Керелин Спаркс
Неочаквана любов (26)

Глава 26

Очите на Хедър се приспособиха към слабата светлина в банята.

— Добре ли си?

— Съкрушен съм. Най-добрият ми смокинг беше съсипан.

Тя разбра, че сарказмът му беше продиктуван от болката, която изпитваше.

— В началото си помислих, че вампирите може да не усещат никаква болка, но Грегори ме увери, че не е така.

Жан-Люк облегна глава назад върху мраморния ръб на джакузито и затвори очи.

— Изпитвам всевъзможни чувства. Гняв, че Луи успя да ми избяга още веднъж. Чувство на неудовлетворение, защото си принудена да приемеш защитата ми, независимо дали ти харесва или не.

— Не се оплаквам. Ти пое куршум вместо мен.

Той махна с ръка сякаш случилото се не беше от значение.

— Имам и всички други положителни чувства. Привързаност и уважение към теб, желанието и радостта, които изпитвам в компанията ти. — Той отвори очи и я погледна. — Всичко положително в моят живот се върти около теб.

Тя се премести към ръба на джакузито и обхвана с ръка тънката колона. Усещането за мрамора, притиснат към бузата й, беше много приятно.

— Има много неща, с които да се гордееш, Жан-Люк. Толкова си умен и талантлив. Извървял си дълъг път в живота си и си създал успешен бизнес.

Той отново облегна глава назад.

— Положих огромни усилия, за да стана господар на съдбата си и да не бъда безпомощен пред прищевките на други хора — въздъхна той. — Но Луи се завръща всеки път и аз съм неспособен да го спра. Безполезен.

Сърцето й се сви.

— Не си позволявай да казваш това. Ти рискува живота си, за да ме спасиш.

Хедър се изкачи по стълбите и седна на ръба на джакузито.

— В момента се чувствам безполезен. Ако Луи се появи тази вечер, няма да мога да се бия — усмихна се той леко. — Не се тревожи, все пак ще успея да те защитя.

— Вярвам ти. — Тя знаеше, че ако се наложи, би умрял за нея.

Докосна черните меки къдрици на главата му.

— Имам план за спешни случаи. Ще телепортирам теб и Бетани в Роматех Индъстрис. Там има стая, направена от сребро. Никой вампир не може да се телепортира в или извън нея. Там ще си в безопасност.

— Разбирам. — Погали косата му и той затвори очи. — Среброто наранява вампирите, така ли?

— Ммм.

Болката, изписана върху лицето му, постепенно започна да намалява.

Тя продължи да гали косата му. Сега разбираше защо сребърните колани имаха такъв ефект върху Луи.

— Грегори ми каза, че ще си напълно излекуван, когато се събудиш утре. Дори без белег, който да увековечи смелостта ти.

Той се усмихна.

— Беше по-скоро отчаяние. Не мога да понеса да те загубя.

— Мисля, че беше много смел. Исках да ти благодаря.

Жан-Люк отвори очите си и я погледна тъжно.

— Всеки спаси живота на другия. Сега сме квит. Когато убия Луи, ще си свободна да си вървиш.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Никъде няма да ходя.

Той се втренчи в нея с празен поглед.

— Приемаш предложението ми за работа?

Хедър се изправи и застана на първото стъпало, което водеше към джакузито. Сърцето й започна да бие силно.

— Приемам теб.

Жан-Люк повдигна вежди в недоумение и седна.

Тя свали презрамките на нощницата си от раменете и я дръпна надолу, за да разкрие гърдите си. Очите му потъмняха.

Наложи се леко да раздвижи ханша си, за да може нощницата да се плъзне по бедрата й. Очите му заблестяха в червено, когато дрехата падна в краката й.

Сърцето й щеше да изскочи. Усещаше го как бие в ушите й. Страхът и несигурността, които чувстваше през последните седмици, се бяха изпарили, оставяйки я въодушевена. Беше взела решение и следваше сърцето си, обявявайки победа над страха.

