Керелин Спаркс
Коледно желание (11)

Глава 11

Тони не видя Иън в събота преди изгрев. Той се телепортира направо на петия етаж, без да се отбие да каже здрасти. Как ли бе минало интервюто? Да не би да я отбягваше? Бе споменал, че е срещнал жена, която е харесал. Но беше и намекнал, че би искал да излезе с нея. Това бе толкова объркващо.

Четири пъти през деня тя се изкачва по стълбите, за да го нагледа, за да може да докладва. Стоеше там и го наблюдаваше, докато той спеше, търсейки отговори, които не можеше да прочете на красивото му, безизразно лице.

Точно след залез, Дугъл и Финиъс влязоха в кухнята за вечерната си закуска. Тони хапваше един сандвич, преди да си тръгне, за да се срещне с Карлос.

— Събота вечер — Финиъс отпи от бутилката си с топла кръв. — Сигурно имаш гореща среща.

— Нещо подобно. — Тя остави празната си чиния в мивката. — Иън защо не слиза долу? Не е ли гладен?

— Горе има малък хладилник зареден с кръв — каза Дугъл. — Въпреки това ми се иска да слезе.

— Да. Интервюто не може да е било толкова лошо — Финиъс отпи отново от бутилката си.

Дугъл се намръщи.

— Грегори ми каза, че е било много зле.

Сърцето на Тони застина.

— Защо? Какво се е случило?

Дугъл сви рамене.

— Грегори не спомена подробности. Но ще излъчат интервюто тази вечер.

Тя трябваше да го види. Хубаво би било да го пуснат, преди да излезе за срещата си с Карлос. Горкият Иън. Дали не се криеше в стаята си, защото се срамуваше?

— Цялата тази история със срещите излезе напълно от контрол. Жените дойдоха отново преди около два часа. В момента има около двадесет пред входната врата.

— Двадесет мацки? Секси ли са?

Финиъс избяга от стаята.

Тони хукна след него и го откри да изключва алармата.

— Финиъс, недей! Те вече са достатъчно свадливи. Щом погледна през прозореца, започват да викат.

— Яко — Финиъс отвори вратата и мигновено бе възнаграден с писъци. — Дами — той вдигна ръце. — Нека се представя. Аз съм доктор Фанг, докторът на любовта.

— Искаме Иън!

Те пристъпиха напред, събаряйки празни бутилки от бира.

— Внимателно — предупреди го Тони.

— Дами, дошли сте на правилното място. Аз съм близък приятел на Иън…

— Попитай го дали иска малко от това! — едно от момичетата изписка силно, вдигайки тениската си и показвайки гърдите си като подивяла.

— Това е добро начало — каза Финиъс. — Някой друг?

— Престани! — Тони затръшна вратата и погледна към Финиъс. — Трябва да се срамуваш от себе си.

Той се ухили.

Устата на Дугъл трепна, докато отново активираше алармата.

— Хайде, доктор Фанг. Трябва да отиваме в Роматех.

— Но интервюто започва след пет минути. — Финиъс отиде във всекидневната и намери дистанционното. — Не искате ли да го видите?

— Аз искам. — Тони се настани на червения диван, който гледаше към телевизора.

— Аз отивам на работа. — Дугъл погледна Финиъс предупредително. — Ще те очаквам там след петнадесет минути.

— Добре, добре — съгласи се Финиъс нетърпеливо. — Обаче си признай, брато, че и ти ще го гледаш в Роматех.

Дугъл се усмихна.

— Може би — каза той и изчезна.

Финиъс се просна на дивана до Тони и включи телевизора.

— Виждаш ли този пич? Това е Стоун Кауфън. Той води Нощните новини.

Тони се заслуша във вампира новинар с отегчителен глас. Внезапно телефонът й звънна.

— Любовта е бойно поле? — изсумтя Финиъс. — Човече, каква глупост. Любовта е великолепно нещо особено когато си с доктор Фанг.

— Ще го имам предвид. — Тони отиде бързо във фоайето и отговори. — Карлос? — Тя погледна към охранителната камера. — Моментът не е подходящ.

— Трябва да идем до „Сенчестите дъбове“. Довлечи си готиния задник вкъщи, скъпа, за да тръгнем.

— Аз… — Тони погледна към телевизора в съседната стая. — Трябва да остана тук още около петнадесет минути.

— Защо? Смяната ти не свършва ли със залязването на слънцето?

— Да, но…

Тя изпъшка вътрешно. Отново се случваше. Разкъсваше се в две различни посоки.

