Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (23)

Глава 23

Когато пазачите пристигнаха за закуска, готвачката ги уведоми, че Лара е пожелала да работи в кухнята. Изглежда, че високият пазач със скърцащи сандали е главен. Той разнасяше папка и раздаваше задачи. Каза на Лара, че ще пази следобед от един до четири. След това можеше да се върне в кухнята, за да помогне с приготвянето на вечерята.

— Да, господарю. — Лара постави чиния с палачинки, яйца и бекон пред него и забеляза белег от рани на врата му.

Докато сервираше на другите пазачи, видя още рани. Очевидно Атина не харесваше да се ограничава само с един избраник. Предпочиташе бюфет от петима мъже.

Лара остана в кухнята, за да помогне да се направи и сервира обядът, след това малко преди един следобед придружи една от девиците до храма, за да застане на страж. Беше същата девица, която предишната вечер беше плакала.

Докато преминаваха през огражденията, Лара изучи заобикалящите я неща, които се виждаха по-добре на слънчева светлина. Храмът, спалното помещение, което беше конструирано като вила, и кухнята, зад която имаше каменна стена. От другата й стена имаше гъста гора.

— Каква красива гора — отбеляза Лара. — Може би ще се разходя там по-късно.

Девицата спря с ахване.

— Не можеш да напускаш Елисейските полета! Забранено е.

Това не беше особено изненадващо.

— Може да има някакви боровинки, с които да направя вкусен пай за всички.

Девицата поклати глава.

— Не можеш да отидеш в гората. Аполон казва, че там има ужасяващи зверове с огромни, остри зъби!

Лара въздържа изсумтяването си. Много повече се тревожеше от острите зъби на Аполон.

Девицата потрепери.

— Аполон твърди, че ако някой от тези зверове те хване, ще те завлече при Хадес.

— Е, не искаме това да се случи — въздъхна Лара.

Тези момичета бяха с толкова промити мозъци, че не можеха дори да доловят сарказма й. Тя последва девицата в храма.

Момичето поведе Лара зад троновете към коридора. Имаше три врати от всяка страна на коридора. Две бяха боядисани в червено. Стаи за избраниците, обясни й девицата.

Лара забеляза един пазач да седи пред лилава врата. Това сигурно беше стаята на Атина. Кристи и Ванеса седяха на червени възглавнички пред златна врата. Изправиха се, когато двете с девицата се приближиха.

— Надявам се да сте оставили обяд — каза Ванеса. — Умирам от глад. — Тя и Кристи тръгнаха към кухнята.

Лара седна до другата девица. Бутна възглавничката до стената, за да може да облегне гърба си и да изпъне краката си. Позата й накара другото момиче да се намръщи.

Опита се да не мисли за мъртвото тяло на Аполон от другата страна на вратата. Поне беше в безопасност през деня.

Къде беше Джак? В мъртвешки сън в къщата си в Горен Ийст Сайд? Спомни си как беше казал на ЛаТоя, че обикновено в мазето има трупове и си беше помислила, че се шегува. Това копеле. Беше толкова различен от тези вампири.

Атина и Аполон не мислеха за хората като за нещо повече от ходеща храна, глупави и лесно контролируеми. Джак винаги се беше отнасял към нея с уважение и доброта. Наистина се интересуваше от чувствата и безопасността й. Дали беше прекарал нощта в търсенето й?

Спомни си как се беше държал с Марио и Джанета във Венеция. Те бяха смъртни, но той ги смяташе за свое семейство. Беше се отнасял с уважение и любов към отец Джузепе. И се беше опитал всячески да я задоволи онази вечер. Сладолед, гондола и серенада.

Беше много добър мъж. И й липсваше. Можеше да я накара да се смее. Можеше да я накара да се разгорещи. Караше я да се чувства красива и умна и уважавана. Той беше перфектният мъж, с изключение на малкия му нежив проблем.

Беше ли луда, задето се беше влюбила във вампир? Или беше още по-луда да се откаже от него, защото е вампир? Не беше по вина на Джак, че е бил превърнат. Бил е нападнат. Не е ли страдал достатъчно? Щеше да е прекалено жестоко да го отблъсне и да го накара да страда още повече.

