Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (15)

Глава 15

Алармата изпищя, задействана от телепортирането им вътре. Слава богу, никой не беше наоколо, за да я чуе, освен него. Финиъс беше в Роматех и работеше. Джак затършува из джобовете на дънките си за дистанционното и натисна копчето за изключване на алармата.

— Какво… какво стана? — прошепна Лара.

Той вдъхна дълбоко, докато супер вампирската сила се вливаше отново в тялото му. Нощта тепърва започваше в Ню Йорк. Разполагаше с много време, в което можеше да люби Лара.

И той планираше да прави точно това.

Лара притисна ръка към челото си, докато чакаше да спре да й се върти свят. Всичко беше станало толкова внезапно. Беше получила толкова силен оргазъм, че бе помислила, че е припаднала. Но сега осъзнаваше, че просто са се телепортирали.

Джак я намести на леглото, карайки го да се разклати леко. Легло? Тя лежеше по гръб на легло. Върху раирани черно-червени чаршафи.

Той се облегна на лакът и погледна надолу към нея. — Добре ли си?

Тя спря да диша. Беше й казал, че я обича.

— Джак? — Докосна бузата му.

— Cara mia. — С усмивка той прокара пръсти надолу по врата й, след това между гърдите й. — Докъде бяхме стигнали?

— Къде сме? — Тя огледа стаята. Черните мебели и обикновените кремави стени изглеждаха прекалено модерни за palazzo.

Той обви едната й гърда е ръка.

— В спалнята ми.

— Ние… — Тя се разтрепери, когато той се заигра със зърното й. Остатък от оргазма й се стрелна през нея. — О, боже — беше толкова добър. И й беше казал, че я обича.

Джак махна коженото си яке и го метна на пода.

— Ние… ние се телепортирахме, нали?

— Да. — Той се излегна до нея.

— В спалнята ти в замъка?

Той се поколеба и след това целуна челото й.

— Няма значение. Заедно сме и имаме цяла нощ.

— Аз… — Беше й трудно да се концентрира, докато хапеше врата й. — Още ли сме във Венеция? — усети въздишката му върху кожата си.

— В Ню Йорк сме.

Тя се намръщи.

— Но на мен ми беше приятно във Венеция.

— Забелязах. — Той развърза връзките на наметалото около врата й. — Трепереше в ръцете ми, мокрейки едната, и почти отскубна косата ми.

Топлина заля бузите й и още няколко потрепервания се разляха между краката й. Никога не беше преживявала такъв оргазъм. Бе извикала толкова силно, че сигурно беше нанесла постоянна вреда на гълъбите. Но беше толкова невероятно романтично. И Джак й беше казал, че я обича.

— Хареса ми там. Защо си тръгнахме?

— Планът беше да идем само за няколко часа, помниш ли? Искахме да работим по случая с Аполон.

— Не бих казала, че работим тук.

Той се усмихна, докато обикаляше с пръст около едната й гърда.

— Бях разсеян от повика на рая.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Венеция беше много романтична.

— Можем да сме романтични тук — погледна я той обнадеждено.

Искаше да я люби. Лара преглътна шумно. Едно беше да я заслепява с признание за любов във Венеция. Бе обладана от страст и беше невероятно. За жалост, още една телепортация я беше върнала на земята.

Все още не знаеше нищо за Джак.

Беше го питала директно на колко години е и той беше отбягнал въпроса й. Бе се надявала да разбере повече за него на срещата, но той беше успял да избегне всяко признание… освен че я обича.

— Малко съм раздразнена.

Той погледна към дънките си.

— Не само ти.

— Наистина ли ме обичаш?

— Да — той срещна погледа й, а очите му бяха напрегнати и честни. — Обичам те.

Очите й запариха от сълзи.

— Защо ме заведе във Венеция?

— Исках да споделя дома си с теб. Исках да знам, че можеш да го обичаш като мен.

— Джак… — Тя докосна бузата му. — Наистина ми хареса. Не исках да си тръгвам.

