Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (21)

Глава 21

Лара не можеше да се отърси от усещането, че е като агне на заколение. Двама специални агенти бяха тук, за да са сигурни, че е в пълна безопасност. Казваха, че електронните проследяващи устройства в косата й бяха напълно неоткриваеми.

Глупаците можеха ли да работят за правителството? По някаква причина тя не се чувстваше сигурна. Щеше да е типичният й късмет, ако Аполон решеше, че вече харесва жени с гола глава и реши да обръсне косата й.

Също така как можеше да е сигурна, когато похитителят й беше вампир? Дори всичките й тренировки по бойни изкуства нямаше да й помогнат срещу вампирската сила и скорост. Ако се опиташе да я изнасили или убие как щеше да го спре?

Когато настъпи събота вечерта, стомахът й беше на топка. Двамата агенти от ФБР бяха единствените, които щяха да бъдат в сградата за студентски услуги. Не искаха високо полицейско присъствие, в случай че Аполон се усети.

Тя обикаляше стаята си. Погледна часовника. Осем вечерта. ФБР агентите скоро щяха да са в сградата. Трябваше да иде сама, преструвайки се, че не ги познава. Трябваше да отиде направо в стая 102 и да се остави да бъде отвлечена.

По-лесно да се каже, отколкото да се направи. Устройството в косата й можеше да бъде прихванато от сателит. Можеше да е навсякъде по света. Спря да обикаля, когато я осени ужасна мисъл. Щяха да могат да я проследят, дори да е мъртва.

— Здравей, Лара.

С ахване, тя се завъртя.

— Мамка му, Джак. Какво съм ти казала за промъкването зад хора?

Той се усмихна.

— Изнервена ли си, bellissima?

— Това не е забавно, Джак. — Тя не знаеше дали да удуши красивото копеле, или да се метне в ръцете му.

Беше му казала да не идва, докато всичко това не приключи, но все пак се радваше да го види. Поне на него наистина му пукаше за нея. Покрай ФБР агентите се чувстваше като заменима част от екипа.

Той я огледа.

— Добре ли си?

— Страхотно — излъга тя. — Какво правиш тук? — И как смееш да си толкова секси, когато носиш само черно?

— Изпълняваме плановете си за вечерта.

Тя реши, че ще предпочете да го удуши.

— Казах ти да стоиш настрана от това.

— Нямаме избор, Лара. Мислехме, че ще намерим Аполон преди тази вечер, но не успяхме. Сега знаем точно къде ще бъде и трябва да го направим. Това е най-доброто решение.

Сигурно беше видял розовите флаери. Тя се намръщи.

— Просто искаш да опазиш вампирската си тайна.

— И теб. Никой не е по-важен за мен от теб.

Тя не искаше да си признае колко й харесва да чуе това. И всъщност не беше против това да е в безопасност. Просто я дразнеше фактът, че се появи и обяви, че поема нещата.

— Не виждам как планът ти ще сработи. Прекалено много хора знаят за този случай.

— Вече поправяме това. В момента Конър и Роби са в двадесет и шести участък. Заедно могат съвсем лесно да поправят стотина мозъка наведнъж. Ще изтрият спомена за Аполон и всяка следа за него на хартия и компютър.

Това я раздразни още повече. За вампирите беше толкова лесно да контролират човешките умове, че можеха да го правят със сто наведнъж?

— И ФБР знае.

— Конър отива там след това — Джак сви рамене. — Правили сме го много пъти през вековете. Знаем какво вършим.

Лара не се съмняваше, че вампирските му приятели щяха да се справят. Беше виждала Джак да изтрива всяка своя следа в хотел Плаза.

— Преди да вземем Аполон, има нещо и искам да се оправя с него. — Той пристъпи към нея.

Тя се отдръпна, удряйки се в бюрото.

— Да не си посмял да изтриеш моите спомени.

Той спря.

— Не бих и опитал. Искам да си спомняш Венеция и нас.

Сърцето й се сви. И тя не желаеше да го забравя.

Той извади ножици от джоба на коженото си яке.

— Има проблем с косата ти, Лара. Или по-скоро, с косата, която не е твоя.

— Какво?

Как бе разбрал?

Експертът от ФБР беше направил цвета абсолютно същия като нейния.

Джак се приближи.

— Ще се чувствам много по-добре, когато махнем изкуствената коса. Само за сигурност.

Тя приглади изкуствените кичури с ръка.

— Това е единствената ми връзка с ФБР.

