Керелин Спаркс
Коледно желание (15)

Глава 15

Иън намираше утеха в старите, познати песни и молитви. През вековете, силите в света може да се променяха, технологиите да напредват, смъртните приятели да починат, но литургията си оставяше една и съща. И ароматът на Коледа си оставаше същият. Той си пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на миризмата на елхата и свещите.

Тази вечер имаше и друго ухание, който не спираше да го отвлича от благочестивите му мисли. АБ положителна. Любимият му вкус. Разнасяше се от Тони, която седеше до него на задния ред. Тя бе свалила якето си и го бе сгънала в скута си. Бе сплела ръце толкова силно една в друга, че кокалчетата им бяха побелели. Какво се бе случило да я отчае дотам, че да му разкрие тайните си?

Когато се бе събудил и бе осъзнал, че я няма, бе проверил проследяващото й устройство на компютъра. Тя се бе върнала отново в онази психиатрия. По стиснатите й ръце и бледото й лице, той съдеше, че нещо в болницата я е разстроило. Дали бе свързано по някакъв начин с това, че бе приела работата като техен пазач?

Отец Андрю започна проповедта и Иън се опита да се съсредоточи върху свещеника, вместо върху божественото тяло до него.

— Както знаете, аз никога не разкривам нещо, което съм чул по време на изповед — започна отец Андрю. — Но тази вечер бих искал да говоря за едно нещо, което съм чувал много пъти и всеки път, щом го чуя ме натъжава изключително. Много от вас вярват, че не заслужават щастие или любов. Смятате, че не сте достойни за тях.

Иън чу как Тони си пое рязко въздух.

— Докато смъртните имат един къс живот да изпитват съжаление — продължи свещеникът, — един вампир може да живее много по-дълго и да събере много повече съжаление и вина. Някои от вас смятат, че сте спечелили голямата награда в състезанието по недостойнство, че за вашата душа няма надежда. Опасявате се, че Господ никога няма да ви прости. Само защото вие не можете да си простите.

Тони притисна ръка към устата си. Иън видя, че тя е стиснала здраво очи. Какво не бе наред? Той се надяваше, че тя няма да заплаче. Не можеше да понесе да гледа как някоя жена плаче.

— Вие помните само провалите си, само грешките си — каза отец Андрю. — Но помнете и това, вие все още сте деца на Небесния баща, и Той ви обича.

Тих звук, който звучеше като потиснато ридание, се дочу откъм Тони.

— Не вярвайте, че сте недостойни за любов, защото Господ ви обича. И не оставяйте греховете от миналото ви да ви измъчват. Ако Господ може да ви прости, защо вие не можете да си простите?

Тони изскочи от мястото си и избяга през задната врата.

Иън се загледа в затворената врата. По дяволите. Защо се бе разстроила толкова? Той бе видял личния й файл. Тя бе само на двадесет и четири години. Най-голямото й прегрешение бе фиш за превишена скорост. Беше ангел в сравнение с вампирите в стаята, както и със самия него.

Отец Андрю продължи да говори монотонно и не даваше вид, че скоро ще приключи. А Тони бе някъде, плачейки.

Той се измъкна през вратата и последва шума от подсмърчането й. Тя стоеше в стаята с храната, превила се напред, с лице в ръцете си.

— Тони, добре ли си?

Глупав въпрос, скастри се той. Девойчето плачеше.

Тя се надигна в стола си и избърса лицето си.

— Добре съм.

— Какво има? Свещеникът да не те разстрои?

— Сигурна съм, че е имал добри намерения. — Тя стана и тръгна към масата с храна за смъртните. — Сигурна съм, че е прав за прошката, но…

Иън се приближи към нея.

— Но какво?

— Аз… аз никога не успях да си простя.

— Девойче, какво може да си направила? Ти си толкова млада и… невинна.

Тя се обърна към него и той трепна при вида на покритото й със сълзи лице.

— Аз… аз оставих баба си да умре.

Той не бе очаквал това.

— Сигурно е било злополука.

— Не исках да се случи.

По лицето й се стекоха сълзи.

