Керелин Спаркс
Коледно желание (20)

Глава 20

Иън изпсува още веднъж, докато обличаше палтото си на Дядо Коледа. Закопча го свръхбързо и обу ботушите си.

Моментът беше ужасно неподходящ. Можеше да се изкуши да остави Конър или Ангъс да се заеме с това, но алармата бе задействана от телепатично обаждане за помощ от Финиъс. Иън бе научил младия вампир как да се фехтува. Трябваше да е там с него, без значение колко силно желаеше Тони. И боже, как само я желаеше.

Тя се бе навела, за да издърпа червения си клин. Дългата й руса коса падна напред, скривайки част от зачервеното й лице. Изправи се, отмятайки коса назад, докато се извиваше, издърпвайки клина върху бедрата си. Вси светии, никога не бе осъзнавал, че обличането може да е секси.

— По дяволите — прошепна той.

— Зле ли е?

Тони вдигна сутиена си от земята.

— Да. Ужасно болезнено е. Твърд съм като камък и ще избухна всеки момент.

Той сложи меча си.

Тя се спря със сутиен, облечен наполовина.

— Имах предвид нападението.

Иън погледна към прозореца, гледащ към паркинга. Все още валеше сняг, затова бе трудно да се види добре.

— Мога да ги чуя отвън. Финиъс сигурно е правил обиколката си.

Той сложи брадата, перуката и шапката си.

— Стой тук. Ще се върна възможно най-бързо.

— Но аз трябва да помогна. Това ми е работата.

Тя облече червената си блуза.

— Стой тук — повтори той. — Има достатъчно вампири, които да се заемат с работата.

— Не мислиш, че съм достатъчно силна, за да се бия с един Бунтовник, нали?

— Честно казано, предпочитам да не разбирам.

Той се телепортира на паркинга и забеляза следите в снега, където останалите вампири бяха минали, за да навлязат в гората. В далечината се чуваше звук от сблъсък на мечове. Вадейки собствения си меч, Иън се затича към шума.

Щом навлезе в гората, снегът намаля, тъй като снежинките се оплитаха в короните на дърветата. Забеляза дузина костюми на Дядо Коледа. Стояха неподвижни, затова по шапките и раменете им имаше натрупан сняг. Повечето от мъжете бяха направили кръг около една двойка, която се сражаваше. Финиъс и един Бунтовник облечен в черно. Те се въртяха бавно в кръг.

Други двама мъже облечени в костюми на Дядо Коледа бяха хванали друг Бунтовник и го държаха на мушка срещу едно дърво с мечове, насочени към сърцето му.

Иън се приближи към кръга от дядоколедовци.

— Какво стана? — попита той мъжа от дясната му страна.

— Финиъс правеше обиколката си в гората — отвърна Дядо Коледа и Иън разпозна гласа на Роби МакКей. — Двама Бунтовници му налетяха и той се обади за помощ. Чухме алармата и дойдохме да му помогнем.

Мечовете издрънчаха, щом Бунтовника се хвърли към Финиъс. Той отби атаката и принуди нападателя да отстъпи.

— Хванахме този — Роби кимна към втория Бунтовник, приклещен към дървото. — Другият предизвика Финиъс на дуел и той прие.

Иън се загледа внимателно в дуела, преценявайки уменията на противниците. Изглеждаха еднакво способни, макар че усещаше силно отчаяние в руснака.

— Да вървим, Станислав! — извика заловеният Бунтовник. — Да се омитаме оттук!

— В мига, в който видя, че започваш да се телепортираш, ще те пронижа в сърцето — предупреди го един от мъжете, които го бяха заловили. Иън разпозна френския му акцент. Жан-Люк Ешарп.

— По дяволите — измърмори втория мъж. Беше Ангъс. — Нека просто набучим копелето и да се свърши с цялата работа.

— Не съм въоръжен! — извика пленникът.