— Не ти трябва, Лара. Няма да ходиш никъде. И когато приключим с ФБР, те не би трябвало да те следят. Няма да помнят коя си.

Тя трепна.

— Ти напълно поемаш нещата, без значение дали ми харесва, или не. Мислех, че си ми приятел.

Той се намръщи.

— Аз съм ти приятел. Мога да чуя устройството, Лара. Мога да усетя електрическия пулс. И щом аз мога, значи и Аполон ще може.

Кожата й изстина. Мили боже, колко близо бе до това да влезе в смъртоносен капан?

— Щях да я отрежа по-рано, но не исках да обезпокоявам агентите от ФБР.

Джак грабна кичура синтетична коса и го отряза. Метна го на леглото заедно с ножицата и придърпа Лара в ръцете си.

Тя замръзна.

— Какво правиш?

— Уверявам се, че съм махнал всичката. — Той потърка лице в косата й. — Сърцето ти е ускорено.

— Ти… изненада ме.

Той прокара ръка по косата й.

— Знам, че си ми ядосана. Надявам се някой ден да ми простиш.

Част от нея искаше да се разтопи в ръцете му и да му благодари, че я спасяваше от опасната задача, но друга част все още бе ядосана, че беше поел контрола въпреки възраженията й.

— Намери онези изчезнали момичета.

— Ще ги открия. — Той целуна челото й. — Кажи на съквартирантката ти да не говори с никого за това. Само вие двете ще помните.

Лара въздъхна облекчено. Нямаше да закачат ЛаТоя.

Джак я пусна и отстъпи.

— Ти си дотук, bellissima. Можеш да се прибираш. — Той изчезна.

Тя гледаше мястото, от което беше изчезнал току-що.

— Шегуваш ли се?

Не можеше да се махне сега. Искаше да види как хващат Аполон.

Петнадесет минути по-късно Лара влезе в сградата за студентски услуги. Мина покрай столовата и тръгна към стаите за срещи. Когато приближи главната зала, чу гласа на Джак в главата си.

Ще се върнете в офисите си. Няма да помните, че сте били в Сиракуза. Няма да помните Аполон и жертвите му.

Лара надникна от ъгъла и видя Джак и двамата агенти от ФБР. Погледна и забеляза стая 102. Роби седеше в края на залата в стол, правейки се, че чете вестник. Беше сменил килта си с чифт скъсани дънки.

Тя погледна наляво. Джак беше приключил с агентите и говореше с млад чернокож. Още един вампир?

Агентите на ФБР минаха покрай нея и тя се дръпна, за да прегледа автомата за храна. Когато двамата приближиха към ъгъла, тя погледна към тях с усмивка.

Те кимнаха и продължиха. В лицата им не се долавяше, че са я разпознали. Мамка му. Изглежда, ФБР и полицията официално бяха изключени от случая.

Чернокожият зави и я погледна, докато преминаваше. Сигурно не знаеше коя е, защото не се опита да я заговори. Седна в столовата явно за да може да наблюдава входната и страничната врата.

Сърцето й се ускори. Всяка минута Аполон щеше да влезе през една от тези врати. Освен ако не се телепортира по-близо до стаята. Но Роби и Джак бяха в коридора и щяха да го видят.

Група момичета мина покрай нея, смеейки се и говорейки. Три брюнетки и една блондинка. Една от брюнетките държеше розов флаер в ръката си. Стигнаха до края на коридора и завиха надясно. Лара предположи, че отиват към стая 102, но бяха в безопасност. Всичките притежаваха неправилния цвят на косата.

— Хей, на семинара ли отиваш?

Лара се обърна и видя друга млада жена, стискаща розов флаер в ръка с перфектно лакирани нокти.

Младата жена се усмихна.

— Може да е забавно.

Стомахът на Лара се сви. Това момиче имаше яркочервена коса. О, боже, не. ФБР агентите бяха планирали да спират всички червенокоси, за да не ходят на семинара. Но сега не бяха там, за да спрат това момиче.

— Аз… не мисля, че си заслужава. Предполагам, че просто се опитват да ни продадат нещо.

Красивата червенокоска сви рамене.

— Е, аз чух, че може да ни дадат безплатни тестери. И дават голяма награда. — Тя тръгна надолу по коридора и сви вдясно.

Лара изръмжа вътрешно. Ами ако Джак и приятелите му изпуснат Аполон? Беше вампир и бе супербърз. Можеше да се телепортира. И да вземе червенокосото момиче с него.

Мамка му. Трябваше да измъкне момичето оттам. Тя тръгна надолу по коридора и зави надясно. Червенокоската вече беше влязла в 102-ра стая.