Иън не можеше да го понесе, затова я придърпа в прегръдките си и потърка гърба й.

— Какво се случи?

— Бях в средното училище и тогава здравето на баба вече не бе много добро. Научих се да се оправям. Бях свикнала да се събуждам сама сутрин и да си подготвям обяд и да хващам автобуса. Винаги прегръщах баба, преди да тръгна.

Иън можеше да види, че Тони се бе научила да бъде силна и независима от ранна възраст.

— Една вечер баба имаше проблем със съня. Можех да я чуя горе. Но онази сутрин, когато отидох да й кажа довиждане, тя спеше. Не исках да я будя, затова отидох на училище. Но когато се прибрах вкъщи, тя все още бе там. — Тони отстъпи назад и взе една салфетка от масата, за да избърше лицето си, но сълзите продължиха да прииждат. — Беше починала, докато ме е нямало.

— Съкровище, тя е починала естествено. Ти не си виновна.

— Но аз знаех, че онази нощ бе болна. Продължавам да си мисля по какъв друг начин можеше да постъпя. Ако се бях обадила на бърза помощ онази сутрин, тя можеше и да оживее. Дори и майка ми каза, че съм се провалила в това да се грижа за нея. Тя не ми позволи да живея с тях, след като баба почина. Изпрати ме в пансион.

Иън трепна.

— Девойче, не искам да те обидя, но майка ти е същински задник.

Тони примигна.

Очевидно изказването му я бе изненадало.

— Можеш да ми вярваш. Аз съм експерт, що се отнася до майките. Бях на петнадесет, когато ме превърнаха. Мислех си, че мога да се върна вкъщи, но майка ми не ме прие.

Почервенелите очи на Тони се ококориха.

— Защо?

— Ох, как го каза? Аз бях чудовище от ада. Тя се страхуваше, че ако поогладнея, ще да нападна малките си братя и сестри.

— Но това са пълни глупости! Всеки, който те познава, знае, че не би наранил някой, когото обичаш.

Убедеността й изпълни сърцето му. А и как само блестяха очите й от гняв. Иън си помисли, че не е виждал по-красива жена.

— Оценявам вярата ти в мен. — Той се приближи. — Сега добре ли си?

Тя издуха носа си в салфетката.

— Така мисля. Наистина съжалявам за това. Напоследък съм емоционален парцал, а ти не спираш да ме виждаш все в най-лошите моменти.

— Не, мисля, че те улучвам все в най-добрите.

Тя го погледна със съмнение.

— С насълзени очи и червен нос?

Той искаше да целуне насълзените й очи и червения й нос.

— Всъщност имах предвид състрадателното ти сърце.

Тя изсумтя.

— Не се чувствам много състрадателно. Тъкмо си мислех, че твоята майка е била същински задник.

Той се изкиска.

— Поне и двамата сме оцелели.

— Знаеш ли какво, когато те срещнах за първи път, си помислих, че сме съвсем различни. Жива, мъртъв. — Тя посочи към себе си, а после към него. — Модерна, старомоден. Интелигентна, не чак толкова интелигентен.

— Моля?

Тя се ухили.

— Шегувам се. Но тогава сгреших. В действителност имаме много общо.

— Имаш предвид безсърдечните ни майки?

— Повече от това е. Споделяме едни и същи страхове и тревоги. Мислим, че не сме достойни. Че сме предали някого, когото сме обичали.

Лицето й отново стана тъжно.

Той го докосна и прокара палец по влажната й буза.

— Имаш ли още дълбоки, мрачни тайни, които да споделиш с мен?

— Опасявам се, че да.

— О, ти си толкова потайна.

— И мрачна. — Тя се усмихна. — Благодаря ти. Сега се чувствам малко по-добре.

— Ще ми кажеш ли цялото си име?

Тя трепна.

— То е прекалено ужасно.

— Девойче, не може да е толкова лошо.

Иън докосна и другата й буза и сега лицето й бе в ръцете му. Можеше да усети как сърцето й заби по-бързо. Той се приближи.

Тя не се отдръпна.