— Помниш ли какво ми каза? Беше прав.

Очите му вече светеха в червено.

— Какво ти казах?

— Че те обичам. — Тя се заизкачва по стъпалата, обзета от могъщото чувство за сила. — И е така!

Хедър влезе в горещата вода.

— Обичаш ме?

Той се отдръпна, за да й направи място.

— Да, обичам те. Мислех за теб през последната седмица и се опитвах да събера смелост да послушам сърцето си.

— И победи ли този страх?

— Да. Помогна ми един библейски пасаж. Онзи, който гласи, че за всичко си има причина. Осъзнах, че ти си тук с благородна мисия. Да защитиш невинните от лошите вампири. — Тя докосна лицето му. — Как мога да не те обичам?

Жан-Люк я погледна криво.

— Опитваш се да ме изкараш благороден?

— Такъв си, така че го приеми, глупако.

Той се засмя.

— И аз те обичам. — Погледна към превързаната си ръка, — но може би ще имам малко проблеми да ти го докажа.

— Не трябва да правиш нищо. — Тя се намести от лявата му страна и потърка бедрото си в крака му. — Аз съм тук, за да те прелъстя.

— Наистина ли?

— Аха. — Хедър започна да го целува по рамото и нагоре по врата му. — Надявам се, че нямаш нищо против. Знам колко мразиш да се чувстваш безсилен.

Той се усмихна.

— Странно, но точно сега нямам проблем.

— Добре. — Тя спусна ръката си надолу по гърдите му, погали корема му и докосна върха на възбудената му мъжественост. — Оу. Виждам, че не си напълно извън строя.

— Не, не съм — прошепна той, когато ръката й го обгърна и стисна.

Хедър галеше члена му, наслаждавайки се на начина, по който се втвърдяваше и удебеляваше. Върхът му остана мек като кадифе. Целуна гърдите му.

— Не успях да ти устоя. Пожелах те в първия момент, в който те видях.

— Хедър, толкова много те обичам.

С лявата си ръка той я издърпа върху себе си. Целуна я по устата. Целувката му беше страстна и изискваща.

Тя усети вкуса на уиски върху езика му. Изучаваше устата му и прокарваше езика си по зъбите му. Острите върхове на кучешките му зъби не я притесняваха. Тя знаеше кой е той и го обичаше.

Възседна го и продължиха да се целуват. Лявата му ръка я галеше по гърба. Тя се настани срещу ерекцията му, триейки се в дължината му. Гърдите й се движеха срещу неговите.

— Ела по-нагоре.

Жан-Люк я прегърна с лявата си ръка и я повдигна така, че гърдите й бяха на едно ниво с устата му. Пое твърдото й зърно и го засмука.

Тя стенеше и се извиваше към него. Тръпки плъзнаха по цялото й тяло и дълбока нужда лумна в нея. Боже мой, Фиделия беше права. Мъж, който бе пил кръв векове наред, знаеше как да използва устата си.

По някое време, сред мъглата от чувствено удоволствие, което изпитваше, тя осъзна, че той е поел инициативата.

— Хей… — Хедър ахна, когато Жан-Люк дръпна зърното й. — Аз трябваше да те прелъстя.

— Справи се напълно успешно. Считай, че си ме прелъстила.

С една ръка той я извади от водата и я положи да седне на ъгъла на джакузито.

Уау, свръхсилата беше полезна. Тръпки побиха цялото й тяло, когато хладният въздух погали кожата й, а гърбът й докосна хладната мраморна колона.

— Дръж се!

Той разтвори бедрата й.

— Така ли?

Вдигна ръце над главата си и се хвана за колоната. Ахна, когато Жан-Люк зарови лицето си между краката й.

О, боже, тази негова уста! Този език! Стисна колоната още по-силно. Петите й се забиха в гърба му.

