Керелин Спаркс
Как да се омъжиш за вампир милионер (12)

Глава 11

Роман Драганести се събуди без спомен как се е върнал в леглото си. Лежеше върху велурената завивка все още с дрехите и обувките си. Прокара език по вътрешността на устата си. Шината все още бе там. Докосна зъба с пръсти. Беше здраво захванат. Разбира се, не беше сигурен дали ще може да се удължава и прибира и бе невъзможно да го тества, докато зъбът бе хванат на място от шината. Трябваше да убеди Шана да я махне.

След бърз душ той наметна един халат и тръгна към офиса си да провери за съобщения. Тесният, завъртян почерк на Радинка привлече погледа му. Беше привършила с пазаруването за Шана. Добре. Щеше да отиде в „Роматех“ по-рано, за де е сигурна, че всичко с откриващия бал ще е наред. След като сега работеше през деня и през нощта, тя смяташе, че заслужава повишение. Още едно? Добре.

Жан-Люк Ешарп и Ангъс МакКей, господарите на френското и британското сборище, трябваше да пристигнат в пет сутринта. Добре. Гостните на третия етаж бяха готови за тях. Роман планираше да представи две нови ястия от новата му фюжън кухня на бала. За събитието бяха подготвени петстотин бутилки. Всичко изглеждаше чудесно. И тогава прочете последния абзац. Когато се събудила, Шана го бе открила в леглото си.

О, не. Беше решила, че е мъртъв и ужасно се е разстроила. Мамка му. Разбира се, че щеше да помисли, че е мъртъв. През деня той нямаше пулс. Но хубавото бе, че това може да означава, че тя всъщност държи на него.

Радинка се е опитала да я убеди, че спи дълбоко заради упойката, която му поставила в клиниката. За съжаление тази теория само я е довела до заключението, че тя го е убила. Страхотно. Беше разстроена не защото усещаше някакво привличане към него, а защото се чувстваше виновна. Можеше да си представи картинката — Шана тича из спалнята разстроена, докато той лежи там като пън. Мамка му.

Роман смачка хартията в юмрук и я хвърли в кошчето. Това беше последната капка. Трябваше да довърши формулата, която щеше да му позволи да стои буден през деня. Не можеше да лежи безпомощен, когато Шана се нуждаеше от него.

Натисна бутон на интеркома си.

— Кухнята — отговори му носов глас.

— Хауърд, ти ли си?

— Да, сър! Радвам се да чуя, че сте станали и сте готов за работа. Имаше малко вълнения, докато спяхте.

Роман можеше да чуе потиснат смях някъде зад него. Кръв господня. Човек би си помислил, че да бъдеш господар на най-голямото сборище в Северна Америка, би трябвало да ти спечели някакво уважение.

— Не че се оплакваме — продължи Хауърд. — Обикновено наоколо е толкова скучно. О, Конър току-що влезе.

— Хауърд, тази вечер ще дойдат важни гости. Работодателят ти, господин МакКей ще е тук. Очаквам засилена охрана през деня и пълна дискретност.

— Разбирам, сър. Ще се погрижим добре за всичко. Шотландците пристигат сега, така че ще тръгвам. Приятна вечер.

— Приятна вечер. Конър, там ли си?

Последва пауза, след това писукащи звуци.

— Да, тук съм.

— Доведи госпожица Уилън в офиса ми след десет минути.

— Да, сър.

Роман се запъти към мокрия бар, грабна бутилка синтетична кръв от мини хладилника и я постави в микровълновата. След това се запъти обратно към спалнята си. Там издърпа чифт черни панталони и сива риза. Искаше да изглежда малко по-официално, тъй като тази вечер пристигаха важни гости. Ангъс и антуражът му щяха да са пременени от глава до пети в най-добрите си шотландски носии. Жан-Люк щеше да бъде придружен от своите красиви модели вампири, всички облечени в прочутите му дизайнерски вечерни тоалети.

Навирайки се в гардероба си, Роман съзря черния смокинг и пелерината в тон, които Жан-Люк му беше дал преди три години. Роман се намръщи. Трябваше да облече проклетото нещо отново. Може би на Жан-Люк му харесваше да се облича като холивудската версия на Дракула, но Роман предпочиташе по-свободния начин на обличане, който позволяваше модерното време. Той извади смокинга от гардероба. Трябваше да го изгладят преди бала.

Микровълновата звънна. Първото му блюдо за вечерта бе готово. Той подхвърли смокинга на леглото. Точно тогава външната врата на кабинета му зейна отворена.

