Метаданни
Данни
- Серия
- Рама (3)
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- The Garden of Rama, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Надежда Гаврилова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Артър Кларк; Джентри Лий
Заглавие: Градината на Рама
Преводач: Надежда Гаврилова
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК Калпазанов
Град на издателя: Габрово
Година на издаване: 1995
Тип: роман
Печатница: Полиграфия АД — Пловдив
Редактор: Полиана Атанасова
Технически редактор: Мариета Суванджиева
Коректор: Юлия Бързакова
ISBN: 954-17-00
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5793
Издание:
Автор: Артър Кларк; Джентри Лий
Заглавие: Градината на Рама
Преводач: Надежда Гаврилова
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК Калпазанов
Град на издателя: Габрово
Година на издаване: 1995
Тип: роман
Печатница: „Абагар“ ООД — Велико Търново
Редактор: Полиана Атанасова
Технически редактор: Стефка Димитрова
Коректор: Юлия Бързакова
ISBN: 954-17-0092-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5794
История
- —Добавяне
5.
Заседанието на Сената беше открито и на него можеше да присъства всеки жител на колонията. Галерията разполагаше с триста места, но те до едно бяха заети. Други сто души стояха прави край стените или по пътеките. В партера двадесет и четиримата членове на законодателния орган на Ню Идън бяха призовани към внимание от председателстващия — губернатор Кенджи Уатанабе.
— Днес продължаваме дебатите по бюджета — произнесе Кенджи, след като няколко пъти удари с чукчето, за да успокои залата — с изложението на директора на болницата на Ню Идън доктор Робърт Търнър. Той ще обобщи отчета по миналогодишния бюджет и ще представи искането си за следващата година.
Доктор Търнър се приближи до трибуната и направи знак на двата Тиасо, които седяха до него. Хуманоидите бързо инсталираха един прожекционен апарат и окачиха кубовиден екран, който щеше да онагледява речта на доктор Търнър.
— През изтеклата година направихме голяма крачка напред — започна доктор Търнър — както при изграждането на стабилна медицинска база за цялата колония, така и по изследването върху ретровируса РВ-41, който продължава да поразява населението. През тези дванадесет месеца ние не само успяхме да проучим напълно жизнения цикъл на този сложен организъм, но освен това разработихме сигурен тест, с който да откриваме вирусоносителите.
Преди седем месеца всички жители на Ню Идън бяха тестувани в рамките на период от три седмици. Тогава се установи, че заразените с ретровируса са деветдесет и шест души. След този период е открит само един нов вирусоносител. Междувременно имаше четири смъртни случая, причинени от РВ-41, така че в настоящия момент заразеното население възлиза на деветдесет и четирима души.
РВ-41 е смъртоносен ретровирус, който поразява сърдечния мускул, причинявайки необратима атрофия. Накрая вирусоносителят умира. Не е открито лечение. Изпробваме различни техники, с които да забавим развитието на болестта и напоследък имаме единични успехи, от които обаче все още не можем да извадим никакви заключения. Днес, когато правим равносметка на постигнатото, с неохота трябва да признаем, че всички индивиди, засегнати от ретровируса, в края на краищата, ще се поддадат на неговата вирулентност.
Диаграмата, която поставям в прожекционния куб, показва различните етапи на заболяването. Ретровирусът се предава от индивид на индивид чрез обмяна на телесни течности, включващи всякаква комбинация от семенна течност и кръв. Нямаме доказателства, че съществува друг път за предаване.
— Повтарям това… — доктор Търнър вече почти викаше, за да може да надвие глъчката в галерията — ДОКАЗАЛИ сме пренасяне само чрез кръв или семенна течност. Не можем да твърдим категорично, че други телесни течности, като пот, слюнка, сълзи, лигавичен секрет и урина не участват в пренасянето, но засега получените от нас данни подкрепят тезата, че РВ-41 не може да се пренася чрез други течности.
