Керелин Спаркс
Как да се омъжиш за вампир милионер (28)

Глава 27

Беше след полунощ, когато телефонът на Остин звънна. По тона, изпълнен с уважение, и погледа, забит в нея, Шана предположи, че той говори с баща й. Тя се притесняваше цяла вечер за възможността от вампирска война. Опитите й да се свърже мисловно с Роман, се проваляха.

— Разбирам, сър — Остин подаде телефона на Шана. — Баща ти иска да говори с теб.

Тя сложи телефона до ухото си.

— Татко?

— Мисля да ти кажа какво става. Подслушваме телефона на Петровски, така че го чухме да говори с Драганести.

— Какво става? Ще има ли война?

— Е, изглежда Драганести беше готов за това. Той твърди, че има двеста войници на разположение. Петровски беше на телефона цяла вечер. Заповяда на неговите последователи да се появят. Мисля, че са петдесет най-много.

Шана въздъхна облекчено.

— Роман го превъзхожда числено.

— Е, не точно. Виждаш ли, Драганести направи сделка с Петровски. Ще се срещнат в Сентрал парк. Вместо война двамата ще се бият в дуел до смърт.

Коленете на Шана омекнаха и тя рухна на леглото.

— Какво?!

— Да, трябва да се срещнат сами в Източен Грийн в два през нощта. Условията са сребърни мечове и сражение до смърт.

Шана се бореше за въздух. Роман ще се бие до смърт.

— Това… това не може да е вярно. Трябва да го спрем.

— Не си мисли, че можем, скъпа. Но аз съм малко загрижен за приятеля ти. Чухме, че Петровски поръча на мъжете си да се появят тази вечер. А доколкото сме запознати, Драганести ще отиде сам. А Петровски ще си вземе цяла армия.

Шана ахна.

— О, Боже Господи.

— Докато слушахме, разбрахме, че хората на Драганести не знаят къде ще е дуелът. Така че няма начин да му помогнат. Малко тъжно. Според мен ще стане клане.

Шана размисли върху разговора. Два през нощта, Източен Грийн, Сентрал парк. Тя трябваше веднага да информира шотландците.

— Трябва да затварям, скъпа, просто исках да те информирам за новостите. Чао.

— Чао — Шана хвана телефона здраво и погледна към Остин и Алиса. — Трябва да звънна.

Алиса се изправи.

— Не можем да ти позволим това, Шана.

Остин се излегна на второто легло.

— Какво лошо има? Дори затворниците имат право на едно обаждане.

Алиса се наклони към Остин.

— Ти луд ли си?

— Не — Остин я изгледа остро.

Шана бързо набра номера за къщата на Роман. Тя знаеше, че това беше твърде странно. Твърде удобно. Първо баща й каза тази информация, а сега и Остин й позволи да използва телефона. Но нямаше значение. Трябваше да спаси Роман.

— Ало.

— Конър, ти ли си?

— Да. Шана? Тревожехме сме се за теб.

— Можеш ли, ъъъ, да направиш онова нещо с телефона?

— Телепортирането? Да. Ти къде си?

— В хотелска стая. Побързай. Аз ще продължавам да говоря — Шана погледна към Остин и Алиса. — Има двама други човека с мен, но не мисля, че това ще е…

Конър се материализира зад нея.

— По дяволите — Остин скочи от леглото.

Алиса остана с отворена уста.

— Съжалявам за нахлуването — Конър взе телефона от Шана. — Иън, там ли си?

— Той… той носи килт — прошепна Алиса.

— Да, така е — погледът на Конър се плъзна към агентката от ЦРУ. — А ти си хубаво девойче.

Алиса заекна.

— Как, по дяволите, правиш това? — попита Остин.

— По същия начин, по който ще направя и това — Конър обви ръка около Шана и тя го сграбчи, точно когато всичко стана черно.

Когато тъмнината си отиде, тя видя, че се намира във фоайето на къщата на Роман.

