Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (4)

Глава 4

Джак присви очи при смразяващия кръвта писък. Как можеше нещо толкова малко да бъде толкова шумно? И толкова плашещо?

— Мисля, че не ме харесва — побърза да върне новороденото на баща й.

Роман Драганести се изкиска.

— Държеше я, сякаш е меч, с който ще посвещаваш някого в рицарство — той гушна дъщеря си и я залюля нагоре-надолу.

Джак се отдръпна, страхувайки се, че нещо повече от плач може да излезе от устата на бебето.

— Не й ли призлява от това люшкане?

— Успокоява я — усмихна им се уморено Шана Драганести от болничното си легло в Роматех индъстрис. — Напомня й на времето, когато беше в мен.

— Кльощаво девойче е. — Ангъс МакКей я погледна преценяващо. — Със сигурност ще се нуждае от кръстник, нали?

Ема, съпругата на Ангъс, се засмя.

— Това си беше направо намек. — Тя седна на болничното легло до Шана. — Как си, мила?

— Добре — отвърна Шана. — Но ме е яд, че изпуснах сватбата.

— Аз бях там! — Двегодишният й син, Константин, седна на края на леглото. — Носех пръстените.

— И се справи отлично — похвали го Джак, обръщайки се към Роман. — Как кръсти дъщеря си?

— София. — Той се олюля леко, когато бебето заспа в ръцете му. — На майка ми.

— Прекрасно име за прекрасно малко момиченце — отбеляза Ема.

Джак продължи да се усмихва тактично. Бебето му изглеждаше прекалено чупливо и плашещо. Но все пак нямаше опит отпреди с бебета.

След сватбената церемония имаше кратък прием в църквата за смъртните приятели и семейството на булката. След това партито се беше преместило в банкетната зала на Роматех индъстрис, където вампирите можеха да бъдат себе си и да вдигнат тост за младоженците с Газирана кръв — микс от синтетична кръв и шампанско.

След като поздрави Иън и булката му, Джак се отправи по коридорите на клиника Роматех, където Шана Драганести беше родила второто си дете.

Все още се дивеше на наскоро настъпилите промени в света на вампирите. Всичките му приятели, които бяха ергени, бяха привлечени от въртележката на amore. Роман и Шана изглеждаха сравнително спокойни. Шефът му, Ангъс МакКей, беше щастливо заслепен от съпругата си — Ема. Жан Люк беше открил Хедър, а сега Иън се беше оженил за Тони.

Някой би си помислил, че има нещо във водата, но пък вампирите не пиеха вода. Всички оцеляваха благодарение на синтетичната кръв, създадена от Роман през 1987 г. Само враговете им, Бунтовниците, продължаваха да се хранят от смъртни, често убивайки ги в процеса.

Роман постави спящата си дъщеря в люлката до болничното легло.

— Не е ли красива? — прошепна Шана. — Има тъмната коса на баща си.

Мъжът й пови бебето в розово одеяло.

— Съжалявам, че изпуснах пристигането й. Исках да взема лекарството „Остани буден“.

— И аз ти казах не — усмихна му се Шана. — Единственото, което пропусна, бе как стена и проклинам мъжете да вървят в ада през половината ден. И когато аз спрях да крещя, София пое щафетата.

— Виж какво мога да правя. — Константин дръпна сакото на Джак.

Той го погледна точно навреме, за да види как синът на Роман изчезва.

— Та-да! — появи се отново Тино в другия край на стаята.

— Santo cielo, това беше невероятно!

Джак вече беше чувал за проявилата се сила на Константин да се телепортира, но предполагаше, че момчето имаше нужда от внимание след раждането на сестра му. И наистина беше невероятно. Доколкото Джак знаеше, Тино беше единственият смъртен на света, който можеше да се телепортира.

— Само запомни, че не трябва да правиш това утре, когато баба ти и дядо ти дойдат — предупреди го Роман.

— Знам — провеси глава Тино. — Дядо няма да ме харесва, ако знае, че съм различен.

— Той те обича — настоя Шана. — Всички те обичаме. На дядо просто му е трудно да… разбере.

Това беше подценяване. Джак смяташе бащата на Шана за зареден топ. Начело на екип „Колове“ към ЦРУ, в началото Шон Уилън искаше да убие всички неживи. Сега, когато дъщеря му беше омъжена за могъщ вампир, той се беше отдръпнал и се беше съсредоточил само върху Бунтовниците.

