П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (34)

2.

Прозорецът на всекидневната й гледаше към улица, която не беше от важните градски артерии, ала все пак предлагаше известно развлечение на обитателите на жилищните сгради. Когато Джинджър излезе, Сали взе сутрешния вестник, облегна се на перваза и за трети път зачете статията за боксовия мач, като от време на време хвърляше поглед към света отвъд прозореца й. Времето беше чудесно и външният свят изглеждаше в най-добрата си форма.

След няколко минути пред сградата спря такси и Сали изненадано видя как брат й едва измъкна навън огромното си туловище, Филмор плати на шофьора, колата тръгна, а той се изтъпани на тротоара, хвърляйки огромна сянка. Сали се канеше да го повика, ала внезапно поведението му стана толкова налудничаво, че тя онемя от изумление.

Брат и приличаше на човек, разучаващ стъпките на някакъв танц обзета от любопитство какво ли ще последва, младата жена мълчаливо продължи да го наблюдава. Отначало тъй решително пристъпи към входната врата, сетне спря като поразен от куршум и отскочи назад. Повтори загадъчното упражнение, спря и потъна в дълбок размисъл, сетне отново се засили към вратата, ала и този път се закова на място, като че се бе натъкнал на невидима преграда. Рязко се обърна кръгом, хукна надолу по улицата и скоро изчезна от погледа на озадачената си сестра.

Сали недоумяваше как да изтълкува поведението му. Беше влязъл в разноски, за да вземе такси до дома й, но защо в последния момент се бе отказал от посещението? Докато си блъскаше главата, опитвайки се да разгадае мистерията, телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката и чу дрезгавия глас на човека, който в момента заемаше мислите й.

— Сали, ти ли си?

— Здрасти, Фил. Как ще го наречеш?

— Какво? За какво говориш?

— За танца, който преди малко изпълни пред дома ми. Ти си го измислил, нали?

— Нима ме видя? — стреснато попита Филмор.

— Разбира се. Изпълнението ти остави в мен незабравимо впечатление.

— Ами аз… такова, исках да поговоря с теб… — Той млъкна.

— Защо се отказа?

Филмор остана безмълвен. Ако се съди по тембъра му при предишното му изявление, мълчанието се дължеше на смущение. Очевидно нещо терзаеше този велик човек.

— Сали… — подхвана най-сетне и глухо се изкашля.

— Слушам те.

— Аз… тоест… помолих Гладис. Тя ще те посети след малко. Ще си бъдеш ли вкъщи?

— Няма да излизам, щом се налага. Как е Гладис? С нетърпение очаквам отново да я видя.

— Ами… добре е. Само дето… е поразтревожена.

— Разтревожена ли? От какво?

— Ще ти обясни лично. Преди малко й телефонирах и обеща, че тръгва веднага. — Отново замълча, после добави: — Очаквай лоши новини.

— Моля? Какво се е случило?

Филмор не благоволи да отговори.

— Какво се е случило? — раздразнено повтори Сали, мразеше загадките.

Ала Филмор беше затворил. Тя замислено закачи слушалката на вилката. Беше озадачена и обезпокоена от намеците на брат си. Ала вроденото благоразумие й подсказа, че дори да се тревожи, няма да разреши проблема, поради което отиде в кухнята и опита да се разведри с измиване на съдовете от закуската. След малко се позвъни и когато отвори вратата, завари на прага снаха си.

Въпреки че като съпруга на Надеждата на американския театър бившата госпожица Уинч вече заемаше високо обществено положение, бракът не бе предизвикал промени във външността и характера й. Беше все същата откровена и дружелюбна млада жена. Притисна Сали в грубоватата си прегръдка и като влезе в дневната, заяви:

— Бога ми, радвам се да те видя. Започвах да си мисля, че никога няма да се върнеш. Какво те накара така ненадейно да заминеш за Англия?

Сали очакваше този въпрос и имаше подготвен отговор.

— Исках да помогна на господин Фосит.

— Кой е този господин?

— Филмор не ти ли е говорил за него? Той е симпатичен възрастен джентълмен, с когото живеехме в един и същ пансион. Брат му почина и му завеща моден салон в Лондон. Господин Фосит замина за Англия, но скоро след това ми изпрати сърцераздирателно писмо с молба за помощ. Направих каквото можах, после той продаде салона и сега щастливо живее в провинцията.

