Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (12)

Глава 12

Лара седна на дългата конферентна маса и изчака компютърът да се включи.

Хауърд се задържа на вратата.

— Искате ли нещо за писане? Може би нещо за пиене?

— Ще се оправя, благодаря — тя погледна отново към екрана на компютъра.

Десктопът беше изненадващо празен. Имаше само един файл, който не беше системен и беше озаглавен Аполон.

— Трябва да обиколя — каза Хауърд. — Ще ви проверя след петнадесет минути — той тръгна, оставяйки вратата широко отворена.

Охраната със сигурност беше приоритет тук. Лара върна вниманието си върху компютъра. Джак се беше подсигурил, че на лаптопа нямаше нищо свързано с Роматех Индъстрис или МакКей секюрити енд Инвестигейшън. Очевидно не искаше да си вре носа в бизнеса им. Какво криеше?

Беше се почувствала сякаш на Хауърд не му харесва да е в офиса на охраната или да гледа касетите от камерите. И каква беше работата с всичките тези оръжия, особено мечовете? Тя въздъхна. Още въпроси, които да зададе на Джак.

Поне той не се опитваше да скрие нещата свързани със случая на Аполон. Лара кликна на Аполон и се отвориха две папки. Отрицателно и Положително. Отрицателно представляваше кратко описание за пет местни жени, които са били отвлечени. Тя прегледа страницата и осъзна, че всички са на различна възраст и с различен цвят на косата от случая с Аполон.

Отвори папката Положително и зяпна екрана. Имаше още двадесет папки. Джак беше открил всичката тази информация за една нощ?

Отвори първата папка и намери снимка и кратък доклад. Ученичка с тъмна червена коса беше изчезнала от университета на Ню Йорк миналия месец. Април.

Лара отвори втората папка. Момиче с ягодово руса коса беше изчезнала от университета на Ню Йорк през юни месец миналата година. Третата папка показваше Бритни Бекфорд от Колумбийския университет, която беше изчезнала миналия юли. Четвъртата и петата папка показваха две червенокоси студентки, които са изчезнали от Сиракузкия университет.

Да не би Аполон да отвличаше по едно момиче всеки месец? Лара отново погледна датите. Всяко момиче беше изчезнало през четвъртата събота на всеки месец.

Как можеше нещо толкова крещящо и ужасно да се изплъзне на властите? Аполон сигурно е използвал умствен контрол, за да прикрие следите си толкова добре, че никой да не осъзнае какво се случва. Всъщност повечето от тези момичета бяха идентифицирани като избягали. Слава богу, че престъпникът най-накрая беше привлякъл вниманието на полицията.

Лара се смръщи. Джак беше работил усилено върху това, но не беше негов случай. Беше проблем на полицията.

Тя се сви, когато прегледа доклада в шестата папка.

Момиче, което е учило в Пенсилванския университет във Филаделфия. Седмото момиче беше изчезнало от Принстън, Ню Джърси. Ако Аполон отвличаше момичета из всички щати, то този случай определено трябваше да се предаде на ФБР.

Въпреки това трябваше да го признае на Джак. Беше ужасно добър детектив. Не беше разгледала дори половината от папките, а ги преглеждаше набързо. Трябваха й принтирани копия на тези доклади, за да може да ги сравни. Освен това се нуждаеше от часове, за да прегледа цялата информация.

Трябваха й копия на всички доклади. Отвори имейл и приложи цялата папка Аполон, за да я прати на себе си, но след това се поколеба. Щеше ли Джак да възрази? Едва ли. Беше казал по телефона, че и без това възнамерява да й покаже всичката тази информация. Работеха по случая заедно. Кликна на „Изпрати“.

— Здравей.

Тя подскочи в стола си и забеляза малко русокосо момче на вратата. Приличаше на детето от записите от камерите.

— Здравей.

То придърпа тениската си на синьо и зелено райе.

— Казвам се Тино.

Разбира се. Константин Драганести.

