Керелин Спаркс
Как да се омъжиш за вампир милионер (21)

Глава 20

Роман лежеше в леглото и си мислеше, като Шана беше основната му мисъл. Миналата нощ беше чудесна, но в същото време мъчителна. Трябваше да изразходва твърде много енергия, за да блокира онези жени на долния етаж. Кръв господня, мразеше това положение. Той дори не знаеше имената на всички. В действителност не беше прекарвал много време с тях. По време на вампирския секс той просто си представяше как прави любов с женско тяло. Можеше и да е било хубаво за дамите от харема, но тялото, което си представяше, съвсем спокойно можеше да принадлежи на АВГА. Не беше истинско. Не беше никоя от тях.

Не беше дори Шана. Това също го дразнеше. Представяше си Шана в ума си, но знаеше, че това не е наистина тя. Не знаеше как изглежда гола, а сега въображението му не беше достатъчно. Искаше наистина да я почувства. И вярваше, че тя също го иска. Миналата нощ се оплакваше за това, че не е способна да го докосне или прегърне.

Трябваше да приключи с формулата върху която работеше. Ако можеше да остане буден през деня, щеше да успее да защитава Шана денонощно. Можеше също да бъде насаме с нея по време, когато другите вампири няма да могат да се намесват. И ако можеше да убеди Шана да живее с него, тогава неговата способност да остане буден през деня щеше да й позволи да поддържа по-нормален живот.

Той скочи от леглото и си взе горещ душ. Искаше да я види тази вечер, но също така трябваше да отиде до „Роматех“. Остатъкът от седмицата щеше да бъде пълен със съвещания. Той, Ангъс и Жан-Люк имаха нужда от план за действие, за да се справят с Бунтовниците, особено сега, след като знаеха, че Петровски е лидерът им. А да се отърват от Петровски не само щеше да направи света по-безопасен за миролюбивите, модерни вампири, но и за Шана.

Роман се усмихна на себе си. Дори с надвисналата вампирска война не можеше да държи ума си далеч от нея. Тя беше толкова различна. Толкова неопитна и честна с емоциите си. Докато беше в ума й, той се опита да разкрие чувствата й към него. Тя се беше приспособила съвсем добре към истината за неговото съществуване като вампир, най-вече защото имаше толкова добро, милостиво сърце. Когато я наричаше „сладка моя“, той го мислеше. Тя имаше истинска, прелестна природа, която той обичаше.

Той се подсмихна, докато се подсушаваше. Тя можеше също да бъде безстрашна и борбена, когато е ядосана. Той обичаше и това в нея. Надяваше се с цялото си сърце, че тя щеше да се влюби в него. Щеше да е перфектно, след като той вече беше луд по нея.

Той го осъзна в момента, в който я видя на бала, горещо розово в море от черно и бяло. Тя беше живот, беше цвят, беше истинската му любов. Някак си той чувстваше, че ако тя може да го обича и го приеме дори с почернялата му от грях душа, то тогава не всичко беше изгубено. Ако имаше нещо смътно за обичане в него, можеше да се надява на прошка. Миналата нощ искаше да й каже, че я обича, но се въздържа. Трябваше да е лично срещу нея, за да направи такова признание.

Той се наведе, за да издърпа някакви къси боксерки. Черни точки обикаляха около главата му. Проклятие, беше гладен. Трябваше да хапне, преди да вземе душ, но мислите за Шана го бяха разсеяли. Облечен само с бельо, той се запъти към кабинета си и извади бутилка с кръв от мини хладилника. Кръв божия, толкова беше изгладнял, че беше готов да я изпие студена.

Чу вратата на кабинета да се затваря и се обърна назад. Шана. Като се усмихваше, той разви капачката на бутилката.

— Добър вечер.

Нямаше отговор.

Той погледна назад отново. Тя крачеше към него, страните й блестяха от сълзи, очите й бяха подути, червени и… разгневени.

— Какво не е наред, скъпа?

— Нищо! — тя дишаше тежко, а гневът на практика извираше от порите й. — Няма да се подлагам на това повече.

— Добре — той остави бутилката. — Изглежда съм направил нещо грешно, макар че не знам какво.