— Пътешествието ти се е отразило добре — отбеляза госпожа Филмор. — По-хубава си от всякога.

Настъпи тишина. Докато си разменяха обичайните баналности, Сали бе забелязала сериозното изражение на гостенката. Непринудената госпожица Уинч, която спонтанно и открито изразяваше мнението си, беше заменена от скованата госпожа Филмор Николас. Преди снаха й да заговори, Сали не беше забелязала нищо нередно, ала сега установи, че нещо тежи на душата на посетителката й. Погледът й беше тревожен.

— Каква е лошата новина? — наруши мълчанието Сали, тъй като неизвестността й лазеше по нервите. — Филмор ме предупреди, че ще ми съобщиш нещо неприятно.

Гладис мълчеше и с върха на чадъра си чертаеше фигури върху килима. Най-сетне заговори, но вместо да задоволи любопитството на домакинята, сама зададе въпрос:

— Кой е този Кармайл?

— О, нима Филмор ти е разказал за него?

— Сподели, че някакъв богат англичанин бил луд по теб и ти предложил да се омъжиш за него, но ти си отказала.

Раздразнението на Сали от недискретността на брат й беше стихнало — в края на краищата би трябвало да очаква, че Филмор споделя всичко със съпругата си.

— Да — отвърна. — Не те е излъгал.

— А не можеш ли да пишеш на този Кармайл, че си размислила и че приемаш предложението му?

Сали отново кипна. Беше изключително независима и мразеше някой да се намесва в живота й.

— Мога да му пиша, но не желая, Филмор ли те изпрати да ме увещаваш?

— Не се опитвам да те придумвам! — разгорещено възкликна гостенката й. — Бог ми е свидетел, че никога не бих убеждавала някого да сключи брак против волята си. Толкова много хора се развеждат заради това. Виж какво се случи с Елза Доланд.

Сали потръпна, сякаш бяха сложили пръст в раната й.

— Е-елза ли? — заекна и изпита ненавист към себе си, задето гласът й трепереше. — И нейният брак ли е нещастен?

Бракът й се провали с гръм и трясък. Спомняш ли си, че тя се омъжи за Джералд Фостър, автора на „Пътят на насладата“?

Сали едва потисна истеричния си смях и промърмори:

— Спомням си.

— С брака им се свършено, след малко ще ти разкажа подробностите. Но да се върнем на твоя англичанин — сигурна ли си, че постъпваш правилно? Понякога не можеш веднага да прецениш дали харесваш даден човек. Като се запознах с Филмор, пет пари не давах за него, а сега е смисълът на живота ми, както пишат в романите… Май се отклоних от темата. Питах се дали няма да размислиш и ако онзи англичанин е симпатичен… между другото, Филмор ме осведоми, че обожателят ти бил приказно богат.

— Няма какво да мисля — прекъсна я Сали. — Не желая да се омъжа за господин Кармайл.

— В такъв случай въпросът е приключен. Все пак е жалко, че пропускаш такава възможност.

— Защо си се закахърила за брака ми? — попита Сали и нервно се изсмя. Когато снаха й се поколеба да отговори, страхът отново сграбчи сърцето й с ледената си ръка. Навярно се бе случило нещо ужасяващо, щом решителната и откровена Гладис се страхуваше да го сподели.

— Ами… разбираш ли. — Госпожа Филмор отново млъкна. — Ама че неприятна работа!

— Какво се е случило? Нищо не разбирам!

— Ще ти се изясни като бял ден, щом ти разкажа всичко — печално обяви Гладис. — Май е най-добре да започна от самото начало. Спомняш ли си за грандиозното представление, замислено от Филмор, против което с теб се обявихме? Претърпя пълен провал.

— Така ли?

— Издъни се още по време на провинциалното турне — а така и не беше играно в Ню Йорк. Айк Шуман отказа да предостави на Филмор театрална зала. Драматургията куцаше, ролите трябваше да се преработят, сценографът се оказа пълен некадърник; докато се опитваха да закърпят положението, актьорите се разбунтуваха и техният профсъюз забрани представлението. Ако питаш мен, това беше най-добрият изход, защото продължаването на турнето означаваше да се хвърлят още пари на вятъра, а тази налудничава идея вече струваше на Филмор цяло състояние. После съпругът ми постави пиеса на Джералд Фостър, която се игра само една седмица. Злите езици говорят, че и новата творба на Фостър, наречена „Дивата роза“, също е пълен боклук, но този път Филмор не се ангажирал с нея.