— Как си? Аз съм Лара Баучър.

То й се усмихна ангелски.

— Чух за теб.

— Супер. — Тя изключи лаптопа и се изправи.

— Тино! — провикна се женски глас. — О, ето те — възрастна жена се появи на вратата и забеляза Лара. — Съжалявам. Надявам се Тино да не ви е обезпокоил.

— Никак даже. — Лара се приближи към тях. — Аз съм Лара Баучър.

— О, чувала съм за вас.

Не отново. Лара подаде ръка.

— Как сте?

— Много добре. Казвам се Радинка. — Тя пое ръката й за здрависване и след това не я пусна. Погледна я отблизо, след което се усмихна. — Да. Двамата с Джак ще бъдете много щастливи.

— Моля?

Радинка пусна ръката й, след което се провикна през рамо.

— Шана, няма да повярваш кой е тук.

— Идвам. — Една жена излезе от детското отделение, бутайки бебешка колика.

Беше руса и леко закръглена, заради скорошното си раждане. Бебето беше мъничко новородено с розова, деликатна кожа и мека шапка върху черната си коса.

Лара се наведе над количката, за да погледне отблизо.

— Какво красиво бебче. — Момиче, предположи от деликатните черти на бебето. Розовото одеяло беше още една улика. Тя вдигна поглед към майката на детето. — Здравей. Лара Баучър.

— О, чувала съм за теб.

— Така казват всички — промърмори Лара.

Шана се засмя.

— Не се притеснявай. Само хубави неща са. Аз съм Шана, между другото. Това е дъщеря ми София. И вече си се запознала със сина ми — Константин.

— Да — Лара се усмихна на момченцето е розови бузи.

— Тя е единствената за Джак — обяви Радинка.

Лара преглътна тежко.

— Аз… аз не бих казала. Едва го познавам.

— Е, тогава ще трябва да си поклюкарстваме за него. — Очите на Шана светнаха развеселено. — Роби спомена, че си много хубава. Определено е бил прав.

— Конър каза, че си опасна — добави Константин.

— Тино! — Шана се намръщи на сина си, след което се обърна отново към Лара. — Конър просто се тревожи, че Джак ще се нарани. Всички сме нещо като семейство тук. Искаш ли да вечеряш с нас? Тъкмо отивахме към столовата.

— Ще ям макарони със сирене! — Тино заподскача из коридора.

— С удоволствие, но мисля, че Хауърд очаква да седя на едно място. — Лара посочи към конферентната зала.

— О, не се тревожи. — Шана махна с ръка пренебрежително. — Ще те види на монитора и ще знае, че си с нас. Хайде.

Лара грабна чантата си, затвори вратата на конферентната зала и ги придружи надолу по коридора към фоайето. Все още не беше яла нищо и беше гладна, а пък и беше нетърпелива да чуе клюките, които Шана беше споменала. В същото време реши, че ще хапне нещо леко. Джак планираше среща за по-късно вечерта, може би включваше и вечеря. И други неща…

Те продължиха през фоайето и завиха надясно, след това наляво, и отново наляво. Коридорите бяха покрити с прозорци от едната страна и Лара осъзна, че обикаляха около вътрешен двор и озеленен район. Залязващото слънце хвърляше отблясъци на известно разстояние от прозорците и осветяваше в яркочервено и розово здравеца, който растеше в саксии из целия двор.

Столовата беше почти празна. Те седнаха на маса е бебешката количка от едната страна на Шана. Лара се настани срещу нея с малка салата, докато се любуваше на двуседмичното бебе.

— Искаш ли да видиш какво мога да правя? — попита Тино.

— Разбира се. — Лара предположи, че и момчето искаше внимание.

— Тино… — Шана поклати глава, мръщейки се.

— О… добре. — Раменете му се отпуснаха и той побутна макароните из чинията си.

Шана го наблюдаваше все още намръщена, след което лицето й се озари.

— Сетих се! Онзи ден разклати уши. Можеш да покажеш това на Лара.

