Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (24)

Глава 24

Скоро след като слънцето беше залязло, Ванеса влезе в кухнята.

— Дошъл е още един бог. Ще има още една Церемония на избирането!

Готвачката ахна и притисна сапунените си ръце към гърдите си.

— Това може да е моята вечер. — Тя погледна надолу към мократа си рокля. — Трябва да се преоблека — каза и изтича навън от кухнята.

Лара приключи със зареждането на съдомиялната. Точно каквото й трябваше сега — още един бог. Госпожица Забранено се беше върнала в спалното помещение тази сутрин с червен шал около врата си като знак на почит. Твърдеше, че не може да си спомни нищо, но синините на ръката й казваха много. Този Зевс бе всемогъщо насилствено прасе.

— Какво правиш? — попита Ванеса. — Трябва да се подготвиш.

— Идвам. — Лара се затътри към вратата. — Кой бог е тук тази вечер?

— Не знам. Пазачите не казаха.

— Е, нека помисля. — Лара погледна към чистото небе, изпълнено със звезди. Джак, това е перфектното време да дойдеш да ме спасиш. — Може да е Арес, богът на войната.

— Оооо. — Ванеса потрепери. — Звучи като голяма хапка.

Лара изсумтя.

— Или може би Хермес, или Посейдон.

— Толкова си умна. Знаеш имената на всички — отбеляза Ванеса. — Иска ми се да бях внимавала в училище. Странно, но мислех, че гръцката митология и боговете им са измислени.

— Да. Как сме могли да грешим толкова много?

— Знам. — Ванеса отметна коса през рамото си. — Толкова е яко, че е истина. Имам предвид, хората на земята не подозират, но ние знаем истината. Кара ме да се чувствам специална.

— Ти си специална — каза й Лара. — Не са ти нужни богове, за да ти го кажат.

— Но чувството е толкова приятно — ахна Ванеса. — Ето ни, говорим си, а ти не си готова. Побързай! — Тя сграбчи ръката на Лара и я помъкна към спалното помещение и банята.

Докато всички девици се оправяха пред огледалото Лара си взимаше горещ душ. След това си сложи нова роба и изсуши косата си с кърпа.

— Първият гонг — извика девица от спалното помещение и всички изтичаха от банята.

Госпожица Забранено погледна към Лара и се намръщи.

— Какво правиш? Косата ти още е мокра. Не можеш да идеш пред боговете и да изглеждаш така.

Лара метна кърпата в кошницата за пране.

— Може и да е голяма изненада за теб, но не искам да бъда избрана.

Госпожица Забранено ахна и погледна наоколо, за да е сигурна, че са сами.

— Не трябва да го казваш. Невероятна чест е да служиш на боговете.

Лара сграбчи ръката й и посочи голямата зелено-лилава синина.

— Това ти причини онзи бог.

Очите на девицата се напълниха със сълзи.

— Не го помня — прошепна. — Сигурно не съм го задоволила с нещо. Нека боговете ми простят.

— Той те е насилил. — Лара махна шала й, за да разкрие следите. — Ухапал те е.

С плач, госпожица Забранено се отдръпна.

— Не ти вярвам. Не мога… — Тя не довърши и избяга.

Лара си пое дълбоко въздух, след това обу сандалите си и последва момичетата към храма. Те влязоха и заеха местата си зад червените възглавнички.

Избраницата Акила беше приветствана. Усмивката й изглеждаше много злобна тази вечер. Не беше добър знак.

Аполон измарширува заедно с четирима пазачи. Девиците се поклониха пред него.

— Тази вечер ни се оказва почит и тук е много могъщ бог — Аполон слезе от троновете. — Той ще избере една от вас да бъде негова избраница.

— Да, господарю Аполон. — Девиците останаха мирни, но Лара усещаше вълнението.

Аполон спря пред тях.

— Трябва да ви предупредя, че не бива да оставяте този бог недоволен. Вечната ви съдба е в ръцете му. Името му е Хадес.

