Керелин Спаркс
Как да се омъжиш за вампир милионер (22)

Глава 21

Той я беше ухапал.

Шана го наблюдаваше как се върти около мокрия бар, сякаш нищо не се беше случило. Нищо? Това на лицето му беше нейната кръв. Тя се втренчи в двете дупки на лявото си бедро. Слава Богу, че беше спрял, преди да я пресуши. От друга страна тя трябваше да е изпаднала в кома в момента, чакайки да се трансформира.

О, боже, тя се хвана за главата. Какво беше очаквала? Да танцува с дявола, без да се изгори. Изненадващо бе, но дори не беше неприятно, дори не беше като ужилване. Болката беше краткотрайна. Тя се ужаси по скоро от шока, като видя как зъбите му се удължават и почувства как се забиват през кожата й. После видя как от тях капеше собствената й кръв. Поне не беше припаднала, а инстинктът й за оцеляване я беше накарал да го ритне.

Той беше загубил напълно контрол. Обикновено тя би се зарадвала на идеята, че може да накара един мъж да откачи напълно по време на секс. Кой не би си пожелал такава сексуална власт? Но да извадиш от равновесие Роман, означаваше да извадиш от равновесие и вампира, който я мислеше за закуска.

О, Боже, как щеше да оцелее подобна връзка? Колкото и сърцето й да копнееше по него, единственият начин да се справи, беше да стои на разстояние. В момента можеше да приеме неговата защита, но не и страстта му.

Това болеше. Болеше много повече от проклетото убождане в крака й. Защо той трябваше да е вампир? Роман беше такъв невероятен мъж. Щеше да бъде перфектен за нея, ако не беше мъртъв. Тя погледна към тавана. Защо? Всичко, което исках, беше нормален живот, а ти ми даде вампир? Що за вид божия справедливост е това?

Отговорът на въпроса й беше силно тупване. Тя се извъртя, за де погледне зад себе си. Роман се беше строполил на пода на няколко метра от бара.

— Роман? — тя скочи. Той лежеше неподвижно на земята, с лице забучено в килима. — Роман? — повтори тя и се приближи бавно.

Той се завъртя по гръб и изстена.

— Трябва… ми… кръв.

Мили Боже, той изглеждаше ужасно. Сигурно беше непоносимо гладен. Не можеше да вземе много от нея. Тя забеляза бутилката на плота. Кръв! Цяла бутилка. Отврат! Не й се искаше да прави това. Можеше да се облече и да извика охраната отвън. Погледна го. Очите му бяха затворени, кожата му беше бледа като мъртвешка. Той не можеше да чака. Налагаше се да действа. Веднага!

Тя стоеше там като замръзнала и можеше да чуе ударите на сърцето си. За момент си помисли, че отново е скрита зад палмите и наблюдава как Карън умира. И не беше направила нищо. Беше позволила на страха да я обхване и да не успее да помогне на Карън. Не можеше да направи това отново.

Шана преглътна и се доближи към бутилката с кръв. Когато стигна до плота, миризмата събуди окаяните й спомени как най-добрата й приятелка лежи в локва от кръв. Шана извърна глава, опитвайки се да не вдишва аромата. Сега имаше друг приятел и той се нуждаеше от това. Тя хвана бутилката. Беше студена. Трябваше ли да я затопли, за да има вкус на прясна? Стомахът й се обърна при тази мисъл.

— Шана.

Тя погледна към него. Роман се опитваше да седне. Боже Господи, мъжът беше толкова слаб. Толкова уязвим. Може би не беше толкова изненадващо, че я беше ухапал, щом отчаяно се нуждаеше от кръв. Беше много изненадващо, че беше успял да се отдръпне от нея, излагайки себе си на риск.

— Идвам — тя коленичи зад него. С една ръка придържеше раменете му, а с другата наведе бутилката към устните му. Кръв. В гърлото й се надигна гадене. Ръката й се разтрепери и няколко капки се спуснаха по врата му. В паметта й проблесна спомен за капки кръв, стичащи се от устата на Карън. — О, Господи — ръката й се разтрепери.

Роман хвана ръката й със своята, но нейната продължаваше да трепери. Той пи дълго и на големи глътки, а адамовата му ябълка се движеше при всяко отливане.

— Ти ли ми помогна да направя това? Контролираше мозъка ми? — той беше контролирал съзнанието в зъболекарския кабинет, за да й помогне да преодолее страха си.

Той отпусна бутилката.

— Не, нямах сили за това — той пак надигна шишето към устата си.

Значи тя беше преодоляла страха си сама. Все още чувстваше леко отвращение, гледайки го как се налива със студена кръв, но вече не й прилошаваше.