Той я галеше и смучеше, докато тя се задъха и заизвива от напрежение. Точно когато беше готова да експлодира, той се отдръпна.

— Красива си — прошепна Жан-Люк и след това завъртя езика си и тя се разпадна на парченца.

Все още усещаше вълните на оргазма, когато той я дръпна обратно в горещата вана. Въртящата се вода пулсираше срещу чувствителната й кожа и това изпрати още една вълна на удоволствие през тялото й.

— О, боже! — Отпусна се уморено срещу него. — Трябва да те прелъстявам по-често.

— Всяка нощ, cherie. Дръж се здраво.

Всичко стана черно за секунди, а след това Хедър усети как пада на леглото. Очевидно ги бе телепортирал там.

Той се изстреля с вампирска скорост обратно до банята. Тя седна и го видя да се връща с хавлия.

— Ето. — Избърса гърба й и след това я бутна нежно да легне на леглото, за да я подсуши отпред.

— Чакай. — Тя посочи към камерата.

Жан-Люк се придвижи мълниеносно до нощната масичка и грабна дистанционното.

— Не се притеснявай, момчетата са все още навън и търсят Луи. Никой не те е видял.

Той изключи камерата и скочи върху леглото.

Наведе се към нея, за да целуне гърдите й и трепна.

— Чакай за секунда.

Премести се от другата й страна, за да може да се облегне на лявата си ръка.

— Имам по-добра идея. — Тя го бутна по гръб. — Ти си раненият герой, затова просто си лежи и го приеми като мъж.

Той се усмихна.

— Сладка си, когато се правиш на властна.

— Сладка? Мислиш ли, че това е сладко?

Хедър обхвана тестисите му и ги стисна леко.

Жан-Люк простена.

— Вземам думите си обратно. Ти си невероятна еротична прелъстителка.

— Така е по-добре.

Тя седна до него и прокара пръсти по тялото му. За първи път можеше да го види гол. Тялото му беше стегнато и изтъкано от мускули. Имаше няколко белега върху кожата си. Прокара ръка по тях, осъзнавайки, че вероятно са отпреди векове, може би от дните, когато е бил смъртен. Черни къдрави косъмчета покриваха горната част на гърдите му. Тя последва тънката линия, която се спускаше по корема към ерекцията му.

Погали пениса му и той помръдна.

— Жив е.

Жан-Люк я погледна намръщено.

— Имам нужда да съм в теб.

— Всичко с времето си.

Хедър се наведе и целуна нежното връхче.

— Наистина имам нужда да бъда вътре в теб — трепна той.

— Имаме цяла нощ.

Тя прокара езика си по дължината на ерекцията му и го пое в устата си. Той простена.

— Вземи ме сега!

Хедър завъртя езика си около главичката му и после го освободи.

— Ммм, сладко!

— По дяволите, жено. — Очите му светеха в червено. — Язди ме!

Тя премигна от изненада.

— Оу, толкова си сладък, когато се правиш на властен!

— Не се правя на властен, аз умирам.

Той я дръпна върху себе си.

Хедър го възседна и се опита да застане в правилната позиция.

— Не съм много опитна в това… ааа! — извика, когато Жан-Люк проникна в нея и в същото време я дръпна надолу. — Добре, това ще свърши работа.

Намести се върху него, оставяйки го да я изпълни изцяло.

— Усещам те толкова прекрасно.

— И аз — въздъхна той и погали гърдите й. — Люби ме!

— Правя го.

Хедър се залюля бавно върху него, наведе се напред и го целуна.

Жан-Люк я притисна към бедрата си, пришпорвайки я да се движи по-бързо. Тя го направи и усети как напрежението в тялото й нараства все повече и повече. Прокара ръка между краката й и започна да гали клитора й. Тя полудя. Някъде в дъното на съзнанието си осъзна, че никога досега не се бе държала толкова диво.

Беше освобождаващо. Беше велико.

