Метаданни
Данни
- Серия
- Рискована любов (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- All I Want for Christmas is a Vampire, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Димитрия Петрова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 25гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- Silverkata(2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Керелин Спаркс
Заглавие: Коледно желание
Преводач: Димитрия Петрова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК Тиара Букс
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Редактор: Яна Иванова
Коректор: Гергана Димитрова
ISBN: 978-954-2969-29-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5130
История
- —Добавяне
Глава 3
Аз заслужавам да бъда щастлива.
Аз ще постигна целите си.
Ще изградя нещо значимо в живота си.
Заслужавам да бъда обичана.
Тони повтори сутрешните си убеждения, докато топлата вода се спускаше по тялото й, а парата се издигаше около нея. Тя просто трябваше да повярва. Да бе, сигурно. През последните няколко дни животът й бе отишъл по дяволите.
Аз заслужавам да бъда щастлива. Тя въздъхна. Семейството й не вярваше в нея, така че защо тя да го прави? Спря водата. Трябваше да се закали емоционално и да не оставя други хора да я тъпчат — хора като Иън МакФий.
Как може един умрял мъж да бъде толкова хубав? Тя дръпна завесата на душа. Защо не можеше да е смъртен? За един кратък, прекрасен момент, си бе помислила, че е човек. Но не. По дяволите. Беше един от тях.
Тони излезе от душа, мъмрейки се. Не мисли за него. Той няма никаква сила над теб. Освен…
Освен ако не бе използвал вампирският контрол над ума й. Голата й кожа настръхна и тя се разтрепери, въпреки топлата пара, която я обграждаше. Погледна надолу към белезите от ухапване, които покриваха гърдите и торса й.
Беше се борила с онези трима вампири. Дори си бе мислила, че може и да оцелее, докато не бяха завладели ума й. Тя бе стояла в мръсния сняг, трепереща и безпомощна, докато жестоките им мисли нахлуха в главата й, и я принудиха да свали ризата си. Сутиена си. Силен трепет разтресе тялото й. Ако Конър не се бе появил тогава…
Тя премига, за да пропъди сълзите и взе една хавлия, за да се подсуши. Щеше да остане под контрол и съсредоточена.
Ще постигна целите си. Трябваше да успее. Сабрина разчиташе на нея. Тони вече бе потвърдила съществуването на вампирите и се бе промъкнала в лагера на добрите.
Добри вампири? Кой би повярвал на това? Но Конър я бе спасил и се бе заклел, че всички добри вампири са се отказали от хапането. Бе ги виждала да пият от бутилки, но все още й бе трудно да им се довери напълно. Без значение колко добре се държат тези добри вампири, тя все още можеше да усети звяра, който се криеше под повърхността. Беше го усетила още по-силно при Иън, но вместо да я отблъсне, това я бе развълнувало.
Колко глупава можеше да бъде? Само един истински идиот би предизвиквал звяр, който може да го ухапе. Тя щеше да го пренебрегне.
Ще изградя нещо значимо в живота си. Това щеше да се случи. Двете със Сабрина бяха планирали всичко.
Тони влезе в спалнята си, докато сушеше косата си с хавлията. Погледът й блуждаеше по светлите, златисти стени и огромното легло с балдахин от брокат със сини и златни краски, който пасваше прекрасно на завесите и завивката. Гардеробите от двете страни на леглото изглеждаха като антики от времето на Луи XVI.
С нежелание трябваше да признае на вампирите поне едно нещо: имаха изключителен вкус. Дугъл твърдеше, че тази стая преди е била на една вампирска принцеса, която била част от харема на Роман Драганести. Очевидно Роман е разпуснал харема си, щом се е оженил. Тони изсумтя. Какъв страхотен мъж. Доколкото тя можеше да каже, всичките мъже вампири бяха няколко века назад в разбиранията си за жените. Иън МакФий със сигурност бе.
Заслужавам да бъда обичана. Тази последна мантра бе най-трудна за вярване. Тони метна хавлията в коша за пране. По дяволите, тя бе обичана. Баба й я бе обичала.
