Керелин Спаркс
Как да се омъжиш за вампир милионер (26)

Глава 25

Сигурна ли си, че искаш да отидеш там сама? — попита Фил, докато паркираше колата по-надолу по улицата от къщата на Петровски.

— Няма да бъда сама задълго — Шана провери дамската си чанта. Беше натъпкана с дълго въже за завързване. Тя извади мобилния телефон, който беше взела от Хауърд Бар и набра наскоро запаметения телефонен номер на къщата на Роман.

— Бар — отговори ръководителят на дневната охрана.

— На мястото сме. Влизам.

— Добре. Остави линията отворена — каза Хауърд с носовия си глас. — Чакай. Роман иска да говори с теб.

— Пази се — предупреди я той.

— Всичко ще е наред. Фил е тук, ако се нуждая от помощ — Шана отвори вратата на колата. — Слагам мобилния в чантата си. Ще се видим скоро — тя постави отворения телефон най-отгоре върху нещата в чантата си.

Фил й кимна окуражително, след това Шана слезе от колата и тръгна към къщата на Петровски.

В „Роматех“ беше дала на Роман още една доза от формулата, преди да се телепортират в дома му. Там, със съвета на Хауърд Бар, те измислиха плана си за спасяването на Ласло. Тя бе против мнението на Роман, че той би могъл просто да се обади в къщата на Петровски и да се телепортира там. Беше възможно случайно да пристигне в стая, обляна от слънчева светлина. Така с подкрепата на Хауърд, беше придумала Роман да й позволи да участва.

Тя спря пред двуетажната къща на Петровски и погледна назад. Фил продължаваше да седи в черния седан и да наблюдава. Погледът й беше привлечен от друго превозно средство — черен джип, паркиран от противоположната страна на улицата. Изглеждаше точно като онзи, който я беше следвал по-рано. Но те всички бяха еднакви. Градът беше пълен с тях.

Шана притисна чантата към гърдите си. Телефонът беше съвсем наблизо, а Роман слушаше от другата страна на линията. Изкачи стълбите до входната врата и позвъни. Тя се отвори. Набит мъж с обръсната глава и прошарена козя брадичка я изгледа свирепо.

— Какво искаш?

— Аз съм Шана Уилън. Мисля, че сте ме търсили?

Очите му се разшириха. Той сграбчи ръката й и я издърпа в къщата.

— Трябва да си една много тъпа кучка — изръмжа мъжът със силен акцент и затвори вратата.

Шана отстъпи назад. Имаше твърде много светлина, идваща от прозореца над вратата. Тя видя една отворена врата отстрани и се вмъкна в малка всекидневна. Килимът беше износен, мебелите стари и изкривени. Светлината се процеждаше през прашни и пожълтели щори. Руснакът я последва в стаята.

— Това е прекалено странно. Ти или имаш желание да умреш, или това е някакъв номер — той разтвори якето си и тя видя кобура на рамото му.

Шана се насочи към прозореца.

— Няма никакъв номер. Просто се уморих да бягам.

Мъжът извади пистолета си.

— Знаеш, че Петровски ще те убие.

— Надявах се да се споразумея с него — тя се премести малко по-близо до прозореца. — Виж, бях в къщата на Драганести и знам много за охраната му.

Руснакът присви очи.

— Искаш да изтъргуваш живота си за информация?

— Това е планът — Шана пусна обратно завесите.

— Дай ми чантата си. Трябва да я проверя.

Тя я остави долу в близкия стол. Докато руснакът се придвижваше напред, Шана бързо затвори щорите.

— Така — обяви тя на висок глас. — Тук е хубаво и тъмно вече.

Мъжът надникна в чантата й и извади мобилния й телефон.

— Какво е това? — той го затвори и прекъсна връзката.

Но Роман беше чул намека й и вече се материализираше в стаята. С вампирска бързина, той изтръгна пистолета от ръката на мъжа и го удари в челюстта. Руснакът се строполи на пода.

Шана извади въжето от чантичката си и го подаде на Роман. Той бързо върза ръцете и краката на руснака.

— Засега всичко върви добре — прошепна тя. — Как се чувстваш?

