Керелин Спаркс
Как да се омъжиш за вампир милионер (19)

Глава 18

От ъгъла си в балната зала Иван Петровски все още чакаше Ангъс МакКей и неговите тъпи шотландци. Френското конте Жан-Люк Ешарп се приближи заедно с друг шотландец.

МакКей ги поздрави.

— Намери ли ги, Конър?

— Аха — отвърна той. — Ние проверихме камерите за наблюдение. Те са точно там, където предполагахме, че ще са.

— Да не би да говориш за Шана Уилън? — попита Иван. — Видях Драганести да излиза заедно с нея, както знаеш. Това неговият модерен вамп начин за правенето на нещата ли е? Когато си в опасност, да тичаш и да се криеш?

Конър изръмжа и пристъпи към него.

— Позволи ми да отхапя този мършав врат веднъж завинаги.

— Не — Жан-Люк Ешарп блокира шотландеца с бастуна си. Французинът хвърли поглед към Иван с ледените си сини очи. — Когато му дойде времето, го искам за себе си.

Иван изпухтя.

— Какво смяташ да правиш с мен, Ешарп? Да ми направиш модерно преобразяване?

Французинът се усмихна.

— Гарантирам ти, че никой няма да те разпознае след това.

— А химикът? — Ангъс се обърна към Конър. — В безопасност ли е?

— Да, Иън е с него.

— Ако говориш за Ласло Весто, имам новини за теб — каза Иван. — Дните му се преброени.

Невъзмутимият поглед на МакКей говореше, че изобщо не е впечатлен. Той се обърна към шотландеца, без да откъсва поглед от Иван.

— Как ти изглежда?

Шотландецът сви рамене.

— Като нормален часовник, сър. Но не можем да кажем със сигурност, освен ако не го отворим.

— Разбирам — МакКей взе часовника, пусна го на пода и го настъпи.

— Хей — Иван скочи на крака.

МакКей вдигна счупения часовник и разгледа смачкания механизъм.

— На мен ми изглежда наред. Хубав часовник — той го върна на Иван, а в очите му блестяха весели пламъчета.

— Копеле — Иван хвърли съсипания си часовник на земята.

— Чакай малко — Конър отстъпи и се огледа за руснаците. — Хората му са четирима.

— Правилно — каза МакКей. — Ти каза, че са били четирима в къщата на Ню Рошел.

— Да — отвърна Конър. — Но те имаха и шофьор. Къде по дяволите е той?

Иван се усмихна.

— Негодник — промърмори МакКей. — Конър, вземи дузина мъже и претърсете всички помещения. Обади се на пазачите отвън и им кажи да огледат района.

— Да, сър — Конър кимна на дванадесет мъже да го последват. След няколко бързи реплики те се разделиха и се изстреляха с вампирска скорост.

Местата на шотландците бързо бяха заменени от Корки Кърант и нейната групичка от ДВК.

— Гледай да ни дадеш добър репортаж — изръмжа тя и се обърна към камерата с блестяща усмивка. — Аз съм Корки Кърант с репортаж „На живо с неживи“! Тук вълнуващите събития следват едно след друго веднага след откриването на бала. Може да видите как един полк шотландци отведоха руско-американските затворници. Можете ли да ми кажете защо, господин МакКей? — тя тикна микрофона под носа на МакКей.

Той я изгледа мълчаливо.

Усмивката й стана още по-широка.

— Със сигурност не вземате затворници без съдебен процес? — продължи тя, като му тикна микрофона отново.

— Изчезвай, девойче — каза той меко. — Това не е твоя работа.

— Аз искам да говоря — Иван се размаха по посока на камерата. — Бях поканен тук и вижте само как се отнасят с мен.

— Ние няма да те нараним — МакКей извади един пистолет и го насочи към Иван. — Все още. Къде е петият човек от твоите? Какво смята да прави?

— Още се опитва да паркира колата. Знаеш, че за толкова голямо парти трябваше да осигуриш повече обслужващ персонал.

МакКей повдигна вежда.

— Може би трябва да те предупредя, че куршумите са сребърни.

— Ще се опиташ да ме очистиш пред толкова много свидетели? — подигра го Иван. Той не можеше да се надява на по-добро развитие на нещата. Не само беше привлякъл вниманието на всички гости на галавечерята, а и зрителите, които гледаха ДВК, щяха да чуят неговото изявление. Той се качи върху стола си и зачака музиката да спре.

Ешарп измъкна шпага от бастуна си.

— Никой не иска да те слуша.

— Дали галавечерта ще завърши с кръв? — прошепна Корки Кърант в микрофона. — Не сменяйте канала!