— Добре, ще те взема по пътя. И преди да възразиш, знам точно къде си, menina. Потърсих Иън в Google миналата вечер и открих профила и адреса му. Ще бъда там след двадесет минути — каза Карлос и затвори.

— Тони, започва — извика Финиъс.

Тя се върна бързо до дивана. Екранът бе изпълнен с огромни букви в извит шрифт — На живо с неживи, водеща Корки Кърант.

— Добър вечер, приятели! — в близък кадър се показа едно лице със силно гримирани очи и устни, увеличени с колаген. — Аз съм Корки Кърант, предаваща от нощния клуб Палави дяволи в Ню Йорк.

Камерата се отдръпна и Тони позна нощния клуб, в който бе предишната вечер. Корки стоеше на масата до Иън, който изглеждаше мрачно.

— Мамка му, само й виж циците — прошепна Финиъс.

— Тази вечер ще разговарям с Иън МакФий, чийто профил в „Свободни в града“ стана много популярен напоследък. — Корки наклони глава към Иън. — Очаровани сме да си гост в предаването ни, Иън.

— Удоволствието е мое — отвърна той.

— Дотук не е толкова лошо — отбеляза Финиъс.

— И на мен ми изглежда добре — съгласи се Тони.

Повече от добре. Иън изглеждаше великолепно със сините си очи и къдравата си коса. Зеленият му пуловер обхващаше широките му рамене и яките му гърди.

— Приятели, това е специална вечер. — Усмивката на Корки се стопи и тя придоби замечтан поглед. — От време на време в историята на вампирите се появява някой мъж, който се извисява над другите. Той е приказният герой, който вдъхновява прекрасни песни и поеми, прекрасният мъж, който въплъщава мечтите на всички вампирки.

Иън се размърда на стола си, лицето му се изчерви.

— Той е мъжът, за който всички ние мечтаем — Корки погледна към Иън. — И това не е неговата история.

Тони ахна. Лицето на Иън пребледня.

Очите на Корки блестяха със злонамерена наслада.

— Не, тази вечер имаме една патетична история на един самотен, отчаян мъж, толкова отчаян, че се опитва да се продаде онлайн. Не, почакайте, толкова патетичен, че един негов приятел се опитва да го продаде онлайн.

— Какво правиш? — Ванда се показа във фокус.

— Това е въпросният приятел — Ванда Барковски. Кажи ми, вярно ли е, че Иън е толкова неграмотен, че не е могъл да създаде собствения си профил?

— Той не е… — започна Ванда.

— Ти ли го създаде, или не? — отряза я Корки.

— Аз помогнах — призна Ванда, — но той не е негр…

— Замислям се какво би накарало човек да прибегне до толкова отчаяни мерки, — продължи Корки с усмивка. — Затова преди предаването, интервюирах две жени, които познават много добре Иън МакФий. Ето ги…

Камерата се премести и се показа русата барманка.

— Вие сте Кора Лий Примроуз, бивш член на харема на Роман Драганести, нали? — попита Корки.

— Да — Кора Лий се усмихна срамежливо. — Иън бе един от пазачите ни. Винаги е бил толкова мило момче.

— Момче? — попита Корки. — На снимката на профила си изглежда около тридесетгодишен.

— Защото е ял нещо, което го е накарало да порасне — обясни Кора Лий. — В продължение на векове изглеждаше като петнадесетгодишно момче.

— Това е невероятно. Какво друго може да ни кажете за Иън?

— Ами… — Кора Лий захапа долната си устна. — Той ми каза защо иска да изглежда по-възрастен. Просто иска да му излезе късметът.

Камерата се премести отново и се върна на Корки и Иън, който се бе намръщил.

— Това беше шега — измърмори той.

Корки се подсмихна.

— Следващото интервю, моля.

Сцената се смени и се показа друга блондинка. Тони я разпозна като Памела, жената от тоалетната.

— Аз съм лейди Памела Смайт-Уортинг, една от собствениците на това заведение — започна тя. — Познавам Иън МакФий от 1955 година, когато той бе назначен да пази тези от нас, които бяхме част от харема на Роман Драганести.

— Разбрах, че приличал на тийнейджър — каза Корки.

— Точно — съгласи се Памела. — Изглеждаше прекалено млад, за да се интересуваме от него. Лично аз вярвам, че Иън МакФий е петстотингодишен девственик.

— Невероятно — отбеляза Корки. — Значи този профил не е нищо повече от отчаян начин най-накрая да свърши работата?

Памела се усмихна.

— Точно.

