Артър Кларк, Джентри Лий
Градината на Рама (29)

6.

Почти целият свят видя по телевизията официалното освещаване на „Пинта“, което се състоя няколко часа преди заплануваното й отлитане към Марс с пътници и товар на борда. Лично вторият вицепрезидент на СП и изпълнителен директор по въпросите на собствеността, швейцарецът Хайнрих Йенцер присъстваше на ГЕО-4 за церемонията по откриването. Той изнесе кратко слово, с което отбеляза като голям успех както завършването на трите големи космически кораба, така и откриването на „нова ера в колонизирането на Марс“. Когато завърши, господин Йенцер представи на гостите господин Ян Макмилън, шотландеца-командир на „Пинта“. Макмилън, отегчителен оратор и най-чист представител на бюрокрацията на МКА, прочете шестминутна реч, с която напомни на света фундаменталните задачи на проекта:

— Тези три кораба ще пренесат близо две хиляди души на сто милиона километра до друга планета Марс — където този път ще бъде установено постоянно човешко присъствие. Повечето от бъдещите марсиански колонисти ще бъдат транспортирани с втория кораб, „Нина“, който ще отпътува от ГЕО-4 след три седмици, считано от днес. Нашият кораб —"Пинта", и последният кораб — „Санта Мария“, ще носят на борда си по триста пътника и хиляди килограми запаси и съоръжения, необходими за установяване на колонията.

Внимателно избягвайки какъвто и да било намек за печалния край на първите марсиански колонии през миналия век, командир Макмилън се опита да прозвучи поетично, като сравни предстоящата експедиция с тази на Христофор Колумб отпреди седемстотин и петдесет години. Всъщност речта бе написана специално за Макмилън, но думите, които в устата на един добър оратор щяха да звучат вдъхновяващо, се превърнаха в отегчителна и прозаична историческа лекция, изнесена с монотонно еднообразие от командира.

Той завърши речта си с характеристика на колонистите като група. Цитира статистически данни за тяхната възраст, професиите им и страните, от които произхождат.

— Тези мъже и жени — обобщи Макмилън — са представителна извадка на почти всичко, с което се характеризира човешкия вид. Казах почти, защото групата притежава поне две качества, които няма да бъдат открити при случайно набиране на такъв брой индивиди. На първо място бъдещите жители на Колония Лоуел са изключително интелигентни — техният среден IE е малко над 1,86. На второ място, и това не е нужно да се казва, те са изключително смели — в противен случай не биха кандидатствали и после не биха приели подобно продължително и изпълнено с трудности назначение в нова и непозната среда.

Когато командир Макмилън завърши, му подадоха миниатюрна бутилка шампанско, която той счупи в умаления 1/100 модел на „Пинта“, изложен зад него и зад другите величия на подиума. Малко по-късно, докато колонистите се изнизваха от аудиторията и се подготвяха да се качат на „Пинта“, Макмилън и Йенцер дадоха заплануваната пресконференция.

— Той е мухльо.

— Той е изключително компетентен бюрократ.

— Той е шибан мухльо.

Макс Пъкет и съдия Мишкин предъвкваха командир Макмилън между залъците на обяда си.

— Няма пукнато чувство за хумор.

— Просто не може да възприема неща, които са извън обикновеното.

Макс беше нервиран. Сутринта по време на неофициалното изслушване, командирът на „Пинта“ го беше порицал. Неговият приятел съдия Мишкин се яви в защита на Макс при изслушването и попречи на съдопроизводството да се развихри.

— Тези задници нямат никакво право да осъждат поведението ми.

— Определено си прав, приятелю — отвърна съдия Мишкин, — в най-общ смисъл. Но на този кораб съществуват уникални условия. Те са властта тук, или поне докато пристигнем в Колония Лоуел и изберем наше собствено управление… Във всеки случай не е станало нищо непоправимо. Декларацията им, че постъпките ти са били „несъответни“, не ти е причинила ни най-малко неудобство. Можеше да бъде много по-лошо…

Две вечери преди това се беше състояло празненство по случай преполовяването на разстоянието от Земята до Марс. Повече от час Макс бе флиртувал активно с прекрасната Анджела Рендино, помощник от персонала на Макмилън. Русият шотландец беше дръпнал Макс встрани и беше настоял да остави Анжела на мира.

