Керелин Спаркс
Неочаквана любов (4)

Глава 4

Трябваше да се досети, че той не е перфектен. Всеки мъж, който бе толкова красив, колкото Жан-Люк, непременно притежаваше някой и друг недостатък. Недостатък номер едно: упорит като муле. След като Хедър се съвзе от първоначалния шок, тя отказа предложението му за защита. Ешарп изглеждаше смаян, но веднага след това повторно заяви намеренията си, сякаш налагаше някакъв закон.

След като бе живяла шест години със съпруг, който имаше мания за контрол и се налагаше за всичко, включително какво бельо трябва да си купува, Хедър и одобрените й от диктатора бели памучни бикини, потръпнаха от възмущение. Господ да й е на помощ, трябваше да избягва властните мъже. И да си купи ново бельо, нещо предизвикателно, което да символизира новооткритата й смелост. Слава богу, че на път за вкъщи имаше магазин с гигантски отстъпки. Къде другаде една независима жена, като нея, би могла да си купи дантелено бельо и патрони?

— Г-н Ешарп оценявам предложението ви, но наистина не се нуждая от закрилник — каза тя и посочи към заключената врата. — Ако просто ме пуснете да си вървя…

— Един момент. — Той се намръщи, поглеждайки към вратата. — Не мисля, че осъзнаваш колко опасен е Луи.

Аааа. Този мъж въобще не се отказваше.

— Луи не ми се стори толкова опасен. Всъщност изглеждаше направо безпомощен, когато го ударих с коланите. А и ти се би с него със счупен манекен. Като за злодей, беше доста лесен за побеждаване.

— Не беше лесно. Само изглеждаше така, защото съм най-добрият фехтовач в цяла Европа.

Недостатък номер две: прекалено голямо его. Макар че можеше да му го прости. Досега не беше срещала мъж, който да не страда от този проблем.

— Може би вие в Европа все още практикувате фехтовка, но ние, тук в Тексас, използваме пистолети. Ако бях въоръжена, Луи щеше да е на път към моргата.

Веждите на Жан-Люк се събраха в свирепа гримаса.

— Да не би да твърдиш, че можеш да се бориш с него по-добре от мен?

— Със сигурност имам повече вяра в пушката си, отколкото в който и да е мъж.

— Но аз се опитвам да те спася.

— Вече съм спасена. Алилуя, слава на бога. Сега отключи тази врата и ме пусни, братко.

Очите му се разшириха в израз на обхваналото го раздразнение.

— Не мога да те оставя да си тръгнеш, преди да ми обещаеш, че ще ми позволиш да те пазя.

— Ще има да си чакаш. Не се нуждая от теб.

— Неблагодарна жена.

— Арогантен мъж.

Сърцето й препускаше. Мили боже, това беше също толкова вълнуващо, колкото, когато заби пай в лицето на бившия си съпруг. Всъщност дори повече. Паят бе акт на отчаяние, придружен от тъжния факт, че бракът й е пълен провал. А това… това беше възхитителна проява на независимост. Никога преди не се беше чувствала по-силна или по-безстрашна. Докато бичуваше Луи с коланите имаше усещането, че е Жената Чудо и това й хареса.

— Беше ми приятно да се запознаем, г-н Ешарп. Оценявам предложението ви за работа, но предвид обстоятелствата, мисля, че ще е най-добре да не се виждаме повече. — Хедър се обърна и тръгна към вратата, чувствайки се особено горда от малката си реч. Измърморените зад нея проклятия я накараха да се усмихне. — Ако просто отключите…

Вратата изведнъж се отвори е трясък и тълпа от хора нахлу в стаята.

— Крайно време беше — изръмжа Жан-Люк.

Един шотландец с килт затвори вратата и се облегна на нея. Строгият поглед върху лицето му и дългият меч в ръката му означаваха, че не се шегува. Изпълненото с достойнство напускане на Хедър беше съсипано. Дори повече от съсипано. Тя беше в капан. Някак Жан-Люк бе успял да извика подкрепление.