Камерата се върна обратно на Корки и Иън.

Ванда постави ръце на масата и се наведе към Корки.

— Това са глупости. Иън търси истинската си любов.

— Можеш ли да потвърдиш, че той не е девствен? — попита спокойно Корки. — Спала ли си с него?

— Разбира се, че не — изръмжа Ванда.

Корки повиши глас.

— Някоя от вас спала ли е с Иън МакФий?

Камерата се обърна към стотиците лица, всички викащи „не“, след това се върна на усмихнатата Корки.

— Няма какво друго да добавя.

— Каза ми, че ще си мила — извика Ванда.

Корки сви рамене.

— Като отдаден журналист, мой дълг е винаги да показвам истината.

— Истината? — извика Ванда. — Истината е, че си злобна, лъжлива кучка! — тя скочи през масата и сграбчи Корки за врата.

— Ванда, не!

Иън я сграбчи, опитвайки се да я издърпа от Корки, която се тресеше като парцалена кукла, но огромните й гърди останаха забележително неподвижни. Горе-долу.

Очите на Корки бяха огромни, докато тя се опитваше да си поеме въздух.

— Стоп!

Започна реклама за ковчези по поръчка. Тони и Финиъс се бяха вгледали мълчаливо в телевизора.

— Мамка му — най-накрая измърмори Финиъс.

Тони преглътна трудно.

— Това беше зле.

— Много зле — Финиъс се изправи и изключи телевизора. — Трябва да тръгвам за работа — каза той и изчезна.

Тони се втурна по стълбите. Карлос щеше да пристигне всеки момент, но тя не искаше да си тръгне, без да се убеди, че Иън е добре. Това бе част от работата й.

Стигна петия етаж, като едва си поемаше дъх и почука на вратата. Не последва отговор. Тя завъртя дръжката и вратата се отвори. Това бе добър знак. Той не я бе заключил.

Тони надзърна вътре. Стаята бе тъмна, освен частта, която бе осветена от телевизора. Тя отвори вратата широко и забеляза Корки Кърант на екрана.

— Приятели, сигурна съм, че сте ужасно натъжени, след като видяхте как тази зла жена се опита да ме удуши. — Корки подсмръкна и избърса една въображаема сълза. — Но не плачете за мен. Аз ще се оправя.

Телевизорът се изключи по средата на фалшивия плач на Корки и Тони забеляза Иън да стои в тъмното. Тя влезе в стаята.

— Добре ли си?

— Всичко е наред, Тони. Не се нуждая от бавачка.

— Тук съм просто като… приятел.

Тя се приближи към него.

— Гледа ли интервюто? — Той остави дистанционното на масата до стола му и взе бутилката кръв. — Разбира се, че си го гледала. Целият вампирски свят го е видял.

— Толкова съжалявам.

— Запази съжалението си за Ванда. Корки ще я съди.

— Но това са пълни глупости! Корки целенасочено се опита да те нарани. Тя бе жестока и злобна. — Тони закрачи пред него. — Макар че трябва да призная, че Ванда се спусна през масата като летяща маймуна.

Трапчинките на Иън се показаха и Тони тайно се зарадва, че все още може да го накара да се усмихне.

— Ванда е лоялна приятелка — каза той. — Аз ще платя за щетите.

— Но вината не беше твоя. — Тони поднови обикалянето си. — Може да докажем, че Корки лъже. Може да доведеш някои от вампирките, с които си спал да дойдат и…

— Никога не съм спал с вампирка.

Той отпи от бутилката си.

— Наистина ли? — Тя спря. — Значи в действителност предпочиташ смъртни жени? Няма значение. — Тони започна да обикаля отново. — Ще доведем някоя от смъртните жени, с които си спал да…

Не, това нямаше да свърши работа. Смъртните не биха гледали ДВК.

— Повечето са починали.

Иън отпи отново.

— Добре тогава. Лично аз ще се обадя на онази кучка и ще й кажа, че съм спала с теб.

Единият ъгъл на устата му се повдигна.

— Ще излъжеш заради мен?

Не е необходимо да е лъжа, мисълта премина през ума й. Тя трепна, и си пожела да може да коригира съзнанието си. Той сигурно не си играеше телепатично с нея. Бузите й почервеняха, докато му хвърляше притеснен поглед.

Иън я наблюдаваше внимателно. В очите му блесна червена светкавица, преди да премигне и да погледне настрани. След това отпи отново от кръвта.

— Трябва да вървиш, Тони.

— Добре. — Тя заотстъпва назад към вратата. — Просто не оставяй това да ти влияе, става ли?