Тино се изправи с широка усмивка.

— Да. — Той се обърна към Лара. — Искаш ли да видиш?

— Ще се радвам. — Тя се разсмя, когато ушите на момчето се раздвижиха леко. — Това е невероятно. Никога не съм можела да го правя.

— Мога и да чета — похвали се Тино.

— Това е страхотно. — Лара бутна празната си чиния настрани. — На колко си?

— Навърших две през март — Константин отпи от млякото си.

Две? Лара би предположила четири, но не знаеше много за децата.

Изведнъж София изплака силно и Шана я вдигна от количката.

— Спокойно — започна да обикаля тя из столовата, прегръщайки бебето. — Току-що вечеря. Не можеш ли да оставиш и мама да се навечеря?

Лара осъзна, че Шана беше изяла само половината от яденето си. Радинка също не беше приключила. Бутна стола си назад и се изправи.

— Аз ще я взема.

— О, благодаря ти. — Шана положи бебето в ръцете на Лара. — Харесва й да я разнасят. Предполагам, че й напомня на това да е вътре в мен.

— Аз не помня да съм бил в теб, мамо — каза Тино.

Шана се изкиска и седна, за да довърши вечерята си.

— Въртеше се много и правеше кълбета.

— Яко — Тино нападна купата си с червени желирани кубчета.

Лара тръгна бавно около масата, наслаждавайки се на невероятната мекота на бебето, което прегръщаше близо до гърдите си. София я погледна с чисти сини очи. Тя прокара ръка по главата на бебето и се усмихна на меката й черна коса. Децата на Джак също биха имали такава коса.

Лара въздъхна. Какво, по дяволите, правеше? Да си представя бъдещите деца на Джак. Колкото и да беше странно, това не я натъжаваше. Да държи бебето я успокояваше вътрешно.

— Добра си с децата. — Шана загреба пюре от картофи и го лапна. — И Джак е.

— Той би бил страхотен баща — Радинка посочи с вилицата си към Лара, за да наблегне на думите си.

Тя изсумтя, но не успя да прикрие усмивката си.

— Вие двете сте двойка сватовници. Но мисля, че Джак изглежда прекалено добре, за да се нуждае от помощ в любовта. — Надяваше се да й отговорят с нещо от рода на: „Джак не е излизал с никоя от години. Джак е толкова непорочен, колкото и деветдесетгодишен монах.“ Шана взе чашата си със студен чай.

— Трябва да призная, Джак наистина е много красив мъж.

— Младост — измърмори Радинка и поклати глава, докато нарязваше останалото от пържолата си. — Важното е характерът. Джак е добър мъж. Той е мил, верен и отговорен.

Това звучеше перфектно, но Лара продължаваше да се пита колко автобуса с жени тичаха след Джак. Тя продължи да върви около масата.

— Вероятно мъж, който е и красив, и добър, има много жени по петите си.

— Предполагам, че би имал. — Очите на Шана светнаха.

Лара се изчерви. Беше очевидно, че стреля на сляпо.

Шана се изкикоти.

— Не се притеснявай. Не знам Джак някога да е имал гадже. Винаги идва сам на партитата.

Лара си пое дълбок щастлив дъх.

— Но, разбира се, когато дойде флиртува ужасно много с присъстващите жени — добави Шана шеговито.

Младата жена се задави, когато гърлото й изведнъж се сви.

— Той просто е любезен — обясни Радинка. — Флиртуваше с мен на пролетния гала бал и дори ме покани да танцуваме валс. Знаех, че беше просто любезен, но все пак ме накара да се чувствам невероятно. Сякаш бях четиридесет години по-млада.

— От колко време го познавате? — попита Лара.

— Откакто започна да работи тук — отвърна Радинка. — Преди около осем години. Тогава бях асистентка на Роман.

— Но, след това я откраднах. — Шана погледна любящо към по-възрастната жена, след това се обърна към Лара. — Запознах се с Джак преди три години на сватбата си. Той присъства на всички сватби и партита.