— Сега съм по-добре. Благодаря ти — той отпи от бутилката още веднъж и я пресуши.

— Добре — тя се изправи. — Предполагам, че трябва да тръгвам.

— Почакай — той бавно се изправи на крака. — Позволи ми — хвана ръката й. — Искам да се погрижа за теб.

— Добре съм — тя не знаеше да се засмее ли или да заплаче. Стоеше там наполовина разсъблечена и с две дупки в бедрото. Може би беше в шок. Чувстваше се по-скоро като посрамена. Сякаш огромен черен камък лежеше на сърцето й и напомняше, че връзката с вампир никога няма да се получи.

— Ела — той я поведе към банята.

Тя хвърли тъжен поглед към двойното легло. Само ако беше смъртен. По външния вид на спалнята му можеше да се каже, че е чист и подреден. Той я заведе в банята. Тя погледна и видя, че дори е свалил капака на тоалетната. Какво повече може да иска? Само ако беше жив.

Той се обърна, за да пусне кранчето на водата.

Нямаше никакви огледала, само един красив пейзаж, рисуван с маслени бои. Зелени хълмове, червени цветя и искрящо слънце. Може би му липсваше гледката на слънцето. Сигурна беше, че е тежко да живееш без слънце.

Той навлажни кърпата и се наведе, за да почисти бедрото й. Топлата материя й подейства успокояващо. Изведнъж й се прииска да се отпусне и да се свлече на пода.

— Толкова съжалявам, Шана. Това няма да се случи отново.

Не, нямаше. Нейните очи бяха пълни със сълзи. Никаква любов повече, никаква страст. Тя не можеше да си позволи да обича вампир.

— Боли ли те?

Тя погледна встрани, за да не види насълзените й очи.

— Сигурно — той се изправи. — Това въобще не биваше да се случва. Не съм хапал никого от осемнадесет години, не и след въвеждането на синтетичната кръв. Е, това не е съвсем вярно. Имаше една непредвидена трансформация — Грегори.

— Радинка ми каза за това. Ти не си искал да го направиш.

— Не — Роман отвори едно чекмедже и извади две лепенки. — Аз не исках да обричам безсмъртната му душа.

Говореше като истински средновековен монах. Шана я заболя сърцето за него. Той определено си мислеше, че неговата душа е прокълната.

Той рязко отлепи лепенките.

— Вампирът винаги е гладен, когато се събужда за пръв път вечер. Тъкмо щях да се храня, когато ти дойде. Трябваше да изпия една бутилка, преди да правя любов — той сложи лепенките над раните й. — Отсега нататък ние трябва да се уверим, че аз първо съм ял.

Нямаше да има никакво отсега нататък.

— Аз… аз не мога.

— Не можеш какво?

Той изглеждаше толкова разтревожен. Толкова прекрасен. Цветът по кожата му се беше върнал. Раменете му бяха широки.

Голите му гърди бяха покрити с черни косъмчета, които изглеждаха толкова меки и приканващи. А златистокафявите му очи я гледаха твърдо.

Очите на Шана отново се насълзиха.

— Аз не мога… да повярвам, че ти имаш тоалетна — страхливка, смъмри се тя. Но не искаше да го наранява. Не искаше да наранява и себе си.

Той изглаждаше изненадан.

— Е, ами аз я използвам.

— Използваш тоалетна?

— Да. Нашите тела обработват само червените кръвни телца. Плазмата и другите добавки от фюжън кухнята не са необходими и се изхвърлят.

— Оу — това беше повече, отколкото й беше необходимо да знае.

Той наклони глава.

— Добре ли си?

— Разбира се — тя се обърна и излезе от банята, осъзнавайки, че той вижда разголеното й дупе. Дотук беше с изящното излизане. Тя прекоси кабинета му и отиде до купчината с дрехи на пода.

Тя вече беше облечена и седеше на канапето, за да сложи обувките си, когато той влезе в кабинета. Роман извади още една бутилка от мини бара и я сложи в микровълновата. Той беше напълно облечен вече — черни дънки и сива тениска. Беше се измил и сресал. Беше толкова невероятно красив и очевидно все още гладен.

Микровълновата фурна иззвъня и той изсипа топлата кръв в чаша.

— Дължа ти благодарности — той тръгна към бюрото, като отпиваше от чашата. — Не трябваше да позволявам да остана гладен. Ти беше така добра да ми помогнеш, след това… което направих.

— Имаш предвид, след като ме ухапа?