— Всичко е грешно! Грешно е да имаш харем. Отвратително е да ме оставяш в леглото на изчакване, докато си говориш с тях. И е наистина гнусно, че те искат да се присъединят към нас в някаква телепатична оргия!

Той се сви.

— Нямаше да го позволя. Това, което имахме, беше напълно лично.

— Не беше! Те знаеха, че правим любов. И не спираха да удрят по вратата, за да влязат.

Той изстена вътрешно. Тези проклети жени.

— Разбирам, че си говорила отново с другите жени.

— С твоите други жени. С харема ти — очите й се присвиха от кипящ гняв. — Знаеш ли, че те ми предложиха да се присъединя към тях?

Кръв господня.

— И знаеш ли защо? Те ме искат в харема, за да могат следващия път да се присъединят към нас в леглото! Като един огромен душевен любовен фестивал. О, хайде да поговорим за множествения ти оргазъм. Нямам търпение!

— Стана саркастична, нали?

— Ааа! — тя повдигна стиснатите юмруци във въздуха.

Той изскърца със зъби.

— Виж, Шана, изхабих огромно количество енергия, за да запазя в тайна това, което стана между нас — и всичката тази изразходвана енергия го остави изгладнял.

— Не беше тайна! Дори шотландците знаят какво сме правили. Ти си знаел, че всички знаят, но все пак прави любов с мен.

Той пристъпи към нея, гневът му изби.

— Никой не е чул какво се случи между нас. Това беше лично. Само аз те чух да стенеш и викаш. Само аз почувствах тялото ти да потръпва, когато…

— Спри. Не трябваше да го правя. Не и когато има харем, който иска да се присъедини към нас.

Със свити юмруци Роман се бореше за контрол, но беше дяволски трудно, когато беше гладен.

— Няма какво да направя за това. Те не знаят как да оцелеят сами.

— Шегуваш се с мен! На колко века трябва да станат, преди да пораснат?

— Те са израснали във времена, когато жените не са имали никакви умения за работа. Те са безпомощни, а аз съм отговорен за тях.

— Искаш ли ги наистина?

— Не! Наследих ги, когато станах господар на сборището през 1950-та. Дори не мога да запомня имената на всички. Прекарвах цялото си време да изграждам „Роматех“ и да работя в лабораторията.

— Добре, ако не ги искаш, пробутай ги на някой друг. Трябва да има много самотни мъжки вампири наоколо, които просто си умират добра, мъртва жена да им прави компания.

Гневът на Роман започна отново да се надига.

— Случайно и аз съм един от тези мъртви хора.

Тя кръстоса ръце върху гърдите си.

— Аз и ти сме… различни. Не мисля, че това ще се получи.

— Мисля, че се справихме много добре миналата нощ. — Кръв господня, тя нямаше да го напусне. Нямаше да й позволи. А и те не бяха различни. Тя го разбираше като никой друг.

— Не мога… Няма да правя любов с теб отново, когато има тълпа жени, които се опитват да се присъединят към нас. Няма да го понеса.

През него премина гняв, чист и суров.

— Не можеш да ме убедиш, че не ти беше приятно. Знам, че ти хареса. Бях в главата ти.

— Това беше миналата нощ. Сега всичко, което чувствам, е срам.

Роман преглътна трудно.

— Засрамена ли си от това, което правихме? От мен?

— Не! Ядосана съм, защото онези жени имат претенции към теб, че те мислят, че имат право да се присъединят към нас в спалнята.

— Няма да им позволя! Те нямат значение, Шана. Ще ги блокирам.

— Ти не би трябвало да се налага да ги блокираш, защото те не трябва изобщо да са тук! Не го ли разбираш? Отказвам да те споделям с тях. Те трябва да се махнат!

Дъхът на Роман заседна в гърлото му. Кръв господня, това беше истинският проблем. Не това, че беше засрамена или не й харесваше. Харесваше й. Тя го искаше. Искаше го само за себе си.

Тя отстъпи назад, с разширени очи.

— Аз… аз не трябваше да го казвам.

— Но е истина.

— Не — тя заотстъпва към бюрото му. — Аз… аз нямам никакви претенции към теб. И не мога да очаквам напълно да промениш начина си на живот заради мен. Имам предвид, тази връзка така или иначе вероятно няма да проработи.

— Напротив — той закрачи към нея. — Ти ме искаш. Искаш цялата ми любов, цялата ми страст само за себе си.

