Керелин Спаркс
Как да се омъжиш за вампир милионер (20)

Глава 19

Шана седна в леглото и огледа тъмната спалня.

— Роман? Тук ли си?

Горе съм. Благодаря ти, че ме пусна.

Пусна? Къде, в главата си ли? Сигурно е станало, докато спеше. Остра ледена болка я прониза от едното слепоочие до другото.

Шана, моля те. Не ме изхвърляй. Гласът му започна да избледнява, докато не заприлича на ехо, идващо от далечното дъно на пещера. Тя потърка бодящите я слепоочия.

— Това ли правя?

Опитваш се да ме блокираш. Защо?

— Не знам. Когато усетя нещо да наближава, просто му се опъвам. Инстинктивно е.

Спокойно, сладка моя. Нищо няма да ти направя.

Тя пое дълбоко дъх няколко пъти и болката поутихна.

Така е по-добре.

Гласът му беше по-близо. По-ясен.

Сърцето на Шана заби лудо. Никак не беше сигурна дали иска Роман в главата си. Колко от мислите й четеше?

Защо се тревожиш? Криеш ли нещо от мен?

Господи, наистина чуваше мислите й.

— Нищо важно, но има някои неща, които предпочитам да не споделям. Като например колко невероятно красив и секси… Дърт крастав жабок!

Секси?

По дяволите. Не я биваше в телепатията. Това, че той можеше да прочете мислите й, я караше да мисли странни неща само за да го заблуди.

Тя се развесели и усещането я обви като топло одеяло.

Тогава недей да мислиш толкова. Отпусни се.

— Как да се отпусна, като си в главата ми? Няма да ме принудиш да направя нещо, което не искам, нали?

Разбира се, че няма, сладка моя. Няма да контролирам мислите ти. Само ще ти внуша усещането, че правя любов с теб. А щом изгрее слънцето, ще трябва да си вървя.

Тя усети нещо топло и влажно на челото си. Целувка. След това — меки пръсти, които галеха лицето й. Разтриваха слепоочията й, докато от болката не остана и следа. Тя затвори очи и почувства как пръстите минават по скулите й, челюстта, ушите. Не знаеше как го прави, но усещането беше съвсем истинско. И толкова невероятно.

С какво си облечена?

— Хмм… Има ли значение?

Искам да си гола, когато те докосвам. Искам да почувствам всяка сочна извивка, всяка дълбока падина. Искам дъхът ти да трепери в ухото ми, мускулите ти да се стягат в страстта все по-силно и по-силно…

— Стига! Убеди ме още с първото изречение — тя издърпа нощницата си и я хвърли в копринена купчинка на земята. След това се сгуши под топлите чаршафи и зачака.

И продължи да чака.

— Ехо? — тя се взря в тавана, чудейки се какво се случва на петия етаж. — Ехо, земята вика Роман — креватният ви другар е гол и готов за излитане.

Никакъв отговор. Може би е бил твърде уморен и е заспал. Страхотно. Никога не е била особено изкусна в задържането на мъжкия интерес. А и с Роман — та той можеше да съществува вечно. Как би могла да бъде нещо повече от мимолетно хлътване за него? Дори да останеха заедно няколко години, за него това щеше да е просто един кратък миг. Шана изстена и се обърна по корем. Как изобщо би се получило нещо между тях? Двамата бяха пълни противоположности, тоест жива и мъртъв. Казват, че противоположностите се привличат, но едва ли се имат предвид чак такива крайности.

Шана?

Тя повдигна глава.

— Върна ли се? Помислих, че си си тръгнал.

Извинявай. Имах работа.

Пръстите му леко заразтриваха раменете й.

Тя сложи глава на възглавницата с въздишка. Работа ли?

— Къде всъщност се намираш? Не си на бюрото си, нали?

