Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (25)

Глава 25

Ще боли ли? — попита Лара.

— Може би. — Той погали косата й. — Някои вампири, като Бунтовниците, обичат да причиняват болка и ужас на жертвите си. Но ако вампир го направи бавно, може да е дори приятно. — Гласувам за втората опция.

Той се усмихна.

— Сигурна ли си? Самият аз още се колебая.

Тя удари ръката му.

С усмивка той я бутна и се надвеси над нея.

Лара го погледна иронично.

— Искаш пак да си отгоре?

— По-лесно е за ухапване. — Той се намръщи, обмисляйки. — Предполагам мога да те ухапя отзад.

— Или можеш да висиш от балдахина.

Той се изхили.

— Знаех си, че не трябва да ти разказвам тази част от историята.

Лара се усмихна леко. Шегуваше се в тъжен опит да отложи неотложното. Със сигурност нямаше да боли много. Джак беше казал, че може да е приятно.

— Ще… ще се храниш ли от мен?

— Само малко. Не искам да си изтощена.

— Добре. — Тя завъртя глава, за да му предложи врата си и стисна очи. — Готова съм.

Изчака. Скоро остри зъби ще пробият врата й. Сви ръце в юмруци. И зачака.

Отвори очи и го погледна.

Той се беше облегнал на лакът и се усмихваше, оглеждайки тялото й доволно.

— Какво правиш?

— Наслаждавам се на гледката. — Джак докосна място, близо до лявото й бедро. — Имаш малка бенка тук. — Наведе се и я целуна.

— Мислех, че ще ме ухапеш.

— Ще го направя. — Той прокара пръсти по корема й и описа кръг около пъпа й. — Трябва да използвам вампирска сила, за да те убедя, че болката е удоволствие и да засиля сетивата ти.

— Ооо.

Той прокара пръстите си нагоре към гърдите й и ги обхвана.

— Ще трябва да отвориш ума си за мен.

— Добре.

Джак я погледна и Лара внезапно усети как потъва в интензивния му поглед. Вълна от студен въздух я обви. Кожата й настръхна. Златните пръски в очите му се уголемиха, карайки ирисите му да блестят в златно.

Тя беше пленена, не можеше да помръдне или да мисли.

С теб съм. Думите му бяха прошепнати в ума й.

По кожата й се разля горещина и тя порозовя, изчерви се и кръвта й забушува. Сърцето й летеше. Сякаш тялото й бягаше, тичаше към него, подпалено от желание по него, от копнеж да я обладае. Беше странно. Наистина искаше да я ухапе.

— Джак. — Тя се пресегна към него. — Това е толкова странно.

Той погали зърното й с палец и тя извика от усещането, което премина през нея. Всичките й нервни окончания бяха невероятно чувствителни, горяха под докосването му.

Тя уви крака около него.

— Джак, нуждая се от теб.

— Това е вампирска сила. — Той погали бузата й. — Просто илюзия. Ще отмине.

— Не искам да отминава. — Тя стисна зъби. — Искам те. Сега.

— Само ще оставя белег. Скоро ще свърши. Обещах, че никога няма да използвам силите си, за да те подмамя да правиш секс с мен.

— Освобождавам те от това обещание. — Тя задържа лицето му в ръцете си. — И това не е просто секс. Това е любов. Обичам те. Обичам всичко в теб, дори това… това странно нещо, което правиш с мен.

Очите му станаха червени.

— Дръж се, cara mia. — Той грабна ханша й и проникна дълбоко в нея.

Тя се разтърси от силния оргазъм. Той изви гърба й и зъбите му се показаха. Падна върху нея и Лара потрепери от удоволствие, когато зъбите му леко одраскаха врата й.

Кръвта бушуваше във вените й, отчаяна да излезе. Джак облиза шията й и тя усети действието, отразено между краката си. Той влизаше и излизаше от нея. Тя се въртеше, давеше се в удоволствие и почти не усети, когато зъбите му пробиха кожата й. Той продължи тласъците си, навън и навътре, докато смучеше врата й.

Обичам те, гласът му прозвуча в ума й.

— И аз те обичам.

Той се отдръпна от шията й. Тя видя кръв по устните му, преди да я оближе.

— Още кървиш. Мога да го спра. — Той се наведе и потърка врата й.

Всеки път, когато езикът му облизваше кожата й, през тялото й преминаваше удоволствие. В нея се трупаше напрежение, молещо я да го освободи. Той я вдигна в ръцете си и седна назад, настанявайки я върху него.

Лара уви ръце около раменете му и се притисна към него. Джак хвана бедрата й, придържаше я и я дърпаше към себе си с всеки силен тласък.