Девиците ахнаха.

Лара трепна. Това беше лошо. Ако Зевс беше посинил Избраницата, какво би направил вампирът Хадес?

Седнала на трона си, Атина се изкиска. Ръцете на Лара се свиха в юмруци. На проклетата кучка й харесваше да ги вижда уплашени до смърт. Ванеса трепереше до нея. Готвачката изплака. Сигурно беше уплашена, че е следващата избраница.

Чуха се приближаващи стъпки.

— Ето го, Хадес идва — каза Аполон.

Лара погледна и забеляза къса руса коса. Наведе отново глава, защото не искаше да привлече внимание към себе си. Вече беше прекарала целия следобед в чистене на спалното помещение на пазачите и банята им като наказание, че е говорила с доставчика. Щяха ли да я дадат на Хадес като наказание?

Аполон се изкикоти.

— Коя от вас ще тръгне с бога на подземния свят? Той заплаши, че ако не бъде задоволен, ще вземе някоя от вас в деветте кръга на ада.

Лара трепна. Вдигна глава. Възможно ли беше? Бе облечен в копринена тога в цвят бордо. Тези широки рамене й изглеждаха познати, но късата руса коса беше странна. Той се обърна към девиците и тя ахна.

Джак.

Очите му за кратко срещнаха нейните, след това погледна настрана. Тя наведе глава и прехапа устна, за да не се усмихне. Джак беше тук, за да я спаси, да спаси всички момичета. Искаше да скача из стаята и да танцува от радост.

— Тук имаш красиви девици, Аполон.

Акцентът му беше различен. Лара си спомни, че е прекарал първите си години в Чехия, говорейки чешки.

— Благодаря ти, Хадес — отвърна Аполон с доволен глас. — Надявам се, че ще ги намериш за много отзивчиви.

— По-добре. — Хадес тръгна около девиците, които трепереха. Спря до Лара. — Тази изглежда интересна. Изправи се, девице.

Лара стана, държейки очите си надолу е безизразно лице.

Аполон въздъхна.

— Бих препоръчал друга. Тази е нова и все още не е тренирана. Днес не се е държала подобаващо.

— Значи е перфектна за ада — каза иронично Хадес. — Ще е удоволствие за мен да я науча на този урок.

— Много добре — съгласи се Аполон. — Девице, разголи се.

О, мамка му. Трябваше да се преструва, че е под контрола му.

— Да, господарю Аполон. — Тя вдигна ръка, за да махне брошката от рамото си.

— Не е нужно. — Хадес махна пренебрежително е ръка. — Реших. Тази ще е.

О, благодаря ти, Джак. С удоволствие щеше да му направи лично шоу по-късно.

Аполон направи знак на пазача.

— Донеси червената роба.

Ванеса и Кристи помогнаха на Лара да облече червената роба върху бялата. Погледнаха към нея със сълзи в очите.

Тя сграбчи ръцете им и ги стисна успокоително.

Гонгът прозвуча. Атина напусна с двама пазачи, а Аполон ескортира своята избраница Акила до стаята си. Хадес взе ръката на Лара и я поведе зад троновете. Тя погледна назад и видя, че девиците са се скупчили до изхода на храма и гледат към нея е притеснени лица. Милите момичета. Наистина вярваха, че ще си легне с бога на смъртта. Тя стисна ръката на Джак. Нямаше търпение да остане насаме с него.

Той я поведе надолу по коридора. Аполон и Атина вече бяха в стаите си. Пред вратите им стояха пазачи.

Джак спря пред синята врата.

— Това е стаята за гости — той отвори вратата и я бутна вътре.

Затвори и заключи вратата.

Тя се огледа. Голямо легло е балдахин. Сини чаршафи, сини балдахини. Когато Джак я обърна към себе си, тя се хвърли в ръцете му, увивайки своите около врата му.

— О, благодаря ти, благодаря ти, ти си прекрасен мъж. Ти си великолепен, невероятен мъж.

Той се изсмя, докато я държеше силно.