Иън прокара палец по челюстта й. Устата й се отвори леко и тя облиза устни. Ох, как му се искаше да усети това. Плъзна палеца си по влажната й долна устна. Тони си пое остро въздух.

— Очите ти отново са червени — прошепна тя.

— Знам.

Той се приближи още повече, докато гърдите му не опряха в нейните.

Погледът й се спусна към устата му. Салфетката се изплъзна от ръката й и падна на пода. Тя бавно вдигна ръка и докосна трапчинката на брадичката му.

Това бе просто движение, но той го възприе като позволение. Тони натисна бутона, на който пишеше „да“ и това бе всичко, което имаше значение. Да вървят по дяволите правилата и разумът.

Иън обхвана лицето й и я целуна леко веднъж, после втори път. Тя се наведе към него и страстта му се отприщи в една дива, всепоглъщаща целувка. Той я придърпа по-близо — с една ръка на шията й, а друга на кръста й. Придърпа я толкова близко, че краката й се отлепиха от земята. Тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му.

Глад, който бе държал потиснат в продължение на нощи бе отприщен. Той не можеше да й се насити достатъчно. Устните й, езикът й. Изследваше устата й и хапеше устните й. Тя бе сладка, тръпнеща и го притискаше силно. И той искаше още. Чувстваше се сякаш я бе желал векове.

Иън направи пътека от целувки надолу по шията й, след това я погъделичка с езика си, докато не стигна до ухото й. Тя потрепери.

— Тони — прошепна той и засмука ухото й.

Тя изстена и прокара пръсти през косата му.

— Иън.

Той плъзна ръце по гърба й, обви ги около задника й и я стисна леко. Тъкмо се връщаше към устата й за още целувки, когато чу някой да прочиства гърлото си.

Иън застина. Замръзна с ръце обвили плътно задника на Тони. Това беше лошо. Погледна през рамо. Конър стоеше на входа. Бе извърнал лице, но челюстта му бе стисната.

Иън пусна Тони и отстъпи назад. Тя погледна към него, а после към Конър с широко отворени очи. Той прочисти гърлото си.

— Това бе по моя вина. Ще поема пълната отговорност.

— Не — прошепна Тони и поклати глава.

— Може ли да поговорим насаме, Иън.

Конър се обърна и тръгна надолу по коридора.

Иън се опита да се усмихне успокоително на Тони.

— Ще се върна веднага.

Тя не изглеждаше много успокоена. Той побърза да настигне Конър.

На средата на коридора шефът на охраната отвори вратата на конферентната зала.

— Това ще свърши работа.

Иън погледна назад. Хората излизаха от параклиса и се отправяха към стаята с храната. Надяваше се, че Тони ще е добре.

— Затвори вратата след себе си — тихо нареди Конър, докато вървеше към края на дългата маса.

Иън затвори вратата.

— Ще те помоля да не порицаваш Тони. Аз предизвиках… инцидента и ще поема цялата отговорност за това.

— Колко благородно. Не бих приел нещо по-малко от теб. — Конър се спря на края на масата и постави ръка върху облегалката на един стол. — Но не съм вчерашен. Беше доста очевидно, че тя не действаше под принуда.

Радостна тръпка премина през Иън и той потуши една усмивка. Истина бе — тя не се съпротивляваше. Нещо повече. Бе отвърнала на целувката му. Стенеше от удоволствие. Желаеше го. А той искаше да извика от радост.

— Тя съзнателно наруши правилата. — Конър потърка челото си. — Нямам друг избор, освен да я уволня.

— Не! — Иън тръгна към него. — Тя плачеше, когато я открих. Бе много разстроена и аз се възползвах от това.

— Иън. — Конър го погледна сурово. — Какво ти става напоследък? Върна се преди по-малко от седмица и те преследва цяла тълпа жени. Получи стотици телефонни обаждания и имейли. Жените си направиха къмпинг на тротоара ти. Чух, че си излязъл на среща с петдесет дами в една нощ, а и онова интервю.