— Танцува отлично — отбеляза Радинка.

Шана кимна.

— И е добър приятел. Когато Ангъс и Ема бяха в беда, той дойде да им помогне. Помогна и на Иън и Тони.

Лара знаеше кой е Иън, но се зачуди за останалите. Но не искаше да се отклонява от темата за Джак.

— Знам, че е мил мъж, но има някои… странни неща в него. Необикновени неща.

— Като необикновено добра външност? — попита Шана със закачлива усмивка.

— И необикновена лоялност — добави Радинка.

— И невероятно присъствие — продължи Шана.

Лара спря да обикаля и се обърна към тях.

— Разбирам, че може и да не знаете това, но… Джак притежава някои суперсили. Всъщност може да се телепортира и да се движи супербързо.

Радинка потупа устата си със салфетка, след което внимателно я сгъна.

— Знаем за това, скъпа. — Жената погледна остро Лара. — Също така знаем, че няма защо да се боиш от него.

— Това е така — съгласи се тихо Шана. — Сигурна съм, че силите на Джак изглеждат ужасно странни, но моля те, не им позволявай да те отблъснат. Това, което е важно, е как използва силите си и че винаги ги използва за добро. Можеш да му се довериш, Лара.

Толкова просто ли беше? Можеше ли да го приеме, такъв, какъвто е, и да му се довери? Очевидно Шана и Радинка го бяха направили. Лара се изкушаваше, но в същото време искаше още отговори. И желаеше Джак да й се довери достатъчно, за да й ги даде.

— Е, като говорим за дявола… — Шана кимна към вратата на столовата.

Лара се завъртя и видя Джак, който стоеше до отворената врата. Сърцето й заби силно. Определено беше невероятен. Той беше всичко, което тя искаше от един мъж. Можеш да му се довериш, Лара.

Той тръгна бавно към нея. Беше облечен в избелели дънки и черна тениска, с черно кожено яке. Косата му беше влажна и сресана назад. Челюстта му беше покрита с набола черна брада. Изглеждаше така, сякаш беше бързал колкото може. Погледът му се спусна към бебето в ръцете й, след това се върна на лицето й — горещ, блестящ в златно. Тя пристъпи към него, привлечена като от магнит.

— О, да — обади се Радинка зад нея. — Тези двамата ще са много щастливи.

Лара спря и топлина се разля по страните й. Знаеше, че развеселената усмивка на лицето на Джак означава, че е чул забележката на Радинка.

— Ето, аз ще се погрижа за София. — Шана побърза, за да вземе бебето.

— Здрасти, Джак. — Константин изтича към него и мъжът го вдигна на ръце.

— Здрасти, приятел. Как върви? — Той разроши русите къдрици на момчето.

Тино се наведе и прошепна високо.

— Радинка каза, че Лара е единствената жена за теб.

Лара прехапа устна и се раздразни. Мъжът не беше неустоим. Тя щеше да му устои.

На коя планета? Иззвъня вътрешният й глас.

Радинка поклати глава, докато слагаше празните чинии върху подноса.

— Само ако можех да намеря единствената за сина си.

— Не мисля, че Грегори желае да се установява — прошепна Шана.

— Е, по-добре да побърза — измърмори Радинка. — Няма да живея вечно и искам да видя внуците си.

— Как сте, дами? — Джак пусна Тино на земята и целуна Шана и Радинка по бузите. — Как е София?

— Добре е — усмихна се Шана. — Взехме Лара с нас на вечеря, за да можем безсрамно да си клюкарстваме за теб.

— Виждам. — Той се обърна към Лара и устните му се извиха. — Bellissima, никога не спираш да ме изненадваш. Не очаквах, че ще дойдеш до Роматех.

Тя сви рамене.

— Исках да поработя по случая.

— И провери алибито ми за събота вечер.

Лара вирна брадичка.

— Да, проверих. Стандартна процедура.