Жан-Люк продължи да я гали, докато тя продължаваше да се спуска върху него. Конвулсиите я разтърсиха и тялото й отмаля. Хедър се отпусна до него и той се завъртя с нея, сграбчвайки я за дупето, докато прониква отново в женствеността й. Простена, забивайки бедра между нейните, когато собственият му оргазъм го разтърси.

Постепенно дишането им се върна към нормалното и те продължиха да лежат един до друг, загледани в лицата си.

— Уоу — прошепна Хедър.

— Със сигурност.

Червеното в очите му бавно се стопяваше.

Тя докосна къдриците на главата му.

— Обичам те. — Усети как очите й се насълзяват. — Толкова много те обичам!

— Ще се омъжиш ли за мен?

Преди Хедър да може да отговори, той се изправи до седнало положение и продължи.

— Обещавам да се отърва от Луи. Няма да се налага да живееш в клетка. Ще имаме възможността да пътуваме и да се наслаждаваме на живота. И можем.

Тя притисна пръст към устните му.

— Отговорът ми е „да“.

Той се усмихна и целуна пръста й, а след това дланта на ръката й.

Хедър потръпна.

— Хайде под завивките.

Жан-Люк отметна кувертюрата и двамата се сгушиха под чаршафите. Той трепна, когато тя, без да иска удари ранената му ръка.

— О, толкова съжалявам.

Хедър целуна рамото му.

— Ще съм като нов след няколко часа.

— Когато изгрее слънцето ли?

— Да. Хедър, би ли си тръгнала, преди да заспя мъртвешкия си сън?

— Това не ме плаши, Жан-Люк. Виждала съм Иън в това състояние всеки ден.

— Знам, но искам първата ни нощ да бъде съвършена. Не желая последният ти спомен от нея да бъде за мъртвото ми тяло.

— Добре. — Може би след време той нямаше да изпитва неудобство от това. Целуна го по бузата. — Обичам те точно такъв, какъвто си.

Хедър се събуди около дванадесет на обяд в спалнята на горния етаж. Протегна се и се усмихна, докато в главата й се редуваха спомени от любовната игра. След като си починаха за около час, Жан-Люк бе предложил да открият нова поза, която да не натоварва рамото му.

Въртяха се в леглото и си смееха, докато накрая тя се озова в скута му с лице към него. Целуваха се и се галеха взаимно. Повъртяха се още малко и Хедър се оказа на четири крака, а той се изправи до леглото и я облада изотзад. Докато проникваше в нея, пръстите му галеха клитора й и комбинацията я докара до оргазъм.

Изтощена тя заспа в ръцете му. Жан-Люк я събуди с целувки около пет и половина сутринта и Хедър облече нощницата си, за да се промъкне обратно горе. Взе си дълга гореща баня, за да успокои напрегнатите си мускули. След това си сложи пижамата и легна в леглото до Бетани.

Смътно си спомняше, че дъщеря й се опитваше да я събуди по-късно. Бе промърморила нещо и в отговор чу Фиделия да се смее.

— Майка ти е изтощена, малката. Време й беше. Остави я да спи.

Сега Хедър се изтягаше в леглото, полузаспала, мислейки си за Жан-Люк. Бе се съгласила да се омъжи за него. Страховете й, че нещата няма да се получат, се бяха изпарили.

Облече се и слезе в кухнята. Иън и Фил бяха преместили мебелите обратно. Тя ги поздрави и прегърна Бетани.

Фиделия стана от креслото и се заклатушка към кухнята.

— Ела да закусиш.

Хедър я последва.

Възрастната жена се усмихна докато вадеше кутията със зърнена закуска от шкафа.

— Е, как беше?

Хедър изсумтя.

— Много лично.

— Толкова добре, а? — Фиделия изсипа зърнената закуска в една купа докато Хедър взимаше млякото. — Имах лош сън снощи — сниши гласа си тя. — Червените светещи очи и белите скърцащи зъби.