— Нещата излязоха малко извън контрол, но…

— Не просто малко! — Очите на Конър блестяха от гняв. — Не ти ли е достатъчно да имаш стотици жени, които ти се хвърлят на врата? Защо ще прелъстяваш единствената жена, която не можеш да имаш? Да не би, защото е забранена?

— Не. Охранявах харема на Роман в продължение на петдесет години. Никога не съм нарушавал правилата с някоя от тях. Тони е… различна. Специална.

— Безработна — сухо добави Конър.

— Не можеш да я уволниш. Нуждаем се от нея.

— По дяволите, Иън. — Конър удари с юмрук облегалката на стола. — Как очакваш от мен да пренебрегна правилата?

Иън пое дълбоко въздух. Трябваше бързо да измисли нещо или Конър щеше да изтрие паметта й тази вечер.

— Ами ако Бунтовниците вече знаят, че работи за нас? Ако я уволниш и изтриеш паметта й, тя ще бъде напълно беззащитна срещу атаката им.

Конър се намръщи.

— Това е така, но се основава на предположение.

— Не може да си играем с живота й. Върши отлична работа за нас и може да продължи с нея. Няма да преча на работата й.

Конър започна да обикаля из стаята, дълбоко замислен.

— Наех я за изпитателен период от две седмици. Мога да я оставя да ги изкара, преди да взема крайното си решение. — Той погледна към Иън. — Можеш ли да държиш ръцете си далеч от нея за още една седмица?

Иън не бе сигурен, че може да издържи още половин час.

— Мога да се опитам.

— Да се опиташ? Не си ли чувал за въздържание, човече?

Иън стисна зъби. Колкото повече си казваше, че не може да има Тони, толкова по-силно я желаеше.

Конър въздъхна.

— Ще забавя решението си за още една седмица. — Той се запъти към вратата. — Междувременно, ако те е грижа за девойката, ще я оставиш на мира.

— Наистина ме е грижа за нея, но… не разбираш ли как се чувствам? Никога ли не си изпитвал пламенността на… копнежа?

На лицето на Конър се изписа тъжно изражение.

— Да, пламенно е. Гори като опустошителен огън и те оставя само с пепел.

Той напусна стаята.

Какво се бе случило с Конър, за да го превърне в такъв песимист? Иън знаеше, че една връзка между смъртен и вампир рядко сработваше. В крайна сметка те или се разделяха, или смъртният се съгласяваше да бъде превърнат. Шана се бе съгласила да стане вампир някога. Дали той наистина желаеше да въвлече Тони във връзка, в която щеше да му се наложи да я пресуши, докато не умре, за да може да я превърне?

Конър имаше право. Ако наистина го бе грижа за нея, което бе така, щеше да я остави на мира. Щеше да я остави да открие любовта със своя вид. А той щеше да продължи да търси любов сред вампирите.

 

 

— Какво има? — попита Шана.

Тони въздъхна. Знаеше, че изглежда ужасно. Как за бога, Иън я бе намерил за привлекателна? Тя напълни една чиния с хапки от сирене, моркови и броколи и — какво пък, да го вземат дяволите — няколко шоколадови сладки.

— Превъплъщавам се в ролята на Рудолф елена с червения нос.

Шана й подаде чаша с пунш.

— Да не би да не си щастлива с работата си тук?

— Не.

Тя отхапа от една бисквита.

Залата бързо се пълнеше с хора. Тони не искаше всички да видят подутите й, зачервени очи, но и все още не искаше да си тръгне. Трябваше да говори с Иън.

— Имам близка приятелка, която е в болница. Тъкмо се върнах от посещение при нея и докато бях там всичко бе само усмивки, но сега…

— Сега стресът те е настигнал — отбеляза Шана. — Толкова съжалявам. Ако ти трябва малко свободно време, сигурна съм, че това може да се уреди.

— Много си мила.

За съжаление скоро можеше да има много свободно време. Конър сигурно щеше да я уволни. Щеше да я уволни за това, че бе целунала един вампир. Кой можеше да знае, че животът може да е толкова рискован? Но тя осъзнаваше, че е против правилата. Дали би го направила отново? На секундата.