Очите му проблеснаха развеселено.

— Минах ли?

— Мисля, че да.

— Това е страхотно. Не бих искал да излизаш на среща е престъпник. — Той се приближи към нея и погледът му се спусна по синята й лятна рокля, голите й крака и белите й сандали. — Изглеждаш великолепно тази вечер.

— Благодаря. — Тя забрави, че се беше подразнила. Беше достатъчно трудно, да не се хвърли в ръцете му.

Той докосна ръката й там, където пуловерът я покриваше.

— Това е хубаво, но може да не те стопли достатъчно там, където отиваме.

— Къде отиваме?

Джак се усмихна.

— Не се притеснявай, любов. Сигурен съм, че ще намерим нещо по-топло за теб. — Той погледна към останалите и наведе глава. — Ciao, дами, Тино. Трябва да ви открадна Лара засега.

Имаше нещо старомодно в начина, по който сведе глава. Лара изръмжа вътрешно. Думата старомодно продължаваше да изскача. Тя грабна бялата си чанта и погледна към Шана и Радинка.

— Беше ми приятно да се запознаем.

Шана я потупа по рамото.

— Усещам, че отново ще се видим.

— Със сигурност — кимна Радинка. — Насладете се на срещата си.

— О, имаме работа, за която да се погрижим — каза Лара. — Полицейска работа.

Радинка изсумтя и промърмори.

— Имаш предвид маймунска работа.

— Може ли да си взема курабийка? — Константин започна да скача около масата очевидно без нужда от захар.

— Scusi, signorini. — Джак отново сведе глава и след това леко докосна гърба на Лара, водейки я извън столовата. — Почти бях приключил със закуската си, когато Карлос ми съобщи, че Хауърд се е обадил, за да каже, че си тук и ме чакаш. Дойдох възможно най-бързо.

— Благодаря ти. Оставих съобщение и на телефона ти.

— Чух го. — Той й се усмихна, докато вървяха надолу по коридора. — Много се радвам, че искаш да излезем на среща.

Тя сви рамене.

— Само за няколко часа е, нали? След това ще се върнем към работата.

— Както искаш. Хауърд каза, че ти е показал лаптопа.

— Да. Бях възхитена от информацията, която си успял да намериш. Много впечатляващо.

— Grazie. — Той сви надясно и я поведе по друг коридор. — Решен съм да открия Аполон, колкото мога по-бързо. Мисля, че отвлича по едно момиче всяка четвърта седмица в месеца.

— И аз го забелязах. След няколко седмици отново ще го направи.

Джак кимна.

— Ще го хванем, преди да успее.

Ние? Лара прехапа устната си. Не й се искаше да казва на Джак, че този случай беше на полицията и на ФБР, особено след всичката работа, която беше свършил.

— Знаеш ли, в сряда се връщам на работа.

Джак спря.

— През нощта ли ще работиш?

— Да. Изглежда, че и двамата сме на гробищна смяна.

Той се намръщи.

— Няма да мога да те виждам много.

Щеше ли да му липсва? Тази мисъл й харесваше.

— Не се тревожи. Имам една-две вечери почивка седмично. Мога да се съглася да излезем отново, въпреки че зависи от това, как ще протече срещата тази вечер. — Тя му се усмихна закачливо.

Той се смръщи още повече.

— Надявам се, че ще е добре. Искам да споделя нещо много специално с теб. Място, което ми е много скъпо.

— О! — Усмивката й изчезна. — Добре.

— Но престоят ни ще бъде ограничен. — Той се огледа. — Ако нямаш нищо против, мисля, че трябва да тръгнем веднага.

— Наистина ли? — Тя гледаше как отваря вратата и поглежда вътре.

— О, извинявай. — Беше прекъснал някой, докато работи. Тръгна надолу по коридора до следващата врата. — Можем да работим по случая с Аполон по-късно. Напреднах доста, не мислиш ли?

