Керелин Спаркс
Коледно желание (25)

Глава 25

Същата вечер, точно след залез, Тони седеше в салона заедно с Иън, Карлос, Хауърд и останалите вампири и гледаше Дигиталния вампирски канал. Стоун Кауфън от Нощните новини бъбреше безспир. Финиъс и Джак караха всички да се смеят като имитираха отегчителния водещ.

Стоун обърна глава.

— Какво означава това?

Камерата се завъртя и Тони ахна. Йедрек Янов се приближаваше към бюрото на водещия с пистолет в ръка.

— Хванете го — нареди той и един Бунтовник от руснаците се спусна покрай него и хвърли сребърно въже около Стоун Кауфън.

— Какво правите? — попита водещият. — Това е напълно незаконно.

— Към мен! — заповяда Йедрек и камерата се насочи към него. — Ти, оператора, ще правиш каквото ти казвам, ако искаш да живееш.

Камерата не трепна.

Йедрек кимна.

— Така, сега покажете на публиката ни какво имаме зад врата номер едно.

Той посочи надясно.

Камерата се фокусира на вратата. Юри и Станислав влязоха в студиото, всеки от тях влачеше по един заложник.

Тони ахна.

— Хванали са Корки Кърант.

— И още една жена — измърмори Иън.

— Аз съм „за“ да го оставим да убие Корки — каза Финиъс.

— Шшт.

Иън увеличи звука, щом Йедрек проговори отново.

— Както виждате превзели сме ДВК. Редовните програми са прекъснати заради доста по-интересно предаване. Иън МакФий, имаш двадесет минути да донесеш лекарството „Остани буден“ или ще започна да екзекутирам хора на живо по телевизията.

Тони остана изумена и безмълвна, докато мъжете започнаха да говорят едновременно. Колко мъже имаше Йедрек? Кой знаеше разположението на ДВК?

Вампирите изведнъж скочиха на крака.

— Извинявайте! — чу се мъжки глас от фоайето. Грегори влезе в салона. — Не исках да активирам алармата.

Дугъл се втурна във фоайето да я изключи.

Грегори погледна към телевизора.

— Видях какво става. Реших, че трябва да ви предупредя в случай че не сте разбрали.

— Знаеш ли местоположението на ДВК? — попита Иън.

— Да. Правил съм няколко реклами там. Имате ли хартия? — попита Грегори.

Тони изтича до бюрото. Взе няколко листа и химикали и ги остави върху квадратната масичка за кафе.

Грегори седна на един от диваните и започна да чертае.

— Финиъс, Дугъл, идете долу — нареди Иън. — Донесете оръжие. Хауърд, знаеш ли къде е ДВК?

— В Бруклин е — изправи се Хауърд. — Искаш да ида дотам?

Иън прокара ръка през косата си, докато обмисляше.

— Не искаме да се телепортираме право в капана им, така че трябва да нападнем отвън.

— Съгласен — каза Золтан.

Вниманието им бе привлечено от писък, който се чу от телевизора.

— Изгаряш ми кожата, копеле! — пищеше Корки Кърант, докато Юри обвиваше китките й със сребърно въже.

Другата жена изскимтя, когато я вързаха.

Стоун Кауфън погледна любопитно към въжетата си.

— Не разбирам какво мислите, че ще спечелите така.

Йедрек се изсмя подигравателно.

— Светът. С лекарството „Остани буден“, ще господствам над вампирския свят.

Стоун го погледна безизразно.

— Не съществува подобно лекарство.

— Разбира се, че съществува. Иън МакФий го използва. Така е остарял — Йедрек се премести зад Корки и плъзна ръка по врата й. — Трябва да ви благодаря, госпожице Кърант. Вие бяхте тази, която привлече вниманието ми към него.

Очите на Корки се разшириха, когато хватката му се затегна.

— Щом съм ти помогнала, тогава защо не ме пуснеш?

Йедрек наклони главата й назад и я принуди да го погледне.

— Обичам да гледам как умират блондинки. Не е ли така, Надя?

Камерата се премести върху една малка брюнетка до Стоун.

— Доставя удоволствие на господаря, когато убивам някоя блондинка — прошепна тя.