— Да — той изглеждаше раздразнен, докато сядаше зад бюрото си. — Предпочитам да гледам от позитивната страна на това.

— Шегуваш се, нали?

— Не. Преди няколко нощи ти припадна при вида на няколко обикновени капки кръв. Аз трябваше да ти помогна да направиш зъболекарската процедура или щеше да се строполиш на пода отново. Но тази нощ ти ме нахрани с кръв. Ти се пребори със страха си, Шана. Това е нещо, с което би трябвало да се гордееш.

Е, да. Тя беше постигнала значителен успех.

— А и освен това имаме доказателство какъв отличен зъболекар си.

— Как така?

— Ти ми възстанови зъба и той работи отлично.

Тя изсумтя.

— Аха, имам дупки за доказателство.

— Това беше една злочеста грешка, но е хубаво да знам, че зъбът е здраво закрепен. Ти свърши страхотна работа.

— О, да. Би било ужасно за теб да имаш само един работещ зъб. Твоите приятели може да започнат да ти викат Левак.

Той повдигна вежди.

— Предполагам, че си ядосана — той си пое дълбоко въздух. — Предполагам, че си го заслужавам.

Тя не беше ядосана. А наранена, тъжна и уморена. Уморена от опитите си да се справи с всички събития, с които се беше сблъскала през последните няколко дни. Част от нея просто искаше да се завлече в леглото и никога да не стане отново. Как изобщо да му обясни как се чувства?

— Аз… — беше спасена от внезапното почукване по вратата.

— Роман? — Грегори чукаше по вратата. — Каква е уговорката ни за заключените врати? Имаме споразумение.

— По дяволите, забравих — промърмори Роман, — извини ме — той бързо се придвижи до вратата и врътна ключа, след това отново внезапно се върна зад бюрото си.

Шана зяпна. Скоростта на вампирите беше нещо невероятно за виждане. Въпреки че това със сигурност беше невероятно предимство по време на секс. Тя се изчерви. Не можеше да си позволи да мисли за секс. Не и когато е придружен с остри зъби и загуба на кръв.

— Хей, брато — Грегори се мотаеше в офиса с някаква папка. Беше облечен с официално вечерно облекло, допълнено с елегантно наметало. — Имам готовата презентация за решението ни против бедността. Здрасти, сладурче — той кимна по посока на Шана.

— Здрасти — отвърна тя. — Аз трябва да си ходя.

— Не мисля така. В действителност аз бих искал да чуя твоето мнение — Грегори извади някакви големи карти от папката и подпря долния им край върху бюрото на Роман.

Шана седна, докато четеше първата.

Как да окуражим бедните вампири да пият синтетична кръв.

Роман погледна към Шана.

— Трудно е да накараш бедните да си купят синтетична кръв, когато могат да си вземат прясна, колкото си искат, при това безплатно.

— Имаш предвид, че могат да отидат направо до източника… смъртните — тя се намръщи. — Като мен.

Той отвърна на погледа й с изражение, което казваше: „Преживей го“.

Грегори погледна от единия към другия.

— Прекъсвам ли нещо?

— Не — Шана направи знак към плакатите. — Моля те, продължи.

Грегори се усмихна и започна своята презентация.

— Мисията на „Роматех Индъстрис“ е да направи света безопасен за смъртните и вампирите. Аз знам, че говоря от името на всички нас в „Роматех“ когато казвам, че никога не съм искал да навредим на смъртните — той отвърна първата страница, но така че да открие втората. На нея имаше две думи.

— Евтин и удобен — Шана можеше само да се надява, че те не се отнасяха за нея.

— Вярвам, че тези два фактора са решението на проблема с бедните — продължи Грегори. — Аз обсъдих фактора бедност с Ласло и той има гениална идея. Щом като се нуждаем само от червените кръвни телца, за да оцелеем, планът на Ласло е да направи формула, която да смеси червените кръвни телца и водата. Това ще бъде много по-евтино за произвеждане, отколкото нормалната синтетична кръв или някоя от твоите напитки от фюжън кухнята.

Роман кимна.

— Но също е вероятно да има вкус на помия.

— Ние ще работим над вкуса. Сега за удобния фактор.

Грегори отвори следващия постер в своята презентация. Той показваше сграда с вдигащи се прозорци.

— Това е ресторант за вампири — обясни той. — Менюто включва фюжън кухня с любимите напитки, като „Шококръв“ и „Кръв лайт“, но също така ще имаме и много нови евтини комбинации. Месото ще бъде затопляно и сервирано бързо.

Шана премигна.

— Ресторант за бързо хранене ли?