— Но… — понечи да се обади Сали, ала снаха й продължи да говори:

— Не ме прекъсвай, иначе куражът ще ме напусне и няма да научиш цялата истина. Знаеш какъв си е бедният Филмор. Всеки друг на негово място щеше да се усмири и да зачака настъпването на по-добри времена, но моят съпруг и твой брат е от хората, които твърдо вярват, че конят им непременно ще победи на следващото състезание. Убеден е, че големият удар е предстоящ. Нали е странно да разбираш, че мъжът ти е кръгъл глупак и все пак лудо да го обичаш? Май едно време споделих с теб този факт. Филмор се надяваше да си възвърне състоянието, финансирайки боксовия мач, който снощи се игра в Джърси. Ако всичко вървеше по план, нещата щяха да се оправят. Но се страхувам, че всяко начинание на Фил е обречено на провал. Ден преди мача онзи скапан претендент да вземе да позволи на спаринг-партньора да го скапе от бой! И то пред очите на сума ти репортери! Сигурно си прочела за случилото се — вестниците вдигнаха страхотна шумотевица. Техните писания провалиха Филмор. Нали разбираш — хората не са били сигурни дали тоя Бъгс Бътлър може да се опъне на шампиона, та да си купят билети за мача; а когато са прочели, че претендентът е позволил на някакъв спаринг-партньор да го премята по ринга, са решили да не си хвърлят парите на вятъра. Клетият Фил — това го довърши! Залата беше почти празна, а след като плати на двамата боксьори исканите от тях гаранции, той остана без пукната пара. Е, сега знаеш цялата истина.

С нарастващ ужас Сали беше изслушала изреждането на нещастията на брат й.

— Бедният Фил! — възкликна тя. — Какъв лош късмет!

— Повече от лош! Не му върви на Фил.

— Не се отчайвай. „Пътят на насладата“, още се радва на успех, нали? — попита Сали, опитвайки се да докаже, че положението не е чак толкова трагично.

— Радваше се. — Госпожа Филмор отново се изчерви. — Сърцето ми се къса, че трябва да ти съобщя трагичната вест.

— Защо говориш в минало време? Какво се е случило? Когато бях в Лондон, прочетох в един вестник, че Елза имала феноменален успех. Изпълнението й беше похвалено дори в английската преса.

— Наистина имаше страхотен успех — кисело отбеляза Гладис. — Всички театрални компании в Ню Йорк се надпреварваха да й предлагат работа. Щом Филмор замина за Англия, тя си връчи оставката и подписа договор с Гобъл и Кон.

— Не може да бъде! — възкликна Сали.

— Може, и още как. В момента е на турне с пиесата, в която изпълнява главната роля. А пък аз трябваше да съобщя новината на бедния ми съпруг при завръщането му. Беше потресен от предателската й постъпка. Ще се съгласиш, че Елза му изигра мръсен номер. Знам, че чувствата нямат място в бизнеса, но тя нямаше да се прочуе, ако не й бяхме дали възможност. Работата е там, че Филмор отказваше да изпише името й на светлинната реклама на фасадата на театъра, а Гобъл и Кон са дали писменото си съгласие да го сторят, и везните са натежали в тяхна полза. Хората бързо забравят кой им е помогнал да се издигнат.

— Не мога да повярвам. Елза не беше подла егоистка.

— Всеки, който се докосне до славата, се превръща в егоист и се стреми към успеха, на всяка цена. Не обвинявам тези хора — все едно да обвиняваш котката, че лови мишки. Все пак Елза можеше да почака приключването на сезона в Ню Йорк. — Гладис докосна ръката на Сали и въздъхна. — Туйто — разказах ти всичко от игла до конец, ама доста се озорих. Ужасно съжалявам, скъпа, за нищо на света не бих искала да пострадаш, Филмор също. Не му се сърдя, задето в последния момент се е шубелисал да ти признае, че е пропилял парите ти. Все се надяваше да спечели голяма сума от боксовия мач, та да ти върне заема, обаче всичко отиде по дяволите.

