Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (20)

Глава 20

Джак пристигна в Роматех в добро настроение. Лара беше чула умствения му глас и знаеше, че все още я обича. Срещата беше започнала малко неудобно, но в края тя му беше позволила да я докосне и я успокои. Беше му споделила важни моменти от миналото си. Бе предложила да са приятели. Това означаваше, че е готова да му се довери. След време връзката им щеше да се задълбочи. Тя беше такава невероятна жена. Толкова силна, смела, умна и красива. Нямаше съмнение, че Лара е жената за него.

Но все още беше в опасност. Настроението му изведнъж се развали, докато вървеше към охранителния офис на МакКей. Беше минал цял месец без резултат след множество провалени опити да открият Аполон. Мускулите му се напрегнаха и той сви ръце в юмруци. Не беше свикнал да се проваля, когато действаше като детектив.

Признаваше, че засега удряха на камък в намирането на Касимир. Но подлият лидер на Бунтовниците постоянно се местеше. Този Аполон си имаше база. Стоеше на едно място. Беше нелепо, че още не бяха успели да намерят копелето.

Джак влезе в офиса и откри Фил, седнал на бюрото, изучавайки нещо на компютъра.

— Къде са всички?

Шейпшифтърът дори не обърна внимание на гнева в гласа на Джак.

— Предполагам срещата ти не е минала добре.

— Мина супер, но времето ни изтича. Къде са всички?

— Роби още проверява следите из Европа. Каза, че най-вероятно ще спи у вас.

— Добре. — Джак винаги предлагаше своя palazzo за убежище на вампирските си приятели, които пътуват.

— А Конър?

— Конър и Финиъс изследват място в Охайо — продължи Фил. — А аз преглеждах интернет за всяко място, където се споменава Аполон или бог на слънцето.

Джак започна да обикаля офиса.

— Колко грешни следи проследихме досега?

— Над сто — измърмори Фил.

Вампирът удари с юмрук по мрежестата преграда, зад която държаха оръжията.

— Не трябва да е толкова трудно! Има вампири по целия свят. Защо никой не може да намери едно извратено копеле?

Фил се облегна на стола, мръщейки се.

— Имам теория за това.

— Мамка му на теориите ти. Трябват ми резултати!

— Джак тръгна към вратата. Merda. Налагаше се да се стегне. Гневът му нямаше да помогне на Лара. — Добре, каква е шибаната ти теория?

— Е, щом питаш — започна Фил с иронична усмивки.

— Забелязал съм през годините, че вампирите живеят главно в гъсто населени райони. Разбира се, в миналото сте искали да сте близо до източника на храна и колкото повече хора има за хапане, толкова по-малка с вероятността да ви забележат.

Джак не престана да обикаля.

— Продължавай.

— Харесва ви да висите заедно. И да купонясвате. На Жан Люк му е доста тежко да се крие в покрайнините. Мисля, че вече щеше да е полудял, ако не бяха Хедър и семейството й. Знам, че е тежко за Роби.

Джак кимна.

— Каква е идеята ти?

— Ако курортът на Аполон е прекалено далеч от градове и градчета, тогава никой от вампирите не би го забелязал. Наоколо няма да има и смъртни. Затова той отвлича хора. Няма друг източник на храна.

Джак въздъхна. Фил най-вероятно беше прав, но теорията му правеше шансовете им за намиране на Аполон нищожни.

Шейпшифтърът се наведе напред и облегна лакти на бюрото.

— Обаче шейпшифтърите сме точно обратното. Избягваме цивилизацията. Харесва ни да обитаваме по-отдалечените части на света.

Джак спря.

— Мислиш, че глутница вълци може да открие Аполон?

— Смятам, че си заслужава да опитаме. Мога да разпитам алфите на глутниците из страната, за да ни помогнат — Фил се намръщи. — Предложих го миналата вечер, но Конър смята, че е лоша идея. Не искаше да намесваме върколаци във вампирските работи.

Джак започна да обикаля отново. Разбираше реакцията на Конър. Векове наред вампирите и шейпшифтърите бяха живели заедно под взаимно неверие и напрежение. Стояха настрана едни от други, бдителни заради това, че и друг вид знае за съществуването им.

Ангъс беше опитал да запълни пропастта, предлагайки на шейпшифтърите високоплатени, важни позиции.

Въпреки това Джак знаеше, че повечето шейпшифтъри, които работеха в МакКей секюрити енд инвестигейшън, бяха смятани за предатели на вида си. Хауърд се справяше по-добре, тъй като мъжките мечки си падаха малко самотници. Но Фил беше вълк, от който се очакваше да е част от глутница. Вълк единак беше странен и опасен феномен.

— Вълците биха ли ни помогнали? — попита Джак.

— Може би. — Фил прокара ръка през гъстата си кафява коса. — Истината е, че биха ви направили длъжници за това.

— Ах… — Затова Конър беше отказал. Не искаше да дължи услуга на глутница вълци. Джак беше достатъчно отчаян, за да направи сделка с дявола, ако трябва. Попитай ги за помощ. Всеки придобит дълг ще е мой.