— Вече знаем какво означава това. — Хедър изсипа мляко в купата.

— Не съм толкова сигурна — намръщи се Фиделия. — Усещам истинска опасност, имаше каменна сграда… руини… мисля, че беше църква.

— Интересно.

Фиделия въздъхна.

— Иън ми каза, че не са намерили Луи. Тази вечер ще го търсят отново.

Жан-Люк ще е във форма и ще е готов да се бие тази вечер. Дъхът заседна в гърлото на Хедър, когато осъзна, че той ще рискува живота си отново. Тя се загледа в купата със закуската. Апетитът й изчезна изведнъж.

— Някаква кола се задава по алеята — каза Иън.

Хедър последва шотландеца и Фил до входната врата.

Фил погледна през прозореца.

— Шофьорът е жена изглежда като една от манекенките от снощи.

— Това е г-ца Грей — каза Алберто, който идваше откъм коридора, дърпайки куфар след себе си. — Тя е тук за мен. Тръгвам към Париж и Линда ще ме закара до летището.

Хедър погледна през прозореца. Линда Грей беше една от приятелките й от гимназия Гуадалупе.

— Не знаех, че те познава.

— Не ме познаваше до снощи — каза Алберто влизайки във фоайето. — Когато Саша започна да стреля снощи, аз се хвърлих върху г-ца Грей, за да я предпазя. Мисли, че съм герой — усмихна се той.

— Е, явно си. — Хедър протегна ръката си. — Приятно пътуване.

Алберто се сбогува с нея.

— Може би ще се върна скоро на гости, ако нещата с г-ца Грей проработят.

Фил отвори вратата, а Иън се отдръпна от слънчевата светлина.

— Успех на всички ви. — Алберто придърпа куфара си през входа. — Ciao.

Хедър се върна обратно в кухнята, за да се наслади на деня с дъщеря си. Около времето за вечеря Иън колабира на пода в кухнята.

Бетани се изкиска.

— Той заспива като бебе.

— Да — усмихна се Хедър, но вече не изглеждаше като бебе.

Иън беше остарял с дванадесет години за последните дни.

— Ако легна да спя и аз ли ще остарея? — попита Бетани.

— Миличка, ти остаряваш всеки ден, но много по-бавно от Иън.

— Но аз искам да порасна по-бързо — протестира Бетани.

— Знам, но не искам да те загубя толкова бързо. — Хедър се изправи. — Хайде да видим какво ще направим за вечеря.

Точно след вечеря звънецът иззвъня, последван от почукване на вратата. Хедър и Фил отидоха да проверят кой е. Коуди беше отвън, обикаляйки на верандата.

Тя въздъхна. Жалко, че Жан-Люк не беше буден. Трябваше да махне командата за хлебарката. Може би щеше да накара Коуди да се върне след залез-слънце, но засега би трябвало да е безопасно да говори с него. Беше под контрола на Жан-Люк, а и Бетани беше в кухнята с Фиделия. Така че, ако Коуди започнеше да се държи странно, дъщеря му нямаше да го види.

Хедър отвори вратата.

Коуди се обърна с лице към нея.

— Не можах да видя Бетани този уикенд.

— Ти каза, че нямаш възможност да я видиш.

— Знам това — почеса се той по главата. — Но не знам защо го казах. Нещо не е наред с мен.

Хедър пристъпи на верандата.

— Всичко ще е наред, Коуди. Можеш да видиш Бетани следващия уикенд.

— Тя добре ли е? Чух, че е имало някакви неприятности тук снощи.

— Добре е. Не позволихме да види нищо лошо.

— Добре. — Коуди заслиза надолу по стълбите към колата си и се обърна. — На бас, че тази вещица ми прави това.

— Коя вещица?

— Онази циганка, на която позволяваш да се грижи за дъщеря ни. Тя има лошо влияние.

Хедър въздъхна. Точно когато си мислеше, че Коуди ще се държи нормално, той съсипа впечатлението й с глупаво изказване.

