Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (3)

Глава 3

Лара игнорира пърхането в стомаха си и тръпките, плъзнали по кожата й. Нямаше да позволи на този мъж да разбере колко е напрегната. — Тук съм по работа. Това е разследване.

Той се усмихна бавно.

— Поласкан съм. Не предполагах, че изисквам толкова лично отношение.

Мерзавецът се опитваше да флиртува с нея… но тя щеше да бъде професионалист.

— Можеш да отговориш на въпросите ми тук или в участъка.

— Не искам да пропускам сватбата на приятеля си.

— Тогава говори сега. Искам да знам как го направи.

— Кое? — придвижи се към един от столовете и постави чантата й на меката червена седалка.

— Знаеш кое. Отидох в Плаза тази сутрин и стаята беше безупречно чиста.

— Казах ти, че ще я изчистя. — Надникна в чантата й и след това към нея. — Аз съм мъж на думата си.

— Ако си честен, тогава ще ми кажеш как.

— Не го направих сам. Помогнаха ми няколко доста ефикасни камериерки. — Той извади от чантата й кутия, опакована като подарък. — Донесла си сватбен подарък. Колко си вежлива. Особено след като не познаваш младоженците.

Изражението й се стопли.

— Беше най-малкото, което можех да направя. Сега обратно на въпроса. Когато разпитах служителите в хотела тази сутрин, нито един не те помнеше.

Той повдигна рамене.

— Предполагам, че не съм от запомнящия се тип.

— На коя планета? — измънка тя, след което се изчерви, когато устните му се извиха в секси усмивка.

Той разклати сватбения подарък.

— Какво има вътре, полицай? Белезници?

— Много смешно — негодникът продължаваше да сменя темата. — Ще отговоря на въпроса ти, но след това ти трябва да отговориш на моя. Купих им сребърни щипки за салата.

— Сребърни? — изкиска се. — Иън ще се зарадва на това.

— Не можех да си позволя нищо по-скъпи. Трябваше да купя три подаръка днес.

— Била си на три сватби? — очите му светнаха развеселено. — Беше ли поканена на някоя от тях?

Тя скръсти ръце, мръщейки му се.

— Отидох на всички сватби, обявени във вестника, на които младоженецът беше шотландец. Иън МакФий ми беше познато.

Джак постави подаръка на един от столовете.

— Иън стана нещо като звезда преди около шест месеца, когато се превърна в най-харесвания ерген в града в някакъв сайт за срещи.

— О, да. Сега си спомних — съквартирантката на Лара й беше показала сайта в кибер кафе. На всички момичета в кафето направо им бяха потегли лигите при вида на Иън.

Джак я погледна притеснено.

— Да не си била една от обожателките на Иън?

Да не би да се притесняваше от конкуренция? Лара се опита да си придаде замечтан поглед.

— Трябва да признаеш, че Иън е невероятно секси.

Джак й се намръщи.

— Той е зает. Затова годеницата му настоя за обявата във вестника. Искаше да се знае, че вече не е на разположение.

Любопитството на Лара надви разумността й.

— Ами ти? Зает ли си?

— Нямам приятелка, но не бих казал, че съм на разположение.

Странен отговор. Искаше да знае още, но трябваше да се държи професионално.

— Обратно към първоначалния ми въпрос. Как изтри паметта на всички хора?

Джак се разтършува из чантата й.

— И какво? Натрисаш се на шотландски сватби, за да ме намериш? Това е добра детективска работа. Впечатлен съм.

Сърцето на Лара подскочи при комплимента, след това осъзна, че пак го е направил.

— Не отговори на въпроса.

— Очарователно — отбеляза той и извади полицейска шапка от чантата.

— Остави това! Отговори на въпроса ми, моля.

— На работа ли отиваш? — попита, докато вадеше сгънатите й синя блуза и панталон.

— Смяната ми започва в десет. Джак, защо никой не си спомняше за теб?

— Не исках да си спомнят. Ах, пистолетът ти. — Извади колана, кобура и автоматичния й пистолет. Отвори кобура, за да извади оръжието.

— Дай ми това. — Опита се тя да го вземе.

Той извади пълнителя и й върна празния пистолет.

— Мислиш, че ще те застрелям ли? — повдигна вежди тя. — Нараняваш ме — повтори думите му от предходната вечер.

