Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (16)

Глава 16

Да не си луда, момиче? — попита ЛаТоя, след като се прибраха за вечерта.

Не се ядосвай. — Лара сипа пиле и наденица в две чинии. След като беше обсъждала опасната си мисия цял час в конферентната стая, се беше прибрала изтощена. Беше решила да сготви, за да се успокои. — Нямаше да съм в тази ситуация, ако ти не беше занесла папката за Аполон.

ЛаТоя се намуси.

— Знаеш, че трябваше да я покажем. Повярвай, щяхме да загазим много повече, ако имаме тази информацията и не я бяхме предали още няколко дни.

Лара потрепери.

— Ти в беда ли си?

ЛаТоя сви рамене и извади бутилка вино от хладилника.

— Едновременно ми удариха шамар е едната ръка и ме потупаха по гърба с другата. Не могат да решат дали са ядосани, или горди.

— Да, и аз го усетих. — Лара сложи чиниите на масата.

ЛаТоя сипа вино в две чаши.

— Значи, наистина ще оставиш Аполон да те отвлече?

Лара въздъхна, чудейки се за милионен пък дали не прави огромна грешка. Част от нея искаше ЛаТоя никога да не беше взимала информацията. Тогава тя щеше да може да продължи да работи е Джак. Но другата част от нея беше засрамена. Милите отвлечени момичета бяха в беда и ето я нея, опитвайки се да използва обстоятелствата, за да си намери извинение да вижда Джак. Защо не можеше да го приеме? Връзката й с Джак беше обречена.

Таймерът на фурната прекъсна мислите й. Царевичният хляб беше готов.

— Е? — ЛаТоя постави чашите на масата. — Ще го направиш ли?

— Да. — Лара постави тавата с хляба на плота и махна фолиото. — Тези момичета се нуждаят от помощ. Просто се надявам още да са живи.

— Да, и аз. — ЛаТоя я погледна разтревожено. — Можеше да откажеш, нали знаеш?

— Ще се оправя. — Лара отряза две филии и ги постави върху наденичките. — Ще ми сложат някакво проследяващо устройство. В секундата, в която Аполон ме заведе в така наречения си „курорт“ те ще се появят и ще го арестуват. Би трябвало да е бързо и лесно.

— Така казват винаги. — ЛаТоя взе чинийката с масло от хладилника.

Лара сложи хляба на масата.

— Имам тайно оръжие, помниш ли? Имунизирана съм срещу умствен контрол.

— Да, това е добре — каза ЛаТоя, но все още я гледаше разтревожено, докато сядаше и взе филия, за да я намаже с масло. — Аз… мисля, че нямах право да ти казвам, че не трябва да се виждаш с Джак повече.

— Сега реши, че е добър ли? — Лара я погледна иронично и седна.

ЛаТоя сви рамене.

— Не знам какво да мисля за него. Адски подозрителен е, но има суперсили и точно сега, мисля, че ще ти е от полза да разполагаш със супергерой в задния си джоб.

Или в панталоните си. Лара прогони досадната мисъл. Искаше просто да отпусне цялото си тяло на пода.

— Не мисля, че аз и Джак имаме бъдеще.

ЛаТоя спря да яде и я погледна.

— Защо не?

Лара въздъхна.

— Трудно е за обяснение.

— О, мамка му. Извънземен е, нали?

Жалка имитация на смях излезе от устните на Лара.

— Не знам какъв е. Той отказва да говори с мен.

— Мъж, който има трудности с комуникацията. — ЛаТоя отпи от виното. — Ето това е нещо напълно различно.

Лара й се намръщи.

— Не мога да се занимавам с някой, който не иска да говори с мен.

— Добре ли се отнася с теб.

— О, да — Лара отпи от виното.

— Добър ли е в леглото?

Лара се задави и очите й се уголемиха.

ЛаТоя се подсмихна.

— Приемам това за „да“.

— Ние не сме… е, горе-долу, но… добре, бих казала да. — Лицето й се сгорещи.

ЛаТоя се изкиска.

— Тогава къде е проблемът?

— В живота има повече от добър… страхотен секс.

— Сега наистина се тревожа за теб.

— Не е смешно, ЛаТоя. Сърцето ми се къса. Той казва, че ме обича, но не може да ми се довери с истината.

Кафявите очи на ЛаТоя се разшириха.