Иван направи малък фалшив поклон, когато музиката спря. За съжаление поклонът остави врата му изкривен, така че трябваше да го изпука, за да го върне в правилната позиция.

Корки Кърант се обърна към камерата с широка усмивка.

— Иван Петровски, господарят на руско-американското сборище, иска думата. Така че нека да чуем какво желае да ни каже.

— От осемнадесет години не бях посещавал никой от тези балове — започна Иван. — Осемнадесет години, откакто бях принуден да гледам трагичното пропадане на нашия висш начин на живот. Старите ни традиции са отхвърлени като отпадъци. Нашите горди наследници ни се присмиват. Новата политическо правна философия на модерните вампири се вмъкна между нас като чума.

Тълпата зашумя. Някои не харесаха изказването му, но Иван подозираше, че имаше и такива, които копнееха да го слушат.

— Колко от вас са станали дебели и безчувствени от тази абсурдна фюжън кухня? Колко от вас са забравили тръпката от лова и екстаза на хапането? Аз ви казвам тази вечер, че тази изкуствена кръв е подигравка!

— Достатъчно — Ангъс насочи пистолета си. — Слизай оттам.

— Защо? — изкрещя Иван. — Страхуваш се от истината ли? Истинските не се страхуват.

Ешарп вдигна меча си.

— Истинските са страхливци, които крият самоличността си в тайна.

— Вече не! — Иван се втренчи в камерата на ДВК. — Аз съм водачът на Истинските и тази вечер ние ще си отмъстим!

— Хвани ги! — Ангъс се хвърли напред, последван от хората си.

Иван и неговите последователи отскочиха високо във въздуха и после се изпариха, телепортирайки се от сградата. Озоваха се отвън в градината.

— Бързо — изкрещя Иван. — В колата.

Те притичаха през тревата до паркинга. Колата беше празна. Нямаше и следа от Владимир.

— Мамка му — измърмори Иван. Трябваше да е приключил досега. — Той огледа хората си и погледът му се спря върху Катя.

— Какво, по дяволите, се е случило с теб?

Тя погледна надолу и се изсмя.

— Стори ми се, че нощният въздух щипе малко — полата й беше изчезнала, оставяйки я гола от кръста надолу. — Когато отскочихме във въздуха, французинът се опита да ме сграбчи. Предполагам, че е хванал само края на полата ми и тя се разпори.

— Жан-Люк Ешарп? — въпросът дойде от Галина. — Той е толкова сладък. Също и шотландците. Мислиш ли, че са голи под кюповете си?

— Достатъчно! — Иван свали якето си и го метна на Катя. — Трябва ли да ви напомням, кучки такива, че ми принадлежите? Сега се качвайте в колата.

Катя повдигна вежда и вместо да обвие якето около бедрата си, както очакваше той, тя го облече. Интимните й части все още бяха открити. Алек я зяпаше с широко отворена уста.

Вратът на Иван почервеня от ярост.

— Искаш ли да прекараш остатъка от съществуването си без очните си ябълки? — изръмжа му.

Алек рязко се опъна като струна.

— Не, сър!

— Тогава заведи дамите в колата и запали проклетия двигател — Иван изскърца със зъби и изпука врата си.

Неясна фигура тичаше към тях в тъмното. Владимир. Вампирът спря до тях.

— Намери ли склада?

— Да — кимна Владимир. — Експлозивите са готови.

— Добре. Да се изнасяме — Иван забеляза шотландците да идват към тях. Това беше. Той посегна към маншета на десния си ръкав. Беше предположил, че шотландците ще изпразнят джобовете му, така че скри детонатора за С-4 експлозивите в подгъва на маншета си. Едно натискане на бутона и прекрасните запаси от синтетична кръв на Драганести щяха да са история.

 

 

Шана беше онемяла. Вампирски секс? Тя не беше сигурна дали такъв странен феномен изобщо съществува. Е, имаше един сигурен начин да разбере. Трябваше ли дори да го обмисля?

Е, не можеше да забременее от това. И още повече той дори нямаше да бъде в една и съща стая с нея, значи щеше да е напълно безопасно. Без ухапвания, прегръдки и ненужна грубост. Нямаше да има малки вампирски бебета, които да летят наоколо в детската стая.

Тя изстена. Сериозно ли го обмисляше? Щеше да се наложи да позволи на Роман да влезе в съзнанието й. Кой знае какви ужасни неща можеше да й причини? Какви сладки нечестиви усещания можеше да… Чакай малко, тази защита не действаше много добре.