— Не може да ме убиеш! — извика Корки. — Аз имам фенове. — Тя погледна към другата заложничка до нея. — Убий Тифани. Блондинка е. А и спа с приятеля ми.

— Не! — извика Тифани. — Твърде млада съм, за да умра. И прекалено красива.

— Красива? — изсумтя Корки. — Мъжете сигурно ти казват това, за да преспят с теб.

— Това не е вярно. Стотици мъже са ми казвали, че съм красива.

— И с колко от тези мъже си спала? — озъби се Корки.

Очите на Тифани се разшириха.

— Достатъчно! — Йедрек завъртя очи. — Юри, запуши им устите, преди да съм ги убил още сега.

Юри залепи устата на Тифани с парче тиксо.

Корки се опита да се измъкне от въжетата.

— Не можете да ме убиете! Аз съм интересна. Убийте Стоун! Той е дяволски скучен.

— Ей, аз… — запелтечи водещият. — Това е неуместно. Аз се намирам за доста интересен.

Йедрек задържа главата на Корки, докато Юри залепи тиксото върху устата й, след това се обърна да огледа Стоун, който се вгледа безизразно в него.

— Какво правиш?

Стоун премигна.

— Чета новините.

Йедрек се запъти към него.

— И?

— Имам… хубава коса.

Полякът завъртя очи.

— Този мъж е скучен. Дори не мога да усетя някакъв страх в него. Пусни го.

Стоун изглеждаше леко изненадан.

— Мога да кажа, че това са доста добри новини.

Надя отвърза сребърните въжета от него и го заведе до вратата. Корки се опита да го спъне, когато минаваше покрай нея.

Йедрек застана пред двете русокоси заложнички.

— Сега въпросът е коя от вас да убия първо? Или може би Иън МакФий ще дойде, за да ви спаси.

Корки и Тифани се бореха с въжетата.

Йедрек се усмихна.

— Точно така. Покажете ми страха си. Нека да се лее от порите ви, за да мога да се насладя на аромата му. — Погледът му се сниши към огромния бюст на Корки. — За тази ще ни трябва доста дълъг кол.

Юри се изсмя.

— Да, господарю.

Писъкът на Корки бе заглушен и отчаян.

Йедрек си пое дълбоко въздух.

— Ах, ароматът на страха — той се обърна към камерата. — Страх ли те е, Иън МакФий? Ще оставиш ли тези жени да умрат и целият вампирски свят да те запомни като страхливец?

— Върви, по дяволите — измърмори Иън.

— Готов съм — обяви Грегори.

Той бе начертал детайлна схема на ДВК с вампирска скорост.

Финиъс и Дугъл нахлуха в стаята, ръцете им бяха пълни с оръжия. Те ги оставиха на пода.

— Хауърд и Карлос, въоръжете се и тръгвайте — нареди Иън.

Докато двамата смъртни вземаха мечове, колове и кинжали, Тони погледна към Иън. Дали той имаше други планове за нея, или се опитваше да я изолира от случващото се?

— Иън?

Очите му срещнаха нейните.

— Можеш ли да останеш тук?

Тя поклати глава.

— В добро или лошо. Аз съм с теб.

Болезнено изражение се изписа за миг на лицето му.

— Добре. Върви с Хауърд.

Тя бързо събра няколко оръжия.

— Открийте тъмно, изолирано място наблизо — каза Иън. — Обадете се и ние ще се телепортираме. Дотогава ще сме съставили план.

— Добре — Хауърд се обърна към Карлос и Тони. — Да вървим.

Хауърд кара като луд по пътя към ДВК.

— Тони, не влизай в битка с някой вампир. Прекалено бързи и силни са. Ще използват контрол над съзнанието ти, за да те спрат.

— Разбирам.

Тя не можеше да се сравнява с тях. Вампирите винаги щяха да са по-силни. Дори Хауърд и Карлос имаха способности, които тя никога не би могла да притежава.

Хауърд шофираше по моста Бруклин.

— Карлос, ако се опитат да влияят на съзнанието ти, преобрази се. Не могат да ни контролират, когато сме в животинска форма.

— Ще бъда готов за тях — отвърна Карлос.

Тони се обърна да погледне към приятеля си на задната седалка.