— Роман? — извика Шана. — Там ли си? — в гласа й определено имаше напрежение. Беше нервен, задъхан и почти паникьосан.

Няма начин да бяха минали десет минути. Сигурно е тичала през целия път. По дяволите, трябваше да мине без закуска.

— Тук съм — отвърна той и чу в отговор ахване, докато тръгна бос към вратата на спалнята.

Тя стоеше близо до бюрото му, лицето й беше зачервено от бягането, красивата й уста беше зяпнала. Очите й се разшириха, когато той влезе в кабинета.

— О, Боже мой — прошепна тя.

В очите й проблесна влага. Тя покри устата си с треперещи пръсти. Кръв господня, сигурно бе минала през ада. Той сведе поглед, засрамен от мъките, на които я бе подложил. О, страхотно, беше страшна гледка. Ризата му висеше отворена. Панталоните му бяха разкопчани и смъкнати така, че се показваха черните му боксерки. Той отметна влажната коса назад от лицето си и прочисти гърло.

— Чух какво се е случило.

Тя просто стоеше там и се взираше в него. Конър нахлу през вратата.

— Съжалявам, сър. Опитах се да я забавя, но… — той забеляза докъде беше стигнал Роман с обличането. — О, трябваше да почукаме.

— Жив си — Шана се придвижи бавно към него.

Микровълновата звънна, напомняйки му, че закуската му все още го чака. И трябваше да почака, докато Шана си тръгнеше.

Конър потръпна. Той знаеше, че един вампир е най-гладен, когато се събуди.

— Трябва да дойдем пак по-късно — предложи той на Шана. — Когато господин Драганести приключи с обличането.

Тя сякаш не чу Конър. Бавно се приближи към Роман. Той вдиша дълбоко и се опияни от аромата й. Ухаеше превъзходно, а бледооранжевата блузка я караше да изглежда като сочна зряла праскова. Малкото му останала кръв нахлу в слабините и го остави двойно умиращ от глад — за плът и за кръв.

Яростта на глада му явно беше видима. Конър отстъпи към вратата.

— Ще ви оставя насаме тогава — той излезе и затвори вратата зад себе си.

Шана вече бе достатъчно близо, за да я сграбчи. Той сви ръцете си в юмруци, борейки се с изкушението.

— Казаха ми, че съм те изплашил. Съжалявам.

Една сълза се търкулна, но преди да достигне бузата й, тя я избърса.

— Просто се радвам, че си добре.

Дали наистина толкова я беше грижа? Роман я погледна по-отблизо. Погледът й премина по цялата дължина на тялото му, спря се на голите му гърди и после се плъзна надолу към корема му. Проклятие, желаеше я. Надяваше се очите му да не са почнали са светят.

— Наистина си добре — тя докосна гърдите му. Беше съвсем леко докосване с пръсти, но го разтресе, сякаш бе ударен от гръм. Той откликна бързо, като я дръпна към себе си и я прегърна плътно.

Първоначално тя се стегна от изненада, но след това се отпусна и положи буза върху окосмените му гърди. Ръцете й почиваха леко върху ризата му.

— Страхувах се, че съм те изгубила.

— Всъщност е доста трудно да се отървеш от мен — мамка му, беше гладен. Запази контрол, овладей се.

— Радинка каза, че снощи съм работила по зъба ти.

— Да.

— Нека да видя — тя се протегна към устата му и прегледа шината. — Изглежда добре, малко по-остър е от обикновено. Очевидно е заздравял много бързо.

— Да, може да махнеш шината.

— Какво? Не, не мога. Тези неща отнемат време — микровълновата иззвъня отново и привлече вниманието й. — Не трябва ли да вземеш това?

Той взе ръката й и целуна пръстите й.

— Трябваш ми само ти.

Тя изсумтя меко и освободи ръката си от хватката му.

— Значи е истина това, че си ме хипнотизирал?

— Да — това беше близко до истината.

Тя се намръщи.

— Не съм направила нищо странно, нали? Имам предвид, че е ужасно смущаващо да знам, че съм правила разни неща, а да не си спомням.

— Държа се много професионално — той отново хвана ръката й и целуна дланта й. Само да можеше отново да му предложи орален секс.

— И не откачих при вида на кръвта?

— Не — той целуна вътрешната страна на китката й. По вената й пулсираше А положителна. — Беше много смела.

Очите й заблестяха.

— Знаеш ли какво означава това? С кариерата ми не е свършено. Това е страхотно! — тя обви ръце около врата му и го целуна по бузата. — Благодаря ти, Роман.

