Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рискована любов (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Undead Next Door, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 22гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata(2020)
Корекция и форматиране
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Керелин Спаркс

Заглавие: Неочаквана любов

Преводач: Димитрия Петрова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Тиара Букс

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 15.08.2014

Редактор: Яна Иванова

ISBN: 978-954-2969-27-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13837

История

  1. —Добавяне

Глава 28

Жан-Люк се събуди рязко, кашляйки докато някаква странна течност се плъзгаше надолу по гърлото му. Някой стискаше брадичката му и насила държеше устата му отворена. Той избута ръката настрани.

— Стана! — извика женски глас.

Жан-Люк се опита да седне, но вълна от замайване го повали обратно. Силни ръце го хванаха. Зрението му беше замъглено и в зеленикав оттенък. Имаше отвратителен вкус в устата си. Mon Dieu, отрова. Бореше се да стане от леглото, но тялото му не откликваше.

— Всичко е наред, Жан-Люк — здравата ръка се премести върху рамото му. — Ще ти трябват няколко секунди, за да се приспособиш.

Той разпозна гласа на Иън, въпреки че лицето на шотландеца оставаше все още размазано в зеленикав цвят.

— Какво си направил?

— Дадох ти малко от лекарството, което те държи буден през деня. — Иън му показа шишенцето с течността. — Слънцето не е залязло още.

Все още бе ден ли? Зрението му се избистри и той забеляза Фиделия да стои до вратата на спалнята му. Държеше Бетани, чието лице бе обляно в сълзи.

Сърцето му падна в петите. Най-големият му страх се беше сбъднал — нещо се беше случило, докато той лежеше безпомощен в мъртвешкия си сън.

— Какво е станало? — този път тялото му се подчини и той се изправи. Придвижи се към края на леглото и осъзна, че все още е гол. — Обърни малката настрани.

Фиделия прегърна Бетани, заравяйки лицето й в блузата си и Жан-Люк се спусна с вампирска скорост към гардероба си.

— Кажете ми какво се е случило — попита, докато махаше превръзката от ръката си.

Огнестрелната рана беше изчезнала напълно. С вампирска скорост той нахлузи един панталон и риза.

— Аз събудих Иън — призна Фиделия. — Знаех, че той държи лекарството в чантичката си.

— В спорана — изръмжа Иън.

— И налях малко от течността в гърлото му — продължи Фиделия. — Реших, че не може да го нарани, след като вече е мъртъв. Когато се събуди, дойдохме тук, за да събудим и теб.

— Къде е Хедър?

Жан-Люк обу чорапи и нахлузи черните си ботуши. Гърдите му се стегнаха, когато осъзна, че те не му отговарят. Излезе бързо от гардероба.

— Къде е Хедър?

Бетани започна да плаче.

Лицето на Фиделия се сбръчка.

— Били я отведе. Мисля, че той е под контрола на Луи.

Сърцето на Жан-Люк се сви. Боже мили, не. Най-големият му страх се беше сбъднал, но поне нощта не бе настъпила. Луи все още се намираше в мъртвешкия си сън, което означаваше, че за момента Хедър беше в безопасност. Той грабна колана с кожената ножница и го закопча около хълбоците си.

— Преди колко време?

— Около десет минути — Фиделия поклати глава. — Не знаех какво да правя. Исках да ги проследя с твоята кола, но нямах ключове. А и не можех да оставя Бетани самичка тук. И Иън беше мъртъв на пода.

— Постъпила си правилно — Жан-Люк избра най-добрата си сабя и я вкара в ножницата си. — Къде е Фил?

— Били го простреля и го затвори в багажника на колата си.

— Добре. — Жан-Люк се присъедини към Фиделия в коридора. — Иън, ако имаш още от лекарството, събуди Роби и Финиъс.

— Добре.

Иън изхвърча покрай тях към стаята на охраната.

— Трябва да я спасиш — прошепна Фиделия.

— Ще го направя. — Той постави ръка върху рамото й. — Ти постъпи правилно.

Фиделия наведе глава.

— Оплесках всичко. Стрелях по Били, но пропуснах.

— Искам мама — изплака Бетани.

— Ще я доведа обратно вкъщи, cherie. Тя ще е добре.

Искаше му се да повярва в това.