— Добре съм — Роман й подаде пистолета на руснака. — Използвай го, ако се наложи.

Тя кимна.

— Ще се върна веднага, щом мога — Роман изчезна в мъглявина от неясни очертания.

Шана знаеше, че дори да имаше още охранители в къщата, никога нямаше да го видят, че идва. Щеше да ги удари и повали на земята, да ги върже и после да продължи претърсването си, докато не открие Ласло.

Тя вдигна телефона и още веднъж набра номера за къщата на Роман.

— Хауърд, все още ли си там?

— Да, как върви?

— Добре. Би трябвало да се върнем скоро — тя остави мобилния до чантата си.

Внезапно входната врата се разби. Със затаен дъх Шана вдигна оръжието на руснака.

Във фоайето се чуха бързи стъпки, които след миг спряха на прага на всекидневната. Двама мъже в черни костюми се появиха пред нея с извадени оръжия.

Шана остана с отворена уста и премигна изненадано.

— Татко?

Шон Дърмът Уилън изглеждаше почти същият, какъвто беше преди година, когато го бе видяла за последно.

Имаше малко повече сиво в червеникавозлатистата му коса, но сините му очи бяха остри както винаги. Той свали пистолета си.

— Шана, добре ли си? — баща й влезе в стаята, докато се оглеждаше наоколо. Той се намръщи при вида на мъжа, който лежеше в безсъзнание на пода.

— Татко! — Шана остави пистолета до чантата си, изтича до него и обви ръцете си около врата му.

— Милинка — той държеше пистолета си настрана, докато я прегръщаше със свободната си ръка. — Изплаши ме до смърт, когато те видях да влизаш в тази къща. Какво, по дяволите, правиш тук?

Тя се отдръпна назад.

— Мога да те попитам същото нещо. Мислех, че си в Литва.

— Върнах се за известно време — той докосна лицето й. — Благодаря на Бога, че си добре. Бях толкова притеснен за теб.

— Добре съм — тя го прегърна отново. — Мислех, че никога няма да те видя отново. Как е мама и…

— Не сега — прекъсна я той. — Трябва да се махнем оттук — баща й кимна към чантичката й. — Вземи си нещата.

Вторият мъж, облечен в черно, влезе в стаята. Беше млад, с тъмна чуплива коса.

— Фоайето е чисто — каза той и прекрачи прага на стаята.

Шана погледна към чантата си. Телефонът все още беше до нея върху подплатения стол. Как би могла да тръгне без Роман? Как би могла да обясни на баща си какво прави тук?

Беше развълнувана да го види отново, но нямаше как да не се запита защо той беше тук.

— Видял си ме да идвам?

— Наблюдаваме къщата на Петровски от седмици. Мястото на Драганести също.

Той посочи с глава придружителя си.

— Това е Гарет.

— Здравей — Шана поздрави другия мъж, после се обърна към баща си, когато прозрението я осени внезапно.

— Ти си бил в черния джип, който видях, докато пресичах улицата.

— Да — Шон махна нетърпеливо. — Хайде. Може да има една дузина мафиотски горили в тази къща. Не можем да останем и да си бъбрим.

— А… Аз не съм тук сама.

Шон присви сините си очи.

— Беше сама, когато дойде в тази къща. Но имаше шофьор…

— Пуснете оръжията — Фил се появи внезапно на прага на всекидневната, насочвайки пистолета си към Шон и Гарет. Те се обърнаха и хвърлиха оръжията си към него.

Шана затаи дъх.

— Не стреляй!

Фил държеше пистолета си здраво, докато се взираше свирепо в мъжете в черно.

— Добре ли си, Шана? Вече можеш да дойдеш с мен.

Шон застана пред нея.

— Тя няма да ходи никъде с теб. Кой по дяволите си ти?

— Охранител — отговори Фил. — Отговарям за нейната безопасност. Сега отстъпи и я пусни.

— Аз съм неин баща. Тя идва с мен.

— О, знам кои сте — Фил ги погледна с отвращение. — Вие сте ЦРУ. Операция „Колове“.