Той сви рамене.

— Беше глупава идея от самото начало. Аз, да се опитвам да бъда нещо като Ромео, когато нямам ни най-малка идея как да флиртувам или да бъда чаровен.

— Това не е вярно. С мен беше много чаровен и флиртуваше прекрасно.

И как само се целуваше.

Той остави бутилката на масата.

— Не знам защо, но с теб се получава много лесно. Но сега вече няма значение. Отказвам се от тези глупости със срещите.

— Какво? — Тя пристъпи към него. — Отказваш се?

— Един мъж трябва да бъде откровен със себе си, Тони. Аз не се справям добре с дамите, аз съм воин. Ти сама каза миналата нощ, че само си губя времето.

— Но, аз…

Беше го казала от яд и ревност — сега осъзнаваше това. Ненавиждаше мисълта, че той предпочиташе една вампирка пред нея.

— Ти знаеш за прегрешенията ми в миналото — продължи Иън. — Наистина ли смяташ, че мъж като мен заслужава да бъде обичан?

Той не вярваше, че е заслужил да бъде обичан? Очите на Тони се напълниха със сълзи. Когато срещна Иън за първи път, мислеше, че са напълно различни, но сега осъзнаваше колко много си приличат.

Той се доближи до последното й сутрешно убеждение, онова, в което й бе най-трудно да повярва. Аз заслужавам да бъда обичана. Как може да заслужава любов? Тя винаги бе подвеждала онези, които разчитаха на нея, а горкият Иън… той също не мислеше, че е заслужил. Сърцето я болеше за него.

— Не е нужно да ми отговаряш — Иън се изправи и се отдръпна. — Изражението ти е достатъчно да ми каже как се чувстваш.

— Но ти заслужаваш! — Думите се отрониха от устата й. — Ти заслужаваш да бъдеш обичан.

Той се обърна към нея, поглеждайки я изненадано.

Тони премигна, за да пропъди сълзите си.

— Да не си посмял да се предадеш, Иън.

Тя се спусна към вратата.

— Тони — той прошепна тихо името й, толкова тихо, че тя не бе сигурна дали го е чула.

Спря се на вратата и погледна назад. Вълна от желание премина през нея.

Иън престъпи напред и тя ахна.

Очите му бяха яркочервени.

Тони се запрепъва на излизане от стаята и затвори вратата. Мили боже. Какво правеше? Започваше да се влюбва в един вампир.

 

 

Иън отвори алуминиевите щори и погледна надолу от офиса на петия етаж. Със своето силно развито зрение успя да преброи двадесет и две жени на тротоара, всички облечени дебело, заради студа и разнасящи плакати. Една от тях носеше тиара, блестяща от светлината на близката улична лампа.

Лъскав черен ягуар спря пред къщата и жените се спуснаха натам, за да го проверят. Тогава лъч светлина идващ от къщата, освети тротоара. Жените изпищяха и хукнаха към предната врата. Тъкмо когато Иън се чудеше дали няма да му се наложи да се справя с нахлуване в дома си, светлината изчезна.

Шофьорът изскочи от ягуара. Карлос. Той измъкна някой от групата ентусиазирани жени и я поведе към колата си. Тони.

С внезапно раздразнение, Иън осъзна, че Карлос я бе спасил от тълпата. Ягуарът потегли надолу по пътя. Какво бе намислила сега? Още по-раздразнен той осъзна, че тя предпочита да прекарва свободното си време с Карлос. Или пък се чувстваше по-сигурно в компанията на един смъртен, който се предполагаше, че е гей? Иън бе почти сигурен, че бързото й напускане на офиса означаваше, че тя бе наясно с привличането му към нея. Но тя ахна и когато видя очите му. Дали това, че бе нежив я плашеше? Сигурно бе така. След като бе преживяла брутално вампирско нападение, защо би приветствала опитите за сближаване на друг вампир?

Но когато я бе целунал, тя не го бе отблъснала. Може би все пак имаше надежда. Той затвори очи, представяйки си я в миниатюрната й пола. Щеше да погали златните й бедра, след това да плъзне ръка под полата й, за да усети сладката извивка на ханша й, и нежната, влажна плът между краката й.

Поемайки си рязко дъх, той прочисти ума си. Какъв глупак бе. С ума си съзнаваше, че една вампирка би била най-добрият партньор за него. И въпреки това, ето го тук, потънал в похотливи желания по една смъртна. Дори по-лошо, една смъртна, която бе забранена.