Стаята се завъртя около нея и тя го сграбчи силно. Той плъзна ръка между телата им и погали клитора й. Лара изстена отново, когато свърши за пореден път. Той проникна още веднъж в нея с един последен тласък и очите му загоряха в червено. След това, с продължителен стон се свлече на леглото заедно с нея. Двамата се държаха един за друг, дишайки тежко.

— О, Джак. — Тя се протегна, все още в мъгла от удоволствие. — Толкова си добър. Някой ден ще ме убиеш.

Той трепна, след това се излегна по гръб и погледна към тавана.

Тя се сви. Беше казала нещо толкова глупаво. Не беше имала предвид буквално. Дори не мислеше нормално.

Тръпка разтърси тялото й. Ако желаеше да остане с Джак завинаги, а тя искаше, тогава той трябваше да я превърне във вампир. Щеше да я убие някой ден.

Лара седна.

— Съжалявам. Не исках това да прозвучи така.

Той я погледна с толкова болка, че сърцето й се сви.

— Знаеш, че никога не бих те наранил, ако имаше друг начин. — Той се намръщи. — Ако промениш мнението си за мен, няма да те спра. Никога не бих те насилил.

— Шшшшт. — Тя постави пръст върху красивите му устни. — Няма да те оставя — легна до него и зарови лице във врата му.

Той я държеше силно. Тя се отпусна до него и й се доспа. Скоро потъна в дълбок сън.

— Лара — повика я той тихо. — Изгревът наближава. Трябва да се събудиш.

Тя примигна. Беше в леглото с него и по някое време през нощта той бе дръпнал завивката върху нея. И беше намалил осветлението.

— Не исках да заспивам.

Той се усмихна.

— Няма проблем. Харесваше ми да те държа.

— Предполагам не си спал?

Той поклати глава.

— Трябва да вървя и да довърша плана за тази вечер.

— Разбирам.

— Опитай се да защитиш другите момичета. Провери дали ще можеш да ги накараш да напуснат лагера. Върколаците ще ви чакат в човешката си форма на около километър надолу по пътя с няколко джипа. Ще закарат момичетата в града. След това ще дойдем, за да променим спомените им.

Лара седна и се намръщи. Наистина се съмняваше, че ще успее да убеди момичетата да минат през портата.

Той докосна рамото й.

— Не ми харесва, че трябва да те оставя тук.

— Ще се оправя. Момичетата ще са възхитени, че все още съм тук и не съм наказана от Хадес. Ще си помислят, че съм ти служила много добре.

— О, наистина беше така. — Той се изсмя, когато тя се намръщи. — Ще те видя довечера.

Страхът я заля, докато си представяше как се бие с въоръжените пазачи и Аполон. Уви ръце около врата му и го прегърна силно.

— Моля те, пази се.

— Със сигурност. — Той целуна челото й. — И ти внимавай.

Двамата се целунаха за последно и той изчезна.

 

 

На другата вечер Джак се събуди в тъмното мазе на ловната хижа на Началника. Чу рязкото поемане на въздух от Роби и Финиъс, когато се пробудиха от мъртвешкия си сън. Слънцето беше залязло. Това беше. Нощта, в която Аполон щеше да си плати за престъпленията срещу човечеството.

Както обикновено, секунди след събуждането от мъртвешки сън, мислите на Джак се насочиха към Лара. Беше ли добре? Как се беше справила през деня?

Вратата на мазето изскърца и се отвори и надолу по стълбите се плъзна светлина.

— Станахте ли? — попита Фил.

— Да, идваме.

С вампирска бързина Джак пъхна нож в ножницата, привързана на прасеца му. Беше обул дънки и тениска, когато се беше телепортирал обратно в хижата преди изгрев. Беше толкова притеснен, че бе оставил Лара, че не беше осъзнал, че се е телепортирал гол. Спечели си няколко шеги за това.

Плъзна по-дълга кама в другата ножница под лявата си ръка и след това облече коженото си яке. Финиъс беше въоръжен по подобен начин, но Роби бе предпочел шотландски оръжия — нож под единия чорап и клеймор в дългата ножница на гърба му.

Тримата вампири побързаха нагоре по стълбите. Фил им подаде бутилки със синтетична кръв от хладилника. Без електричество в хижата се налагаше да изпият храната си студена. Конър се беше телепортирал тук предишната вечер, за да им донесе бутилки с кръв, мечове и белезници.

Джак изгълта бутилката кръв, след това пъхна белезниците в джоба на якето си. Те бяха за смъртните. Надяваха се да запазят пазачите живи, ако беше възможно.

— Знаеш ли, Конър дойде два пъти снощи — каза Финиъс и пъхна белезници и в своите джобове. — Чудеше се защо още те няма. Мислеше, че може да си се изгубил в гората.