— Какво? — Гарет хвърли притеснен поглед към бащата на Шана. — Откъде знаят?

ЦРУ? Шана местеше погледа си от един мъж към друг, опитвайки се да разбере какво става. Баща й винаги беше казвал, че работи за Държавния департамент, но сега със сигурност не се държеше като дипломат. И какво беше операция „Колове“?

— Значи ти трябва да си един от дневната охрана на Драганести — гласът на Шон беше натежал от възмущение. — Ти си предател за човечеството. Човек, който се занимава с опазването на вампири.

Шана ахна. Баща й знаеше за вампирите?

— Пусни го — предупреди нов глас.

Друг мъж, облечен в черно, се появи зад Фил.

Той погледна назад, измърмори едно проклятие и свали пистолета си на пода.

— Добра работа, Остин — каза Шон. Той тръгна към Фил и взе отново оръжието си. — Ти си човек, затова ще те пусна. Върви обратно при онова чудовище, на което служиш и му кажи, че дните му или по-скоро нощите му са преброени. Премахваме вампирите един по един и няма нищо, което да могат да направят по въпроса.

Фил хвърли на Шана притеснен поглед.

— Аз ще съм добре. Върви — тя го наблюдаваше как си тръгва от къщата. Мили Боже, каква бъркотия. Баща й и тези мъже бяха унищожители на вампири?

Сякаш, за да потвърди заключението й, Гарет извади дървен кол от сакото си.

— Така и така сме тук, защо не се погрижим за няколко вампири, докато спят?

— Ще са добре охранявани — мъжът на име Остин влезе във всекидневната. Беше млад, с разрошена руса коса. Той забеляза руснака на пода. — Обикновено има между десет и дванадесет въоръжени мъже в тази къща през деня. Никога не съм ги виждал да напускат. Така че къде са те?

Шон кимна.

— Мястото е твърде тихо — той погледна към Шана. — Каза, че не си била тук сама?

Тя преглътна тежко. Това беше, преди да узнае, че баща й е убиец на вампири. Ако той и хората му претърсеха къщата, за да убиват вампири, можеха да убият Ласло или дори Роман.

— Обърках се. Мисля, че е по-добре да тръгваме — тя се наведе над стола, за да вдигне чантичката си. Телефонът все още беше отворен, затова тя повиши гласа си, надявайки се Хауърд Бар да я чуе.

— Готова съм да тръгна с теб, татко.

Шон грабна телефона, погледна номера, и после го вдигна към ухото си.

— Кой е? — той се намръщи на дъщеря си. — Прекъснаха линията. — Шон затвори телефона и го пусна в джоба си. — Какво става, Шана?

— Нищо — тя сложи чантата си на рамо с безгрижен жест. — Готова съм да тръгваме.

Нямаше значение, че баща й беше взел мобилния. Роман можеше да използва всеки телефон в къщата, за да се телепортира у дома. И когато го направеше, Хауърд Бар и Фил щяха да са в състояние да му обяснят какво е станало с нея. Точно сега тя трябваше да разкара тези убийци на вампири от къщата и далеч от Роман.

— Ще тръгваме ли? — тя се насочи към фоайето.

— Чакай — Шон протегна ръка, за да я спре. — Не изглеждаш много изненадана относно вампирите — той я изучаваше внимателно. — Прекара доста време в къщата на Драганести. Знаеш що за зло създание е той, нали?

— Мисля, че е по-добре да тръгваме, преди мафиотите да ни открият.

Шон отмести косата й назад и разгледа врата й от всички страни.

— Това чудовище ухапа ли те?

— Той не е чудовище — отдръпна се Шана. — Ако сте наблюдавали него и Петровски, трябва да знаете, че те са напълно различни. Роман е добър човек.

Устата на Шон се сви от отвращение.

— Драганести е противно създание от ада.

— Не е! Той рискува живота си, за да ме спаси!

— Стокхолмски синдром — промърмори Гарет.

Шон кимна. Очите му се присвиха.

— Допусна ли го, Шана?

В ума си? Да, и в тялото, и в сърцето си. Но нямаше никакъв начин да признае това на баща си. Той вече искаше да убие Роман. Ако знаеше истината, щеше да премести името му най-отгоре в черния си списък. Тя трябваше да предупреди Роман за тази нова опасност.