— Предполагам, че се радваш да ме видиш.

Тя покри лицето му с целувки.

— Развълнувана съм. И възторжена. Знаех, че ще ме откриеш.

Той хвана раменете й и я отдръпна от себе си, така че да може да я огледа.

— Добре ли си? Кълна се, ако са ти навредили по някакъв начин, ще…

— Добре съм. — Тя отново се хвърли в ръцете му, увивайки своите около врата му и притискайки се силно към него. — Толкова много ми липсваше. Никога повече не ме пускай.

— Тревожех се за теб. — Той целуна челото й, след това погледна през рамо. — Трябва да се махнем от вратата — прошепна й.

Тя увисна на него, докато той я понесе към центъра на стаята и без да иска стъпи на крака му.

— Извинявай. Толкова се радвам, че ме откри. Опитах се да избягам, но имаше вълци в горите. Не знаех къде да отида, защото не знам къде се намираме.

— Северен Мейн.

— Ооо. Е, слава богу, че ни откри. Мисля, че едно от момичетата е мъртво.

— Шшшт. — Джак постави пръст на устните й и погледна към вратата. — Не толкова високо. Има охрана в коридора.

Лара погледна към леглото, след това към Джак и я заля вълна на желание. Искаше да знае, че бе взела решение.

— Джак. — Тя хвана лицето му в ръцете си.

Червена сянка закри очите му, но той ги затвори.

— Трябва да поговорим — той отвори очи, които бяха възвърнали обичайния си кафяво златист цвят. — Трябва ми цялата информация, която можеш да ми дадеш, за да се върна при момчетата и да създадем план за атака.

Ръцете й паднаха на гърдите му.

— Няма да ме вземеш със себе си, нали?

Той стисна раменете й.

— Cara mia, не мога. Ще е подозрително. Но имаме план за нападение утре по залез. Само трябва да останеш още ден. Можеш ли да го направиш? Ще се оправиш ли?

— Да. През деня сме в безопасност. Само чистим, готвим и перем. — Тя погледна към червената си роба. — Наистина исках да изпера една такава с белите тоги на пазачите, за да трябва да носят розово.

Джак се изхили.

— Толкова се радвам, че още си ти, че не са успели да промият мозъка ти.

— О, тук има доста промиване на мозъци. — Лара махна червената роба и я метна на пода. — Милите момичета си мислят, че е огромна чест да си избраница. — Очите й се напълниха със сълзи. — Слава богу, че ме намери, преди да се случи…

— Шшшш — Джак я дръпна към себе си. — Сега си наред. Cara mia. — Той целуна челото й.

Тя искаше да му признае, че той е нейният избраник. Отстъпи назад.

— Джак, трябва да ти кажа…

— Да, трябва да знам всичко. Необходимо е да измислим план за атака, така че да можем да елиминираме вампирите тук, без да навредим на смъртните.

Тя изръмжа вътрешно. Не бяха ли говорили по работа прекалено дълго? Той беше тук, нейният рицар в блестящи доспехи, който беше дошъл да я спаси. И тя беше лудо влюбена в него. Не трябваше ли да празнуват? Тя погледна към леглото. Не трябваше ли да я обладава сега?

— Трябва ти план?

— Да, план за атака.

— Добре. Ще ти кажа как да нападнеш. — Тя махна бронзовата брошка от бялата си тога и я метна на леглото. — Първо, започни с гърдите — робата й падна до лентите, вързани около кръста й.

Погледът му се спусна върху голите й гърди.

— Аз… опитвам се да работя.

— Аз работя. — Тя обви гърдите си. — Мисля, че си срещал тези преди.

Златните пръски в очите му започнаха да блестят.

— Ла… — Той спря, когато се чу шум до вратата.

Лара предположи, че един от пазачите се надяваше на евтино шоу.

— На колене жено — избумтя Джак. — Поклони ми се.

— Да, господарю Хадес — извика Лара, падна на колене и се поклони.

Джак трепна.