Джак потупа момченцето по рамото.

— Мисля, че дядо ти ще ти завиди. Можеш да правиш толкова невероятни неща, които той никога не би могъл.

Сините очи на Тино се озариха.

— Наистина ли? — Обърна се към кръстника си. — Чичо Ангъс, кога мога да получа меч? Каза, че ще ми дадеш.

— О, страхотно — измърмори Шана и се отпусна на възглавниците си.

Ема се изкикоти.

— Няма да му позволим да се нарани.

Ангъс вдигна момчето на ръце.

— Трябва да можеш да вдигаш меч, преди да се научиш да го използваш.

Константин уви ръце около врата му.

— Гладен съм.

— Има храна на рецепцията. Искаш ли да идем заедно? — попита Ангъс.

— О, да! — Момчето се размърда в ръцете на кръстника си. — Искам да видя Тони!

— Добре. — Ангъс се насочи към вратата. — Ще ви го върна след малко.

— Мерси — благодари Шана. — И моля те, помоли Иън и Тони да наминат, преди да си тръгнат. Много съжалявам, че изпуснах сватбата.

— Ще ти разкажа всичко — обеща й Ема.

— Scusi. — Джак се поклони към дамите и кимна към Роман, след което последва Ангъс извън стаята.

— Премислих предложението ти — каза на шефа си, докато вървяха надолу по коридора. — Ще се радвам да заема мястото на Иън. — Тъй като шотландецът заминаваше за тримесечен меден месец с Тони, мястото като охрана в Роматех индъстрис беше свободно за известно време.

— Отлично. — Ангъс пусна момчето и Тино изтича напред. — Но се чудя защо си промени мнението. Снощи на партито ми каза, че искаш да се върнеш в Европа и да намериш Касимир.

Джак повдигна рамене.

— Следите са мъртви. Буквално. — Смяташе се, че Касимир е в източна Европа, въпреки че вампирите не бяха успели да посочат точното място. Ако някой от хората на Касимир дадеше информация, не оцеляваше повече от няколко нощи. — Толкова близо сме до откриването му, колкото бяхме и преди две години.

— Да, това е много дразнещо.

Адски дразнещо. Джак се съмняваше, че някога ще успеят да заловят водача на Бунтовниците, не и докато той можеше просто да се телепортира навсякъде из владенията си.

— Мислих върху това, което каза, и си прав. Руско-американското сборище ще иска да си отмъсти.

Джак беше помогнал на Иън и Тони да победят местния руски Бунтовник при превземането на Дигиталния вампирски канал. Това се случи преди пет месеца, точно преди Коледа.

— Тъй като бях намесен в инцидента е ДВК, мисля, че трябва да съм тук за последствията.

Ангъс кимна.

— Знаеше ли, че наричат битката в ДВК — масово избиване?

— Не съм изненадан — Джак чуваше музика, докато двамата се приближаваха към банкетната зала. Бандата свиреше валс. Колко жалко, че не можеше да покани Лара Баучър тук. Щеше да е прекрасно, ако можеше да я държи в ръцете си и да се въртят по дансинга, докато и двамата останат без дъх и се замаят. Той би стегнал ръце около меките й гърди…

— Золтан ми каза, че си убил шестима онази вечер — продължи Ангъс.

Джак се намръщи и прекрасната му мечта за Лара се разми и изпари.

— Золтан говори много. Спрях да броя мъртвите преди години. Какъв е смисълът?

Ангъс изсумтя.

— Смисълът е, че за всеки Бунтовник, който убиеш, спасяваш безброй смъртни, които биха се превърнали в негова жертва.

— О, да — усмихна се Джак сухо. — Аз съм един от добрите. — Съмняваше се, че Лара Баучър щеше да повярва на това. В миналото му имаше две смъртни жени, но и двете не го бяха повярвали.

Ангъс го удари по гърба.

— Ти си добро момче, разбрано? Радвам се, че реши да останеш в Ню Йорк, но се чудя дали в решението ти не е намесена и красивата смъртна, която се появи на сватбата на Иън. Мисля, че Роби спомена, че се казва Сузи?

— Роби говори много.

