Керелин Спаркс
Коледно желание (4)

Глава 4

Иън бе забравил колко е красива — толкова красива, че да разсее мислите му за секунда. Но нямаше значение колко сияйна или златна бе косата й, или колко розова и сладко извита бе устата й. Или как зеленият суитчър подхождаше на красивите й зелени очи. Всеки охранител, който оставяше надписи върху заспал вампир, бе такъв, на който не може да се има доверие.

Финиъс му хвърли един поглед и изпръска кухненския барплот със закуската си. След това започна да се хили. Дугъл поне се опитваше да потисне смеха си.

— Иуу.

Тони се намръщи на кървавата бъркотия.

— Не се притеснявай, съкровище. Аз ще изчистя. — Финиъс взе гъбата от мивката. — Добре си го подредила.

— Не бих го нарекъл добре — изръмжа Иън към Тони.

Тя не бе отговорила на въпроса му. Просто си стоеше на масата, играейки си с хартиената салфетка, докато по бузите й разцъфваше розовина. Ароматът на кръвта й разпали глада му. Венците му се стегнаха. Стомахът му се присви. Той се запъти към хладилника, взе бутилка синтетична кръв и я изпи до дъно напълно студена.

Тя сбърчи малкото си красиво носле.

— Пиеш я студена?

— Да не би да ми предлагаш някоя, която е топла? — изръмжа той.

Бузите й станаха яркочервени.

— Не, разбира се, че не.

— Защо си толкова ядосан, братле? — Финиъс забърса барплота. — Аз щях да съм щастлив, ако Тони бе надписала моята тениска. По дяволите, тя може да пише върху мен цял ден.

— Ти не носиш такава, когато спиш — прошепна Тони.

— Аха! — Финиъс се ухили насреща й. — Възхищавала си се на невероятното ми тяло, докато спя. Знаех си. Дамите не могат да устоят на доктор Фанг. — Той изплакна гъбата и продължи с работата. — Трябва да пишеш любовните си бележки върху мен.

— Това не са любовни бележки — запротестира Тони.

— Съвсем сигурно е, че не са — измърмори Иън. — Определено не се интересувам от Травис.

Финиъс изсумтя, след това се прицели и хвърли гъбата в мивката.

— Две точки! Казвал съм ви момчета да престанете да носите тези поли. Това дава смесени сигнали, ако се сещате какво имам предвид.

Дугъл се намръщи.

— Носенето на килт е важна и мъжествена традиция сред шотландците.

— На мен ми харесват доста — призна си Тони.

Тя наистина ли харесваше килта му? Иън винаги бе смятал тартана на клана МакФий за един от най-добрите. Или може би тя харесваше онова, което бе под него. Удари се наум. Това момиче го разсейваше прекалено лесно.

— Не отговори на въпроса ми. — Той потупа гърдите си. — Защо, по дяволите, направи това?

Тя вдигна брадичка.

— Сега ще призная, че това бе грешка, но в момента, когато го написах, ти бях много ядосана.

— Ядосана? — Иън я погледна скептично. — Какво съм могъл да направя, за да те ядосам? Цял ден бях мъртъв.

— Беше жив в интернет. Разни хора са гледали профила ти в „Свободни в града“ и телефонът не спираше да звъни. Имах си свои проблеми, с които да се занимавам, така че…

— Мен са ме търсили дами? — прекъсна я Иън.

Той не можеше да повярва. Планът на Ванда бе проработил.

Тони го погледна раздразнено.

— Не видя ли съобщенията, които ти оставих горе? На нощното шкафче?

— Не, бях разконцентриран от това. — Той притисна ръка към гърдите си. Искаше му се да остане ядосан, но мисълта, че разни жени наистина са го търсили, бе невероятна. — Търсили са ме дами?

Тони изстена, след това занесе чинията си до мивката.

— Да, господин Суперего. Четиридесет и три жени и двама мъже, да сме точни. И това бе преди десет часа сутринта.

— Двама мъже? — Финиъс се изкикоти.

Иън измърмори няколко думи на келтси, които накараха Дугъл да се разсмее. Първоначалното му вълнение се разсея, защото сега той осъзна, че всички тези жени, които се бяха обадили през деня, бяха смъртни. Нито една от тях нямаше да свърши работа.

Телефонът иззвъня и Финиъс се протегна към него.

