Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (17)

Глава 17.

Лара ахна, когато Джак се материализира пред нея. Той бързо се огледа.

— Какво… — Гърлото й се сви.

Той се беше фокусирал върху нея с блестящи в златно очи.

Тръпка от страх я прикова към дивана. Джак беше мъж със свръхестествена сила. На какво беше способен?

Глупости. Тя се разтърси мислено. Това беше Джак. Беше я любил миналата вечер.

Някак Венеция изглеждаше прекалено далечна. Мръщейки се, той затвори телефона си и го прибра в джоба си. Извади колана й от друг джоб и го пусна на масичката за кафе.

— Може би наистина трябва да те напляскам — измърмори той.

— Извинявай?

Челюстта му трепна.

— Забрави какво казах.

Сякаш това някога можеше да стане. Тя затвори своя телефон и го постави на масичката.

— Усещам, че си доста ядосан от ситуацията. — Тя спря, когато тихо ръмжене завибрира в гърлото му. — Виж, няма да ме изплашиш с мъжкарските си тактики. Можем да го обсъдим спокойно и разумно.

— Няма нищо разумно в това. — Ръцете му се свиха в юмруци. — Да използваш себе си като примамка, е глупаво и лудо!

Тя си пое въздух.

— Защо не ми кажеш какво си мислиш в действителност?

Той присви очи в две златни игли от светлина.

— Няма да го направиш.

— Не е твое решение, Джак. Всъщност нищо от тези неща с Аполон не ти влизат в работата.

— Ти ми влизаш в работата и се опитваш да те убият.

Тя изсумтя.

— Това може и да те изненада, но не съм настроена самоубийствено. Ще се вземе всяка възможна мярка за сигурността ми. Ще нося проследяващо устройство…

— Тези могат да се губят.

Тя го изгледа ядно.

— Веднага щом прихванат местоположението на курорта на Аполон…

Той се надвеси внезапно и с едно движение на ръката си запрати масичката за кафе в другия край на стаята. Дъхът й секна, когато той застана точно пред нея.

— Няма да направиш това. — Тихият му, рязък глас, беше пропит с гняв.

Мамка му, опитваше се да й заповядва. Лара се изправи и лицето й беше на милиметри от решителната му брадичка.

— Никой не ми нарежда какво да правя.

Той я хвана за раменете.

— Мога да те телепортирам до толкова усамотено място, че никога да не успееш да намериш изход.

Тя бутна гърдите му.

— Тогава ще си насилник точно като Аполон.

— Не. Аз ще спася живота ти. — Хватката му около раменете й се увеличи. — Стой настрана от Аполон. Нямаш представа на какво е способен.

— Но ти знаеш? — Тя кипеше от яд. — Какво знаеш и не ми казваш, Джак?

Той я пусна и отстъпи. Прокара ръка през косата си и започна да върви из стаята.

— Когато Аполон те види, ще те поиска.

— На това залагаме. И с устройството, което ще нося, ще можем да го проследим.

Джак поклати глава.

— Той ще те телепортира някъде. Може да те телепортира на няколко места едно след друго. Виждала си колко бързо става. Докато полицията разбере къде си, той… По дяволите, Лара, ще бъде прекалено късно!

Тя преглътна шумно.

— Мога да си спечеля време. Няма да съм под контрола му като другите жертви. Затова съм точният избор за тази работа. Имунизирана съм срещу умствения контрол.

Той се усмихна подигравателно.

— Мислиш, че това ти осигурява безопасност? Лара, в секундата, в която разбере, че не може да те контролира, ще те убие.

Ледена тръпка премина по гръбнака й. Опитва се да те уплаши и да те накара да се откажеш. По дяволите, може би трябваше да се откаже. Ами ако нещата излязат от контрол? Спецекипът вече я бяха предупредили, че не може да вземе оръжие. Щеше да провали прикритието й.

— Не можеш да надвиеш Аполон — продължи Джак тихо. Обикаляше стаята, след това се обърна към нея. Устните му се свиха, сякаш го болеше от думите. — Той ще се храни от теб.

Лара ахна и притисна длани към гърдите си.

— Какво?

— Ще впие зъби в теб и ще пие кръвта ти.