Първият етаж беше задръстен от шотландци, всички въоръжени до зъби. Около тях витаеше гняв, докато обикаляха. Ангъс МакКей застана срещу нея.

— Конър, защо си я довел тук? — преди Конър да успее да отговори, Шана се намеси.

— Имам новини, Роман и Петровски ще се дуелират тази вечер.

— Това не са новини, момиче — изгледа я тъжно Конър.

— Но Петровски ще дойде с цяла армия, трябва да помогнете на Роман!

— Проклетник — промърмори Ангъс. — Знаех си, че това копеле няма да удържи на думата си.

— Откъде знаеш това, Шана? — попита Конър.

— Баща ми подслушва къщата на Петровски. Той е чул за плановете им и ми каза. Трябваше да ви предупредя. Роман ще се срещне с Петровски в Източен Грийн в Сентрал парк в два сутринта.

Шотландците си размениха отчаяни погледи. Ангъс разтърси глава.

— Няма полза, момиче, ние обещахме да не го следваме.

— Аз няма да го оставя сам — Шана се пресегна за меча на Конър. — Аз не съм дала обещание, така че отивам.

— Чакай — кресна Конър. — Ако Шана отиде, ние можем да я последваме. Не сме обещавали да не правим такова нещо.

— Да — Ангъс се ухили. — И момичето има нужда от нашата защита. Роман би искал да я последваме.

— Чудесно — Шана се обърна към всички шотландци и вдигна меча нависоко във въздуха. — Последвайте ме!

 

 

И малката надежда, която Роман беше събрал след изповедта, бързо се изпари, след като пристигна в Източен Грийн. Петровски не беше спазил уговорката им. Не беше сам. Сборището му се беше разположило в полукръг. Роман преброи петдесет войника, повечето мъже. Две дузини от тях носеха факли.

Петровски пристъпи напред.

— За мен ще е удоволствие да те убия.

Роман хвана дръжката на меча си.

— Виждам, че си се страхувал да дойдеш сам. Дори си докарал няколко жени да ти бършат носа.

— Не ме е страх. Дадох дума, че няма да нараня никого от твоите хора, но никога не съм обещавал, че моите последователи няма да те нападнат, ако аз умра. Така че, както виждаш, по един или друг начин тази вечер ти ще умреш.

Роман преглътна тежко. Той така си и мислеше. Молитвите на един свещеник и трима приятели не бяха достатъчни. Господ го беше изоставил много отдавна.

— Готов ли си? — Петровски извади своя меч.

Роман също. Подарък от Жан-Люк. Беше остър като бръснач. Стоманено острие, покрито с чисто сребро. Дръжката беше от стомана и кожа и пасваше перфектно в дланта му. Той размаха острието във въздуха и се поклони подигравателно на Петровски. Позволи си само още веднъж да си помисли за Шана и след това фокусира вниманието си към едно-единствено нещо — оцеляване.

 

 

Докато Шана тичаше през Източен Грийн, чуваше звука от сблъсъка на мечовете. Той беше ужасяващ, но и успокояващ. Ако Роман се биеше, значи беше жив.

— Спрете! — Ангъс застана до нея. — Знам, че се предполага, че трябва да те следваме, момиче, но е необходимо да го направим по-бързо — той я вдигна на ръце.

Дърветата наоколо й се сториха огромни и Шана се хвана здраво. Шотландците се движеха с вампирска бързина, докато не стигнаха до края на сечището. Ангъс я остави да стъпи на крака.

— Съжалявам, че не те прецених правилно. Ето — той й подаде меч. — Сега ще те следваме.

— Благодаря — тя пристъпи в сечището.

Воините се разпръснаха зад нея, водени от Ангъс МакКей и Жан-Люк Ешарп. Роман и Иван Петровски бяха в центъра на сечището и се въртяха в кръг един срещу друг. Доколкото Шана можеше да види, Роман не беше ранен. Дрехите на Иван бяха скъсани на няколко места, а от лявото му рамо се стичаше струйка кръв. Петровски я погледна и почна да кълне.