— Не се притеснявай. — Тони се върна до масата, където бе оставила някакви дрехи на облегалката на стола. Зави зелен шал около врата си. — Вероятно още една отчаяна жена. Телефонният секретар е включен от сутринта.

— Но тя може да е секси! — Финиъс вдигна слушалката. — Здравейте — каза той с дълбок, прелъстителен глас. — Свързахте се с луксозното жилище на доктор Фанг, любовния доктор. Кажи ми къде те боли, скъпа.

— Тони — тихо каза Дугъл. — Трябва да отговаряш на телефона през деня. Не искаме хората да си помислят, че къщата е празна.

— Знам. — Тя облече якето си. — Но…

— Не, Травис, не съм заинтересован! — Финиъс затвори телефона с трясък. — Мамка му.

Тони изсумтя.

— Виждаш ли какво имам предвид? Затова Хауърд се съгласи да използвам телефонния секретар. — Тя метна чантата си на рамо. — До скоро момчета.

— Къде отиваш? — попита Иън.

Тя не му обърна внимание и излезе от кухнята, оставяйки вратата да се люлее след нея.

— По дяволите — изръмжа Иън.

Изгълта набързо остатъка от студената си закуска и остави бутилката си в мивката, докато излизаше през кухненската врата.

— Иън — спря го Дугъл. — Да не я накараш да си тръгне. Отчаяно се нуждаем от смъртна охрана, на която можем да се доверим.

Той посочи тениската си.

— Какво те кара да мислиш, че можем да й вярваме?

— Тя е добър боец и има основателна причина да мрази Бунтовниците — отвърна Дугъл.

— И не ни е убила, докато спим — добави Финиъс. — Все още.

— Това е успокоително. — Иън се запъти към фоайето и намери Тони до входната врата да натиска бутоните на клавиатурата на алармата. — Не можеш да си тръгнеш.

— Не виждам защо не. Смяната ми свърши.

Тя набра кода за изключване на алармата и се протегна за дръжката на вратата.

— Трябва да говоря с теб.

— Аз не желая. — Тя посочи към телефонния секретар. — Но има стотици жени, които искат.

— Преувеличаваш.

Тони измарширува през фоайето до мястото, където се намираха телефонът и телефонният секретар. Натисна един бутон и се чу автоматичен мъжки глас.

— Имате триста и четиринадесет съобщения.

Иън остана с отворена уста.

Тони го погледна със знаеща, самодоволна усмивка, след това се върна към входната врата.

— По-добре се захващай за работа. Ще ти отнеме часове да отговориш на всички тези обаждания.

— Просто ще ги изтрия.

Тя се обърна бавно, за да го погледне.

— Няма да им отговориш?

— Те са се обадили през деня, следователно са смъртни.

— Боже господи ти си такъв арогантен сноб!

Той се наежи.

— Това не е въпрос на арогантност. Това е реалността.

— Твоята реалност! Мислиш си, че си прекалено добър за обикновените смъртни.

— Не си мисли, че знаеш какво си мисля.

Тя присви очи.

— Добре. Ще се придържаме към фактите. Това са истински хора, които са се обадили с истински чувства. Само един надут глупак би им отказал любезността от отговор.

Той се приближи до нея.

— Не ме учи на любезност, не и след като написа тези глупости върху мен, докато спях.

— Бях ядосана! — Тя пристъпи към него, бузите й се изчервиха. — Трябваше да прекарам часове, слушайки как някой стене: „О, Иън е толкова секси!“. Късметлия си, че само надписах тениската ти. Почти бях повърнала!

Беше му трудно да се концентрира върху думите й, защото кръвта й изпълваше ноздрите му, а ускореното й сърцебиене ехтеше в ума му. Само като се вгледа в дълбоките й пламтящи зелени очи и слухът му се притъпи. Ароматът на кръвта й се съчетаваше с този на косата и кожата й. Той никога не бе вдъхвал по прекрасен въздух.

Тя отстъпи назад.

— Нещо не е наред ли? Очите ти изглеждат малко странно.

Той се опита да мисли. Защо всички тези обаждания са я ядосали? Изведнъж се появи една мисъл.

— Ти ревнуваш.

— Какво? — подигра му се тя. — Не ставай смешен.

Той посочи думите върху тениската си.

— Не ти е харесало, че другите дами са ме наричали истински жребец.

— Те не са те наричали… — Тя трепна. — Трябва да вървя — каза и се отправи към вратата.

Той я последва.

— Частта с жребеца е била твоя идея?