Тя се намръщи.

— Това е извратено. Караш го да звучи като… като…

— Вампир — прошепна Джак.

Тя го зяпна. Боже, беше сериозен.

— Джак, няма такова нещо. Може да мисли, че е вампир. Има извратени хора, които се правят на вампири. Но всеки, който се опита да захапе врата ми, ще получи коляно в слабините си по-бързо, отколкото може да каже Трансилвания.

Джак се намръщи.

— Не ми вярваш.

— Мисля, че се опитваш да ме сплашиш, за да се откажа от работата. Наистина трябва да се ядосам, но осъзнавам, че се тревожиш, понеже „те е грижа“.

— Влюбен съм в теб.

Сърцето й се сви. Никога нямаше да й омръзне да чува как й го казва.

— Наистина ме е грижа за теб, но…

— Лара. — Той пристъпи към нея.

— Но — тя вдигна ръка, за да го спре — няма да ти позволя да ме контролираш или манипулираш.

— Merda. Опитвам се да те опазя жива.

— Няма такова нещо!

— Това искат да вярвате. Използвали са умствен контрол, за да накарат всички да вярват, че не съществуват, че те са просто измислени чудовища. Но те се хранят от хора и трият спомените им. Така е от векове.

Кожата й настръхна.

— А ти откъде знаеш за вампирите? Откъде можеш да знаеш, че Аполон е един от тях? Срещал ли си го?

— Не, не съм. Но разпознавам знаците. Аполон се появява само нощем. Може да контролира умовете на хората и да трие спомени. Има суперсила и скорост. Може да се телепортира.

Тя ахна.

— Ти описваш себе си.

Джак трепна. Очите й блестяха от ужас.

Лара се препъна назад и падна на дивана. О, боже, не отричаше. Или беше напълно луд, или наистина беше…

— Не — прошепна тя. — Не. Вампирите не съществуват.

Той я погледна тъжно.

— Защо ми е да те лъжа за това? Какво е възможно да спечеля от това, освен отвращението ти?

Тя си пое треперещо дъх и притисна ръце към очите си. Спомените се заизреждаха в ума й. Никога не го беше виждала да яде. Никога не беше успявала да се свърже с него през деня. Нямаше огледало в банята си. Имаше тежки щори на прозорците. Беше на над двеста години. Работеше във фабрика, която произвеждаше синтетична кръв. По дяволите, това беше супермаркет!

Всички парчета на пъзела са били там, но тя така и не беше успяла да ги съедини, защото не знаеше как трябва да изглежда картината. Беше очаквала да е супергерой. Не чудовище.

Стомахът й се разбунтува. О, боже, тя го беше целувала. Беше му позволила да я докосва, да я люби.

Тя закри устата си, прикривайки стон.

— Лара — той пристъпи към нея.

Тя притисна гръб към дивана.

Лицето му пребледня.

— Santo cielo. Не се страхувай от мен. Никога не бих те наранил.

— Мисля, че е по-добре да си вървиш.

— Трябва да говорим.

— Не. — Очите й пареха от напиращи сълзи.

За какво имаше да говорят? Беше се влюбила в чудовище. Беше идиотка.

Той се намръщи.

— Сега знаеш истината за Аполон. Това е вампирска работа. Ще ме оставиш да се оправя.

Дълбоко в нея пламна гняв.

— Как смееш. Това не е само за Аполон. Всичките му жертви са хора, затова не ми казвай да се разкарам. И не очаквай от мен да повярвам, че има чудовища, които ги е грижа.

Той замръзна.

— Не всички сме лоши, Лара.

— Искам да си тръгнеш.

Той разтри челото си.

— В шок си. След няколко дни можем да говорим.

— Тръгвай!

Той отпусна ръцете си и в очите му блеснаха болка и тъга. Той трепна, след това изчезна.

Джак се материализира в горите, заобикалящи Роматех. Затътри се към страничния вход. Само ако можеше да се материализира без сърце. Гърдите го боляха толкова силно, че го болеше да диша.

Подпря лакътя си върху дънера на дебело дърво и се облегна, подпирайки чело на ръката си. Затвори очи и изображенията се появиха в ума му; израженията на Лара: шок, ужас, отвращение, гняв. Точно като жените от миналото му.