Бетани постави ръчичките си около врата му. Когато осъзна, че тя няма да го пусне, той я намести на десния си хълбок, от другата страна на ножницата.

— Ела. — Той тръгна надолу по коридора към кухнята в мазето. — Казваш, че Били я е отвел преди десет минути?

— Да — намръщи се Фиделия.

— Колко още остава до залеза на слънцето?

Той влезе в кухнята. Беше малка и се състоеше от хладилник, микровълнова, малка миялна машина и шкаф с чаши.

— Не знам — Фиделия се спря на вратата. — Вероятно около петнадесет минути.

— Значи Били си е дал петнадесет минути, за да я заведе до Луи. — Жан-Люк изкара четири бутилки със синтетична кръв от хладилника. — Луи се крие някъде много близо.

Той остави Бетани на плота, за да може да отвори бутилките.

— Предполагам.

Фиделия грабна една от бутилката, за да му помогне.

Жан-Люк постави и четирите в микровълновата и я включи.

— Видя ли накъде тръгна Били?

— Аз видях — Бетани вдигна ръка. — Надолу по алеята.

— Това е добре.

Жан-Люк погали русите й къдрици.

— Завиха надясно към магистралата, тръгнаха на юг — каза Фиделия. — Снощи сънувах една стара каменна църква. Мисля, че той я заведе там.

— Къде е това място?

Жан-Люк изкара една от бутилките от микровълновата и изпи топлата кръв.

— В околността. — Тя се облегна на рамката на вратата и се намръщи. — На юг оттук. — Изправи се изведнъж. — Има една стара испанска църква надолу от магистралата. Само на десет минути оттук.

Роби, Иън и Финиъс се събраха на вратата. Бяха облечени и напълно въоръжени.

— Имаме мястото — Жан-Люк им подаде бутилките. — Испанска църква на десет минути оттук в южна посока.

— Добре — Роби се обърна към Финиъс. — Ти ще останеш тук с дамите.

— О, хайде де — намръщи се той. — И аз искам малко истинско действие.

— И ще я получиш, ако Луи се появи тук за още жертви — измърмори Роби. — Може да се стигне до действие, с което не би могъл да се справиш.

— Мога да се справя — кимна Финиъс. — Просто ми го дайте този негодник. Ще съжалява, че някога се е забъркал с мен.

— Финиъс! — Роби го погледна строго. — Ако Луи дойде тук, първото нещо, което трябва да направиш, е да ни изпратиш телепатично съобщение. Можем да се телепортираме тук за секунди.

— Разбрах те. — Финиъс отвори бутилката си и изпи синтетичната кръв. Избърса устата си с опакото на ръката си. — Ще пазя дамите с цената живота си.

— А и аз имам пистолетите си — добави Фиделия. — Ще сме добре.

— Хайде да вървим. — Жан-Люк остави празната си бутилка на мивката и взе Бетани в ръцете си.

Тръгнаха по коридора след това нагоре по стълбите към първия етаж.

— Нека да вземем колата — Жан-Люк се спря до офиса на охраната.

— Може и да изтичаме дотам — протестира Иън.

— Жан-Люк е прав. — Роби отвори вратата и взе ключовете за колата. — Трябва да пестим енергията си.

— Може ли да провериш слънцето вместо нас? — попита Жан-Люк Фиделия.

— Разбира се.

Възрастната жена изтича към прозореца до входната врата.

— Все още не е залязло — измърмори Иън. — Усещам го.

Фиделия погледна през щорите.

— Останала е само малка ивица на хоризонта.

— Добре. — Жан-Люк подаде Бетани на Финиъс. — Той ще се погрижи за теб докато доведа мама.

Бетани кимна.

Жан-Люк отстъпи назад и изкара сабята си. Той загря с няколко атакуващи удара. Сърцето му биеше силно, но не от упражненията. Не можеше да си позволи да мисли колко ли е изплашена Хедър сега. Само мисълта за това го задушаваше. Поне Луи беше достатъчно болно копеле и щеше да забави смъртта й. Лекарството, което ги държеше будни през деня, им даде няколко ценни допълнителни минути, за да се подготвят. И тези минути можеха да променят всичко.

Роби излезе от офиса на охраната с още един меч в дясната си ръка.

— Трябва да проверим колата за експлозиви. Аз ще погледна под купето. Иън, ти виж под капака.

— Добре.