Недостатък номер три: той беше повече от упорит. Мъжът беше непреклонен.

Ешарп й представи приятелите си, но тя почти не го слушаше. Ситуацията бе дяволски неприятна. Беше се борила толкова упорито, за да се научи да се грижи сама за себе си и дъщеря си Бетани. Имаше усещането, че да позволи на един мъж да я защитава, е огромна крачка назад.

Въпреки това трябваше да признае, че Жан-Люк бе изглеждал много очарователен в началото. Беше наистина поласкана, че я намира за привлекателна. Тя със сигурност го смяташе за атрактивен, преди появата на Наполеоновия му комплекс. Предложи й работата на мечтите й. Шансове като този не идваха често, така че трябваше да е луда, за да не приеме. Дали не реагираше прекалено остро, само защото той напипваше болното й място? Беше арогантен, но пък бе загубил две от приятелките си. Отчаянието му бе разбираемо.

Мъжът искаше да бъде герой. Толкова лошо ли беше това?

Но какво знаеше тя за него? Ако човек съдеше по приятелите му, Жан-Люк бе грижовен и предан. Такива изглеждаха приятелите му. Имаше един висок, сериозен мъж на име Роман Драгон-нещо-си, с русата му съпруга и малкият им син. Също така мъж на име Грегори, който постоянно се хилеше. Двамата шотландци носеха фамилията МакКей. Братя може би. Онзи, който се казваше Роби все още пазеше вратата. Другият — Ангъс, беше женен за красива брюнетка на име Ема. И като се замисли, всички те изглеждаха изключително добре.

— Модели ли сте? — попита Хедър, след като мъжете придърпаха Жан-Люк в другия край на стаята, оставяйки я с жените и бебето.

Шана се засмя, докато люлееше сина си в ръцете си.

— В никакъв случай. Аз съм зъболекарка. Мъжът ми е собственик на Роматех Индъстрис, а Грегори е един от вицепрезидентите на компанията му. Ангъс е главен изпълнителен директор на МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс.

— О!

Хедър погледна към вратата. Роби все още я пазеше. Нямаше да ходи никъде известно време.

Ема й се усмихна.

— Би се доста добре.

— Благодаря. — Тъй като беше в капан, Хедър реши, че може да изкопчи повече информация.

— Какво знаете за Луи?

Шана подпря пълничкото бебе на хълбока си.

— Тъжна история. Мъжът преследва Жан-Люк от доста време.

— Ангъс ни разказа малко, докато идвахме насам — продължи Ема с лек британски акцент. — Луи е убил две от приятелките на Жан-Люк в миналото.

— Аз не съм му приятелка — измърмори Хедър. — Едва тази вечер се запознах с г-н Ешарп.

— Няма значение — каза Ема. — Докато Луи вярва, че двамата имате нещо общо, ти си мишена.

— Мога да разбера нежеланието ти да приемеш закрилата на Жан-Люк — призна Шана. — Веднъж бях в подобна ситуация и Роман трябваше да ме пази. Това беше преди да се оженим.

Хедър погледна към мъжете, които се бяха скупчили в другия край на стаята, шепнейки си бързо един на друг. Бяха красавци, но все пак имаше нещо по-различно в тях, нещо, което все още не можеше да различи.

— Отне ми известно време да опозная Роман и да му се доверя — продължи Шана. — Разбирам нежеланието ти да се довериш на един непознат, но аз познавам Жан-Люк от две години и на него може да се разчита. Страшно е мил. Винаги се е грижел за двама ни с Роман при нужда.

— И на мен се притече на помощ — допълни Ема. — Той е най-добрият фехтовач в цяла Европа.

— И аз така чух — въздъхна Хедър.