— Преди две минути, преди да хвърлиш меча си, бе въоръжен — обади се Ангъс. — Виж, Юри. Да, не е нужно да изглеждаш толкова изненадан. Знам, кой си. Това е просто въпрос на спестяване на време. Ако не ви убием сега, ще се върнете отново и ще трябва да го направим по-късно. Затова аз гласувам да ви очистим веднага. Това ще ни спести доста време.

Жан-Люк се изсмя.

— Очакваш, той да се съгласи с теб?

— Ако наистина сте толкова добри и благородни, както твърдите — отвърна Юри, — никога няма да убиете невъоръжен мъж.

— Ох, мразя, когато казват това — изръмжа Ангъс.

Жан-Люк притисна върха на меча си към гърлото на руснака.

— Не бъди страхливец, Юри. Вдигни оръжието си и ще решим проблема като мъже.

— Сега ти го плашиш — каза Ангъс. — Мисля, че подмокри гащите си.

— Не съм! — запротестира Юри. — Станислав, ще си тръгна без теб.

Бунтовникът бе зает с Финиъс. И двамата мъже се придвижиха бавно надясно, с присвити колене и готови мечове.

— Стан, човече, ще паднеш — тихо каза Финиъс. — Защо правиш това? Винаги съм мислил, че ти си свестен. Ти беше единственият руснак, с когото понасях да разговарям.

— Ти ме предаде, копеле — Станислав се подхлъзна в снега и бързо се изправи. — Подлъга ме да ти кажа къде бе Катя.

— Тя беше кучка, Стан. Още ли не си осъзнал, че си на грешната страна? Ти си от лошите момчета.

— Предател!

Руснакът се хвърли напред, размахвайки бясно меча си.

Финиъс блокира всеки удар и Станислав падна назад, дишайки тежко.

Финиъс го заобиколи.

— Няма да преживееш това, Стан.

— Да вървим! — извика Юри.

— Не мога! — Станислав избърса потта от челото си. — Йедрек ще ме убие, ако не довърша Финиъс.

— Затънал си до шия в лайната.

Финиъс нападна и с един перфектен удар изби меча на Стан от ръката му.

Руснакът отстъпи назад.

Финиъс се вгледа във върха на меча си, опрян в гърдите на Станислав.

— Така, както го виждам аз, имаш три опции. Може да те убия аз, да те убие Йедрек или може да се присъединиш към нас.

— Чакай малко — Ангъс се запъти към тях. — Сериозно се съмнявам, че може да се доверим на това копеле.

Станислав изчезна. Иън се обърна навреме, за да види как Юри също се телепортира.

— Merde — измърмори Жан-Люк.

Ангъс въздъхна.

— Добре — той потупа Финиъс по гърба. — Справи се добре, момко.

Последният прибра меча си.

— Трябваше да го убия, когато имах възможност. Просто…

— Не искаше? — попита Ангъс. — Това те прави един от нас, момко. Ние убиваме, когато се налага, макар че не ни е по вкуса.

— Но той просто ще дойде отново — каза Финиъс.

Шотландецът сложи ръка на раменете му.

— Винаги има зли вампири, които се налага да бъдат убити. Живял съм повече от петстотин години и това изобщо не се е променило. Времето ме е научило на едно нещо, и то е, че няма нужда да бързаш да убиваш.

— Това е истина. — Конър се обади от кръга. — Щом убиеш един, на следващата вечер се появяват двама нови.

— Тук е адски студ — намеси се Роман от кръга. — Нека се върнем обратно на партито.

Дядоколедовците се върнаха на паркинга. Иън прибра меча си.

Роби се наведе към него и прошепна:

— По-добре измий миризмата й от себе си преди Конър или Ангъс да я усетят.

После избърза напред, за да се присъедини към останалите.

Иън трепна. Изчака, докато всички влязат в Роматех и след това изтича в сребърната стая. С вампирска скорост се изкъпа и облече наново.

