Керелин Спаркс
Коледно желание (23)

Глава 23

— Изглеждаш много красив.

Тони намести черната вратовръзка на Иън. Той тъкмо се бе телепортирал в задната алея на къщата на Проктърови в Уестчестър.

— Предполага се, че трябва да изглеждам страшен — измърмори той.

По-скоро секси. Тони прокара пръсти по елегантния му смокинг. Черната му сатенена пелерина бе червена отвътре, а черната му коса се къдреше в изправената яка.

— Ако снимах филм за вампири, щях да те наема на секундата.

Карлос прочисти гърлото си.

— Ако вие двамата сте приключили с това да се възхищавате един на друг, нека да се заемем със задачата си.

Той приближи до задната врата за кухнята и почука тихо.

Прислужницата надникна през прозореца и се усмихна, щом Карлос й помаха. Тя отвори вратата и му каза нещо тихо на испански. Той посочи към Тони и Иън и прислужницата кимна.

— Мария ще ме пусне да се промъкна по задното стълбище — каза им Карлос. — Ще взема нещата на Бри и ще се срещна с вас долу. Каза, че докторът е в библиотеката, отпред в къщата.

— Аз ще заобиколя.

Иън изчезна в сенките.

Карлос се промъкна към стълбището, докато Мария водеше Тони към библиотеката.

Доктор Джо Проктър обикаляше зад бюрото си, говорейки по телефона си.

— Виж какво, Дженкинс, предполага се, че си най-добрият частен детектив в бранша. Не ми казвай, че не можеш да намериш едно скапано момиче. — Той спря и потърка с ръка плешивата си глава. — Да, осъзнавам, че сигурно някой й помага. Това е… — той забеляза Тони на входа на библиотеката. — Ще ти се обадя по-късно.

Джо метна телефона на бюрото си и тръгна към Тони.

— Коя си ти?

— Тони Дейвис, съквартирантката на Сабрина.

Той се поколеба, след това се ухили широко.

— Тони, колко прекрасно е да се запозная с теб. Сигурно се притесняваш ужасно за Сабрина. Нека те уверя, че не щадя никакви ресурси, за да я намеря. Ти не знаеш нищо за изчезването й, нали?

— Никога няма да я намериш.

Усмивката му се превърна в озъбване.

— Ти си й помогнала да избяга, нали? — Той се върна до бюрото си и взе телефона си. — Ще те предам на полицията. Естествено може да избегнеш това да бъдеш арестувана, ако ми кажеш къде е Сабрина.

— Давай. Обади им се. И аз искам да съобщя за някои престъпления. Нека да видим: имаме злоупотреба с медицинското ви служебно положение за това че твърдите, че Сабрина има халюцинации, когато не е така.

Той повдигна брадичка.

— Всеки психиатър ще се съгласи с диагнозата ми.

— След това имаме незаконно присвояване на попечителския й фонд и това, че я държахте като затворник, за да крадете още от парите й.

Той затвори телефона си.

— Не можеш да докажеш нищо от това.

Тони тръгна към него.

— Веднъж, щом полицията разследва финансовите ви доклади, всичко ще стане много ясно. Вие държахте Сабрина като затворник. Обявихте я за луда. Опитахте се да откраднете целия й живот.

— Не, не — той размаха ръка във въздуха. — Нямаше да я държа затворена завинаги. Просто ми трябваха малко пари, за да платя дълговете си от залаганията.

— Тогава щяха да дойдат други дългове.

Проктър присви очи.

— Онези мъже щяха да ме убият. Нямах никакъв избор.

— Те са най-малкия ви проблем. Не се ли питате как изчезна Бри?

Той я наблюдаваше внимателно.

— Разбира се, че се чудя.

— Вие я затворихте, защото тя твърдеше, че вампирите съществуват наистина. Но само един вампир би успял да й помогне да избяга.

— Ти си откачена като нея — очите на Проктър блеснаха. — Ще ви заключа и двете.

Тони се усмихна.

— Може да опиташ. Но първо нека те запозна с някой.

Тя вдигна ръка в знак за Иън, който чакаше отвън пред прозореца.

Тялото му се материализира в средата на стаята.

Проктър ахна и отстъпи назад.

— Какво? Това… това е някакъв трик.

Иън вдигна ръце, развявайки пелерината си.

— Ти не вярваш в съществуването на неживите?

Тони прехапа устна, за да не се разсмее. Във фалшивия трансилвански акцент на Иън се долавяше шотландска нотка.

