Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (8)

Глава 8

Беше почти шест часа, когато Лара и ЛаТоя тръгнаха нагоре по стълбите към къщата на Роман Драганести в Горен Ийст Сайд.

— Скъпарско място — ЛаТоя огледа квартала от верандата. — Тихо и спокойно.

— Забеляза ли, че всички прозорци са закрити? — Лара се беше надявала да погледне в къщата през тях, но мястото беше добре затворено.

Тя натисна звънеца. Звукът отекна вътре, сякаш вибрираше в празна пещера. Имаше нещо странно тук, но не можеше да осмисли какво точно. Може би беше просто богато въображение в комбинация с настоящото й мрачно настроение.

Возенето в метрото и кратката разходка не й бяха помогнали да се успокои. Задушаващ страх се беше загнездил в стомаха й и тежеше в сърцето й. Тя разпозна симптомите. Беше преживявала това и преди. Разочарование. Предателство.

Беше се борила толкова много след катастрофата, за да създаде нов живот и да остави дните като Мис в миналото. Беше се запознала с Рони в университета. Тогава мислеше, че той разбира нуждата й за нов, смислен живот, беше му се доверила и му беше повярвала, че я обича. Докато не беше започнал да се фука на приятелите си, както и на всеки друг, който би слушал, че е отнел девствеността на кралица на красотата. През цялото време не е била нищо повече от красива титла, която той щеше да постави на рафта си е купи.

Мамка му. Беше си помислила, че може да се довери на Джак. Бе решила, че той е различен, че се възхищава на интелигентността й и силата на характера й. Беше си помислила, че може да е единственият.

— Наблюдават ни — прошепна ЛаТоя.

Лара погледна към камерата. Зелената светлина се беше включила.

— Джак работи за компания, която се занимава с охрана.

— Чудя се какво охраняват — измънка приятелката й.

Интеркомът до вратата изпращя.

— Мога ли да ви помогна? — обади се мъжки глас.

Лара натисна бутона.

— Полиция на Ню Йорк. Имаме няколко въпроса.

— Да, отворете! — извика ЛаТоя.

Настъпи мълчание. Стомахът на Лара се сви. Моля те, нека Джак има алиби за събота вечерта.

Вратата се отвори бавно, разкривайки висок млад мъж. Думите МакКей С&И бяха бродирани върху лявата страна на войнишкото му поло. Панталоните му в цвят каки бяха закопчани е колан ниско на тесните му бедра. Тъмната му коса беше вързана в къса опашка. На ухото му блестеше златна обеца. Беше красив почти колкото Джак.

— Аз съм Карлос — представи се мъжът е лек акцент. — С какво мога да ви помогна?

— Може ли да влезем? — попита ЛаТоя.

Устните му се извиха в усмивка.

— Имате ли заповед?

— Имаме няколко въпроса, ако не възразявате — усмихна му се дружелюбно Лара. — Джак тук ли е? Джакомо ди Венеция, познат още като Джак.

Карлос наклони глава, изучавайки я.

— Ти ли си ченгето, което се натресе на сватбата на Иън? Чух за теб.

Лара усети как вратът и бузите й се сгряват.

— Аз съм полицай Баучър и съм тук по работа. Джак е… търсен човек.

Очите на Карлос светнаха.

— Сигурен съм, че е.

— Това е партньорката ми, полицай Лафайет — посочи тя към ЛаТоя. — Тук ли е Джак? Трябва да говорим с него.

— Не е свободен по това време. — Развеселените очи на Карлос се плъзнаха по краката й и после пак нагоре. — Роби каза, че си хубава, но това е голямо омаловажаване. Сигурно е ядосан, че Джак те хвана първи.

Лара замръзна.

— Никой не ме е хващал.

Карлос се усмихна.

— Мисля, че мрежата е била хвърлена.

— Ще престанеш ли с простотиите и ще извикаш ли Джак — заповяда ЛаТоя.

— Мис Лафайет. — Очите на Карлос заблестяха, докато оглеждаше ЛаТоя. — Каква малка дива котка сте.

Тя присви кафявите си очи.

— Глупако, имам нокти, които не искаш да виждаш.

Карлос се изкиска.

— Ще кажа на Джак, че сте наминали. Има ли ви номера?

— Трябва да го видим сега — настоя Лара. — Разбирам, че спи през деня, но моля те, ще го събудиш ли?

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — измърмори Карлос. — Боя се, че не е тук. Не и в метафизичния смисъл на думата.

ЛаТоя постави ръка на бедрото си.