— Ти, копеле, била е при теб през цялото време. И си довел и проклетата си армия.

Роман се успокои и погледна набързо шотландците и Шана. Той отново се съсредоточи още върху Петровски, но се развика:

— Ангъс, ти ми даде дума, че няма да ме следваш.

— Не сме те следвали — викна Ангъс в отговор. — Не знаехме къде си. Ние следвахме момичето.

Роман отскочи наляво, докато Петровски се засилваше срещу него. Той се завъртя и го блъсна в рамото. Иван извика и обви ръка около раната си.

— Шана! — развика се Роман. — Махай се оттук.

— Няма да те изоставя — тя пристъпи напред. — И няма да те оставя да умреш.

Иван погледна кръвта по ръцете си.

— Ти си мислиш, че ще победиш, нали, Драганести? Но грешиш, точно както сгреши и за Касимир.

Роман обикаляше в кръг около него.

— Касимир е мъртъв.

— Дали? — Иван се наклони, за да може да вижда Роман по-добре. — Видя ли го да умира?

— Той падна точно, преди да настъпи изгревът.

— Ти и твоите приятели избягахте, за да си намерите подслон. Така че не видя какво се случи после. Аз занесох Касимир в тайната ми бърлога.

Между шотландците се чуха ахвания.

— Лъжеш — Роман шептеше и лицето му беше пребледняло. — Касимир е мъртъв.

— Той е жив и събира армия, за да отмъсти! — Иван се хвърли напред и прободе с меча си Роман в стомаха.

Роман се дръпна бързо, но все пак имаше рана от пробождането. Кръвта започна да се стича от дълбокия разрез. Той се препъна.

Шана ахна, когато видя, че Роман кърви. После забеляза двама руснаци зад него, които изкарваха оръжията си.

— Роман, пази се! — тя се затича към него.

Ангъс я хвана със светкавична скорост.

— Не, момиче.

Роман се завъртя, за да се предпази от двамата руснаци. Иван изгледа свирепо Шана.

— Писна ми от теб, кучко — той се хвърли към нея с насочен меч, който размахваше във въздуха.

Ангъс я бутна зад себе си и извади оръжието си. Но Жан-Люк скочи напред пръв и вдигна меча си. Той замахна надолу със силно свистене. Иван отстъпи назад, но Жан-Люк се хвърли към него безмилостно.

Шана ахна, когато видя как Роман намушка единия от руснаците право в сърцето. Мъжът рухна на земята и се превърна в пепел. Другият руснак пусна меча си и отстъпи назад. Роман се придвижи към Шана.

— Ангъс, заведи я вкъщи, където ще бъде в безопасност — той притисна ръката към раната си, точно по средата на разреза.

Шана се опита да отиде при него, но Ангъс я задържа.

— Роман, ела с нас. Ти си ранен.

Той стисна зъби.

— Имам недовършена работа — след тези думи той се хвърли към Иван.

Жан-Люк отскочи назад, точно когато мечът на Роман се сблъска с този на Иван. Петровски беше хванат неподготвен. С бързи движения Роман изби меча от ръцете на Иван. Оръжието излетя и се приземи на земята близо до един руснак. Иван се затича натам, но Роман го удари през краката и го притисна към земята. Той се обърна, но Роман вече беше там, насочвайки меча си към сърцето му.

— Ти губиш — прошепна Роман.

Иван се огледа трескаво около себе си. Роман натисна меча по-силно към гърдите му.

— Заклеваш ли се, че никой от твоето сборище няма да закача моите хора.

Иван преглътна.

— Заклевам се.

— И ще прекратиш терористичните си атаки срещу фабриките ми?

Иван кимна.

— Ако обещая, ти няма да ме убиеш, нали?

Жан-Люк застана до него.

— Той трябва да умре, Роман.