Не се изненада, когато Джак сграбчи ръката й.

— Какво правиш тук? — прошепна той. — Казах ти да се прибереш.

— И защо по дяволите си помисли, че ще се подчиня?

Той примигна. Отвори уста, за да отговори, след това я затвори с объркано изражение.

Лара се усмихна. Наистина го беше оставила без думи.

— Една червенокоса жена влезе току-що. Ще я изведа оттам.

Намръщен, Джак я пусна.

— Добре, но бъди бърза. Почти девет е.

— Ще бързам. И не изглеждай толкова подозрителен. Приличаш на мачо войник, не на студент.

Очите на Джак блеснаха.

— Така ли?

Тя поклати глава и влезе в 102-ра стая. В единия край имаше голям включен екран. Около осем реда столове гледаха към екрана. Повечето места бяха свободни. Две групички момичета седяха на първите четири реда. Бяха прекалено заети да си говоря и едва я забелязаха. Нямаше нито една червенокоса сред тях.

Тази, която беше видяла по-рано, седеше сама в края.

Усмихна се, когато Лара се приближи.

— Радвам се, че дойде. Искаш ли да седнеш? — Тя докосна стола до себе си.

— Мерси — Лара седна, чудейки се как ще изкара момичето от стаята. Можеше да изкрещи пожар…

— Аз съм Тина — представи се червенокосото момиче. — Странно име, знам. Сега се прехвърлих от Утика.

— И аз съм нова — призна Лара. — Ужасно съм гладна. Искаш ли да си вземем нещо от столовата?

— Звучи страхотно. — Тина стана, но след това погледна екрана. — Опа, изглежда, че това започва.

Лара стана и видя някой да заобикаля екрана. Висок, красив мъж с къса руса коса и много сини очи. Аполон. Носеше лаптоп.

— Уау — прошепна Тина.

Момичетата в стаята бяха прекалено заети да зяпат Аполон, за да забележат, че той така и не беше влязъл в стаята. Сигурно се беше телепортирал зад екрана. И това означаваше, че Джак и Роби още не знаеха, че е пристигнал.

Той тръгна към масата и постави лаптопа си. Лара предположи, че имаше демонстрация на пауър пойнт.

Студена вълна премина през въздуха.

Аз съм Аполон и вие ще ми се подчинявате. Острите му сини очи преминаха през момичетата на първите четири реда и след това се съсредоточиха върху нея и Тина. Той се усмихна.

Лара преглътна нервно.

— Да се махаме оттук.

Покрай вратата се появи движение. Лара въздъхна, когато Роби се втурна към Аполон. Джак беше зад него. Той се обърна, за да се увери, че тя е добре, но в тази милисекунда Аполон грабна лаптопа си и се телепортира.

— Не! — изкрещя Роби.

Лара ахна. Всичко беше станало толкова бързо. Едва беше осъзнала, че Джак се е провалил, когато желязна хватка стисна ръката й.

— Какво…? — Тя се дръпна, но хватката беше прекалено силна, суперсилна, като вампирска.

О, боже. Аполон имаше съучастник.

— Да вървим — прошепна Тина.

Лара чу вика на Джак точно преди всичко да стане черно.

Лара се олюля, когато краката й се озоваха на твърд под и използва момента, за да се дръпне от хватката на Тина. Отскочи назад, приведена и готова за битка. Предполагаше, че Тина хапе.

Слава богу, жената не нападна. Просто погледна надолу към Лара, сякаш беше нещо, което миришеше лошо.

Това не й пречеше. Докато Тина беше заета със снобското си поведение, Лара имаше време да огледа наоколо.

Малка стая. Бели стени. Двама мъже пазачи на вратата, държащи мечове. Лоши новини. И двамата гледаха безразлично, което предполагаше, че са под вампирски контрол. Много лоши новини. Късите им бели тоги разкриваха обезкосмените им гърди и крака. Имаше само една врата. Нямаше прозорци. Наоколо нямаше нищо, което да може да използва като оръжие. Дотук с плана да избяга още в началото.

— По-смела си от повечето смъртни — усмихна се подигравателно Тина. — Повечето вече са на колене и плачат за майките си.

Лара преглътна. В решителността си да оцелее, съвсем беше забравила да се преструва на уплашена и невежа. Придаде си изплашен израз.

— О, мили боже! Какво ми направи? Къде сме?

Тина се усмихна очевидно доволна от престорения страх.