Но всъщност той може би вече знаеше за операция „Колове“. Фил знаеше.

— Всичко, което направих, беше по моя собствена воля.

Шон наклони главата си, докато я изучаваше.

— Ще видим.

В стаята се стрелна мъгла от движения. Роман се появи с Ласло, проснат на рамото му.

— Чух гласове. Какво става тук?

Шон, Гарет и Остин го зяпнаха.

Той забеляза оръжията им и погледна Шана въпросително.

— Познаваш ли тези мъже?

Тя направи знак към Шон.

— Баща ми си помислил, че имам нужда от спасяване.

Шон примигна.

— Това не може да бъде. Вампир, който се движи през деня?

— И то толкова бързо — прошепна Остин. — Въобще не го видях да идва.

Роман се намръщи при вида на баща й.

— Ти си Шон Уилън.

Шон кимна.

— А ти си Драганести, отвратителното създание, което държеше дъщеря ми като затворничка.

Роман стисна устни.

— Тя е на различно мнение. Не е ли така, Шана?

Тя видя Гарет зад Роман, който се движеше бавно към него с дървен кол.

— Мисля, че трябва да си отидеш.

— Не тръгвам без теб.

— Копеле — Шон извади дървен кол от сакото си. — Не знам какво си сторил на дъщеря ми, но ще си платиш за това.

Шана изтича до баща си, надявайки се нейната прегръдка да го възпре да скочи върху Роман. Горкият мъж просто си стоеше там, втренчен в нея, и правеше себе си лесна мишена.

— Тръгвай!

— Виждаш ли? — Шон обви ръка около Шана. — Тя остава с мен. В действителност тя ще се превърне в част от моя екип.

Роман изглеждаше като болен.

— Вярно ли е това, Шана? Вече искаш да ме убиеш, така ли?

Очите й се напълниха със сълзи. Има мъж със заострен кол зад гърба ти.

Роман хвърли поглед назад и видя Гарет. После се обърна и погледна измъчено още веднъж към Шана, придвижи се бързо до фоайето и след това нагоре по стълбите.

— След него — извика Шон.

Гарет и Остин се обърнаха и последваха Роман.

Шон пусна Шана и я погледна разочаровано.

— Ти го предупреди, нали? Съчувстваш на същество, което те държеше като затворничка.

— Той не е същество! И никога не съм била негова затворничка. Напуснах, когато поисках да го направя.

— И после дотича обратно при него още на следващата нощ. Приеми фактите, Шана. Той те контролира. Това правят вампирите. Те мислено манипулират жертвите си, докато вече не можеш да видиш истината.

Една сълза се търкулна по бузата й.

— Не се случи това. Истината е, че смъртта не може да промени сърцето на човек. Злите хора като Иван Петровски, се превръщат в зли вампири. Но мъже като Роман Драганести остават добри и почтени.

Челюстта на Шон се стегна.

— Няма нищо добро или почтено във вампирите. Те са серийни убийци. Измъкват се от убийствата в продължение на векове — той се наведе към нея. — Но вече няма да е така.

Кожата й се вледени.

— Не можеш да ги убиеш всичките.

— Точно това възнамеряваме да направим… да ги пронижем през сърцето един по един, докато светът се освободи от тяхното зло съществуване.

Остин и Гарет се върнаха долу.

— Няма го — съобщи Остин. — Изчезнал е. Всичко, което намерихме, беше откачена телефонна слушалка.

Шана въздъхна от облекчение. Роман беше в безопасност. В безопасност у дома, но измъчван от убеждението, че тя го е предала. Трябваше да намери начин да се върне при него.

Шон сграбчи ръката й.

— Идваш с нас.

Петнадесет минути по-късно Шана се возеше на задната седалка на черния джип с баща си. Остин шофираше, а Гарет седеше отпред до него. Тя погледна през прозореца и забеляза, че преминаваха през Бруклинския мост и са се насочили по посока на Манхатън.