Той беше седнал на кухненската маса и я наблюдаваше с изпъстрените си в златно очи. Изглеждаше вбесяващо доволен от цялата ситуация. Сякаш знаеше, че ще каже да. Мръсник. Не му ли беше достатъчно признанието, че е вампир? Но не, той трябваше да й предложи да правят вампирски секс в същата вечер. Изключително задоволителен секс.

По кожата й преминаха тръпки. Той беше толкова интелигентен. И искаше да съсредоточи цялата си умствена сила в това да й достави удоволствие? Господи. Беше изкушена.

Тя го погледна в очите и веднага почувства психическата му сила, която премина в главата й като хладен бриз. Сърцето й заби бързо. Коленете й се огънаха. Силен шум проглуши ушите й. Подът се разтресе под краката й. Тя се подпря на стената, за да не падне. Боже мой, дали той направи това?

Роман скочи на крака и се спусна към телефона. Стаята се залюля отново и Шана се препъна към близкия стол.

— Иън! Какво, по дяволите, става? — извика Роман в телефонната слушалка. После утихна и се заслуша. — Къде е била експлозията? Някой ранен?

Експлозия? Шана се сви в стола. О, Боже. Трябваше да се сети, когато земята се разтресе, че няма връзка със секса. Това беше атака.

— Хванали ли са го? — Роман изруга тихо.

— Какво става? — попита Шана.

— Петровски се е измъкнал — измърмори Роман. — Всичко е наред, Иън. Ние знаем къде живее. Можем да му отмъстим, когато си искаме.

Шана преглътна. Изглежда, като че ли започваше вампирска война.

— Иън — проговори Роман в телефона. — Искам ти и Конър да заведете Шана обратно в къщата. Ласло и Радинка също — той затвори телефона. — Трябва да вървя. Конър скоро ще бъде тук.

— Къде е била експлозията? — тя го последва до вратата.

Той взе наметалото си и го използва като изолация, за да превърти ключалките.

— Петровски е взривил склада със синтетична кръв.

— О, не.

— Можеше да е по-зле — той издърпа резето. — Складът е бил на достатъчно разстояние от балната зала, така че никой не е пострадал. Но това ще затрудни доставките ни.

— Защо унищожава синтетичната кръв? Ооо! — тя премига, осъзнавайки отговора. — Иска да принуди вампирите да нападат хората отново.

— Не се тревожи — Роман сложи ръка на рамото й. — Това, което Петровски не знае, е, че имам други лаборатории в Илинойс, Тексас и Калифорния. Ако се наложи, можем да създадем и на Източното крайбрежие. Той не ме нарани толкова много, колкото си мисли.

Шана се усмихна облекчено.

— Ти си твърде умен за него.

— Съжалявам, че се налага да вървя, но трябва да проверя щетите.

— Разбирам — тя отвори сребърната врата, за да може той да излезе.

Той докосна леко бузата й с кокалчетата на ръцете си.

— Мога да бъда отново с теб по-късно тази вечер. Ще ме изчакаш ли?

— Да, но бъди внимателен — тя искаше да чуе повече за наближаващата война. Роман се изстреля надолу по коридора със светлинна скорост.

Веднага щом Шана затвори вратата, тя осъзна грешката си. Той имаше предвид, че ще дойде при нея по-късно вечерта заради вампирския секс. И без да го разбере, тя се беше съгласила.

Тридесет минути по-късно Шана се возеше на задната седалка на лимузината с Радинка и Ласло. Отпред бяха Конър и Иън, който шофираше. Тя чак сега осъзна, че Иън беше много-много по-възрастен от петнадесетгодишен. Шана огледа спътниците си, опитвайки се да разбере колко от тях бяха вампири. Иън и Конър определено бяха и спяха в онези ковчези в мазето. Ласло беше такъв сладур, приличаше на амурче. Беше й трудно да мисли за него като за демон, въпреки че предполагаше, че и той е такъв.

Радинка обаче беше трудна за определяне.

— Ти… ти отиде да напазаруваш за мен през деня, нали?

— Да, мила — Радинка си наля питие от барчето в колата. — Аз съм смъртна, в случай че се чудиш.

— Но Грегори…

— … Е вампир, да — Радинка извъртя глава, за да погледне Шана в очите. — Искаш ли да чуеш как се случи?

— Ами… това не е моя работа.

— Глупости. Свързано е с Роман, така че трябва да знаеш — Радинка отпи от скоча си и се загледа през затъмнения прозорец. — Преди петнадесет години моят съпруг, Бог да го прости, почина от рак и ни остави с ужасяващи дългове за лечението. Грегори трябваше да напусне Йейл и да се прибере вкъщи. Той се прехвърли в Нюйоркския университет и започна работа на половин работен ден. Аз също се нуждаех от работа, но нямах опит. За щастие, намерих работа в „Роматех“. Работното време беше, ужасно, разбира се.