А спомняш ли си какво се случи с нея? Ти я разочарова. Тони бързо пропъди гадния вътрешен глас, който не спираше да саботира убеждението й, повтаряйки й, че не заслужава да е щастлива и не е достойна да бъде обичана. Тя бе достойна, по дяволите. И нямаше да предаде Сабрина. Дори това да означава да живее в къща, пълна с пиещи кръв създания.
Сложи лещите си и облече униформата си от панталони в цвят каки и синя поло риза. Конър й бе дал най-малкия размер, но все пак мъжките дрехи висяха върху тялото й като безформен чувал. Очевидно МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс не бяха свикнали да наемат жени. Дугъл и Финиъс бяха изненадани, но я приеха доста бързо, щом я видяха как се бие.
Иън бе доста по-подозрителен, но тя нямаше да го остави да я изплаши. Щеше да остане спокойна и хладнокръвна. Всичко щеше да е под контрол. Нищо нямаше да обърка плановете й.
Тони подскочи, щом от телефона й избухна силна музика. По дяволите. Карлос бе сменил мелодията й на звънене преди седмица, но внезапният гръм на „Cum on feel the noize“ на Куайът Райът винаги я караше да подскача.
Вокалистът пищеше, докато тя ровеше из чантата си. Дано се обаждаше Сабрина. Тони бе ходила до болницата предишната вечер, за да я види, но тя спеше толкова спокойно, че Тони не бе пожелала да я събуди.
Рязко отвори телефона си.
— Ало?
— Тони? — Дрезгавият глас звучеше настоятелно. — Какво става там?
— Хауърд?
Началникът й? Хауърд Бар бе начело на охраната от дневната смяна и наглеждаше Тони от базата си в къщата на Роман Драганести. Хауърд трябваше да се обади за сутрешен отчет в осем часа сутринта, но вчера бе използвал телефона в къщата, а не мобилния й.
Тя погледна към масата до леглото, където имаше дигитален часовник, показващ 7:26.
— Нещо не е наред ли?
— Това питам и аз — продължи Хауърд бързо. — Направих сутрешната си проверка тук и открих Конър с телефон до ухото. Да не си му се обаждала?
— Не, всичко тук е наред…
— Не мисля така. Телефонът на Конър бе свързан с домашния телефон там. Аз затворих и се опитах да се обадя, но линията все още бе заета.
Тони погледна към телефона на масичката до леглото. Индикаторът, че линията е заета светеше. Разбира се. Иън бе казал, че ще я провери.
— Сигурно е бил Иън МакФий.
— Иън? — Последва пауза, през която Тони можеше да чуе шумоленето на хартия. — Сигурна ли си? Не е предвидено да се върне още една седмица. А и ковчегът му е празен.
— Надраснал го е.
— Значи наистина е вярно? Момчето не изглежда вече на петнадесет?
Тя сбърчи нос.
— Изглежда по-възрастен от това, но не бих нарекла поведението му зряло.
Хауърд се изкиска.
— Направил ти е добро впечатление, а? Виж, не го откривам на нито един от мониторите, така че ще трябва да го намериш и да се убедиш, че е добре.
— Сигурна съм, че е добре. Къде ще иде? Нали е мъртъв. Това ограничава подвижността му.
— Да, но ние сме отговорни за тези момчета през деня. Не може да охраняваш един труп, ако не знаеш къде е. Така че го намери.
Тони изстена беззвучно. В къщата имаше пет етажа — шест, ако брояхме и мазето, повече от осемнадесет спални, доста бани и килери. Щеше да й отнеме цяла сутрин да претърси мястото.
— Ще ти се обадя пак след десет минути — каза Хауърд и затвори.
Десет минути? Тони пусна телефона си в мъжките панталони, които носеше и все още боса, хукна към коридора. Той не лежеше проснат умрял там, за нейно улеснение, така че щеше да й се наложи да го търси.
Спусна се надолу по стълбите до партера. Не очакваше да го види там, но във фоайето и кухнята имаше камери и тя знаеше, че Хауърд щеше да очаква да я види да минава оттам.