— Bravo, bellissima. — Крайчетата на устните му се повдигнаха. Разкопча сакото си и пъхна пълнителя в джоба на панталона си. — Много си умна и талантлива.

— Мисля да стана детектив някой ден.

Той се усмихна по-широко.

— Тогава ще бъдем в един и същи бизнес. И аз съм следовател. За частна компания.

— Каква компания?

— МакКей секюрити енд инвестигейшън. — Отново надникна в чантата й. — Има още нещо вътре. Колко интересно — извади дантелен бял сутиен.

— Прибери го обратно. — Лара прехвърли празния пистолет в лявата си ръка и посегна да грабне сутиена е дясната.

Той помръдна бързо, избягвайки обсега й.

— Bellissima, защо си сложила сутиен в чантата си?

— За да си го сложа, откачалко. Сега ми го дай.

Погледът му се насочи към дълбокото й деколте.

— Това означава ли, че в момента си… без?

— Не ти влиза в работата. — Протегна ръка е длан нагоре. — Дай ми го.

Той продължаваше да изучава гърдите й.

— Мисля, че носиш нещо като корсет.

— Няма да обсъждам бельото си с теб.

Очите му светнаха.

— Тогава се опасявам, че трябва да те претърся.

— Какво? Да не си посмял!

Джак я погледна невинно.

— Какъв друг избор имам. Ти се натресе на сватбата на приятеля ми, при това носиш пистолет. Как да знам, че нямаш нож, прикрепен към бедрото?

Тя стисна зъби.

— Ако имах, досега да съм го забила в гърдите ти.

Устните му потръпнаха.

— Също така и съмнителната област около гърдите ти. Сигурно носиш някакъв вид приспособление, въпреки че не мога да забележа някакви издайни знаци за това. — Той пристъпи към нея. — Ще трябва да разследвам по-добре…

— Ну-Бра е — избърбори тя, след което присви очи. Как разговорът беше стигнал дотук? Трябваше да го удари по главата с празния пистолет.

— Нов сутиен^[1]?

— Ну-Бра. Чашките са от полиуретан и се залепват за гърдите ти. Сега обратно на изначалния ми въпрос…

— Залепват се за гърдите ти? — изглеждаше отвратен, преди отново да се съсредоточи върху гърдите й. — Надявам се не си ги залепила за себе си?

— Разбира се, че не. Със залепваща повърхност са.

Той направи гримаса.

— Като тиксо ли?

— Моля те, ще престанеш ли да ги зяпаш влюбено?

Той вдигна очи.

— Но не боли ли, когато ги махаш?

— Това е много неподходящо.

— Scusi, signorina^[2], но е напълно неподходящо да нараняваш гърдите си. Не са ли много чувствителни?

— По-силни са, отколкото изглеждат — изгледа го тя ядно.

Погледът му отново падна към тях.

— Тогава няма да имаш против грубо държание?

Този беше нагъл!

— Няма да обсъждам това с теб.

— Може би малко хапане?

Лара грабна сутиена от ръката му и му обърна гръб, за да го прибере в чантата си.

— Не трябваше да идвам. Невъзможно е да се говори с теб. Кълна се, мисълта ти е ужасно ограничена.

— Може би — въздъхна Джак. — Хората винаги са казвали, че не мога да се отърва от наследството си. Баща ми е прелъстил хиляди жени през живота си. Майка ми е била последното му завоевание.

— Звучи ми като пълен Казанова — отвърна Лара и остави пистолета, след което набута униформата си в чантата.

— Точно — съгласи се Джак иронично.

Тя пусна шапката при останалите си неща.

— Щом отказваш да отговориш на въпросите ми, си тръгвам — заяви и взе празния автоматичен пистолет.

— Иска ми се да мога да ти отговоря.

Лара се обърна към мъжа.

— Тогава го направи.

— Аз… не мога.

— Пробвай ме.

Погледът му се смъкна надолу, след това отново се върна на лицето й.

— Силно ме изкушаваш наистина да те пробвам.

Пулсът й се ускори.

— Може ли да не правиш това? Да превръщаш всичко, което кажа в някакво сексуално предизвикателство?

— Не мога да се спра. — Очите му затанцуваха, докато се накланяше към нея. — Любовна игра е само когато го усещаш.