Тя отстъпи още една крачка и се блъсна в кадифения фотьойл.

— Трябва да тръгвам.

— Не искаш да ме делиш, нали, Шана? Искаш ме само за себе ся.

Очите й припламнаха.

— Е, аз невинаги получавам това, което искам, нали?

Той я сграбчи за раменете.

— Този път ще го получиш.

Тоя я повдигна и я постави да седне на високия, извит край на червения кадифен фотьойл.

— Какво?

Той я бутна леко и тя падна назад.

— Какво правиш? — тя се опита да седне и успя да се подпре на лакти. Бедрата й все още висяха от по-високия край на фотьойла.

Той издърпа белите й найкове и ги захвърли на пода.

— Само ти и аз, Шана. Никой няма да знае какво правим.

— Но…

— Съвсем сами — той разкопча панталоните й и ги смъкна надолу по краката й. — Точно както искаш.

— Изчакай малко! Това е различно. Това е… наистина.

— Дяволски си права, че е. И аз съм готов за това — той забеляза червените й дантелени гащички. Кръв господня. Истински секс.

— Трябва да помислим за това.

— Мисли бързо — той хвана червената дантела. — Защото тези си заминават.

Тя погледна към него, очите й бяха разширени, гърдите й се повдигаха бързо.

— Ти… очите ти са червени. Светят.

— Това означава, че съм готов да правя любов.

Тя преглътна. Погледът й се спусна надолу по голите му гърди.

— Това ще бъде важна крачка напред.

— Знам — той потри палеца си по дантелата. Действителен, физически секс със смъртна. — Ако ми кажеш да спра, ще го направя. Никога не съм искал да те нараня, Шана.

Тя падна назад.

— О, Боже — тя покри лицето си.

— Е? Ще го направим ли истинско?

Тя дръпна ръцете си и го погледна. Лек трепет мина по тялото й и тя прошепна:

— Заключи вратата.

Буря от силни емоции премина през Роман… вълнение, желание и най-вече облекчение. Тя не се беше отказала от него. Със свистене той се придвижи бързо до вратата, заключи я и се върна при нея.

Когато се спря, черни точки танцуваха пред очите му. Като използва вампирската скорост, той беше използвал прекалено много енергия, а се нуждаеше от нея за Шана. Роман повдигна стъпало и свали чорапа й. Първо единия, а после и другия. Това беше истинско и той беше ограничен само до две ръце. Без триковете на ума.

Ходилата й бяха малко различни от това, което си беше представял. По-дълги и по-тесни. Вторият й пръст беше дълъг, колкото и големия. Тези малки детайли не бяха влезли във въображението му миналата нощ, но сега, сега изглеждаха най-важни. Това беше истинската Шана, не еротичен сън. И никой сън не можеше да се сравни с нея в реалния живот.

Той хвана глезена и повдигна крака й. Беше дълъг и красив. Прокара ръка по прасеца й с възхищение. Кожата й беше мека, както си беше представял, но отново имаше неща, които не беше очаквал. Няколко лунички над коляното й, а от вътрешната страна на бедрото й, малка, гладка бенка.

Тя го привлече като магнит и той допря устни върху нея. Топлината, излъчваща се от кожата на Шана, го изненада. Това беше нещо ново. Различно. Вампирите не произвеждаха много топлина, така че през всички тези години на вампирски секс той не си бе представял топлината на тялото. Или миризмата. Кожата й ухаеше на чиста, свежа жена и… живот. Животворна кръв. Голяма вена туптеше точно под кожата й. А положителна. Той потри нос по вътрешната страна на бедрото й, наслаждавайки се на богатия, метален аромат.

Спри! Той завъртя глава, за да отпусне буза върху бедрото й. Трябваше да се спре, преди инстинктът да вземе превес и зъбите му да изскочат. В действителност само за да е сигурен, трябваше да изпие набързо една бутилка с кръв, преди да продължат. Но точно тогава го заля друг аромат. Не кръв, но също толкова опияняващ. Идваше изпод бикините й. Възбуда. Кръв господня, това бе толкова хубаво. Никога не би могъл да си представи подобен силен аромат. Слабините му се издуха, притискайки се в памучните боксерки. Ароматът й го примами, докато носът му не се опря о дантелата.