— Тогава можеш ли да си представиш себе си — да живееш там? С мен?

Тя преглътна нервно.

— Това… това е малко внезапно.

Как можеше да живее с мъж, когото познаваше толкова малко? Знаеше, че е мил и сладък. Осъзнаваше, че би трябвало да е човек. Усещанията му бяха човешки. Беше й казал, че я обича. И сега я гледаше искрено разтревожен. Тя седна и потърси сутиена си, изгубен под роклята. Закопча го.

Джак седна до нея.

— Не трябва да си тръгваш.

— Мисля, че трябва. — Тя закопча роклята. — Изглежда съм загубила колана си.

— Ще се обадя на Марио и той ще го намери. Мога да ти го върна утре вечер.

— Можеш да се телепортираш там утре вечер? — Той кимна и тя продължи. — Но не можеш сега?

Той отклони поглед.

— Не.

— Това няма никакъв смисъл.

Той не отговори нищо.

Раменете й се отпуснаха.

— Няма да ми обясниш, нали? — Тя примигна, сдържайки сълзите си.

Как можеше да каже, че я обича, а не можеше да й се довери? Плъзна се от леглото и взе бельото си от джоба на якето му. Пръстенът му още беше захванат.

— Лара, не е нужно да си тръгваш.

Изглеждаше тъжен и това разбиваше сърцето й.

— Аз… чантата ми не е в мен.

— Ще я донеса по-късно в апартамента ти.

— Трябва ми сега, за да мога да си повикам такси до вкъщи.

Джак въздъхна.

— Ще се върна веднага. Не мърдай оттук.

— Добре. — Лара седна на ръба на леглото.

Той изчезна от стаята.

— О, мамка му. — Тя се просна на леглото и погледна тавана.

Влюбваше се в него. Той притежаваше всички качества, които искаше един мъж да има. Но допълнителните суперсили я спираха.

Беше стигнала до извода, че някак е генетично различен от обикновените хора. Някакъв вид странна мутация, която се беше появила в човешкия вид и даваше на някои хора суперсили и ужасно дълъг живот. И не беше сам в това. Имаше и други като него и те искаха да запазят съществуването си в тайна. Може би се бояха от това, че няма да бъдат разбрани или ще бъдат експлоатирани. Бяха прави. Ако други откриеха извора на младостта, щяха да ги преследват за тайната му.

Но тя никога нямаше да направи нещо, с което да навреди на Джак и приятелите му. Защо не й се доверяваше?

Тя затвори очи и си спомни игривостта на гондолата и страстта в камбанарията. Мили боже, каква страст. Никога не беше изживявала нещо толкова диво и вълнуващо. Щеше да е лесно да се съблече и да се покатери върху леглото му.

Обърна глава и погледна към възглавниците. Можеше да прекара нощта тук. Джак щеше да й дари нощ на невероятен секс. И тя го искаше, желаеше го толкова силно.

Но имаше нужда да получи и отговори! Как можеше да се открие напълно пред мъж, който не й споделяше нищо?

Беше й казал, че я обича.

Мамка му! Лара седна. Ако я обичаше, щеше да й се довери. Искаше да го обича, но как можеше да направи последната крачка, когато пазеше толкова тайни от нея?

С въздишка тя пусна бельото си на леглото. Окачи кадифеното наметало в гардероба. Не можеше да устои и прокара пръсти през дрехите му. Мамка му, беше затънала дълбоко.

Използва телефона на нощното му шкафче, за да повика такси. След това взе бельото си и отиде в банята, за да потърси ножица. Нямаше огледало над масичката. Колко странно. Прегледа чекмеджетата му. Паста за зъби, бръснарски ножчета, конец за зъби, обикновените неща. За свръхестествено създание Джак изглеждаше ужасно нормален.

Намери малка ножичка и освободи пръстена. Беше тежък, златен пръстен с някакъв сложен символ отгоре. Изглеждаше много стар. Конци от бельото й висяха на него. Тя ги дръпна и постави пръстена на масичката.