 

 

— Чуваш ли ме сега? — попита пак Джак.

Беше сряда вечерта и това бе третата му сесия с Лара.

— Само няколко думи тук-там — въздъхна тя. — Това е толкова дразнещо.

— На мен ли го казваш — измърмори Джак.

Беше се надявал за срещата им във вторник, но бяха свършили след десет минути, защото главата я болеше прекалено много. Знаеше, че й причинява болка, можеше да го усети, и се мразеше, че той е този, който я причинява.

— Искаш ли аспирин? — попита.

— Изпих един, преди да дойдеш. — Тя разтърка слепоочието си. — Или вече действа, или ставам по-добра.

Болката не е толкова силна, колкото беше снощи.

— Това е добре. Може би мозъкът ти се приспособява. — Той се настани на леглото до нея.

Лара го погледна с онзи предпазлив, капризен поглед, и Джак го прие като добър знак. Тя свикваше с него.

Вярваше, че бавно ще успее да възвърне доверието й и искаше още. Копнееше да го обича, но можеше да е търпелив.

Имаше няколко улики за проверяване по-късно през нощта. Южняшка глутница вълци бяха забелязали два изолирани лагера на смъртни в Невада и в Юта. Съмняваше се, че това е, което търсят. Бяха отдалечени, а и ги описваха като лагери с дървени хижи. Въпреки това беше отчаян и щеше да провери навсякъде.

— Не мога да ти позволя да направиш това, Лара. Аполон може да те телепортира навсякъде и никога няма да мога да те открия.

Тя се намръщи.

— Ще нося проследяващо устройство. Утре ще го взема.

— Устройствата мога да се изгубят.

— ФБР знае това. Планирали са нещо специално — тя го погледна строго. — Това ще се случи, Джак.

— Не, няма. Не мога да допусна да го направиш, затова имам алтернативен план. Когато Аполон се появи на семинара, двамата с Роби ще го хванем и ще го телепортираме до Роматех. Там ще го държим затворник в сребърна стая.

Лара се намръщи още повече.

— Ами другите момичета? Трябва да знаем къде ги държи.

— Ще го накараме да ни каже.

Тя потрепери.

— Как?

— Лишаването от кръв може да свърши работа. Или може да опитаме с умствен контрол.

Тя замълча, премисляйки.

— Планът ти може да проработи, но как ще го обясня на полицията и на ФБР.

— Няма да е нужно. Ще изтрием спомените им. — Когато тя започна да протестира, той продължи. — Нямаме избор. Ако телепортираме Аполон или ако той телепортира теб, пак ще е повече, отколкото можем да позволим на смъртните да видят. Определено не можем да допуснем да открият курорта му. Ако намерим тези момичета, ще ги пратим вкъщи с променени спомени. Трябва да защитаваме тайната на съществуването на вампирите.

Лара стана от леглото и започна да обикаля стаята. Завъртя се към него и го погледна ядосана.

— Ако се случи както ти искаш, никой няма да помни нищо. А какво ще стане със заслуженото наказание на Аполон за престъпленията му?

— Повярвай, ще си плати.

Тя сложи ръце на кръста си.

— Ами моята усилена работа? Всичко ще е било за нищо.

— Ще си жива. Не бих нарекъл това нищо.

Тя го изгледа ядно.

— Тренирах цял месец за тази задача. Мога да се справя.

— Няма да позволя на това копеле да те отвлече. Ще направя всичко възможно, за да те защитя.

Тя присви очи.

— Звучи сякаш си по-притеснен за това да запазиш скъпоценната тайна на вампирите.

Той стисна челюст.

— Това е важно, но нищо не е по-важно за мен от твоята защита.

Моят живот ще е безсмислен без теб. Обичам те прекалено много.

Тя ахна.

— Не го казвай.

— Да не би да чу мислите ми?

— О, божичко! — Тя докосна челото си.

Искам да те хвърля на леглото и да съблека дрехите ти.

— Престани! — Погледна го ядосана.

Той се усмихна.

— Наистина ме чуваш.

— Ъм, може би — тя потърка челото си. — Само малко.

Ще целуна малките пръстчета на краката ти, след това ще се спусна нагоре по дългите ти, пищни бедра, докато не достигна…

— Стига! — бузите й пламнаха.

— Но тъкмо идваше хубавата част.

Тя поклати глава.

— Опитвам се да водя честен спор с теб, а ти описваш филм за възрастни в главата ми.

Джак погледна към леглото й.

— Можем да го направим истински.

— Главата ме боли. — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Мисля, че трябва да си тръгваш.

— Лара…

— Няма нужда да те виждам, докато всичко това не свърши. Можем да кажем, че уроците са успешни. Благодарение на теб ще мога да чувам всяка перверзна мисъл на Аполон.

Джак се намръщи. Трябваше да опита още нещо само за да е сигурен. Той хвърли вълна от студена умствена енергия към нея и тя залитна.