Аполон отблъскваше момичетата според цвета на косата им. Но истинският Бог щеше да съди хората според сърцата, а не външния им вид, нали? Щеше ли Любовта да отблъсне някой само защото е различен?

Лара почувства мир, който я обви като топло одеяло. Знаеше какво трябваше да направи. Не можеше да отблъсне Джак. Не можеше да понесе мисълта, че ще го нарани. Дори да означаваше, че ще се откаже от своя живот, предпочиташе нея да я боли пред това да го накара да страда още.

Така беше в любовта. А тя го обичаше с цялото си сърце.

Затвори очи и си спомни как я бе любил в камбанарията. Какъв секси мъж беше нейният вампирски Казанова. Нямаше търпение да го види отново, да му каже, че е взела решение. Тя му принадлежеше завинаги. Моля те, Джак, намери ме по-скоро. Представи си колко щастлив щеше да бъде, как щеше да я люби лудо и страстно.

Другата девица побутна рамото й.

— Не можем да заспиваме. Забранено е.

— Добре — измърмори Лара, когато романтичните й мечти бяха прекъснати. — Наистина ли трябва да стоим тук три часа? Толкова е скучно.

— Шшшшт! — Девицата погледна към пазача надолу по коридора. — Не говори така. Ще те чуе.

— Добре. Казвам се Лара. Ти как се казваш?

Девицата ахна.

— Спри! — погледна отново към пазача. — Не можем да използваме имената си.

— Нека позная. Забранено е?

— Да — изсъска девицата. — Следвай правилата.

— Добре. — Лара реши да казва на това момиче Безименна. Не, госпожица Забранено беше по-подходящо. Не можеше да си спомни да е виждала снимката й във файловете. — В кой университет си учила?

Госпожица Забранено я погледна ядосано.

— Онзи живот приключи. Не говорим за него. Разбирам, че си нова, затова няма да те изпортя, но по-добре се научи да държиш езика си зад зъбите или ще свършиш при Хадес.

Лара се съгласи, че трябва да се държи послушно. Не искаше да привлича вниманието.

— Ужасно съжалявам. Наистина искам да служа на боговете. — Тя посочи бронзовата врата в края на коридора. — На кого е тази стая?

— Това е най-свещеното място — прошепна госпожица Забранено. — Когато Зевс идва, спи там.

— Зевс идва тук? — Лара предположи, че е друг вампир. И идваше, за да хапне безплатно от яденето на Аполон. — Това е толкова вълнуващо.

— Знам! — Очите на госпожица Забранено блеснаха.

— Идва на няколко седмици, за да посети децата си, Аполон и Атина. Но разбира се, обикновено живее на връх Олимп.

— Разбира се. Как изглежда?

— Никой не знае — прошепна госпожица Забранено. — Никога не напуска най-свещеното място. Аполон посочва избраница за него. И на следващата сутрин избраницата не го помни. Той е много мистериозен.

— Ясно. Колко богове наминават?

— Няколко — усмихна се момичето. — Веднъж дойде Хермес и избра мен.

— Колко… страхотно за теб.

Лара не можеше да види врата на госпожица Забранено, тъй като червеникавата й коса пречеше.

Лара прекара остатъка от пазенето, опитвайки се да разбере повече информация от момичето. След това се върна в кухнята, за да помогне на готвачката да сготви вечеря за петима пазачи, осем девици и новата избраница, Акила. Не можеше да е съвпадение, че Акила беше избрана точно когато Бритни Бекфорд изчезна. Аполон сигурно е знаел, че ще умре. Копеле. Наистина караше момичетата да са нетърпеливи да бъдат негови жертви.

Тя и готвачката чистеха след вечеря, когато слънцето залезе.

Кристи изтича в кухнята.

— Бързо! Зевс е пристигнал. Ще има още една Церемония на избиране.

— О, богове. — Готвачката избърса ръце в кърпата за чинии. — Трябва бързо да се изкъпем — тя изтича към спалното помещение.

Лара я последва и Кристи има даде нови бели роби, които да облекат. Те изтичаха в храма точно когато прозвуча първият удар на гонга.