Мисълта, че той може да си върши канцеларската работа междувременно, силно я смущаваше. Все пак бе толкова добър, че сигурно можеше да я доведе до телепатичен оргазъм, докато си проверява имейла.

Той се засмя.

Седя в леглото си и си хапвам преди лягане.

Значи пие кръв, докато умствено масажира раменете й? Много романтично, няма що.

Гол съм. По-добре ли е така?

Майчице. Представи си великолепното му тяло… дърт крастав жабок.

Роман погали гърба й с докосвания, леки като перце. Тя потрепери. Беше прекрасно. Той натисна леко с долната част на дланта, правейки бавни, сладостни движения. Поправка — беше божествено.

Чуваш ли и други вампири?

— Не. Един е напълно достатъчен, благодаря.

Усети как присъствието му става по-осезаемо, как се изпълва с някакво чувство. Гордост? Не, нещо по-бурно. По-скоро… желание за власт.

Ти си моя.

Да бе. Понеже го чува, това му дава право на собственост над нея? Живял над петстотин години, а още мисли като пещерняк. Обаче ръцете му наистина бяха райски.

Благодаря. Старая се. Ръцете му блуждаеха по гърба й, като пръстите търсеха възли от напрежение под кожата. Пещерняк, а?

По дяволите, чуваше твърде много неща. Почти го виждаше как се усмихва. Добре, че още не знаеше, че е започнала да се… дърт крастав жабок, дърт крастав жабок.

Още не можеш да свикнеш да ме чуваш в ума си.

В десетката. Две точки за демона екстрасенс. Усети леко шляпване по дупето си.

— Ей! — тя вдигна рамене, но той отново я събори на леглото. — Буташ ме! — гласът й се удави във възглавницата.

Вярно е. Имаше наглостта да прозвучи доволен от себе си.

— Пещерняк — измърмори тя. С цял харем жени. — Нали каза, че не е лично. Доста лично ми се вижда.

В момента е, защото сме само двамата. Мисля само за теб.

Усещаше го плътен около себе си, плътен и нагорещен от желание. Кожата й настръхна в отговор. Пръстите му пробягаха по гръбнака до врата й. Той отметна косата й настрани.

Шана усети нещо горещо и влажно на врата си: целувка. Настръхна. Беше толкова странно да я целува невидимо лице. Дъхът му бе топъл върху ухото й. След това нещо я погъделичка по стъпалата.

Тя се стресна.

— В леглото има нещо.

Аз съм.

— Но… — не можеше да стигне до стъпалата й, докато я целува по ухото. Освен ако ръцете му не бяха два метра дълги. Или пък не беше напълно човек.

В десетката. Две точки за теб, прелест моя. Роман потърка нос във врата й и ощипа пръстите на краката й. На двата крака. И продължаваше да я разтрива между плешките.

— Чакай малко. Колко ръце имаш?

Колкото поискам. Всичко е в ума ми. В нашия ум. Палците му потънаха в извивките на стъпалата й. Масажираше гърба й с горната част на дланите си, чертаейки спирали надолу към кръста. И през цялото време целуваше врата й.

Тя въздъхна замечтано.

— О, това е много приятно.

Приятно? Ръцете му спряха.

— Мхм. Много приятно, много — тялото й се стегна, когато Шана усети надигащо се раздразнение в главата си. Идваше от него.

Приятно ли? Около него захвърчаха искри.

О, Господи.

— Много ми харесва. Наистина!

Гласът му просъска в главата й.

Дотук бях с лиготиите.

Сграбчи я за глезените и разтвори краката й. Други ръце хванаха китките й. Тя се изви, опитвайки се да се освободи, но той бе твърде силен и с прекалено много ръце. Беше закована за леглото и безпомощна, с широко разтворени крака.

Хладен въздух докосна най-нежните й части. Тя зачака, скована и изложена на показ. Сърцето й тътнеше в ушите.