— Точно! — Грегори кимна към нея. — И нашите нови комбинации от червени кръвни телца и вода ще бъдат много евтини.

— Евтино хранене за вампири! Как ще наречеш мястото? Прилеп в кутия? Вампайър Кинг? — за изненада на Шана тя се разсмя.

Грегори се подсмихна.

— Добра си в това.

Роман не се разсмя. Той я наблюдаваше странно.

Тя го игнорира и се върна на ресторанта за бързо хранене.

— Няма ли да е опасно да имате бърза закуска? Имам предвид, че нормалните хора могат да дойдат, мислейки си, че е истински ресторант, и ще видят, че в менюто няма нищо друго, освен кръв. Това би могло да издаде голямата ви тайна, нали?

— Тя изказа основния въпрос — каза Роман.

— Аз знам какво да се направи — тя вдигна ръце, описвайки с тях ресторанта. — Вие ще наемете горни етажи, като на десет нива например и ще сложите контролни карти там. По този начин истинските хора няма да се объркат.

Грегори изглеждаше объркан.

— Десет нива нагоре?

— Да! Ще бъде нещо като долетете до закусвалнята — Шана избухна в смях.

Грегори си размени поглед с Роман.

— Но ние не можем да летим.

Роман се изправи.

— Мисля, че имаш някои добри идеи, Грегори. Кажи на Ласло да започне с формулата за… достъпната кръв.

Шана прикри устата си, но повечето от смеха й се чу.

Роман й хвърли разтревожен поглед.

— И започни да проучваш за подходящо място за наемане.

— Дадено, шефе — Грегори събра постерите обратно в папките. — Излизам на клуб, за да се видя със Симон тази вечер. Да правя проучване, разбира се. Ще обиколя най-известните вампирски свърталища, за да видя кои работят най-добре.

— Това е добре. Опитай се да държиш Симон далеч от неприятности.

Грегори кимна.

— Дадено. Знаеш, че тя излиза с мен само за да те накара да ревнуваш.

Внезапно на Шана вече не й беше смешно. Тя погледна към Роман.

Той имаше благоприличието да погледне смутено.

— Обясних й, че не съм заинтересован.

— Да, знам — Грегори продължи към вратата, но после спря. — О, аз си мислех утре да организирам нощ за проучване на пазара с фокус група от бедни вампири, които да попълнят въпросник за новия ресторант на „Роматех“. Тази вечер ще разпространим новината във вампирските клубове.

— Звучи добре — Роман отиде до вратата.

Грегори погледна Шана.

— Хей, ти си добра в тези неща. Би ли искала да помогнеш в проучването утре вечер?

— Аз?

— Да, то ще бъде в „Роматех“, така че ще си в безопасност — Грегори сви рамене. — Това е просто идея. Ще ти осигури занимание.

Шана премисли алтернативата, която беше да обикаля наоколо в дома на Роман с харема му.

— Да, това ще ми хареса. Благодаря ти.

— За нищо — Грегори сложи папката под мишница — Добре, аз съм готов за излизане тази вечер. Това наметало е готино, а? Жан-Люк го направи за мен.

Тя се усмихна.

— Изглеждаш секси, пич.

Грегори се понесе към вратата.

— Аз съм твърде секси за моето наметало, твърде секси за моите зъбки. Аз съм твърде секси^[1] — той се завъртя в кръг, а след това се закова в дискотечна поза с вдигната ръка към тавана. — Твърде секси! — той напусна стаята и наметалото му се развя със замах след него.

Тя се разсмя.

— Мисля, че на него му харесва да бъде вампир.

Роман затвори вратата и се върна към бюрото си.

— Той е един истински съвременен вампир. Никога не би ухапал някого, за да оцелее.

Тя изсумтя.

— Искаш да кажеш, че той е толкова млад, че се е хранел само от бутилката?

Роман се усмихна и после седна зад бюрото си.

— Ако някога искаш да го разстроиш, просто му кажи, че диското е мъртво.

Шана се разсмя, но когато погледна към Роман, трагедията на тяхната ситуация я отрезви и рязко прекъсна смеха й. Как изобщо можеше връзката им някога да се осъществи? Тя щеше да остарее, докато той щеше да остане млад. Шана се съмняваше, че можеше да има деца от него или нормален живот, какъвто искаше. Той не би могъл да прави любов с нея, без да иска да я захапе. Беше невъзможно.

Роман се наведе напред.

— Добре ли си?

— Разбира се — гласът й прозвуча високо и пискливо. Сълзите й замъглиха очите и тя погледна встрани.

— Ти преживя страшно много през последните няколко дни. Животът ти беше застрашен. Реалността ти беше…

— Унищожена?