— Да, така е. — Тя се намръщи, когато той отвори вратата към склада и погледна вътре. — Загубил ли си нещо?

— Просто не искам да ме виждат. Ела. Тук става. — Той хвана ръката й и я вмъкна в склада.

Това ли беше идеята му за среща? Да се натискат в килер? Бегло видя рафтове, отрупани с консумативи за офис, преди Джак да затвори вратата и да ги остави в пълен мрак.

— Еха. Мислех, че ще идем на специално място.

— Така е, bellissima. Всичко съм планирал. — Той обви ръце около нея. — Джанета и Марио нямат търпение да се запознаят с теб.

— Кои са те?

— Те поддържат palazzo, докато ме няма.

Тя преглътна тежко.

— Но това е във Венеция.

— Да. — Той погали бузата й с кокал четата си. — Там отиваме.

Ченето й увисна и тя поклати невярващо глава.

— Не можем да идем във Венеция. Полетът е десет часа, нали?

— Трябва да побързаме. Имаме максимум три часа.

— Преди самолетът да отлети? — Значението на ситуацията най-накрая й се изясни. — Тогава какво правим тук? — Сърцето й започна да препуска. Това беше толкова внезапно. И така вълнуващо. — Трябва да ида до вкъщи и да събера багаж. Паспортът ми също е необходим. — Тя го бутна, за да стигне до вратата.

Той я дръпна внезапно назад и чантата й падна на пода.

— Bellissima, тръгваме сега.

Внезапно подозрение се прокрадна в ума й и косъмчетата по врата й настръхнаха.

— Какво… какво искаш да кажеш?

— Имам нужда да ми се довериш. — Той затегна хватката си около нея.

Кожата й се вледени въпреки топлината на тялото му.

— Защо сме в килера?

— За да не види никой как се телепортираме.

Лара ахна.

— Не.

— Да. Виждала си ме да го правя преди. Напълно безопасно е.

— Напълно лудо е! — Тя го отблъсна.

— Лара… — Джак я хвана за раменете. — Никога няма да направя това, ако има вероятност да те нарани. Прекалено много ми пука за теб, за да допусна нещо да ти навреди.

Пукаше му? Сърцето й се разтопи. За жалост, останалата част от нея откачаше.

— Не знам как да се телепортирам. Страх ме е. Ами ако се появя някъде и нещо в мен се обърка?

— Всичко ще е наред. Докато си в ръцете ми, ще си в безопасност.

Тя преглътна тежко.

— Няма ли да е по-безопасно със самолет?

— Cara mia, можем да сме във Венеция след няколко секунди.

— Това е трудно за вярване. И за някой, който се е правил, че е нормален през последните две седмици, изведнъж си съгласен да ми покажеш истинската си същност?

— Да. — Той отпусна ръцете си около нея. — Една стъпка напред, не мислиш ли?

Най-накрая беше готов да е честен с нея? Как можеше да откаже на това.

— Аз… искам да вървим напред.

— Тогава ела с мен. — Той отново я прегърна силно. — Дръж се за мен и не се пускай.

Тя обви ръце около врата му и стисна длани.

— Сигурен ли си, че е безопасно? Няма някакви ограничения за килограми или…

Всичко стана черно.

Тя се препъна и примигна срещу ярката светлина на свещи, която се завъртя около нея, отразявайки се в златните стени.

— Спокойно, любов. — Джак й помогна да остане на крака.

Стаята спря да се върти и тя осъзна, че има картини по стените и тавана, които бяха очертани с блестящи златни листа от декоративна замазка. Свещи светеха в златни свещници на стените и формираха три богато украсени полилея. Антични мебели бяха струпани около камина с мраморна облицовка.

Краката й бяха върху полиран под на тераса. Това не беше Канзас.

— Уау.

Джак я пусна.

— Добре ли си?

Тя се огледа отново.

— Уау.

Той се изкиска.

— Добре дошла в дома ми. — Отиде до френските врати и ги отвори. — И добре дошла във Венеция.