Продължаваше да чака. Стаята бе тиха, ако не се брои тежкото й дишане. Нервите й бяха на кълбо в очакване на неизбежното нападение. Откъде щеше да започне? Нямаше как да разбере — не можеше да го види. Беше ужасно. Беше… възбуждащо.

Чакаше. Четири ръце все още държаха китките и глезените й. Но той имаше безброй много ръце и пръсти, докъдето стигаше въображението му. Сърцето й заби още по-бързо. Седалищните й мускули се свиха в опит да събере краката си. Беше изложена на показ и така разкрита за него. Кожата й настръхна. Той й го причиняваше. Караше я да чака. Караше я да тръпне в очакване. В копнеж. Желание.

И тогава той изчезна.

Шана вдигна глава.

— Ехо? Роман?

Къде отиде? Тя седна в леглото и погледна радиото с часовник до него. С нейния късмет сигурно слънцето тъкмо беше изгряло и той беше мъртъв за през деня. Но бе твърде рано за изгрева. Да не би да я беше зарязал насред срещата им? Минутите минаваха с тиктакане.

Шана се изправи на колене.

— По дяволите, Роман, не можеш да ме оставиш така!

Помисли дали да не хвърли нещо към тавана.

Внезапно почувства ръце да обвиват кръста й и ахна.

— Роман? Надявам се да си ти — протегна ръка назад, където смяташе, че трябва да се намира той, но там нямаше нищо, освен празен въздух.

Аз съм. Ръцете му пропълзяха нагоре по ребрата и обвиха гърдите й. Устните му целуваха рамото й.

— Къде… къде беше? — трудно й беше да поддържа разговор, докато той я галеше с палци.

Съжалявам. Няма да се повтори. Играеше си със зърната й, като нежно извиваше втвърдените ареоли между палеца и показалеца си. Всяко притискане, сякаш дръпваше невидима струна, свързана с душата й.

Тя се строполи върху леглото и се взря в тавана.

— О, Роман, моля те! — искаше й се да го види. Или да го докосне.

Шана, мила моя Шана. Гласът му шепнеше в главата й. Как да ти кажа какво означаваш за мен? Когато те видях на бала, сякаш сърцето ми отново заби. Ти озари стаята, ярка светлина в черно-бял океан. Мислех си, че животът ми е бил само една безкрайна, черна нощ. Тогава като дъга се появи ти и изпълни черната ми душа с цветовете си.

— О, Роман. Не ме разплаквай — тя се обърна по корем и изтри навлажнените си очи с чаршафа.

Ще те накарам да плачеш от удоволствие.

Ръцете му бавно се плъзнаха нагоре по краката й, докато други две пробягаха по гърба й. Стигна до бедрата и кръста й. Скоро, съвсем скоро всичките му ръце щяха да се срещнат върху слабините й. Седалищните й мускули се стегнаха. Влагата се събираше между краката й. Гладът ставаше по-сладък, по-горещ, по-отчаян.

Почувства устата му върху дупето си. Върхът на езика му премина по едната страна, хлътна в падината и продължи по другата.

— Роман, побъркваш ме. Не издържам!

Това ли искаш? Пръстите му докоснаха леко къдравата коса, пазеща интимността й.

Тялото й се разтърси.

— Да.

Колко си влажна?

Самият въпрос предизвика нов изблик на топлина между краката й.

— Много. Мокра. Увери се сам — тя се обърна по гръб, очаквайки да го види. Смущаваше я да лежи с разтворени крака, готова да го приеме, а там нямаше никого. — Роман?

Искам да те целуна. Дъхът му се придвижи им гърдите й и пое зърното в устата си. Езикът му се завъртя около него и погали твърдото връхче.

Ръцете й го затърсиха, но около нея нямаше нищо.

Той премина към другата й гърда.

— Искам и аз да те докосвам. Искам да те прегърна — тялото й се изви в спазъм, когато той сложи длан между краката й.

Пръстите му започнаха да изследват. Толкова си мокра. Прекрасна си.