Изтича към стълбите. После чу звънеца на асансьора зад него и се обърна. Вратите се отвориха и Тони излезе от него.

— Тони.

Запъти се към нея. Дотук беше с това да прави каквото й каже той и да остане в конферентната зала.

Тя се обърна.

— Иън. Какво правиш тук долу? Мислех, че си с Финиъс.

— Бях, но… какво правиш тук долу?

Тя сниши глас.

— Бях във фоайето, за да разбера какво се е случило, когато Ема МакКей ми прошепна, че трябва да се оттегля за тези вечер. Тя е една от големите шефове, затова не исках да споря, но останах с впечатление, че знае какво сме правили…

— Вампирите имат много силно развито обоняние. Аз получих подобно предупреждение.

Тя се приближи.

— Нима могат да подушат, че ние… нали знаеш?

— Знам много добре. За жалост, някои от другите също са забелязали.

— Господи — прошепна тя. — Не може ли човек да има малко уединение тук?

Иън се ухили.

— Толкова ли си нетърпелива да скочиш в леглото с мен?

— Тихо. — Тя се огледа из коридора. — Не искам да те въвлека в неприятности. И не желая да ме уволнят. Със сигурност не искам да си изгубя паметта, не и след като… нали знаеш.

— Да не би да имаш предвид как се разтопи върху лицето ми?

Тя трепна.

— Не трябва да говорим за това.

Тони отново се огледа из коридора.

— Сами сме, съкровище.

Тя огледа тавана.

— Но тук някъде има камери.

— Да. Затова не съм те грабнал в обятията си. — Той скръсти ръце върху гърдите си. — Току-що си взех един студен душ, но не помогна.

— О, Иън — въздъхна тя. — Не знам къде може да отидем. Всички стаи тук имат камери.

— Ще измисля нещо. Ще е по-лесно, щом Конър заведе Роман на сигурно място. А Жан-Люк има планувано парти в Тексас, така че доста от гостите ще се телепортират там късно тази вечер.

— Това е добре — прозя се Тони.

— Уморена си. Върви да си легнеш, съкровище.

Докато я наблюдаваше как влиза в сребърната стая, той знаеше, че никога няма да може да се откаже от нея. Не бе сигурен как щеше да се впише в плановете й да ръководи сиропиталище и училище. Но знаеше, че я обича достатъчно, че да не може да понесе тя да пожертва някоя от мечтите си. Някак си щяха да се справят.

Конър нямаше да посмее да изтрие паметта й, ако тя е сгодена за него. Това бе голяма стъпка, но не предизвика никакви сигнали за тревога в него. Просто го чувстваше правилно. И вълнуващо.

 

 

На следващата сутрин Тони се обади на Карлос, за да провери как е Сабрина.

— Вече е напълно будна — рапортува той. — И пълна с въпроси. Иска да знае защо не може да се прибере вкъщи. Как си успяла да я измъкнеш от болницата. Помолих Теди да си трае, докато ти успееш да говориш с нея, но той не спира да пуска коментари за супергерои.

— Кажи й, че ще й обясня всичко тази вечер, щом приключа работа — каза Тони. — Поне ще се опитам.

— Има и друг проблем — продължи Карлос. — Местният канал е излъчил снимката на Бри в новинарската си емисия. Казват, че е отвлечена. Не смея да я заведа никъде, за да не я разпознаят.

Тони трепна. Не можеха да я крият постоянно в хотела.

— Помислих си, че може да се видим във вампирския клуб — предложи Карлос.

— В „Палави дяволи“? Защо?

— Това е страхотно място да се скриеш. Никой смъртен няма да я търси там. А се съмнявам, че някой вампир ще се обади в полицията, за да докладва. Там също е идеалното място да убедим Бри, че вампирите са истински.

— Не знам — Тони се намръщи. — Може да я изплаши още повече.