Иън затегна връзките, които придържаха ножницата и меча на гърба му.

— Вярно ли е — попита Роби, — че шерифът е хвърлил Фил в багажника на колата си?

— Да. — Фиделия продължи да наднича през прозореца. — Съмнявам се, че ще може да ви помогне. Беше прострелян в крака.

Роби размени поглед с Иън.

— Тази вечер има пълнолуние.

— Добре. Това ще ни даде още едно предимство — кимна Иън.

— Какво предимство? — Жан-Люк прибра сабята си.

— Слънцето залезе — каза Фиделия и отвори вратата. — Вървете!

— Ключовете.

Жан-Люк ги хвана и тримата с Роби и Иън излязоха с вампирска скорост през вратата. Качи се зад волана и в секундата, в която му казаха, че е безопасно той запали двигателя. Останалите скочиха вътре и той потегли с пълна газ. Зави на юг по магистралата и набра скорост.

След няколко минути Роби вдигна ръка.

— Отбий!

— Защо?

Жан-Люк отби и натисна спирачките.

— Слушайте — прошепна Роби.

Той дочу странно виене в южна посока.

— Какво е това?

— Концентрирайте се върху звука и се телепортирайте веднага — нареди Роби.

Двамата с Иън затрептяха, след което изчезнаха.

Жан-Люк взе ключовете от таблото и се съсредоточи върху звука. Всичко стана черно.

 

 

Това не беше обикновен вълк. Хедър никога не беше виждала такъв толкова отблизо, но знаеше, че обикновено нямат червени, блестящи очи. А и този изглеждаше по-голям от нормално.

Били взе пистолета си и се прицели.

— Чакай! — вдигна ръка Луи. — Винаги можем да го убием по-късно. Искам да видя дали ще я сдъвче преди това.

Хедър преглътна. Челюстите на животното изглеждаха невероятно силни, а зъбите — много остри. Вълкът тръгна към нея и тя се притисна към стената.

Той куцаше, влачейки задния си крак. Козината му беше покрита с нещо тъмно и бляскаво. Докато се приближаваше към нея с накуцване, лапите му оставяха следи от кръв по каменния под.

Хедър погледна очите му. Блясъкът в тях беше почти изчезнала, а червеното се превръщаше в светлосиньо. Той спря пред нея и наведе глава сякаш я изучаваше и може би правеше точно това. Очите изглеждаха интелигентни и някак си познати.

Той приближи с още няколко сантиметра и положи муцуната си над свитите й колена.

— Не — извика тя, вдигайки ръка, за да го отблъсне.

Вълкът се наведе напред и близна дланта й.

Хедър възкликна и сви ръка. Умът й препусна. Раненият крак. Странният шум, сякаш бе разкъсан метал. Подушването на бомби. Познатите очи.

— Фил? — прошепна тя.

Вълкът изскимтя.

— Боже мой.

Тя затвори очи за момент, за да прогони сълзите, които напираха. Не беше сама. Фил беше тук, за да я пази.

— Какъв разочароващ звяр. Били, убий го! — въздъхна Луи.

Шерифът вдигна пистолета си.

Фил се обърна с ръмжене и го нападна.

Били дръпна спусъка, но нищо не се случи. Той отстъпи назад, продължавайки да натиска спусъка отново и отново.

Фил го бутна на земята и го захапа за ръката. Хедър се намръщи. Не искаше Били да умира.

Силно виене изпълни стаята. Фил беше притиснал Били към пода и изглежда се наслаждаваше на победата си. Той изви масивната си глава назад и зави отново.

— Дяволско изчадие. — Луи заобиколи олтара, разкопчавайки дългото си, черно палто. — Ще се погрижа сам за теб.

Смъкна палтото си и го хвърли на масата. То падна върху Саша.

Точно тогава две фигури се появиха пред очите на Хедър и се материализираха. Тя извика с облекчение. Роби вече държеше меч в ръката си, а Иън извади клеймора си.

Появи се трета форма.

— Жан-Люк — извика Хедър.

Той погледна към нея.

— Слава богу — възкликна и извади сабята си. Видя Луи до олтара и тръгна към него. — Хайде да приключим с всичко това веднага.

— Съгласен съм — изсумтя Луи и изчезна.

— Неее — изкрещя Жан-Люк.

Внезапно Луи се озова до Хедър и сграбчи лявата й ръка със своята. Боже мой, смяташе да се телепортира с нея.