— Роман.

Отново го потърси, но не откри нищо, което да може да прегърне. Беше повече от смущаващо. Беше си направо влудяващо. Като нямаше за какво да се хване, Шана сграбчи чаршафите в юмруци.

Той помилва гладките гънки и ги разтвори внимателно. Пъхна пръст вътре и погали вътрешната стена. Така харесва ли ти? Или предпочиташ така? Той приближи клитора й и подразни върха му.

Тя извика, а юмруците й усукаха чаршафите. Копнееше да го прегърне, да прокара ръце през косата му, да усети мускулите по гърба и задника му. Това бе твърде едностранно. Но толкова дяволски хубаво.

Влезе в нея с два пръста. Или поне тя мислеше, че са два пръста. Може и да бяха три. Господи, той я измъчваше отвътре навън. Пръстите му правеха кръгове и галеха, впускаха се и се отдръпваха. Тя нямаше представа колко хиляди нервни окончания имаше там долу, но той явно бе решен да възпламени всяко едно от тях. Търкаше твърдия, подут възел на слабините й все по-бързо. Шана заби пети в матрака, краката й се стегнаха, бедрата й се надигнаха във въздуха.

Още. Още.

И той й даде още.

Тя се задъха. Напрежението растеше, сладко и стегнато. Тя гореше в очакване.

По-силно. По-силно.

Извиваше се и притискаше интимността си към ръцете му, гърчейки се срещу него. Той хвана седалището и я обхвана с уста.

Само едно движение на езика му и тя бе разтърсена. Вътрешните й мускули приклещиха пръстите му. Тя извика. От сърцевината й запреливаха спазми, вълна след вълна чиста наслада я обливаше чак до пръстите на ръцете и краката й. С всеки спазъм дъхът й спираше в гърлото и пръстите й сграбчваха чаршафа. Трусовете не спираха. Шана повдигна крака към тялото си, с притиснати едно о друго бедра, отпивайки от великолепния отлив.

Беше прекрасна. Той я целуна по челото.

— А ти беше фантастичен — тя притисна гърдите си с ръка. Сърцето й все още биеше силно, кожата й гореше.

Сега трябва да си вървя, прелест моя. Лека нощ.

— Какво? Не можеш да си тръгнеш сега.

Налага се. Лека нощ, мила.

— Не може просто да си тръгнеш. Искам да те прегърна — тя усети бързо, студено щипване по носа. — Роман?

Мълчание.

Тя потърси присъствието му у себе си. Нямаше го.

— Ало, пещерняка! — изкрещя тя към тавана. — Не може просто да ме любиш и да си тръгнеш!

Никакъв отговор. Тя се изправи в леглото. Часът светеше върху дисплея на часовника до него. Шест и десет. Това било значи. Шана се строполи по гръб. Слънцето изгряваше. Време е добрите вампирчета да спинкат. Това несъмнено звучеше по-добре, отколкото изглеждаше. През следващите дванадесет часа Роман щеше да бъде мъртъв за света.

Мамка му. Като за труп беше страхотен любовник. Защо, за Бога, правеше секс с вампир? Не беше като да има някакво бъдеще в тази работа. Той щеше да бъде вечно на трийсет. Прокълнат да остане млад, секси и красив за вечни времена, а тя щеше да остарее.

Шана изстена. Връзката им бе обречена от самото начало. Той щеше да си остане красивият млад принц. А тя щеше да бъде дъртата крастава жаба.

Шана се събуди в ранния следобед и обядва с Хауърд Бар и неколцина от дневните стражи. Въпреки че бяха обучени за охранители, плащаха им и за да чистят къщата през деня. В края на краищата звукът от прахосмукачка нямаше да вдигне мъртвите. Шана прекара един скучен следобед в пране на новите си дрехи и гледане на телевизия. Вървеше Дигиталният вампирски канал, но почти всичко беше на френски или италиански. В Европа беше нощ. Надписите обаче бяха на английски. Денонощно, защото винаги е нощ някъде по света. ДВК — ако не сте дигитални, сте невидими. Сега вече разбираше какво означават тези думи.