— Това е не… невъзможно — заекна Проктър.

Иън се спусна към бюрото с вампирска скорост. Проктър се запрепъва назад и се блъсна в рафта с книги.

— Сега ще повярваш.

Иън се издигна във въздуха.

Тони трепна, когато главата му почти се блъсна в тавана. Поне Проктър имаше вид на напълно ужасен, когато се скри зад бюрото си. Според нея Иън изглеждаше просто ужасно сладък.

Той скочи на бюрото изведнъж и очите му заблестяха по-светлосини, а зъбите му се показаха. Тони трепна. Това не беше много сладко.

Проктър се сви на кълбо на пода, вдигайки ръце да се предпази.

— Не ме наранявай. Моля те.

Съскайки Иън метна пелерината над раменете си. Тони залитна, когато коленете й омекнаха. Господи, той се бе вживял напълно в ролята си на чудовище, а всичко, за което тя можеше да мисли бе Захапи ме. Колко странно бе, че атаката на Бунтовниците я бе ужасила и отвратила, докато мисълта за това как Иън я хапе караше кожата й да трепери в очакване.

Лицето й изгаряше и тя чувстваше как се изчервява цялата, и усещаше как кръвта бушува във вените й. Движеща се все по-бързо и по-бързо, сякаш се нуждаеше да избяга, сякаш го зовеше.

Иън се обърна към нея и една вълна от страст почти я събори. Тя ахна, когато сините му очи станаха червени. О, боже, той знаеше, че тя е възбудена.

Отстъпи назад, вдигайки ръка към гърлото си. Сърцето й бумтеше като подивяло. Бедрата й се притиснаха заедно с внезапна нужда. Господи, нищо чудно, че през вековете жените са му предлагали кръв.

Иън се обърна отново към треперещия доктор, свит на пода. Той изпъна дясната си ръка и Проктър потръпна сякаш го бе ударила невидима сила.

— Ти си под мой контрол — сега очите на Иън блестяха яркосини и Тони осъзна, че той използва контрол над съзнанието. — Ти си смирен роб, а аз съм твоят господар.

— Ти си смирен роб, а аз съм твоят господар — прошепна Проктър с разширени и стъклени очи.

Иън се намръщи.

— Не. Аз съм господарят.

— Ти си господарят — каза Проктър.

Тони потисна една усмивка. Иън не бе много добър в това да е зло чудовище. Нищо чудно, че го обожаваше.

— Слушай ме и ми се подчинявай — нареди Иън. — Никога повече няма да крадеш от Сабрина. Никога няма да се бъркаш в живота й. Ще бъдеш нейният почтен чичо. Разбра ли ме?

— Да, господарю.

Иън се обърна към Тони.

— Нещо друго?

— Да се обади в полицията — прошепна тя.

Иън отново изпъна ръка.

— Ще прекратиш търсенето на Сабрина и Теди. Ще кажеш на полицията, че си сгрешил. Ще попълниш формулярите за изписване. Никога повече няма да залагаш. Ще изплатиш дълговете си, използвайки собствените си ресурси.

Проктър кимна.

— Да, господарю.

Иън скочи от бюрото и застана до доктора.

— Няма да казваш на никой за тази нощ. Знам как да те намеря, Джоузеф Проктър.

— Да, господарю.

— Приключихте ли? — попита Карлос от входа, ръцете му бяха пълни с нещата на Бри.

Прислужницата гледаше любопитно към Иън.

— Още нещо — Иън се обърна към Проктър. — Ще се отнасяш почтително с прислужницата си.

Постави ръка върху главата на доктора и той потъна в дълбок сън.

— Благодаря ви, señor. — Мария се прекръсти, след това ги поведе към задната врата. — Сабрина добре ли е?

— Да — каза й Тони. — Благодарим ти за помощта.

— Gracias. — Карлос целуна прислужницата по бузата.

Мария се изкикоти и затвори вратата.

— Беше прекрасен! — Тони прегърна Иън. — Благодаря ти.

Той се усмихна и я целуна по челото.

— Вземете си стая — измърмори Карлос и се отправи към колата.

Той прибра нещата на Бри в багажника.

Докато вървяха към колата на Карлос, Иън държеше Тони за ръка.

— Золтан и Джак ще пристигнат преди изгрев. В Роматех няма достатъчно стаи за всички, затова ще се върнем в градската къща, за да спим.

— Сигурен ли си, че там е безопасно? — попита Тони.

— През деня ще е безопасно — отговори й Иън. — Бунтовниците ще бъдат мъртви, колкото нас. А и Хауърд ще е там. Карлос също.