Нож профуча през въздуха и поряза ръката на Луи, преди да падне на земята. Той извика и я пусна.

Тя грабна ножа и изпълзя надалеч. Явно бе дошъл от Роби или Иън. Започна да реже въжетата около глезените си.

Топъл нос погали рамото й и Хедър подскочи.

— О, това си ти. — Фил седна до нея. Личният й охранител се бе върнал. — Добро момче.

— Роби, мечът! — извика Жан-Люк.

Той ритна сабята си към Хедър и хвана меча, който му хвърли шотландецът.

Хедър пропълзя, за да вземе сабята, но замръзна, когато видя, че Жан-Люк напада Луи.

О, боже, това беше финалната битка. Луи имаше огромен меч. Нищо чудно, че Жан-Люк беше захвърлил сабята си.

Луи атакува, замахвайки към стомаха на Жан-Люк, но пропусна.

— Ха, не уцели. — Ешарп подскочи и се понесе към тавана.

Луи също се извиси, за да го достигне. Жан-Люк удари с меча си този на французина с толкова сила, че противникът му направи голямо задно салто във въздуха. Удари се в една греда и падна на пода.

Жан-Люк стъпи на крака до поваленото тяло на Луи. Вдигна меча си, за да нанесе последния удар, но изведнъж врагът му се претърколи и го нападна.

Жан-Люк отскочи назад. Ризата му беше разрязана и тънка червена линия се появи върху бледата му кожа. Върхът на меча на Луи беше оставил следа.

Противникът му скочи на крака и се усмихна.

— Толкова си жалък. Уморих се да си играя с теб.

Жан-Люк атакува. Мечовете се срещаха отново и отново. Хедър погледна към Роби и Иън. Със сигурност нямаше да оставят Луи да победи. Иън стоеше наблизо с меча си в готовност.

Роби също бе приготвил своя и тръгна към Били. Постави ръка на челото му.

Хедър местеше поглед напред-назад. Ушите й пищяха от постоянния звън на удрящи се мечове. И двамата вече дишаха тежко.

Били се скова и се отдръпна от Роби. Огледа се наоколо и притисна ранената си ръка към гърдите. Очите му срещнаха погледа на Хедър.

— Какво съм направил? Толкова много съжалявам.

— Хедър, дръпни се! — извика Жан-Люк.

Къде? Тогава тя осъзна какво правеше любимият й. Жан-Люк притискаше Луи към нея и Фил. Тя се препъна и Роби я сграбчи.

Жан-Люк продължи да изблъсква Луи назад. Фил седеше кротко и тихо. Когато Луи беше само на няколко метра пред Фил, вълкът нададе силен вой.

Луи подскочи и погледна зад себе си. В тази секунда Жан-Люк го прободе в сърцето. Тялото на Бунтовника посивя и той се превърна в прах на пода.

Жан-Люк отстъпи назад, сваляйки меча си. Затвори очи и остави меча да падне на пода.

— Свърши се — прошепна той и се обърна към Хедър. — Свободни сме.

С вик тя изтича до него и се хвърли в ръцете му. Прегърна го през врата, а той я стисна силно.

— Свърши се — прошепна Хедър. — Това е краят.

Той целуна челото й.

— Сега си свободна и вече можеш да си върнеш стария живот обратно, ако желаеш.

Тя обхвана с ръце лицето му.

— Искам новия си живот с теб.

— И това е вариант. — Той я стисна здраво. — Това беше най-големият ми страх, че ще се събудя и че ти ще си в опасност.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Ти го уби. Луи никога повече няма да те тормози.

Роби пристъпи към тях, за да си вземе меча.

— Добре свършена работа, Жан-Люк.

Той огледа параклиса.

— Всички добре ли са?

Саша изстена и се опита да седне, но падна обратно на масата.

— Саша — Били изтича към нея. — Слава богу, че си добре.

— Били! — тя протегна ръка към него. — Никога не съм искала да нараня някого. Моля те, повярвай ми!

— Вярвам ти. — Били взе ръката й. — Той контролираше и мен. Беше ужасно. Борих се, но нищо не можех да направя.

Шерифът целуна дланта й.

— Той помни всичко — прошепна Роби. — Разбих контрола, който имаше Луи над него, но не съм изтрил паметта му.