Беше изгубил Лара.

Трябва да вярваш, Джакомо. Думите на отец Джузепе се разнесоха тихо из ума му.

Как? Беше същество на тъмнината, затворен в кръг от ада. Как беше възможно да има вяра? Губеше Лара точно както беше изгубил останалите. Колко години трябваше да страда, след като ги загуби? И Беатрис… да загуби нея бе истински ужас. Винаги се беше чудел дали би го приела, но беше умряла, преди да успее да й каже. Беше умряла сама, вярвайки, че той я е изоставил.

Merda! Той удари дървото с юмрук. Нямаше да изостави Лара, дори тя да го мразеше. Нямаше да допусне да умре.

Ако Аполон продължаваше с обичайния си график, щеше да вземе още една жертва последната събота на юни. Това даваше на Джак достатъчно време да намери копелето и да го елиминира. След това можеше да мине през полицията и ФБР и да изчисти всички следи. Така цялата работа щеше да приключи.

Лара щеше да е в безопасност. Трябваше му само вяра. И няколко добри приятели.

Извади телефона си и тръгна през гората. Роби МакКей щеше да му помогне. Беше срещнал Роби през 1820 година в академията за фехтовка на Жан Люк в Париж, когато бяха определени като партньори. Бяха станали близки приятели, когато не се опитваха да се прецакат.

Сега Роби работеше като телохранител на Жан Люк. Откакто французинът се криеше в Тексас, и приятелят му беше там.

Той вдигна телефона си.

— Здрасти, Джак. Как е?

— Има проблем. Можеш ли да отделиш няколко часа? Малко помощ ще ми дойде добре.

— Слава богу. Адски скучно ми е тук. Снощи дъщерята на Жан Люк ме попита дали искам да си играя с нея и куклите й и аз почти отговорих да. Толкова съм отчаян.

— Тогава е късметлийският ти ден. Всъщност може да ми трябваш за няколко седмици. И Фил, ако може да дойде.

— Ще говоря с Жан Люк, но съм сигурен, че няма да е проблем. Ще се видим скоро. — Роби затвори.

Джак прибра телефона в джоба си и тръгна към входа.

— Хей, братле. — Финиъс се приближи към него. Правех обиколка, когато чух гласа ти.

— Говорех по телефона. Конър пристигна ли?

— Да, в офиса е. — Финиъс погледна към Джак. Добре ли си, пич? Изглеждаш малко изморен.

Джак се сви.

— Искам двамата с Карлос да живеете в Роматех за следващата седмица. Има няколко спални в мазето, нали?

— Да. Какво става? Да не би Бунтовниците да са намислили нещо?

— Не, но полицията може да дойде до къщата. Не искаме да ни заварят там в мъртвешки сън.

— Скапаната полиция. — Финиъс се спря. — Мамка му. Каза ли на мацката полицай за нас?

Джак го погледна раздразнено.

— Не ме ли посъветва ти да го направя?

— Ами, да, но откога следваш съветите ми? Предполагам не е минало добре, а?

Джак поклати глава.

— Мамка му — измърмори Финиъс. — Мислех, че жените си падат по вампири. Мислех, че ще си падне по това, човече.

Рязка болка премина през гърдите му.

— Не и тя.

— Мамка му. Мислиш, че ще каже на колегите си от полицията за нас?

— Не знам. Може би. Затова вземи каквото ти трябва от къщата и доведи Карлос тук, окей?

— Добре. Съжалявам, пич. — Финиъс се телепортира.

Джак стигна страничния вход и прокара картата си, след това използва сензора. Беше по средата на коридора, когато Конър отвори вратата към офиса и се показа навън.

— Видях Финиъс да се телепортира — каза той. — Къде го изпрати?

— До къщата, за да доведе Карлос. Ще останат тук следващата седмица или малко повече.

Конър присви очи.

— И защо къщата не е безопасна вече?

— Може да си е напълно безопасна. Само предпазни мерки. — Джак мина покрай шотландеца и влезе в офиса. Чу, че вратата се затвори след него.

— Кофти — прошепна Конър.

Джак се обърна към него.

— Казал си й.

Джак разшири стойката си и сви ръце пред гърдите си.