Бе наета на изпитателен срок за две седмици и Конър я бе предупредил, че камерите в къщата са свързани с монитори в Уайт Плейнс. С други думи, постоянно я наблюдаваха, за да разберат дали може да й се вярва. Сякаш тя изобщо щеше да се опита да навреди на някой вампир.
Конър бе наблегнал на факта, че щом веднъж се е заклела да пази вампирите, тази клетва става свещена. Цената, която би платила, ако ги предаде, би била жестока. Ако предаде доверието им, нямаше да има място на земята, където да се скрие, без да я открият. Тялото й никога нямаше да бъде открито. След това продължи да й разказва за страхотните здравни осигуровки, високия доход и възможностите за отпуската й, които МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс предлагаше на работниците си.
При нормални обстоятелства щеше да избере вариант номер едно: да изтрият спомените й, за да може да се върне към нормалния си живот. Но обстоятелствата не бяха обикновени, затова тя стисна зъби и положи клетвата си.
Иън го нямаше никъде на партера, затова се запъти към стаите на охраната в мазето. Погледна към дивана до стената. Не, нямаше го там. След това хвърли поглед към охранителната камера и поклати глава.
Спря се до вратата на спалното помещение. Налагаше се да проверява тази стая по четири пъти на ден, но все още я побиваха тръпки. Е, не толкова стаята, колкото труповете вътре. Пое дълбоко дъх и влезе вътре.
Дугъл лежеше по гръб в ковчега си, бе облечен със старомодна мъжка нощна риза, която стигаше до коленете му и приличаше малко на нощницата, която баба й обичаше да носи.
Финиъс се бе разположил върху едно двойно легло, облечен само с червени копринени боксерки. Тони погледна към снимките в рамки на масичката до леглото му. Възрастна жена и младо момиче и момче, най-вероятно лелята, братът и сестрата, за които той говореше. Тя се запита дали знаят, че той се е превърнал във вампир преди почти две години.
Надникна в банята и се намръщи при вида на хавлиите и дрехите, оставени на пода. Слава на бога, че не трябваше да чисти след тях. Те си имаха служба за почистване, собственост на вампири, които идваха да почистват вечер. Погледът й се спря на купчина списания в една кошница. Ау! Какви прасета.
Хукна нагоре по стълбите към партера, а след това се запъти към главното стълбище. На последните четири етажа нямаше охранителни камери, така че поне нямаше да има неприятното чувство, че някой я наблюдава. Притича покрай спалнята си, за да провери останалите пет стаи на втория етаж. След това мина през всички помещения на третия етаж. Тъй като времето й изтичаше, профуча през стаите на четвъртия етаж.
По дяволите, той не бе в нито една от тях! Провери последната стая с нарастващо усещане за обреченост. Дори надникна в килера. Да не би да направи грешка, че не провери всички килери на другите етажи?
Cum on feel the noize! Тя подскочи и пъхна ръка в джоба си, за да извади телефона.
— Хауърд?
— Тони откри ли го?
— Не. — Дишаше тежко от цялото това тичане нагоре-надолу. — Проверих всички етажи. Без пети.
— Провери и него.
Тя премигна. Конър я бе предупредил да не пристъпва в личния офис и спалнята на Роман Драганести. Очевидно големият бос все още имаше вещи там. Вероятно и някой скелет в гардероба.
— Мислих, че този етаж е забранен.
— Обикновено е така, но не можем да изкараме цял ден, без да знаем къде е Иън. Така че иди да провериш — нареди Хауърд и прекъсна връзката.
Тя пусна телефона в джоба си и се заизкачва по стълбите. На най-горната площадка откри две врати, върху които бе нарисувана картина с маслени бои, изобразяваща някакви руини. Пробва дясната врата, която се отвори.
В стаята беше напълно тъмно. Заопипва стената до касата на вратата, докато не откри ключа за осветлението. Една лампа, намираща се над голямо бюро, светна. Зад бюрото имаше библиотека, а пред него кресло от червено кадифе. Сърцето й подскочи при гледката на компютъра върху бюрото. Това можеше да е отговорът на всичките й молитви.
Останалата част от стаята бе потънала в тъмни сенки. Тони можеше да различи очертанията на още столове, една маса и бар. В далечния край на помещението забеляза една двойна врата от тъмно дърво.