— Мъжките вампири там са стриптийзьори. Изглеждат безобидни. — Карлос сниши глас. — Бри все още мисли, че не е добре. Трябва да й дадем доказателство, че не е така, иначе пак ще свърши в някоя психиатрия.

— Добре, добре. Ще помоля Иън да ме заведе там довечера. Ще се срещнем в пет и половина. — Тя затвори.

Рано този следобед доставиха малка синя кутия от Тифани за нея. С разтуптяно сърце, Тони извади златния медальон във форма на сърце със златна верижка. Имаше и бележка — „С цялата ми любов, Иън“.

Той я обичаше. Тя едва успя да се концентрира върху нещо през останалата част от деня. Не искаше Хауърд да разбере, че е получила подарък от Иън, затова пъхна сърцето под ризата си и го остави да почива между гърдите й.

Щом слънцето залезе, тя забърза към сребърната стая, за да се преоблече.

— Благодаря ти, благодаря ти!

Усмихна се на Иън, докато вървеше към банята, за да се преоблече.

— Трябва да идем до „Палави дяволи“ — извика му оттам. Той беше в кухнята и пиеше закуската си. — Трябва да се срещнем с Карлос, Бри и Теди там.

— Те ще ходят в „Палави дяволи“? — попита Иън. — Защо?

— За да може да убедим Бри, че не се е побъркала. — Тя облече дънки и един зелен пуловер, след това отвори вратата. — Можеш ли да ме телепортираш там?

— Да. — Той извади телефона от спорана си. — Нека предупредя Ванда. И трябва да се обадя на Хауърд, за да му кажа, че излизаме за малко.

Пет минути по-късно, Тони пристигна с Иън в задната алея на Палави дяволи.

Карлос вече бе там с Бри и Теди. Той посочи към пазача.

— Този тук не ни пусна вътре.

Сабрина погледна Иън подозрително.

— Защо сме тук? Аз просто искам да си ида вкъщи.

— Не можем да се върнем в апартамента, Бри — каза Тони. — Чичо ти ще те потърси там. Трябва да се скриеш за известно време тук.

Бри погледна нервно към пазача.

— Какво е това място?

— Обзалагам се, че това е тайното им свърталище! — обади се Теди.

— Повече е като нощен клуб — обясни Тони. — Ванда ни очаква, нали?

— Да — отговори Иън. — Тя се съгласи да ви пусне да се скриете във ВИП стаята. Дори е доставила някаква смъртна храна.

— Смъртна? — прошепна Бри.

— Знаех си! — Теди се доближи до нея. — Той е от друга планета. Затова има суперсили тук.

— Аз не съм супергерой — измърмори Иън.

— Разбира се, че си! — настоя Теди. — Ти имаш суперсили, човече. А аз ще съм помощникът ти.

— Иън, трябва да им кажем истината — каза Тони.

Той се намръщи.

— Сигурна ли си, че могат да се справят?

— Сабрина заслужава да знае, че е била права през цялото време. — Карлос погледна към приятелката си. — Menina, никога не си била побъркана.

Бри поклати глава.

— Не, аз сгреших. Вампирите не съществуват.

Иън погледна към Карлос.

— Значи и ти знаеш истината? — той погледна Тони разочаровано. — Предполагаше се, че няма да кажеш на никого.

— Карлос трябваше да знае какво става — каза Тони. — Освен това той знае как да пази тайна.

Иън го изгледа заинтригувано.

— Да, със сигурност е така.

Карлос размени бърз поглед с шотландеца преди отново да се обърне към Сабрина.

— Menina, помниш ли как бе нападната от група зли вампири?

Тя поклати глава.

— Обърках се.

— Ти ме помоли да ида в Сентрал парк и да ги намеря — каза Тони. — Същите вампири нападнаха и мен.

Бри ахна.

— Не!

— Да. Нападнаха ме. И сигурно щях да умра, ако един мъж с меч не се бе появил, за да ме спаси.

— Той имаше ли суперсили? — попита Теди.