— Внимавай — прошепна тя.

— Ти също, menina — намигна й Карлос.

Тони опипа нервно дървените колове в скута си.

— Чудя се колко мъже има Йедрек.

— В студиото с него имаше двама мъже и една жена — каза Хауърд. — При последната проверка, руското сборище разполагаше с около дузина.

— Значи може да има още десетима пръснати из сградата — пресметна Карлос.

Тони преброи наум колко бяха те. Трима смъртни и шест вампира. Иън, Финиъс, Дугъл, Золтан, Джак и Грегори.

Хауърд паркира в една тъмна алея до паркинга на ДВК. Веднага се обадиха в къщата и след секунди шестимата вампира бяха там напълно въоръжени. Лунната светлина блестеше върху мечовете и кинжалите им. Иън обясни плана. Всички мъже кимнаха, но Тони поклати глава.

— Не, Иън. Прекалено е опасно за теб.

— Аз съм този, който той иска. Това е най-добрият начин.

— Шшт — Финиъс вдигна ръка. — Някой идва.

Мъжете напуснаха алеята и скоро Тони чу вик.

— Казах, че няма нужда от насилие.

Тони премигна. Това бе Стоун Кауфън.

— Какво правиш тук? — настоя да узнае Иън, докато Финиъс влачеше водещия напред.

— Вие от добрите ли сте? — попита Стоун. — Надявах се, че ще дойдете. Искам да помогна. — Той приглади идеалната си коса. — Искам да участвам в екшъна, защото аз не съм скучен!

— Шшт — скара му се Иън. — Можеш ли да използваш меч?

— Не, но наистина съм много добър с четката за коса. Ох, и знам къде има таен вход. Това ще помогне ли?

— Да. Ще вкараш смъртните през тайния вход — нареди Иън. — Грегори, иди с тях. Останалите знаете какво да правите. Да вървим.

Той се запъти към края на алеята.

Тони изтича към него.

— Иън, моля те не прави това. Трябва да има и по-добър начин.

— Пресметнал съм всички варианти, Тони. Ако нападнем, Йедрек ще убие заложниците. По този начин, той ще мисли, че е спечелил и ще бъде по-лесно да го победим. — Погледна я притеснено. — Ако те помоля да останеш тук, ще го направиш ли?

— Знаеш, че не мога. Трябва да бъда там за теб.

Иън въздъхна.

— Не се опитвай да се пребориш с някой Бунтовник.

— Да, да, вампирите са по-силни. Чувала съм го и преди. Не съм достатъчно добра.

Иън спря и хвана ръката й.

— Никой не е по-важен за мен от теб. Не ме обвинявай, че съм ужасен за безопасността ти.

— И аз изпитвам същото към теб.

— Ще съм добре. Довери ми се.

Той целуна челото й, след това заобиколи алеята и навлезе в паркинга на ДВК.

Тони отправи една безмълвна молитва за него. Горещи сълзи изгаряха очите й, но тя премигна, за да ги прогони. Сега не беше време за това.

Финиъс, Дугъл, Золтан и Джак се прокрадваха бавно в паркинга, като се прикриваха, докато Иън вървеше направо към входната врата.

— Да вървим — Хауърд посочи на нея, Карлос, Грегори и Стоун да го последват. Те се промъкнаха покрай края на паркинга, като се придържаха към сенките. Спряха се зад две големи коли, за да наблюдават.

Иън се доближи до входа, където двама Бунтовници, оставени на пост, насочиха оръжията си към него. Той вдигна ръце.

— Аз съм Иън МакФий. Донесох лекарството за Йедрек.

Единият пазач остана с оръжие, насочено към Иън, докато другият го претърси.

— Не е въоръжен.

— Ами чантичката?

Бунтовникът насочи пушката си към кожената торбичка отпред на килта на Иън.

— Това е споран — Иън го отвори и им показа шишенце, в което имаше зелена течност. — Трябва да доставя това лично.

Тони затаи дъх. Дали наистина носеше от лекарството у себе си?

Пазачът провери спорана на Иън.

— Вътре няма нищо друго. Пусни го.

Той отвори вратата и посочи на Иън да влезе.