— Къде е тогава? В шибания метафизичен смисъл?

— И аз често се чудя това — намръщи се мъжът. — Къде точно отиват, когато не са… тук?

Лара размени поглед със съквартирантката си. Карлос звучеше налудничаво.

— Казваш, че не знаеш къде е Джак?

— Не точно. Но ако се върнете към осем и половина, ще може да го видите.

— Ще се върнем — закани се ЛаТоя.

— Прекрасно — усмихна се Карлос. — Беше ми приятно да се запознаем, дами. Ciao.

Вратата се затвори.

Лара чу как я заключи.

— Това беше интересно.

— Доста. — ЛаТоя слезе по стълбите към тротоара.

— Между Иън, Джак и Карлос, не мога да реша кой измежду тримата е най-секси.

Определено Джак. Лара погледна часовника си.

— Хайде да си вземем нещо за вечеря.

Те тръгнаха към Сентръл Парк, след което завиха на юг. Когато минаха покрай хотел Плаза, Лара си спомни, че вътре има бизнес център. Двете с приятелката й си разделиха една пица в ресторантчето на Шесто Авеню, след което се върнаха до Плаза, където работниците бяха повече от доволни, че могат да им помогнат. Седнаха една до друга на компютрите в бизнес центъра.

— Аз ще проверя Драганести — каза ЛаТоя и започна да въвежда.

Лара потърси в гугъл Джакомо ди Венеция, но всички линкове я водеха до Джакомо Казанова, известния женкар. Това не й помогна, въпреки че я подсети нещо. Когато беше разпитвала Джак в църквата, той беше споменал за баща си, който е съблазнил хиляди жени, последната от които е била майка му. Какво странно съвпадение.

Дали Джак беше като баща си? Спорт ли беше за него съблазняването на жени? Някак Лара беше почувствала, че привличането му към нея е истинско. Но не беше ли това начинът, по който сваляните действаха? Караха всички жени, които съблазняваха, да се чувстват специални. А Лара вече беше мамена.

Щеше да я заболи, ако установеше, че той наистина е женкарско прасе. За жалост, можеше да е дори по-лошо. Можеше да е престъпник.

Не! Тя отказа да повярва, че Джак има нещо общо е изчезналото момиче. Лара не го познаваше добре, но не можеше да повярва, че някога би насилил жена. Беше спасил живота й. Той беше пазител на жени, не техен насилник.

— Е, Роман Драганести ми звучи като гений — отбеляза ЛаТоя. — Открил е как да се клонира кръв. Според тази статия, неговата синтетична кръв е спомогнала за спасяването на стотици животи годишно.

— Синтетична кръв? — Лара се замисли за миналото. — Бяха ми дали това, когато бях в болницата.

— Значи този Роман е спасил и теб — продължи ЛаТоя. — Произвежда я в Роматех Индъстрис. Има няколко фабрики из страната, но най-голямата е в Уайт Плейнс, Ню Йорк.

— Това е близо до нас. — Лара потърси Роматех и намери статия, която описваше бомбардировката на сградата миналия декември. Кола е избухнала в гаража, но никой не е бил сериозно ранен. Това е била последната от няколкото бомби на мястото. — Изглежда, че Роматех има сериозни врагове.

— Може би правят някакво шантаво изследване, което разстройва хората — предположи ЛаТоя. — Нали се сещаш, изследване на стволови клетки или генетично инженерство.

— Очевидно им трябва добра охрана — Лара се зачуди, дали това не беше работата на Джак. — Може да огледам мястото.

Беше благодарна, че е в отпуск още няколко дни.

— Би трябвало да работя утре, но мога да се обадя, че съм болна, и да дойда с теб — предложи й ЛаТоя.

— Ще се оправя. Не се притеснявай. — Лара погледна часовника си. — Минава осем. Нека идем да говорим с Джак.

 

 

— Какво не е наред?

Джак тъкмо се беше телепортирал в кухнята на къщата. Пиеше закуската си и проверяваше имейла си в офиса на петия етаж, когато Карлос му се беше обадил по интеркома и го беше помолил да слезе.

— Определено нещо не е наред. — Финиъс седеше на масата, облечен в официални панталони, цвят каки, и войнишкото поло на МакКей Секюрити енд Инвестигейшън. — Карлос е полудял. Мисля, че е шмъркал нещо.

Карлос поклати глава, отваряйки хладилника. Извади бутилка вода и я отвори.

— Няколко ченгета наминаха, докато вие двамата… спяхте.