Шана изстена. Тялото й потръпна.

Роман се надигна, загледан между краката й. Той хвана ръба на бельото й и го дръпна няколко сантиметра надолу. Кокалчетата му се озоваха в куп къдрици.

Той зяпна. Кръв господня, трябваше да се сети. Все пак тя беше боядисана. Погледът му срещна нейния.

— Червенокоса ли си?

— Предполагам — тя облиза устни. — Някои го наричат и меднорусо.

— Червеникаво златно — той потри кокалчетата си в гъвкавите косъмчета. Бяха различни на допир — грапаво, къдраво, вълнуващо. Той й се усмихна.

— Трябваше да се сетя. Имаш темперамента на червенокосите.

Тя го погледна накриво.

— Имах право да бъда бясна.

Той сви рамене.

— Вампирският секс не е нищо особено. Това… — той сведе поглед към пръстите си преплетени в къдриците й. — Това е много по-добре — той плъзна един пръст във влажната цепнатина.

Тя подскочи и възкликна.

— О, Боже, какво ми правиш — тя притисна ръка до гърдите си, сякаш да успокои дишането си. — Ти не ме… караш да реагирам по този начин, нали? Искам да кажа, снощи, когато бе в главата ми…

— Аз поставях усещания в ума ти. Реакциите ти си бяха твои — той зарови пръста си по-дълбоко във влажната топлина, докато не достигна до гладката издатина.

Тя простена продължително.

— Реакциите ти са толкова прекрасни — пръстът му се намокри целият. Ароматът достигна до него, богат и опияняващ. Слабините му се втвърдиха, подтиквайки го да продължава. Той смъкна бельото по бедрата и надолу по краката й и го пусна на пода.

Тя го посрещна между краката си и ги раздели за миг, след което ги уви около кръста му. Ерекцията му причиняваше ужасно неудобство, но преди да направи каквото и да било, той искаше да я види. Наведе се и отмести влажните къдрици. И там бе сладката плът, подута и блестяща от росата на собственото й желание. Желание за него. Това бе повече, отколкото можеше да понесе. Той потисна собствената си силна нужда.

Не още. Първо искаше да я вкуси.

Плъзна ръце под дупето й и я повдигна към устата си. Тя извика. Краката й се увиха по-стегнато около него, след това потръпваха при всяко бавно облизване. Той започна с бавно изучаване, но скоро тихите викове на Шана го подбудиха да се движи по-силно и бързо. Тя притисна пети в него и се изви към тялото му. Той задържа бедрата й и накара езика си да се движи с вампирска скорост.

Тя извика разтърсена. Лицето му бе залято от сладкия й аромат. Шана потрепери в удоволствието си, едва поемайки си дъх. Подутата й женственост бе притисната срещу него. Пълна с кръв, червена и пулсираща. Той обърна глава, опитвайки се да избяга от неизбежната реакция. Но бедрата й се притиснаха към носа му, кръвта във вените и пулсираше срещу кожата му.

Инстинктът за оцеляване избухна в него. Зъбите му избиха и той ги потопи в богатата вена от вътрешната страна на бедрото й. Кръвта й изпълни устата му. Викът й изпълни ушите му, но той не можеше да се спре. Гладът го бе надвил и той не можеше да си спомни да е вкусвал някога толкова богата и вкусна кръв. Тя извика и се опита да се измъкне. Той притисна крака й към устата си и източи една дълга и вкусна глътка.

— Роман, спри! — Шана го ритна със свободния си крак.

Той застина. Кръв господня. Какво направи? Беше се заклел никога вече да не хапе смъртен. Той измъкна зъбите си. Кръвта капеше от раните на крака й.

Тя се сви на стола, за да се отдалечи от него.

— Махни се от мен!

— Ша… — той осъзна, че зъбите му все още бяха издадени. С последните капки от волята си, той ги принуди да се приберат. Те не искаха. Той беше гладен и толкова слаб. Трябваше да иде до плота, където бе оставил бутилката с кръв.

Нещо покапа по брадичката му. Кръвта й. По дяволите, нищо чудно, че го гледаше толкова ужасено. Сигурно изглеждаше като чудовище.

Той бе чудовище. И току-що ухапа жената, която обичаше.