Шумът обхвана цялата галерия. Губернатор Уатанабе на няколко пъти призова с чукчето към тишина. Робърт Търнър прочисти гърлото си и продължи:
— Специално този ретровирус е много умен, ако мога да използвам подобно определение; той особено добре се приспособява към човека-приемник. Както виждате на диаграмата в куба, през първите две фази от развитието си, той е сравнително доброкачествен. В най-общи линии през това време той просто обитава кръвните и семенните клетки, без да им причинява никакво зло. Може би по това време вирусът вече е започнал атаката си срещу имунната система. Не можем да го твърдим със сигурност, защото всички данни, получени през този период показват, че имунната система е здрава.
Не сме наясно какво предизвиква началото на нейното отслабване. Някой необяснен засега процес в сложния организъм (и точно тук са необходими по-задълбочени проучвания) внезапно подава сигнал на РВ-41, че имунната система е уязвима. Започва мощната атака. Гъстота на вируса в кръвта и семенната течност нараства неколкократно. Точно тогава болестта е най-заразна, а също и в периода, когато имунната система вече е сразена.
Доктор Търнър направи пауза. Преди да продължи, прехвърли листовете, от които четеше.
— Опасното е, че имунната система никога не се възстановява след тази атака. По някакъв начин РВ-41 разбира кога може да победи и никога не се размножава преди да бъде достигнато това състояние на уязвимост. След поражението на имунната система започва атрофията на сърдечния мускул и следва предсказуема по време смърт.
В по-късните стадии на заболяването вирус РВ-41 изчезва напълно от кръвта и семенната течност. Можете да си представите, че това предизвиква хаос в диагностичния процес. Къде отива? Дали се „скрива“ по някакъв начин, дали се превръща в нещо, което все още не сме идентифицирали? Дали контролира постепенното разрушаване на сърдечния мускул, или атрофията е просто страничен ефект на по-раншното засягане на имунната система? На всички тези въпроси до днес нямаме отговор.
Докторът направи кратка пауза за глътка вода.
— Част от миналогодишната ни програма включваше изучаването на генезиса на това заболяване. Разнесоха се слухове, че РВ-41 е присъщ само за Ню Идън и може би е част от някакъв пъклен чуждопланетен експеримент. Това са пълни безсмислици. Категоричен съм, че ние пренесохме вируса от Земята. В интервал от три месеца двама от пътниците на „Санта Мария“ умряха от РВ-41. Първият беше по време на пътешествието от Земята до Марс. Можем да бъдем сигурни, макар това да не е никаква утеха, че нашите колеги на Земята се борят със същия бич.
Що се отнася до произхода на РВ-41, аз мога само да гадая. Ако медицинската база данни, която донесохме от Земята, беше неколкократно по-голяма, тогава може би щях да успея да определя произхода му, без да става нужда да се лутам в догадки… И въпреки това ще изтъкна, че геномът на този РВ-41 ретровирус е удивително сходен с изкуствено създадения патогенен причинител, произведен от хората чрез генно инженерство като част от експеримент, осъществен в ранните години на двадесет и втори век и свързан с изпитването на покритие на ваксина.
Нека обясня по-подробно. След успешното изработване на ваксина срещу вируса на СПИН, който е бил страшен бич за последните две десетилетия на двадесети век, медицинските технологии се възползвали от биоинжинерството, за да увеличат броя на достъпните ваксини. Тоест биолозите и лекарите нарочно СЪЗДАВАЛИ нови, още по-смъртоносни ретровируси и бактерии, за да докажат, че даден клас ваксини имат широк спектър на приложение. Всичко това се вършело, разбира се, под строг контрол и без всякакви рискове за населението.
Когато настъпил Големият хаос, парите за научни изследвания рязко намалели и много от медицинските лаборатории били изоставени. Предполагало се, че опасните патогени, складирани на отдалечени и изолирани места, са унищожени. Освен ако… точно тук мога да си позволя да се впусна в догадки.
Вирусът, който засегна нас, жителите на Ню Идън, удивително наподобява ретровируса АКюТ 19, създаден през 2107 в Лафонтската медицинска лаборатория в Сенегал. Признавам, че не е изключено и естествено съществуващ в природата причинител да има геном, подобен на АКюТ 19, и моите предположения да са погрешни. Но аз мисля, че не всички АКюТ 19 в тази изоставена лаборатория са били унищожени. Убеден съм, че специално този ретровирус по някакъв начин е оцелял и в последващото столетие частично се е изменил; може би е използвал като приемник човекоподобни маймуни и накрая е намерил достъп до човешките същества. В този случай НИЕ сме създателите на заболяването, което ни убива.