— Да — Ангъс пусна Шана и се запъти към тях. — Не можеш да му вярваш.

Роман си пое дълбоко дъх.

— Ако той умре, някой друг ще заеме мястото му в сборището и ще стане лидер на Бунтовниците. И новият лидер ще продължи да ни тероризира. Но ако оставим Петровски жив, той ще удържи на думата си, нали?

— Точно — Иван кимна. — Ще удържа на думата си.

— Разбира се, че ще го направиш — усмихна се мрачно Роман. — Или ще те посетя през деня, когато си беззащитен. Разбра ли?

— Да — Иван бавно се изправи.

Роман отстъпи назад.

— Сега вече приключихме тук.

Един от руснаците се втурна напред и вдигна меча на Иван.

— Аз мисля, че това ти принадлежи — каза той и прободе Иван в стомаха.

Иван се препъна назад.

— Алек? Защо ме предаде? — той падна на колене. — Ти, ти копеле. Ти искаш властта ми, сборището ми.

— Не — Алек го погледна свирепо. — Искам жена ти.

Иван се свлече на земята с ръка, притисната в стомаха.

— Ти, глупак такъв — жена-вампир се приближаваше към него и вадеше дървен кол от колана си. — Ти се отнасяше с мен като с курва.

Иван отвори уста за въздух.

— Галина, тъпа кучко. Ти си курва!

Друга женска извади кол от колана си.

— Вече няма да ни наричаш курви. Ние поемаме контрола над сборището.

— Какво? — Иван се изтъркаля в тревата, докато двете вампирки го стигнаха. — Катя, Галина спрете. Не можете да ръководите сборище, прекалено сте тъпи.

— Никога не сме били тъпи — Галина клекна до него. — И ще имам колкото мъже искам.

Катя коленичи от другата страна.

— А аз ще стана като Екатерина Велика — тя се обърна към Галина. — Ще действаме ли? — двете жени се спогледаха и забиха коловете си в сърцето на Иван.

— Не! — викът му избледняваше, докато накрая той се превърна в пепел.

Жените се изправиха и погледнаха шотландците.

— Примирие засега? — предложи Катя.

— Съгласни сме — отвърна Ангъс.

Руснаците се втурнаха напред и изчезнаха в нощта.

Беше приключило.

Шана се усмихна несигурно на Роман.

— Това беше странно. Хайде, вдигни ръка, за да можем да превържем раната.

Конър обви бинт около кръста на Роман и го пристегна силно. После изкара бутилка с кръв от джоба на полата си и му я подаде.

— Благодаря — Роман отпи и се обърна към Шана. — Трябва да поговорим.

— Да, определено трябва. Никога повече не се съгласявай на подобен глупав дуел, защото ще те заключа в сребърната стая и ще изхвърля ключа.

Той се смееше, докато я прегръщаше.

— Обичам, когато си толкова властна.

— Пусни я — извика някой.

Шана се обърна и видя баща си, който се приближаваше с фенерче. Зад него бяха Гарет, Остин и Алиса, които също носеха фенери и сребърни пистолети. На коланите им бяха наредени дървени колове. Те спряха на разстояние от тях и огледаха наоколо със светлините от фенерите, които проблясваха насам-натам.

Баща й освети купчина с пепел.

— Надявам се това да е Петровски?

— Да — отговори Ангъс. — А вие сигурно сте Шон Уилън?

— Да — Шон посочи друга купчина пепел. — Още един руснак?

— Да — отговори Роман. — Аз го убих.

Шон въздъхна и огледа Източен Грийн.

— Не е точно резултатът, на който се надявах. Само двама мъртви.

— Какво искаш да кажеш? — попита Шана.

— Ти свърши твоята част идеално, съкровище. Знам, че си под влиянието на това ужасно същество, което е обвило лапите си около теб в момента. Казах на Остин да те остави да използваш телефона, защото знаех, че ще предупредиш приятелите на Драганести.