Сали мълчеше. Мислеше си колко е странно, че в тази стая, където се надяваше да бъде щастлива, от първия ден на пребиваването си научаваше само лоши новини и търпеше горчиви разочарования. Беше потресена от разказа на Гладис, но не от загубата на състоянието си, а заради предателството на приятелката си. Искрено обичаше Елза и мислеше, че младата жена й отвръща със същото. Спомни си за писмото й, което бе изпълнено с благодарности и обещания за вечна признателност. Постъпката на Елза беше ужасна, безсърдечна и егоистична.

— Това е. — Тя се задави от едва сдържаното си негодувание, а очите й се насълзиха. — Това е отвратително. Не съжалявам за парите — на Фил просто не му е провървяло. Ала никога не съм очаквала от Елза.

Госпожа Филмор сви яките си рамене.

— Не се учудвай, непрекъснато се случва в театралния бизнес. Сигурно е характерно и за други професии, ако си вътре в нещата и знаеш какво става. Разочарована си, защото мислиш, че след като с Елза сте били толкова добри приятелки и си й помогнала да направи кариера, би трябвало да се съобрази с теб. Самата аз не съм изненадана от постъпката й. — Гладис говореше бързо и Сали смътно осъзна, че се опитва да й помогне да преодолее шока. В момента тишината щеше да бъде нетърпима. — Бях в една трупа с нея и си мисля, че истински опознаваш даден човек едва когато играеш на сцената с него. Проблемът с Елза е, че в нея живеят две жени — също като ония раздвоявания на личността, за които пишат по вестниците. Сигурна съм, че те обича. Винаги го е твърдяла и мисля, че беше искрена. Би влязла в огъня заради теб, стига да не навреди на кариерата й. Ала когато на карта е заложен успехът й, ти нямаш значение. Никой няма значение, дори съпругът й. Хей, хрумна ми нещо забавно… ако изобщо може да се нарече забавно. На мен ми се струва странно, дори тръпки ме побиват, като си го спомня.

— Какво е то? — с безразличие попита Сали.

— По това време ти беше в Ню Йорк, но аз присъствах на сватбата и съм сто процентово сигурна, че Джералд се ожени за нея само защото се надяваше да подпомогне издигането му. Пет пари не даваше за нея преди успеха й в Чикаго, после взе да й прави мили очи. А тя хубавичко го прекара. Заряза го и прие роля в друга пиеса. С Джералд се случи същото, като да се ожениш заради парите на булката и да установиш, че е бедна като църковна мишка. В известен смисъл Елза също се мина, защото сигурно си е въобразявала, че съпругът й ще стане прочут драматург и ще й помогне да достигне върха на славата. Само че си е направила сметката без кръчмаря — оказа се, че се е бракосъчетала с пълен неудачник. Накратко, двамата се разделиха. Казват, че Джералд е започнал да пие. Навярно още не си го видяла.

— Не.

— Помислих, че може да сте се сблъскали в коридора. Живее отсреща.

Сали се вкопчи в облегалката на креслото.

— Джералд Фостър ли? Какви ги бръщолевиш?

— Той живее в отсрещния апартамент. — Гладис вирна палец към вратата. — А-а-а, сега разбирам недоумението ти. Фостърови се преместиха тук, след като ти отпраши за Англия. Елза твърдеше, че иска непрекъснато да бъде заедно с теб и се побърка от радост, когато успя да наеме апартамент, съседен на твоя. Мисля, че това доказва твърденията ми от преди малко: ако не те обичаше, тя нямаше да положи толкова усилия, за да живеете заедно. Но въпреки топлите си чувства към теб не се поколеба да те разори, като заряза „Пътят на насладата“, щом й се предостави по-благоприятна възможност. Абсурдно е, нали?

Рязкото иззвъняване на телефона спаси Сали от необходимостта да отговори. Тя се насили да прекоси дневната и вдигна слушалката.

— Ало?

Дочу тържествуващия глас на Джинджър:

— Ало? Чуваш ли ме? Всичко е наред с онази работа.

— Така ли?