— Казва, че те обича?

Лара нервно глътна малко вино. Беше й се изплъзнало.

— Какво изпитваш към него? — попита ЛаТоя.

Тя остави чашата.

— Храната ни изстива. — Набута царевичен хляб в устата си.

— Отричаш — заяви ЛаТоя.

Лара й се намръщи, след това преглътна храната.

— Точно сега отричането е най-добрият ми приятел. Няма да си призная, че съм влюбена в някого, когато връзката е обречена.

— Не си ли призна току-що?

— И няма да призная, че току-що се съгласих да участвам в мисия под прикритие и мога да умра!

ЛаТоя си пое рязко въздух.

— Върни си думите. Не слагай лоши мисли върху това. Ще се справиш. Знам, че ще се справиш.

Лара вдиша дълбоко. Приятелката й беше права. Трябваше да е позитивна.

— Всичко ще е наред. Ще успеят да ме проследят.

Нямаше да е наистина сама. Щеше да преживее това.

Час по-късно ЛаТоя излезе, отивайки на боулинг с приятели от участъка. Лара отказа поканата й да се присъедини, твърдейки, че е прекалено уморена. Кого баламосваше? Надяваше се Джак да й се обади.

Тя седна на дивана, превключвайки каналите на телевизора. Наистина трябваше да проучи информацията за Аполон на компютъра си, но не искаше сега да мисли за него. Щеше само да се изнерви и разтревожи още повече, изпълвайки се с мисли, че прави голяма грешка.

Искаше й се да е отново във Венеция с Джак, плаващи безгрижно надолу по канала. Но нямаше такова нещо като живот без грижи. Дори Джак я беше объркал и раздразнил. Ако Казанова е баща му, то това означаваше, че Джак е над двестагодишен. Супербавно ли старееше, или беше млад и красив завинаги? Което й да беше, не изглеждаше обещаващо за дълга връзка.

Спря на канал, където млада жена, облечена в бяла нощница, се разхождаше из тъмна и страшна къща. Носеше горяща свещ — очевидно токът беше спрял. Момичето погледна към тъмни стълби, водещи към тавана, и навън се чу гръм. Започна страшна мелодия.

— Не се качвай, идиотке — каза й Лара.

Героинята започна да се качва по стълбите.

— Глупачка — измърмори Лара и смени канала.

Мъж със ски маска гонеше момиче, което тичаше през двора. По някаква странна причина беше само по бельо. Убиецът размахваше мачете във въздуха. Момичето погледна назад, спъна се и падна по лице.

— Ставай, идиотке — изръмжа Лара. — Бягай за живота си.

Момичето остана на земята и изпищя. Страхотно. Това е окуражаващо. Лара отново смени канала. И тя ли беше глупачка?

Телефонът иззвъня и дъхът й секна. Моля те, нека е Джак. Не, нека не е Джак. Мамка му, наистина беше глупачка.

 

 

След като се събуди вторник вечерта, Джак се качи нагоре по стълбите до петия етаж на къщата и набързо изгълта бутилка синтетична кръв, докато проверяваше съобщенията си. Лара не му беше звъняла. Марио му беше пратил имейл, че отец Джузепе е открил колана на Лара и го беше изпратил до palazzo още същата сутрин. Свещеникът беше оставил и предупреждение, че ще използва колана върху Джакомо, ако не се държеше прилично.

Джак въздъхна. Срещата беше приключила зле. Вместо да се сближи повече е Лара, той я беше отдалечил от себе си. Изкъпа се, облече се и се телепортира до Венеция, за да вземе колана. Оттам се телепортира в Роматех. Огледа се, докато приближаваше страничния вход. Прокара идентификационната си карта през панела и след това постави ръка на сензора.

— Ей, братле — извика един глас зад него.

Той се завъртя и видя Финиъс. Младият вампир сигурно също се беше телепортирал.

— Merda.

— Е, добър вечер и на теб — измърмори Финиъс. — Не те видяхме в къщата.

— Имах да свърша малко работа. И току-що установих, че ако Бунтовник го прецени правилно, може да пристигне като теб и да ме изненада. — Джак посочи към зелената светлина, която светеше на сензора. — Можеше да ме нападнеш отзад и да получиш достъп.

Финиъс се намръщи и отвори вратата.