Ръцете му се стегнаха около нея. Сърцето му разцъфтя, съзирайки надежда. След това си спомни внушението към нея в клиниката. По дяволите! Това бе негово дело. Тя просто следваше заповеди. Той се отскубна от прегръдката й.

Тя ахна, очевидно изненадана. След това лицето й сякаш посърна, но само за секунда, преди да придобие студено, затворено изражение. Тя отстъпи назад. Проклятие, сигурно си мислеше, че той я отхвърля. И се опитваше с всички сили да скрие болката си. Наистина държеше на него, а той бе несръчен като идиот. Изплаши я през деня, а сега нараняваше чувствата й. Имаше толкова малко опит със смъртни жени.

Микровълновата иззвъня още веднъж. Той отиде до машината и изтръгна кабела от контакта. Така, сега щеше да спре да го примамва с топла кръв. За нещастие, Шана представляваше много по-съблазнително изкушение. Тя бе прясна.

— По-добре е вече да вървя — тя се отдръпна към вратата на кабинета. — Аз… аз се радвам, че си жив и че зъбът ти е добре. Оценявам закрилата ти и всички хубави… подаръци, които наистина не мога да задържа.

— Шана.

Тя се пресегна за дръжката на вратата.

— Ти си зает мъж, така че няма да ти преча. Всъщност ще си тръгна…

— Шана, почакай — той тръгна към нея. — Трябва да ти обясня.

Тя отказа да го погледне.

— Няма нужда.

— Напротив, има. Миналата вечер, докато беше… под хипноза, аз поставих идея в ума ти. Не трябваше да го правя, но ти внуших, че ще обвиеш ръце около врата ми и ще ме целунеш страстно. И когато го направи току-що, осъзнах какво съм…

— Почакай малко — тя го погледна недоверчиво. — Мислиш, че съм програмирана да те целуна?

— Да, беше неправилно, но…

— Това е откачено! Първо на първо не съм под твой контрол. Мили Боже, та аз едва се контролирам сама.

— Може би, но…

— И второ, обзалагам се, че съм много по-трудна за контролиране, отколкото си мислиш.

Той не каза нищо. Тя беше права, но Роман не искаше да си признае.

— И на последно място, това не беше страстна целувка. А незначителна целувка по бузата. Мъж на твоите години би трябвало да знае разликата.

Той повдигна вежди.

— Трябва ли? — едва ли можеше да й обясни, че е прекарал повечето от смъртните си години в манастир.

— Разбира се, има огромна разлика между незначителна целувка по бузата и страстна целувка.

— И ти ми се сърдиш, защото не мога да направя разликата?

— Не се сърдя! Е, може би малко — тя му хвърли един поглед. — Отдръпна се от мен все едно съм прокажена.

Той пристъпи към нея.

— Няма да се повтори.

Тя изсумтя леко.

— Определено няма.

Той повдигна рамо.

— Аз съм учен, Шана. Трудно ще направя сравнителен анализ на разликата между видовете целувки, ако нямам достъп до нужните данни.

Тя присви очи.

— Знам какво си намислил. Опитваш се да изкопчиш безплатни мостри от мен.

— Искаш да кажеш, че обикновено не са безплатни ли? — усмихна се той. — Колко ще ми струва една страстна целувка?

— Раздавам ги свободно, когато съм в настроение, в каквото не съм — намръщи му се тя. — По-скоро адът ще замръзне, отколкото да те целуна страстно.

Ох! Той реши, че това е разплата за това, че нарани чувствата й по-рано.

— Всъщност, аз си мислех, че леката целувка беше много вълнуваща.

— О, моля ти се. Говоря ти за истинска страст. Гореща, запотена, трескава страст. Повярвай ми, ако по някаква странна причина адът замръзне и аз реша да те целуна страстно — тя се облегна на вратата и кръстоса ръце, — няма да имаш проблем да намериш разликата.

— Като учен не мога да работя само на доверие — той се приближи. — Нуждая се от доказателство.

— Няма да го получиш от мен.

Той спря пред нея.

— Може би просто не можеш.

— Ха! А може би ти не можеш да го понесеш.

Той подпря ръка на вратата, близо до главата й.

— Това предизвикателство ли е?

— Загриженост е. Взимайки предвид здравословното ти състояние, не съм сигурна, че сърцето ти може да го понесе.

— Преживях последната целувка.

— Това беше нищо! Истинската страстна целувка ще е по устата.

— Сигурна ли си? Това определение изглежда ограничаващо — той постави длан от другата страна на главата й, хващайки я в капан между ръцете си. Бавно погледна към нея. — Мога да се досетя за някои други части, които бих целунал със страст.