Лара замръзна. Този мъж я вбесяваше.

— Не усещам нищо.

— Напротив. Сърцето ти препуска.

Как знаеше това?

— Дай ми пълнителя.

— За да ме застреляш? — Той докосна косата й и завъртя кичур между палеца и показалеца си. — Косата ти е като огнен ореол, пулсиращ около ангел на отмъщението. Как е името ти, bellissima? Роби каза, че си се представила като Сузи, но мислеше, че лъжеш.

Тя се отдръпна от ръката му.

— За теб съм полицай Баучър. И си искам пълнителя, за да мога да си тръгна.

Той пристъпи към нея.

— Бас ловя, че имаш красиво и лирично име, което да отговаря подобаващо на красивото ти лице. Богато, мелодично име, което ще се плъзга по езика и ще напомня за пищните извивки на деликатното ти тяло.

Със следващия си опит да се отдалечи, гърбът й удари стената. По дяволите.

Джак облегна ръце на стената, обграждайки я.

— Красивото ти име, bellissima. Какво е?

Тя присви очи.

— Бъч.

Той примигна.

— Бъч?

— Момчетата в управлението ми казват така. Кратко от Баучър — тя го бутна, но той не помръдна.

Тялото му беше като маса гранит. Със сигурност и главата му.

— Бъч — промърмори Джак. — Пълна си е изненади. Харесва ми.

Щом не можеше да го помръдне с груба сила, трябваше да намери друг начин.

— Кажи ми, Джак… — Обви дясната си ръка около кръста му така, че пистолетът й да се опира в гърба му. — Какво друго харесваш в мен?

Златното в очите му проблесна.

— Харесва ми упоритостта ти. И това, че си умна.

Не беше споменал външния й вид. Това й хареса.

Погледна към устните му и облиза своите.

— Кажи ми още, Джак.

Той наведе лицето си така, че устните му да са на сантиметри от нейните. Можеше да почувства дъха му върху бузата си. Тя се наклони към него и постави лявата си ръка в джоба на панталона му, където беше сложил пълнителя.

— Bellissima. — Той потърка носа си в нейния. — Подлудяваш ме.

Наистина ли? Добре. Това й харесваше. Друго, което й харесваше, беше, че пълнителят бе на сигурно място в ръката й. Тя извади дланта си от джоба му и потърка бузата си по наболата му челюст.

— Целуни ме, Джак.

— Преди или след като ме простреляш? — Ръката му се уви около кръста й. Повдигна ръката й така, че да види пълнителя, който държеше. — Как можа, Бъч?

— Как можеш ти? Отказваш да отговаряш на въпросите ми. Засрамваш ме относно сутиена ми. Трябва да те закарам в управлението и да те затворя за няколко дни…

Той грабна и двете й китки, притискайки я до стената.

— И ти отказа да отговориш на въпросите ми. Как се казваш?

— Как изтри паметта на хората?

— Остави въпроса — изръмжа той. — Не искаш да чуеш отговора.

— Аз съм добър детектив. Ще го разбера.

Джак я погледна вбесено.

— Просто го остави, Баучър. Тръгни си и забрави, че някога си ме срещала.

Тя огледа лицето му.

— Как мога да те забравя? Кой си ти? Какво си намислил?

— Не наранявам никого. Можеш ли да ме оставиш на мира?

Можеше ли? Беше ли способна да си тръгне и никога повече да не мисли за него? Не, не можеше. Щеше да се чуди с месеци. Години!

— Ами ти, Джак? Можеш ли да ме забравиш? Искаш ли да не ме видиш повече?

Очите му потъмняха. Той потърка вътрешната страна на китката й с палец, изпращайки сладки тръпки по гръбнака й.

— Ако знаеше какво ми причиняваш, щеше да бягаш. Да тичаш, сякаш адът се разтваря зад теб.

Да бяга? Не можеше да помръдне и милиметър.

— Не прекаляваш ли с драматизма, Джак?

— Прекалявам ли? — попита и се наклони още по-близо, а брадичката му докосна челото й.

Наболата му брада накара кожата по ръцете й да настръхне.

— Мисля, че си пожела целувка, Бъч — прошепна в ухото й, след което се отдръпна, за да погледне устните й.