— Не бе предвидено като комплимент — измърмори тя.

Иън се усмихна.

— Но това е честното ти мнение, нали?

Тони сграбчи дръжката на вратата.

— Имам работа за вършене.

Той постави ръка на вратата.

— Каква например?

— Не те засяга.

Усмивката му изчезна.

— Така и не ми каза цялото си име. Или защо си се съгласила да ни пазиш.

— Казах ти, заради добрата заплата и безплатната стая и храна.

— А аз ти казах, че не ти вярвам. Криеш нещо.

Очите й заблестяха от гняв.

— Дала съм клетва, че ще защитавам егоистичната ти кожа.

— Защо ще ни пазиш, щом не ни харесваш?

Тя повдигна вежда.

— Може би не харесвам само теб.

Погледът му се плъзна по лицето й, след това по късото й яке и тесните дънки.

— Мога да кажа кога лъжеш, девойче. Чувам как сърцето ти препуска и подушвам кръвта, прииждаща към лицето ти.

Бузите й станаха розови.

— Не е нужно да ти обяснявам нищо.

— Добре. Тогава нямам друг избор, освен да те проуча сам. — Телефонът иззвъня и отвлече вниманието му. — Не си тръгвай — предупреди я той, след това тръгна към апарата.

Зад него Тони издаде изнервен звук и той погледна към нея. С нетърпелив жест тя издърпа косата си от шала, който я придържаше. Златните кичури се спуснаха по раменете й. По някакъв начин, успя на направи това обикновено движение да изглежда грациозно и красиво.

Телефонният секретар се включи и фоайето се изпълни с женски глас.

— Иън, току-що прочетох профила ти и бих желала да се срещнем. Там ли си? Вдигни!

Той се протегна за слушалката, но се поколеба.

— Какво не е наред? — попита Тони.

— Не знам какво да кажа.

Тя изсумтя.

— Какво ще кажеш за здрасти?

Жената остави името и телефонния си номер.

— Не е толкова просто.

Иън не можеше да знае дали жената е вампирка и съвсем не бе възможно да я попита направо. По дяволите. Щеше да му се наложи да се срещне с всички жени, които се обадят след залез-слънце. В мига, щом ги види, щеше да знае дали са смъртни, или неживи. Но какво щеше да прави, ако са стотици?

Жената затвори и телефонът иззвъня отново.

Той прокара ръка през косата си.

— Това е прекалено, не трябваше да оставям Ванда да го прави.

— Ванда? — попита Тони. — Това още някое от гаджетата ти ли е?

— Просто една приятелка. Тя създаде профила ми и ме регистрира в сайта за запознанства. Искаше просто да ми помогне, но…

— Какво? — Тони тръгна към него. — Ти не си писал профила си?

От телефонния секретар се чу друг женски глас.

Иън намали звука, за да може да говори с Тони.

— Оставих Ванда да го напише. Тя каза, че знае какво искат да чуят жените. Явно е така, съдейки по това колко са се обадили.

Тони сбърчи носле.

— Не това бих искала да чуя аз. Никога досега не бях чела подобни глупости.

— Ти си прочела профила ми?

Тя приглади косата си зад ухото.

— Бях любопитна. Имам предвид, че се обадиха стотици жени. Исках да видя какво ги е ентусиазирало толкова.

— И си решила, че са пълни глупости?

— Разбира се. Моята истинска любов ще е като блестяща, звездна принцеса в омагьосания ми замък в Шотландия. А аз ще бъда нейният отдаден любовен роб, изпълняващ всяко нейно желание, докато тя не се понесе по вълните на чувственото удоволствие. О, възторгът! Екстазът! Гаденето!

Тони посочи устата си, сякаш искаше да предизвика повръщане.

Иън трепна. Стилът на Ванда наистина звучеше твърде драматично, но и реакцията на Тони изглеждаше прекалено преувеличена.

— Много е интересно, че си запомнила всичко наизуст. Поласкан съм, че си изучила профила ми толкова внимателно.

Тя остана с отворена уста, но бързо я затвори.

— Трябва да накараш Ванда да направи една сериозна редакция. Както е написано сега, не звучиш много… мъжествено.

Той повдигна вежда. Отново ли се опитваше да го предизвика?

— Ще го погледна тази вечер.

— Ти все още не си го чел?

— Не. — Той повдигна едното си рамо. — Сигурен съм, че Ванда е свършила много по-добра работа, отколкото аз бих могъл.