Роман си беше у дома, вероятно горе в спалнята си. Тя се надяваше формулата да е намалила ефекта си. Нямаше да страда, ако беше заспал. И поне Ласло щеше да се събуди тази нощ на безопасно място. Очите й продължаваха да се пълнят със сълзи, но тя се насили да ги преглътне, защото не искаше да плаче пред баща си.

— Знам, че премина през няколко трудни месеца — баща й говореше нежно. — Но вече всичко свърши. В безопасност си.

В безопасност, но с разбито сърце, ако никога повече не можеше да види Роман отново.

Тя прочисти гърлото си.

— Как е мама?

— Добре. Тя е тук в Щатите. Брат ти и сестра ти също. Страхувам се, че не можеш да ги видиш.

Шана кимна.

— Много съжалявам за приятелката ти, която беше убита — каза Шон. — Попитах Министерството на правосъдието за теб, но те не можаха да ми кажат нищо. Бях се поболял от тревога.

— Добре съм. Беше тежко, но съм добре — Шана бе толкова самотна, докато не влезе в света на Роман. Той вече й липсваше. Също така й липсваха Радинка, Грегори и Конър. Бяха станали първите й истински приятели след загубата на Карън.

— Открих местонахождението ти случайно — продължи Шон. — Моят екип наблюдаваше Петровски от седмици. Сложихме в къщата му подслушвателни устройства, следяхме и телефона му. Чухме го да се обажда до стоматологична клиника „Бели и блестящи в Сохо“. Аз разпознах гласа ти и разбрах, че идват да те убият.

Шана потръпна, когато си спомни ужаса, който беше почувствала.

— Втурнахме се към клиниката, но ти вече беше изчезнала. Знаехме, че Петровски не беше стигнал до теб. Бях в паника, докато се опитвах да те намеря. Гарет наблюдаваше къщата на Драганести и те е забелязал да си тръгваш оттам. За съжаление те е загубил от поглед.

— Опасявах се, че този руснак ще я убие — промърмори Гарет.

— За щастие ти се обади на онази пицария. Имахме подслушвателно устройство на техния телефон, така че те намерихме. Чакахме отвън пред хотела ти, после те проследихме — Шон погледна Гарет. — Но те загубихме отново.

Лицето на младия мъж почервеня.

Шана почти почувства съжаление към него. Никога не беше добре да разочароваш баща й.

— Значи сега работиш за ЦРУ?

— Винаги съм работил за тях.

— О… — Шана потрепери вътрешно. Явно баща й ги беше лъгал с години.

— Наскоро ми беше възложена нова задача — да създам специален екип с цел премахване на най-опасната заплаха, с която човечеството някога се е сблъсквало.

Тя преглътна тежко.

— Вампирите?

— Да — Шон се облегна назад в седалката си. — Преди пет месеца бях в Санкт Петербург, когато забелязах един мъж да напада жена. Извадих оръжието си. Казах му да я освободи и да отстъпи назад. Когато той я пусна, тя падна в снега. Стрелях с пистолета си, но това не му причини нищо. После навсякъде в ума ми внезапно се появи хладина и чух глас, който ми казваше да забравя. И след това той изчезна. Проверих жената. Тя беше мъртва, с две прободни дупки на врата си.

Шон сви рамене.

— Вероятно са били забелязвани много пъти през вековете, но винаги са използвали контрол над ума, за да не позволят на хората да запомнят това, което са видели. В моя случай това не проработи.

— Можеш да устояваш на контрола над ума?

— Да. Всички ние можем. Ето защо екипът ми е толкова малък. Има само една шепа хора в света с достатъчно психическа сила, за да се противопоставят на техния контрол над ума. Ние сме единствените, които могат да унищожат тези демони.

Тя пое дълбоко дъх, оставяйки това ново откритие да проникне в съзнанието й.

— От… от колко време знаеш за психическата си сила?

Шон сви рамене.

— Около тридесет години. Когато се присъединих към ЦРУ, те откриха моя талант и ме обучиха да чета и манипулирам съзнанието. Полезно е да има такова нещо, когато имаш работа с отрепки.

— Всички тези години си работил като шпионин, а ни беше казал, че си дипломат.