— Лара? — гласът на Джак долетя от спалнята.

Сигурно се беше телепортирал обратно.

Тя бързо обу бельото си и отвори вратата на банята.

— Тук съм. — Изражението му беше изпълнено е облекчение и това я трогна.

Той постави чантата й на нощното шкафче.

— Искам да те изведа отново. — Той я погледна с онзи гладен поглед, който караше краката й да омекнат. Имаме недовършена работа.

Мили боже, ако този мъж беше по-секси, Лара щеше да получи сърдечен удар. Но какъв начин да си отидеш само.

— Аз… изкарах си страхотно. — Леле, колко тъпо нещо каза.

— Ти изкрещя.

— Ами, да… — Бузите й загоряха. — Обикновено не…

— Хареса ми. — Очите му светнаха топло и накараха сърцето й да се свие болезнено.

О, искаше да изтича в ръцете му. Искаше да го обича.

— Джак, аз съм… толкова ме изкушаваш.

Златните пръски в очите му проблеснаха.

— Cara mia, позволи ми да те обичам.

Тя пое рязко накъсана глътка въздух и се помоли за сила.

— Не мога. Не мога да се ангажирам повече с теб, докато не ми кажеш всичко. — Тя вдигна брадичка. — Затова сега е твоят шанс. Говори с мен. Допусни ме до своя свят.

Той я погледна страдалчески.

— Лара, има няколко причини, поради които не мога да ти кажа. Ако беше само заради мен, можеше и да рискувам. Но има и други като мен… скъпи приятели, които ми вярват. Животът им зависи от мълчанието ми.

— Не бих направила нещо, с което да нараня приятелите ти или теб.

Той поклати глава.

— Не мога да рискувам живота им.

Мамка му, защо не можеше да й се довери? Тя стисна ръце в юмруци.

— Съжалявам, Лара, но трябва да съм лоялен към приятелите си. Ще можеш ли да ме уважаваш, ако съм мъжът, който ги е предал?

За пръв път тя осъзна, че го принуждава да избира между нея и приятелите си. И ако това, което предполагаше, бе истина, и той бе на няколко века, тогава беше имал тези приятели за много, много дълго време. Въпреки това се влюбваше в него. Нямаше ли правото да иска доверието му?

Тя издаде приглушен звук на яд.

— Какво ще ти коства да се разкриеш пред мен? Ще трябва ли да се омъжим, за да стане това?

Очите му се разшириха.

— Това предложение ли е?

— Не! — Тя стисна зъби. — Бях саркастична.

Веждите му се свъсиха.

— Не си играй с мен, Лара.

Тя изръмжа.

— Само исках да кажа, че ако ще се разкриваме един пред друг, трябва да си вярваме. Не мога да стигна по-далеч, ако не ми се довериш достатъчно, че да ми споделяш всичко.

Той прокара ръка през косата си.

— Не е ли достатъчно, че те обичам? Че бих те защитил със собствения си живот? И че ще те уважавам и почитам до края на живота си?

Това беше красиво, но все пак тя трябваше да знае.

— За колко дълъг живот говорим?

Той й се намръщи.

— Не би трябвало да има значение. Не и ако ме обичаш.

— Разбира се, че има значение! Не съм глупава, Джак. Предполагам, че си доста стар. Всъщност имам тази странна теория, че Джакомо Казанова ти е бил баща. Можеш ли да отречеш?

Лицето му пребледня.

Сърцето й се сви, докато времето минаваше и той продължи да мълчи. Не можеше да отрече. Явно теорията й беше вярна.

Тя притисна ръка до устатата си, за да спре вика си. Какво правеше тук? Не можеше да се влюбва в някого, който никога не остаряваше. Това беше ужасно! Трябваше да я предупреди.

Беше я предупредил. Бе й казал да бяга, сякаш адът е по петите й. Беше опитал да я избягва. Тя бе тази, която го беше намерила на сватбата, и в къщата му, и в Роматех. Беше го преследвала неуморимо.