Лара зае мястото си на последния ред червени възглавнички в центъра на храма. Ванеса и Кристи бяха до нея. Три девици седяха пред нея. На първия ред имаше само две — готвачката и госпожица Забранено. Третата възглавница беше празна. Там беше стояла Акила.

Гонгът прозвуча отново и пазачите обявиха избраницата. Акила влезе, облечена в червената си роба. Лара си отдъхна, когато видя, че все още е силна, въпреки че червеният шал около врата й беше страшен.

Атина беше приветствана, след това Аполон. Лара коленичи и се поклони заедно с другите девици.

— Баща ни, всемогъщият Зевс, ни оказа честта да ни навести. — Аполон обиколи девиците. — Първи ред, станете.

Готвачката и госпожица Забранено станаха.

— Тази вечер ти си неговата избраница. — Аполон посочи госпожица Забранено. — Увери се, че е задоволен.

— Да, господарю Аполон — издиша тя. — О, благодаря ви, господарю.

Тъжна, готвачката помогна на госпожица Забранено да облече червената рокля.

Стомахът на Лара се сви. Не искаше да си мисли какво ще се случи с момичето.

Аполон я поведе към коридора зад троновете. Щеше да иде в най-свещеното място, помисли си Лара. Надяваше се милото момиче да излезе оттам живо.

Когато церемонията свърши, Лара забеляза, че сега са само седем девици. Страхът я заля, заплашвайки я да изпадне в панически пристъп.

Тръгнаха към спалното помещение. Въздухът беше студен и свеж, но й беше трудно да диша. Сърцето й биеше лудешки. Погледна нагоре към чистото небе. Джак беше буден сега. Търсеше ли я? Джак, моля те побързай. Страх ме е.

Не можеше да си позволи да чака спасение. Трябваше да се махне оттук. Акила и госпожица Забранено можеше да умрат. Другите девици бяха в опасност. По дяволите, тя беше в опасност.

— Мисля да ида в кухнята, за да проверя припасите — каза на другите девици. — Ще се върна по-късно.

Влетя в кухнята и събра провизии за бягството си. Нож, малка кутия кибрити и празна бутилка, пълна с вода, няколко крекера. Изпразни торбата с картофи и сложи провизиите си там.

С чувала в ръка тя се измъкна от кухнята. Тези проклети бели сандали не бяха добри за поход в гората, но какъв избор имаше? И тази бяла рокля я правеше прекалено видима в нощта.

Забеляза двама пазачи, ходещи покрай каменната стена. Отиваха в другата посока. Тя заобиколи кухнята и забеляза избуял кален път, водещ към желязна порта. Страхотно! Това сигурно беше пътят, по който камион доставяше провизиите. Можеше да я отведе до близък град.

Тя се огледа. Беше чисто. Дръпна бялата рокля нагоре до коленете си и се затича към портата. Плъзна се под нея. Беше свободна!

Силен вой се разнесе около нея. Тя сканира горите и ахна, когато чифт златни очи погледнаха обратно към нея. За това ли й беше казала госпожица Забранено? Имаше ужасяващи зверове в горите с остри зъби? Щяха ли да я завлекат при Хадес?

Тя поклати глава. Не, това бяха мисли на промити мозъци. Не можеше да вярва на това.

Златните очи се приближиха. Лара се притисна към портата. Сърцето й заблъска в гърдите й. Още един вой се разнесе из гората. Корените около нея започнаха да пукат.

Тя разтършува из торбата за ножа. Точно навреме, защото голям, сив вълк се появи от гората. Тя преглътна нервно. Никога не беше виждала толкова огромен вълк. Всъщност никога не беше виждала вълк преди. Тя стисна ножа по-силно.

Жълтите очи на вълка блестяха в тъмното. Той изръмжа и още два излязоха от гората.

О, боже, можеше да има цяла глутница. Лара се върна под оградата. Отстъпваше бавно, наблюдавайки трите вълка. Те стояха мирно, гледайки я.

Тя заобиколи кухнята, след това изтича вътре и затвори вратата. Мамка му! Вампири и вълци. Което и да избереше, беше мъртвец.

О, Джак, моля те, намери ме.

 

 

Джак влезе в офиса на охраната в Роматех.

— Дай ми още някое място да проверя. Бързо.

Фил погледна иззад бюрото.

— Няма ли късмет с мястото в западен Тексас?