— Нощната смяна? — попита Шана.

— Да, след няколко месеца свикнах и открих, че съм много способна. И никога не бях чувала за Роман. Мисля, че той хареса това. Накрая аз станах негов личен асистент и тогава започнах да забелязвам нещата. Особено в лабораторията на Роман. Наполовина изпити бутилки с кръв, и то все още топли — усмихна се. — Той е като разсеян професор, когато работи по нещо. Дори забравя да си остави време преди изгрев, за да се прибере вкъщи. Затова трябва да се телепортира в последната минута. В една минута е в лабораторията си, а в следващата вече го няма.

— И си се досетила, че има нещо странно.

— Да, аз съм с източноевропейски произход и ние сме израснали с приказките за вампири. Не беше трудно да се досетя.

— Това не те ли притесняваше? Не искаше ли да напуснеш?

— Не — Радинка махна елегантно с ръка във въздуха. — Роман винаги е бил добър с мен. Тогава една нощ преди дванадесет години Грегори дойде да ме вземе от работа. Той беше на паркинга и ме чакаше. И тогава беше нападнат.

Конър се извъртя на седалката си.

— Това Петровски ли беше?

— Така и не видях нападателя. Той си беше отишъл, когато намерих бедния си син да умира върху асфалта на паркинга — тя потръпна. — Но Грегори казва, че е Петровски и аз съм сигурна, че е прав. Как можеш да забравиш лицето на чудовището, което се е опитало да те убие?

Конър кимна.

— Ще го пипнем.

— Защо е нападнал Грегори? — попита Шана.

Ласло си играеше с копчетата на сакото си.

— Най-вероятно, защото си е мислел, че Грегори е някой смъртен служител на „Роматех“. Бил е лесна мишена.

— Да — Радинка отпи още малко скоч. — Бедният ми Грегори. Беше изгубил толкова много кръв. Знаех, че никога няма да издържи пътуването до болницата. Помолих Роман да го спаси, но той отказа.

По кожата на Шана преминаха ледени тръпки.

— Помолила си Роман да превърне сина ти във вампир?

— Това беше единственият начин да го спаси. Роман настояваше, че не иска той да е причината да прати душата на момчето в ада, но аз не исках и да чуя. Знам, че Роман е добър — Радинка направи движение по посока на всички вампири в колата. — Те всички са били добри и честни мъже, преди да умрат. Защо смъртта ще ги промени? Отказвам да повярвам, че са обречени да отидат в ада. Не приех и да се откажа от сина си и да го оставя да умре!

Ръката на Радинка се разтрепери и тя остави чашата си.

— Умолявах го. Паднах дори на колене и го молех, докато не можа да издържи повече. Той взе сина ми в ръце и го преобрази — тя избърса една сълза от бузата си.

Шана се разтрепери и се обгърна с ръце. Радинка вярваше, че има добро и в Роман. Защо той самият не можеше да го види. Защо обвиняваше себе си от векове?

— Как става преобразяването?

— Смъртният трябва да бъде пресушен от един или няколко вампири — обясни Ласло. — В такъв случай смъртният изпада в кома. Оставен сам, той ще умре от естествена смърт. Но ако вампирът нахрани жертвата си със собствената си кръв, смъртният ще се събуди като вампир.

— О! — Шана преглътна с мъка. — Предполагам, че вече няма много хора, които се превръщат във вампири?

— Не — отговори Конър. — Ние не хапем хората вече. С изключение на Петровски и неговите проклети Бунтовници. Но ние ще се погрижим за тях.

— Надявам се — Ласло рязко дръпна едно от копчетата си. — Той иска да ме убие.

— Защо? — попита Шана.

Ласло се размърда на мястото си.

— Без особена причина.

— Защото ти помогна да избягаш — Радинка отпи още една глътка от скоча си.

Заради нея? Гърлото на Шана се стегна и й беше трудно да диша.

— Аз… аз, толкова съжалявам, Ласло. Нямах представа.

— Не е твоя вината — Ласло се снижи на мястото си. — Аз наблюдавах Петровски на охранителната камера с Иън. Този мъж не е… нормален.

Шана се зачуди какво ли е нормално за вампирите.

— Искаш да кажеш, че е луд?

— Той е жесток — обади се Конър от предната седалка. — Познавам копелето от векове. Той страстно мрази смъртните.