— Фиделия е чудесен, любящ човек и би направила всичко, за да защити Бетани.

— Ясно! Като например да ми направи магия — каза Коуди, разхождайки се пред колата си. — Ще я съдя, това ще направя. Ще накарам да я арестувам.

— Въз основа на какво? Тя не е направила нищо.

Хедър забеляза колата на Били да приближава. Фил излезе на верандата.

— Точно навреме. Ще кажа на Били да откара тази вещица в затвора — засмя се Коуди.

— Фиделия не ти е направила нищо — спусна се Хедър надолу по стълбите.

Били спря колата и излезе от нея.

— Точно навреме, шерифе — приближи се към него Коуди. — Искам да арестувате онази циганка. Тя ми направи магия.

— Това е смешно — отговори Хедър — Фиделия не е циганка и не прави магии.

— Тогава защо ме накара да не виждам Бетани този уикенд?

— Коуди, върни се следващия уикенд и тогава може да вземеш Бетани.

— Не можеш да ми казваш какво да правя — изкрещя Коуди. — Били искам да арестуваш Хедър. Тя нарушава споразумението от развода ни.

— Били, моля те, накарай го да си тръгне — изстена Хедър.

Шерифът наблюдаваше кротко спора. Той тръгна към задната част на колата си и махна на Коуди да го последва.

— Бащата също има права, нали знаеш?

Коуди спря до Били и се обърна да погледне Хедър злобно.

С едно бързо движение Били извади пистолета си и удари Коуди с дръжката му по главата. Мъжът се свлече на земята.

Хедър ахна и се затича надолу по стълбите.

— Какво правиш? Исках само да поговориш с него.

Шерифът върна обратно пистолета си в кобура, след това отвори задната врата на колата си и бутна Коуди вътре.

— Били — Хедър пристъпи по-близо.

Фил изтича до нея и я хвана за ръката.

— Ела вътре, нещо не е наред.

Били извади пистолета си и простреля Фил в крака. Хедър изкрещя. Охранителят падна на алеята. Кръв потече от раната на прасеца му.

— Какво става, по дяволите? — Фиделия погледна през входната врата и изкара пистолета от чантичката си.

— Мамо — извика Бетани.

Фиделия я бутна навътре, остави чантичката си и панически се опитваше да отключи предпазителя на пистолета си.

— Влизай вътре! — изсъска Фил, докато лежеше на алеята.

Хедър тръгна, но се спря. Как можеше да го остави тук?

— Влизай в колата. — Били посочи с пистолета си към отворената врата на патрулката.

Тя забеляза стъкления поглед в очи му.

Били насочи пистолета към главата на Фил.

— Влизай в колата!

Фил стисна зъби.

— Не го прави.

Били зареди пистолета си.

— Чакай, ще го направя. — Хедър се качи в колата.

— Хвърли пистолета, глупако — извика Фиделия, насочвайки Глок-а към Били.

Той вдигна Фил и го използва като щит. Премести се към задната част на колата, дърпайки охранителя със себе си. Отвори багажника и го натика вътре. В момента, в който затвори багажника, Фиделия стреля.

Пропусна и стреля отново. Хедър се наведе. Мерникът на възрастната жена беше лош. Били скочи на предната седалка и натисна газта.

Хедър седна и заудря с юмруци върху решетката, която я разделяше от шерифа.

— Били, събуди се! Ти си под контрола на Луи.

Той продължи да кара.

Младата жена погледна през задния прозорец. Фиделия стоеше в средата на алеята. Бетани изтича след колата, плачейки и възрастната жена я дръпна назад.

Студ премина през Хедър. Това ли беше последният път, в който щеше да види дъщеря си? Не, не можеше да понесе това. Жан-Люк щеше да дойде да я спаси. Слънцето беше на хоризонта. Той щеше да се събуди скоро.

За съжаление, Луи също.