— Казах му, че си в лагера и събираш информация — продължи Роби и зелените му очи светнаха. — Цяла нощ.

— Хмм. — Финиъс довърши бутилката си с кръв. — Джак сигурно е изучил всеки сантиметър от лагера.

Той ги пренебрегна и избра меч от купчината, която Конър беше донесъл.

— Нека видим. — Фин се разтършува из мечовете. — Трябва ми много силно острие. Такова като на Джак, което издържа цяла вечер.

— Достатъчно — изръмжа той. — Това не е пикник. Стегни се, Финиъс.

Чернокожият вампир сви рамене.

— Колко трудно ще е? Трима вампири сме и Фил, и елементът на изненадата.

— Мислехме, че ще е лесно да намерим лагера на Аполон, но ни отне повече от месец — отвърна Джак.

— И след това мислехме, че ще е лесно да хванем копелето, но той се измъкна. Не можем да си позволим да подценяваме ситуацията.

— Схванах, братле. — Финиъс избра меч. — Просто съм позитивен, човече. Ще им сритам задниците.

— Добре. Тогава да вървим — Джак погледна към Фил. Беше бос, с чифт шорти за фитнес и тениска. — Няма ли да се въоръжиш?

— Предпочитам да не го правя, за да мога да се преобразя.

Джак се спогледа объркано с другите вампири, след това се обърна отново към Фил.

— Няма пълнолуние тази вечер. Само алфа вълк може… о, разбирам.

— Е, аз не разбирам — измърмори Финиъс. — Ако си алфа, защо не се преобрази снощи е Началника?

— Имам си причини — отговори Фил. — Сега може ли да вървим?

— Затова настоя Началника и хората му да чакат на километър надолу по пътя — проумя Джак. — Не искаш да знаят какво можеш да правиш.

— О, големият лош вълк си има тайна — отвърна Финиъс.

— И ще му я запазим — обеща Роби. — Хайде.

Тримата вампири бяха пробвали да се телепортират близо до лагера миналата вечер и мястото беше запечатано в паметта им. Фил се хвана за Роби и след няколко секунди пристигнаха на около петдесет метра от портата.

В далечината Джак забеляза Лара и другите момичета да отиват към кухнята. Белите им тоги блестяха в нощта.

Фил махна тениската си и отиде зад едно дърво. След секунди се върна като огромен вълк.

— Да го направим. — Джак тръгна надясно с Роби, докато Финиъс и Фил се отправиха на ляво, за да заобиколят лагера.

Обикновено имаше двама пазачи, които всяка нощ обикаляха периметъра на лагера. Задачата на Фил и Финиъс беше да ги хванат. Когато ги закопчаеха, Финиъс щеше да ги телепортира в килията на Началника. Един от големите синове на Началника щеше да е там, за да ги наблюдава. По-късно, когато атаката приключеше, вампирите щяха да променят спомените на пазачите и да ги пуснат на свобода.

Джак и Роби вървяха в гората, докато не приближиха спалното помещение. Прескочиха стената и извадиха мечовете си, преди да влязат в сградата. Добре. Лара беше успяла да изведе всички жени.

Побързаха към храма. Фил ги настигна и се срещна с тях в началото на стълбите.

— Хванахте ли двамата пазачи? — прошепна Джак.

Шейпшифтърът сведе глава и леко изръмжа.

Финиъс щеше да се забави няколко минути, докато транспортира пазачите до затвора във Вълчи хребет.

Джак се качи по стълбите на храма.

— Вътре трябва да има трима смъртни пазача и една смъртна жена.

Роби отвори вратата и погледна вътре.

— Чисто е — отвори я изцяло и Фил влезе.

Те преминаха през фоайето до следващите двойни врати. Джак огледа храма, докато влизаше вътре. Стаята беше осветена от малки огньове в бронзови казани, които бяха поставени между колоните. В другия край на помещението, върху централния трон, седеше пазач и ядеше чипс. Очевидно не очакваше проблеми. Беше напълно съсредоточен върху чипса. Мечът му лежеше на трона до него.

Джак се придвижи безшумно между колоните отдясно. Роби се движеше отляво. Когато Фил го последва, лапите му изтрополиха по мраморния под. Роби погледна към него, след това към пазача.

Мъжът се стресна. Очите му се разшириха, когато видя вълк и въоръжен шотландец в килт. Пакетът му с чипс падна на пода. Той грабна меча си, скочи от подиума и изтича към гонга, за да го удари като аларма.

— Не! — Роби се втурна към него.

Джак и Фил бяха зад него. Когато пазачът видя колко бързо се приближават към него, той хвърли меча си към гонга. Удари го точно когато Роби събори пазача на земята.