И сега той й каза, че я обича.

О, боже, какво беше направила?

— Трябва да тръгвам. — Тя грабна чантата си и излезе бързо през вратата.

— Лара, мога да те телепортирам до вас. — Той я последва, докато тя слизаше надолу по стълбите. — Или мога да те закарам.

— Вече си викнах такси. — Тя дишаше тежко, преди да стигне първия етаж. Усещаше гърдите си, сякаш бяха ударени от камион.

— Трябва да изключа алармата. — Той мина покрай нея и отиде до панела на алармата до вратата.

В очите й пареха сълзи. Беше толкова различен от нея. Прекалено различен.

— На никого няма да кажа за теб. Можеш да ми се довериш, Джак. Ти и приятелите ти ще сте в безопасност.

Той се намръщи, докато отваряше вратата.

— Искам да те видя отново. Стигнахме прекалено далеч, за да се откажем сега.

Тя излезе на предната веранда. Болеше я да се откаже напълно от него.

— Ще поддържаме връзка. Работим заедно по случая, помниш ли? — Слезе по стълбите. — Бях наистина впечатлена от работата, която си свършил.

— Когато съм решен, нищо не може да ме спре да постигна целта си.

Тя спря на тротоара и погледна назад към него. Гледаше я със страстен пламък в очите. Чудеше се дали не се е превърнала в личната му цел.

Лара стана от леглото във вторник около един следобед. Беше прекалено разстроена, за да спи, когато се беше върнала в апартамента си предишната нощ. И имаше нужда да се приспособи отново към нощната си смяна. Беше принтирала копията и беше изучавала материала от папката Аполон, която си беше пратила по имейла.

До пет сутринта масата в кухнята беше отрупана е информация, очите я боляха твърде много и вече не можеше да гледа. Беше се препъвала до леглото си. Последната й съзнателна мисъл беше за Джак. Бе права, че се отдръпна. Но когато очите й се затвориха, си спомни нежната любов, с която блестяха очите му.

— Джак — прошепна и прегърна възглавницата си.

Как можеше да не го иска? Заспа и сънува Венеция.

След като се събуди, се завлече в кухнята с кървясали очи. Включи кафемашината и си направи купа със зърнена закуска. Имаше мръсна купа и чаша в мивката. ЛаТоя сигурно беше бързала сутринта преди работа.

Лара седеше на масата в кухнята и методично лапваше лъжица със зърнена храна и се чудеше дали Джак някога ядеше това, когато забеляза, че масата е празна.

Тя премигна. Къде, по дяволите, бяха всички принтирани неща? Тя скочи на крака и бързо прегледа апартамента. Всички страници за Аполон бяха изчезнали.

ЛаТоя. Лара грабна телефона и й се обади.

— Здрасти, поспаланке — поздрави я ЛаТоя. — Тъкмо щях да звънна, за да те събудя. Мисля, че ще искат да те видят.

— Кои?

— Екипът по специални задачи — каза ЛаТоя. — Можеш ли да повярваш? Това е толкова вълнуващо! Чакай, нека вляза в стаята за разпити, за да не ни чува никой.

— ЛаТоя, ти ли взе всичките неща за Аполон?

— Разбира се. Имаше толкова много информация, момиче! Беше невероятно.

Сърцето на Лара се сви.

— Не трябваше да ги взимаш.

Тишина. След това ЛаТоя прошепна.

— Сериозна ли си? Момиче, не можеш да задържаш информация, която засяга случващо се разследване. Арестуват хора за това.

Лара присви очи. Съквартирантката й беше права.

— Добре, но трябваше първо да ме питаш.

ЛаТоя изсумтя.

— Защо? Да не би да възнамеряваше да го пазиш в тайна? Мислех, че работим заедно. И мислех, че идеята е да хванем този тип.

— Ами, да, но…

Искаше да работи по случая с Джак. Ако полицията го поемеше, нямаше да има причина да го вижда. Сърцето й се сви още повече.