— Не трябва наистина да го правиш — прошепна.

Тя се изправи, усмихвайки се.

— О, господарю Хадес! Моля ви, не ме наранявайте. Ще направя всичко, за да ви задоволя. Всичко!

Той я погледна раздразнено.

— О, господарю Хадес! Вижте се. Толкова сте надарен! Внимателно с това. Ще извадите окото на някого. О, колко е голям. — Тя издаде звук, сякаш се души.

Очите на Джак се разшириха, докато я наблюдаваше.

— О, да, да! Вземи ме Хадес! — Тя нададе висок писък и вдигна ръце във въздуха, сякаш беше на влакче в увеселителен парк. — О, това беше страхотно. Нека спим сега.

Чуха се отдалечаващи се стъпки.

Джак изви вежда.

— Свърши ли?

— Да, но се чувствам странно… незадоволена.

Той се изхили.

— Аз също. Това продължи само две секунди.

— Е… — Тя погледна към леглото. — Сигурна съм, че можеш да издържиш по-дълго.

— Все още трябва да говорим.

Нейният Казанова беше ужасно неромантичен, но тя можеше да оправи това. Пропълзя към него.

— Каква атака имаш наум? Пълен напред? — Лара се надигна на колене и потърка гърди в тогата му.

Той затвори очи и изстена.

Тя пъхна ръце под тогата му и ги прокара по голите му прасци; по-високо, до голите му бедра.

— Лара… — Той отвори очи. Бяха червени. Стисна зъби. — Сега не е подходящият момент…

— Оо! — Ръката й стигна дупето му и той не носеше бельо. — О, боже! — Тръпки се спуснаха по кожата й.

Зърната й се втвърдиха, гърбът й се изви и я обзе желанието да притисне гърдите си към него.

Прокара ръце по задника му. Пръстите й галеха кожата му, която бе толкова мека и гладка. Изведнъж мускулите му се свиха, втвърдиха се под ръцете й, образувайки апетитна извивка. Коленете й омекнаха. Беше й трудно да си поеме въздух. Между бедрата й се разля горещина.

— О, боже мой.

— На мен ли говориш? — Той коленичи пред нея.

Тя се наведе към него, но той я задържа за раменете.

— Лара, осъзнавам, че си благодарна, че съм тук.

— Това на благодарност ли ти прилича? — Тя се бореше с ленените ленти, които бяха вързани около кръста й.

— Това е адреналин и вълнение. Но тези чувства ще изчезнат, когато се прибереш.

— Не ми казвай какво изпитвам. Не смей да твърдиш, че чувствата ми са временни. — Тя развърза лентите и робата й падна около коленете й.

Той си пое рязко въздух. Очите му блестяха в червено.

— Тогава ми кажи точно как се чувстваш. Защото не мога да те взема просто така. Ако се любим, никога няма да те пусна. Никога.

Тя се взря в светещите му очи.

— Знам. На това разчитам.

— Завинаги е дълго време за вампир.

— И това го знам. — Очите й се напълниха със сълзи. — Влюбена съм в теб, Джак. Завинаги. Ти си всичко, което искам. Каквото и да се случи, никога няма да се откажа от теб.

Ръцете му стиснаха по-силно ръцете й и очите му заблестяха от влагата в тях.

— Сигурна ли си?

— Да! Сега спри да се държиш толкова мрачно и ме люби.

С вампирска скорост той я хвърли на леглото, разкъса бельото й и собствената си тога, след това скочи на леглото до нея. Покри лицето й с целувки.

— Cara mia, Лара mia. Обичам те.

Тя зацелува лицето му, докато устните им не се срещнаха в гореща целувка, изпълнена с нетърпение. Езиците им се срещнаха, ръце им проучваха, телата им се извиваха.

Лара се задъха, когато той най-накрая насочи целувките си към гърдите й. Ближеше, смучеше, дърпаше и щипеше. Тя изстена силно и уви краката си около него. Ерекцията му се притисна към бедрото му.

Цялата гореше, беше влажна и желанието й причиняваше болка.