— Да — отвърна Тони. — Намушка един от нападателите ми и той се превърна на прах. Другите двама изчезнаха. Мъжът с меча ме телепортира в Роматех.

— Това друга планета ли е? — попита Теди.

Иън изстена.

Тони се усмихна.

— Това е Роматех Индъстрис. Те произвеждат синтетична кръв. Конър, мъжът, който ме спаси, ми каза, че той е от добрите вампири.

— Леле — възкликна Теди. — Добри вампири?

Бри поклати глава.

— Няма такова нещо.

— Напротив, има — настоя Тони. — Точно както смъртните могат да бъдат добри и лоши, вампирите също могат да бъдат добри и лоши. — Тя посочи към Иън. — Той е добър вампир.

Бри се отдръпна назад, на лицето й се изписа ужас.

— Той е един от тях? Той хапе хора?

— Не — намръщи се срещу нея Иън. — Аз пия от бутилираната кръв на Роматех.

— И имаш суперсили — добави Теди. — Това е толкова яко. Предполагам, че се бориш срещу лошите вампири?

— Наричаме ги Бунтовниците — обясни Иън. — Те се наричат Истинските.

— Тони… — Бри се приближи до нея и прошепна: — Защо се движиш с… него?

— Иън е един от добрите — прошепна в отговор Тони. — Аз работя за тях след нападението.

— Защо? Да не би да те контролират?

— Не. Исках да открия начин да докажа, че си права. Никога не си била болна, Бри. Чичо ти те държеше като затворничка, дрогирана, за да контролира парите ти.

— Но той… той ми е чичо…

Беше тъжно за гледане. Тони можеше да види как Бри осъзнаваше всичко стъпка по стъпка, докато емоциите се изписваха по лицето й. Първо неверие, след това шок, ужас и накрая гняв.

Лицето й почервеня.

— Никога не съм била болна.

— Не, скъпа — Тони стисна раменете й.

Сабрина погледна изпитателно към Иън.

— И вампирите са истински.

Тя затвори очи и потрепери.

— Нека влезем вътре — предложи Иън. — Хюго, тези хора са с мен.

Охранителят изсумтя нещо и отвори вратата.

Иън влезе вътре с Карлос и Теди. Бри се забави назад, залепяйки се за Тони.

— Всичко е наред — настоя тя. — Това е нощен клуб за вампири. — Когато лицето на Бри пребледня, тя продължи: — Всички те пият от бутилки. В пълна безопасност си.

Бри остави Тони да я повлече навътре. Посрещна ги ярка, премигваща светлина и силна музика. Бри не се отделяше от приятелката си, а погледът й се стрелкаше нервно във всички посоки. Тони забеляза обичайната тълпа от оскъдно облечени момичета да подскачат в такт с музиката близо до сцената.

— Тези момичета са много секси — каза Теди. — Всички ли са…?

— Неживи, да — Карлос се огледа любопитно наоколо.

Момичетата се развикаха, щом на сцената излезе един танцьор, облечен като пират. Той метна шапката си към тълпата и дамите се сборичкаха коя да я вземе като сувенир. Още дрехи полетяха във въздуха, докато танцьорът остана само по бельо. Той се обърна с гръб към публиката, за да им покаже черепа и преплетените кости на задната част на бельото му. След това завъртя бедра подканващо.

— О, боже — прошепна Сабрина.

— Много е талантлив — добави Тони.

— Дами, идвате ли?

Иън стоеше до вратата на офиса на Ванда, наблюдавайки ги намръщено. Карлос и Теди чакаха с него.

— Идваме.

Тони дръпна Бри за ръката.

Тя погледна отново към танцьора.

— Започвам да се чувствам много по-добре.

Тони се разсмя.

— Хубаво е, че отново си себе си. — Тя се присъедини към Иън пред офиса на Ванда, той я погледна и повдигна едната си вежда. Лицето й пламна. — Само гледах.