Пазачите огледаха паркинга и щом не видяха нищо, и двамата влязоха в сградата, за да ескортират Иън до Йедрек.

След около пет минути Тони забеляза размазано движение, когато Финиъс и Дугъл минаха с вампирска скорост през неохранявания вече вход. Те влязоха в сградата. Други две фигури се прокрадваха в сенките. Золтан и Джак бяха от двете страни на вратата, притиснати към стената.

Грегори изруга.

— Току-що се включи алармата. Сигурно има някой Бунтовник в офиса на охраната и е забелязал момчетата ни.

— Знаехме, че това може да се случи — прошепна Хауърд.

— Хубавото е, че студиото е звукоизолирано — отбеляза Грегори. — Йедрек не може да чуе алармата.

Тони си припомни плана, който Иън им бе разяснил в алеята. Финиъс и Дугъл трябваше да обезвредят офиса на охраната по възможно най-бързия начин.

Двамата пазачи, които бяха придружили Иън се върнаха. Те изтичаха през входната врата с извадени мечове, но не успяха да стигнат далече. Золтан и Джак скочиха върху тях и със светкавична скорост ги превърнаха в купчинки прах, посипани върху улицата.

Золтан и Джак прибраха кинжалите и извадиха мечовете си. След това се втурнаха навътре. Тяхната задача бе да обиколят сградата и да убият всеки Бунтовник, който срещнат. От това, което Тони бе видяла те бяха напълно способни да си свършат работата.

— Добре, Стоун, да вървим — нареди Хауърд и побутна водещия.

Те изтичаха до стената на сградата. Стоун премести една тежка саксия и разкри врата на земята до сградата. Той дръпна металната халка, за да отвори вратата и разкри стълбище, водещо към мазето.

Хауърд извади малко фенерче от колана си и го включи.

— Да вървим.

— Това е складът — прошепна Стоун, щом стигнаха долу. — Никой не слиза тук, освен Тифани и шефът, когато искат да…

— Сещаме се — измърмори Грегори. — Заведи ни до стълбището, което е най-близо до апаратната.

— Насам.

Стоун ги поведе през огромния склад и нагоре по едно стръмно стълбище.

— Първо аз — Грегори извади меча си.

— Разбира се — Стоун го остави да мине.

Грегори открехна вратата и надникна навън.

— Чисто е.

Той ги поведе по един празен коридор. Звукът на блъскащи се остриета се чуваше в далечината. Докато Тони минаваше под една охранителна камера, тя можеше само да се надява, че ги наблюдаваха Финиъс и Дугъл, а не Бунтовниците.

— Това е — каза Грегори и спря пред една врата, на която имаше табела с надпис Апаратна.

Отвътре се чуваше сблъсък на остриета. Грегори отвори вратата рязко. Тони го последва точно навреме, за да види как Золтан преряза със сабята си врата на един Бунтовник, след това го прониза в сърцето. Мъртвият вампир се превърна в пепел.

Золтан се завъртя с лице към тях и се поклони.

— Стаята е на ваше разположение — каза той и се втурна към вратата.

— Леле — Тони наблюдаваше как той изчезна зад ъгъла.

— Радвам се, че е на наша страна — прошепна Карлос.

Грегори изпсува.

— Вижте това.

Той посочи към стената заета от дванадесет монитора.

Тони ахна. Всички монитори показваха една и съща сцена — студиото, където се записваха Нощните новини. Иън бе останал само по килт, а Надя обвиваше сребърни въжета около голите му гърди. По кожата му се появяваха червени рани, а съскащият звук караше стомахът на Тони да се обръща.

— Трябва да го измъкнем оттам.

Тони извади кинжала от колана си.

— Ще го направим, скоро — отвърна й Грегори. — Иън искаше да се уверим, че останалата част от сградата е под наш контрол и колкото се може повече Бунтовници са убити, преди да направим последния си ход към Йедрек.

Хауърд пазеше до вратата, докато всички наблюдаваха мониторите, без да могат да помогнат на Иън.

— Получи си лекарството — каза Иън през стиснати зъби. — Пусни заложниците.

Йедрек вдигна шишенцето със зелената течност.

— Как мога да съм сигурен, че това наистина е лекарството „Остани буден“? Може да си го напълнил с отрова. Отрова ли е, МакФий?