В галерията настана бъркотия. Губернатор Уатанабе отново заудря с чукчето, призовавайки слушателите към тишина, а вътрешно желаеше доктор Търнър да беше запазил своите предположения само за себе си. На този фон директорът на болницата започна да излага проектите, които през другата година щяха да изискват финансиране. Накрая доктор Търнър пожела да му се отпусне бюджет два пъти по-голям от миналогодишния. Откъм редиците на Сената се разнесе ропот.
Неколцината докладчици след доктор Търнър имаха за цел само да блеснат с красноречие. Всички знаеха, че единственото друго изказване за деня, което беше от значение, е това на Ян Макмилън, кандидат на опозицията за губернаторския пост. Изборите щяха да се проведат след три месеца. Подразбираше се, че настоящият губернатор Кенджи Уатанабе и кандидатът на неговата политическа партия Дмитри Уланов подкрепят значителното повишение на бюджета за здравеопазването, независимо от факта, че това щеше да наложи покачване на данъците. А за Макмилън се пишеше, че е против всякакво увеличаване на фондовете на доктор Търнър.
В първите общи избори Ян Макмилън беше победен от Кенджи Уатанабе с голяма преднина. През изминалия период Макмилън се бе преместил от Бовоа в Хаконе, беше избран в Сената от района Вегас и беше заел доходна служба в разрастващата се империя на Тошио Накамура. Това беше идеалният брак. Накамура имаше нужда от някой „приемлив“, който да ръководи колонията вместо него, а Макмилън — амбициозен мъж без ясно определена ценностна система и принципи — имаше желание да бъде губернатор.
— Много лесно е — започна да чете речта си Ян Макмилън — да изслушаме доклада на д-р Търнър, а после да развържем кесиите си и да отворим сърцата си, отпускайки средства за неговите проучвания. Точно това е дефектът при всички тези доклади. Всеки шеф на отдел може да изложи солидни аргументи в полза на своята цел. Но като изслушваме всяка точка от доклада поотделно, ние губим представа за общата картина. Изобщо не искам да внушавам, че програмата на д-р Търнър е нецелесъобразна. Само че си мисля, че този път имаме основание да обсъждаме приоритетите.
Откакто живееше в Хаконе, Макмилън значително бе подобрил стила на изказванията си. Очевидно го направляваха много внимателно. И все пак му липсваше природната дарба на оратор, така че от време на време заучените му жестове бяха почти комични. Неговият основен аргумент бе, че носителите на РВ-41 са едва пет процента от населението на Ню Идън и че цената на помощта за тях е твърде висока.
— Защо останалите граждани на колонията трябва да бъдат принуждавани да понасят лишения за сметка на толкова малка група? Освен това, — добави той, — има и други, много по-належащи задачи, които изискват допълнителни средства: задачи, които засягат всеки един член на колонията и вероятно могат да повлияят нашето съществуване.
Тук Ян Макмилън представи своя версия на случката с многокраките, които „се втурнали“ навън от съседния модул в РАМА и „изплашили“ изследователския екип на колонията. Разказа я така, сякаш тяхната „атака“ е била първото стълкновение от една планирана междувидова война. Макмилън намекна и за възможността многокраките да бъдат последвани от още „по-страховити същества“, които ще ужасят колонистите и особено жените и децата.
— Парите за отбраната са пари, похарчени за всички нас, а не само за някои.
Кандидатът Макмилън внуши на слушателите, че изследванията на околната среда и климата също е „много по-важна за общото благо на колонията“, отколкото здравната програма, очертана от доктор Търнър. Той даде висока оценка на работата, извършена от метеорологичните инженери, и предсказа бъдеще, в което колонистите ще са напълно информирани за предстоящите промени във времето.
Аплодисменти от галерията многократно прекъсваха речта на Макмилън. Когато той най-накрая се спря на проблемите на заразените с РВ-41, очерта „един много по-целесъобразен във финансово отношение план“ за решаване на „ужасно трагичното им състояние“.
