак видя как Фил се плъзга вътре. Добре. Може би щеше да се погрижи за Атина.

След това погледна отново, когато Лара влезе, носейки меч. Merda. Трябваше да е в безопасност с другите момичета, не да се излага на опасност.

Атина я забеляза.

— Кучко! Коленичи пред боговете си.

— Върви по дяволите. — Лара се приближи към нея, държейки меча с две ръце.

Атина хвърли нож по нея. Джак замръзна за секунда от страх, след което скочи настрана, защото Аполон замахна към него. Той погледна назад. Лара се беше навела точно навреме. Слава богу.

С гневно ръмжене Фил се затича към Атина, но тя го избегна с вампирска бързина и вдигна меча си. Отдръпна се към колоната и завъртя меча, за да държи вълка настрана.

Атина изпищя, когато Фил я подгони около друга колона. Тя мина покрай единия триножник, върху който беше поставен казан. Лара го ритна и казанът се обърна на пода до Атина.

Вампирката изпищя, когато огънят се разпростря по дългата й лилава тога. Пламъците се разрастваха бързо. Тя падна на пода, търкаляйки се и пищейки. Тялото й се мяташе, след това замръзна.

— Атина! — изкрещя Аполон яростно.

Нападна Джак, изоставяйки всякаква тактика, за да си отмъсти.

Това беше невероятната възможност, която Джак чакаше. Изби меча от ръката на Аполон и го прободе в гърдите. Очите на Бунтовника се разшириха преди тялото му да се превърне в купчина прах.

Джак се обърна към Лара.

— Добре ли си?

— Да — тя погледна към пода и се намръщи. — Това ли става с вампирите, когато…

— Внимавай! — Джак се затича към нея.

Тя се обърна. Атина я нападна, тялото й беше черно и обгорено. Тя вдигна меча с изгорената си ръка и извика от ярост.

Лара държеше меча си стабилен. С ръмжене, Фил скочи върху гърба на Атина. Силата, с която й се нахвърли, я тласна право към меча на Лара. Атина се строполи, превръщайки се в купчина обгорени останки.

Лара пусна меча си и отстъпи. Джак я грабна в ръцете си. Тялото й трепереше.

— Всичко е наред. — Той хвърли меча и я задържа силно. — Всичко е наред. Всичко свърши.

Тя уви ръце около врата му.

— Толкова се страхувах за теб.

— И аз се страхувах за теб — той погали гърба й. — Никога не опитвай да се биеш с вампир. Прекалено опасно е.

— Помагаше ми вълк. Как му беше името?

— Фил Джоунс. — Джак огледа храма. Шейпшифтърът беше минал от другата страна на залата, за да провери пазачите. — Благодаря ти, Фил.

— Да, благодаря ти! — добави Лара.

Фил погледна назад към тях с вълча усмивка.

— Момичетата в безопасност ли са? Какво стана? — попита Джак.

— Добре са. С чернокожия вампир са.

— Това е Финиъс МакКини, познат още като д-р Фанг.

Лара се засмя.

— Трябва да опозная цял нов свят.

Вратата се отвори и Роби влетя, държейки клеймора си.

— А това е Роби МакКей — добави Джак. — Известен още като лекето.

Роби се огледа и се намръщи.

— Предполагам, че мъничко съм закъснял.

— Около десет минути по-късно! — извика Джак. — Къде, по дяволите, беше?

— Кофти. — Роби плъзна клеймора в ножницата на гърба си. — Направих каквото ми каза и открих смъртната жена зад червената врата.

— Избраницата Акила — каза Лара. — Тя добре ли е?

— Не. Пазачът вече я беше пробол в гърдите. Почти беше умряла, затова я телепортирах направо в Роматех — Роби въздъхна. — Роман се опита да спаси живота й, но имаше прекалено много вътрешни наранявания. Изтрих паметта й и я заведох в болница. Не знам дали ще оцелее.

— Милото момиче — прошепна Лара.

— Направил си каквото си могъл — каза Джак тихо.

Роби скръсти ръце и се намръщи.

— Приключихме ли тук?

— Почти. — Джак посочи към пазачите. — Трябва да ги телепортираме в града.

— И има още един до кухнята — каза Лара.

— Аз ще го взема — Роби излезе от храма.

Фил тръгна заедно с него.

— Къде отива вълкът — прошепна Лара.

— Сигурно при дрехите си, за да може да се преобрази. Лара, само ние знаем, че Фил може да се променя, когато не е пълнолуние. Не казвай нищо на хората във Вълчи хребет. Сигурен съм, че Фил ще иска да запази тайната си.

Тя кимна.

— Добре. Предполагам, че ще трябва да пазя много тайни отсега нататък.

Той докосна бузата й.

— Не е тайна, че те обичам и те обожавам и искам да прекарам целия си живот с теб. Това може да го изкрещиш от върха на планина.

Тя се ухили.

— Ще го изкрещя от една определена камбанария във Венеция.

Джак се засмя.

— Това е среща.

Лара въздъхна, когато топлата вода заля тялото й. Не желаеше да прекара и минута повече в бялата роба. Когато Джак остана в храма, наблюдавайки пазачите, тя беше събрала старите си дрехи от коша в страничната стая. След това беше изтичала до спалното помещение, за да се изкъпе и преоблече.

Беше приключило, помисли си, докато остатъкът от сапун и шампоан се изляха в канала. Не, всъщност тепърва започваше. Животът й щеше да бъде вълнуващо приключение с Джак. Беше я уверил, че просто искаше тя да е щастлива. Не можеше да се върне на работата си като нощен патрулиращ полицай. Можеше да продължи да върви към детективската значка. Или можеше да започне като детектив и да работи за МакКей Секюрити енд Инвестигейшън.