— Не. — Минаваше полунощ и Джак вече беше разследвал четири изолирани места из провинцията. — Нямаше ли един в Колорадо?

— Роби е там. — Фил показа жълтата папка и списъкът в нея на бюрото пред него. — Финиъс е във Вирджиния.

Джак тръгна из офиса. Тримата вампири се бяха разделили, за да могат да прегледат повече места. Фил се оправяше с телефона, докато идваха още обаждания от глутниците вълци в Северна Америка. За жалост, получаваха много следи от западните щати, а Джак все още си мислеше, че Аполон е някъде на изток, близо до местата си за ловуване.

Фил потупа жълтата хартия е химикалка.

— Има едно в Минесота.

— Обади се на главатаря на глутницата и ще се телепортирам там.

Джак трябваше да е зает, за да не полудее. Ако дори спреше, за да мисли как Лара може би страдаше, щеше да изскубне някое дърво заедно с корените.

Докато Фил посягаше към телефона, той звънна.

— МакКей Секюрити енд Инвестигейшън. Говори Фил. — Той замълча. — Да, този Фил.

Слухът на Джак му позволяваше да чуе дълбокия, груб глас от другата страна. Главата на глутница в северен Мейн. Това звучеше обещаващо.

Джак се надвеси над бюрото, за да чува по-добре. Открили са женско тяло в горите.

Сърцето му спря. Не, не Лара.

Фил го погледна разтревожено.

— Можеш ли да я опишеш? Имаш ли снимка? Ще ти дам телефона на факса — той издиктува номера.

Тръпка премина през Джак. Гласът описваше момичето — високо, слабо с червеникаворуса коса и сини очи. Факсът беше прекалено бавен. Стомахът на Джак се разбунтува и за първи път, откакто беше вампир, си помисли, че може да върне вечерята си.

Най-накрая снимката пристигна. Джак я грабна от машината. Не беше Лара.

Той си пое въздух накъсано.

— Не е тя. Но това момиче ми е познато.

Той грабна папката по случая и разгледа снимките, които беше събрал. Извади една, която много приличаше на тази от факса. Бритни Бекфорд. Аполон беше зарязал тялото на горкото момиче в гората.

— Гръцка архитектура? — Фил стана. — Сигурен ли си?

— Пусни го на високоговорител — нареди Джак. — Отиваме там сега.

Фил натисна бутона и предупреди водача на глутницата, че идват. Джак грабна ръката на Фил и ги телепортира към звука от гласа на върколака.

— Добре дошли във Вълчи хребет — висок мъж с гъста сива коса и кехлибарени очи се изправи от бюрото. Носеше полицейска униформа и беше намръщен. — Всички наоколо ми казват Началник.

Джак погледна към празната затворническа килия зад него.

— Ти си началникът на полицията тук?

— Да, и водач на глутницата. — Върколакът протегна ръка към Фил. — Приятно ми е да се запознаем, познавах баща ти.

— Сигурен съм — измърмори Фил и стисна ръката на Началника. — Това е Джак от Венеция.

Шейпшифтърът погледна уморено Джак, когато стисна ръката му.

— Синовете ми са намерили мъртвото момиче в гората. Мисля, че някой от твоя вид я е убил. Има белези от зъби по врата си и е напълно източена.

Джак стисна зъби.

— Вампирът, който я е убил, не е от моя вид. Аз пия само синтетична кръв и защитавам смъртните от тези, които ги убиват след хранене.

Началника кимна.

— Добре. И аз не позволявам на глутницата си да напада смъртни.

— Трябва да видим лагера, който сте намерили. — Джак се обади на Роби и Финиъс и другите двама вампири се телепортираха при него.

Началника ги огледа.

— Значи, имаме вампир от Венеция, един от Шотландия с килт и един от…?

— Бронкс. — Финиъс довърши изречението на шейпшифтъра. — Проблем ли имаш с това?

— Не — усмихна се Началника. — Ще ви заведа до лагера. Ако там има вампир, който убива жени, и аз искам да го спрем.

Началника ги поведе към вратата и те се качиха в джип. След тридесет минути пристигнаха до ловната колиба на началника, дълбоко в гората.