Взе си горещ душ преди залез-слънце. Искаше да изглежда възможно най-добре за Роман. След това се върна в кухнята да вечеря и наблюдава смяната на стражите. Шотландците пристигнаха. Всички й се усмихнаха, преди да отидат до хладилника за бутилка кръв. Всеки си изчака реда за микровълновата печка, като всички й се усмихваха и си разменяха многозначителни погледи.

Да нямаше маруля между зъбите? Най-сетне шотландците излязоха, за да заемат постовете си. Конър остана, за да изплакне бутилките в мивката. Шана си спомни, че и преди го е виждала да го прави, но тогава не беше осъзнала значението на това действие.

— Защо сте толкова щастливи? — попита тя, седнала до кухненската маса. — След атентата снощи помислих, че ще започне война.

— А, ще почне, ще почне — отвърна Конър. — Но когато човек е живял колкото нас, нещата не му се струват толкова неотложни. Ще се погрижим за Петровски, не се бой. Жалко, че не го убихме във Великата война.

Шана се наведе напред.

— Значи е имало вампирска Велика война?

— Имаше я, през 1710 — Конър затвори миялната и се облегна на кухненския плот. Очите му се замъглиха в спомени. — Аз се бих. Петровски също, ама на страната на врага, знаеш.

— Как е започнала?

— Роман не ти ли е разказвал?

— Не. И той ли е участвал?

Конър изсумтя:

— Той я започна.

Това ли имаше предвид Роман, когато каза, че е извършил ужасни престъпления?

— Ще ми разкажеш ли?

— Ами защо не — Конър отиде до кухненската маса и седна. — Вампирът, дето промени Роман, беше много зъл тип на име Касимир. Командваше огромна глутница вампири и всичките рушаха цели села, изнасилваха и убиваха, и измъчваха хората за забавление. Петровски беше сред любимците на Касимир.

Шана се сви. Роман беше мил монах, посветен на лекуването на бедните. Беше ужасяващо да си го представи хвърлен насред толкова зло.

— Какво стана с Роман?

— Касимир много го беше харесал. Искаше да изтръгне всичко добро от него и да го направи чисто зло. Той… беше много жесток с Роман. Накара го да избира между ужасни неща — Конър поклати глава с отвращение. — Веднъж Касимир заловил две деца и заплашил, че ще ги убие и двете. Казал, че Роман може да спаси едното само ако лично убие другото.

— Божичко! — Шана усети как й се повдига. Не се учудваше, че Роман се смяташе за отхвърлен от Бог.

— Роман отказал да участва в такова злодеяние и Касимир побеснял. Заедно с глутницата дяволи нападнали манастира на Роман и убили всички монаси. След това унищожили постройките.

— О не! Всички монаси? Дори осиновителя на Роман? — сърцето я заболя при мисълта за това.

— Да. Знаеш, Роман не беше виновен, ама пак се чувстваше отговорен.

Нищо чудно, че го мъчеше постоянна самоомраза. Не беше виновен, но тя разбираше чувството му за вина. Тя не беше отговорна за смъртта на Карън, но въпреки това се обвиняваше.

— Разрушеният манастир… това изобразява картината на петия етаж, нали?

— Да. Роман я пази, за да си напомня…

— Тоест, за да се измъчва — очите на Шана се замъглиха. Още колко века възнамеряваше да се самобичува за това?

— Да — кимна Конър тъжно. — Тъкмо гледката на манастира и мъртвите му братя дава смисъл на новото му и ужасно съществуване. Тогава се закле да унищожи Касимир и злите му последователи. Но знаеше, че няма да успее сам. Така че се измъкна, тръгна на запад да търси бойни полета, по които в тъмата умират ранените. През 1513 намерил Жан-Люк в битката при Гингейт и Ангъс във Флодън Филд в Шотландия. Направил ги вампири и те станали първите му съюзници.