— Беше прав да докладва за потенциалната опасност. Дойде на сватбата с оръжие, търсейки теб. Да ти навреди ли искаше?

Джак изръмжа вътрешно. Трябваше да се досети, че Роби е проверил чантата, преди да му я даде.

— Не се тревожи за това. Мога да се справя с нея.

— Откъде я познаваш?

— Полицай е.

— Дявол го взел — измърмори Ангъс. — Колко знае?

— Нищо. Тя и партньорът й бяха повикани в хотелската стая, след като партито ни стана прекалено шумно. — Джак погледна шефа си развеселено. — Зарязахте ме да чистя голяма бъркотия. Слава богу, че Финиъс се върна с Вампирските камериерки.

— Оправи ли стаята? — Когато Джак кимна, Ангъс продължи. — И следваше стандартния протокол?

— Да. Изтрих всички следи и спомени, че сме били там. Хотелът няма документация за нас. Парамедиците, които дойдоха за Ласло, нямат спомен за това. Дори диспечерът, който е извикал полицията, не може да си спомни.

Ангъс спря пред отворените врати на банкетната зала.

— Защо са идвали парамедици за Ласло?

Джак присви очи. Сега самият той беше казал твърде много.

— Тя ги повика.

— Сузи?

— Името й е Лара — Джак не каза фамилията й. Някак се чувстваше закрилнически към тази информация. Искаше да е единственият, който ще я проучва.

— Виж! — посочи Константин към банкетната зала. — Бетани и майка й. Може ли да отида да ги видя?

Ангъс погледна към смъртната съпруга и доведената дъщеря на Жан Люк.

— Разбира се, хлапе. — Когато момчето се затича натам, Ангъс се обърна към Джак. — Ласло ми каза, че не сте могли да я контролирате с психическата си сила.

— Ласло говори много.

Ангъс го погледа преценяващо.

— Тогава е истина? Не си могъл да изтриеш спомените й?

Джак премести тежестта си от единия крак на другия.

— Не. Някак си е неподатлива.

— Тя е заплаха…

— Не. Мога да се справя с нея. Ситуацията е под контрол.

Ангъс се загледа в танцуващите двойки, докато се придвижваха по дансинга.

— Как е успяла да те намери?

— Знаеше за клейморите, които Иън остави в хотелската стая, и че младоженецът е шотландец — започна Джак.

— И е ходила на сватби с младоженец шотландец, докато не те е намерила? — Ангъс насочи вниманието си към него.

— Да. — Той запази лицето си спокойно, знаейки, че шефът му го изучава внимателно.

— Изглежда умна. Роби каза, че е глуповата.

Джак изсумтя, след което възвърна неутралното си изражение.

— Без коментар? — повдигна вежда шотландецът.

Джак го погледна раздразнено.

— Познаваме се от почти двеста години, Ангъс. Стреляш на сляпо.

Устните на другия мъж помръднаха.

— Добре тогава. Всъщност Роби каза, че е доста хубава.

Джак почувства странна гордост към Лара.

— Това е вярно.

Ангъс се облегна на рамката на вратата, скръствайки ръце.

— Осъзнава ли, че всички следи от партито са изтрити?

— Да.

— И като умно момиче със сигурност има въпроси — намръщи се той. — Бих ти наредил да не я виждаш повече, но се опасявам, че няма да се подчиниш. Прекалено важен си за компанията.

Джак си замълча.

— Затова ти предлагам повече да не я виждаш — продължи Ангъс. — Каквото и да правиш, не й казвай за нас. Това е заповед.

Джак кимна.

— Разбирам. — Нямаше начин да сподели на Лара за вампирите.

Беше направил тази грешка два пъти в миналото, казвайки на любовницата си през 1855 г. и на тази от 1932 г. И двете бяха реагирали толкова зле, че му се бе наложило да изтрие паметта им. Те бяха продължили с живота си, без да забелязват нито него, нито болката, която беше преживял от това, че ги беше изгубил.

Щеше да е дори по-зле е Лара. Не можеше да изтрие спомените й. Признание пред нея щеше да е огромен скок напред, който никога нямаше да може да върне. Не само че щеше да я изгуби, тя щеше да бъде заплаха.

Ангъс постави ръка върху рамото му.

— Внимавай, приятел. Много внимавай. — С тези думи той влезе в залата.