Иън се вгледа в него.

— Отрова ли е? — извика Йедрек.

Надя обви част от сребърното въже около врата на Иън и го дръпна силно. Вратът му изцвърча.

Тони преглътна трудно, когато горчилката се надигна в гърлото й.

Иън не отмести поглед от Йедрек.

— Не е отрова. Опитай и ще видиш.

Йедрек кимна бавно.

— Искаш да го изпия.

Той се запъти към Корки и отлепи тиксото от устата й. Тя изпищя.

— Това боли, копеле.

— Това може да боли още повече. Дръж я! — нареди Йедрек и Юри задържа главата на Корки неподвижно.

Корки стисна устни, но Йедрек хвана носа й и го задържа, докато тя не отвори уста, за да си поеме въздух. Полякът изсипа част от зелената течност в гърлото й.

В апаратната, вратата се отвори бавно и Финиъс надникна вътре.

— Не стреляй — каза той на Хауърд.

— Обезвредихте ли офиса на охраната? — попита Бар.

— Да, оставих Дугъл там. Золтан и Джак са на последна обиколка. Почти сме готови да нападнем Йедрек.

— Слава Богу. — Тони посочи към мониторите. — Видяхте ли какво причиняват на Иън?

— Да. — Финиъс се намръщи. — В офиса на охраната има монитор, който показва какво се излъчва в момента. По-важното е, че целият вампирски свят вижда какво причиняват на Иън. А той има доста фенове.

— Е, и? — Тони не искаше да чува за всички вампирки, които все още искаха да се срещат с Иън.

— Работата е там, че те се появяват отвън — каза Финиъс. — Можехме да виждаме паркинга на мониторите и там има петдесет ядосани вампирки. Всички те скандират, че Иън МакФий трябва да бъде освободен.

— Господи — ахна Тони.

— Навън нещата загрубяват — продължи Финиъс. — Тези жени имат камшици и бейзболни бухалки.

— Имам идея — Грегори отиде до стената, до която имаше етажерки и взе една камера. Включи я и погледна към мониторите. — Как да накарам това да се покаже на мониторите?

— Ето.

Стоун отиде до контролния панел и натисна няколко копчета. На долния монитор се показаха те в апаратната, заснети от камерата на Грегори.

— И как да направим така, че това да се излъчва на живо? — попита Грегори.

Стоун им показа кои копчета да използват. Той подаде слушалките на Карлос и взе по-малки за себе си.

— Ще ти кажа, когато сме готови — Грегори тръгна към вратата. — Да вървим, Стоун.

Финиъс и Хауърд пазеха, докато Карлос изучаваше контролния панел. Тони наблюдаваше мониторите, чудейки се как се справя Иън. В момента не можеше да го види, защото камерата все още бе фокусирана върху Корки. Целият вампирски свят чакаше да види дали тя щеше да умре отровена.

— Как се чувстваш? — попита я Йедрек.

— Аз… добре съм.

— Нищо ли не чувстваш?

Корки го изгледа злобно.

— В действителност се чувствам страхотно. Пълна с енергия, все едно мога да ритам задника ти по целия път до Китай.

— Запуши й устата — каза Йедрек и Юри залепи тиксото върху устните й.

Йедрек премина през стаята и спря пред Иън.

— Пълна с енергия? Това звучи добре.

Той вдигна шишенцето и изпи цялото му съдържание.

После се изсмя подигравателно в лицето на Иън.

— Осъзнаваш ли какво ще се случи сега, МакФий? Слънцето ще изгрее и ти ще заспиш, а аз ще остана буден. Ти ще си първият, който ще убия.

Иън остана мълчалив.

— Господарю? — обади се Юри колебливо. — Ами ако и той е взел от лекарството?

Йедрек рязко се обърна към Иън, който просто го гледаше.

— Това няма да е от значение. Просто ще го оставим вързан. Няма да може да се защитава.

— Господарю! — обади се друг мъжки глас и камерата се завъртя към вратата, през която влезе Станислав. — Господарю, вампирите навлязоха в сградата.

Йедрек стисна зъби.

— Да не би да трябва да ти казвам какво да правите? Просто ги убийте.

Станислав пребледня.