Това бе най-изключителната целувка в живота й. Не една от онези непохватни, които бе имала в миналото, когато бе прекарвала цялото време, чудейки се дали го правеше правилно, или дяволски да й се иска мъжът да знае как да го направи правилно. Нямаше чудене или желание. Тя просто бе отнесена от прекрасна вълна от чисто усещане. Това бе целувката, за която винаги бе мечтала.

А Иън бе романтичният герой, за който тя винаги бе мечтала. Силен, но прекрасно раним. Прекрасна комбинация от гордост и несигурност. Дързък достатъчно, за да я целуне, а последствията да вървят по дяволите. Възбуждащ, благороден, умен, секси — идеален във всеки аспект, освен един: той бе вампир.

— Шана, мога ли да ти задам един личен въпрос?

— Разбира се.

— Чудех се ти как… ами, трудно ли е да имаш връзка с вампир?

— Ох. — Шана отпи от пунша си. — Предполагам, че зависи от вампира. Аз извадих късмет с Роман.

Тя се огледа из стаята и Тони можеше да посочи точния момент, в който Шана видя съпруга си. Очите й станаха по-нежни.

Роман трябва да бе усетил погледа й или да я бе чул да казва името му, защото се обърна, докато разговаряше с отец Андрю и й се усмихна.

— Той е любовта на живота ми — прошепна Шана. — Константин също. Напълно съм изумена от тях.

— Но как се справяш с различните часове?

— Двамата с Тино стоим до късно. Стоим будни до към един сутринта или там някъде, за да може да прекарваме повече време с Роман. След това спим до късно. Имам часове в стоматологичния си кабинет от три следобед до девет вечерта, така че да мога да преглеждам и смъртни, и вампири. Малко е трудно да се справям със семейство и кариера, но това е така за всички жени, затова не мисля, че моята ситуация е толкова странна.

— Разбирам какво имаш предвид.

Тони хапна парче броколи потопено в сос.

— Кой от вампирите е привлякъл вниманието ти?

Тя за малко да се задави. Очите й се насълзиха и отпи малко от пунша.

— Не съм казала, че има такова нещо.

Шана се ухили.

— Няма значение. Мисля, че знам кой е.

— Това бе хипотетичен въпрос — настоя Тони. — Просто се чудех как един вампир и смъртен могат да успеят, а е очевидно, че вие с Роман се справяте доста добре, затова попитах. Това е всичко.

— Аха. — Шана я погледна знаещо. — Е, говорейки хипотетично, аз мисля, че той е страхотен и ти ще си побъркана, ако го подминеш.

Тони се зачуди дали говореше за Иън, но не смееше да попита.

— Не ми се иска да съм песимист, но не виждам как това може да продължи, не й, когато смъртния продължава да старее, а вампирът не.

Шана кимна.

— Това бе тежко решение, което не съм взела с лека ръка. — Тя потърка корема си, където растеше второто й дете. — Реших, че в крайна сметка ще се превърна, но ще изчакам известно време, докато децата станат малко по-големи.

Тони ахна.

— Ще се превърнеш в една от тях?

Очите на Шана блеснаха от веселие.

— О, страховито, а? Те не са чудовища, знаеш това. Осъзнавам, че може да ти отнеме малко време да го разбереш. Поне на мен ми трябваше. Е, само една седмица. — Шана се разсмя. — Влюбих се в Роман толкова бързо.

Тони можеше да я разбере. В Иън имаше нещо специално. Той я заинтригува още от самото начало. И тя можеше да познае себе си в него. Ако той трябваше да измисли четири сутрешни убеждения, тя се обзалагаше, че неговите щяха да са същите като нейните.

— Чувствам се толкова щастлива да бъда част от техния свят — продължи Шана. — Имам най-добрия съпруг и най-прекрасното малко момче…

— Няма го!

От коридора се чу вик, последван от шум от тичане. Радинка се спря на входа, останала без дъх.

— Тино! Няма го!

Роман хукна към нея.

— Не е в забавачницата?

— О, боже! — Шана разля пунша си, докато оставяше чашата си на масата. Тя забърза към Радинка. — Какво се е случило?