— Не се притеснявай — каза ЛаТоя. — Написах името ти отгоре на всичко, за да са наясно детективите и да знаят, че ти си свършила всичката работа.

— Но аз…

— Първоначално бяха ядосани, защото не биваше да правим нищо — продължи ЛаТоя, думите й бяха забързани от вълнение. — Но след това осъзнаха, че си открила сериен похитител и се зарадваха. Показаха го на началника ни и той се обади на твоя. След това се събраха и се обадиха на шефа на полицията и на ФБР!

— О, мамка му — издиша Лара.

— Организират работна група по случая, защото изглежда, че този Аполон е отвлякъл поне десет жени от четири различни щата. Как намери тази информация толкова бързо.

Лара изръмжа.

— Не съм.

— Какво имаш предвид? Чух, че снощи работи. Скапаният принтер е прекалено шумен.

— Не бях аз. Джак го направи.

— О! По дяволите. — ЛаТоя сниши глас. — Аз… такова… казах на всички, че ти си го направила.

Лара въздъхна.

— Не мога да отнема заслугата за работата на Джак.

— Добре. Искаш ли да обясниш на шефа на полицията и на ФБР кой е Джак?

Лара трепна.

— Мисля, че трябва да спреш да се виждаш с този тип — каза ЛаТоя. — Прекалено е странен.

Лара стисна зъби.

— Това би било много неблагодарно. Той е прекарал часове в събирането на цялата тази информация.

— Да, но той ти е бърникал в мозъка, момиче. Държиш се така, сякаш полицията няма право върху делото, а Джак е този, който се меси в работа, която не е негова. Какво получава той?

Лара не знаеше отговора. Защо Джак се интересуваше от случая? Ако Аполон и Джак имаха подобни умствени способности, какво друго общо имаха?

— Има нещо много подозрително в него — измърмори ЛаТоя.

— Моля те, не казвай на никого за него. Сериозна съм. Моля те!

Лара беше обещала на Джак, че няма да каже на никого за него и приятелите му.

Съквартирантката й замълча, след това прошепна:

— Знаеш истината за него, нали?

— Не точно.

Освен теорията, че е син на Казанова и някакъв мутирал човек със суперсили. Ако й споделеше подозренията си, щяха да я заключат и да загубят ключа.

— Защо ми се струва, че не ми казваш нещо?

Лара въздъхна. Беше пред същия избор като Джак. Трябваше да реши между него и приятелите си.

— Джак свърши цялата работа, за да ни помогне. Не искам да му създавам неприятности.

Още една пауза.

— Добре тогава. Ако Джак е извън картината, тогава ти ще трябва да си героят. На бас, че скоро ще те направят детектив.

Това бяха добри новини. Такава беше целта й през последните шест години. Искаше да остави дните на конкурси за красота зад себе си и да прави нещо значимо с живота си. Да хваща лошите и да защитава невинните — това изглеждаше най-героичното нещо, което можеше да прави.

Не се учудваше, че е толкова привързана към Джак. И неговата цел беше като нейната. И докато тя се опитваше да бъде обикновен герой, той беше супергерой.

— Задръж за секунда. Има някой на вратата — каза ЛаТоя и Лара чу приглушени гласове. — Да, сър. Ще й кажа веднага. Лара, още ли си там?

— Да.

— Бързо си напъхай задника в униформа — нареди ЛаТоя. — След десет минути ще те вземе патрулка. Специалните части искат да те видят.

Почти час по-късно Лара влезе в участъка на Морнингсайд Хайтс. Един сержант я преведе през морето от бюра и дузина глави се извърнаха след нея. ЛаТоя й помаха от другия край на стаята и вдигна палци.

— Баучър. — Капитан О’Брайън от нейния участък в Северен Мидтаун я поздрави, докато тя влизаше в конферентната зала. — Осведомиха ли те?

— Да, сър.