— Нека тя ми го каже — отговори му благоразумно Макс.

— Тя е една неопитна млада жена — запали се Макмилън. — И е прекалено състрадателна, за да ти каже колко отблъскващ е първобитният ти хумор.

До този момент Макс се забавляваше страхотно.

— Ти защо се месиш, командире? — запита той, като най-напред гаврътна на екс една чашка. — Тя да не е личната ти кобилка, а?

Ян Макмилън стана кървавочервен.

— Господин Пъкет — заяви командирът на космическия кораб няколко секунди по-късно, — ако поведението ви не се поправи, ще бъда принуден да ви изолирам в помещението, което обитавате.

Сблъсъкът с Макмилън провали вечерта на Макс. Раздразни го фактът, че командирът използва официалната си власт за очевидно лични цели. Макс се завърна в стаята си, която споделяше с още един американец, замислен горски работник от щата Орегон на име Дейв Денисън, и на бърза ръка видя сметката на цяла бутилка текила. Вече пиян, Макс бе обзет едновременно от носталгия и потиснатост. Тогава реши да отиде в центъра за свръзка и да се обади на брат си в Арканзас.

Но вече беше много късно. За да стигне до комуникационния комплекс, Макс трябваше да прекоси целия кораб, като най-напред мине през общия салон, където празненството току-що бе приключило, а после през частта, обитавана от офицерския състав. В централното крило Макс зърна само за миг Ян Макмилън и Анжела Рендино, хванати за ръка, да влизат в личния апартамент на командира.

— Копеле — промърмори Макс.

Пиян, той кръстосваше коридора пред вратата на Макмилън, а гневът му нарастваше все повече и повече. След пет минути го осени идея, която му допадна. Припомняйки си свинското квичене, което му донесе награда по време на изследването в Арканзас, Макс разцепи нощната тишина с пронизителен вик.

После го повтори и си плю на петите точно преди да се отворят всички врати в офицерското крило (включително и тази на Макмилън). А командирът не беше възхитен от това, че целият му екипаж го видя редом с разсъблечената госпожица Рендино…

 

 

Пътешествието до Марс беше втори меден месец за Кенджи и Най. Те не бяха много заети. Пътуването беше сравнително спокойно, поне от гледна точка на историята, а и задълженията на Най не бяха много, защото повечето от бъдещите й ученици се намираха на борда на другите два космически кораба.

Уатанабе прекарваха много от вечерите в компанията на съдия Мишкин и Макс Пъкет. Най-често играеха карти (Макс беше толкова добър в покера, колкото слаб в бриджа), разговаряха за свързаните с Колония Лоуел надежди, припомняха си предишния живот, който бяха оставили на Земята.

Когато „Пинта“ се намираше на три седмици път от Марс, екипажът оповести предстоящо двудневно прекъсване на радиовръзката и подкани всички да се обадят у дома. Наближаваха коледните и новогодишните празници, така че времето бе много подходящо за обаждания.

Макс ненавиждаше продължителните едностранни монолози и бавното пристигане на радиосигнала. След като изслуша едно разпокъсано обсъждане на плановете за Коледа в Арканзас, той осведоми Клайд й Уинона, че няма да се обажда повече, защото не му е приятно „да чака петнадесет минути, за да разбере дали е разсмял някого с шегата си“.

Тази година в Киото снегът завалял рано. Родителите на Кенджи заснели видеофилм за Гинкаку-Джи и Хонен-Ин под меката покривка на снега; ако Най не беше с него, тези новини щяха да предизвикат непоносима носталгия у Кенджи. В кратък разговор с Тайланд Най поздрави една от сестрите си, че е спечелила стипендия за университета.

Само Пьотр Мишкин не се обади на никого. Съпругата на стария руснак беше починала и той нямаше деца.

— Имам прекрасни спомени — беше казал на Макс, — но не съм оставил на Земята нищо.

На първия ден от обявеното прекъсване на радиовръзката по всеки действащ канал бе предадено съобщение, че в два часа следобед ще бъде излъчена важна програма, която трябва да бъде гледана от всички. Кенджи и Най поканиха Макс и съдията Мишкин в малкия си апартамент.

— Каква ли глупава лекция ще ни изнасят пак — рече Макс, както винаги враждебно настроен към всичко, което му губи времето.