Беше изкушаващо. Много изкушаващо. Вече знаеше за вампирите и Бунтовниците и за шейпшифтърите. Как можеше да се върне на обикновената си работа, след като знаеше за този странен нов свят? Щеше да намери начин да обясни на ЛаТоя. Спря водата и излезе от кабинката.

— Здравей, bellissima.

Тя ахна.

— Джак. — Той стоеше в другия край на банята и се беше облегнал на масичката със скръстени ръце. Нямаше отражение в огледалото зад него. — Откога стоиш там?

— Достатъчно дълго. — Златистокафяви му очи блестяха.

Тя изсумтя и грабна кърпа, за да се изсуши.

— Мислех, че ще останеш в храма, за да наблюдаваш пазачите.

— Роби току-що телепортира и последния, останах съвсем сам и се притеснявах за теб. Исках да се уверя, че си в безопасност. — Той се усмихна бавно. — Със сигурност си добре. Цялата.

Тя се усмихна, докато подсушаваше косата си с кърпата.

— Трябваше да се присъединиш към мен под душа.

— Сериозно го обмислях. Също така обмислих да използваме едно от леглата в спалното помещение. Но ни очакват да се телепортираме във Вълчи хребет. Ако не се появим до пет минути, ще дойдат да ни търсят.

— О, значи трябва да се облека. — Тя обу бикините си.

Джак я наблюдаваше с поглед, изпълнен с желание.

— Е, беше хубаво, докато траеше.

Тя взе сутиена си.

— Слава богу, че пак мога да нося това. Беше ми толкова втръснало да подскачат в тази рокля.

— Да, беше тъжна гледка.

Тя изсумтя.

— Беше ме страх, че гърдите ми ще започнат да увисват.

— На мен ми изглеждат перфектни. — Погледът му се фокусира върху гърдите й. — Веднага подскачат, когато ги видя.

Тя се засмя и сложи сутиена си, след това обу дънките.

— Джак, тук ли си? — чу се гласът на Роби от спалното помещение.

— Merda — измърмори Джак. — Идвам! — Той излезе от банята.

Лара бързо облече тениската си, след това чорапите и обу обувките си. Изтича в спалното помещение.

Роби й кимна.

— Тъкмо казвах на Джак, че променихме спомените на пазачите и повечето дами. Има една, която искаше да запази паметта си. Казва се Сара.

— О, вярно. — Госпожица Забранено. Някак Лара не се изненада. — Сара беше започнала да осъзнава нещата. Бяха я дали на някакъв психопат, който се наричаше Зевс, и той я насили.

— Да. — Роби се намръщи. — Не можеше да си спомни Зевс, но й помогнахме да си припомни тези неща. Беше доста тежко за милото момиче. Знае, че я е изнасилил и я е ухапал.

— Значи е наясно за вампирите? — попита Джак.

— Да. Трябва много да внимаваме с нея. Телепортирах я направо в Роматех, където ще я държим под око, докато не реши дали иска да запази паметта си. — Роби се обърна към Лара. — Познаваш я по-добре от нас. Мислиш ли, че можем да й се доверим?

— Да.

Лара се възхищаваше на Сара. Беше взела тежко решение, когато е поискала да запази спомените. Щеше да е толкова по-лесно, ако ги беше изтрила.

— Обикновено просто бихме изтрили паметта й — продължи Роби. — Но тя учи за учителка, затова реших първо да говоря с Шана.

Джак кимна.

— Трябват ни повече учители.

— Учители за какво? — попита Лара.

— Училище за специални деца — обясни Джак. — Шейпшифтъри и деца като Константин, които притежават част от вампирското ДНК. Ще ти разкажа по-късно.

— Моля те. — Лара беше много любопитна относно възможността да има дете от вампир.

— Още нещо — каза Роби. — Когато й върнах паметта за Зевс, тя успя да го опише. Висок, тъмни очи, руски акцент и лявата му ръка е била извита по странен начин. Носел е ръкавица.

Джак замръзна.

— Девет кръга на ада.

— Какво? — попита Лара. — Познаваш ли го?

— Опитваме се да го хванем от няколко години — обясни Роби. — Последните доклади показваха, че е някъде в източна Европа.

Джак погледна разтревожено към Лара.

— Той е Касимир, лидерът на Бунтовниците. И е в Америка.

Лара преглътна нервно. Това сигурно означаваше още битки. Още смърт. Повече смъртни, изложени на опасност.

— Ще отида направо в Роматех и ще разкажа на Роман и Конър — заяви Роби. — След това ще се обадя на Ангъс. Ще иска да прехвърли всеки свободен мъж тук.

Джак кимна.

— Върви. Аз ще заведа Лара във Вълчи хребет.

Роби изчезна.

— Да вървим — Джак уви ръце около Лара.

— Чакай. — Тя притисна ръце към гърдите му. — Колко лошо е това? Какво иска да направи Касимир?

— Събира армия от вампири, които са били престъпници като смъртни. Планира да убие всеки почтен, пиещ от шише вампир като мен. И след това ще тероризира света на смъртните, ще се храни и убива и никой няма да може го спре.

Лара потрепери.

Джак погали влажната й коса и я избута от лицето й.

— Съжалявам, cara mia. Не исках да те въвличам в това.

— Всичко е наред. — Тя докосна лицето му. — След катастрофата искам да направя нещо значимо, нещо, което ще се отрази силно на света. Това е то. Не мога да измисля нищо по-важно от това.

— Толкова си смела, cara mia. — Той целуна челото й. — Но трябва да ти противореча. Има много по-важни неща от Касимир и всичките му ужасни последователи.

Лара се усмихна.

— Да не би да говориш за любовта?

Той кимна.

— Amore. С любов на наша страна, никой няма да ни победи.