Вицове за пиячи (2)

101.

— Жена ми все ме упреква, че съм живеел монотонен живот. Вкъщи — в кръчмата, на вилата — в кръчмата. Горката, тя изобщо не може да разбере, че вкъщи и на вилата пия „Шуменско“, а в кръчмата — „Загорка“.

102.

Младоженка се оплаква на приятелката си, че мъжът й пие.

— Като си знаела, че пие, защо си се оженила за него?

— Но аз изобщо не подозирах, че пие, докато тези дни не се върна веднъж трезвен!

103.

Панчо пристига в кръчмата със закъснение. Присъединява се към компанията и казва извинително:

— Трябваше да хвърлям ези-тура дали да си отида вкъщи, или да дойда тук.

— Че нима това е продължило толкова дълго?

— Знаете ли, наложи ми се да хвърлям монетата поне стотина пъти!

104.

Петров се връща вкъщи по малките часове.

— Откъде идваш? — пита го жена му.

— От Атлантида!

— Но нали Атлантида е залята?

— А аз да не би да не съм?

105.

До захвърлен в океана остров, на който от няколко години се мъчи самотен корабокрушенец, се добира върху някаква бъчва жена, чийто кораб също е потънал.

— Най-накрая ще имате това, което сигурно много ви е липсвало! — казва тя на мъжа.

— Наистина ли? — възкликва той, разтреперан от щастие. — Нима в това буре има бира?

106.

Преди отпътуването си жената нарежда на съпруга си:

— И не забравяй да даваш на канарчето редовно вода!

— Не се безпокой — отговаря мъжът. — Много добре знам какво е това жажда!

107.

Руснак от окупационния корпус в Австрия влиза в една виенска аптека и като потупва многозначително автомата си, нарежда на аптекаря да му даде спирт за пиене. Аптекарят, който знае, че „покупката“ няма да бъде заплатена, решава да си направи лоша шега и сипва на руснака в едно шише сярна киселина.

Няколко дни по-късно пред опулилия се от изненада аптекар застава същият руснак:

— Дайте ми пак от онова, дето като пикая, ми разяжда ботушите.

108.

На гарата спира бърз влак. От вагон номер 1147 слиза Иван Иванич и се насочва към бюфета. Преди това обаче поглежда към номера на вагона и констатира със задоволство:

— Лесно ще го запомня — 1147 е годината, в която е била основана Москва.

Малко преди тръгването на влака Иван Иванич се връща от бюфета вече добре подпийнал и започва да оглежда с безнадежден поглед номерата. Накрая спира кондуктора и пита:

— Извинете, да си спомняте случайно в коя година е била основана Москва?

109.

Руският интелигент:

Преди революцията — слегка пьян, выбритый до синевы, культура — от Баха до Фойербаха.

След революцията — слегка выбритый, пьянный до синевы, культура — от Едиты Пиехой до идите к чëрту.

110.

Мъж се връща вкъщи, придружен от огромен хамалин, който носи на гърба си внушителна бъчва вино. Пред онемялата от изненада съпруга двамата слагат бъчвата върху спалнята и я завиват внимателно, „за да не настине“.

Тук госпожата вече не издържа:

— Ще бъдеш ли така любезен да ми обясниш какво означава това?

— Да, разбира се. Та нали самата ти ми казваше, че трябвало най-накрая да избера между теб и алкохола. Е, аз избрах.

111.

В деня на заплатата мъжът закъснява порядъчно. Когато най-накрая се връща, жена му веднага му конфискува портфейла. Измъква оттам някакви жалки банкноти и пита:

— Къде са останалите?

Пияният дълго пребърква джобовете си, но нищо не намира. Най-накрая обаче лицето му просветва:

— Но, скъпа, това са именно останалите!

112.

— Костюмът на мъжа ми не може въобще да се изпере — оплаква се Йовка на съседката си. — Той трябва да се дестилира.

113.

Жена се връща от почивка вкъщи и намира дома си абсолютно празен.

— Какво е станало? Къде са мебелите? — пита тя мъжа си.

— Как къде? Продадох ги!