— Те бяха прекалено бързи. Аз… аз не мога да намеря никой от хората ни.

— Какво? — извика Йедрек.

— Вижте! — Тони посочи долния монитор. Грегори и Стоун бяха на паркинга. — Те са готови.

Карлос натисна копчето и се обади в слушалките си.

— В ефир сте.

Лицето на Стоун изпълни почти всички монитори, докато Йедрек остана на монитора на долния ред.

— Аз съм Стоун Кауфън и предавам на живо от паркинга на ДВК — извика водещият. — Както може да видите, това определено не е скучно! Над петдесет вампирки и няколко вампира са се събрали тук, за да подкрепят Иън МакФий, който е държан като заложник в сградата. В действителност още вампири се телепортират тук, докато говоря.

Грегори премести камерата върху побеснялата тълпа. Те размахваха юмруци и бейзболни бухалки във въздуха.

— Освободете Иън! Освободете Иън!

— Тук е водачът им — продължи Стоун и Грегори насочи камерата обратно към него. — Ванда Барковски, имате ли какво да ни кажете?

Ванда вдигна юмрук, стиснала камшика си.

— Ще си платиш, Йедрек! Никой не наранява нашия Иън МакФий. Ние обичаме Иън!

Тълпата поде вика й.

— Ние обичаме Иън! Ние обичаме Иън!

— О, моля ви се — измърмори Тони от апаратната.

— Вижте това.

Карлос увеличи звука на монитора, показващ студиото, където Йедрек размахваше ръце из въздуха.

— Какво става, по дяволите? — Полякът погледна към монитора в студиото. — Какво прави Ванда Барковски по националната телевизия? Как ми открадна мястото?

— Вампирите сигурно са превзели апаратната — обясни Станислав.

Йедрек се завъртя и погледна Бунтовника убийствено.

— Те са ме отрязали? Това е моето шоу! — той извади пистолета от колана си, спусна се към Иън и притисна дулото му към челото на Иън.

— Пуснете ме отново в ефир, веднага!

Тони ахна.

— Карлос, бързо.

— Спокойно.

Той върна отново Йедрек в ефир.

Полякът погледна към монитора и се видя.

— Така ми харесва повече. Станислав, Юри, идете и завземете отново апаратната!

— Да, господарю!

Те изтичаха от студиото.

Тони преглътна и затегна хватката си върху кинжала си.

— Те идват.

Карлос скочи на крака и извади ножа си. Хауърд застана на позиция до вратата с кинжал в ръка.

Финиъс вдигна меча си.

— Аз ще поема единия. Вие тримата се заемете с другия.

Вратата се отвори с трясък. Станислав се спусна към Финиъс и мечовете им се сблъскаха.

Юри се спря, щом видя Карлос и Тони.

— Смъртни — изсумтя той. След това насочи меча си към тях. — Това ще е прекалено лесно.

Със звук подобен на мечешко ръмжане, Хауърд се метна на гърба на Юри и го намушка отстрани. Руснакът извика и хвърли Хауърд от гърба си с такава сила, че той прелетя през стаята и се блъсна в стената с етажерките. От всякъде полетяха предмети и се посипаха върху Хауърд. Той не помръдна.

Юри изсъска, пое си въздух и погледна към кървящата си рана.

— Ще си платите за това.

Той вдигна меча си и нападна.

Карлос се наведе, а Тони отскочи настрана. Тя чу вика на Финиъс и погледна към него. О, не! Станислав бе успял да намушка Финиъс в рамото.

Покрай нея премина едно размазано петно и тя се завъртя, вдигайки кинжала си.

— Не! — извика Карлос.

Юри я хвана изотзад. Притисна върха на меча си във врата й.

— Пуснете оръжията си — мечът прониза кожата й. — Пуснете ги!

Тя пусна кинжала си на пода.

— Отстъпете! — извика Юри.

С посърнало изражение, Карлос отстъпи назад. Сблъсъка на мечове продължи да ехти в ушите й, докато Финиъс и Станислав продължаваха да се бият. Тихо ръмжене се чу от Карлос, когато той разкъса ризата си. Тя осъзна, че той ще се превърне.

Юри изпсува и Тони ахна, когато всичко стана черно.