П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (42)

1.

Пребледнелите страни на Сали бавно поруменяха, а сърцето й, което лудо затуптя, щом тя чу гласа на Джералд, възвърна нормалния си ритъм. Когато преодоля шока от внезапната поява на бившия си годеник, с учудване установи, че е напълно спокойна. Представяйки си тази среща, която рано или късно щеше да се състои, я обземаше паника; сега събитието беше факт, но изобщо не я развълнува. След емоциите, които беше изживяла тази вечер, изпитваше странно безразличие.

— Здравей, Сали — избърбори Джералд.

Говореше завалено, хилеше се и се олюляваше, подпирайки се на вратата, за да не падне. Беше по риза и очевидно бе пиян. Бледото му лице беше подпухнало, беше разпуснат и затъпял от алкохола — цялата му външност подсказваше, че е свършен човек.

Сали не отговори. Преди малко се чувстваше смазана от изтощение, ала сега бе навлязла във втората фаза, когато настъпва временно изостряне на всички сетива — нещо като циганско лято за претоварената нервна система. Огледа с безразличие бившия си годеник, като че беше непознат.

— Здравей — повтори Джералд.

— Какво искаш?

— Чух гласа ти. Забелязах, че вратата е отворена. Реших да вляза.

— Какво искаш?

Плахата усмивка, която изглеждаше като залепена към лицето му, помръкна. По страната му се търкулна сълза. Беше достигнал онази фаза, когато изпитият алкохол го подтикваше към разнежване.

— Сали… С-с-сали… М-много съм нещастен — заеквайки произнесе Джералд. — Чух гласа ти. Забелязах, че в-вратата е от-т-ворена. Реших да вляза…

Сали изпита странното чувство, че вече е присъствала на тази сцена. Внезапно се досети: Джералд Фостър до болка й напомняше за Реджиналд Кракнъл.

— Мисля, че е по-разумно да си легнеш — каза с безразличие. Не я трогваха нито видът му, нито неприкритото му страдание.

— Няма смисъл. Не мога да спя. Няма смисъл… Сали, не знаеш колко съм нещастен. Едва сега разбирам, че съм постъпил като глупак.

Тя му направи знак да замълчи — не й се слушаха закъснелите му извинения за безобразното му отношение към нея. Не желаеше да слуша сълзливите оправдания на човека, който се бе постарал да съсипе живота й. Ала след миг разбра, че не изневярата тегнеше на душата му.

— Постъпих глупаво, че се захванах с драматургия — продължи той. — Първата ми пиеса си я биваше, но повече не успях да напиша нещо, което да се хареса на публиката. Няма смисъл да си блъскам главата. Трябваше да си остана във вестника. Знам, че съм добър журналист. Ще се върна към старата си професия. Тази вечер претърпях още един провал. Край на театъра! Захващам се с репортерство. — Тихо зарида, оплаквайки тъжната си участ, сетне промърмори: — Много съм нещастен.

Пристъпи в антрето, залитна и отново побърза да потърси подкрепата на вратата. За миг безразличието на Сали беше заменено от презрение, което бързо премина.

— Легни си, Джералд. Ще се почувстваш по-добре утре сутринта.

Навярно в замъгленото му съзнание се зароди неясно подозрение относно здравословното му състояние на следващата сутрин, защото той потръпна и потъна в печал.

— Може и да не съм жив утре сутрин — заяви тържествено. — Идва ми да сложа край на всичко. На всичко! — повтори и понечи да замахне, но се олюля и се вкопчи в дружелюбната врата.

Сали не беше в настроение за мелодрами.

— Върви да си легнеш — подкани го нетърпеливо. Странното й безразличие започваше да преминава и постепенно беше заменено от негодувание — негодувание към Джералд, задето бе паднал толкова ниско, и към самата себе си, че някога беше влюбена в него. Чувстваше се унизена от спомена, че преди време се бе оставила във властта на този безхарактерен мъж. А унижението я правеше бездушна и безмилостна. Смътно осъзнаваше, че тази вечер е претърпяла необикновена промяна.

До днес всяко същество, изпаднало в беда, предизвикваше съчувствието й, ала сега не се трогна от страданията на Джералд пред перспективата да се хване на работа, което не се изплъзна от вниманието на страдалеца.

— Много си сту… студена — оплака се той.

— Такава съм си. — Сали се приближи до вратата и я блъсна. Джералд, който се притискаше към своеобразната опора, се озова в коридора; имаше вид на човек, чийто свят ненадейно е рухнал. Пусна дръжката и се заклатушка към стаята си. Откри, че вратата на жилището му е отворена и залитайки прекрачи прага; Сали, която неотлъчно го наблюдаваше от страх да не падне и да се пребие, се обърна и влезе в спалнята си с намерението да си легне и да сложи край на тази тревожна нощ.

Ала веднага се отказа. Знаеше, че няма да заспи. Чувстваше се напрегната и неспокойна. Облече си халата и отиде в кухнята да си стопли чаша мляко, която беше получила срещу част от купоните си.

Тъкмо когато си спомни, че тази сутрин беше дала млякото на нахалната рижава котка, която беше скочила през прозореца, оказвайки й честта да закусят заедно, и съжали за щедрото си гостоприемство, дочу приглушен трясък.

Наостри уши. Звукът като че идваше откъм коридора. Побърза да отвори вратата. В този момент от отсрещния апартамент се разнесе истинска канонада от трясъци, като всеки следваш й се струваше по-силен.

Дори да си най-спокойният човек на света, не можеш да останеш равнодушен, когато внезапен и силен шум наруши нощната тишина. Преди малко Сали бе останала безразлична към заплахите на Джералд, че ще сложи край на живота си, но сега си спомни заканата му и тревогата надви равнодушието й. Безсъмнено Джералд не бе в състояние да отговаря за действията, следователно беше способен на всичко. Докато напрегнато се ослушваше, Сали усети пристъп на паника.

За миг трясъците бяха секнали, но докато тя се колебаеше как да постъпи, от отсрещния апартамент отново се разнесе шум и този път беше толкова силен, че сложи край на нерешителността й. Тичешком прекоси коридора и заудря по вратата.