— Не знам. Обърнах му гръб само за секунда. Аз не…

— Дугъл, Финиъс, отидете да проверите… — Роман започна да дава заповед, но двамата пазачи вече бяха изчезнали през вратата.

— Аз ще проверя източното крило. Ти иди в западното — извика Дугъл на Финиъс.

— Кажете на Конър! — извика след тях Роман. — И на Хауърд!

Всички останали вампири и отец Андрю побързаха да излязат, за да помогнат в търсенето.

— О, боже! — Шана се вкопчи в ръката на Роман. — Ами ако са го отвлекли? Ами ако Бунтовниците…

Той стисна рамото й.

— Все още няма да изпадаме в паника. Той може просто да е левитирал и да е минал през вратата.

— Хиляда пъти съм му казвала да не прави така — каза Шана.

— От сега нататък пред забавачницата винаги ще има пазач — тихо каза Роман. — Ще ида да проверя паркинга.

Шана пребледня.

— Не отивай сам. Това може да е капан.

Роман изтича в коридора и извика на Конър. Шана и Радинка тръгнаха по коридора, викайки Константин.

Вълна на паника вкамени Тони. Дали Бунтовниците биха отвлекли дете? Ако се телепортираха някъде с Тино, как изобщо Роман щеше да го намери? Искаше й се да може да помогне с нещо, но не знаеше с какво. За първи път, наистина поиска да е вампир, за да може да се движи и да се бие по-добре.

Тони тръгна напред и се спъна в нещо. Беше салфетката, която бе изпуснала, докато се целуваше с Иън. Наведе се да я вдигне и забеляза нещо странно. Покривката на масата помръдна.

Докато виковете за Константин заглъхваха в далечината, Тони чу тих плач. Тя заобиколи масата, приклекна и вдигна края на покривката.

Константин ахна. Той прегръщаше коленете към гърдите си, а розовите му бузи бяха мокри от сълзи.

— Тино — прошепна тя. — Как дойде тук?

— Не знам — изплака той и покри лицето си. — Мама ще ми е толкова ядосана.

— Няма, миличък. — Тони го издърпа изпод масата и го гушна. — Те просто са изплашени. Трябва да им кажем, че си добре.

— Не! — Тино я стисна за раменете. — Мама ми каза да не излизам от забавачницата. Тя ще ми се ядоса.

— Тя звучеше разстроено, защото я бе страх. Повярвай ми, ще е много щастлива да разбере, че си добре.

Той подсмръкна.

— Няма да се сърдят?

— Не, миличък. Те, те обичат толкова много.

Тони се изправи, все още държейки малкото момче и тръгна към коридора.

— Той е тук! Тино е добре!

Вампирите трябва да я бяха чули първи, защото Дугъл и Финиъс дотичаха с невероятна скорост към нея. Конър, Иън и Роман се появиха след няколко секунди.

— Тате!

Тино се протегна към Роман, който го грабна и прегърна силно.

Другите вампири се върнаха заедно с Хауърд Бар, следвани от отец Андрю. Чуха се весели викове и няколко потупвания по гърба.

— Ти го намери? — Роман попита Тони. — Няма да мога да ти се отблагодаря.

— Браво, Тони!

Финиъс протегна ръка за „дай пет“.

— Браво — кимна й Конър.

Тя усети как лицето й пламва. Щеше ли да я уволни сега? Погледна към Иън. В очите му блесна страст, след това той се обърна настрани.

— Константин!

Шана тичаше към тях, следвана от останалата без дъх Радинка.

Роман притича бързо към тях и Шана се хвърли към съпруга си, притискайки малкото им дете между двамата.

— Слава на бога.

Шана го прегърна силно.

— Толкова се уплаших. — Очите на Радинка бяха пълни със сълзи. — Никога нямаше да си простя, ако нещо се бе случило с теб — докосна тя бузата на момчето.

Всички се върнаха, където се бяха събрали останалите.

— Кой го намери? — попита Шана. — Къде беше той?