Приятелите му не се скъпяха на хвалби. Тя погледна към Жан-Люк. Не се и съмняваше, че е способен мъж. Имаше тяло на атлет и сама бе видяла колко бърз и изобретателен е в действие. Елегантният смокинг не скриваше силата и опасността, които се излъчваха от него. Вместо това го караше да изглежда по-скоро като Джеймс Бонд. А Агент 007 винаги получаваше красивото момиче накрая.

Сърцето й се сви в гърдите. Господ да й е на помощ, тя искаше да бъде това красиво момиче.

Недостатък номер четири: прекалено красив за собственото му добро.

— Той е красив мъж, не мислиш ли? — прошепна Шана.

Хедър подскочи. По дяволите, бяха я хванали да точи лиги по него.

Ема й се усмихна многозначително. Дори бебето в ръцете на Шана се кикотеше заедно с майка си.

— Хубаво, признавам, че изглежда добре, но това не означава, че се нуждая от помощта му — протестира Хедър. — Мога да се грижа за себе си.

Усмивката на Ема избледня.

— Не разбираш колко опасен е Луи.

— Този човек избяга веднага след като разбра, че е числено превъзхождан. Не е толкова корав.

Ема понижи глас.

— Заключените врати не могат да го спрат. Притежава способността да влезе в къщата ти, когато си пожелае. Никога няма да го чуеш. Може да се появи зад теб във всеки един момент. Преди да разбереш какво става, гърлото ти ще бъде прерязано на две.

Хедър преглътна звучно, борейки се с желанието си да погледне през рамо. По дяволите, започваха да я плашат. Гласът й се повиши.

— Не би могъл да е чак толкова лош. Не е като да може да изчезва и да се появява, когато си пожелае. Описвате го като някакво свръхестествено нощно създание.

Високо изречените й думи отекнаха във внезапно притихналата стая.

Кръгът от мъже се обърна и впери поглед в нея. Хедър се изчерви. Дори в класната си стая в гимназия „Гуадалупе“ не бе получавала такова внимание.

Мълчанието се проточи, докато мъжете си разменяха погледи. Ема и Шана се спогледаха и се разсмяха. Бебето изписка и размаха ръчички към Хедър.

— Иска ти да го държиш — обясни Шана и пъхна детето в ръцете на Хедър.

Бебето грабна шепа от косата й, което предизвика приятни спомени от ранното детство на Бетани. Тя се усмихна на малкото момченце с червени бузки и лазурни сини очи.

— Очарователен е. Как се казва?

— Константин — отговори Шана. — Разбрах, че имаш дъщеря?

Хедър усети накъде отива разговорът. Щяха да използват дъщеря й, за да я накарат да се почувства виновна и да приеме предложението за защита на Жан-Люк.

— Тя е на четири години. И аз мога да защитя и двете ни. Наследих пушка от баща си.

Шана потръпна.

— Държиш оръжие в къща с дете?

Хедър стисна зъби. Не приемаше нищо по-сериозно от това да бъде добра майка.

— Не я държа заредена. Разбира се, сега ще трябва да купя някой и друг патрон.

Очите на Ема блеснаха с одобрение.

— Знаеш как да стреляш?

— Да, баща ми ме научи на всичко за оръжията и как да се използват безопасно. Той беше експерт.

— Какво се е случило с него? — попита Шана.

— Беше… застрелян.

Шана се намръщи.

— По време на служба — добави Хедър. — Баща ми беше градският шериф.

— За съжаление, това само доказва, че и най-добрите професионалисти могат да бъдат убити — каза Ема. — Имаш нужда от помощ, за да пазиш дъщеря си. Не може да стоиш будна и нащрек двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.

— Фиделия също е въоръжена.

— Четиригодишната ти дъщеря има оръжие? — възкликна Шана.

— Не, разбира се, че не! — изсумтя Хедър. — Никога няма да позволя на дъщеря ми да припари до оръжие.

Тя трепна. Това не беше самата истина. Фиделия беше дала ясно да се разбере, че не отива никъде без пистолетите си.