Джак въздъхна. Ако кажеше на Лара, щеше да изложи на опасност своя живот и този на всичките му приятели вампири.

Цялостната дилема му стана болезнено ясна. Не можеше да сподели истината с нея. А тя никога нямаше да му се довери, ако той не го направеше. Ситуация без шанс за победа. Трябваше да последва съвета на Ангъс и повече да не се вижда с тази жена.

Тих глас в него прошепна „не“. Повтаряше думата все по-силно, докато не се превърна във вик. Merda. Ако му се обадеше, ако имаше нужда от него, щеше веднага да отиде.

 

 

През следващата седмица Джак се приспособяваше към новата си позиция като управител на охраната на Роматех индъстрис. Не беше трудно. Всъщност беше си направо като почивка след двегодишен лов на Касимир в източна Европа.

Беше пристигнал в Ню Йорк през май за ежегодната пролетна конференция и гала балът. Беше му се сторило нормално да остане в Ню Йорк, тъй като сватбата на Иън беше само след седмица. Сега, след като заместваше Иън, щеше да остане още три месеца.

Роматех беше оживено място през деня, с двеста смъртни работници, които правеха синтетична кръв и я изпращаха до болници и кръвни банки. През нощта идваха около петдесет служители — вампири. Някои, като Ласло, бяха брилянтни учени, които помагаха на Роман. Другите, не толкова брилянтни, пакетираха и изпращаха синтетична кръв и Вампирската синтетична кухня за вампирите из целия свят. Работата на Джак беше да пази Роматех от Бунтовниците, които смятаха компанията за главна терористична цел.

Финиъс МакКини му помагаше. Дугъл Кинкейд, който работеше за Роматех вече пет години, беше изпратен в източна Европа да помага на Ангъс в търсенето на Касимир. Конър Бюканън беше съветникът на Джак. Като личен бодигард на Роман и семейство Драганести, Конър често беше в Роматех.

Когато Финиъс правеше обиколка из сградата, Джак оставаше сам в офиса на охраната и мислите му винаги отлитаха към Лара Баучър. Не се беше обаждала, което се надяваше да означава, че е в безопасност. Изкушаваше се да я потърси, но винаги успяваше да устои. За да задоволи любопитството си, я проучваше чрез компютъра си.

Знаеше къде живее. Знаеше, че работи за управлението в Северен Мидтаун. Но колкото повече разбираше за миналото й, толкова повече се объркваше. Тя го объркваше.

Родом беше от град в северна Луизиана, където баща й е бил кмет, а майка й — в борда на местния кънтри клуб. Лара е можела да живее прекрасно там, защо се беше преместила в Ню Йорк? На седемнайсет беше спечелила титлата Мис Тийн Луизиана. Защо би се отказала от уреден живот, за да стане полицай?

На третата вечер от разследването си той попадна на заглавие във вестник отпреди шест години. „ПОСЛЕДНАТА МИС ТИЙН ЛУИЗИАНА ПОЧТИ УМИРА В КАТАСТРОФА.“ Сърцето му се беше свило. Santo cielo. Снимката показваше смачкана кола, обърната по таван. Лара е била вътре? Той прегледа статията. Интензивни грижи. Не се очаква да оживее.

Merda. Каква болка и ужас беше изживяло момичето? Протегна се към телефона си, за да й се обади.

Не. Беше я помолил да го остави на мира и тя беше изпълнила желанието му. Той затвори прозореца в браузъра и започна да крачи из стаята. Беше я отбягвал точно както беше предложил Ангъс. Нямаше да е на добре да се свърже с нея. Можеше само да се радва, че тя се е оправила след инцидента. Беше жива и здрава. Рискувайки живота си всяка нощ на улицата. Тази мисъл го накара да извади телефона от джоба си. Може би се беше обадила през деня, когато спеше мъртъв. Нямаше съобщения. Вкара домашния и служебния й телефон в контактите си. За всеки случай.

Девет кръга на ада. Беше глупак. Бяха минали седем нощи, а той все още искаше да я види. Почти му се прииска да я сполети беда.

 

 

Минаваше единайсет вечерта, неделя вечер, когато Лара и партньорът й пристигнаха в жилищната сграда до парка Хъдсън Ривър. Госпожа Келси Трент се беше обадила на 911 за помощ, след което изведнъж беше затворила. Лара чуваше виковете от коридора. Мъж и жена.