Тя напълно го бе запленила — физически, емоционално и интелектуално. Бе такава интересна съвкупност от непоколебимост и несигурност в себе си, емоционална сила и скрити рани. Напомняше му за него самия.

Какви бяха скритите й мотиви да бъде тук? Какво караше една умна жена с блестящо бъдеще да пази неживи и да рискува да изгуби спомените си, когато напусне? Той трябваше да разбере. Снощи, когато тя спеше, се бе телепортирал в спалнята й и бе пъхнал проследяващо устройство в чантата й. Щеше да разбере точно къде бяха ходили двамата с Карлос.

Върна се обратно в стаята си, за да се изкъпе и преоблече. След като се погрижи за жените на тротоара, се телепортира на паркинга на Роматех Индъстрис.

Конър не реагира по никакъв начин, когато Иън влезе в офиса на охраната. Той просто изключи телевизора.

Дугъл и Финиъс го погледнаха съчувствено, преди да се съсредоточат върху обувките си. По дяволите. Ненавиждаше съжалението повече от унижението.

— По-добре да направим обиколката си. — Дугъл се запъти към вратата. — Хайде, Финиъс.

Финиъс се спря на половината път до вратата.

— Човече, тази кучка Корки беше отвратителна. Искаш ли да се оправя с нея?

— Не. — Иън се усмихна вяло. — Но оценявам предложението.

— Винаги, брато. — Финиъс вдигна юмрук и удари във въздуха. — Пазя ти гърба.

Той затвори вратата на излизане.

Конър седеше зад бюрото си и мълчаливо го изучаваше.

— Давай. — Иън скръсти ръце на гърдите си. — Предполагам, че искаш да ми се накараш.

— Смятам, че си претърпял достатъчно унижения за една вечер.

Иън повдигна брадичка.

— Не се сдържай заради мен. Имам висок праг на болка.

Лицето на Конър остана безизразно, въпреки че Иън забеляза блясък на веселие в сините му очи.

— Трябваше да знаеш, че не може да вярваш на Корки.

— Знаех и предупредих Ванда. Тя не ми повярва.

Конър се облегна назад в стола си.

— Смея ли да предположа, че сега ти вярва.

— Да.

Иън се усмихна, припомняйки си как Тони я описа като пищяща, летяща маймуна.

— Положението изобщо не е забавно. Чух, че има над двадесет жени, които стоят пред къщата.

— Не се тревожи. Всички си отидоха по домовете. Погрижих се за това.

Конър го погледна безизразно.

— Беше ли внимателен, докато се отърваваше от телата?

— Не съм ги убил! — Иън спря, щом видя лекото трепване на устните на Конър. Проклетият шотландец си играеше с него. — Много смешно.

Конър се изкиска, докато ставаше от стола си. Той се приближи до Иън и го потупа по гърба.

— Момко, как успя да забъркаш такава каша?

Иън усети как лицето му почервенява.

— Опитвам се да оправя нещата. Взех имената и телефоните на жените, които бяха на улицата. Те бяха щастливи да си тръгнат, щом поговорих за малко с тях. Горките девойки замръзваха там.

Конър поклати глава.

— Не мога да си представя да бъда толкова отчаян за любов.

Иън въздъхна. Не се ли нуждаеха всички от любов? Той бе преживял дванадесет дни на мъчение от лекарството на Роман само за да стане по-възрастен и да открие истинската си любов.

— Има друг проблем. Видя ли как Кора Лий обяви пред целия вампирски свят, че съм остарял? Всички ще се чудят как е станало това.

— Съмнявам се, че някой вампир би искал да остарее — Конър заобиколи бюрото си и седна. — Но ако някой разбере, че това лекарство позволява на един вампир да остане буден през деня…

— Лекарството може да бъде използвано като оръжие — довърши мисълта му Иън. — Сигурен съм, че Бунтовниците си умират да разберат как Роман успя да нахлуе в квартирата им през деня и да спаси Ласло. Ако разберат, ще направят всичко, за да се доберат до лекарството.

Конър забарабани с пръсти по бюрото.

— Ще кажа на Роман, че трябва или да скрием лекарството, или да го унищожим. И ще засилим охраната тук.

— Роман помни формулата в главата си — продължи Иън. — Трябва да го пазим.

— Да. — Конър погледна Иън притеснено. — Когато Бунтовниците започнат да търсят отговори на това как си остарял, ти ще си първата им цел.

Иън преглътна тежко. Докато той бе на лов за истинската си любов, Бунтовниците можеха да тръгнат на лов за него.