— О, боже, Джак, направи го.

Той се изхили и дъхът му погъделичка влажните й, твърди зърна.

— Молиш ли се, cara mia.

— Заповядвам. — Тя плесна задника му.

Той вдигна глава и я погледна.

— Какво беше това?

— Аз… не беше много силно. Леко… игриво, нали?

Устните му се извиха.

— Сега вече си го просиш.

— Е, да. Прося си го от… — Тя извика, когато изведнъж се зарови между краката й. — О, оу! — всичкото близане, смучене, дърпане и щипане сега се беше преместило на друго място. Тя реши, че трябва да го пляска по-често.

— Джак, Джак — въздъхна тя.

Удоволствието се трупаше и пламтеше все повече и по-силно. Тя се изпъна, повдигайки ханша си, за да посрещне устата му. Той хвана дупето й и я притисна към себе си. С още един вик Лара свърши и тялото й се разтърси.

Той коленичи, навеждайки се над нея.

— Cara mia.

— Хммм? — Тя примигна няколко пъти, за да го фокусира.

Ерекцията му се опираше към невероятно чувствителната й кожа. Тя се навлажни още повече.

Очите му светеха, все още червени.

— Ще проникна в теб.

Сякаш нямаше да усети? Ахна, когато я облада с едно бързо движение. И продължи да навлиза.

— Уоу — беше голям.

Вътрешните й мускули се разтърсиха от оргазма.

Той трепна.

— Няма да издържа дълго, ако ме измъчваш така.

Наистина ли се притесняваше как ще се справи?

— Не ти засичам време. Разполагаме с цял един живот, заедно.

Той целуна челото й.

— Обичам те, Лара.

— И аз те обичам. Такъв, какъвто си…

Джак се усмихна.

— Значи съм си у дома.

Започна да се движи бавно, но скоро загуби останалия си контрол. Сякаш не можеше да бъде достатъчно близо. Коленичи и сграбчи бедрата й, търкайки се в нея. Тя извика, когато още един оргазъм разтърси тялото й. Той изстена и внезапно отметна глава назад и вампирските му зъби се показаха.

Лара отново извика.

Той я пусна и се строполи на леглото.

— Извинявай. Не исках да те изплаша. — Той се намръщи. — Merda.

Тя седна. Изглеждаше, сякаш го боли.

— Добре ли си? Ти… гладен ли си?

Той поклати глава. Зъбите му вече започваха да се прибират.

— Пих доста кръв, преди да дойда тук. Аз… просто загубих контрол. Извинявай, че те уплаших.

— Беше просто малко драматично. — Реши да не споменава, че зъбите му я караха да се чувства некомфортно.

Той нямаше какво да направи. Всъщност контролът му беше добър, тъй като не се беше опитал да я ухапе. И това, че беше вампир, не беше по негова вина. Тя го обичаше такъв, какъвто е.

Лара прокара ръка по голите му гърди и надолу по корема му. Беше красив мъж. С добре оформени мускули. Тя проследи с пръсти линията косми, които се спускаха към члена му.

— Ти си великолепен. — Тя прокара ръка по дължината на мъжествеността му. Дори отпуснат беше дълъг и дебел. — Как се случи?

— Какво? — Той вдигна глава, за да я погледне, след това я отпусна обратно на леглото. — Бях роден така.

Тя изсумтя.

— Имах предвид, как стана вампир? — Лара придвижи ръка надолу и обхвана тестисите му.

— Предпочитам да не говорим за това.

— О, хайде де — тя леко го стисна.

Устните му се извиха в усмивка.

— Заплашваш ли ме?

— Не, разбира се. — Лара го погъделичка. — Просто се опитвам да те накарам да говориш.

— Когато си играеш с топките на мъж, това не води до разговор.

Тя се протегна до него и постави глава на рамото му.

— Искам да знам. Моля те.

— Аз съм копеле.

— Това е ясно.

Той изсумтя.