— Добре — Тони спря до ягуара на Карлос. — Идваш ли с нас, Дракула?

— Ще се видим по-късно, съкровище.

И той изчезна.

 

 

Но тя не го видя по-късно. След като Карлос я върна в Роматех, и те съобщиха добрите новини на Сабрина и Теди, Бри незабавно пожела да се прибере вкъщи при Уондъркити. След като всички се събраха в апартамента на Бри, си поръчаха китайско и празнуваха.

Хауърд бе помолил Карлос да започне работа веднага, затова той събра малко дрехи, които да вземе със себе си в градската къща. Тони също събра още малко от своите. Притесняваше се да остави Бри сама, затова Теди предложи да остане през нощта в апартамента.

Когато Карлос и Тони пристигнаха в къщата на Роман Драганести в Горен Ийст Сайд, вече бе десет вечерта, а им отне и още половин час Карлос да огледа и да се възхити на всяка стая в къщата. Избра си стаята до тази на Тони.

— Това е идеално за мен, menina — той прокара одобрително ръка по таблата на леглото, изработена от дърво и ковано желязо. — Харесва ми испанското обзавеждане.

— Мисля, че стаята е принадлежала на една средновековна испанска дама, която се казва Мария Консуела — каза Тони.

— Какво се е случило с нея? — Карлос сложи куфара си върху плюшената червена завивка.

Тони се опита да си спомни какво й бе разказал Дугъл за бившия харем, когато се бе нанесла тук преди малко повече от седмица. Бе толкова отвратена от идеята за харем, че не бе обърнала внимание на половината от нещата, които й бе казал.

— Моята стая е била на някаква средновековна мацка, която се казва принцеса Джоана. Тя и Мария Консуела не са били особено очаровани от идеята да са съсобственици на „Палави дяволи“, затова продали дяловете си на Ванда и се преместили в Европа. Мисля, че в Лондон.

Карлос отвори куфара си и започна да вади дрехите си.

— Трябва да ти благодаря, приятелко. Това е възможно най-добрата работа за мен. Хауърд каза, че ще съобразят смените ми с оставащите ми лекции, за да мога да завърша.

— Това е страхотно.

Тони забеляза купчината с бельото му. Имаше с леопардова шарка, а също така и с тигрова.

— Ще се съобразят и с пътуванията за проучването ми. Никога не бих намерил друг толкова разбран работодател.

— Е, вампирите знаят колко силно се нуждаят от смъртни, на които могат да разчитат.

Не, че Карлос бе напълно смъртен. Карлос Пантера. Тони се удари мислено по челото. Трябваше да се досети. Трепна, когато той постави още един предмет на леглото. Божичко. Това беше най-голямата нокторезачка, която бе виждала.

— Всичко е толкова прекрасно, menina. Винаги е трябвало да пазя тайната си… ами в тайна. Но с тази работа съм свободен да бъда себе си. В действителност това, че съм шейпшифтър тук се смята за плюс. И намерих дом за моите сираци.

Тони се усмихна.

— Много се радвам за тях. И за теб.

Карлос заобиколи леглото и я прегърна.

— Благодаря ти толкова много.

— Аз ти благодаря, Карлос. Ти винаги си бил прекрасен приятел. — Тя потисна порива си да го почеше зад ушите. Той направо си мъркаше. — Ще те оставя да се нанесеш. Нали знаеш, трябва да станем преди изгрев.

Тя тръгна към вратата.

Той взе част от дрехите си и се отправи към гардероба от тъмно дърво с орнаменти.

— Какво ще правиш, menina? Ще останеш ли с Иън, или ще се върнеш при Сабрина?

Това бе въпросът на деня. Тони хвана златното сърце, което лежеше върху гърдите й.

— Надявам се, че няма да ми се наложи да избирам единия или другия. Ще ми се да вярвам, че Сабрина ще размисли, ако й дадем време.

Карлос кимна.

— Понякога човек трябва да се осмели да мечтае.

Тони отиде в спалнята си, повтаряйки си тези думи. Осмели се да мечтаеш. Тя обичаше Бри, обичаше и Иън. Трябваше да вярва, че нещата щяха де се подредят.

 

 

Тя се успа сутринта и не се събуди, докато не чу Карлос да тропа по вратата й.

— Ей сега ще дойда — извика Тони.