Ударът събори гонга и той се затъркаля покрай единия бронзов казан, преди да се завърти спираловидно със свистящ, металически звук, който се разнесе из голямото фоайе. Фил го настъпи и гонгът се спря със силен трясък.

Въпреки че Роби го беше притиснал към пода, смъртният се бореше и викаше за помощ.

— Мълчи — измърмори Роби и удари мъжа с дръжката на меча си.

Джак му подаде белезниците.

— После ще го телепортираме.

Роби го закопча и го завлече зад една колона.

Междувременно още един пазач изтича от задния коридор. Той зави покрай троновете, викайки и размахвайки меча си. Джак се обърна към него и след няколко секунди запрати меча на пазача настрана. Падна с трясък пред троновете.

Пазачът залитна назад, очите му бяха широко отворени и изпълнени със страх.

Джак отпусна меча си настрана.

— Не искам да те убивам. Можеш да се предадеш.

— Атакувани. Няма надежда — прошепна пазачът. Замръзна внезапно и очите му се изцъклиха. — Не трябва да има оцелели. — Той бръкна под тогата си и извади меч. Обърна го към гърдите си.

— Не! — Джак пусна меча си и се телепортира зад мъжа.

Хвана дланта му точно когато щеше да се прободе. Джак издърпа меча от ръката му и го удари по главата с дръжката. Когато той падна напред, вампирът пусна ножа и улови мъжа.

Не трябва да има оцелели. Джак изруга. Метна пазача на рамо и изтича там, където Роби беше прибрал първия.

— Чу ли какво каза? — Джак пусна пазача на земята.

— Да, без оцелели. — Роби заключи мъжа.

— Фил, увери се, че Лара е добре — нареди Джак. — И другите жени. Те са в кухнята.

Шейпшифтърът изтича до двойните врати. Скочи на задните си крака, за да бутне вратата и изтича навън.

— Смъртната е отзад — прошепна Джак на Роби. — В стаята с червена врата.

Роби кимна, след това някой извика.

Беше Аполон.

Джак дръпна Роби зад колоната.

— Аз ще се оправя с него. Ти намери момичето — прошепна.

— Какво, по дяволите, става.

Аполон заобиколи троновете. Златната му тога беше намачкана, сякаш я беше наметнал в бързината. Спря, когато видя меча на земята и пакетчето чипс пред трона.

— Здравей, Аполон — поздрави го Джак на чешки, докато вървеше към мястото, където беше изпуснал меча си. Миналата вечер беше разбрал, че Аполон е всъщност Антон от Прага.

— Хенрих, какво правиш тук? — попита Аполон на чешки. — Накарал си тъпите пазачи да си помислят, че ни нападат.

Джак трябваше да каже правилните неща, за да накара Аполон да остане, в противен случай копелето щеше просто да се телепортира. Той вдигна меча си.

— Но нас ни атакуват. Вече хванах четирима от пазачите ти.

Аполон замръзна и лицето му се зачерви от гняв.

— Ти, гнусно прасе! Аз те приветствах. Дори ти дадох девица, която да чукаш. А ти ми се отплащаш с предателство? Защо?

— Искам да задържа момичето. — Джак погледна надясно.

Роби беше скрит зад колона, чакайки за шанс да изтича до задните стаи.

Аполон изсумтя.

— Е, мамка му, идиот такъв! Защо просто не каза? Имам осем жени. Ако искаш една от кучките, просто я вземи. — Той погледна отвратено към Джак. — Но ще трябва да побързаш, защото пазачите ми отиват да убият всички.

Тръпка се спусна по кожата на Джак. Лара трябваше да е добре. Фил беше там. И Финиъс трябваше вече да се е върнал.

Аполон се наведе и вдигна меча от пода.

— Съсипа ми цялата операция, копеле. Би трябвало да те убия.

— Добре дошъл си да опиташ. — Джак отстъпи, надявайки се да привлече Аполон по-далеч от троновете, за да е по-лесно за Роби да се промъкне в стаята.

— Задник. — Аполон тръгна към него. — Ще трябва да започна наново и напълно да презаредя.

— Не. — Джак премина на английски. — Няма да започваш отначало. С теб е приключено.

Аполон присви очи.

— Акцентът ти е различен тази вечер. Кой си ти?

— Джакомо ди Венеция.

Лицето на Аполон стана червено и той се разтърси от ярост.

— Ти си онзи от клането в ДВК!

— Да, убих шестима от приятелите ти онази вечер. И видях как Йедрек Янов умира. Беше толкова жалък и слаб, че го уби смъртен.

— Не! — Аполон изтича към него, размахвайки меча си. С периферното си зрение Джак видя как Роби тича към задните стаи.

Отскочи настрани и отби нападението на Аполон. Изпрати последна молитва за безопасността на Лара и се фокусира върху това да остане жив.