— Баща ми е бил ужасен женкар. — Джак погали косата й. — Не съм като него.

— Една жена ти е достатъчна?

— Определено. — Той й се усмихна и очите му отново добиха топлия златистокафяв цвят.

— Кажи ми още.

Усмивката му изчезна.

— Наследих личните писма на баща ми. Това, което не е искал да се включи в мемоарите му. Представи си как дванадесетгодишно момче чете за борбата на баща си със сифилиса и търсенето на лечение.

— Иуу. — Лара сбърчи нос.

— Точно. Сега знаеш защо не обичам да говоря за това. Баща ми е бил в Париж, когато бил направен опит да се отнеме живота на френския крал и срещнал мъжа, който спасил живота на монарха. Носели се слухове за Жан Люк Ешарп. Хората говорели, че притежавал невероятна сила и бил непобедим. Баща ми го попитал за тайната му, надявайки се да намери лек за сифилиса, но Жан Люк му отказал.

— Този, Жан Люк е бил вампир? — попита Лара.

— Да. Баща ми не се отказал. Подозирал, че Жан Люк знаел начин да надвие старостта и болестта. Най-накрая разследването на баща ми го отвело в Трансилвания. Намерил си работа в замъка Дуке в Чехия. Там прелъстил майка ми. Не съм я познавал, но чух, че е умряла години по-късно в лудница.

— О, Джак, съжалявам.

— И аз. Опасявам се, че майка ми е умряла от сифилис, с който баща ми я е заразил. Страхувах се, че аз също може да съм болен. Бях решен да не го предавам, затова исках да стана монах. Чичо ми ме убеди първо да отида да уча в университета в Падуа. След това, когато бях на двадесет и четири, се случи нещо ужасно.

Лара седна.

— Нападнаха те?

Той се усмихна.

— Влюбих се.

Тя удари ръката му.

— Това не е ужасно.

— Ужасно е, ако мислиш, че имаш болест, която може да убива. Исках Беатрис да е в безопасност, затова реших да опитам да намеря лекарството в бележките на баща си. Година по-късно бях в Трансилвания. Яздех към малко село, докато слънцето залязваше. Три красиви жени се появиха на пътя.

— И са били вампирки? — попита Лара.

Джак кимна.

— Представих се и когато чуха името Казанова, ме нападнаха. Следващото нещо, което помня, беше, че се намирах в стар замък и жените ме хапеха. Опитах се да се боря, но… те бяха много силни, а аз ставах все по-слаб, докато източваха всяка капка кръв от тялото ми.

— Сигурно е било ужасяващо.

— Събудих се в килия и бях ужасно гладен. — Той се намръщи. — Исках кръв. Не знаех какво се е случило с мен. Не осъзнавах, че мога просто да се телепортирам. Те ме подканиха да захапя китките им. Направих го, но винаги има цена за оцеляването. Мислеха си, че ще съм невероятен любовник като баща си. Можеш да си представиш разочарованието им, когато разбраха, че знам по-малко дори от основните неща.

Лара трепна. Беше права. Джак не осъзнаваше, че е невероятен любовник.

— След няколко месеца ме изхвърлиха отвратени. Казаха, че никога няма да успея да бъда истински Казанова — въздъхна той. — Оттогава никога не съм използвал истинското си име.

— Е, те са били откачалки. Ако беше по-добър в леглото, щях да получа сърдечен удар.

Той се усмихна.

— Те щяха да кажат, че сексът между нас е прекалено обуздан. Няма висене с главата надолу от полилей или от парапета на кулата на замък.

Лара се засмя.

— Сигурно се шегуваш. — Когато Джак поклати глава, тя ахна. — Наистина ли правят такива неща?

— Да. След като си тръгнах, нападнаха цирк и бяха много по-щастливи с един акробат.

Лара изсумтя.

— Едва не умрях, докато се опитвах да премина през Европа, за да стигна до Париж. Открих Жан Люк там и той ме научи как да бъда вампир. Тогава, най-накрая, се върнах във Венеция, надявайки се Беатрис все още да може да ме обича.