Прекоси стаята, босите й крака тихо потъваха в дебелия килим, а погледът й се плъзна по скъпите антики. Значи това беше тайната бърлога на един могъщ господар на вампирско сборище? Може би трябваше да направи малко снимки с телефона си. Не, това нямаше да помогне на Сабрина. Разточителният дизайн доказваше единствено, че собственикът е богат, а не нежив.
Щом се приближи до двойната врата, тя чу звук, сякаш някой телефон бе оставен отворен. Бутна вратите и видя очертанията на огромно легло пред себе си, а върху него по-тъмна сянка. Тони заобиколи леглото отдясно и включи лампата на масичката до него. Стаята се изпълни с приглушена светлина, не по-силна от нощно лунно сияние.
И ето го, в края на голямото легло, лежащ върху жълто-кафявата завивка. Лицето му бе обърнато на другата страна, така че всичко, което успя да види, бе гъстата му черна коса и опашката му, която се къдреше върху възглавницата.
Някои мъже биха изглеждали женствени с дълга до раменете коса и пола, но не и Иън, ефектът бе точно обратният. В него имаше нещо диво и грубо, като шотландски войн, който отказва да бъде цивилизован. Само видът му бе достатъчен, за да се ускори пулсът й и в главата й да се промъкнат мисли за бунт.
Той лежеше изпънат по гръб. Погледът й се плъзна по бялата му тениска, прилепнала към широките му гърди и мускулести ръце. Килтът му в червено и зелено лежеше набран около краката му, подгъвът се бе вдигнал над коленете му. Изглеждаше сякаш просто е паднал на леглото, без да го е грижа как ще се приземи.
Тони заобиколи леглото, минавайки покрай големите му крака, обути в черни чорапи. Старото поверие за размера на краката на един мъж, трябва да бе вярно. Погледът й се върна отново на килта му. Краката му бяха леко раздалечени, а платът на килта леко се спускаше между тях. Какъв шок бе, когато осъзна, че той не носеше бельо. Лицето й се изчерви, спомняйки си усмивката му и блясъка в очите му. Никакъв срам. Не, той изглеждаше… горд, сякаш се наслаждаваше на изненаданото й изучаване.
Тони наклони глава, съсредоточавайки се в тъмното, изпълнено със сенки място между краката му. Наведе се бавно настрани.
Cum on feel the noize!
Ахвайки, тя се изправи. Какво й ставаше? Мъжът бе мъртъв, а тя се бе опитала да надникне под полата му? Слава на бога, че тук нямаше камери.
Тони вдигна телефона си.
— Всичко е наред Хауърд. Иън е тук. В леглото е.
Последва пауза.
— Момиче, имаш мъж в леглото си?
Тони трепна.
— Карлос! Аз… аз не очаквах да си ти.
Той се изкиска.
— Осъзнавам това, menina[1]. Е, кой е мъжът в леглото ти?
— Той не е в моето легло и не е…
— О, ти си у тях?
— Ами да, нещо от сорта. — Тони прибра влажната си коса зад ухото. — Виж, Карлос, не мога да говоря в момента. — Тя се намуси при звука на неприличното му кикотене. — Не е това, което си мислиш. Точно в момента той е… мъртъв.
— Изпила си му силите? Браво на теб, момиче.
Тони изстена. Може и да беше от бразилското му потекло, но съседът й, Карлос Пантера, имаше еднопосочен ум.
— Карлос, всичко наред ли е в апартамента?
— Да, разбира се. Точно нахраних котката ти. Тя каза, че двете със Сабрина й липсвате. На мен също.
— Знам. Скоро ще се върнем, надявам се. Сега трябва да затварям, преди да се е обадил Хауърд.
Карлос ахна.
— Имаш двама мъже? Момиче, страшна си!
— Не е… ох, няма значение. После ще ти обясня. — Тя се премести към леглото.
— Това е от новата мелодия на звънене, която сложих на телефона ти — продължи Карлос. — Сега ще започне купонът.
— Да, точно така. Чао, Карлос.