— И прави онова плашещо нещо с врата си — Иън зави лимузината надясно. — Много е странно.

— Не си ли чувал тази история? — попита Конър.

— Не — Иън го погледна. — Какво се е случило?

Конър се извъртя на мястото си, за да може да вижда всички.

— Преди двеста години Иван все още бил в Русия. Той нападнал едно село не само за да се храни от хората, но и за да ги измъчва. Някои от селяните намерили ковчега му в избата на една стара воденица. Те изчакали докато заспи, за да го убият.

Ласло се наведе напред.

— Опитали са се да го набодат на кол?

— Не, те са били твърде невежи, бедните хорица. Не, мислели са, че да заровят ковчега, ще свърши работа, затова занесли ковчега в осветено гробище и погребали Иван под една голяма статуя на Ангел отмъстител. Тази нощ Иван се събудил и се опитал да се изрови. Той разровил земята толкова силно, че статуята се обърнала и смазала главата му. Счупила е скапания му врат.

— Шегуваш се — намръщи се Шана. — Гадост.

— Недей да съжаляваш копелето — продължи Конър. — Вместо да се погрижи за врата си, той изпаднал в ярост и избил цялото село. На следващия ден, когато тялото му се опитало да се излекува, врата му не бил зараснал правилно и оттогава го боли.

— И трябва да го боли — каза Иън. — Трябва да умре.

Дори да успееха да убият руснака, Шана не беше сигурна, че проблемите й ще приключат. Руската мафия можеше да наеме някой друг. А и около нея беше избухнала война между вампирите. Тя потъна назад в седалката си. Ситуацията изглеждаше безнадеждна.

Когато вече беше отново в спалнята си в градската къща на Роман, Шана нямаше избор, освен да признае истината пред себе си. Тя беше сериозно увлечена по вампир.

Погледна към възглавницата, върху която беше лежал. Нищо чудно, че го бе помислила за умрял. През деня той наистина беше мъртвец. Но през нощта се разхождаше, говореше и смилаше кръвта в стомаха си.

Работеше в лабораторията си, използвайки брилянтния си ум за невероятни научни постижения. Той защитаваше хората си. И когато поискаше, правеше вампирски секс. С харема си. Всичко това по едно и също време. А сега искаше да го направи с нея?

Тя простена. Това беше толкова странна дилема. Тя беше заключила вратата след Конър, когато й донесе поднос с храна, но това нямаше да спре Роман да проникне в съзнанието й. Много удовлетворяващо преживяване — беше й казал той.

Тя остави празния поднос на пода и взе дистанционното. По ДВК видя Корки Кърант да стои при взривения склад на „Роматех“ и да предава последните подробности. Шана едва я слушаше, щом забеляза Роман при останките. Той изглеждаше уморен и напрегнат. Дрехите му бяха сиви от прах и мръсотия.

Бедният човек. Тя копнееше да докосне красивото му лице и да му каже нещо насърчително. Тогава репортажът на ДВК продължи със серия от кадри, показващи шотландците на галавечерята. Шана изстена, когато собственото й лице се появи на екрана. Ето я и нея, откривайки съществуването на вампирите за първи път. Господи, какъв ужас се изписа на лицето й. Моето лице.

Тя гледаше как хвърля чашата с кръв на пода. Тогава Роман я сграбчи, покри я с пелерината си и тя изчезна. Цялата случка беше записана и вампирите можеха да я гледат, колкото си искат.

Шана изключи телевизора с разтреперани пръсти. Цялата тежест на ситуацията се стовари отгоре й. Един вампир убиец искаше да я очисти. Друг вампир искаше да я защити. Роман. Искаше й се сега да е с нея. Той не я плашеше. Беше мил и грижовен. Добър човек. Радинка, Конър и всички останали бяха на това мнение. Роман беше чудесен мъж. Само той не можеше да го види. Ужасните спомени го притискаха, спомени, които бяха твърде чудовищни, за да може един човек да ги надживее.

Само ако можеше да го накара да види себе си. Тя се отпусна на леглото. Как изобщо можеше да има връзка с него. Трябваше да избягва по-нататъшните контакти с него, но в сърцето си знаеше, че няма да устои. Влюбваше се в него.

Часове по-късно в дълбоките замечтани мигове преди изгрева, тя почувства внезапен студ и се сгуши под завивките.

Шана!

Студът изчезна и тя почувства топлина и уют. Почувства се желана.

Шана, скъпа.

Тя отвори очи.

— Роман, ти ли си?

Нежен дъх погъделичка лявото й ухо. Тих глас.

Позволи ми да те любя.