— Не можех да позволя майка ти да узнае. Беше й достатъчно трудно и така. С непрекъснатите местения от едно място на друго и винаги живеейки в чужди страни.

Шана си спомни как майка й винаги бе изглеждала весела и оптимистична. Тя беше силна опора за децата си и винаги правеше превратностите в живота им да изглеждат като едни големи приключения.

— Мислех, че мама се справя с всичко наистина добре.

Шон се намръщи.

— Не и на първо време. Тя беше нервна развалина. Но с времето се научих как да управлявам това и нещата се подобриха значително.

Да го управлява? Разяждащо чувство се настани в стомаха на Шана и тя усети, че й се гади.

— Как си го управлявал?

— Укрепих умствената й сила с моята собствена. Беше много по-способна след това.

Неприятното чувство се усука във вътрешностите й.

— Използвал си контрол над ума върху мама!

Двете момчета на предната седалка се спогледаха.

Шон я погледна раздразнено.

— Не е нужно да го правиш да звучи толкова лошо. Аз просто помогнах на майка ти да поддържа здраво психическо равновесие. В противен случай бедната жена щеше да получи нервен срив.

Шана стисна зъби.

— Било е за нейно добро?

— Точно така. И за вас деца, също. Беше много по-лесно да се концентрирам върху работата си, когато цареше мир у дома.

Гняв закипя в Шана.

— Ти… ти си контролирал всички нас? Като шибаното семейство Степфорд!

— Успокой се. Вече си прекалено голяма за подобни детински избухвания.

Тя стисна юмруците си и пое дълбоко дъх. Не можеше да повярва. През всички тези години семейството й липсваше толкова много. Но беше ли то, а и цялото й детство, само една лъжа? Нищо от това ли не бе истинско?

Внезапно поток от топъл въздух премина през челото на Шана, обгради главата й и проби умствените й защити. Тя затвори очи и се облегна назад.

— Това е моето момиче — прошепна Шон.

Тя отвори очи и се втренчи в баща си. Умственият натиск изчезна.

— Това беше ти?

Той сви рамене.

— Просто проверявах твоите защити. Винаги си била силна. И колкото повече се бореше с мен, толкова по-силна ставаше.

Дъхът й секна.

— Ето защо си ме отпратил. Изпрати ме в интернат, защото съм била прекалено трудна за контролиране.

— Хей — той насочи пръст към нея. — Похарчих цяло състояние за теб. Ти имаш най-доброто образование в семейството. Нямаш причина да се оплакваш.

Сълзи опариха очите й.

— Липсваше ми семейството ми.

Той потупа ръката й.

— И ти ни липсваше. Винаги съм бил горд с теб, Шана. Знаех, че твоите способности могат да бъдат толкова силни, колкото моите някой ден.

Тя дръпна ръката си. Мили Боже. Познавала ли е някога нейните истински майка, брат и сестра. Или те бяха просто смирени роботи, които баща й контролираше? Всички тези години тя се беше чувствала зле за това, че е отпратена. Сега осъзнаваше, че е била щастливка. Било й е позволено да расте свободно и да развие собствения си усет за правилно и грешно.

А това, което правеше баща й, беше грешно. Да елиминира всички вампири, беше близо до расово пречистване. Това беше престъпление, породено от омраза.

Тя погледна навън през прозореца. Какво можеше да направи?

— Е, кажи ми — продължи баща й. — Как така Драганести е буден и подвижен през деня?

— Той е брилянтен учен. Тества формула с риск за собствения му живот, за да спаси приятел.

Шон изсумтя.

— Накарал те е да мислиш, че е нещо като благороден супер герой. Повярвай ми, ако е гладен, ти ще бъдеш просто поредната топла храна за него.

Тя стисна зъби.

— Той е създател на синтетична кръв. Отговорен е за спасяването на милиони човешки животи.

— Той вероятно е изобретил веществото, за да даде на приятелчетата си повече храна.

Шана се обърна с лице към него.

— Ако го познаваше, щеше да знаеш, че е добър. Но ти дори няма да опиташ. Просто си твърдо решен да ги мразиш всичките.