Лицето й стана розово.

— Вече трябва да тръгвам. Притеснявах се, че може да си мъртъв и прочие, но виждам, че определено си…

— Станал? — той се наведе към нея. — Определено съм.

Тя се обърна и започна да търси несръчно дръжката на вратата.

— Ще те оставя да приключиш с обличането.

— Съжалявам, Шана. Не исках да те уплаша или нараня.

Тя погледна към него. Очите й блестяха от непролети сълзи.

— О, Роман, ти, глупави човече. Помислих си, че съм те изгубила.

Глупав? През всичките си петстотин четиридесет и четири години никога не беше наричан по този начин.

— Винаги ще съм тук.

Тя скочи върху него и обви ръце около врата му. Изненадан от внезапната сила на атаката й, Роман се спъна назад. Стаята се завъртя за няколко секунди. Той се разкрачи, за да не падне назад. Може би гладът бе причината за замайването му. Може би беше шокиран от това, че му предлагат обич. Все пак той беше чудовище. Кога за последно някой искаше да го прегърне?

Той затвори очи и вдъхна аромата на шампоана, сапуна и пулсиращите й с кръв артерии. Гладът се надигна в него. Той я целуна по главата и после по гладкото чело. Кръвта, която пулсираше в слепоочията й го привлече. Той я целуна и вдиша дълбоко разкошния аромат. Шана вдигна глава и го погледна. Той се уплаши, че очите му може да светят и затова зарови глава във врата й. Проследи го с устни до ухото й, след това захапа леко меката му част. Тя изстена и плъзна ръце в косата му.

— Страхувах се, че никога няма да те целуна.

— Исках го още от първия миг, щом те видях — той прокара устни по брадичката й, на път към устата й.

Устните им се докоснаха едва и се разделиха. Той усещаше топлия й дъх срещу лицето си. Очите й бяха затворени. Добре. Вече можеше да спре да се притеснява за собствените си очи. Той вдигна ръце и обгърна лицето й. Тя изглеждаше толкова невинна и доверчива. Божичко, нямаше си идея на какво е способен той. Само се надяваше да може да й устои. Роман я целуна нежно. Тя затегна прегръдката и го придърпа по-близо. Той засмука долната й устна в устата си и прокара по нея върха на езика си. Тялото й потръпна. Устата й се отвори, умолявайки за него.

Той нахлу. Изследва я. Шана отвърна на всяко движение, като галеше езика му със своя. Тя бе толкова жива, толкова гореща, че всичките му сетива запламтяха. Чувстваше как Шана се притиска към него, как я обхваща трескава възбуда. Чуваше как пулсира кръвта й. Усещаше трептящите й нерви и надигащата се страст. Подушваше соковете, препускащи из тялото й.

Оставаше само да я вкуси.

Той уви ръце около нея. Прокара ръката си зад гърба й и я пристисна по-близо до себе си. Тя дишаше задъхано, гърдите й се повдигаха и притискаха кожата му. Другата му ръка се плъзна надолу, около задника й. Кръв господня, тя беше раят. Стегната и заоблена. И не се шегуваше за способността си да показва страст.

Шана се притисна към ерекцията му. Божичко, тя се притискаше срещу него. Въртеше се. Наслаждаваше се на прелестта на това да бъде жива и на мощния й инстинкт за създаване на нов живот.

Бе толкова тъжно. Неговият мощен инстинкт бе да унищожава живота.

Той се спря на врата й. Левият му зъб се издължи напред. Десният започна, но се притисна срещу шината. Ох! Той се отдръпна от нея и стисна устни. Болеше ужасно, но поне болката го вразуми.

Не можеше да ухапе Шана. Кръв господня, бе се заклел никога повече да не хапе смъртен. Той я освободи и отстъпи назад.

— Какво има? — тя звучеше задъхана.

Роман сложи ръка върху устата си. Дори не можеше да й отговори с този зъб, който стърчеше навън.

— О, Боже. Шината ли е? Или зъбът ти? Да не би да го разместихме? — тя се спусна към него. — Дай да видя.

Той поклати глава. Очите му се овлажниха от усилието да прибере зъбите си, докато все още бе толкова гладен.

— Изглеждаш, сякаш те боли — тя докосна рамото му. — Моля те, нека да видя.

— Ммм — той поклати глава и се отдръпна още една крачка назад. Проклятие, това беше срамно. Но вероятно го заслужаваше, задето бе толкова близо до това да я ухапе.