— Теб кога те намериха?

— В битката при Солуей Мое — въздъхна Конър. — Хубавата ни Шотландия не оставаше мирна за дълго. Беше първокласно ловно поле за умиращи воини. Бях допълзял до едно дърво в последните си мигове. Роман ме намери и ме пита дали искам отново да се бия за благородна кауза. Толкоз ме болеше, че не помня много-много. Сигурно съм казал да, защото в онази нощ Роман ме направи вампир.

Шана преглътна с мъка.

— Не се ли чувстваш възмутен от това, което ти се е случило?

Конър изглеждаше изненадан.

— Не, девойче. Аз умирах, а Роман ми даде причина да съществувам. И Ангъс беше там. Той превърна Иън. Към 1710-та Роман беше набрал голяма армия вампири. Ангъс беше генерал, а аз — капитан — усмихна се Конър гордо.

— И нападнахте Касимир, така ли?

— Да, беше кървава война и продължи три нощи. Ранените и твърде слабите ги изпържваше слънцето сутринта. На третата нощ, малко преди изгрев-слънце, Касимир падна. Следовниците му се разбягаха.

— И сред тях беше и Петровски ли?

— Да. Ама скоро ще го хванем, не го мисли — Конър стана и се протегна. — Аз най-добре да тръгвам на обиколка.

— Роман сигурно е станал вече?

Конър се ухили.

— Да. Непременно ще е станал — и излезе от кухнята с вееща се около коленете шотландска пола.

Шана въздъхна дълбоко. Значи Роман не лъжеше за престъпленията си. Беше убивал и превръщал смъртни във вампири. Но го беше правил само с умиращи, и то с благородна цел. Беше победил Касимир, злия вампир, който обичал да измъчва невинни хора.

Миналото на Роман беше изпълнено с насилие, но тя можеше да го приеме. Въпреки опитите на Касимир да го поквари, Роман бе останал добър човек. Винаги се бе опитвал да предпазва и спасява смъртните. И въпреки това бе преизпълнен с разкаяние дотам, че вярваше, че Бог го е изоставил. Тя трябваше да намери начин да пробие бронята му и да облекчи болката. Тяхната връзка може би беше обречена, но той въпреки това й беше мил и тя не можеше да позволи да продължава да страда. Шана излезе в коридора и тръгна по стълбите.

— О, Шана! — на вратата на салона стоеше Маги.

Двукрилата врата бе отворена и Шана виждаше харема зад нея. Тъпо. Никак не й се искаше да вижда тези жени.

— Ела, Шана — Маги я хвана за лакътя и я издърпа в салона. — Вижте всички, това е Шана!

Момичетата от харема й се усмихнаха ослепително. Какво, по дяволите, бяха намислили? Тя изобщо не вярваше на тази нова дружелюбност.

Ванда пристъпи напред с извинителна усмивка.

— Ужасно съжалявам, че се държах грубо с теб — тя докосна един кичур от косата на Шана. — Този цвят ти отива.

— Благодаря — отвърна Шана и отстъпи.

— Не си тръгвай — Маги я сграбчи за ръката. — Ела при нас.

— Да — съгласи се Ванда. — Бихме искали да те приветстваме в харема.

— Моля? — ахна тя. — Няма да влизам във вашия харем.

— Но вие с Роман… вече сте любовници, non? — обади се Симон, свита в ъгъла на дивана.

— Аз… тоест… не мисля, че ви влиза в работата.

Как бяха разбрали какво се е случило?

— Не бъди толкова обидчива — рече Ванда. — Всички харесваме Роман.

— О! — Симон отпи от винената си чаша. — Аз дойдох чак от Пархиж, за да бъда с него.