Тони затвори телефона и го пусна в джоба си. Беше си чист срам, че е толкова несръчна с модерните технологии. Нямаше никаква идея как да смени мелодията, с която Карлос бе проклел телефона й.
Като говореше за телефони, на леглото при Иън все още имаше един, който издаваше звуци. Очевидно го бе държал до ухото си, но сега пръстите му бяха отпуснати, леко свити на възглавницата. Слушалката трябва да се е плъзнала по възглавницата, защото сега се бе сгушила в извивката между врата и рамото му. Главата му бе обърната към нея, очите му бяха затворени.
Тони имаше зловещото чувство, че очите му могат да се отворят внезапно и да се вгледат в нея с празен поглед като на някое зомби. Потръпвайки, тя пропъди тази мисъл от съзнанието си. Протегна се за слушалката, но без да иска докосна пръстите му. Бързо издърпа ръката си. Оу, никога преди не бе докосвала мъртъв човек. Но той не бе студен и вкочанен, както бе очаквала.
Бавно пъхна ръка между пръстите и врата му и издърпа слушалката. Кокалчетата й погалиха върха на брадичката му. Нямаше набола брада. Тя трепна, осъзнавайки колко близо бе до това да докосне устата му. Устните му бяха леко разтворени и идеално оформени.
Тони отстъпи назад, притискайки слушалката до гърдите си. Изражението му бе спокойно, толкова по-различно от силните емоции, които бе видяла по-рано. Гъстите му, черни мигли хвърляха сенки върху бледите му страни. Бе истински красив. Един мъж не трябваше да изглежда толкова сладък и суров едновременно.
Погледът й падна върху трапчинката на брадичката му. Това бе едно от първите неща, които забеляза в него. През цялото време, в което той се суетеше около нея, бе искала да я докосне с пръст. Протегна ръка, но след това бързо я дръпна назад. Какво си мислеше? Той бе един от тях.
Тони постави слушалката на мястото й на масичката до леглото. Телефонът звънна веднага.
Тя подскочи. За бога, трябваше да се успокои. Вдигна слушалката.
— Всичко е наред, Хауърд. Намерих го.
Последва женско кикотене. Определено не бе Хауърд, освен ако той нямаше някоя тайна, за която тя не знаеше.
— Ало?
— Здрасти! — Още едно кикотене. — Иън там ли е?
Тони се поколеба. Ако това момиче познаваше Иън, нямаше ли да знае, че в момента бе мъртъв?
— В момента не може да говори по телефона. Мога ли да му предам нещо?
— Ами, предполагам.
Момичето се изкикоти отново.
Тони намери химикал и тефтер на нощното шкафче. Изчака, но последва само тишина.
— Ало? Ще трябва да ми кажете какво е съобщението.
— А, да. Добре. Нека да помисля.
Още едно кикотене.
Тони зачака, докато обаждащата се се умълча, явно опитвайки се да мисли. Дали Иън действително познаваше това момиче? Не беше ли казал, че търси жена вампирка? Това момиче трябваше да е смъртна, защото в момента бе ден и тя бе в съзнание. Горе-долу.
— Можеш ли да ми кажеш името си?
— О! — Още кикотене. — Аз съм Митци.
Тони го записа.
— А съобщението ти?
— Ще предадеш ли на Иън, че мисля, че е много секси?
— Разбира се. — Тони погледна към него. Тя не мислеше така. — Как се запозна с него?
— Още не съм. Току-що го открих в „Свободни в града“. Това е сайт за запознанства, сещаш се?
— Ясно.
Така ли възнамеряваше Иън да открие истинската си любов? Това нямаше смисъл, ако търсеше само вампирки.
— Да, току-що видях профила му — продължи Митци. — И снимката му. И трябваше да се обадя, защото той е толкова секси!
— Добре. Ще оставиш ли номер?
Митци издиктува номера си.
— Ще му кажеш ли, че искам да изляза с него? И вероятно ще му излезе късметът, щото е толкова секси!
Тя се изкикоти и, слава на бога, затвори.
В мига, щом Тони остави слушалката, телефонът звънна отново. Това трябваше да е Хауърд.
— Ало?
— Там ли е Иън МакФий? — попита дрезгав женски глас.
Още една жена? Поне не беше Митци.