— Останалото ще изминем пеша. — Началника заобиколи багажника на джипа и свали униформата си. — Вълците ще сме по-бързи, ако се променим. — Той погледна Фил. — Готов ли си?

Шейпшифтърът стисна челюст.

— Аз ще си остана както съм.

Началника трепна.

— Извинявай. Останах с впечатлението, че…

— Не го споменавай. — Фил изръмжа. — Зад вас съм. Ще ти донеса дрехите.

— Благодаря. — Началника остави дрехите си на багажника. Докато вървеше към гората, започна да трепти. След секунди се беше превърнал в голям сив вълк.

— Мамка му — изруга Финиъс. — Това беше бързо.

— Той е алфа. — Фил грабна дрехите на полицая. — Могат да се преобразяват без проблем по всяко време. Не му трябва пълнолуние.

— Ооо. — Финиъс погледна към полумесеца. — Значи, предполагам, че ти не си.

— Достатъчно — прекъсна го Роби. Посочи Началника, който вече тичаше през гората. — Да вървим.

Тримата вампири побягнаха след вълка. Фил спринтираше зад тях.

След няколко километъра пристигнаха до лагера. Джак се усмихна, когато видя гръцкия храм. Пипнах те, Аполон.

— Бинго — въздъхна Финиъс. — Това трябва да е.

Началника седеше на задните си лапи, дишайки тежко, с висящ език.

— Когато Фил ни настигне, ще сме петима — каза Роби. — Можем да ги атакуваме веднага.

Беше изкушаващо, толкова изкушаващо да се втурне и да спаси Лара. Но беше ли разумно?

— Не можем да знаем колко вампири има вътре — каза Джак. — Знаем, че Аполон има поне един съучастник. Може да има още.

Той тръгна бавно около лагера, придържайки се към гората. Другите го последваха. Надяваше се да може да се свърже умствено с Лара и да й прати съобщение, че е пристигнал, но не посмя. Вампирската телепатия беше като радиопредавател. Всеки вампир в окръга щеше да го чуе.

Фил пристигна. Постави дрехите на Началника зад едно дърво и вълкът върна човешката си форма.

Шейпшифтърът огледа лагера.

— Изглежда, че това е правилното място. Трябва да е, понеже едно от момичетата е открито наблизо.

— Да, но искам повече информация, преди да нападнем. — Джак забеляза двама пазачи. — Смъртни. Въоръжени с мечове.

— Сигурен съм, че са под вампирски контрол — каза Роби. — Сигурно са програмирани да убият себе си и жените, ако се нахлуе в лагера.

— Мамка му. Това е хладнокръвно.

— Може да си прав. — Началника заобиколи дървото, закопчавайки ризата си. — Съмнявам се този да иска да има живи свидетели. Елате, искам да ви покажа нещо.

Началника ги поведе през гората, докато не стигнаха до кален път и порта.

— Това води до друг град, смъртен град, на около петнадесет километра оттук. Мисля, че градът доставя храна.

— Наистина? — Джак се обърна към Фил. — Какво ще кажеш за нова работа? — С малко вампирски контрол щеше да е лесно да убеди управителя на магазина, че Фил е новият им доставчик.

Шейпшифтърът кимна.

— Звучи добре. Но ще съм тук през деня, докато вампирите са в мъртвешки сън. Няма да събера много информация.

— Ще дойда през нощта за повече — каза Джак.

— Мислиш да влезеш под прикритие? — Роби се намръщи. — Не ми харесва, Джак. Убил си достатъчно Бунтовници, за да знаят името ти. И Аполон те видя за секунда, преди да се телепортира.

— Няма проблем — усмихна се Джак. — Мога да променя името и външния си вид. Познавам един много добър фризьор в Масачузетс.

 

 

На следващия ден, докато Лара помагаше на готвачката след вечеря, й се стори, че чу звука от двигател на автомобил. Усмихна се.

Готвачката се намръщи объркана.

— Не е ден за доставки. Но предполагам, че е по-добре да отключим задната врата. — Тя отиде в склада с ключ.

Лара се огледа трескаво. Скъса една хартиена салфетка и грабна бутилката е кетчуп. Изстиска малко на единия си пръст и написа Помощ! Изпратете полицията на хартиената кърпа.