— А картините, килимите?

— Продадох ги!

— В такъв случай къде са парите?

— В торбичките.

— И къде ги тези торбички?

— Под очите ми.

114.

Петров отива с жена си на кръчма.

— За мен два коняка — поръчва той. — А ти, скъпа какво ще искаш?

— Един чай.

— Странна жена си и страхотна прахосница — казва Петров, след като келнерът се е отдалечил. — Чай можеш да си направиш и вкъщи.

115.

Жената на Генчо го кара да се закълне, че повече няма да пие.

— Заклевам се, че няма да пия повече — казва Генчо. И добавя: — По-малко — също.

116.

Нане заболял и не могъл да намери лек за болестта си. Веднъж комшията му Вуте му предложил:

— Жулни двеста грама мастика преди ядене, па може болката да те остави.

Минало време, Вуте се сетил за съвета си и попитал жената на Нане дали болката го е оставила.

— Абе, она го остави, ама сега он нече да остави лекарството! — отвърнала Пена.

117.

— Една сутрин ставам и усещам, че ми се работи, та чак свят ми се вие! — разправя Генчо Пияндето в кръчмата.

— Е, и? — питат го съселяните.

— Е па, дойдох тука, ударих му три бири и веднага ми мина!

118.

— Защо така си се напил бре?

— Не ми стигнаха парите да хапна нещо!

119.

В кръчмата Ганчо вика на Пурко:

— Абе, Пурко, седнал си си на шапката!

— Леле, а я си мислех, че е твойта!

120.

— Довечера Кунчо ще идва ли у вас?

— Сигурно! Вчера му бях на гости и му изпих всичкото пиене. А той е много отмъстителен.

121.

Чапаев забелязва, че Петка се клатушка в строя, и го вика при себе си:

— Я ми дъхни!

Петка му дъхва, обаче не мирише на алкохол. На другия ден случката се повтаря. На третия ден Чапаев не издържа и обещава, че няма да накаже помощника си, ако оня му издаде тайната как хем е пиян, хем не вони.

— Проста работа — казва му Петка, — с иригатора за клизми си вкарвам водката през дупето.

На другия ден Чапаев едва ходи.

— Какво става с тебе? — пита го Петка.

— Абе водката лесно влиза, ама докато напъхам краставичките…

122.

Двама пияни се бият в парка. Идва един полицай и ги разтървава.

— Кой започна пръв?

— Ами, господин полицай, аз най-спокойно си ходех по алеята, а тоя тук минава и ме настъпва по ръцете…

123.

Мара единствена от приятелките си не яде бой от мъжа си, когато е пил.

— Ама, Маро, как познаваш твой Кольо кога е пиян? — питат я приятелките й.

— Като драснем клечка кибрит пред ключалката, ако фърли син пламък, значи Кольо е вътре и е пиян. Тогава не влизам да го закачам.

124.

По време на сухия режим в САЩ един шериф тръгнал да се разходи из града. Пред магазина го спрял местният пияница Джо и му предложил срещу 10 долара да му набави бутилка уиски. Учуден, шерифът му дал десетачката и след малко Джо му донесъл бутилката. Шерифът засилил охраната, но на другия ден се повторило същото. На третия ден представителят на властта не издържал и попитал:

— Хей, Джо, как го правиш този номер?

— А, много лесно, влизам в магазина, давам пет долара на продавача, посочвам те през прозореца и казвам: „Уискито е за шерифа!“…

125.

— Не съм срещал човек с по-голямо самочувствие от Мичо.

— Защо бе?

— Снощи като излезнахме от кръчмата, той се изпика до една топола, а после се опита да си прибере тополата в гащите.

126.

Двама моряци си приказват в крайбрежен бар:

— Аз колкото съм изпил, ако го повърна, ти не можеш да го преплуваш…

127.

— Цяла седмица вече се наливам с уиски, та да ме отпусне малко лумбагото.

— Ако питаш мене, по-добре…

— Я млъквай! Много са ми притрябвали съветите ти!

128.

— Вчера пак дойде пиян на работа!

— Аз да съм дошъл пиян на работа?