— В момента Иън не е на разположение. Мога ли да предам нещо?
— Казвам се Лола. Тъкмо четох профила на Иън в „Свободни в града“ и трябва да призная, че бях очарована.
— Обзалагам се.
Тони погледна към компютъра в другата стая. Май трябваше да хвърли едно око на този профил.
— Да — продължи Лола. — Особено ми хареса частта за замъка на Иън в Шотландия и как е похарчил част от огромното си състояние, за да го обнови.
Огромно състояние? Тони изсумтя, след това го прикри с фино изкашляне. Съмняваше се, че Иън притежава огромно състояние, щом работеше като охранител в Роматех Индъстрис. Наистина ли би се унижил дотам, че да разказва лъжи в интернет, за да си намери гаджета? Бе невероятно красив. Защо ще му се налага да лъже за нещо, освен за малкия си проблем, че през половината време е мъртъв?
— Виждате ли — Лола сниши глас драматично, — в предишния си живот съм била принцеса. Мястото ми е в замък.
— Леле.
— Също така съм и вегетарианка — обяви Лола. — Надявам се и Иън да е. Той е толкова секси.
— Добре. Спокойно мога да кажа, че не яде месо.
— Великолепно. — Лола издиктува телефонния си номер. — Чао-чао.
Тони записа цифрите и погледна към Иън.
— Лъжец. Каза, че не искаш да излизаш със смъртни.
Cum on feel the noize! Тя подскочи и извади телефона си. Сега вече трябваше да е Хауърд. Или Сабрина.
— Ало?
— Тони? — изгърмя гласът на шефа й. — Какво става?
— Всичко е наред. Иън е в спалнята на петия етаж. Телефонът беше отворен и аз го затворих.
— Какво е било толкова важно, че да се обажда на Конър?
Тони трепна.
— Вероятно се е обаждал заради мен. Идеята за жена пазач бе прекалено ексцентрична за него.
Хауърд се изкиска.
— Ще свикне с теб. Видя ли те как се биеш?
— Малко.
— Тогава знае колко си силна. С времето ще се научи да ти вярва.
Тони направи гримаса. Всъщност Иън бе прав да я подозира. Тя наистина имаше скрита умисъл, макар че не мислеше да наранява вампирите по никакъв начин.
— Днес трябва ли ти нещо? — попита Хауърд.
Той подсигуряваше доставката на продукти в къщата, така че на Тони да не й се налага да я оставя без надзор.
— Засега съм добре — в петък е последният ми изпит в НЙУ[2]. Ще ми се наложи да си тръгна около обяд.
— Помня. Уредили сме нещата така, че аз да дойда в къщата, за да можеш да отидеш.
— Но аз си мислех, че трябва да пазиш Роман и Конър.
— Те ще останат в Роматех, така че охраната там може да ги наблюдава. Не се тревожи. Погрижили сме се.
— Благодаря ти. — Тони се почувства облекчена, но и малко шокирана, че вампирите са готови да променят установения си ред, за да й помогнат. — Това е последният ми изпит и официално приключвам с магистратурата си.
— Страхотно. — Хауърд направи пауза. — Знаеш ли, сигурно ще можеш да си намериш по-добра работа от тази. Тя не е много… интелектуална.
— Добра е. Заплащането е много по-голямо от това, което очаквах.
— Да, вампирите знаят колко е важно да имат смъртни, на които могат да разчитат.
— Разбирам.
Телефонът на нощното шкафче иззвъня.
— О, боже, надявам се това да не е Митци, или пък Лола.
— Кои? — попита Хауърд.
— Тези момичета продължават да търсят Иън. Очевидно се е регистрирал в сайт за запознанства.
— Майтапиш се с мен.
— Ще ми се. Ще ти се обадя за доклада в десет часа. — Тони затвори мобилния си и отговори на домашния телефон. — Ало?
— Здрасти — отвърна тих женски глас. — Иън там ли е?
Тони изстена.
— Той… медитира в момента.
— Яко. Аз съм Дестини. — Тя остави номера си. — Иън просто е толкова секси. Да знаеш, напълно синтезирах хармоничните вибрации на космоса, затова мога да кажа, че с Иън сме създадени един за друг.