— Хауърд ще види на мониторите и ще пусне алармата.

— Така е. — Джак тръгна надолу по коридора към офиса на МакКей секюрити. — Все пак, след като Конър пристигне, бих искал да се съберем за среща и да обсъдим начините за засилване на сигурността тук.

Убиха дузина Бунтовници миналия декември в ДВК. Рано или късно, Касимир ще потърси отмъщение.

— Да — съгласи се Финиъс. — Тези гадни вампири продължават да идват — той погледна към колана в ръката на Джак. — Пич, нали не смяташ да носиш това? Достатъчно зле е, че някои от момчетата носят поли, но бял колан… това не е яко, човече.

— Не е мой — Джак го сгъна и го пъхна в джоба на сакото си.

— О, виждам. — Очите на Финиъс светнаха. — Коланът е на дамата ти. Предполагам, че снощната среща е била успешна. С връзване ли опитахте?

— Извинявай?

— Нали се сещаш, връзваш я с колана. Или може би си го използвал за малко пляскане.

Джак се скова.

— Никога не бих напляскал Лара.

Финиъс завъртя очи.

— Пич, даваш на момичето да напляска теб. Повярвай ми, мацките много си падат по това.

— Сигурно си мисли, че го заслужавам — измърмори Джак.

— Сигурно — кимна Финиъс. — Това ми казват обикновено. Експерт съм в тези неща, сещаш ли се. Но предполагам, ти си последният човек на земята, който има нужда от професионални съвети от Любовния доктор.

— И защо? — Джак спря пред вратата на офиса.

Финиъс изсумтя.

— Пич, ти си син на Казанова. Прелъстяване е второто ти име. Видях те на гала бала, очаровайки всички дами. Можеше да имаш, която си пожелаеш. Всъщност обзалагам се, че можеше да имаш всички.

Джак изръмжа вътрешно. Защо хората винаги смятаха, че е наследил някакъв специален талант от баща си? Единственото, което беше наследил, бе име, което беше такова проклятие, че бе спрял да го използва преди почти двеста години.

— Само танцувах с дамите.

— Да бе. Хоризонтално мамбо. Сигурен съм, че си роден със сложен презерватив — продължи Финиъс. — Мъж като теб може да има, която жена си пожелае.

Но той искаше единствено Лара.

— Не искам да я изгубя.

— Какво?

— Нищо. — Джак прокара картата си през панела до вратата на офиса.

Финиъс облегна рамо на стената.

— Пич, какъв е проблемът?

— Сложно е.

— Любовта не трябва да е сложна, братле.

— Сложна е, когато е между вампир и смъртна.

Финиъс се намръщи.

— Тя знае ли, че си вампир?

— Не — отговори бързо Джак. — Не съм й казал нищо. С Конър може да сте спокойни.

— Да, Конър е много докачлив към пазенето на голямата тайна. — Финиъс потърка брадичката си. — Ще съм честен с теб, пич. Малък съвет от д-р Фанг.

— Няма да я завързвам или да я пляскам.

Финиъс изсумтя.

— Сега съм сериозен. Ако я обичаш, трябва да й кажеш истината. Трябва да го направиш по-истинско.

Джак преглътна тежко. Лара продължаваше да иска от него да й каже истината. Ами ако не можеше да я понесе? Жените в миналото бяха откачали. Тогава беше успявал да изтрие спомените им, но не можеше да направи това с Лара. Ами ако живееше до края на живота си и си спомняше за него с отвращение?

Но от друга страна, ако го приемеше? Ами ако беше намерил amore, която му беше убягвала векове наред? Колко щеше да е невероятно да прекара остатъка от живота си с Лара.

Вратата се отвори и Хауърд погледна любопитно към тях.

— Какво става? Двамата седите тук от пет минути.

— Само си говорим, татко мечок — отвърна Финиъс. — Ще отида да направя първата обиколка.

— Добре — каза Джак. — И… благодаря ти.

— Винаги, братле. — Финиъс побърза надолу по коридора към страничния вход.

— Хауърд, можеш ли да останеш, докато Конър дойде? — попита Джак. — Трябва да свърша нещо.

— Добре. — Мъжът тръгна обратно към бюрото. — Ще се обадя в закусвалнята и ще помоля да ми донесат вечерята тук.