— Не трябваше да те целувам, докато шината е в устата ти — тя се намръщи. — Господи, въобще не трябваше да те целувам.

Левият зъб най-сетне се подчини и се прибра обратно в дупката си. Той проговори с ръка пред устата си.

— Добре съм.

— Но аз наруших много важно правило — никога не излизай с пациент. Изобщо не трябваше да се забърквам с теб.

Той наведе глава.

— В такъв случай си уволнена.

— Не можеш да ме уволниш. Все още имаш шина в устата си — тя се приближи към него. — Сега отвори уста и ме остави да видя.

Той направи това, което му казаха.

Тя бутна шината с пръсти. Той погъделичка пръстите й с език.

— Стига — Шана издърпа ръката си от устата му. — Не мога да повярвам. Шината е разхлабена.

— Ами страхотно целуваш.

Тя се изчерви.

— Не разбирам как съм успяла да… Не се притеснявай. Няма да те целувам отново. Като твой зъболекар съм отговорна на първо място за здравето на зъбите ти…

— Аз те уволних.

— Не можеш. Не и докато шината е…

— Сам ще я изтръгна.

— Да не си посмял!

— Няма да те изгубя, Шана.

— Няма да ме изгубиш. Трябва просто да почакаме седмица или две.

— Няма да чакам.

Беше чакал повече от петстотин години да изпита нещо подобно. Нямаше да чака още една проклета седмица. И повече нямаше да рискува със съмнителния си самоконтрол. Той се запъти към спалнята. Около главата му се въртяха черни точици. Той не им обърна внимание. Игнорира и глада, който се надигаше в него.

— Роман! — тя изтича след него. — Не можеш да махнеш шината.

— Няма — той отвори едно чекмедже на гардероба и зарови под купчината бельо. Там, най-отдолу имаше торбичка от червен филц. Той я извади. Дори през материята се усещаше топлината на среброто вътре. Без преградата на плата, ръцете му щяха да се покрият с рани от изгаряне. Той й го подаде. Шана не го забеляза, тъй като се въртеше и оглеждаше спалнята му. Погледът й се забави на огромното му легло.

— Шана?

Тя се обърна към него и забеляза торбичката в ръката му.

— Заповядай — той се олюля. Трябваше да се нахрани скоро, по един или друг начин.

— Не мога да приема повече подаръци.

— Вземи го!

Тя се сви.

— Трябва да поработиш върху добрите си обноски.

Роман се облегна на гардероба.

— Искам да го носиш около врата ти. Ще те предпазва.

— Звучи малко суеверно — тя взе торбичката, разхлаби шнура и изсипа съдържанието в ръката си.

Изглеждаше по същия начин, като през 1479 година, когато даде обета си. Сребърната верижка беше обикновена, но с добро качество. Разпятието показваше най-доброто от средновековната изработка.

— Боже. Прекрасна е — Шана го разгледа по-отблизо. — Изглежда много стара.

— Сложи я. Ще те предпазва.

— От какво ще ме предпазва?

— Надявам се, никога да не разбереш — той тъжно наблюдаваше разпятието. Беше толкова горд, когато отец Константин го постави на врата му. Гордост. Тя го беше провалила.

— Ще ми помогнеш ли да го сложа? — Шана се обърна наполовина, като вдигна косата си и му подаде верижката.

Той отстъпи, преди среброто да го изгори.

— Не мога. Ако ме извиниш, трябва да тръгвам за работа. Имам много неща за вършене тази вечер.

Тя го огледа предпазливо.

— Добре — Шана пусна опашката и кестенявата й коса се разпръсна по рамената й. — Съжаляваш ли, че ме целуна?

— Не, изобщо — той се опря на края на тоалетката. — Разпятието. Сложи го.

Тя продължи да го изучава.

— Моля те.

Очите й се разшириха.

— Не мислех, че тази дума я има в речника ти.

— Пазя я за спешни случаи.

Тя се усмихна.

— В такъв случай… — тя постави разпятието на врата си и пусна косата си върху верижката. Кръстът лежеше на гърдите й като защитна броня.

— Благодаря ти — той събра силите си и я изпрати до вратата.

— Ще те видя ли отново?

— Да. По-късно тази вечер. Когато се върна от „Роматех“ — той затвори и заключи вратата. След което се запрепъва към кабинета си. Сграбчи бутилката от микровълновата и я изпи студена. Дяволите да го вземат, Шана обърна живота му с краката нагоре. Нямаше търпение да я целуне отново.

Той беше демон, вкусил от рая.

Адът със сигурност замръзваше.