Тони го погледна подозрително.

— Не ти е в стила да си толкова скромен. — Изведнъж тя го погледна изненадано. — О, боже мой, да не си притеснен от срещите?

Той преглътна трудно. Тя улучи точно в десетката.

— Трудно е… за обяснение.

— Как може да се притесняваш? Не си ли съблазнявал жени в продължение на векове, за да можеш да се добереш до… кръвта им?

— Това бе различно. Сега търся любовта на живота си, жена, за която да се оженя и с която да прекарам остатъка от живота си. Не съм напълно сигурен как да подходя в този случай или дали ще открия подходящата. Има толкова голям избор.

— Да, срещите са трудна работа. — Погледът й стана съчувствен. — Но не трябва да се притесняваш. Ще се оправиш. Трябва ти само малко практика. Справи се доста добре снощи, когато флиртува с мен.

— Хареса ли ти?

Тя го погледна хладно.

— Не бих казала това.

Той наклони глава.

— Ти си жена.

— Отлично, Шерлок. Сигурно си професионален детектив.

Иън се усмихна.

— В действителност съм. Това ми е специалността.

Той забеляза уплашения поглед, който внезапно се появи в очите й. Да не би тя да се притесняваше, за това, което можеше да открие за нея?

— Каза, че се нуждая от повече практика. Ще ми позволиш ли да се упражнявам с теб?

Тони погледна към вратата.

— Тъкмо си тръгвах.

— Ще отнеме само няколко минути. — Той посочи към салона. — Наистина ще съм ти благодарен.

Иън можеше да види как зад красивите й зелени очи се заражда идея. Може би ако бъде мила и му угоди, ще забрави да я разследва? Едва ли. Тя бе прекалено интригуваща.

— Предполагам, че мога да ти отделя две минути — каза Тони и се запъти бавно към салона.

— Благодаря ти.

Той изчака, докато тя остави чантата си на дивана, а след това свали якето си. Щом седна на ръба на дивана, Иън се настани до нея.

Тя му хвърли предпазлив поглед.

— Не съм сигурна, че наистина се нуждаеш от това. Снощи флиртуваше като професионалист.

— Не осъзнавах какво правя, докато ти не ми каза. Сигурно съм бил разсеян от всички други емоции, които съм чувствал тогава.

Емоции като подозрение. И страст.

— Тогава вероятно ще се справиш, стига да не се замисляш много-много върху това.

— Може би. Или може да е по-лесно с теб, защото е без значение.

Тя се стегна.

— Защото съм смъртна и е под достойнството ти?

— Не! — Какво я бе направило толкова докачлива? Да не би някой да бе разбил самочувствието й в миналото? — Тони, аз едва те познавам, но не мога да видя нищо, дори малко недостойно в теб. Всеки мъж би бил благословен и поласкан да получи любовта ти.

Тя го погледна изненадано.

— Имах предвид, че не трябва да се притесняваме какво чувстваме един към друг. Няма значение, защото не може да имаме връзка. Против правилата е.

— Точно така. — Тя се облегна назад и кръстоса ръце. — Добре. Тъй като не можеш да ми повлияеш по никакъв начин, нека да видим на какво си способен. Опитай да направиш най-добрата си забивка с мен.

Забивка? Какво, по дяволите, беше това?

Тя се обърна с лице към него.

— Виждаш ме в някой бар. Аз съм секси вампирка с чифт прекрасни… зъби. Така че правиш опит да ме свалиш…

Тя го погледна в очакване.

Бавно и чаровно. Това бе свършило работа на Жан-Люк.

— Добър вечер, госпожице. Тази вечер изглеждате изключително.

— Благодаря. — Тя присви очи. — Прекрасно време.

— Така е. Може би е малко хладно.

— Наистина е така, господин Дарси. Мисля, че на овцете ще им е студено в кошарата. — Тя направи физиономия срещу него. — От кой век се пръкна?

— Шестнадесети, но съм се приспособил през вековете.

Тони изсумтя.

— Не достатъчно. Все още си назад с двеста години.

— Опитвам се да звуча чаровно.

— Чаровният принц вече не е герой. Не си ли гледал Шрек?

Той нямаше идея за какво говори тя.

— Мислех си, че чарът никога не може да излезе от мода. Свърши работа при Жан-Люк.

— Не го познавам. Виж, трябва да звучиш по-модерно. Малко по-така. Опитай отново.