— Фиделия е детегледачката, живее с нас и е стара приятелка на семейството. Би направила всичко, за да защити двете ни с Бетани.

— Значи има две жени у вас, които могат да стрелят, така ли? — попита Ема, усмихвайки се.

— Би ли желала да станат три?

— Това е страхотна идея! — засмя се Шана.

— Какво?

Хедър намести Константин на хълбока си.

— Мислиш ли, че Ангъс би имал нещо против? — попита Шана, след което се наведе към Хедър и прошепна. — Младоженци са.

— Женени сме вече от година, затова не мисля, че няколко нощи без мен ще го убият — протестира Ема. — Какво мислиш, Хедър?

— Много мило от твоя страна да искаш да помогнеш, но… — Хедър трепна, когато бебето дръпна косата й.

— Аз съм вицепрезидент на МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс — обясни Ема. — И съм бивша служителка на МИ-6 и ЦРУ, така че смятам, че ще бъда много добра охрана.

Хедър беше впечатлена.

— Наистина оценявам предложението, но финансовите ми възможности са доста ограничени.

— Без заплащане — прекъсна я Ема. — Жан-Люк помогна на двама ни с Ангъс, когато имахме неприятности. Дължа му го.

— Това е най-доброто решение — заключи Шана.

Константин дръпна косата на Хедър отново и тя погледна лицето му. Очите му привлякоха вниманието й.

— Дните ми са… заети, така че мога да ви охранявам само през нощта — продължи Ема. — Но по този начин двете с детегледачката ти ще имате възможност да се наспивате и да се пазите по-добре през деня.

— Разбирам. — У Хедър се настани усещането за спокойствие и примирение, докато бебето й се усмихваше. — Благодаря ти, Ема. С удоволствие ще приема помощта ти.

— Чудесно. Ще кажа на мъжете какво сме решили и след това може да тръгваме.

Ема тръгна към групата мъже.

Константин освободи хватката си върху косата на Хедър.

— Вече можеш да ме пуснеш.

Тя премигна. Гласът на малкото момче бе забележително ясен. Освен това в очите му се четеше особена интелигентност. Тя го постави на краката му.

— На колко е години?

— На седемнадесет месеца — отвърна Шана.

Хедър наблюдаваше детето, докато то спокойно се връщаше при майка си.

— Той е специално малко момченце.

Шана засия от гордост.

— Да, така е.

Тридесет минути по-късно Хедър паркира пикапа Шеви в алеята пред дома си в Шницълбърг.

— Каква възхитителна къща — отбеляза Ема, отвори вратата отдясно на шофьора и слезе от колата.

— Наследих я от родителите си.

Хедър обожаваше старата къща в стил „Кралица Ана“ с широката веранда и люлка на нея. Възхищаваше се на викторианската дърворезба, опасваща цялата веранда и балкона на втория етаж. Но най-много от всичко й харесваше фактът, че може да отгледа дъщеря си в същата къща, в която беше отраснала и самата тя.

Грабна чантичката си и пазарската торбичка с новото й дантелено бельо и патрони. Ема дори не мигна в магазина с евтини стоки и Хедър вече я харесваше.

— Насам — каза тя и тръгна нагоре по стълбите към входната врата.

Ема преметна голяма пазарска чанта през рамо и обходи с поглед предния двор.

— Къщата е с високи основи. — Гостенката й се наведе леко напред, за да погледне по-отблизо. — Нямаш ли мазе?

— Иска ми се. Допълнителното място ще ми е от полза за съхранение на разни вещи.

Хедър отключи входната врата. Дочу телевизорът вътре да работи. Възможно бе Фиделия да е все още будна.

Ема се намръщи, когато се качи на верандата.

— Домът ти е прекрасен, но много уязвим. Чия е стаята с балкона?

— Моя, но държа всички прозорци и врати заключени.

Ема не изглеждаше впечатлена.

— Нека вляза вътре първа.

