Дейвид Залцер
Изчадие адово (2)

Първа глава

Ежесекундно в самолетите, намиращи се във въздуха, летят хиляди хора. Тази статистика, която Торн прочете в списание „Скайлайнър“, го заинтересува и той веднага раздели хората на такива, които пребивават във въздуха, и на такива, които са останали на Земята. Обикновено Торн не се занимаваше с подобни глупости, но сега се хващаше за всичко, само да не мисли какво може да го очаква на земята. Според статистиката излизаше, че ако изведнъж населението на Земята по някаква причина внезапно загине, ще останат живи само стотина хиляди души — спокойно отпиващи коктейли или гледащи филми, те дори няма да разберат какво е станало на Земята.

Самолетът летеше над Рим и Торн се замисли: колко мъже и колко жени ще останат тогава? И как така те — при условие че успеят да се приземят успешно — ще възстановят здраво общество? Очевидно е, че повечето ще са мъже, при това заемащи солидни постове в икономиката, и значи дейността им на Земята ще е безполезна, тъй като всички работници ще загинат. Мениджъри ще останат, но няма да има кого да ръководят. Добре би било да се наемат няколко самолета, които постоянно да возят работници, за да има с какво да се започне.

Самолетът направи остър вираж и Торн запали цигара, разглеждайки унилите огньове долу. Той летеше със самолет толкова често напоследък, че беше свикнал с това зрелище. Но днес то го възбуди. Преди дванадесет часа във Вашингтон Торн получи телеграма и ако през това време нещо се е случило, то вече е минало. Катерина най-после е родила и кърми тяхното дете в болницата или пък е безнадеждно отчаяна. Тя вече два пъти беше бременна, но и двата пъти не можа да задържи плода. Сега бременността продължи цели осем месеца. Той знаеше, че ако и сега се случи нещо, завинаги ще загуби Катерина.

Познаваха се от детството и Торн през цялото време забелязваше безпокойство в поведението й. Изплашените й очи, търсещи покровител, го преследваха, но ролята на покровител изцяло го удовлетворяваше. Именно това беше в основата на техните отношения. Едва напоследък, когато Торн значително се издигна в службата, му се събраха толкова неотложни работи, че Катерина остана съвсем сама и никак не можеше да свикне с ролята на жена на виден политически деец.

Първият сигнал за душевното объркване на жена му мина незабелязано. Вместо да прояви внимание и грижа, Торн се разсърди, когато Катерина взе ножиците и острига разкошните си коси. Тя носи перука с прическа „Сасон“, докато косите й не пораснаха, а след година кой знае защо се затвори в банята и започна с бръснач да реже краищата на пръстите си и после с ужас си спомняше защо е правила всичко това. Тогава поканиха психиатъра, който седеше, загледан тъпо в стената, и нищо не разбираше. След месец Катерина престана да го посещава и реши, че й трябва дете. Тя забременя веднага и трите месеца от бременността й бяха най-хубавите в техния съпружески живот. Катерина се чувстваше прекрасно и беше истинска красавица. Като завършек на всичко тя дори тръгна с мъжа си на пътешествие към Близкия изток. Но бременността се прекъсна в самолета и всичките й надежди, заглушавани от риданието, отпътуваха за никъде.

Втората бременност настъпи едва след две години, но тя разстрои сексуалния живот, който беше връх в техните отношения. Появи се специалист по зачеването и им определи ден и час съобразно с цикъла на жена му, но това време беше дяволски неудобно за Торн, той се чувстваше като глупак, бягащ от службата си един път в месеца, за да извърши своята чисто механична работа. Предложиха му дори мастурбация, за да може семето да бъде внесено, когато е необходимо, но тук търпението му се изчерпа. Щом толкова й трябва дете, да си осинови чуждо. Но сега вече пък тя не се съгласяваше: на Катерина й трябваше само собствено дете.