— Какво стана?

Джак въздъхна.

— Месец по-рано беше умряла при епидемия от тиф. Винаги съм се боял, че е загинала, мислейки си, че съм я изоставил.

— О, Джак. — Лара докосна бузата му. — Сигурна съм, че още те е обичала. Как би могла да не те обича?

Той взе ръката й и целуна дланта й.

— Никога не ми е вървяло в amore досега. През годините съм се влюбвал още два пъти, но жените ме отблъснаха, когато им разкрих какво съм. Страхувах се, че и ти ще ме отблъснеш.

— Обичам те прекалено много, за да те изгубя. И е крайно време да намериш щастие. — Тя се намръщи на русата му коса. — Но трябва да ти кажа, че не съм особено впечатлена от новата ти прическа.

— Наложи се да променя външния си вид. — Той я придърпа по-близо, за да може да прошепне. — Прекалено много Бунтовници са чували за Джакомо ди Венеция.

— Бунтовници?

— Така казваме на вампирите, които обичат да убиват. Те се наричат Истинските, тъй като вярват, че следват истинската същност на вампира — лов и убиване. Като смъртни са били жестоки насилници и когато са станали вампири, бруталността им само се увеличила.

— Значи, ти и твоите приятели се борите с тях?

— Да. Проучвал съм ги толкова много през годините, че вече знам как да се държа като такъв. Дойдох тук с нов външен вид, говорейки чешки и се представих като Хенрих Соколов.

— Което е истинското ти име — прошепна тя.

— Да. Престорих се, че съм стар приятел на Йедрек Янов, който умря миналия декември, така че той не може да го потвърди. Споменах още няколко имена и знаех толкова много, включително и местоположението на това място, че Аполон се върза.

— Слава на богинята. — Тя прокара ръце през късата му руса коса. — Поел си голям риск.

— Другите са наблизо. Биха атакували, ако им изпратя телепатично съобщение за помощ. Роби искаше да нападнем тази вечер, но аз пожелах първо да се уверя, че си добре. И исках да ми кажеш всичко, което знаеш.

— Разбира се. — Лара обясни за рутината и колко девици има, колко пазачи и колко вампира.

— Снощи имаше гост вампир, който се наричаше Зевс. Така и не го видяхме. Избраха му девица и тази сутрин тя не си го спомняше. Но цялата беше в синини.

Джак поклати глава, мръщейки се.

— Когато пристигнах, Избраницата беше Бритни Бекфорд. На следващата сутрин я нямаше и се страхувам…

— Мъртва е — каза Джак тихо. — Намериха тялото й.

— О, не. Милото момиче.

— Вълците откриха тялото й в гората.

Лара трепна.

— Видях вълци. Адски много ме изплашиха.

— Няма да ти навредят. И ми казаха къде да те намеря. Съгласиха се утре вечер да ни помогнат.

— Уоу — Лара вдигна ръка. — Те… говорят?

— Те са върколаци. Шейпшифтъри.

Тя ахна.

— Няма начин.

— Доставчикът, който остави Кракър Джак е върколак. Работи за МакКей, също като мен.

Тя поклати глава.

— Това става толкова странно.

— Тревожехме се, че ако атакуваме, пазачите ще са инструктирани да нападнат жените.

— Какво?

— Ако лагерът бъде нападнат Аполон може да е наредил на пазачите да убият всички свидетели.

Лара потрепери.

— Боже, надявам се да не е така.

— И ние се надяваме. Трябва да осигурим безопасността на момичетата. Можеш ли да направиш това?

— Да. — Щеше да намери повод да събере всички в кухнята. Щяха да се въоръжат с ножове.

— Още нещо. — Джак стисна ръката й. — Ще е много подозрително, ако сутринта нямаш знака ми върху себе си.

— Твоя… знак?

Той кимна.

— На врата си. Съжалявам, но трябва да го направя.

Тя преглътна тежко.

— Искаш да ме ухапеш?