— Всичко ще се разкрие с времето на тези, които са определени като достойни.

Лара искаше да изрита самодоволната усмивка на Тина.

— Може ли да си малко по-изчерпателна? — Тя се обърна към стражите. — О, схващам. Това е студентско парти! Уау, страхотни тоги! Защо не ни донесете малко бира?

— Тишина! — нареди Тина. — Коленичи.

Лара погледна към двамата едри пазачи.

— Чухте дамата. На колене. — Тя намигна. — Нека видим какво можете да правите.

— Стига, девице! — очите на Тина проблеснаха гневно.

Лара наклони глава с объркано изражение.

— На мен ли говореше?

Вълна студен въздух удари Лара и тя се препъна назад. Невидими ледени висулки се впиха в главата й. За да остане жива трябваше да следва играта и да се преструва, че е под контрол. Тя изпразни лицето си. Трябваше да се държи като пазачите и да не показва никакви емоции.

Тина отиде до нея и я зашлеви.

Лара остана неподвижна и не показа болка или изненада. Все пак очите й се насълзиха. Не можеше да го спре.

Тина се усмихна.

— Така е по-добре. Сега коленичи. Поклони се до земята.

Лара падна на колене и се наведе, докато челото й не докосна студения каменен под. Така беше по-добре.

Лицето й беше скрито.

— Аз съм Атина, дъщеря на Зевс и богиня на мъдростта. Ще се обръщаш към мен с Мъдра Атина.

Лара набръчка нос. Тази жена сериозна ли беше? Със сигурност имаше голямо его.

Ще ми се подчиняваш във всичко. Отговори ми сега.

— Да — отговори Лара, стиснала зъби. — Мъдра Атино.

Слава богу, че Джак я беше научил да чува мислените гласове на вампирите.

Сериозността на ситуацията я заля. Беше толкова прецакана. Нямаше следа от нея. ФБР и полицията дори не знаеха, че я следят.

Джак щеше да я търси. Щеше да я търси като обезумял. Тя трепна, представяйки си колко наранен е той. Трябваше да стои извън стаята. Беше направила огромна грешка, когато се бе опитала да бъде благородна.

Е, щеше да си го върне. ФБР й бяха дали достатъчно знания за това как да успее да избяга. Не й трябваше рицар в сияйни доспехи или вампир в потъмнели доспехи, за да я спаси. Щеше да успее да се измъкне сама. Надяваше се.

— Ще се подчиняваш на Аполон във всичко — обяви Атина. — Ще се обръщаш към него с господарю Аполон.

— Да, мъдра Атино — измърмори Лара.

— Когато пазачите ти дадат нареждане ще изпълняваш и ще отговаряш. „Да, господарю“.

— Да, мъдра Атино. — Колко забавен беше този курорт.

Може би поне щеше да бъде обезкосмена хубаво като пазачите. Още една вълна леден въздух се изви около Лара, карайки ръцете й да настръхнат.

Гласът на Атина се разнесе в ума й. Сега ще споделя с теб малка част от мъдростта си.

О, страхотно. Лара се надяваше, че това няма да отнеме дълго. Коленете й започваха да я болят. Подът беше твърд като камък. Всъщност беше камък. Мрамор може би. Бял и без петънце.

— Спасих те от еднообразието на съществуването на смъртните — обяви Атина. — Можеш да ми благодариш.

Лара завъртя очи.

— Благодаря ти, мъдра Атино.

Богиньо на провисналото бельо. Зашлеви се мислено. Трябваше да внимава с мислите си, в случай че Атина може да ги чува. Атина е супер.

— Доведох те в Елисейските полета — продължи Атина. — Царството на смъртните е затворено за теб. Никога не можеш да се върнеш на Земята. Разбираш ли?

— Да, мъдра Атино.

Ти си толкова страхотна богиня.

— Ако се опиташ да напуснеш това място, ще се озовеш в царството на Хадес — страна на вечно мъчение. Ако разочароваш мен или Аполон ще те пратим при Хадес. Искаш ли да прекараш вечността в ада?

— Не, мъдра Атино.

Значи така караха момичетата да не опитват да избягат. Момичетата вярваха, че няма път обратно към Земята и живееха в страх от ада.

— Сега си девица. Нямаш име. Тук си, за да служиш на боговете. Това е единствената ти цел.

Лара преглътна нервно. Досещаше се как Аполон иска да му служи. Закуска в леглото, а тя беше храната. Нямаше да получава маникюр и масаж. Това не беше курорт. Нито СПА.

Беше шантав вампирски култ.