— Нали сам си призна!

— Ама, господин директоре, как можете да приемате на сериозно някакви пиянски дрънканици!

129.

— Каква е тази грамада от празни шишета в стаята ти?

— И аз това се чудя. Откакто се помня, никога не съм купувал празно шише.

130.

— Ти на това ли му викаш еманципация? Да профукаш за тоалети толкова пари, дето спокойно мога да си ги пропия с приятели!

131.

Клоунът Бипо казва на колегата си Бепо:

— Като дойдеш след представлението във фургона ми, похлопай с коляно на вратата и аз ще ти отворя!

— Защо с коляно?

— За да не строшиш бутилките, дето ще ги носиш.

132.

— Жена ми цял месец не искаше да приказва с мен, ама днес най-после проговори.

— И какво ти рече?

— Я си затваряй устата, пияница такъв!

133.

— Хапчетата, които ви предписвам, са отвратителни на вкус. Не забравяйте да си приготвите предварително чаша вода и да я изпиете веднага.

— А после с какво да премахна отвратителния вкус на водата?

134.

Двама приятели седят в кръчмата. По едно време единият изважда портмонето си и внимателно оглежда съдържанието му.

— Какво търсиш? — пита приятелят му.

— Проверявам дали ми се пие още едно.

135.

Майсторът хока един от строителните работници:

— Абе, човек, как можа толкова да се натаралянкаш, че даже да не разбереш, че си паднал от скелето?

— А-а, чух аз, че някой пада, ама отде да знам, че съм бил аз.

136.

Съдят един музикант за това, че в пияно състояние е цапардосал свой колега по главата с балалайката си. Адвокатът му заявява:

— Моля почитаемият съд да вземе предвид обстоятелството, че моят довереник всъщност е жертва на експеримент — опитвал се е да провери дали струнният инструмент би могъл да се използва и като ударен!

137.

— Леле, Пешо, кой те е разкрасил така?

— Ами снощи ми изхвърлиха балтона от кръчмата.

— Че какво общо има това с физиономията ти?

— Там е работата, че балтонът беше на гърба ми.

138.

— Крайно време е да престанеш с пиенето!

— Ти да не мислиш, че е лесно да зарежеш нещо, за което си хвърлил толкова пари?

139.

В кръчмата се втурва разтревожен човек и виква:

— Бягайте бързо навън, приятелят ви падна в кладенеца!

Един от компанията се обръща и отговаря спокойно:

— Няма да се удави, ние кладенчова вода не пием.

140.

— Вчера Пешо пак се беше натряскал здравата.

— Откъде разбра?

— Ами срещнах го на улицата — вдигаше скандал на жена си.

— Че какво от това?

— Там е работата, че жена му изобщо я нямаше!

141.

— Много ви е лоша водата тук, как се оправяте?

— Винаги я прецеждам, преварявам я и… после си пия бирата.

142.

— Ти знаеш ли, че Пешо от един месец насам капка не беше слагал в устата си?

— И таз добра! Значи затова е умрял!

143.

Разговор след третата водка:

— Чудна работа е това наследствеността. Ние например бяхме трима братя — двамата интелигентни, а третият пълен идиот и пияндур…

— Я кажи какво стана с ония двамата, интелигентните?

144.

— Защо сипваш спирт в коняка?

— Докторът ми каза в никакъв случай да не пия само коняк.

145.

Вече се здрачава, но собственикът на заведението има някаква работа в задната стаичка и още не е запалил осветлението. Единственият посетител не издържа и се провиква:

— Ей, ти, като не се сещаш да светнеш лампата, донеси барем едно светло пиво да не седя тук сам на тъмно!

146.

— Ти да не си случайно кръчмар?

— Не съм. Защо питаш?

— Ами гледам, че щом си свърша чашата, веднага ми сипваш още, сякаш искаш да се напия и да ме удариш в сметката…

147.

Петима мъже нахълтват в кръчмата и се провикват:

— Шефе, сипвай бързо пет ракии, че един от нашите се дави и ще трябва да бягаме да го спасяваме!

148.