По дяволите, по дяволите, по дяволите. Мразеше тези ранни събуждания. Изкъпа се набързо и облече униформата си. Бързаше надолу по стълбите и хващаше все още мократа си коса на опашка, когато забеляза Золтан Заквар и Джакомо ди Венеция, познат още като Джак, да се качват по стълбите.

— Bellissima, прекрасна както винаги — поклони се Джак.

Господи, биваше си го. Тони оценяваше комплимента, но знаеше, че мъжката й униформа бе огромна и грозна, а тя бе сложила много малко грим.

— За нощта ли се оттегляте, момчета — имам предвид деня?

— Да. Ще бъдем в гостните на четвъртия етаж — каза Золтан.

Между прозявката му и унгарския му акцент бе доста трудно да го разбере.

— Bellissima, ще ме наглеждаш ли лично ти? — Кафявите очи на Джак блеснаха.

— Ако искаш. Разбира се.

— Molto bene. Ciao, bellissima^[1].

Джак продължи по стълбите. Золтан тръгна след него.

— Мислиш да спиш гол, нали?

Джак се подсмихна.

Тони завъртя очи, след това хукна надолу по стълбите. С надеждата, че Иън щеше да е още буден. Във фоайето срещна Дугъл и Финиъс, запътени към мазето.

Финиъс се прозя.

— Лека нощ, сладка.

— Лека нощ. Или сутрин — тези момчета я объркваха. — Виждали ли сте Иън?

— Вече си легна — Дугъл затвори вратата на мазето зад себе си.

Прекалено късно. По дяволите. Беше трудно да имаш приятел в смяната на гробището. Тръгна към кухнята.

— Добро утро.

Хауърд седеше на масата, похапвайки си мечи лапи.

Отново понички? Ако продължи да ги яде ще стане голяма като мечка. Забеляза, че Карлос ядеше нещо от купа. Това изглеждаше здравословно.

— Какво ядеш? Котешка храна?

Хауърд избухна в смях, докато Карлос я погледна безизразно.

Тони му се усмихна сладко.

— Чух, че имат нова антикосмата формула.

— Това е зърнена закуска.

Карлос й показа кутията.

— Хмм, специален К за котенца? Може ли да я пробвам?

Тя си взе една купа.

— Само ако спреш да си толкова злобна — изръмжа Карлос.

— Извинявай.

Тони го потупа по главата. Знаеше, че е опака. Но бе толкова разочарована, че не бе видяла Иън. До залез имаше дълго, дълго време.

След закуска тя предложи да го провери.

— На петия етаж ли е?

— Да — Хауърд изпи чашата си с чай. С допълнително мед без съмнение. — Какво ще кажеш, Карлос? Готов ли си за обучение по бойни изкуства? Искам да видя колко добре можеш да се биеш.

— Готов съм.

Карлос и Хауърд тръгнаха към стълбите за мазето, а Тони започна дългото изкачване към петия етаж.

Докато стигне до офиса на петия етаж, вече дишаше тежко. Стаята беше тъмна, алуминиевите щори бяха спуснати. В мивката имаше празна бутилка от кръв. Иън сигурно бе хапнал, преди да си легне.

Тя отвори двойната врата, водеща към спалнята. От полузатворената баня се процеждаше светлина.

— Оставил си лампата включена. Срамота.

Тя се приближи до лявата страна на леглото.

Иън лежеше там облечен в бяла тениска и долнище на пижама с десен на плейд. Бе махнал кафеникавата завивка, за да легне на хладните памучни чаршафи. Черната му коса бе разпусната от кожената връзка и създаваше драматичен контраст върху белите калъфки.

Бе в обичайната си поза, в която спеше. По гръб, стъпалата му сочеха към тавана, а ръцете му бяха скръстени върху плоския му корем. Вероятно бе научил тази поза от векове, прекарани в сън в някой ковчег.

Тони огледа втори път мястото под сплетените му ръце. В долнището на пижамата му определено се забелязваше голяма подутина. Тя се наведе, за да види по-добре. Божичко, бе заспал възбуден. Беше ли възможно подобно нещо?

Изправи се, поемайки си дълбоко въздух.

— Палаво момче — прошепна тя и погледна към красивото му лице.

По силната му челюст бе набола брада. Черните му мигли бяха толкова плътни. Щеше да го мрази, ако не го обичаше толкова много. Протегна се да докосне сладката трапчинка на брадичката му.

Изведнъж очите му се отвориха. Тони подскочи. Една ръка се обви около китката й в здрава хватка. Тя ахна.

— Изненада.

Иън я хвана за ръцете и я преобърна върху леглото.