— И Карлос ги е поканил да се върнат! — Финиъс удари масата с юмрук, разклащайки почти празната си чаша с кръв. — Ще са тук след петнайсет минути.

Джак се намръщи.

— Какво искаха полицаите?

— Най-вероятно мен. — Финиъс изпи остатъка от закуската си, след което удари чашата в масата. — Аз… имам издадена съдебна заповед.

— Боже, Финиъс. — Карлос направи гримаса. — Трябваше да ме предупредиш. Как мога да те защитавам, ако не знам?

Като техен дневен пазач, работата на Карлос Пантера беше да ги защитава, докато са в мъртвешки сън. Засега Джак беше впечатлен от бразилския им охранител. Както много други дневни пазачи, които работеха за МакКей Секюрити енд Инвестигейшън, Карлос имаше специални умения. И специални тайни. Той си мълчеше за вампирите, а те не споменаваха шейпшифтърската му природа.

Финиъс отпусна рамене.

— Не исках Ангъс да знае. Той ми се довери и ми даде работата. Наистина ми харесва да съм един от добрите.

— Не се тревожи. Ангъс е много доволен от теб — увери го Джак, след което се обърна към Карлос. — Финиъс ли търсеха полицаите?

— Не, дори не го споменаха. В безопасност е. — Карлос отпи от водата си.

Финиъс въздъхна успокоен.

— Тогава се махам оттук.

— Жалко. — Карлос седна до него на масата. — Бяха красиви дами.

Сърцето на Джак ускори пулса си.

— Полицаите са били жени? — Да не би Лара да го търсеше?

— Красиви жени? — Финиъс приглади късата си черна коса. — Това звучи като работа за Любовния доктор.

— Лара ли е била тук? — Джак пристъпи към масата. — Имам предвид, полицай Баучър?

— Да. И търсеше теб. И полицай Лафайет беше с нея. — Карлос се усмихна на Финиъс. — Тя е красива чернокожа жена.

— Дявол го взел! — лицето на Финиъс се озари, след което се сбърчи. — Защо красива и млада жена ще е в полицията?

— И са умни — продължи Карлос. — Някак са разбрали къде живее Джак.

— Това е полицията, пич. Ще те намерят! — Финиъс взе празната чаша и бутилката от кръв и ги занесе до мивката, където ги изплакна.

Джак седна на масата, мислейки. Беше внимавал да не казва на Лара къде живее или работи. Колата! Затова съквартирантката на Лара беше чакала на улицата.

— Трябва да са проверили номерата на колата на Роман.

Карлос кимна.

— Умни са.

— Безмилостни. — Финиъс блъсна празната чаша и шише в миялната. — По-добре да не говориш с тях, човече. Ще те замъкнат в участъка, където имало от онези стаи за разпит с огледални стъкла, а когато отражението ти не се появи в огледалото, задникът ти ще се опържи.

— Ще внимавам. — Джак погледна към часовника над мивката. Щяха да са тук след осем минути. — Финиъс, отивай на работа без мен. Кажи на Конър, че ще дойда възможно най-бързо.

— Добре, но предполагам, че това няма да му хареса. — Финиъс се намръщи и тялото му започна да трепти, преди да изчезне.

Джак въздъхна. Конър му беше препоръчал да не се вижда с Лара повече. Джак беше опитал да я забрави, но беше невъзможно. Когато някой от Роматех минеше покрай него, облечен в синя тениска, това му напомняше за цвета на очите й. А когато чуеше някой да се смее, установяваше, че копнее да чуе смеха на Лара. Когато се къпеше, си спомняше допира на ръцете й върху кожата си.

А когато легнеше, преди да заспи мъртвешкия си сън, си представяше как слънцето изгрява, огнена топка в златно и червено. Никога повече нямаше да я види, но косата на Лара му напомняше за изгрева; начинът, по който блестеше в червено и златно; начинът, по който леки кичури се къдреха над челото й. Усещаше го като копринен огън между ръцете си.

Искаше да я види пак. Santo cielo, желаеше я.

— Надявам се да нямаш против, че ги поканих да се върнат — каза Карлос. — Мислех, че ще е най-добре да успокоя любопитството им. Не искаме да идват обратно през деня със заповед за обиск.

Джак потръпна.

— Това би било катастрофално — биха открили трупове.

— Сега си буден и всичко би трябвало да изглежда нормално.

— Има ли ковчези в мазето? — попита Джак.

— Не. Дугъл си взе неговия, когато беше преместен. Иън даде своя за благотворителност. Омалял му е.

Джак се усмихна.