— Ама и ти си един! Вчера ми обеща, че отсега нататък няма да се засядаш в кръчмата, а одеве те зърнах как излизаше оттам!

— Е да, спазих си обещанието, гаврътнах го на крак!

149.

— Нещо не се чувствам добре напоследък. От три дни насам една бира не мога да изпия…

— И какво ти е?

— Свърших парите.

150.

— Мамо, тате пак се връща пиян и още от вратата ме шамароса!

— Я стига си лъгал, да не ти зашлевя още един!

151.

След като са пресушили две каси бира, Цоко Смока вика на Симо Помпата:

— Ако валеше бира, хората щяха да измислят водата.

152.

— Докторе, като пийна малко коняк и започвам всичко да забравям. Какво да правя?

— Най-доброто средство срещу амнезия са лимоните. Вместо да пиете един коняк, изяждате три лимона и няма да имате проблеми с паметта.

— Ама вие как си представяте, че ще изяждам по шестдесет лимона на ден!

153.

— Не мога вече да я гледам тая гроздова — оплаква се Пешо на приятеля си.

— Няма страшно! Като пиеш, ще гледаш настрани.

154.

В нощната аптека:

— Моля ви се, дайте ми нещо, че съм ужасно пиян!

— Е, и какво от това?

— А, на мен не ми пречи, ама жена ми ме изпрати…

155.

Един мъж звъни посред нощ на вратата на аптеката. Току-що задрямалият аптекар му отваря с кисела физиономия и му прави забележка:

— Извинявайте, ама воните на мастика!

— Добре де, като съм изпил толкова мастики, да не искаш да ти мириша на малинов сироп?

156.

— Извинете, можете ли да ми препоръчате нещо срещу забравяне?

— Много ли забравяте?

— Ами да, канех се да изпия само една бира, а взех, че изпих петнадесет!

157.

— Изпраща ме ветеринарният лекар — казва един пиян мъж на аптекаря.

— Но това не е рецепта, а сметка от пивницата!

— Аха, сега разбирам! Значи той не е бил никакъв доктор! Ама пък толкова хубаво разправяше за животните, а като му рекох, че ми е болна козата, направо се разрева…

158.

Марко си пие виното в кръчмата и по едно време пита кръчмаря:

— По колко вино наточваш седмично?

— Не е чак толкова много, около хиляда литра.

— А можеш и по две хиляди!

— Че как? — пита кръчмарят.

— Нищо по-просто — отговаря Марко, — пълни чашите догоре!

159.

На лекция за вредата от алкохола:

— Доказано е научно, че жените обикновено напускат мъжете, които пият… — казва лекторът.

— А колко все пак трябва да се изпие? — интересува се някой.

160.

Пиян индианец пита в хотела:

— Баня има ли?

— Каква, с обикновена или с огнена вода?

161.

— Вие често идвате на гости у нас, но все още не сте казали какво точно искате.

— О, не се тревожете, аз пия всичко!

162.

Група мъже вървят по улицата и си говорят:

— Тази вечер ще се напиеме до смърт!

Чува ги Весо Талпата и хуква след тях:

— Чакайте! И аз идвам да умра с вас!

163.

Двама пияни навлизат с колата си в града. Единият пита шофиращия сигурен ли е, че вече са в града.

— Май че сме в града, защото чувствам, че някои вече се удрят в колата.

164.

Един пиян се е проснал между селото и града. Намира го селският пъдар и пита в полицията какво да го прави.

— Помириши го и ако вони на евтино вино, заведи го в селския отрезвител. Ако вони на водка, откарай го в градския отрезвител. А ако мирише на коняк — остави го на място. Защо да не си почине човекът…

165.

Двама пияни се возят в трамвая. На всяка спирка ватманът оповестява името й по високоговорителя: „Димитър Петков“… „Константин Величков“… По едно време единият пиян пита приятеля си:

— Абе, кога ще слизаме?

— Трай си, ватманът ще ни повика, когато ни дойде редът.

166.

— Иванчо, къде ти е домашното — пита учителката.

— Домашното тате отдавна го изпи, сега сме минали на купешко.