Той потрепери.

— Щях да кажа преобразена. Вече знаеш за света на вампирите, но този на смъртните продължава да е такъв, какъвто винаги е бил.

Нищо нямаше да е, както преди. Шана подсмръкна в опит да задържи сълзите си.

— Всичко, което исках, е нормален живот. Исках да съм част от едно общество и да чувствам, че принадлежа към него. Исках нормална постоянна работа. Нормален и стабилен съпруг — сълзите й се спуснаха по бузите и тя бързо ги обърса. — Исках голяма къща с двор и ограда и голямо куче. Исках… — още една сълза се отрони от очите й. — Исках деца.

— Това са хубави желания — прошепна Роман.

— Да — тя избърса страните си, като избягваше да го гледа.

— Ти не мислиш, че двамата с теб имаме бъдеще, нали?

Тя поклати глава. Чу скърцането на стола му и се осмели да хвърли един бърз поглед. Той се бе облегнал назад, гледайки в тавана. Изглеждаше толкова спокоен на повърхността, но тя можеше да види как мускулите на челюстта му треперят, когато скръцна със зъби.

— Може би трябва да си тръгвам — изправи се на треперещите си крака.

— Нормален и стабилен съпруг — измърмори той. Наведе се напред, хвърляйки й обвинителен поглед, изпълнен е ярост. — Ти си твърде енергична и твърде интелигентна за някой скучен мъж. Имаш нужда от страст в живота си. Имаш нужда от някой, който да оценява интелекта ти, който да те кара да крещиш в леглото — той се изправи на крака. — Имаш нужда от мен.

— Колкото дупка в главата. Или в моя случай, в крака.

— Няма да те ухапя отново!

— Не можеш да го спреш — сълзите потекоха по лицето й. — Това е част от твоята природа.

Той седна в стола си. Лицето му беше бледо.

— Вярваш, че моята природа е да бъда зъл?

— Не — тя незабавно избърса бузите си. — Мисля, че си добър и благороден и… почти перфектен. Знам, че по принцип ти никога не би искал да нараниш някого. Но когато правим любов, ще настъпи момент, когато ще загубиш контрол. Видях го. Очите ти стават червени и зъбите ти…

— Това няма да се случи. Ще пия цяла бутилка, преди да правим любов.

— Не можеш да го промениш. Ти… ти притежаваш прекалено много страст.

Той стисна юмруци.

— Има добра причина за това.

— Не можеш да си сигурен, че няма да ме ухапеш отново. Това просто е… ти си този, който си.

— Давам ти думата си. Ето — използвайки молив, той придърпа сребърния кръст на верижката и й го подаде. — Сложи си това. Така няма да съм в състояние дори да те прегърна, още по-малко да те ухапя.

Шана сложи кръста около врата си с въздишка.

— Предполагам, че се нуждая от сребърни пръстени на краката и чифт жартиери със сребърни закопчалки. О, и сребърен синджир около кръста и две обеци на зърната.

— Да не си посмяла да пробиваш прекрасното си тяло.

— Защо не? Ти го направи.

Той трепна.

Господи. Сега тя го беше наранила.

— Съжалявам. Не се справям много добре.

— Чудесно се справяш, но мисля, че ти дойде в повече. Всичкото това кикотене с Грегори. Мисля, че се чувстваш малко… несигурна в момента. Трябва да си починеш.

— Може би е така — Шана вдигна кръста, за да го разгледа. — Колко стар е този кръст?

— Отец Константин ми го даде, когато бях послушник.

— Прекрасен е — тя притисна бижуто към гърдите си и пое дълбоко дъх. — Конър ми каза какво се е случило с монасите. Много съжалявам. Трябва да разбереш, че вината не е твоя.

Той затвори очи и потърка веждата си.

— Каза, че сме различни, но не сме. Толкова много си приличаме. Ти се чувстваш по същия начин заради твоята приятелка, която е била убита. Ние сме емоционално свързани и имаме силна духовна връзка. Не можеш да пренебрегнеш това.

Сълзите й потекоха отново.

— Съжалявам. Искам да си щастлив. След всичко, което си преживял, заслужаваш щастие.

— Ти също. Аз няма да се откажа от нас, Шана.

Сълзите се спуснаха по бузите й.

— Това никога няма да се получи. Ти ще бъдеш млад и хубав завинаги. Аз ще остарея и побелея.

— Не ме интересува. Това няма значение.

Тя подсмръкна.

— Разбира се, че има значение.

— Шана — той стана и заобиколи бюрото. — Ти винаги ще си останеш ти. Обичам те.