Сърцето на Хедър подскочи.

— Мислиш, че Луи е тук?

Заедно с малкото й момиченце?

— Не искам да рискувам.

Ема изкара дървено колче от торбата си и влезе във фоайето.

Дървено колче? Определено беше по-тихо оръжие от пушка, но Хедър се съмняваше, че ще е по-ефективно. Последва Ема и заключи вратата.

Гостенката й надникна във всекидневната, след което прошепна:

— Това Фиделия ли е?

Хедър погледна вътре. Фиделия спеше на дивана, а телевизорът гърмеше на испански.

— Да.

Всекидневната се свързваше с трапезарията, която изглеждаше празна.

Ема се шмугна покрай стълбите към задната част на фоайето и през люлеещата се врата, която водеше към кухнята.

Хедър нямаше търпение да се занимава с това. Трябваше да разбере дали Бетани е добре. Втурна се нагоре по стълбите към стаята на дъщеря си.

Нощната светлина едва осветяваше розовите рози, които тя бе изрисувала по стените и около прозорците. Белите дантелени завеси позволяваха на слънцето да изпълва стаята през деня, но сега щорите бяха пуснати.

Хедър мина на пръсти покрай огромната къща за кукли и ракитената куклена количка до леглото, покрито с юрган, украсен със Сю^[1], който майка й беше ушила. Остави чантичката си и пазарската торбичка в подножието му. Краката на дъщеря й стигаха едва до половината на леглото. В началото му червеникаворуси къдрици се разстилаха по цялата възглавница. Гледката винаги стопляше сърцето й. Тя отметна къдриците от нежната бузка. Дори и да не успееше да осъществи мечтите си да стане дизайнер и да види Париж, нямаше да е голяма загуба, тъй като вече бе създала най-прекрасния си малък шедьовър.

Аз ще те защитя, миличка.

После отиде до прозорците, за да се увери, че са заключени.

— Недей да бягаш от мен отново — прошепна Ема от вратата.

Хедър се обърна.

— Трябваше да се уверя, че дъщеря ми е добре.

Ема кимна, докато влизаше в стаята.

— На първия етаж е чисто, както и всички стаи на втория.

Уау, беше бърза. И изчерпателна.

— От другата страна на коридора има стая за гости, която си добре дошла да използваш.

— Благодаря ти, но ще откажа. — Ема намести торбата по-високо на рамото си. — Ще съм будна цяла нощ.

— Тогава кухнята е на твое разположение, ако имаш нужда от нещо.

Хедър трябваше да си признае, че ще спи много по-спокойна, когато знаеше, че Ема я пази. Слава богу, че успя да избегне присъствието на Жан-Люк Ешарп тук. Последното нещо, от което имаше нужда, бе още един властен мъж в живота си. Известен моден дизайнер при това. Вероятно щеше да прерови всичко в гардероба й и да го изхвърли. Или още по-лошо, щеше да стои пред него и да се смее.

Ема пристъпи до леглото на Бетани и прошепна:

— Красива е.

Хедър кимна.

— Тя е всичко за мен.

— Разбирам. — Ема се усмихна с нотка на тъга. — А сега искам да проверя тавана.

— Оттук. — Хедър отиде в коридора и дръпна въжето, за да свали сгъваемата стълба. — Имаш ли нужда от фенерче?

— Виждам много добре в тъмното — каза Ема, изкачвайки стълбата. Тя остана на тавана за момент, след което бързо слезе. — Чисто е, а сега мисля да проверя отново навън.

— Добре.

Хедър сгъна стълбата и я остави да се върне обратно към тавана.

Ема вече слизаше по стълбите към вратата, така че тя реши да се приготви за сън.