167.

Отиват сватове на годеж и майката хвали сина си:

— Много е икономичен наш Иванчо, само с една салата две шишета ракия изпива.

168.

Пижо седи на сватбарската трапеза. Край него минават момците с ведрата вино и ракия.

— Какво ще пиеш, бате Пижо? Вино или ракия?

— И бира също…

169.

Киро се прибира пиян вкъщи. Дълго и безуспешно се опитва да си отключи, докато накрая жена му се показва на балкона и го пита:

— Да не си си загубил пак ключа? Искаш ли да ти пусна резервния?

— Не, ключ си имам, но ми пусни една ключалка…

170.

Нощ. Някакъв пиян мъж се опитва да си отключи входната врата с цигара. Един минувач го забелязва и му казва:

— Извинете, но с тази цигара и цяла нощ да се мъчите, пак няма да можете да отключите.

— Ама че лош късмет! Одеве сигурно съм си изпушил ключа!

171.

На Цоко му умряла тъщата. Той отишъл в кръчмата и помолил кръчмаря да му даде назаем петстотин лева за погребението. Кръчмарят преброил парите, които били в чекмеджето, и казал:

— Имам всичко четиристотин и петдесет лева.

— Няма страшно, приятел! Давай четиристотин и петдесет, сипи две двойни мастики и готово!

172.

Един англичанин попитал колко уиски може да изпие един добър български пияч. Отговорили му:

— Всеки българин може да изпие всякакво дадено му количество уиски.

173.

Геле отишъл в града на лекар. Докторът му направил обстоен преглед и накрая му заявил:

— Настойчиво ви препоръчвам да престанете да пиете и да пушите.

Геле се поклонил и си тръгнал. Лекарят се опитал да го спре:

— Приятелю, забравихте да ми платите за съвета.

— А, не — отвърнал Геле, — немам намерение да се възползвам от него.

174.

— Знаете ли, че уискито е бавнодействаща отрова?

— Много бавно действа наистина. Аз се тровя вече шестдесет години.

175.

Шотландец влязъл в едно заведение в Лондон и си поръчал халба бира. Когато му я донесли, той се вгледал в огромното количество пяна отгоре и попитал келнера:

— Дали ще може да се побере и малко уиски, ако го налеете отгоре?

— Положително.

— В такъв случай я по-добре ми я допълнете с бира докъдето може!

176.

Дърварят Тако бил затиснат от едно дърво и ранен тежко. Извикали свещеник, който седнал до него и започнал да се моли за душата му. След известно време Тако казал на свещеника да се наведе по-близо до него и той изпълнил желанието му. Когато след малко го помолил още веднъж да се наведе над него, духовникът го попитал:

— Придава ли ти сили молитвата ми, синко?

— А, не — отвърнал Тако, — но този мирис на шльокавица, който идва от теб, ме кара да се чувствам по-добре.

177.

Келнерът донася бутилката, налива им по чаша, единият от посетителите отпива и с гримаса на отвращение казва на приятеля си:

— Да знаеш само колко ще ми олекне, като я изпием тая гадост докрая!

178.

Вълните изхвърлят двама корабокрушенци на брега на пуст остров. Единият от тях стиска в ръката си бутилка уиски. Когато идва на себе си, той надава отчаян вик.

— По-спокойно — утешава го другият, — сигурно наблизо ще мине някой кораб и ще ни спасят.

— Не става дума за това — продължава да се вайка първият, — като видях, че корабът потъва, и скочих във водата, в двете си ръце държах по една бутилка…

179.

Попитали дядо Ташко как е доживял до такава преклонна възраст.

— Гледах да спазвам мярката във всичко и най-вече в пиенето. През целия си живот се придържах строго към две правила: първо — никога да не пия мастиката без вода, и второ — никога да не пия водата без мастика.

180.

Станчо отишъл през лятото на екскурзия в Прага. Отбил се в една бирария в Старе Место и помолил келнера да му донесе половин чаша бира.

— Съжалявам, но не сервираме по половин чаша.

— Как така! — зачудил се Станчо. — Ами защо тогава носиш на всички останали по половин чаша?