Харви почука на зелената врата.

— Полиция на Ню Йорк!

Лара чакаше на четири метра зад Харви с извадено оръжие, готова, в случай че партньорът й бъде нападнат.

Вратата рязко се отвори.

— Какво искате, по дяволите? — Пред тях застана мъж на средна възраст, облякъл обикновено долнище на пижама и войнишка тениска. Очите му се присвиха, когато видя униформите им. — Сигурно сте объркали мястото. Тук нищо не става.

— Вие ли сте господин Трент? — попита Харви.

— Може би. Какво искате?

Мъжът вонеше на алкохол и Лара забеляза, че кокалчетата на дясната му ръка са разкървавени.

— Получихме обаждане — обясни Харви. — Може ли да влезем?

— Обаждане? — Господин Трент ги погледна объркано, след което погледът му се избистри. Погледна през рамо. — Тъпа кучка! Ти ли се обади в полицията?

Лара чу женски стонове от вътрешността на апартамента.

— Госпожо Трент, имате ли нужда от доктор?

— Нищо й няма — настоя съпругът.

Лара вдигна брадичка.

— Няма да си тръгнем, докато не проверим състоянието на жена ви, господин Трент.

— Виж ти, каква си напориста — ухили й се подигравателно мъжът. — Тогава влез, сладкишче, и провери обстойно. Проверявай колкото ти се иска.

Харви пристъпи във фоайето и бутна мъжа така, че Лара да влезе.

— Можете ли да ми кажете какво стана, господине?

Господин Трент прокара ръка през тънката си коса.

— Келси падна под душа. Това е.

Лара бързо огледа фоайето. Ориенталски килим се простираше по целия дървен под. До едната страна стоеше дървена маса, на която беше поставена масивна лампа, осветяваща тесния коридор. Сводести отвори водеха към хола от едната страна, а от другата към трапезарията. Имаше затворени врати в края на фоайето, както и пейка с възглавнички.

Там седеше жена. Келси Трент, предположи Лара. Прасковената й хавлия беше в тон с чехлите й. Бе скръстила ръце на коленете си и беше облегнала чело на тях.

— Чухме как гласът ти се повишава от гняв — каза Харви на пияния съпруг.

— Крещях на Келси, задето е толкова непохватна — изръмжа господин Трент. — Защото ми пука, сещате ли се.

Лара сложи ръка на кръста си и седна на пейката до съпругата.

— Госпожо Трент, добре ли сте?

Тя вдигна глава. Лявото й око беше подпухнало и посинено, устната й беше сцепена. Жената погледна притеснено към съпруга си.

— Аз… паднах под душа.

— Виждате ли? — попита той. — Това ви казах и аз.

— Нека идем до кухнята за пакет лед. — Лара помогна на жената да стане и погледна Харви настоятелно.

Той щеше да разбере. Щеше да притисне съпруга и да изтръгне от него признание за насилие и побой. Можеха да арестуват мъжа заради самото подозрение, но признание щеше да улесни осъждането му в съда.

— Кухнята е тук. — Келси Трент отвори една от вратите и въведе Лара в осветена стая.

Лара грабна кърпа от сивия гранитен плот и отвори вратата на фризера.

— Имате ли други наранявания?

— Не, добре съм — Келси седна до кухненската маса. — Просто се подхлъзнах и паднах.

Лара постави шепа ледчета по средата на кърпата.

— Бъдете честна за това, окей? Ако бяхте паднали под душа, нямаше да нараните само лицето си.

Раменете на Келси се превиха.

Лара сгъна кърпата около леда. Докато отиваше към масата, забеляза празната бутилка от водка в мивката.

— Обади ни се за помощ, Келси. Не можем да ти помогнем, ако не ни кажеш истината.

— Аз… не трябваше да му правя проблем, че пие толкова много.

Лара й подаде кърпата с лед.

— Не си виновна ти. Колко пъти те е удрял?

Келси притисна кърпата към устната си.

— Това е само вторият… не, третият път.

— И веднъж е много. — Лара седна до нея. — Трябва да спреш това. Подай оплакване.

— Не! Това много ще ядоса Чарли. Ще стане дори по-зле.

— Не, ще е по-добре. Той ще е в затвора.