— Казано ти беше да си вземеш седмица отпуска след инцидента със семейство Трент, а въпреки това, ти и полицай Лафайет сте решили сами да разследвате случай, върху който не сте назначени.

Лара преглътна тежко. Надяваше се ЛаТоя да не е в беда.

— Да, сър.

Капитан О’Брайън я огледа строго.

— Изглежда, че общността ще има полза от вашето пълно незачитане на правилата и способността ви да използвате свободното си време. Невероятна детективска работа, Баучър.

Бузите й се зачервиха. Ненавиждаше това, че обира лаврите за тежката работа на Джак.

— Чакат те вътре — продължи капитанът. — Казах им, че можеш да се справиш с това, Бъч. Не ме предавай.

Да се справи с какво?

— Да, сър.

Капитан О’Брайън отвори вратата към конферентната зала и я побутна вътре. Когато забеляза шефа на полицията, вниманието й се изостри. Имаше петима мъже на масата и всички я изучаваха тихо. Капитан О’Брайън ги представи. Освен началника на полицията тук бяха капитанът на този участък, един детектив от полицейското управление на Ню Йорк и двама специални агенти от ФБР.

— Свободно, полицай — каза началникът. Той разгледа няколко документа на масата пред него. — Нека видим, завършили сте академията преди шест месеца и са ви назначили на нощна смяна в Северен Мидтаун.

— Да, сър.

Началникът се обърна към специалните агенти на ФБР.

— Какво мислите?

Единият мъж в сив костюм посочи към документите за Аполон на масата.

— Добър детектив е. Намерила е информация, която детективите по случая не са успели.

Детективът от полицейското управление на Ню Йорк се скова.

— Аз разпитах колежанките. Не казаха нищо за Аполон или за този семинар.

— Може би са били предразположени да говорят пред жена полицай — предположи вторият специален агент. — Но истинският въпрос е, как би действала при случай.

— Справя се отлично — отбеляза капитан О’Брайън. — Миналата седмица просна въоръжен мъж в несвяст, обвинен в домашно насилие. Той прострелял и ранил партньора й.

— Съвпада на външен вид. — Облеченият в сиво агент на ФБР посочи към снимките на жертвите на Аполон. — Има правилния цвят на косата и изглежда достатъчно млада, че да мине за колежанка.

— Отлично — началникът потърка ръце и огледа Лара мрачно. — Какво ще кажеш, полицай Баучър, да поемеш задача под прикритие.

Лара преглътна тежко. Искаха да е стръвта. Мислите й се стрелкаха. Бяха прави, че изглеждаше както трябва. Това, което не знаеха, това, което не беше върху документите, беше, че Аполон използва умствен контрол, за да отвлича жертвите си и да прикрива следите си. Тя беше имунизирана към умствения контрол на Джак, затова, надяваше се, щеше да бъде имунизирана и към този на Аполон. Ако успееше да запази здравия си разум, щеше да успее да се справи с това.

Тя прочисти гърло.

— Искате да се представя за колежанка, за да помогна да намерим Аполон, когато дойде в кампуса за този семинар?

— Няма закон, който да го спира да провежда семинари — обясни детективът. — Трябва да знаем, че той е този, който отвлича момичетата. Само така ще имаме доказателства за арест.

— Точно. — Облеченият в сиво агент на ФБР се съгласи. — Полицай Баучър, ще трябва да позволите на Аполон да ви отвлече.

Лара преглътна нервно. Какво щеше да направи, ако я завържеше? Ами ако се опиташе да я изнасили… или убие? Може би трябваше да позволи на жена полицай с повече опит да поеме случая. Но тази жена щеше да се окаже подвластна на умствения контрол на Аполон. Щеше да има по-малък шанс за оцеляване от Лара. И ако бъдеше убита, как тя щеше да живее? И как би могла да откаже работата и да не прави нищо, докато Аполон продължаваше да отвлича по едно момиче всеки месец.

Тя си пое дълбок накъсан дъх.

— Ще го направя.