Дъхът й секна, когато забеляза червените искри в очите му. Това не беше нормално.

На вратата се почука.

— Церемонията започва! — извика Роби.

Джак я пусна и се отдръпна.

— Трябва да тръгвам. — Отиде да вдигне голямата й чанта. Когато се обърна към нея, очите му бяха възвърнали златистия си кафяв цвят. — И ти трябва да вървиш — подаде й чантата.

Лара бързо зареди пистолета и след това провери дали е обезопасен, преди да го пъхне в кобура. Прибирайки го в чантата, усети как я наляга чувство на провал. Беше много зле в разпитите. Беше намерила Джак, но все още не знаеше почти нищо за него. Обличаше се хубаво. Беше красив. Очевидно имаше проблем е родителите си, но кой нямаше? И можеше да кара хората да забравят.

— Защо не го направи и с мен? Защо накара всички, освен мен да те забравят?

Той я погледна тъжно.

— Опитах, bellissima. Имунизирана си към мен.

Тя прегърна чантата, притискайки я до гърдите си.

— Не напълно. — Току-що беше признал, че може да причинява масова амнезия.

Тя потръпна. Да не би да беше някакъв медиум? Или по-лошо? И как можеше да бъде привлечена от него?

— Ще вземеш ли това? — Джак извади бизнес карта от вътрешния джоб на сакото си. — Пише мобилния ми.

Искаше да я види отново? Имаше чувството, че сърцето й се уголеми в гръдния й кош. Тя взе визитката и я огледа. Джакомо ди Венеция. Последното му име ли беше Венеция, или родният му град? Под името му пишеше МакКей Секюрити енд Инвестигейшън.

— Искам да ми се обадиш, ако си в беда.

Тя го погледна.

— Само ако съм в опасност?

Той й се намръщи.

— Особено ако си в беда. Разтревожен съм за безопасността ти.

Тя пъхна визитката в чантата си.

— Звучиш като баща ми — каза му и тръгна към вратата.

Той й отвори.

— Сериозен съм, Баучър. Светът навън е опасен. Повече отколкото предполагаш.

Тя го изгледа ядосано.

— Не съм некомпетентна, Джак. Само защото ти успя да ме обезоръжиш, не значи, че всеки може да го направи.

— Signorina, ти си тази, която ме обезоръжи.

Тя преглътна шумно. Наистина ли му въздействаше? Или просто казваше тези неща, за да я обърква?

Лара влезе във вестибюла и спря, когато видя булката. Беше красива млада жена, е дълга руса коса, отчасти скрита от фин бял воал. Стискаше огромен букет от бели лилии и рози. Погледът й блестеше от вълнение и погледна към тях с огромна усмивка.

Започна сватбеният марш и тя тръгна по пътеката. След нея блестеше влачещия се край на роклята й.

— Уау — прошепна Лара. — Каква красива булка. Направо блестеше от радост.

Джак постави ръка на гърдите си и се усмихна.

— Amore^[3]. Кара хората да излъчват вътрешен блясък.

— Вярваш в истинската любов? И това „заживели щастливо завинаги“?

Усмивката му угасна.

— Завинаги е много дълго време. Не е било толкова щастливо за мен — отвърна той и я поведе към странична врата.

Какво се беше случило с Джак? Да върви по дяволите, но трябваше да разбере. Искаше да знае всичко за него.

Тя погледна назад.

— Оставих подаръка в склада. Ще го дадеш ли на булката?

— Да. — Той задържа вратата отворена. — Ще ми звъннеш ли, ако си в опасност?

— Може би. — Погледна към него и очите им се срещнаха.

Сърцето й замря, сякаш времето беше спряло. И в това безвремие, продължило няколко секунди, тя знаеше, че ще му се обади. Нямаше да може да му устои. Нещо в него караше сетивата й да се изострят и да иска още.

Но как можеше да вярва на мъж, който успява да манипулира умовете на хората. Ами ако манипулираше и нея? Истинско ли беше привличането й към него, или той го беше създал?

Той докосна косата й.

— Внимавай, Бъч.

Сърцето й се сви.

— Името ми е Лара — с тези думи си тръгна, бързайки надолу по стълбите.

Но шепотът му се разнесе след нея в нощния бриз.

— Лара Баучър. Знаех си, че ще е нещо красиво.