— Разбирам. — И огромното му богатство няма нищо общо с това. — Някакво съобщение за Иън?
— Да. Аз обичам да се разхождам в дъжда, да стоя на плажа и да наблюдавам изгрева.
— Страхотно. — Тони написа „Планира да те убие чрез спонтанно възпламеняване“ под номера й. — Благодаря за обаждането.
Тя затвори и погледна към Иън.
— Осъзнаваш ли, че най-добрата ми приятелка е в болница и вместо да мога да й се обадя, съм вързана тук да говоря с глупавите ти гаджета?
Гласът й се извиси до вик, но Иън просто продължи да си лежи там, необезпокояван.
— Защо си търсиш жена? Защо един вампир изобщо ще вярва в истинската любов? Наистина ли мислиш, че можеш да бъдеш верен в продължение на векове? В днешно време дори няколко години са прекалено много!
Той не отговори.
— Е, поне не ми отговаряш. През деня аз съм шефът и да не си го забравил.
Той не се възпротиви.
Тя влезе в офиса. Не беше ходила в колеж, за да свърши като охрана на разгонен, секси вампир. Дотук с третото й убеждение, че ще изгради нещо значимо в живота си.
Трябваше да говори със Сабрина. Това щеше да я успокои. Отвори телефона си и набра болницата.
— Стаята на Сабрина Вандеруърт, ако обичате?
— Един момент — отвърна операторът. — Моля изчакайте.
Тони седна на черния кожен стол зад бюрото и включи компютъра. Може би щеше да открие нещо полезно там. Търсенето й в библиотеката не бе помогнало с нищо. Телефонът на бюрото иззвъня. Страхотно, още една жена. Тони бързо записа номера и името й, и затвори, след като Бритни й изложи десетте причини, поради които Иън е секси.
Междувременно, операторът от болницата се върна на линия.
— Стаята на Сабрина Вандеруърт е била освободена.
Вълна от тревога заля Тони.
— Но аз я видях снощи. Кога са я изписали?
— Не мога да ви дам никаква лична информация.
— Чакайте — започна Тони, но звукът на тона за набиране й показа, че са й затворили.
Телефонът на бюрото иззвъня.
— Ааа! — Тони бързо записа номера и името на друго момиче, което мислеше, че Иън е секси. След това набра номера на мобилния на Сабрина.
След седмото позвъняване, я прехвърли към гласовата поща.
— Бри, Тони е. Току-що чух, че са те изписали от болницата. Обади ми се.
Тя провери телефона си за съобщения. Нямаше. Къде бе Сабрина?
Телефонът на бюрото иззвъня отново. Този път бе ЛаТоя, която мислеше, че Иън е секси. След това Мишел, после Лорън. Очевидно сексапилът на Иън ставаше легендарен.
— Това е прекалено — изстена Тони.
Използва домашния телефон, за да се обади в апартамента си. Може би Сабрина просто се бе прибрала вкъщи и тя се тревожеше напразно.
Телефонът продължи да звъни докато не се включи телефонният секретар.
— Бри, там ли си? Обади ми се, тревожа се за теб.
Телефонира на Карлос, който живееше в апартамента срещу техния.
— Чул ли си се със Сабрина?
— Не, какво се е случило?
— Изписали са я от болницата, но не знам къде е.
Последва пауза, след това Карлос проговори с глас по-дълбок от обичайното.
— Тони, трябва да ми кажеш, какво се е случило.
— Ще ти кажа тази вечер щом се върна от работа. — Тони затвори и телефонът иззвъня веднага.
— По дяволите! — Тя сграбчи слушалката. — Какво?
— Добро утро. Обажда се Травис Бъклий.
Мъжки глас.
— Да? Какво има?
— Там ли е Иън МакФий?
Тони премигна.
— Вие… искате да говорите с Иън?
— О, да, скъпа. Видях снимката му в „Свободни в града“ и си помислих, че той е толкова…
— Секси?
— Точно.
Травис се изкиска.
Тони записа името му.
— Ще се радвам да му предам, че сте се обаждали.