Шон се намръщи.

— Забравяш много важен факт, Шана. Те вече не са хора. Те се хранят с хора.

— Напротив! Роман и неговите последователи не се хранят вече от хора. Те искат да защитят смъртните. Петровски и Бунтовниците са тези, които искат да ни нападнат.

Шон поклати глава.

— Тази синтетична кръв е нова. Преди Драганести да я създаде, той се е хранил с хора, точно както останалите вампири. Те са чудовища, Шана. Не можеш да ги превърнеш в светци.

Тя въздъхна. Баща й винаги е бил толкова упорит.

— Има два различни вида вампири навън… съвременните вампири и Бунтовниците.

— И нашата работа е да убием всички тях — заключи Шон.

— Може да има известна доза истина в това, което тя казва — заговори Остин, докато насочваше джипа към десния завой. — Чувал съм по телефона Петровски. Той мрази Драганести до дъното на душата си. Имаше някакъв разговор относно две групи, които са във вражда.

— Вампирска война? — попита Гарет. — Това би било яко.

Шон се обърна към Шана.

— Тези експлозии в „Роматех“… знаеш ли кой стои зад тях?

— Бяха Петровски и Бунтовниците. Те искат да унищожат цялата синтетична кръв, за да накарат вампирите навсякъде да се върнат към храненето от хора.

Шон кимна.

— Какво друго знаеш?

— Роман и неговите последователи са против това. Те са готови да се бият, за да ни защитят.

Шон присви очи.

— Трудно ми е да повярвам.

— Хей, нека се бият — каза Гарет. — Може би ще се избият взаимно. Това със сигурност ще направи работата ни по-лесна.

Шана изстена вътрешно. Роман, Конър, Иън и всички шотландци да рискуват живота си в битка? Тази мисъл я разболяваше. Ако само имаше някакъв начин да предотврати войната?

Джипът отби към входната алея на хубав хотел.

— Тук ли ще стоим? — попита тя.

— Ти да — отговори Шон. — Остин ще остане с теб да те пази. Гарет и аз имаме малко работа, за която да се погрижим.

Значи баща й я оставяше с куче-пазач. Това щеше да я затрудни да се свърже с Роман.

— Както казах и преди — продължи баща й, — нашият екип е малък. Аз търся хора, които имат достатъчно психическа сила, за да устоят на вампирския контрол над ума. Всеки американец с тази способност има дълг към страната си да я използва правилно.

Шана преглътна тежко. Да не би думите на баща й да се отнасяха за нея?

— Това, което казвам, Шана, е, че… искам да се присъединиш към екипа ми.

Аха, имал е предвид нея.

— Искаш да убивам вампири?

— Искам да защитаваш света от демонични същества. Те са много повече от нас, Шана. Нуждаем се от теб. Мога да те вкарам в ЦРУ незабавно и веднага ще започнем обучението ти.

— Вече имам кариера. Аз съм зъболекарка.

Шон махна с ръка.

— Това не е истинското ти призвание. Господ ти е дал дарба, дарба да се бориш срещу това проклятие на човечеството. Би било непростимо да не я използваш.

Да работи за деспотичния си баща? Който говореше за проклятия? Реакцията на вътрешностите й беше, да каже на баща си да я остави намира, по дяволите. Тя искаше повече от всичко да бъде с Роман.

Ами ако това, че живее с Драганести, накара Шон да премести името му на първо място в черния му списък. В този случай щеше да бъде по-добре за нея да остане с баща си.

А ако знаеше всичко за плановете на баща си? Тогава можеше да информира Роман за всяка опасност, която се задаваше на пътя му.

И може би след известно време щеше да успее да убеди Шон, че добрите вампири наистина съществуват.

Може би след известно време би могла да бъде с Роман отново.

Ако тя откаже да се присъедини към екипа на баща си и той се отдаде на убийствената веселба да пронизва приятелите й, как щеше да живее със себе си след това? Роман беше направил всичко, за да я предпази. Сега беше неин ред да го защити.

Джипът спря пред въртящата се входна врата на хотела.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Добре. Ще си помисля дали да се присъединя към екипа ти.