Намери готвачката да седи до отворената задна врата. В далечината забеляза ван за доставки, паркиран от другата страна на оградата. Шофьорът беше млад, облечен в дънки и фланелка, и отваряше портата.

Тя изтича към него.

— Спри! — извика готвачката. — Не трябва да ни виждат.

Шофьорът се приближи към нея, гледайки я внимателно със светлосини очи.

— Мога ли да ви помогна, госпожице?

— Да! — Тя тръгна по-бавно и бръкна в джоба си. — Трябва ни…

— Девице! — провикна се гласът на пазач зад нея.

Тя спря на шест стъпки от доставчика. Мамка му! Не можеше да му даде бележката, без да бъде забелязана.

— Девице, върни се в кухнята, веднага! — извика пазачът.

Тя погледна назад. Беше главният пазач със скърцащите сандали. Следваха го още двама пазачи. Тя погледна умолително към доставчика.

— Затворници сме — каза с устни, надявайки се, че ще разбере.

Той присви сините си очи и кимна леко.

Лара побягна към кухнята.

— О, не — измърмори готвачката. — Много загази.

Скърцащите сандали измарширува към доставчика.

— Какво става тук? Не си обичайния доставчик. И не очакваме доставка в следващите два дни.

Младия мъж сви рамене очевидно невпечатлен от големите мускули на главния пазител и грубото му държание. Лара се усмихна на себе си. Пазачът щеше да е много страшен, ако не се чуваше скърцане при всяка негова стъпка.

— Виж, приятел. — Доставчикът скръсти ръце пред широките си гърди. — Обичайния доставчик напусна и утре отивам на почивка. Затова няма да има доставки за две седмици. Взимайте или си тръгвам.

Скърцащия погледна яростно към мъжа.

— Добре. Паркирай вана по-близо до кухнята.

Доставчикът скочи във вана и закара натам. Изненадващо за Лара, на вана нямаше надпис. Надяваше се да разбере името на близкия град.

— Спри! — изкрещя Скърцащия и ванът спря.

Двамата пазачи отвориха задната врата и започнаха да разтоварват. Шофьорът грабна кутия и тръгна към кухнята.

— Спри! — Скърцащия вдигна ръка. — Не можеш да влезеш. — Взе кутията и я внесе в склада.

Мамка му. Лара се надяваше шофьорът да влезе, за да може да му подаде бележката. Погледна през вратата. Той й кимна.

— Не трябва да те виждат. — Скърцащия я бутна настрани, докато излизаше. Намръщи се на доставчика. — Чакай във вана.

— Разбира се — измърмори шофьора. — Яка тога. Сигурно ти е доста студено през зимата. — Той отиде към вана.

Лара остана точно до рамката на вратата. Изглежда, че нямаше да може да даде бележката. Все пак усещаше, че доставчикът я беше разбрал. Или просто се надяваше да е така?

Последните провизии бяха внесени и пазачите затвориха вратите на вана.

Шофьорът тръгна към вратата на кухнята с малка кутия в ръце. Видя Лара до вратата. С усмивка поклати кутията.

— Искаш ли закуска?

— Дай ми това. — Скърцащия грабна кутията. — Можеш да си тръгваш.

Шофьорът погледна към Лара, след това се качи във вана и потегли.

Сърцето на Лара се сви. Ами ако не беше разбрал? Нямаше да имат доставка две седмици.

Междувременно пазачите разглеждаха кутията, която шофьорът беше оставил.

— Може да има нещо вътре — каза единият пазач.

— Да, този изглеждаше подозрителен — съгласи се другият.

Скърцащия разкъса кутията и навсякъде се разсипа карамелизирана царевица.

— Няма нищо тук. — Той хвърли кутията на земята, след това изгледа Лара злобно. — Почисти това, девице.

— Да, господарю — Лара грабна плика с боклук и изтича навън.

Гребеше шепи от лепкави пуканки и ги хвърляше в боклука, докато пазачите тръгнаха.

Когато изглеждаше сякаш са изгубили интерес, вдигна парчетата от разкъсаната кутия.

Дъхът й секна. „Кракър Джак“. Звук, наполовина смях и наполовина плач, излезе от устните й.

Джак я беше намерил.