181.

— Цоко и Пена беа годеници дваесе годин и накрая пак не се ожениха!

— Е па, кога Цоко беше пиян, Пена не сакаше да се оженат. А кога беше трезвен, он па не сакаше да я земе.

182.

— Знаеш ли какво е алкохолик?

— Ами, пияница.

— О, не, алкохоликът е човек, който продължава да пие и след работно време.

183.

Изискан господин укорява един пияница, легнал пред дома му:

— Не намери ли къде да се тръшнеш, та точно пред моята къща?

— Че кой те е карал да си строиш къщата точно тука, дето си полягам!

184.

Един пиян звъни на входната врата на една къща.

— Тук номер 9 ли е?

— Не, 99! — хлопват му вратата.

— А, значи не съм толкова пиян…

185.

— Най-после оставих пиенето. Представи си, щом посегна към чашата и ми руква кръв от носа.

— Разбирам те. И моята жена е здрава в ръцете като твоята.

186.

Разговарят двама пийнали приятели:

— Ти от какво можеш да се откажеш по-лесно, от виното или от жените?

— Зависи от възрастта им…

187.

В „Бърза помощ“ звъни телефонът. Лекарят вдига слушалката и чува:

— Ние пиеме…

— Спрете тези тъпи шеги!

— Ние пиеме, а Васко вече не пие. Той глътна тирбушона.

— И направихте ли нещо?

— Да! Вече отваряме бутилките с вилица.

188.

— О, аз си имам мярка в пиенето. Пия, додето се посера…

189.

— Ей, келнер, донеси ми чаша вино!

— Бяло или червено?

— Все ми е едно. Аз съм далтонист.

190.

— Защо Цоко цока толкова много напоследък?

— От радост. Жена му избягала.

— Че това беше преди една година!

— Да, но тогава той нямаше пари.

191.

— Вие сте разумен човек. Как можахте да се напиете така?

— Ами, попаднах в лоша компания. Аз имах дамаджанка с вино, а те и тримата не искаха да пият.

192.

— Силно ли е това питие? — пита леля Ема племенника си.

— Ако сипеш една чашка на твоите златни рибки, ще изскочат от аквариума и ще сръфат котката.

193.

— Нашият хубав дом се разби само заради три кила ракия?

— Как така?

— Взриви се тенджерата под налягане, в която я варяхме.

194.

Подквасен мъж споделя с бармана:

— Как се менят времената, приятел! Баба ми искаше да стана свещеник. Майка ми — порядъчен човек. А жена ми сега е доволна, като се прибера трезвен.

195.

Капитанът записва в корабния дневник: „Днес боцманът бе пиян“. Боцманът заявява, че това било изключение.

— Съжалявам — казва капитанът, — но в дневника трябва да се вписва всичко, дори изключенията!

След няколко дни боцманът записва в корабния дневник: „А днес по изключение капитанът беше трезвен“…

196.

— Искам конякът, който ми сервирате в първото действие, да е истински! — претендира актьор пред режисьора.

— Добре — отвръща му режисьорът, — но и боят в последното действие ще бъде истински.

197.

Докторът забранил на Цоко да пие. Но една вечер той се появил ненадейно в кръчмата и си викнал голяма ракия.

— Нали ти беше забранено? — учудили се мъжете.

— Няма страшно — рекъл им Цоко, — докторът днес умря.

198.

В кръчмата на едно село влязъл човек и поискал мостра от ракията, та ако я хареса, да купи по-голямо количество. Кръчмарят му посочил една маса, под която лежал кьоркютук пиян клиент, и му рекъл:

— Те това е мострата на моята ракия!

199.

Баща пристигнал късно вечерта в града, където синът му бил студент. Намерил общежитието и попитал портиера:

— Тука ли живее Кочо Грозданов?

— Да — отговорил портиерът, — оставете го пред входа да поизтрезнее, а аз по-късно ще го внеса.

200.

Пиян влиза в луксозен ресторант и си връзва кърпа около врата. Приближава се един келнер и го пита:

— Бръснене ли ще обичате, или подстригване?