В края на краищата една-единствена клетчица търсеше онази, която й беше необходима, но след пет и половина месеца надеждата отново се настани в техния дом. Първите контракции завариха Катерина в супермаркета, но тя продължи да прави покупките, докато болката стана нетърпима. Лекарите казаха, че й е провървяло, тъй като зародишът е бил твърде слаб, но депресията е продължила половин година. Сега Катерина беше бременна за трети път и Торн знаеше, че това е тяхната последна надежда. Ако и този път стане нещо, разсъдъкът на жена му няма да издържи.

Самолетът докосна посадъчната полоса. „Защо въобще летим? — помисли Торн. — Нима животът е такава евтина шега?“ Той остана седнал, докато другите пътници се блъскаха към изхода. Ще го обслужат бързо в отдела за особено важни персони, а и колата го чака. Торн беше съветник на президента по въпросите на икономиката и председател на Световната конференция по икономика, която неотдавна пренесе своята щабквартира от Цюрих в Рим. Четириседмичната програма се проточи шест месеца и през това време започнаха да го забелязват видни хора. Скоро тръгна слухът, че след няколко години той ще стане главната надежда и опора на президента на Съединените американски щати.

При своите четиридесет и две години Торн вече се виждаше по върховете и кариерата сама се пъхаше в ръцете му. Избирането му за председател и президент на Световната конференция по икономика го издигна в очите на обществеността и стана трамплин към поста посланик, след това към министерския кабинет, а там може би ще успее да се кандидатира и за по-висок пост.

Семейните заводи на Торнови процъфтяваха по време на войната и Джереми успя да получи най-доброто и най-скъпото образование, без да мисли как са спечелени парите. Но когато умря баща му, Джереми Торн ликвидира всички предприятия и обяви, че никога няма да поощрява разрушението. Всяка война е братоубийство. Но и в интересите на мира състоянието на Торн продължаваше да се умножава. Той започна да развива строителство в своите земи, подобри районите на гетото, даваше земи на нуждаещите се и перспективни работяги. В него се бяха слели дарът да натрупва и чувството за отговорност пред тези, които нямат пари. По пресмятанията излизаше, че личното състояние на Торн се изчислява на стотици милиони долари, въпреки че да се провери това беше трудно, дори самият Торн нямаше точни данни. Да се пресмята, означаваше да се направи макар и кратко спиране, а Торн се намираше в постоянно движение…

Таксито спря до тъмната сграда на болница „Женерал“. Отец Спилето надникна от своя кабинет на третия етаж и веднага разбра, че идващият при него не е никой друг, а Джереми Торн. Волевата брадичка и посивяващите слепоочия му бяха познати от вестникарските снимки, походката и маниерите — също. Торн изглеждаше именно така, както подобава на човек в неговото положение. Изборът е направен правилно, отбеляза за себе си отец Спилето. Свещеникът стана, подбирайки полите на одеждите си. Масата изглеждаше съвсем миниатюрна в сравнение с могъщата му фигура. Крачките на Торн вече се чуваха в коридора, те шумно отекваха в тъмното здание.

— Господин Торн?

Торн, вече стъпил на първото стъпало на стълбата, се обърна и вдигна очи нагоре, опитвайки се да разгледа човека в тъмнината.

— Да, аз съм.

— Наричат ме отец Спилето. Изпратих ви…

— Да, получих телеграмата. Тръгнах веднага, щом стана възможно.

Свещеникът се премести в светлия кръг и надвисна над стълбището. Нещо в движенията му, в окръжаващата го зловеща тишина подсказваше, че тук не всичко е в ред.

— Детето… роди ли се? — запита Торн.

— Да.

— А моята жена?

— Почива си.

Свещеникът слезе надолу и очите му се срещнаха с очите на Торн, сякаш се опитваха да го подготвят, да смекчат удара.

— Станало ли е нещо? — запита Торн.

— Детето умря.

Настъпи страшна тишина, от нея сякаш празните коридори с фаянсови плочки зазвъняха. Торн стоеше като поразен от гръм.

— То диша само един миг и после дишането прекъсна — прошепна свещеникът.