— Тони — отговориха няколко вампира едновременно, докато й се усмихваха.

Сърцето й се изпълни с топло усещане. За първи път в живота си се чувстваше сякаш принадлежеше в едно семейство.

— О, благодаря ти — Шана я прегърна.

— Той се страхуваше, че ще му се сърдиш — прошепна Тони. — Открих го скрит под масата — посочи тя с глава към залата.

— О, боже — Шана се обърна към сина си. — Как влезе вътре без никой да те види?

— Не знам. Може ли да си взема една сладка?

— Тино — тихо каза Роман. — Казано ти е да не напускаш забавачницата сам.

— Не исках да го направя. — Константин забърса носа си. — Аз просто си мислих за теб и мама и колко много искам да бъда с вас. Тогава всичко стана толкова тъмно и не можех да виждам нищо. После бях там, под масата и паднах, защото бях замаян. След това чух, че всички викат и помислих, че ми се сърдите.

— О, боже мой.

Шана притисна ръка до устните си.

— Всичко стана тъмно? — попита Роман сина си. — Беше в забавачницата, след това изведнъж се появи тук?

Когато Константин кимна, всички се спогледаха шокирано.

— Тино, ти си се телепортирал. — Роман погледна към всички и се ухили. — Синът ми може да се телепортира!

Вампирите извикаха възторжено. Тино остана с отворена уста.

Шана едва си поемаше дъх, а лицето й бе бледо.

— О, боже, това е ужасно.

— Сърдиш ли ми се, мамо? — попита Константин.

— Не, не. — Тя го прегърна, след това погледна остро съпруга си. — Можеш ли да го научиш да контролира това?

— Да — увери я Роман. — Всичко ще бъде наред.

— Ела. — Радинка поведе Шана към залата. — Мисля, че е по-добре да седнеш.

Шана трепна.

— Едно малко дете, което може да се телепортира?

Всички влязоха в залата и Роман настани сина си до Шана. След няколко секунди той се върна с чинии и за двамата. Константин захапа доволно една сладка.

Радинка се огледа наоколо.

— Къде е Грегори?

— Не съм го виждала — отвърна Тони.

Радинка изсумтя.

— Този вагабонтин. Каза ми, че ще дойде за проповедта.

Тя отиде до масата за смъртните, за да си напълни една чиния с храна. Тони се отправи към Иън.

— Все още ли имам работа?

Той погледна към Конър, който бе зает да поздравява Роман.

— Да, засега. Крайното решение ще бъде взето след една седмица.

Тони въздъхна с облекчение. Една седмица щеше да е достатъчна, за да спасят Сабрина. Тогава и да загуби работата си щеше да е добре. Но тя все още не искаше да изтрият паметта й. Карлос можеше да я запознае с фактите, но той нямаше да може да й каже как се бе чувствала, когато бе живяла с вампирите. Тя щеше да забрави колко хубаво бе да се чувства част от тяхното семейство. И щеше да забрави всичко свързано с Иън.

— Ако изгубя тази работа, мога да живея с това. Но не искам да изгубя спомените си.

Иън се намръщи на обувките си.

— Ще направя каквото мога за теб. Но ще бъде най-добре да не оставаме насаме.

Тони преглътна трудно. Той се отдръпваше. Дали го правеше, за да спаси работата й? Или целувката им не означаваше нищо за него? Тя можеше да се закълне, че имаше много страст.

— Все още трябва да говоря с теб.

Той погледна към Конър.

— Сега не е подходящият момент. Аз… аз обещах на Ванда, че ще ида до клуба тази вечер.

Тя стисна зъби.

— Все още търсиш идеалната вампирка, с която да споделиш вечността?

Той изруга под нос.

— Никога не съм те лъгал, Тони. Още от самото начало ти казах, че искам вампирка.

— Точно така. Защото те са толкова по-висши.

— По-подходящи — поправи я той.

— Добре. Но все още се нуждая от помощта ти за нещо наистина важно. Когато намериш време в натоварения си график със срещи, ме уведоми.

Тя излезе от стаята, преди да се поддаде на нуждата да го удари по красивото лице.