— Направих това, което трябваше.

Конър изсумтя.

— Схващам, че не е минало добре.

Джак сви едното си рамо.

— Казал си на полицай за вампирите — измърмори Конър. — Наистина ли очакваше да мине добре?

— Тя знае, че я обичам.

— Ооо, и това трябва да го прави различно? — Гняв светна в сините очи на Конър. — Наистина ли вярваш в тези глупости, че любовта побеждава всичко? Колко смъртни сме обичали само за да ги гледаме как се сбръчкват и умират. Цялата любов на света не може да ги спре да умрат.

— Знам това. — Беше изгубил Беатрис, когато беше пламнала епидемия на коремен тиф във Венеция. — Любовта е преходна. Това не я прави безсмислена. Само по-специална.

Конър го погледна ядосано.

— Прави я по-болезнена. Ти трябва да знаеш. Виждам болката, изписана на лицето ти.

Джак преглътна шумно. Не можеше да го отрече.

— Замислял ли си се какво ще й причини тази твоя голяма любов? — попита Конър. — Ще я въвлечеш в свят, в който най-вероятно не иска да живее.

Джак се сви. Трябваше да признае, че Лара не беше реагирала добре. Все пак други смъртни жени се бяха приспособили към вампирския свят.

— Шана е щастлива. И Ема, и Хедър.

— Не можеш да очакваш всяка жена да иска да живее с нежив — изръмжа Конър. — Аз въвлякох Дарси Нюхарт в този свят и тя ме намрази заради това. Не бих искал да живееш с тази вина.

Джак се запита дали Конър не чувстваше нещо повече от вина.

— Дарси е много щастлива сега. И работи за нас.

Конър махна пренебрежително с ръка и тръгна към бюрото.

— Нека се върнем върху твоята приятелка. Ще каже ли на висшестоящите си за нас?

— Не знам. Може би не. — Лара нямаше да иска да си мислят, че е луда.

Конър седна, мръщейки се към Джак.

— Изкушавам се да ти пръсна черепа, но изглеждаш нещастен и ще бъде като да риташ куче.

— Боже, благодаря.

— Отправила ли е заплахи? Мога да я телепортирам някъде, където да не може да каже на никого за нас.

— Не. — Джак стисна зъби. — Ще я оставиш на мира.

Конър изсумтя.

— Не бих я наранил. По-добре да направя това, отколкото всеки участък на Ню Йорк да ни погне.

— Не мисля, че тя е заплаха за нас. По-скоро за себе си. Дала е цялата ми информация за Аполон на висшестоящите си.

— Гадост — измърмори Конър.

— Полицията и ФБР са сформирали специален екип и са дали на Лара задача да е под прикритие. Четвъртата събота на юни Аполон ще обиколи университетите, провеждайки семинара си и ще търси перфектната жертва. Ако полицията успее, Лара ще е тази жертва.

— Мамка му. — Конър изглеждаше отвратен. — Трябва да спрем това. Аполон може да я убие.

— Затова й казах истината — обясни Джак. — Опитвах се да я сплаша, за да се откаже от задачата.

Конър кимна.

— Добре. Разбирам причината.

— Надпреварваме се за време — продължи Джак. — Имаме месец, да открием и да убием Аполон. Вече помолих Роби да ми помогне.

— Имаме предостатъчно време. — Конър посочи към един от екраните за наблюдение на стената. — Роби тъкмо пристигна. И не е сам.

Джак погледна към монитора. Роби се беше телепортирал и беше довел Фил със себе си. Като дневен пазач Фил не можеше да се телепортира. Но като шейпшифтър притежаваше други ценни таланти.

— Това са Финиъс и Карлос — посочи Джак към друг монитор.

Той забеляза как Финиъс се материализира отвън до страничния вход с дневния пазач Карлос. Към тях се присъединиха Роби и Фил и четиримата влязоха в сградата.

Джак се усмихна мрачно. Беше сформирал свой собствен спецотряд. Броейки себе си и Конър, разполагаше с четири вампира плюс шейпшифтър вълк и шейпшифтър пантера. Лара щеше да е в безопасност.

Аполон нямаше да живее достатъчно дълго, за да я нарани.