Устата му трепна и той почука на вратата.

Ванда ги посрещна.

— Влизайте. Подготвила съм всичко.

Щом Тони влезе, тя се усмихна.

— Благодаря ти за помощта.

— Няма проблем — отвърна й Ванда хладно.

Тони имаше усещането, че тя не одобрява това. Докато Иън представяше всички, погледът на Ванда премина през Бри и Теди и се спря на Карлос. Очите й се присвиха подозрително.

Карлос се усмихна леко.

— Харесва ми костюма ти.

— Благодаря. — Ванда намести камшика, който използваше като колан. Отвори една врата, която разкри стръмно стълбище. — Това е задният вход. Предположих, че не желаете никой да ви види, че се качвате горе.

— Правилно.

Иън ги поведе нагоре по стълбите.

Тони мина през няколко висящи нанизи от мъниста и отметна настрани една тънка завеса.

— Господи.

— Леле — прошепна Бри. — Красиво е. Изглежда като будоара на принцеса Жасмин.

— Радвам се, че ви харесва. — Ванда влезе в стаята обзаведена като харем. — Както виждате, има храна и напитки на онази маса и достатъчно големи възглавници, на които да си починете. — Тя посочи към двете врати от другия край на стаята. — Това са тоалетната и главното стълбище.

— Идеално е. — Тони отиде до дървената решетка. Оттам можеше да вижда клуба. — Благодаря ти, Ванда.

Тя намести колана си, изглеждайки раздразнена.

— Иън е добър приятел. За него бих направила всичко.

— Аз също.

Тони погледна към Иън. Той бе до масата с храната, наливайки си чаша Кървава бира.

Ванда се приближи.

— Ще се откажеш ли от него?

Тони се скова.

— Защо да правя това?

— Защото той търси истинската любов — настоя Ванда. — Някой, с когото да прекара вечността. Ти не можеш да направиш това.

— Не знам как ще се подредят нещата — каза Тони. — Но съм сигурна, че съм влюбена в него.

Тя чу как някой ахна зад нея.

— Ти си влюбена в един вампир? — извика Сабрина.

Тони трепна, защото всички се бяха вторачили в нея, шокирани или ужасени. Всички, с изключение на Иън. Той я наблюдаваше съсредоточено и очите му блестяха от емоции.

Тя повдигна брадичка.

— Да, влюбена съм в Иън.

Той тръгна към нея, а на устните му бавно разцъфна усмивка.

Ванда се намръщи срещу него.

— Ти каза, че искаш вампирка.

— Промених си мнението.

Иън вече се хилеше и острите върхове на зъбите му се показваха.

Сабрина притисна ръка към гърдите си.

— Тони, как можа?

— А как да не го направя?

Тя извади златния медальон изпод зеления си пуловер. Златната верижка и сърцето блестяха на приглушената светлина.

— Благодаря ти, че ми изпрати сърцето си.

Иън спря и усмивката му замръзна.

— Не съм ти пращал това.

Тони премигна.

— Но то пристигна този следобед с бележка, на която пишеше: С цялата ми любов.

Иън се спусна към нея и с бързо движение на китката си скъса верижката.

— Иън… — Тони ахна, когато той пусна медальона на масата и го смачка с юмрук.

Иън вдигна малка метална част.

— Това е проследяващо устройство — каза Карлос.

Шотландецът пусна устройството на пода и го смачка с пета.

— Ще извикам Финиъс и Дугъл тук и ще можем да телепортираме всички в Роматех.

Той отстъпи назад и затвори очи за малко.

Тони осъзна, че изпраща психологично съобщение.

Сабрина я хвана за ръката.

— Кой… кой би искал да ни проследи? Да не би да е чичо ми или полицията?

— По-лошо е — измърмори Карлос.

Теди ококори очи.

— Злите сили! Те идват!

Долу, в клуба, прозвучаха изстрели и след това се разнесоха викове.