— Така може би е по-добре. Иначе би било трудно да обясним всичко това — каза Жан-Люк.

— Саша е загубила прекалено много кръв — прошепна Хедър.

— Ще извикаме доктор Лий отново — успокои я Жан-Люк. — Той може да й направи кръвопреливане.

— Тя няма да стане вампир, нали? — попита Хедър.

— Не — отговори Роби. — Ще се оправи. Кръвта й не е пресушена. Само се надявам доктор Лий да може да извади куршума от Фил.

Жан-Люк погледна към върколака.

— Защо не ми казахте за него?

Роби сви рамене.

— Това е фирмена тайна.

— Колко такива като него има? — попита Хедър.

— Ако ти кажа, няма да е тайна — усмихна се Роби.

— Той ухапа Били — каза му тя.

Усмивката на шотландеца помръкна.

— Мамка му — прошепна Иън и погледна шерифа притеснено.

— О, не! — каза Хедър. — Заразно е, нали?

— Да — кимна Роби.

Хедър потрепна. Горкият Били. Погледна към олтара. Той седеше върху масата и държеше Саша в прегръдките си. Е, най-накрая бе спечелил момичето, което искаше. Надяваше се, че тя няма да има против приятел, който от време на време ставаше доста космат.

— Ще му обясня по-късно — каза Роби. — Иън, телепортирай ги в къщата и се обади на доктор Лий.

— Добре. — Иън тръгна към ранената двойка и скоро тримата изчезнаха.

Хедър отстъпи назад, за да види раната на Жан-Люк.

— Теб също трябва да те прегледа доктор Лий.

— Това е просто драскотина — сви рамене той.

— Тази драскотина почти ми докара сърдечен удар. Трябва да спреш да се нараняваш всяка вечер.

Жан-Люк се усмихна.

— Сладка си, когато се правиш на властна. — Той я придърпа по-близо и прошепна в ухото й.

— Просто ще трябва да изпробваме нови пози, които няма да натоварят раната ми.

Тя се засмя.

Роби тръгна към масата и духна свещите.

— Аз ще се телепортирам с Фил и сме готови. — Той погледна нагоре към балкона. — Има ли нещо там горе? Мисля, че чух някакъв шум.

— Сигурно някоя малка тексаска мишка — каза Жан-Люк докато целуваше врата на Хедър.

— Аз съм хлебарка.

Хедър ахна.

— Коуди! Забравих, че той е там.

— Изкушен съм да го оставим тук — намръщи се Жан-Люк.

— Не — протестира Хедър. — Той всъщност беше полезен. Били изхаби патроните си, за да стреля по него. По някакъв странен начин той спаси Фил.

— Добре, ще махна командата. — Жан-Люк пристъпи към балкона и се понесе нагоре. — Хлебарке.

— Да, господарю?

Жан-Люк се рееше известно време над пода, след което отново стъпи на него.

— Готово.

— Какво става, по дяволите — изкрещя Коуди. — Как се озовах тук горе?

Жан-Люк взе Хедър в прегръдките си.

— Има едно малко момиченце, което ще е много щастливо да те види.

— Благодаря ти! — очите й се напълниха със сълзи.

— Какво, по дяволите, става тук? — Коуди слизаше надолу по стълбите.

— Колата на шерифа е отвън — каза Роби. — Предлагам ти да я закараш отново в града.

Коуди забеляза огромния вълк и заотстъпва към вратата.

— Вие сте луди — извика той и избяга от църквата.

Роби се засмя.

— Хайде, Фил, остави ме да те отведа вкъщи. — Той спря насред крачка. — Оу, звяр такъв.

Хедър се намръщи. Фил беше вдигнал единия си крак и опикаваше купчината прах, която беше останала от Луи.

— Оу, иуу! — Как щеше да го погледне отново в лицето.

Фил свърши и седна на лапите си. Усмихна им се по вълчи начин, изплезил дългия си език.

Със смях Роби прегърна косматия звяр и двамата се изпариха.

— Наш ред е — каза Жан-Люк, прокарвайки ръка по гърба на Хедър. — Помниш ли как става? Прегръщаш ме силно.

— Помня. — Тя обгърна с ръце врата му.

— И след това ме целуваш — усмихна се той.

— Със сигурност. — Тя притисна устните си към неговите и остави светът да избелее.