— Разговарях с човека, дето развъжда кучета — обясни младежът, чието въодушевление беше попарено. Чувствителният му слух беше доловил по гласа й, че се е случило нещо нередно. — Свързах се с него по телефона и всичко е уредено. Стига да не си отказала — добави плахо.

Сали се поколеба, но само за миг, сетне спокойно отвърна:

— Разбира се, че не съм се отказала. Какво те накара да се усъмниш, че съм променила решението си?

— Ами, помислих си… тоест, стори ми се… всъщност не знам.

— Въображението ти е прекалено развинтено. Точно когато ми позвъни, се бях поразтревожила и не бях на себе си. Не се колебай, а сключвай сделката, Джинджър. — Много се радвам, че въпросът се уреди.

— Слушай, ужасно съжалявам, задето си се разтревожила.

— Не си го слагай на сърцето.

— Неприятности ли имаш?

— Да, но ще ги преживея, защото съм млада и силна.

За миг младежът замълча, после отново заговори:

— Хей, не искам да ти се натрапвам, но мога ли да ти помогна с нещо?

— Не. Знам, че си готов на всичко заради мен, но имам проблем, който трябва да реша сама. Кога ще отидеш при този човек.

— Мислех да прескоча днес следобед и да погледам.

— Съобщи ми в колко часа ще пътуваш, за да дойда на гарата и да те изпратя.

— Много е мило. Дадено, ще ти се обадя. Дочуване засега.

— Дочуване.

Гладис, която беше изпаднала в летаргията, обземаща всички, присъстващи на безинтересен телефонен разговор, се оживи, когато Сали затвори.

— Мисля — подхвана тя, — че трябва да обсъдим бъдещите ти планове.

Точно в този момент Сали не беше способна да мисли за бъдещето, нито да взема съдбоносни решения. Единственото й желание беше да я оставят на спокойствие.

— О, не се притеснявай — промърмори. — Ще се справя с живота. Струва ми се, че повече трябва да се безпокоиш за Филмор.

— Той е под крилото ми — спокойно, но решително заяви Гладис. — Но умът ми не побира какво ще се случи с теб. Снощи не мигнах и непрекъснато мислих за теб. Доколкото разбрах от Фил, останали са ти няколко хиляди долара. Случайно научих за много изгодна сделка. Познавам едно момиче.

— Боя се — прекъсна я Сали, — че съм обещала на един човек остатъка от наследството ми.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Слушай — разпалено заговори госпожа Филмор, — предложението си го бива. Момичето, за което ти споменах, се занимава с обзавеждане на жилища и печели луди пари. Сподели с мен, че й бил необходим по-голям капитал, поради което била готова да продаде една трета от бизнеса си срещу няколко хиляди. Лесно ще си намери партньор, ала днес сутринта й телефонирах да не се свързва с никого, докато не разговарям с теб. Според мен подобен късмет се случва веднъж в живота. Без да рискуваш, ще имаш солидна печалба. Няма ли начин да се откажеш от другата сделка?

— Абсолютно никакъв. Скъпа Гладис, признателна съм ти за загрижеността, но е невъзможно да приема предложението ти.

— Така да бъде — въздъхна госпожа Филмор и енергично заби върха на чадъра си в килима. — Не знам с какво си се захванала, но ако не си вложила капитала си в акции на монетния двор, със сигурност ще го загубиш. Съветвам те да размислиш.

— Наистина не мога да вляза в съдружие с приятелката ти.

Гладис се изправи, изражението й издаваше разочарованието й!

— Е, ти знаеш най-добре. Божичко, колко объркано е всичко. — Тя внезапно спря до вратата. — Сали, нали няма да намразиш бедничкия Филмор?

— Не, разбира се. Не мога да му се сърдя, че му е изневерил късметът.

— Много е разтревожен. Притеснява се как ще реагираш.

— Предай му, че го обичам и че съм заръчала да не се държи като глупак.

Гладис се приближи до нея и спонтанно я целуна.

— Същински ангел си, скъпа. Жалко, че не всички са като теб. Но навярно като те е направил, Дядо Господ е загубил матрицата. Трябва да тръгвам, Филмор ще се поуспокои, когато разбере, че не му се сърдиш.

Вратата се затвори, а Сали се настани в креслото, подпря с длан брадичката си и се замисли.