— Ти си се надявал на война — Роман я стисна още по-силно. — Надявал си се повечето от нас да умрат.

— Щяхме да имаме по-малко работа, ако се бяхте избили помежду си — Шон сви рамене. — Но ние ще ви хванем, помнете ми думите.

Жан-Люк вдигна своя меч.

— Глупави думи, когато ние сме повече от вас.

— Да — Ангъс се приближи до тях. — Това, което ще трябва да осъзнаеш, е, че се нуждаеш от нас. Има един зъл вампир, който си сформира армия, докато ние си говорим тук. Няма да можеш да победиш Касимир без наша помощ.

Очите на Шон се стесниха.

— Не съм чувал за този Касимир и защо трябва да вярвам на нещо, което ми казва демон?

— Вярно е, татко — провикна се Шана. — Тези мъже ще ти трябват.

— Те не са мъже — отговори й Шон. — Сега отстъпи от това чудовище и ела с мен.

Роман прочисти гърлото си.

— Предполагам, че не е най-подходящият момент да поискам ръката на дъщеря ви?

Шон извади дървен кол от колана си.

— Първо ще се видим в ада.

Роман трепна.

— Да, не е подходящ момент.

Шана докосна лицето му и се усмихна.

— Аз мисля, че моментът е прекрасен.

— Шана, ще се опитам да ти дам всичко, което искаш. Къща с красива ограда.

Тя се засмя и го прегърна по-силно.

— Това, от което наистина се нуждая, си ти.

— Дори деца — продължи Роман. — Ще намеря начин да имплантирам ДНК в жива сперма.

— Какво? — погледна го Шана. — Искаш да станеш баща?

— Само ако ти си майката.

Шана се ухили.

— Знаеш, че харемът трябва да си отиде, нали?

— Вече съм се погрижил. Грегори ги взе в своята къща, докато им намерим нова.

— О, колко мило от негова страна — засмя се тя. — Майка му ще изпадне в нервна криза.

— Обичам те, Шана — каза той и я целуна по устата.

— Махни се от нея — Шон пристъпи напред с дървения кол в ръка.

— Не — Шана се обърна и се изправи с лице срещу баща си.

— Шана, ела с мен, това същество ти е взело ума.

— Не, взело ми е сърцето — тя притисна ръка към гърдите си. — Обичам го — тя осъзна, че ръката й притискаше сребърния кръст. — О, Боже Господи — Шана се завъртя към Роман. — Прегърни ме отново.

И той го направи.

— И не те боли? — тя отстъпи назад и повдигна разпятието. — Не те е изгорило.

Очите на Роман се разшириха и той леко докосна кръста.

— Трябва да е знак — очите на Шана се изпълниха със сълзи. — Господ не те е изоставил.

Ръката на Роман се въртеше около кръста.

— „Може би ти не разбираш големината на Божията прошка“. Един мъдър човек ми го каза тази вечер. Не го вярвах до този момент.

Шана премигна през сълзи.

— Господ никога не те е изоставял, нито пък аз.

Роман докосна лицето й.

— Винаги ще те обичам.

Шана се засмя, когато една сълза се търколи по бузата й.

— Осъзнаваш ли, че ако Господ може да ти прости, то тогава и ти трябва да си простиш. Не можеш повече да продължаваш да се мразиш. Никой от вас не трябва да го прави.

— Да — промърмори Конър. — Ще се наложи да започна да харесвам мръсника.

Роман бутна шотландеца настрани и му се озъби. А после обви ръце около Шана.

— Това не е приключило още — развика се Шон. — Ще ви преследвам един по един.

Той закрачи по обратния път, следван от своята група.

— Не се притеснявай за баща ми — Шана положи глава на рамото на Роман. — Ще свикне с теб.

— Значи наистина ще се ожениш за мен? — попита Роман.

— Да.

Когато Роман се наведе да я целуне, тя чу овациите на шотландците. Шана се сгуши по-близо до него. Животът беше хубав, дори и с вампир.