— И се съмнявам, че жена му е искала да го споделят.

Карлос се засмя.

— Не, Тони не би се примирила с това.

Джак погледна часовника. Още пет минути.

— По-добре да се оправя. — Той се телепортира в спалнята на четвъртия етаж. С вампирска бързина се изкъпа, изми си зъбите и обу чисти дънки и червеникава тениска. Прокарваше гребен през мократа си коса, когато звънецът иззвъня. Лара.

Джак погледна към празната стена над тоалетната масичка. Дори ако имаше огледало, нямаше да се отрази на него. Почеса наболата си брада. Нямаше време да се обръсне. Надяваше се, че това няма да пречи на Лара.

 

 

Беше красив. Някакво размазано движение беше привлякло вниманието на Лара. Джак изведнъж се беше появил на площадката на втория етаж на огромното стълбище. Тя примигна. Да не би да се беше придвижил със супер скорост? Сега стоеше мирно и я гледаше.

Той се усмихна и накара сърцето й да се свие. Нямаше начин този мъж да отвлича момичета. Трябваше само да раздвижи пръст и жената би дошла тичешком.

— Полицай Баучър?

Потупването по рамото й я накара да подскочи.

— Да?

Карлос се ухили.

— Попитах дали с партньорката си бихте искали обиколка на периметъра.

— О… — Лара се сви вътрешно.

Не беше чула Карлос първия път. Беше прекалено заета да точи лиги по Джак. Когато двете с ЛаТоя пристигнаха преди минута, Карлос ги бе въвел в просторното фоайе. Тя забеляза блестящия мраморен под и голямото извито стълбище. След това Джак се беше появил. Сега той бавно слизаше по стълбите, а погледът му бе фокусиран върху нея.

— Аз искам да огледам — заяви ЛаТоя. — Лара може да говори с Джак.

Лара се плъзна по-близо до съквартирантката си.

— Сигурна ли си, че искаш… да се разделим?

— Не се притеснявайте, полицай Баучър — каза Карлос. — Приятелката ви е в безопасност с мен.

ЛаТоя изсумтя и скръсти ръце.

— Ти трябва да се притесняваш дали си в безопасност с мен.

Очите на Карлос блеснаха.

— Е, как мислиш, че трябва да го направим? Да започнем ли отгоре и да тръгнем бавно надолу?

ЛаТоя изви вежда.

— Звучи добре.

— Полицай Лафайет — Джак се поклони леко, когато достигна края на стълбите. — Приятно ми е да ви видя отново. Надявам се бившият ви да не ви безпокои повече. Мисля, че се казваше Боб?

— Той е добре — измърмори ЛаТоя. — Но твоят задник може и да не е — тя изтрополи нагоре по стълбите след Карлос.

Джак се обърна към Лара и повдигна вежди.

— Загазил ли съм?

Не, но тя беше. Кожата й настръхна, а той дори не я беше докоснал.

— Има ли къде да поговорим?

— Насам. — Джак посочи към стая вляво.

Тя влезе в хола. Три червени дивана заобикаляха голяма квадратна маса за кафе от трите й страни. От четвъртата имаше голям плазмен телевизор.

— Би ли желала нещо за пиене? — попита Джак?

— Малко вода, ако може. — Пицата, която беше яла по-рано, я караше да се чувства много жадна.

Седна в единия край на средния диван. Сложи чантата си до себе си, така че да бъде между нея и Джак.

Тя забеляза бюро с компютър до стената в другия край на стаята. Вляво от нея имаше прозорец, който гледаше към улицата — покрит с червени пердета. Металните щори бяха прилежно затворени, сякаш се притесняваха, че някой може да погледне през прозореца. Но като изключим това, Лара не намери нищо извън нормалното, докато оглеждаше стаята. Може би някой беше много чувствителен към слънчева светлина.

— Заповядай.

Гласът на Джак я свари неподготвена. Беше бърз.

Той й подаде чаша с ледена вода, след което сложи дървена подложка на масичката пред нея.

— Шана ще изиска главата ми, ако оставим петна от вода по масата.

— Шана? Коя е Шана?

— Съпругата на Роман. Тази къща е тяхна — Джак се настани на дивана до нея.

— Роман Драганести? — Лара отпи от водата.

— Да — той се извърна към нея, облягайки лакът на облегалката на дивана. — Написала си домашното си. Предполагам, че сте проверили номера на колата на Роман.

— Да — Лара отново вдигна чашата към устните си. — ЛаТоя няма бивше гадже, което се казва Боб.

Крайчетата на устните на Джак се повдигнаха.