Свещеникът наблюдаваше как Торн не вижда нищо пред себе си. Приближи до пейката, склони глава и заплака. Риданието като ехо се понесе по коридорите. Свещеникът отново заговори.

— Вашата жена е вън от опасност, но тя няма да може да ражда повече.

— Това е краят — прошепна Торн.

— Можете да си осиновите дете.

— Тя искаше да има собствено.

За миг стана тихо и свещеникът прекрачи напред. Имаше груби, но правилни черти на лицето, в очите му светеше съчувствие. Само избилите капчици пот издаваха неговото вълнение.

— Вие много я обичате — каза той.

Торн кимна. Нямаше сили да отговори.

— Тогава трябва да се съгласите с Божията воля.

От тъмата на коридора изникна възрастна монахиня, която повика с очи свещеника встрани. Започнаха да си шепнат нещо на италиански и жената излезе, а свещеникът отново се обърна към Торн. Нещо необикновено имаше в погледа му, Торн се напрегна.

— Неизповедими са пътищата господни, Торн. — Свещеникът посочи напред с ръка, Торн неволно се вдигна и тръгна след него.

Стаите за родилките бяха с три етажа по-високо и те тръгнаха по запасната стълба, а след това по тесен коридор, осветен от редки електрически лампички. Болничните миризми усилиха чувството за загубата, което пулсираше по цялото тяло на Торн. Те спряха до стъклена преградка и свещеникът проследи с поглед как Торн, колебаейки се, приближи и погледна това, което се намираше от другата страна. Там имаше дете. Новородено, прилично на малко ангелче. Имаше разрошени черни коси и дълбоки сини очи, които инстинктивно търсеха Торн.

— Той си няма никого — каза свещеникът. — Майка му умря. Точно като вашето дете… в същия час. — Торн рязко се обърна към него. — На вашата жена й трябва дете, а на това дете му трябва майка.

Торн бавно поклати глава.

— Ние искахме да имаме собствено — каза той.

— Ще се осмеля да кажа… той много прилича на вас…

Торн отново погледна детето и не можа да не се съгласи с това. Косите на младенеца бяха точно като на Катерина, а чертите на лицето приличаха на неговите собствени. Същата волева брадичка и дори същата ямичка на нея.

— Сеньората никога няма да научи това — каза свещеникът.

Торн внезапно затвори очи. Ръцете му затрепераха.

— А детето… здраво ли е?

— Абсолютно здраво.

— Има ли роднини?

— Никого си няма.

Пълна тишина обвиваше Торн и свещеника. Това беше толкова необикновено…

— Тук аз съм главният — каза свещеникът. — Нищо записано няма да остане. Никой няма да научи това.

Торн отмести поглед. Все още се колебаеше.

— Може ли… да видя своето дете? — запита той.

— Какво ще измени това? — отговори свещеникът. — Отдайте любовта си на живите.

Зад стъклената преградка детето вдигна двете си ръчички и ги протегна към Торн, сякаш за да го прегърне.

— Заради вашата жена, сеньор, Бог ще прости тази лъжа. И заради това дете, което иначе никога няма да има дом…

Той замълча, защото вече нямаше какво да добави.

— През тази нощ, господин Торн, Бог ви подари син.

Високо в небето пулсиращата звезда достигна своя зенит и затрепера като от удара на мълния. А в болничното легло се събуди Катерина, мислейки, че се събужда сама. Тя нищо не знаеше за инжекцията, която й бяха направили няколко минути преди това. Тя раждаше в продължение на десет часа и помнеше всичко до последните болки, но после загуби съзнание и не видя детето. Когато дойде на себе си, започна да се вълнува и се опита да се успокои, щом чу приближаващите се стъпки в коридора. Вратата се отвори и Катерина видя своя мъж. В ръцете си Джереми държеше дете.

— Нашето дете — каза Торн и гласът му затрепери от радост. — Имаме син!

Тя взе детето и зарида от прилив на щастие. Сълзи замъгляваха погледа на Торн и той благодареше на Бога, че му е подсказал верния път.