Началото на видеофилма показа Президента на СП и директора на МКА, които бяха седнали един до друг край голямо бюро. Президентът на СП подчерта важността на съобщението, което щеше да направи директорът на МКА, Вернер Кох.

— Пътници на „Пинта“ — започна доктор Кох, — преди четири години нашата проследяваща сателитна система декодира ясен сигнал, чийто произход бе от далечния космос, най-общо откъм звездата Епсилон Еридан. След съответната разшифровка се оказа, че сигналът съдържа удивителен видеофилм, същият, който ще видите от край до край след около пет минути.

Както ще разберете по-нататък, видеофилмът оповестява завръщането в нашата система на космическия кораб РАМА. През 2130 и 2200 гигантски цилиндри с дължина петдесет километра и диаметър двадесет километра, създадени от непознат, извънземен разум с предназначение, което все още не сме проумели, посетиха нашата Слънчева система. При това вторият натрапник, обикновено наричан РАМА II, докато се намираше на орбита около Венера, извърши промени в скоростта си, според които курсът му се насочи към сблъсък със Земята. Ето защо флота от направляеми ядрени снаряди бе изстреляна, с цел да пресрещне чуждоземния цилиндър и да го разруши, преди РАМА II да се доближи прекалено до нашата планета и да предизвика някаква катастрофа.

Във филма, който предстои да видите, се твърди, че още един от корабите РАМА сега е пристигнал и се намира в съседство с единствената цел „да придобие“ представителна извадка от две хиляди човешки същества за „наблюдение“. Колкото и странно да е това твърдение, важно е да се отбележи, че нашият радар действително потвърди присъствието на превозно средство от класа на РАМА, което преди по-малко от месец застана на орбита край Марс.

За нещастие ние сме длъжни да приемем това фантастично съобщение от далечния космос насериозно. Така че именно вие, колонистите от „Пинта“, сте определени да се срещнете с обекта, който е на орбита край Марс. Даваме си сметка, че тази новина ще дойде като гръм от ясно небе за повечето от вас, но не разполагахме с много възможности за избор. Ако, както подозираме, някакъв заблуден гений е планирал и дирижира този изкусен трик, то тогава след краткото отклонение вие ще продължите с колонизирането на Марс по първоначалния план. Ако обаче видеофилмът, който ще видите след малко, действително казва истината, тогава вие и вашите колеги от борда на „Нина“ и „Санта Мария“ ще се превърнете в контингента човешки същества, който рамианският разум ще наблюдава.

Сигурно разбирате, че сега вашата мисия е от първостепенно значение за СП. Разбирате и необходимостта от секретност. От този ден нататък, докато искането на РАМА бъде удовлетворено по един или друг начин, всички контакти между вашия кораб и Земята ще бъдат строго контролирани. MPV ще записва всички звукови вериги. На вашите приятели и вашите семейства ще бъде съобщено, че сте в безопасност и че в крайна сметка сте кацнали на Марс, но комуникационната система на, „Пинта“ напълно е излязла от строя.

Показваме ви видеофилма сега, за да разполагате с три седмици за подготовка преди срещата. По високоскоростния лъч за информация на командир Макмилън вече е препредаден основният план и допълнителните процедури по срещата, които са подробно разработени от MPV съвместно с персонала на МКА за спешни случаи. Всеки един от вас ще изпълнява специфичен комплекс от задачи. За всекиго от вас е предвидено също така личен пакет с документи, които ще ви дадат необходимата допълнителна информация с оглед да изпълните успешно задълженията си.

Ние, разбира се, ви пожелаваме всичка добро. Най-вероятно тази история с РАМА да се окаже много шум за нищо. В такъв случай това ще се отрази единствено върху бързината в основаването на Колония Лоуел. Но ако видеофилмът е нещо сериозно, ще трябва да действате бързо и да разработите подробен план за настаняването на новопристигналите с „Пинта“ и „Санта Мария“? Нито един от колонистите от тези два кораба няма да бъде осведомен за РАМА или за промяната в начинанието.

В апартамента на Уатанабе за миг настъпи тишина, когато предаването беше рязко прекъснато и заменено с текст-съобщение на екрана: „ВИДЕОФИЛМ СЛЕД ДВЕ МИНУТИ“.

— Дявол да ме вземе! — беше единственият коментар на Макс.