— За тях ние ще създадем ново селище — подхвана той, — извън Ню Идън, където те ще могат да дочакат в мир края на дните си. По мое мнение в бъдеще усилията по отношение на РВ-41 трябва да бъдат ограничени в изолирането и идентифицирането на всички механизми, по които тази напаст може да се предава от индивид на индивид. Докато това проучване приключи, в името на всеобщия интерес, включително и на нещастниците, които са носители на вируса, те трябва да бъдат карантинирани, така че да се прекъсне възможността за по-нататъшно случайно заразяване.
Никол и цялото й семейство се намираха в галерията. Бяха извадили душата на Ричард да се присъедини към тях, нищо, че ненавиждаше политическите сборища. Речта на Макмилън отврати Ричард, а от своя страна Никол бе изплашена. Това, което говореше мъжът, притежаваше известна притегателна сила. „Чудя се кой ли му пише материалите“ — запита се тя в заключителната част на речта му. Укори се, че бе подценила Накамура.
Към края на помпозното слово на Макмилън Ели Уейкфийлд тихомълком напусна мястото си в галерията. Няколко минути по-късно родителите й с учудване я забелязаха долу, сред членовете на Сената. Тя приближаваше подиума. Удивени бяха й останалите присъстващи в галерията, които мислеха, че Ян Макмилън е последният докладчик за деня. Всички вече се готвеха да си тръгват. Повечето седнаха обратно, когато Кенджи Уатанабе представи Ели.
— В часовете по граждански права в гимназията — започна тя и нервността й личеше в гласа — изучавахме конституцията на колонията и процедурите на Сената. Малко известен факт е, че всеки гражданин на Ню Идън може да се изкаже на тези открити дебати…
Преди да продължи. Ели си пое дълбоко дъх. В галерията както майка й, така и нейната учителка Епонин се наведоха напред и здраво стиснаха парапета пред тях.
— Днес пожелах да се изкажа — гласът на Ели беше укрепнал, — защото вярвам, че по отношение на засегнатите от РВ-41 моята гледна точка е единствена. Първо, защото аз съм млада, и второ, защото допреди три години не бях имала привилегията да общувам с други човеци, освен с членовете на моето семейство. Поради тези две причини аз боготворя човешкия живот. Думите ми са подбрани много внимателно. Да боготвориш, означава да оценяваш много високо. А този човек, този невероятен лекар, който работи по цели дни, а понякога и по цели нощи, за да се грижи за нашето здраве, очевидно също боготвори човешкия живот.
В своето изказване, доктор Търнър не ви каза защо трябва да подкрепим финансово програмата му, а само КАКВО представлява болестта и КАК възнамерява да се бори с нея. Той предполагаше, че вие ще разберете ЗАЩО. След като изслушах господин Макмилън обаче — Ели погледна преждеговорившия, — вече изпитвам някои съмнения.
Ние трябва да продължим да изучаваме тази ужасна болест, докато я овладеем и поставим под контрол, защото човешкият живот е ценна придобивка. Всеки отделен индивид е уникално чудо, удивително съчетание на сложни химически вещества със специални способности, мечти и опит. Нищо не може да бъде по-важно за колонията от дейността, насочена към запазване на човешкия живот.
От днешното обсъждане разбрах, че програмата на доктор Търнър е доста скъпа. Ако за финансирането й се налага повишаване на данъците, тогава вероятно всеки от нас ще трябва да се лиши от нещо, което си е пожелал. Но тази цена е твърде ниска, за да се заплати богатството на общуването с друго човешко същество.
Моето семейство и приятелите ми често ми повтарят, че съм безнадеждно наивна. Това може й да е истина. Но може би именно моята наивност ми дава възможност да видя нещата по-ясно от останалите хора. В настоящия случай мисля, че трябва да си зададем само един въпрос. Ако вие или някой член на вашето семейство станете РВ-41 положителни, ще подкрепите ли програмата на доктор Търнър? Благодаря ви много.
Докато Ели се отдалечаваше от трибуната, се възцари тайнствена тишина. После избухнаха бурни ръкопляскания. Сълзи течаха от очите на Никол и Епонин. Долу в партера доктор Робърт Търнър протегна двете си ръце към Ели.