— Каква изненада.

Мамка му, беше толкова сладък. Лара остави чашата си на поставката.

— Не си ли жаден?

— Не, добре съм, благодаря.

Беше странно, че никога не й правеше компания за питие. Тя погледна към прозореца.

— Не съм виждала такива тежки щори преди в къща. Изглеждат ми като за индустриална сграда.

— Не пропускат шума от града.

— Със сигурност. Тук е тихо като в гробница.

Той потърка челюстта си.

— Може и така да се каже. — Погледът му се върна на нея с повече интензивност. — Липсваше ми.

Гърлото й се стегна.

— Можеше да се обадиш.

— Опитвах се да ти устоя.

— Опитваше? Бих казала, че го правиш доста успешно. — Лара се зашлеви мислено. Звучеше прекалено отчаяна. Махна с ръка в пренебрежителен жест. — Не че има значение. И аз те избягвах.

Той я погледна тъжно.

— Това е умно от твоя страна.

— Защо? Да не би да имаш връзка с някого?

— Не. — Той докосна косата й. — След като срещнах теб… как бих могъл да искам друга?

Лара преглътна тежко. Дали наистина го мислеше, или просто се опитваше да я омае? Отметна косата си зад раменете, далеч от допира му.

— Тук съм по професионални причини.

— Разбирам. Как мога да ти помогна?

— Къде беше миналата вечер?

Веждите му подскочиха.

— По някакъв случай ли работиш?

— Да. — Тя сведе поглед към свитите си ръце в скута си. Чувстваше се като мръсница. — Една колежанка е изчезнала снощи. Най-вероятно е била отвлечена. И изглежда, че някой е променил спомените на приятелките й.

— И ти подозираш мен? — попита той тихо.

— Аз не… — Тя се опита да преглътне буцата в гърлото си. — Не искам, но ти си единственият човек, който познавам и може да манипулира умове по този начин. — Тя погледна нервно към него. — Има ли и други с подобна способност?

— Merda — изнегодува той и челото му се набръчка.

— Кажи ми, че има и други. Кажи ми, че имаш алиби.

— Наистина ли вярваш, че бих отвлякъл млада жена. — Той подхвърли чантата й на масичката, след което се приближи до нея.

Тя замръзна.

— Какво правиш?

— Ако ме мислиш за престъпник, значи очевидно не ме познаваш достатъчно добре. — Той я дръпна в скута си.

— Престани! — Лара се опита да се изплъзне, но той я държеше здраво. — Може да загазиш, задето възпрепятстваш разследване…

— Лара — прекъсна я той, гледайки я в очите е пламнал поглед. — Снощи бях на работа.

— В Роматех Индъстрис?

— Да. Имаме литургия в събота вечер. След това имаше прием. — Той стисна зъби. — Около тридесет души бяха там, ако искаш да ги разпиташ.

— А… аз… ще ги разпитам. — Не можеше да намери къде да постави ръцете си, освен на гърдите или раменете му. — Имали сте литургия на работа?

— Да. Отец Андрю идва всяка събота вечер. Нашите… врагове знаят за това. Атакували са преди, затова трябваше да съм там, за да осигуря безопасността.

Врагове? Това звучеше прекалено. Но от друга страна, ако Джак е бил на църква, нямаше как да е замесен с изчезването на Ванеса. Молитвите й не бяха останали без отговори.

— Ами манипулирането на умове?

Браздите на челото му се задълбочиха.

— Има и други с тази способност.

— Приятели?

— Да. — Погледът му се втвърди, златното в очите му проблесна с гняв. — И врагове.

Ръцете на Лара настръхнаха. Приятели и врагове, които имат силата да контролират умове? Потръпна, чувствайки се сякаш беше на ръба на пропаст, в която щеше да пропадне всеки момент.

Той докосна бузата й.

— Това е стряскащо.

— На мен ли го казваш. — В какво, по дяволите, се забъркваше?

Опита се да проумее всичко, но беше трудно да мисли, когато той я докосваше и я гледаше толкова яростно.

Джак прокара пръсти по челюстта й.

— Аз… изумен съм колко ме наранява фактът, че би помислила нещо лошо за мен.

Тя преглътна тежко.

— Не исках… Гадеше ми се при мисълта… А… аз не исках да повярвам.

— Тогава недей. — Той вплете пръсти в косата й.

— Искам да ти вярвам, Джак. — Но беше толкова трудно, когато очите му придобиваха червеникав блясък.

— Можеш. — Той я притегли към себе си и я целуна.