Аз съм ти господар и ти ще ми се подчиняваш. Махни си дрехите, сега.

Тя изсумтя.

— В сънищата ти.

Той пристъпи към нея, усилвайки силата.

Ти си под мой контрол. Ще ме любиш.

Очите й блеснаха гневно.

— Излез, веднага!

Той си пое дълбоко въздух и силата изчезна.

— Brava, bellissima. Можеш да чуваш, но все още успяваш да устояваш на вампирския контрол. Това са добри новини.

Тя го погледна предпазливо.

— Това беше само тест?

Той кимна.

— Трябваше да съм сигурен.

Тя погледна настрани, но не преди Джак да забележи сълзите в очите й.

— Каза ми, че никога няма да използваш силите си, за да ме вкараш в леглото. Мислех, че измени на обещанието си.

— Лара, никога не бих те насилил или манипулирал. Наистина аз… желая да си в леглото ми, но повече от това, искам да имам любовта ти. Дарена свободно.

— Не мога — прошепна тя.

Той тръгна към бюрото, отчаянието се забиваше в гърдите му. Ами ако никога не успееше да спечели сърцето й? Не можеше да я накара да го обича. Но въпреки всичко, щеше да осигури безопасността й.

— Няма да позволя на Аполон да те отвлече.

Тя все още гледаше в другата посока, ръцете й бяха скръстени, а раменете й — свити.

Merda, това я нараняваше колкото и него.

— Довиждане, Лара — той се телепортира.

— Няма смисъл да се виждаме тази вечер — каза на Джак, когато й се обади в четвъртък вечерта. — Благодарна съм ти за помощта, но свърши и да не си посмял да се телепортираш тук, докато говоря.

Merda. Познаваше го прекалено добре.

— Планът ни за събота вечерта е задействан. Ще отвлечем Аполон.

— Не, няма! Джак, сериозна съм. Ще стоиш настрана от това.

— Видя ли вече флаер? Ще идва ли Аполон в Сиракуза?

— Няма да обсъждам това с теб. Заклевам се, ако видя теб или някой от приятелите ти тук, ще те арестувам.

— Лара… — Дългият сигнал му показа, че тя му е затворила.

Инатлива жена. Е, той също можеше да е инатлив.

Прекара следващите няколко часа с Финиъс, изследвайки лагер в Колорадо, за който бяха съобщили глутница вълци.

Беше се оказало тренировъчен лагер за оцеляване. Когато се прибраха в Роматех, Роби се беше върнал от Европа. Джак организира среща и обсъди плановете им за събота вечерта.

В три и половина сутринта се телепортира в общежитието на Лара. Мястото беше запечатано в съзнанието му, защото се беше телепортирал тук и преди. С перфектното си зрение той я забеляза в тъмната стая. Лежеше заспала точно както се беше надявал.

Бавно тръгна към вратата. Не беше дошъл да я види, а за да провери дали Аполон не е сложил флаер долу във фоайето.

Остро бипкане достигна ушите му съвсем тихо. Той изчака и нещо отново избипка. Беше странно. Той по-скоро го долавяше, отколкото чуваше. Беше повтарящ се пулс енергия. Погледна към леглото.

Идваше от Лара.

Той се приближи към нея. ФБР сигурно й бяха сложили проследяващото устройство. Merda. Ако той чуваше проклетото нещо и Аполон щеше да го чуе. Щеше да разбере, че властите на хората са след него. Щеше да се изкуши да убие Лара незабавно.

Джак се наведе над нея, опитвайки се да открие устройството. Не носеше колие. Нямаше обеци. Да не би да беше под кожата?

Тя изстена и се обърна настрани е лице към стената. Косата й се разпиля по бялата възглавница — гъста, на вълни и… бипкаща. Той нежно докосна косата й. Мека и копринена. Чакай. Това беше различно. Грубо и чуждо. Той погали отново косата й, за да е сигурен. Трябваше да отреже фалшивата коса преди събота.

— Ммм — тя изстена и се обърна по гръб.

Той потисна стон. Тънката й тениска оставяше малко на въображението. Можеше да види кръглите й пълни гърди, закръглените й зърна, молещи го да бъдат втвърдени. Щеше да е толкова лесно да се плъзне в ума й и да й даде вампирски секс, който никога нямаше да забрави. Щеше да й хареса толкова много, че щеше да го моли да го направи наистина.

Но той й беше обещал да не използва силите си, за да я вкара в леглото си. Merda. Животът щеше да е толкова по-лесен, ако можеше да е безпринципен като баща си.

— Джак — измърмори тя.

Той спря да диша. Тежестта в гърдите му леко се надигна. Може би все още имаше шанс. Не се отказвай от мен, Лара. Аз винаги ще те обичам.

Той излезе в коридора и тръгна към асансьора. На първия етаж намери дъската със съобщения и го видя. Розов флаер. Искате ли да останете завинаги млади и красиви?

Той се обади в офиса на Роматех.

— Спипахме го.