В Шана забълбука гняв. Гняв към Роман и тези жени, но най-вече към нея самата. Не трябваше да се стига толкова далеч с него, докато той си държеше всичките тези жени.

— Отношенията ми с Роман са си между нас двамата.

Маги поклати глава.

— С вампирите не е лесно нещата да останат само между двама. Дочух как Роман поиска да те люби.

— Моля? — Сърцето на Шана подскочи до гърлото.

— Маги много я бива да улавя мисли — обясни Ванда. — Когато чу Роман, ни каза и на нас, а ние го помолихме и ние да участваме в забавата.

— Моля?! — от главата на Шана изскочиха искри.

— Успокой се — Дарси я изгледа притеснено. — Той не им позволи.

— Беше много грхуб! — изпъхтя Симон със силния си акцент.

— Беше ужасно — Маги скръсти ръце и се намръщи. — Толкова дълго го чакахме пак да прояви интерес към секса. И когато най-сетне стана, не ни дава да участваме.

— Беше много неприятно — въздъхна Ванда. — Ние сме неговият харем. Имаме право да споделяме вампирския му секс, но той ни блокира.

Шана ги зяпна с отворена уста, а сърцето й се блъскаше в гърдите.

— Бога ми — заяви девойката от Юга. — Никога през живота си не съм била така отхвърляна.

— Вие… — Шана се задъхваше. — Всички вие сте се опитали да участвате?

Ванда сви рамене.

— Щом почне вампирски секс, всеки може да участва.

— Така се прави — съгласи се Маги. — Два пъти го молихме да ни пусне, но Роман не даваше.

— Дори ни се рхазвика — нацупи се Симон.

— Толкова много ментални спорове и крясъци си разменихме — продължи Маги, — че дори шотландците се намесиха в кавгата и ни казаха да оставим Роман на мира.

Шана изстена наум. Нищо чудно, че й се усмихваха по-рано. Всички в къщата ли знаеха какво беше правила с Роман? Лицето й почервеня.

— Тази нощ пак ще прхавите секс, non? — попита Симон.

— Затова искаме да се присъединиш към харема — обясни Маги с приятелска усмивка.

— Да — потвърди Ванда, също усмихната. — Тогава Роман може да прави любов с всички ни.

— Не, не — поклати глава Шана и отстъпи. — Никога!

И избяга, преди жените от харема да са видели сълзите й. По дяволите! Сега разбираше защо Роман бе изчезнал на два пъти предната нощ. Беше я оставил на изчакване, за да отговори на купищата телепатични обаждания от харема си. През цялото време, докато я беше любил с ума си, е трябвало да влага психическа енергия да блокира харема си. Все едно бяха правили любов с един куп воайори по прозореца.

Тя изтича по стълбите до първия етаж. Шокът й премина в ужас, а той — в сурова болка. Как се беше забъркала в цялата тази ужасяваща каша?

Докато стигна втория етаж, по страните й се стичаха сълзи. Как може да е такава глупачка? Изобщо не трябваше да допуска Роман в главата си. Нито в леглото си. И в никакъв случай в сърцето си. Когато се качи на третия етаж, болката се бе превърнала в гняв. Проклет харем! И проклет Роман. Как смее да държи харем и да претендира, че го е грижа за нея? Качи се на четвъртия етаж и се отправи към стаята си, но после спря. Гневът гореше в нея с пълна сила, твърде горещ, за да бъде овладян. Тя тръгна към петия етаж с тропот.

Стражът й се усмихнаха многозначително.

Искаше й да избърше усмивката от лицето му с плесница. Стисна зъби.

— Искам да видя Роман.

— Да, девойче.

Шотландецът отвори вратата към кабинета на Роман.

Тя влезе и затвори вратата. Роман може и да беше оцелял във Великата вампирска война от 1710, но сега щеше да се изправи пред по-голям ужас.

Смъртна жена, побесняла от гняв.