Той се разрови в паметта си за точните думи.

— Йо, секси маце, нека се свалим?

Тя избухна в смях.

— Сега звучиш като Финиъс, само дето каза „нека се сварим“. О, боже, акцентът ти е толкова смешен.

— Благодаря. — Той я погледна накриво. — Може би мога да спечеля привързаността на някоя дама с неправилно изказване.

Тони се ухили.

— Все още звучиш старомодно.

— Толкова ли е лошо това?

Тя наклони глава, обмисляйки въпроса.

— Предполагам, че зависи от жената. На някои жени им харесва да им отварят вратата. Но повечето модерни жени ще приемат кавалерството ти като обида. Можем да си отворим проклетата врата и сами. Да не си посмял да ни вземеш за по-слабия пол.

— Значи ти не разбираш подбудите ми. Отваряйки вратата, ти показвам уважение, а не неуважение.

— Но наистина ли уважаваш жените? Не сме ли били просто вечеря за теб в продължение на векове?

— Вие бяхте спасението ми. Никога нямаше да оцелея без вас.

Тя го погледна учудено.

— Виждаме нещата по толкова различни начини.

— Това само те прави още по-обаятелна за мен.

Той се вгледа в очите й и видя как различните чувства се борят едно с друго. Тя бе толкова красива. Така целеустремена да бъде силна и да скрие раните си. Дали щеше да се уплаши, ако знаеше колко силно бе привлечен от нея той?

— Никога няма да те нараня, девойче. Надявам се да знаеш това?

Тя се отдръпна внезапно и погледна настрани.

— Да не използва контрол върху ума ми?

— Не.

— Тогава, защо съм… — Тя го погледна предпазливо. — Няма значение.

Дали и тя чувстваше същото? Тази странна връзка между тях. Той протегна ръка по облегалката на дивана.

— Кажи ми нещо, Тони, когато става въпрос за сваляне на модерни момичета, добре ли ще е да я целуна на първата ни среща?

Тя издърпа чантата си в скута си.

— Целувка по бузата би било добре. Или лека целувка, когато се сбогувате.

— Ами ако искам нещо повече?

Бузите й станаха червени.

— Ако искаш да скочите в леглото, това е ваш избор.

— Аз имах предвид само по-дълбока и задоволяваща целувка. Но щом бързаш да ме вкараш в леглото…

— Мисля, че това бяха достатъчно упражнения.

Тя скочи на крака и облече якето си. Той се изправи.

— Благодаря ти. Беше много образователно.

— Добре. — Тя метна чантата си на рамо. — Мисля, че ще се справиш добре със срещите.

Тони се запъти към входната врата.

— Това е хубаво. Имам две срещи тази вечер.

Тя погледна назад.

— Две?

Да не би да ревнуваше?

— Нощите са дълги. Ще се видим сутринта преди изгрев. Все още трябва да говорим.

Тя поклати глава и се протегна към дръжката на вратата.

— Няма за какво да говорим.

— Имам въпроси, които се нуждаят от отговор.

— Прекалено си любопитен.

— Ако откажеш да говориш с мен, ще те разследвам.

Очите й се подпалиха от гняв.

— Защо не ме оставиш на мира? — попита тя и си тръгна, блъскайки вратата зад себе си.

Това бе добър въпрос. Той имаше две срещи тази вечер и достатъчно телефонни обаждания, на които трябваше да отговори. Но поради някаква причина, не можеше да остави Тони на мира. Тя изпълваше мислите му. Желаеше я, но това бе повече от страст. Тя бе загадка. Една красива, умна загадка. А да флиртува с нея бе толкова забавно.

Иън се телепортира на петия етаж, за да се изкъпе и преоблече. Първо щеше да иде до Роматех, за да се види с Конър и да започне разследването си. Имаше известно време за убиване преди срещите си в Палави дяволи.

В банята свали тениската си и се вгледа в думите, които Тони бе написала. Дали наистина не ревнуваше, че толкова много жени го желаеха? Или просто на него му се искаше тя да ревнува? Едно нещо бе сигурно. Той определено бе заинтригуван от красивата им охранителка.

Основното правило на Ангъс МакКей отекна в съзнанието му. Един охранител никога не трябва да се обвързва романтично с човека, за когото отговаря. Тя бе забранена. Бе смъртна.

— По дяволите — изруга Иън и хвърли тениската в кошчето за боклук.