— Супер. — Травис й каза номера си. — Мисля, че той е хиперсекси.
— О, абсолютно. — Тони затвори, след това потърка челото си. — Това не може да ми се случва. Заседнала съм в Зоната на здрача.
Обърна се към компютъра и щракна върху „Моите документи“. Показа се прозорец, искащ парола за достъп.
— По дяволите.
Не бе чак толкова задръстена по отношение на техниката, но нямаше никаква идея. Добре де, дори да намери документ, където група вампири признават, че са истински, какво всъщност щеше да докаже това? Всеки би могъл да напише подобна небивалица и да твърди, че е истина.
Като говорим за неверни твърдения, трябваше да провери профила на Иън в Свободни в града. Лесно го намери. Той бе на началната страница в списъка на десетте най-популярни мъже. Снимката му беше страхотна, но профилът му звучеше като Дон Жуан на виагра. Колкото повече четеше, толкова повече усещаше как от ушите й започва да излиза пара.
Телефонът иззвъня отново. И отново. И отново. Списъкът с имена набъбна до тридесет и четири момичета и двама мъже, всеки от които мислеше, че Иън бе невероятно секси. Как щеше да открие Сабрина? Да се подготви за последния си изпит?
Телефонът иззвъня отново. Тя го вдигна рязко.
— Да, Иън е секси! Но ти ще трябва да изчакаш реда си.
— Яко. — Момичето дъвчеше дъвка. — Нямам нищо против да деля. Пада ли си по груповия секс?
Тони се намръщи.
— Ще трябва да го попиташ.
— Добре. — Чу се пукване на балон от дъвка. — Ти коя си?
— Аз съм… наглеждащият го полицай.
— Яко. И аз си имам такъв. Спипаха ме като си търсех клиенти.
— Мразя като се случи така.
— Да. Тъй, този пич Иън, наистина ли е толкова богат, колкото пише в профила му?
Тони стисна зъби.
— Просто ми кажи името и телефона си. — Записа информацията и тресна слушалката. — Не мога повече!
Разрови се в чекмеджето на бюрото и намери голям перманентен маркер. Върна се в спалнята и погледна към Иън.
— Ако се проваля на изпита си, ще е по твоя вина! — Приглади бялата му тениска върху силните му гърди и ръце и написа с главни букви СЕКСИ, СЕКСИ ЖРЕБЕЦ. Отдолу добави: „За да си прекараш добре, се обади на Травис.“
След това слезе на партера и включи секретаря. На вампирите нямаше да им хареса, но тя не мислеше да проваля последния си изпит заради любовния живот на Иън. Докато слизаше към мазето, чу как телефонът звъни отново. Момчетата в мазето бяха добре, така че тя се обади на Хауърд за доклада в десет. Обясни му за телефонния секретар и той се съгласи.
Докато обядва в кухнята, телефонът звъня още дванадесет пъти. Все още звънеше, когато се качи в стаята си. Изключи телефона там, за да може да учи на спокойствие. В четири часа пак провери момчетата за следобедния си доклад.
Отново се обади в болницата и говори с една сестра от етажа на Сабрина. Сестрата й призна, че приятелката й е напуснала със семейството си, но не каза нищо повече от това. Сигурно бяха лелята и чичото на Сабрина, тъй като те бяха единственото семейство, което приятелката й имаше. Тони не си спомняше фамилията им. Тази информация щеше да е някъде в апартамента й. Междувременно Сабрина не се обади изобщо, така че Тони продължи да се тревожи за нея.
В четири и петнадесет Тони смени униформата си и слезе до кухнята да хапне нещо. Можеше да си тръгне, щом момчетата се събудеха, което щеше да стане всеки момент. За щастие, слънцето залязваше рано през декември.
— Добър вечер — каза Дугъл и влезе бавно в стаята, следван от Финиъс.
Те се запътиха право към хладилника за няколко бутилки кръв.
— Здравейте, момчета. — Тя приключи със салатата си. — Добре ли спахте?
Вратата се блъсна и Иън нахлу в стаята. Той изръмжа срещу Тони и посочи с ръка надписаната с черен маркер тениска.
— Какво, по дяволите, е това?