Лицето на Келси пребледня от ужас.

— Но какво ще правя без него?

Не знам, ще живееш? Лара преглътна нарастващия си гняв.

— Слушай, той ще продължава да те ползва за боксова круша. Всъщност можеш да си сигурна, че ще става все по и по-агресивен.

Келси погледна към отворената врата.

— Какво прави този полицай с него? Няма да арестува Чарли, нали?

— Само говорят засега…

— По-добре да не ядосва Чарли — продължи Келси, видимо изнервяйки се. — Чарли има пистолет в хола…

— Какво? — Лара скочи на крака. — Стой тук.

Тя откопча кобура и погледна във фоайето. Нямаше следа от Харви и Чарли Трент. Сигурно са отишли в хола. Тя повиши глас.

— Харви? Може ли да поговорим за минута?

— Какво правиш? — изпищя Келси. — Не застрелвайте моя Чарли!

— Тихо — изсъска Лара. Чу мъжки вик. — Харви!

БАМ! Чу се изстрел.

Келси изпищя отново.

Сърцето на Лара се сви и тя извади оръжието си.

— Харви, отговори ми!

— По дяволите! — чу се викът на Чарли от хола. — Тъпа кучка! Това нямаше да стане, ако не беше повикала полицията!

Лара едва чуваше мислите си от виковете на Чарли и пищенето на Келси. Обзе я паника, когато си представи как Харви умира на пода в хола. Стегни се. Трябваше да остане спокойна заради партньора си. Беше минала през хиляди подобни симулации в академията, но все пак не беше подготвена за смразяващия ужас от това, че умират истински хора.

Тя се пресегна към радиостанцията на рамото й.

— Имаше изстрели. Ранен полицай. Изисквам линейка и незабавно подкрепление.

— Десет четири. На път са — отговори диспечерът.

Можеше да отнеме пет или повече минути, докато пристигне екип. Пулсът на Лара бумтеше в ушите й, докато заставаше до вратата и зареждаше пистолета си.

— Чарли Трент! Остави пистолета си и излез във фоайето с вдигнати ръце!

— Няма да ида в затвора за това — извика той. — По дяволите! Келси е виновна. Ще я накарам да си плати!

Ледени тръпки се спуснаха по гърба на Лара. Чарли смяташе да повлече всички със себе си. Тя затвори вратата на кухнята. Щеше да отнеме само няколко секунди на мъжа да я отвори, но тези няколко секунди щяха да й предоставят възможност да стреля. Огледа се и забеляза още две врати. Едната, изглежда, водеше към трапезарията. Ами ако Чарли нападнеше оттам? Ами третата врата? Тя се втурна към Келси.

— Накъде води тази врата?

— Това е задният вход.

— Тогава искам да тръгнеш. Сега!

Келси поклати глава, хлипайки.

— Ще те убия, тъпа кучко — изкрещя Чарли. — И децата също.

Деца? Пулсът на Лара се ускори.

— Имате деца?

Келси се разплака.

— Бебетата ми.

Това беше кошмар. Лара се мъчеше да остане спокойна. Мъртъв ли беше Харви? Дали Чарли щеше да нападне първо съпругата си, или децата? О, боже, не можеше да мисли. Трябваше да действа веднага. Трябваше да спре Чарли, преди да убие някого. По дяволите! Само ако имаше друга опция…

Ако някога си в беда…

Не можеше да дойде веднага. Или пък? Джак беше толкова… различен.

— Идвам за теб Келси! — извика отново Чарли.

Лара се хвърли към тежката дървена маса, бутайки я. Масата падна на една страна с трясък. Жената залегна заедно с Келси зад нея. С треперещи пръсти извади мобилния си от джоба на ризата си. Преди три дни беше казала за Джак на съквартирантката си. ЛаТоя я беше карала да му се обади, но Лара беше отказала. След това ЛаТоя беше грабнала телефона й и беше въвела номера на Джак, слагайки го на бързо набиране под номер едно.

Какво имаше да губи? Лара натисна, след което остави телефона, за да може да зареди оръжието си.

Тежките стъпки на Чарли се чуха от фоайето.

— Pronto^[1]? — чу се гласът на Джак от телефона.

— Джак…

Кухненската врата се отвори с трясък и изстрели се посипаха от другия край на стаята.