Взе чантата си и пазарската торбичка от стаята на Бетани и продължи към своята спалня. Спусна щорите на френските врати, които водеха към балкона. Каква нощ само! Предложение за работа от известен моден дизайнер и смъртна заплаха, и всичко това за една вечер. Събитията от по-рано днес заиграха в ума й докато придърпваше стола от бюрото си към гардероба. Защо един смъртоносен убиец би нападнал дизайнер? Освен, ако Ешарп не беше просто моден дизайнер. Жан-Люк имаше мистериозното излъчване на Джеймс Бонд около себе си.

Със сумтене, тя отхвърли тази теория. Международният шпионаж не се интересуваше от Шницълбърг, Тексас. Покатери се на стола, откри пушката, която беше скрила на най-горния рафт в гардероба и я занесе до леглото си. Жан-Люк не спомена ли другите имена на Луи? Кадилак? Не, беше нещо друго. Зареди два патрона.

Може би, ако се успокоеше достатъчно, щеше да си спомни. Винаги бе имала чудесна памет. Беше шокирала бившия си съпруг Коуди, когато му припомни всяка една негова заплаха и обида в съда.

Хедър се съблече и надяна любимата си пижама от зелена коприна. Обожаваше усещането на коприна върху кожата си, винаги я успокояваше. Седна върху плюшената завивка, облегна се на възглавниците и затвори очи. Убиец, който имаше много имена. Не Кадилак, а Раваяк. Жан-Люк бе признал, че е успял да спре веднъж Луи и затова убиецът искаше отмъщение.

Какъв ли беше този моден дизайнер, който попречва на един убиец да изпълни пъклените си планове?

Музиката от филмите за Джеймс Бонд зазвуча в главата й. Не, не можеше да бъде. Позволяваше на въображението си да се развихри.

Включи компютъра си, след което издърпа стола обратно до бюрото докато машината зареждаше. Потърси в Гугъл името Раваяк и остана изумена. Резултатът бе дори по-откачен от теорията й за Джеймс Бонд.

Франсоа Раваяк е бил екзекутиран през 1610 година след покушение срещу крал Анри IV. Четири коня са го разчленили на четири части. Боже, дали са му издали смъртен акт в четири екземпляра? Едно нещо беше сигурно. Мъжът определено беше мъртъв. Дори ако Луи бе успял да доживее 400 години, не би могъл да е Раваяк. А и Френското правителство беше забранило скандалното име да бъде използвано отново.

В долната част на уеб страницата имаше линк към информация за друг убиец на име Дамиен. Това беше другото име, което Жан-Люк беше споменал. Хедър кликна върху линка.

Робер-Франсоа Дамиен се беше опитал да убие крал Луи XV през 1757 година. Провалил се, но все пак спечелил голямата награда — смърт чрез разчленяване на четири части. Още веднъж французите наредили името да не бъде използвано никога вече.

Търсенето за Жак Клеман даде подобни резултати. Той бе убил крал Анри III през 1589. Бил разчленен на четири и изгорен. Като учителка по история, Хедър намираше всичко това за пленяващо, но и объркващо. Просто нямаше смисъл. Или Жан-Люк грешеше или лъжеше нарочно, или… се случваше нещо много странно.

Това доведе списъка с недостатъци на Жан-Люк до номер пет: Неяснота. Как би могла да му се довери, ако историята му нямаше смисъл?

Някой почука тихо на вратата и Хедър бързо минимизира екрана пред себе си.

— Да?

Вратата изскърца и Ема надникна вътре.

— Просто исках да ти кажа, че всичко е наред. Можеш да си легнеш спокойно. Ще си тръгна малко преди изгрев-слънце.

— Благодаря ти!

— Фиделия се събуди и й обясних какво става. Настояваше да разчете бъдещето ми.

— О, вярно — кимна Хедър. — Тя гледа на карти таро на всеки, който пристъпи прага на къщата. Това е нейният начин да ни защитава.

— Заедно с пистолетите й? Това ще бъде интересно. — Ема погледна към компютъра на Хедър. — Наваксваш с мейлите ли?

— Да, ще сляза след минутка.