Джак се усмихна. Шейпифтърът мечка Хауърд Бар бе щастлив, докато е заситен.

— Благодаря.

Джак побърза надолу към конферентната зала от другата страна на коридора и затвори вратата. Започна да обикаля дългата маса. Какво щеше да каже, когато връщаше колана на Лара? От самото начало беше смятал, че ако й каже истината, ще я изгуби. Но сега осъзнаваше, че ще я изгуби, ако не й кажеше истината.

Отец Джузепе, Джанета и Финиъс го бяха посъветвали да й каже. Конър беше силно против. Ангъс му беше наредил да не го прави. Какво, по дяволите, искаше той?

Искаше тя да го обича. Ами ако го намразеше, след като разбереше, че е вампир? Джак си пое дълбоко въздух. Беше риск, който трябваше да поеме. Нямаше начин да промени състоянието си. Можеше или да го приеме какъвто е… или не. Трябва да имаш вяра, Джакомо.

Merda. Нямаше ли кръг в ада за безверните копелета като него? Той се обади.

На четвъртото позвъняване тя вдигна.

— Ало? — звучеше разколебана.

— Здравей, Лара. Как си?

— Добре.

— Взех колана ти. Мога да ти го върна сега.

— Няма… защо да бързаш.

Да не би да нямаше желание да го види или моментът беше неподходящ? Не искаше никой друг да го вижда да се телепортира.

— Сама ли си?

— Трябва да говорим за случая с Аполон — отговори му тя.

— Можем да работим по него тази вечер, ако искаш — предложи й той. — Мога да се телепортирам при теб и да те доведа до Роматех, където имам цялата информация.

— Имам информацията тук. Пратих си я по имейла.

— О… — Имаше лошо предчувствие.

— Наистина ценя цялата работа, която свърши. Предадохме информацията на висшестоящите…

— Какво?

— Трябваше, Джак. Не можем да задържаме доказателства. И в минутата, в която Аполон е започнал да отвлича момичета из различните щати, е станал случай на ФБР.

Девет кръга на ада! Джак стисна телефона си в юмрук и отново започна да обикаля около масата.

— Не трябваше да го правиш. Работехме по това заедно. Имахме прогрес.

— Знам. Съжалявам, Джак, но не е в твоята юрисдикция.

По дяволите, ако не беше. Това беше престъпление на Бунтовник и трябваше да се поеме от вампирите.

— Колко хора знаят?

— Много. ФБР и полицейското управление на Ню Йорк са организирали работна група…

— Merda! — Не можеше да ги остави да стигнат до Аполон първи. Целият вампирски свят беше заложен. Не можеше да повярва, че Лара е направила това. Спря и облегна лактите си на облегалката на един от черните столове. — Доверих ти се.

— Джак… — Гласът й беше пълен с болка. — Не исках… не разбирам защо този случай е толкова важен за теб.

Той си пое дълбоко въздух. Ако й се ядосваше, нямаше да разреши проблема.

— Извинявай. Трябваше да обясня.

— Има много неща, които трябваше да обясниш — измърмори тя.

— Всичко ще е наред. — Щеше да организира Конър и няколко доброволци да помогнат. Иън и Тони още бяха на меден месец, но Роби беше наоколо. И може би Фил Джоунс. — Колко си им казала? Знаят ли за способността на Аполон да контролира умове?

— Не. Не съм им казвала за теб — отвърна Лара. — Наистина можеш да ми вярваш.

— Благодаря ти. — Той започна отново да обикаля.

Трябваше да позвъни на няколко човека и да организира среща.

— За жалост, ми отреждат заслугата за всичката ти усилена работа — продължи Лара.

— Няма проблем. Може да ти помогне да станеш детектив.

Тя въздъхна тихо.

— Предложиха ми да работя под прикритие и да се представям като колежанка.

Джак си пое рязко въздух.

— Какво?

— Външният ми вид е подходящ, затова отивам…

— Не! — Имаше чувството, че голямо гюле го е ударило в гърдите. — Не. Няма да си примамка.

— Вече се съгласих.

Той стисна зъби.

— Няма да го правиш.

— Не можеш да ми казваш какво да правя.

— Къде си? Сама ли си?

— Няма защо да го обсъждаме — каза тя. — Вече съм го решила.

Merda. Надяваше се да не е на публично място. Фокусира се върху гласа й и се телепортира.