— Всичко е наред. Моля те, остави вратата леко отворена, за да мога да те проверявам през нощта.

— Добре.

Хедър изчака Ема да си тръгне и се обърна обратно към компютъра си.

Написа в Гугъл „Жан-Люк Ешарп“ и намери няколко сайта, които продаваха негови дрехи. Не им обърна внимание и продължи да търси лична информация. Откри снимка, правена преди година, на ежегодното му модно шоу в Париж. Тъмни къдрици, сини очи, намек за трапчинка в привлекателната му усмивка. Боже, можеше ли този мъж да бъде още по-възхитителен? Обратно към недостатък номер четири: прекалено красив за собственото му добро.

Намери скорошна статия, преведена от парижкия вестник „Le monde“. Всички се чудеха защо Жан-Люк Ешарп не е остарял през последните тридесет години. Хмм, вероятно имаха предвид бащата на Жан-Люк. Мъжът, когото тя бе срещнала, изглеждаше едва на около тридесет години. Очевидно по-възрастният Ешарп бе изчезнал през последните няколко месеца. Пресата подозираше, че се е подложил на поредния лифтинг на лицето.

Хедър откри още една статия отпреди тринадесет години. Имаше снимка. Леле, той изглеждаше по същия начин, както тази вечер. В това нямаше никакъв смисъл. Потърси датата на раждане на Жан-Люк, но не намери никаква лична информация.

Обратно към недостатък номер пет: Неяснота. Някои жени биха приели подобно мистериозно излъчване за плюс, но тя не харесваше изненадите що се отнасяше до мъжете. Макар че беше интригуващо.

Защо бе нарекъл Луи с различни имена, които са изчезнали преди векове и защо изглеждаше точно, както и преди тринадесет години? Козметична операция или… Една мисъл мина през ума й. Напълно странна, без съмнение, предизвикана от късния час и свръхактивното й въображение.

Ставаше дума за едно от любимите й телевизионни предавания — безсмъртните шотландци, които живееха в продължение на векове и надвиваха старите си врагове с мечове. Това обясняваше защо Жан-Люк и приятелите му се биеха с този вид оръжие. И защо говореше за убийци, живели преди векове. Дори имаше шотландски приятели с килтове. Начинът, по който се бяха скупчили в другия край на стаята, шепнейки си един на друг със сигурност наподобяваше група мъже, които крият някаква тайна.

Възможно ли беше Жан-Люк да е безсмъртен?

Хедър изключи компютъра си със сумтене. Теориите й ставаха все по-абсурдни. Безсмъртни мъже? Със същия успех можеше да започне да вярва в елфи и феи. За съжаление, беше научила по трудния начин за съществуването на троловете. Бе живяла с един такъв цели шест години.

Слизайки по стълбите, за да си вземе чаша вода, тя забеляза, че телевизорът е изключен. Можеше да чуе лекия акцент в гласа на Фиделия.

— Обърнатата карта „Отшелник“ може да означава, че страдаш от дълбока самота.

Това не звучеше като Ема. Хедър спря на вратата на всекидневната и зяпна. Не беше Ема.

Жан-Люк се изправи. Стройната му фигура бе облегната на креслото. Сините му очи блеснаха, когато забеляза пижамата й.

— Дойдох да те видя. Ема ме пусна.

Беше измамена. Хедър стисна зъби. Трябваше да се досети, че Ема се е съюзила с него.

— Къде е Ема?

— Горе е, пази Бетани — Фиделия намигна на Хедър. — Този млад мъж се кълне, че е негов дълг да те защитава. Той е muy macho, не мислиш ли?

Жан-Люк се поклони.

— На вашите услуги.

Хедър преглътна гневната си забележка. Този мъж отказваше да приеме „не“ за отговор. Обратно към недостатък номер едно: упорит като муле. А начинът, по който Жан-Люк се поклони, изглеждаше старомоден. Изключително старомоден.

Не можеше да не се запита колко може да остарее едно муле.